Присъда по дело №1306/2017 на Окръжен съд - Пловдив

П Р И С Ъ Д А

 

№ 97

 

град Пловдив, 20.11.2017 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:                          

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЗАХОВА

       СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: ЛЮДМИЛА ТОШЕВА

     ЗЛАТКА КАКОВА

 

                                                                                                     

Секретар: ХРИСТИНА ХРИСТОВА

Прокурор: Д. СТОЯНОВА,

след като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НОХД № 1306 по описа за 2017 година, след тайно съвещание

 

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Р.Н.Ф., роден на *** г. в гр.***, живущ в същия град, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неработещ, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 06.11.2015 г. около 15.40 ч. в гр. Асеновград, обл. Пловдив, е извършил опит умишлено да умъртви П.В.Г., ЕГН **********, при което изпълнителното деяние, макар да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици на това престъпление, поради което и на основание чл. 115, вр. чл. 18 ал. 1, вр. чл. 58 б. А, вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК го ОСЪЖДА на СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

 

На основание чл. 59 ал. 1 т. 1 и ал. 2 от НК ПРИСПАДА от изтърпяване на така наложеното наказание СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на подсъдимия Р.Н.Ф. времето, през което същият е бил задържан по НПК и с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 04.11.2016 г. до влизане на присъдата в сила, както и времето, през което е бил задържан по ЗМВР – за 24 часа на 09.11.2015 г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

 

На основание чл. 57 ал. 1 т. 2, б. А от ЗИНЗС ПОСТАНОВЯВА подсъдимият Р.Н.Ф. (с установена по делото самоличност) ДА ИЗТЪРПИ така наложеното му наказание от СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ режим.

 

ОСЪЖДА подсъдимия Р.Н.Ф. (с установена по делото самоличност) ДА ЗАПЛАТИ на гражданския ищец П.В.Г. с ЕГН ********** сумата от 12 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл. 115, вр. чл. 18 ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху посочената сума, от 06.11.2015 г. до пълното й издължаване, както и сумата от по 200 лева – направени разноски за адвокатско представителство по делото, като ОТХВЪРЛЯ гражданския иск над посочената сума до пълния предявен размер от 16 000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА подсъдимия Р.Н.Ф. (с установена по делото самоличност) ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР – Пловдив направените разноски в хода на досъдебното производство в размер на 1034,34 лева, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд - Пловдив сумата от 1860 лева - направени по делото разноски в хода на съдебното производство и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 480 лева.

 

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ  ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото – компакт дискове, приложени на л. 142 в том I от досъдебното производство, л. 164 в том II от досъдебното производство и л. 137 в том III от досъдебното производство, след влизане на присъдата в сила, да бъдат УНИЩОЖЕНИ като вещи без стойност.

 

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Апелативен съд - Пловдив.                                                               

 

                                                                                                                                                                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                               

                                   

                                               СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

2.

Мотиви към присъда № 97/ 20.11.2017 г.по НОХД № 1306 по описа на Пловдивския окръжен съд за 2017 година

 

Пловдивската окръжна прокуратура е повдигнала обвинение спрямо подсъдимия Р.Н.Ф. и същият е предаден на съд с обвинение за извършено престъпление чл. 115, вр. чл. 18 ал. 1 от НК- за това, че на 06.11.2015 г., около 15.40 ч., в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, е извършил опит умишлено да умъртви П.В.Г., с ЕГН **********, при което изпълнителното деяние, макар да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици.

Представителят на Пловдивската окръжна прокуратура поддържа изцяло повдигнатото обвинение - със същата фактическа обстановка, описана в обвинителния акт и същата правна квалификация на деянието. По отношение ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия  пледира за налагане на наказание лишаване от свобода при превес на отегчаващите отговорността му обстоятелства. За приетия за съвместно разглеждане в наказателния процес гр. иск изразява становище за основателност и доказаност в пълния предявен размер.

В хода на съдебното производство по делото беше конституиран  като гр. ищец и частен обвинител пострадалият от престъплението, предмет на разглеждане в настоящия наказателен процес - П.В.Г.. Той предяви спрямо подсъдимия гр. иск в размер на 16 000 лв. - обезщетение за причинените му от престъплението неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. Сумата се претендира ведно със законната лихва от датата на увреждането - 06.11.2015 г. до окончателното й издължаване. Гр. ищец и частен обвинител Г. - лично и чрез повереника си - пледира за признаване на подсъдимия за виновен по възведеното обвинение, налагане на поисканото от държавното обвинение наказание и уважаване на гражданския иск в пълния предявен размер, ведно с дължимите лихви и разноски.

Подсъдимият - лично и чрез защитата си,  изразява становище за недоказаност на обвинението. Защитата изразява становище, че изпълнителното деяние е реализирано от подсъдимия с цел да бъдат преустановени нападателни действия на пострадалия, т.е. в ситуация на неизбежна отбрана. Излагат се алтернативно и съображения за правна квалификация на извършеното по чл. 118  вр. с чл. 18 от НК или по чл.  129 от НК. Гражданският иск, като неоснователен и недоказан, искат да бъде отхвърлен изцяло.

Пловдивският окръжен съд, като анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди изразеното от страните, намира за установена по непораждащ съмнения начин следната фактическа обстановка на извършеното.

Подсъдимият Р.Н.Ф. е роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неработещ.

Пострадалият свидетел П.В.Г., заедно с приятелката му- св. С.М., шестгодишната им дъщеря и майка му- св. М.Н. от 11.07.2015 г. до края на месец октомври 2015 г. живеели под наем на първия етаж в жилищна сграда, находяща се в гр. Асеновград, ул. ***.  (за яснота на мотивите, съдът ще използва понятието „семейство“ десежно посочената група лица, употребявайки го разширено,  макар да не са налице основанията на  вече отменената законова дефиниция в ЗЛС за „семейство“, включващо съпрузите  и ненавършилите пълнолетие деца). Наемодател била св. Г.Ф.- майка на подсъдимия. Тя, съпругът й - св. Н.Ф. и синът им – подс. Р.Н.Ф. живеели в същата къща, но на втория етаж (за тях тримата съдът също ще използва понятието „семейство“ в разширения му, различен от дефиницията смисъл).  Писмен договор за наема не бил сключен. По време на престоя си в жилището наемателите извършили известни подобрения - монтирали климатик в една от стаите, в банята монтирали нов електрически бойлер от 80 литра, поставили нова батерия на чешмата и нов вентилатор на отдушника на банята и тоалетната. Тези подобрения наемателите заплатили с лични средства около 400 лв. Те монтирали също осветление в коридора, като заплатили около 150 лв. за окабеляване и електрически ключове. Ремонтите били  направени със съгласието на св. Г.Ф.. Извършването им било известно и на подсъдимия и баща му, които също не се противопоставили  (изключая осветлението на стълбището, за което бащата възразил, намирайки го за ненужно).  Наемателите били оставили в коридора на къщата една своя  стара секция, която не могли да приберат вътре в жилището, тъй като  била много голяма. Това станало повод за непрекъснати забележки от страна на съпруга на св. Г.Ф. - св. Н.Ф., както и от страна на самия подсъдим Ф., които настоявали наемателите да махнат тази секция. 

На пострадалия П.Г. и членовете на семейството му  станало ясно, че няма да могат да останат да живеят в квартирата при така създадените отношения. Решили да търсят друга квартира, намерили такава и се изнесли. Още преди напускането, подс. Р.Ф. и св. Н.Ф. казали на пострадалия св. П.Г., че при напускането на квартирата трябва да поправят всичко - да боядисат жилището, да запушат дупките за климатика в стената, да си платят сметката за консумираните ток и вода. Св. П.Г. им казал, че при напускането на квартирата ще поправи всичко. След това обаче св. Г. се разбрал със св. Г.Ф. при напускането да остави бойлера, душ батерията и вентилатора, вместо да боядиса апартамента и да запуши дупките от монтирането на климатика.

В края на месец октомври 2015 г. пострадалият св. П.Г. и семейството му напуснали квартирата, като за това били предупредили предварително наемодателката си. При напускането върнали ключовете за жилището на св. Г.Ф.. В началото на месец октомври 2015 г. вече били заплатили наема за месец октомври, тъй като уговорката била наемът да се предплаща в началото на месеца. Не били заплатили само изразходваните ток и вода, защото все още не били изготвени сметките. Пострадалият уведомил свидетелката Ф., че ще заплатят и консумативите за ток и вода, след като излязат сметките. При напускане на квартирата оставили бойлера, душ батерията на мивката и вентилатора на отдушника, за които не поискали пари от наемодателите. Нанесли се в новата си  квартира, намираща се в гр. Асеновград, ул. ***. След пренасянето им св. Г.Ф. започнала да се обажда всеки ден на майката на пострадалия- св. М.Н. с настояване бившите наематели да си платят сметките за ток и вода, а последната й съобщавала, че за тези неща вече се били договорили при напускането на квартирата. Св. П.Г., както бе вече отразено, бил уведомил св. Ф., че  има намерение да заплати сметките, но  след като те бъдат готови.

Подс. Р.Ф. решил да посети подсъдимия и лично да поиска от него да заплати дължимите суми за консумативи. На 06.11.2015 г. след обяд, около 15,00-15,30 часа той отишъл сам до жилищния блок, в който под наем на първия /приземен/ етаж се било настанило семейството на св. Г.. В десния джоб на дънковото си яке подс. Р.Ф. носел нож (неустановен и неприобщен по делото) с размери на острието - ширина до 4 см и дължина не по-малко от около 8-10 см. /Втора допълнителна СМЕ т. 1, л. 105 и сл. от дос. произв.  и  Допълнителна СМЕ по определение на съда , л. 192-201 съд. дело/. По същото време св.П.Г. бил в кухнята на новонаетото жилище заедно с майка си -св. М.Н.. В апартамента се намирала и приятелката му - св. С.М., която си почивала в съседната стая. В този момент св. Г.  чул, че някой чука на прозореца на кухнята. Погледнал и видял подс. Р.Ф., който му казал: „П., излез!“ Пострадалият П.Г. излязъл пред блока, в който живеел, за да разбере за какво е дошъл да го търси подс. Ф.. В този момент подс. Р.Ф. все още се намирал под прозореца на кухнята на жилището. Той попитал пострадалия дали било вярно, че св. М. Н. отказала на св. Г.Ф. да заплатят изразходваните от семейството на пострадалия сметки за изразходвани ток и вода. Пострадалият Г. отговорил, че лично е обещал на майката на Ф. да  плати всички сметки, а нейните обаждания и настоявания са само „игра на нерви“. Пострадалият потвърдил отново, че ще плати всичко до стотинка, когато излязат сметките. Подс. Р.Ф. започнал да крещи, че знаел, че св. М. Н. била отказала да заплатят консумативите. Св. Г. му направил забележка да не вика толкова силно. Отново потвърдил намерението си да заплати всички сметки за изразходените от семейството му ток и вода. Помолил подс. Р.Ф. да го изслуша. Последният бил вече много ядосан и тъй като бил склонен към враждебно отношение, гневливост, раздразнителност, а възникналите негативни емоции го били завладели, не спрял да вика и заявил, че е дошъл да се разправи с пострадалия Г.. Заявил: „Ти ще умреш!“ При тези думи св. Г. заявил, че с това разговорът им приключва и тръгнал към входа на блока, за да се прибере в къщи.

Ядосан от пренебрежителното /според него/  отношение на св. Г., подс. Ф. го хванал за рамото и го завъртял към себе си. Казал, че ще го убие и в същия момент ударил пострадалия П.Г. много силно с юмрук в областта на корема, от лявата страна. Пострадалият, ядосан  от удара на подсъдимия, отправен му без никаква причина, решил  да отвърне, като също ударил подс. Ф. с юмрук в тялото. На вербалната и физическа агресия отговорил и със закана „Сега ще те смачкам“. След удара подс.  Ф. се обърнал с гръб и започнал да бяга към другия вход на блока, а именно към № ***. В същото време св. Г. се навел, взел от земята част от тротоарна плочка и го подгонил. Хвърлил плочката  към бягащия подсъдим, но не успял да го уцели. Подс.  Ф. подминал тунелчето, което свързвало блока на пострадалия Г. със съседния блок. Като констатирал, че не може да настигне Ф., пострадалият се обърнал и започнал да се прибира към входа на неговото жилище. Междувременно, след като подс.  Ф. видял, че преследването от страна на св. Г. било преустановено, ядосан от случилото се и от отношението на пострадалия към него, решил да го убие с намиращия се в десния джоб на дънковото си яке нож. В изпълнение на намисленото, веднага тръгнал след пострадалия, бързо го настигнал пред вход № *** на ул. ***, като вече държал с дясната си ръка скрития в джоба на дънковото яке нож. В този момент, пострадалият П.Г. се обърнал и видял идващия бързо към него подс. Р.Ф.. Помислил, че подс.  Ф. отново иска да се бият и за да се защити  след  обръщането посегнал да го удари с дясната си ръка. Подс. Р.Ф. се навел много бързо и избегнал удара. Разстоянието между двамата вече било не по-голямо от една протегната ръка. В този момент - около 15.40 часа, подс.  Р.Ф., в изпълнение на намисленото, извадил дясната ръка от джоба на дънковото си яке, в която държал ножа, описан по-горе, замахнал към намиращия се срещу него и леко извит отляво надясно спрямо него пострадал свидетел Г. и го намушкал в дясната му страна, в областта на черния дроб. Последният усетил много силна болка. Подс. Р.Ф. започнал да бяга в посока към вече упоменатото тунелче, свързващо двата блока, към главния път - ул. ***. Пострадалият първоначално тръгнал след него, но като видял, че не може да го настигне  се обърнал в посока към дома си, намиращ се във вход № ***, и тръгнал да се прибира. Отчасти свидетел на инцидента станала св. М., която била излязла след постр. св. Г. и след майка му, не присъствала на целия инцидент, но видяла нанасянето на удари между двамата мъже, бягството на подсъдимия, завръщането му. Свидетел на инцидента почти в цялост  станала майката на пострадалия- св. М. Н., която била излязла пред блока още като чула и видяла през прозореца на кухнята, че подс.  Р.Ф. започва да напада сина й. Макар св. Г. да бил с гръб към нея в момента, в който подс. Р.Ф. го намушкал с нож, след като пострадалият се обърнал и започнал да се придвижва в посока към вход № *** с цел да се прибере в къщи, св. М. Н. видяла течащата кръв през дрехите му, която капела на земята. Тя  му казала, че кърви. В този момент пострадалият Г. се погледнал и  видял, че блузата и анцуга, с които бил облечен, били в кръв, която течала обилно от дясната страна на корема му. Св. Н. му казала да остане да изчака и отишла до дома им да вземе домакински кърпи, с които да притисне раната му, за да спре кървенето. Пострадалият също се качил до входа на жилището, за да вземе телефона си и да се обади на тел. 112, но близките му казали, че вече са се обадили на тел. 112.Той излязъл пред блока, започнало да му прилошава и седнал на една пейка. Междувременно св. М., помолена от св. Н.,  била донесла домакински кърпи и  Н. притиснала силно раната на корема, за да намали кървенето. На мястото на инцидента пристигнали полицейски служители от РУ на МВР гр. Асеновград - св. Т.Т. и М.Р., а след това дошла и линейка, която закарала пострадалия в МБАЛ гр. Асеновград, където бил приет по спешност и опериран веднага. Междувременно полицейските служители, уведомени относно лицето, нанесло прободното нараняване, отишли до дома му, за да го търсят. Не го открили. На 09.11.2015 г. подсъдимият Ф. ***, където бил задържан за 24 часа.

Възприетата фактическа установеност на деянието се установява от подлежащите на кредитиране доказателства.

За включените в предмета на доказване по делото факти са налице три основни групи гласни източници на доказателства. Първата включва изводимото от заявеното от подсъдимия, майка му, баща му.  И тримата са заинтересовани от изхода на делото. Втората група гласни доказателствени източници включва показанията на пострадалия св. Г., майка му- свид. Н., съжителката му- свид. М.. Налице са множество съществени противоречия между изводимото от двете групи доказателствени източници. Третата група включва свидетелите, които са напълно незаинтересовани от изхода на делото. Съдът основа изводите си относно подлежащите на възприемане доказателства чрез анализ и  съпоставка на противоречиво заявеното с изводимото от показанията на незаинтересованите от изхода на делото свидетели, с писмените доказателства и експертни становища.

Описаната  по- горе фактическа установеност на извършеното се установява от следните доказателства, които съдът кредитира:

От обясненията на подсъдимия, които съдът кредитира частично. Отчитайки  двоякото им процесуално предназначение - основен източник на преки доказателства, но и основно средство за реализиране на правото на защита, съдът ги съпостави с останалите подлежащи на кредитиране доказателства и заключенията на изготвените по делото експертизи. Налага се извод, че в преобладаващата си част тези обяснения са непоследователни, променящи се в хода на наказателното преследване съобразно заетата в съответния момент защитна позиция, противоречат на изводимото от другите доказателствени източници. На възприемане подлежат обясненията на подс. Ф., депозирани в ход на съдебното производство относно заявеното от него: че е познавал семейството на пострадалия, които са били  техни наематели; че след изнасянето им, на инкриминираната по делото дата, с личния си автомобил е отишъл в близост до адреса на новата квартира на Г., позвънил на звънеца, пострадалият излязъл; че е имало конфликт между двамата, при който подсъдимият е нанесъл прободно нараняване с носен от него нож /но не описаното от подсъдимия макетно ножче/; че пострадалият, в хода на конфликта, също е хвърлял по подсъдимия предмет /част от тротоарна плочка, а не заявеното от подсъдимия за цяла плочка/; че след нанасяне на удара е избягал от местопрестъплението. В останалата част обясненията на подсъдимия, депозирани в хода на съдебното следствие или на досъдебното производство и  присъединени  по надлежния процесуален ред имат ярко изразен защитен характер и съдът не ги кредитира. За такива намира твърденията : че е отишъл на мястото, съпровождан от майка си – свид. Г.Ф. и нейната близка съседка - свид. Г.А.; че пострадалият пръв е започнал нападение над него, тъй като още при излизането си е демонстрирал гняв и веднага след това е нанесъл множество удари на подсъдимия; че последният е бил много уплашен в този момент и нанасянето на удар с режещ предмет е било от страх, с цел да се предпази; че използваният предмет е бил макетно ножче; че в близост до мястото и очевидец на случилото се е бил свид. М.Д.; че подсъдимият се е прибрал у дома си и не се е укривал; че в резултат на нанесен му удар с цяла /една/ тротоарна плочка в областта на главата и рамото му е било причинено сериозно телесно увреждане, от което не само е изпитвал болки, но и не е могъл да движи ръката си; че в бягството му са го съпроводили майка му и придружаващата ги свид. А.; че не е имал конфликти с никой , винаги е бил в добри отношения с пострадалия и семейството му, че не е имал никакви конфликти в града, в който живее, вкл. в квартала и махалата, в които живее.

Не следва да бъдат кредитирани и присъединените по надлежния процесуален ред обяснения на подсъдимия от досъдебното производство / л. 30-31 т. 1 дос. произв./, в които той сочи първоначална непровокирана от него вербална агресия от пострадалия Г., нанесени му множество удари по лицето, че прободно- прорезното то нараняване на Г. е имало характер на самонараняване с носен от пострадалия нож, тъй като подсъдимият не е имал подобен предмет в себе си и не е ползвал такъв. В тази част обясненията му имат ярко изразен защитен характер, противоречат на останалите подлежащи на кредитиране доказателства, изводими от множество различни доказателствени източници, а досежно собствеността на средството за извършване на престъплението и механизма на нанесения удар не се поддържат и от самия подсъдим. Следва да се констатира, че поведението на пострадалия Г. в началото на срещата се описва противоречиво от подсъдимия и в хода на съдебното следствие. При първоначалния си разпит той заяви директно упражнена спрямо него физическа агресия. След констатиране на противоречия с обясненията му от досъдебното производство, подс. Р. потвърди първоначално заявеното- че с излизането си Г. е започнал да отправя груби, отпращащи подсъдимия изрази, които са формирали силен страх. В допълнителния разпит пред съда, на 20.11.2017 г., подсъдимият отново заяви, че не е имало вербална, а директна яростна физическа агресия от страна на пострадалия- „ П. се показа много ядосан и ме почна без да ми се обяснява. Почна ме директно с юмруци. Аз прикрих главата си, защото почна да ме удря с всичка сила“. Посочените противоречия в обясненията на подсъдимия за този факт са израз на желанието му да създаде изцяло положителна представа за себе си в инкриминирания момент и да изгради образ на нападнат, на жертва. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия относно извършване от него към инкриминираната дата строителна дейност, налагаща ползването на макетно ножче, каквото  само по тази причина се е намирало в джоба му. Разпитаните по делото свидетели, вкл. и негови бивши работодатели, не сочат подсъдимият да е работил такъв вид дейност. Не се посочи и лице, при което евентуално, без трудов договор да е извършвана дейността, сочена от подсъдимия. Съдът счита, че е налице твърдение, целящо да обслужи защитната позиция и което не подлежи на възприемане.

 Съдът кредитира само отчасти показанията на свид. Г.Ф.- майка на подсъдимия. Основания да не ги кредитира в преобладаващата им част намира в следното: Свидетелката е заинтересована от изхода на делото поради възможно най- близкото  роднинство с подсъдимия. В преобладаващата част показанията й са оборени от останалите кредитирани от съда доказателства. По делото са налице безспорни доказателства, които съдът кредитира / и за които ще изложи съображения по- сетне/ относно проявена изключителна активност от тази свидетелка, вкл. и психически натиск върху част от свидетелите по делото, за да депозират неистински показания, подкрепящи първоначално заявената от подсъдимия негова защитна теза. Съдът възприема показанията й в частта относно качеството на пострадалия и семейството му на  наематели в жилище, собственост на семейството й; че са напуснали наемания имот; че на инкриминираната дата след 17 часа полицейски служители са търсили подсъдимия в дома им, но не го е имало; че тя е работила в „***“ ООД - фирма, собственост на свидетеля Д. Й. и свид. С., където по-късно /след инцидента/ е работела и свид. Г.А. и че на инкриминираната дата е застъпила нощна смяна на работа./ За последното съдът възприема присъединените показания на свидетелката от досъдебното производство/. В останалата част показанията на свидетелката са оборени от останалите кредитирани доказателства и съдът не ги цени като достоверни.

Поради близката родственост между подсъдимия и св. Н. Ф. /негов баща/ съдът кредитира показанията на свидетеля отчасти, а именно- досежно качеството на пострадалия и семейството му на наематели. В останалата част- за неправомерно, пряко волята му направени ненужни ремонти от наемателите, отправени заплахи от пострадалия спрямо него и сина му, изцяло неправомерно поведение от страна на свид. Й. спрямо свидетеля и  подсъдимия, показанията му имат ярко изразен защитен поведението на сина  характер,  в противоречие са с останалите кредитирани от съда доказателства и не следва да бъдат възприети.

Следва да се отбележи, че в желанието си да създадат представа за изключителна недобросъвестност на пострадалия като техен наемател тримата- син, майка и баща описват противоречиво и подобренията,  и увреждащите / според тях/ имота действия на св. Г.. Свидетелката Ф. описва чупене на врати, рязане на врати, начупени плочки и „ какво ли нямаше“. Подсъдимият не сочи такива действия.  Св. Н.Ф. също не сочи такива действия, а  на свои ред описва като несъгласувана с него и напълно ненужна смяна на чешма  и казанче на тоалетна, „всичко почна да се сменя“. Като такъв  факт сочи, че допълнително наемателите са сложили ток на стълбището. Идентично действие е  реализирано по самостоятелна преценка за необходимост и от св. Й. и св. А.. Не подлежат на кредитиране показанията на свидетеля и относно множество агресивно- нападателни действия спрямо  подсъдимия  от свид. Й..

 В обобщение следва да се направи констатацията, че и подсъдимият, и родителите му, се стремят да изградят една цялостно изключително положителна оценка за поведението на всеки един от тях и на семейството в цялост спрямо всички, вкл. и спрямо пострадалия и близките му. В противоречие на това са наличните по делото доказателства, изводими не само от заявеното на пострадалия св. Г. и близките му, но и от незаинтересовани от изхода на делото лица, които са се оказали в различни притеснителни за тях житейски ситуации поради действията на подсъдимия и родителите му- собственици на съседен имот,колежка на майката, позната съседка, склонена от св. Г.Ф. да лъжесвидетелства /съображенията за което съдът ще изложи при анализа на свидетелските показания/.

Съдът кредитира изцяло показанията на св. Г., анализирайки ги самостоятелно и наред с останалите подлежащи на възприемане доказателства. Налице е безспорна заинтересованост на този свидетел от изхода на делото - той има качеството на пострадал и упражни изводимите от това му качество права да участва в наказателното производство като граждански ищец и частен обвинител. Но показанията му са последователни, вътрешно непротиворечиви в преобладаващата си част, съответни на изводимото от останалите доказателствени източници и заключенията на изготвените по делото експертизи. От тях се установява качеството му на наемател в имот, собственост на семейството на подсъдимия и периода през който са имали това качество; направените от наемателите значителни подобрения- вкл. бойлер, тоалетна чиния, вентилатор, ел. инсталация, които са били финансирани с техни средства, поради което при напускането им  постигнали с майката на подс. Ф. - св. Г. Ф. уговорка да не им се възстановяват, като вместо това боядисването / след тримесечно обитаване на помещенията/  и запълването на дупка от климатик да извършат самите наемодатели; че наемът е бил изцяло заплатен, не са били платени само консумативите за жилището, за които не е имало излезли сметки към момента на изнасяне, но пострадалият многократно лично е уверявал майката на подсъдимия, а в деня на инцидента- и самия подсъдим, че ще бъдат заплатени от него; че след излизането му от дома на инкриминираната дата подсъдимият веднага е  започнал директно с яростна вербална агресия- заплахи за убийство, при което свидетелят тръгнал да се прибира, но  след заплахите подсъдимият замахнал да го удари, на което свидетелят отвърнал с удар и закана „ ще те смачкам“ и подсъдимият побегнал; че свидетелят го подгонил и при тази гонитба е захвърлил по посока на подсъдимия част от тротоарна плочка, която не е ударила подсъдимия; че след като се обърнал и тръгнал към  дома си усетил, че подсъдимият го приближава в гръб, обърнал се, видял приближаващия подсъдим с ръка в десния джоб на якето, поради очакван удар от страна на подсъдимия замахнал с дясна ръка да го удари,  че в този момент му било нанесено прободно нараняване, което в първия момент пострадалият не усетил; относно последващите действия на пострадалия и близките му за спиране на кръвта, извикване на помощ, лечение, вкл. и оперативно, тежък възстановителен период. За обстоятелствата, за които бяха присъединени по надлежния процесуален ред показанията на свидетеля от досъдебното производство, съдът кредитира последните, тъй като са депозирани в период, по- близък до деянието и в преобладаващата им част свидетелят ги потвърди, а за друга заяви, че не си спомня. Като аргумент за възприемане на показанията на пострадалия следва да се изтъкне, че той описва и собствени свои действия, които биха могли да формират негативни оценки за поведението му - че е отвърнал на отправените му закани за убийство със заплаха, че след удар от подсъдимия е отвърнал също с удар, че е хвърлил по посока на подсъдимия твърд, тежък предмет - част от тротоарна плочка. Т.е. св. Г., за разлика от подсъдимия, не се опитва да възпроизведе само благоприятстващите го факти по делото. Соченето и на факти за негови активни действия спрямо подсъдимия на самостоятелно основание налага извод за добросъвестност. В подкрепа на този извод е и съответствието на заявеното от него с останалите кредитирани от съда доказателства.

Съдът, като отчете възможната й заинтересованост от изхода на делото като лице, съжителстващо с пострадалия и наличието на общо малолетно дете, кредитира и показанията на свид. М.. За обстоятелствата, за които бяха присъединени по надлежния процесуален ред показанията й от досъдебното производство, съдът възприема последните, като потвърдени в хода на съдебното следствие и депозирани в момент, близък до инкриминираното деяние. Не следва да се възприема само заявеното от нея /в присъединените показания/, че е видяла непосредствено преди удара подсъдимия да дърпа мъжа й към съседния вход, завличайки го натам. Такова „ дърпане“ не сочи нито пострадалият св. Г., нито майка му- свид.  Н.. Не го твърди и самият подсъдим.  Съдът намира това нейно твърдение за породено от особеното й емоционално състояние в конфликтната ситуация и след нея. От кредитираните почти изцяло показания на тази свидетелка се установяват отношенията между наемодателката им и семейството й - от една страна и пострадалия, майка му и самата свидетелка - от друга страна по повод наемните им отношения; поведението на подсъдимия на инкриминараната по делото дата, на което в преобладаващата част св. М. е била свидетел. Установява се и здравословното състояние на пострадалия след нанесеното му прободно-прорезно нараняване, вкл. по време и след възстановителния период.

Следва да бъдат кредитирани и показанията на св. Н., които съдът анализира с оглед възможната й заинтересованост от изхода на делото, пострадал по което е синът й. От показанията и на тази свидетелка се установяват отношенията между наемодателите и наемателите, поведението на подсъдимия и на пострадалия на инкриминираната дата, полученото от пострадалия увреждане и последващите действия на него и близките му. За обстоятелствата, за които поради  констатирани противоречия бяха присъединени по надлежния процесуален ред показанията на свидетелката от досъдебното производство, съдът възприема последните, поради депозираненето им по време, по-близко до разследваните събития.

Съдът кредитира изцяло и показанията на свидетелите- полицейски служители, които са посетили  местопроизшествието и са възприели лично характеристиките на мястото, състоянието на пострадалия, споделеното от него и близките му относно извършителя на престъплението, проведените незабавни действия за издирване на извършителя, неуспешни в деня на инцидента поради укриването му, проведените беседи с подсъдимия след личното му явяване в полицейското управление. Това са свидетелите  М., Т., Т., К., Т..  Показанията на последните двама свидетели от досъдебното производство, присъединени по надлежния процесуален ред, съдът кредитира изцяло. По отношения на заявеното от свидетелите относно споделеното им от подсъдимия за действията на него и на пострадалия в инкриминирания момент съдът намира, че са добросъвестно възпроизведени от двамата свидетели. Но същите имат характер на производни доказателства за подлежащите на установяване факти. Те не могат да доведат до кредитиране на обясненията на подсъдимия за същите факти, тъй като пред полицейските служители, явилият се 3 дни по-късно подсъдим е изложил своя, вече обмислена  защитна версия за случилото се. На кредитиране подлежи само съобщеното им, че за удара е използван нож, тъй като за това обстоятелство е налице и експертно становище.  Св. К.  в разпита си пред съда даде и положителна оценка за характеристични данни на подсъдимия.  Внимателният прочит на заявеното /л. 173 съд. дело/ налага извод, че тези характеристични данни касаят лични наблюдения на свидетеля  около 19- 15 години преди разпита му, когато двамата с подсъдимия са посещавали една и съща спортна зала в гр. Асеновград.  Към онзи момент свидетелят е бил на 11-15 години, а  подсъдимият на 15-19 години. След посочения период контактите им са се свеждали до поздрав при случайна среща в гр. Асеновград. Т.е. възприятията на тийнейджър относно личностните качества на подсъдимия в тийнейджърската му възраст  са с  такава давност, че не би могло да се ползват като надлежно доказателство за личността на подсъдимия в зрялата му възраст, нито към момента на инкриминираното деяние, нито към момента на постановяване на присъдата.

За характеристиките на местопроизшествието и начина на извършване на огледа му свидетелстват  св. В.  и В.. За обстоятелствата, за които бяха присъединени показанията на последния от досъдебното производство съдът възприема последните. За факта на извършени действия за реализиране на  следствен експеримент и поведението на участващите в него лица следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите Т. и И.- поемни лица при провеждането му.

В подкрепа на тези показания е и приложеният на л. 111-114, т. 2 от дос. произв.  протокол за провеждане на следствен експеримент, както и  фотоалбум към него- л.116-122, т. 2 дос. произв. . Приложеният на  л. 115 т. 2 дос. произв. лист с обозначения на посоки, улици и градинки, съдът не кредитира. Не е ясно дали същият е изготвен в присъствието на лицата, участвали в проведения следствен експеримент поради липса на подписи и неотразяването на  такива данни в протокола за следствен експеримент. Тъй като не е част от протокола за проведеното следствено действие, той не притежава официалната удостоверителна сила по чл. 131 от НПК. Няма характер и на самостоятелно писмено доказателство.  

Следва да бъдат изцяло кредитирани показанията на присъединените по надлежния процесуален ред показания от досъдебното производство на св. У. и свид. Х. - посетили местопроизшествието непосредствено след инцидента, като медицински екип, откарал пострадалия до лечебно заведение. Същите са незаинтересовани от изхода на делото. Показанията им съдържат информация относно мястото, състоянието на пострадалия след нараняването, оказаната му първична медицинска помощ. Св. Х. сочи и споделеното пред него относно извършителя на престъплението. В тази част показанията му, макар и производни, също подлежат на кредитиране, тъй като за факта, че постр. Г. е бил прободен от „бившия си наемодател“ са налице множество кредитирани от съда първични преки доказателства.  Депозираните им пред съда показания са оскъдни, но непротиворечащи на присъединените и съдът ги кредитира.

Съдът кредитира изцяло и показанията на свид. И. - личен лекар на подсъдимия Ф.. От тях се установява, че подсъдимият последно е посещавал личния си лекар през 2013 г. Показанията на този свидетел имат отношение към изясняване достоверността на заявеното от подсъдимия, че в резултат на нанесен му от св. Г. удар с тротоарна плочка в областта на раменете и задната част на главата е търпял продължителни силни болки, затруднени са били движенията му. Този факт, израз на защитната му позиция, е в противоречие с липсата на каквито и да е действия за получаване на медицинска помощ. Личният си лекар не е посетил нито за времето от 06.11.2015 г. до 09.11.2015 г. в 17.00 часа до задържането му за 24 часа по ЗМВР, / л. 5 т. 1 от дос. произв./, нито след освобождаването му на 10.11.2015 г. в 16.50 часа. Житейски нелогично е да не потърси медицинска помощ при заявените от него болки и страдания / които съдът не възприема/.

Съдът кредитира изцяло показанията на свид. Г.Р.А., депозирани в хода на съдебното производство, като за обстоятелствата, за които бяха констатирани непълноти и противоречия с показанията на същата свидетелка, депозирани в хода на досъдебното производство, при разпит, проведен  на 26.07.2016 г., съдът възприема последните. От подлежащите на кредитиране показания на свидетелката се установява  оказаното от свид. Г.Ф. / майка на подсъдимия/  върху нея въздействие да заяви като свидетел, че е присъствала на инкриминираното по делото деяние, вкл. и чрез предварително написано на лист от св. Ф. относно фактите, които е следвало св. А. да заяви при разпита си. Установява се, че св. А. първоначално е изпълнила молбата на св. Г. Ф., като двукратно в разпити като свидетел  / на 20.05.2016г. и 22.07.2016 г./ е заявила присъствието си там и наблюдение на случващото се. Съдът не кредитира показанията на свидетелката от посочените два разпита, присъединени като доказателство по реда на чл. 281 ал. 4 вр. с ал. 1 т. 1 от НПК, тъй като свидетелката изрично заяви, че тези показания са депозирани от нея под въздействието на майката на подсъдимия и не отговарят на действителността. Като допълнителни аргументи следва да се посочи, че присъствие на други лица, различни от подсъдимия, не сочат и свидетелите- очевидци. По делото са налице доказателства относно оказано въздействие за лъжесвидетелстване и върху друго лице.

На кредитиране изцяло подлежат показанията, депозирани в хода на съдебното следствие от свид. И.Д., като за обстоятелствата, за които бяха присъединени по надлежния процесуален ред показанията й от досъдебното производство, съдът възприема последните. Тази свидетелка, в качеството си на майка на св. М.Д., е незаинтересована от изхода на делото.  Тя сочи за осъществен контакт между непознато й лице от мъжки пол и сина й, последван във времето от многократни телефонни разговори с нея, инициирани от  непозната й жена, настояваща да получи телефона на сина й, за да разговаря спешно с него и нежеланието на самия св. Д. / син/  майка му да удовлетвори молбата на непознатата. В подкрепа на заявеното от свидетелката са и депозираните показания от съпруга й- свид. Н.Д., които съдът изцяло кредитира.

 Съдът кредитира и показанията на св. М.Д., депозирани в хода на съдебното следствие. От тях се установява, че подсъдимият двукратно го е търсил на домашния адрес. При едно от тези посещения свидетелят е бил у дома си. Излязъл с него на кафе. В разговора подсъдимият Ф. го помолил да свидетелства в негова полза, като заяви, че е станал свидетел на някакво сбиване. Св. Д. обещал, но след време заминал за гр. Пазарджик, където заживял. Там първоначално бил потърсен по телефона от майката и бащата на подсъдимия, а след това двамата  го и посетили.  С апела „ да спасим нашето момче“ му казали, да отидат заедно при адвокат , тъй като „някакъв пълен човек“ е подгонил и намушкал подсъдимия на Бачковския път. Фактите, които трябвало да заяви, му съобщили лично подсъдимият и майка му.  В телефонния разговор родителите казали, че ще се обадят пак. Повторно го посетили в гр. Пазарджик „ забрали“ го и го закарали до адвоката.  Там свидетелят подписал показания,  че е видял наръгването. В случая съдът приема, че се касае за приложената на л. 75 т. 1 от дос. произв. във вид на заверено копие декларация с нотариална заверка на подписа от същия свидетел. Съдържанието на тази декларация съдът не ползва, тъй като е недопустимо да се подменя установения в НПК ред за събиране на доказателства от свидетели- чрез разпит. Тя установява истинността на заявеното от свидетеля. Заедно с адвоката отишли и в гр. Асеновград, където свидетелят пред разследващ полицай описал, че е видял наръгване с нож на „Р.“ от един дебел човек. За обстоятелството, че на проведения на 15.12.2016 г. разпит е бил съпроводен от адвокат, в случая- защитника на подсъдимия, са налице и писмени доказателства- приложения протокол за разпит на свидетеля, на който е присъствал и адв. З.К.. По- късно свидетелят лично отишъл сам  при разследващия  и се отрекъл от първоначално депозираните показания. Съдът не кредитира  присъединените по надлежния процесуален ред показания на свидетеля от 15.12.2016 г., от които свидетелят се отрече категорично и заяви, че не е бил на мястото, за което свидетелства. Следва да се подчертае, че показанията му напълно съответстват хронологично и логически на заявеното от майка му.  Фактът на оказвано върху свидетели по делото въздействие се установява и досежно свид. А. . Заявеното от свид. Д. и Д. се подкрепя е от приложените по делото доказателства относно мобилната  комуникация на  майката на подсъдимия преди разпита на този свидетел в хода на досъдебното производство / л. 162- 200 т. 2 дос. произв./. Установява се, че мобилният  номер  на св. М.Д. е бил ***, а на свидетелката Г.Ф. ***. Началния момент, за който са били налични съхранени данни за комуникацията на посочените номера към датата на изискването им е бил 15.11.2016 г. След тази дата, винаги по инициатива на лице, ползващо телефона на Г. Ф., са проведени множество телефонни разговори със свид. Д.- на 26.11.2016 г., на 29.11.2016 г.- 2 бр., на 30.11.2016г./ денят, в който е била извършена нотариална заверка на подписа на обсъдената декларация/, на 01.12.2016 г., на 02.12.2016 г., на 07.12.2016 г. на 10.12.2016 г., на 13.12.2016 г., на 14.12.2016 г., на 15.12.2016 г. / датата на първия разпит/, на 10.01.2017 г, 14.03.2017 г. /денят, в който съобр. приложения на л. 53 т. 2 от дос. произв. протокол е бил проведен втория разпит на същия свидетел/, 02.04.2017 г. Т.е. посоченото от свидетеля М.Д. и родителите му за многократни телефонни търсения от страна на близките на подсъдимия и самия подсъдим се подкрепя от обективните данни по делото.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Д.А. и Д.Й.. Свидетелите живеят на семейни начала и имат малолетно дете. Двамата не са очевидци на самото деяние. Но в качеството на живеещи в същата жилищна сграда, в която пострадалият и семейството му са били наематели, дават показания относно собствените си преживявания като съседи на подсъдимия и родителите му, поведението на пострадалия и семейството му.  Показанията на двамата свидетели съдържат факти, явяващи се контролни досежно заявеното от подсъдимия и родителите му- от една страна и пострадалия и семейството му- от друга страна относно поведението на наемодателите и наемателите. Те имат характер и на преки доказателства относно характеристични данни на подсъдимия и родителите му.  От показанията на тези двама свидетели се установява многократно противоправно поведение от „Р. и семейството му“ спрямо тях двамата и спрямо притежавания от тях в същата сграда имот.  Конкретно за подсъдимия се установява отправяни от него спрямо свид. А. закани за убийство „ ще ви убия“ , за противоправно посегателство  „ ще ви изнасиля“,  обиди и закани с убийство и спрямо свид. Д.Й..  Това, наред с увреждащите имота им действия, мотивирало свидетелите- млада, съвместно живееща двойка с дете, да продадат жилището си. И двама са категорични, че разпоредителната сделка е била извършена поради страха, в който са живеели. Св. Й. сочи, че „ Цялото това време в тая къща беше пълен ужас. Страх те е да се прибереш, постоянно виси на терасата / за подсъдимия/ , гледа през прозорците, не знам във всеки един момент какво ще направи“… „От страх продадохме апартамента“.  Изложеното от двамата свидетели относно поведението на подсъдимия и родителите му, но най- вече на самия подсъдим спрямо тях, дава основание съдът да кредитира заявеното от пострадалия и семейството му относно отношенията им с наемодателите. Заявеното от самите наемодатели- сем. Ф. и сина им относно тяхното поведение към наемателите и наведените твърдения за недобросъвестност на последните съдът не възприе. Спазването на добросъседски отношения, което подсъдимият и  родителите му последователно сочат при разпитите си, е в грубо противоречие със заявеното от прокудените от действията им техни съседи, собственици на имот в същата сграда А. и Й.. А в показанията на пострадалия и близките му от една страна и на Й. и А.- от друго относно действителното поведение на подсъдимия и родителите му, се очертава еднопосочност. При липсата на данни за каквато и да е близост между тях съдът намира, че следва да бъдат дискредитирани показанията на родителите на подсъдимия и обясненията му за тези факти.  Свид. Й.  е имал качество и на работодател на св. Г.Ф.. Показанията му за фактите, станали му известни в това му качество, съдът кредитира изцяло.  За обстоятелствата, за които бяха присъединени показанията на свидетеля от досъдебното производство, възприема последните.  Като работодател на св. Г. Ф. и на свид. Г.А. беше разпитан и св. С.С.- съдружник на св. Й..  И неговите показания, като депозирани от незаинтересовано от изхода на делото лице,  подлежат на кредитиране, като за присъединените показания от досъдебното производство съдът възприема последните, които свидетелят потвърди. За факта, че св. Г.Ф. е работела в предприятието на  двамата свидетели “***“ ООД са налице писмени доказателства и подлежащи на кредитиране показания на св. С.К., които съдът кредитира.  Тя сочи също, че е напуснала предприятието, защото не се е разбирала с майката на подсъдимия- св. Г.Ф., при несъгласие последната е започвала кавга. Невъзможността да се разбере с нея я е мотивирало да напусне.  Характеристичните данни относно майката на подсъдимия- св. Г.

Съдът кредитира изцяло показанията на св. И.М., който тренирал борба в една зала с подс. Р.  и при срещите им там не е виждал подсъдимият да се кара с някой, свидетелят счита, че той не е агресивен човек.

 

По делото, с оглед събиране на характеристични данни, бяха разпитани служебно призовани от съда свидетели.

В хода на съдебното следствие беше представена и приета като писмено доказателство по делото характеристика на подсъдимия, подписана от В.А., в качеството на управител на „***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Асеновград. Същата съдържа твърдения за подсъдимия като личност, демонстрирала  в продължение на три години като работник в посоченото търговско предприятие качества като дисциплинираност, съвестност, точност. ползващ се с доверие човек. По почин на съда издателят на характеристиката беше призован и разпитан като свидетел. Добрите характеристични данни, отразени в характеристиката потвърди. Заяви, че срокът, през който подсъдимият е работил в предприятието е две /а не три/ години, характеристиката е била изготвена и подписана от жена му, без да е надлежно упълномощена за това. След предявяване на наличните по делото писмени доказателства относно трудовата ангажираност на подсъдимия свидетелят потвърди отразеното в справката от ТД на НАП-Пловдив / л. 268 т. 1 от дос. производство/, според която подсъдимият Ф. е работил в посоченото дружество 10 месеца и 5 дни. За достоверни, като потвърдени от свидетеля, съдът приема писмено установените факти относно продължителността на трудовото правоотношение.

Съдът отказа да приеме поради липса на данни за издател същите по вид характеристични справки от още два работодателя на подсъдимия. С цел обективност, всестранност и пълнота, призова и разпита като свидетели лицата, имащи качеството на управители на съответните търговски дружества.  Св. Б.- Управител на „***“ ООД заяви, че подсъдимият е работел при него малко повече от година / в каквато насока са и писмените доказателства/, през което време  е бил добър и съвестен работник. Категорично отрече да е подписвал характеристика за него.  Показанията на този свидетел съдът кредитира.

Следва да бъдат кредитирани и показанията на свидетелите  Г. и Б. Г. - управители на „***“ ООД. Те описват подсъдимия като неконфликтен, съвестен  и справящ се с възложената му работа за срок от около месец. Въпреки твърдението за трудов договор, видно от горецитираната справка от ТД на НАП-Пловдив такъв не е сключван. Характеристика, изготвена от друго лице, но със съдържание, одобрено от свидетеля, по молба на майката на подсъдимия  е подписвал св. Г.. Показанията на двамата свидетели съдът кредитира.

Показанията на св. М. Р. и Г.М. / за последния присъединени от досъдебното производство по предвидения за това ред/ съдът намира, че не съдържат никаква конкретна фактология, която да може да се отнесе към включените в предмета на доказване факти.

Съдът кредитира приложените по делото писмени доказателства, вкл. протокол за оглед и фотоалбум към него, протокол за проведен следствен експеримент и фотоалбум към него, медицински документи, свидетелство за съдимост, характеристики, справки от мобилни оператори и др. За периодите на трудова ангажираност на подсъдимия в търговските предприятия, управлявани от разпитаните като свидетели техни управители, кредитира приложената по делото справка от ТД на НАП. Както вече беше отбелязано, подписаната от св. М.Д. декларация не ползва като източник на факти за инкриминираните събития. Наличните по делото данни за друго, неприключило наказателно производство за извършено престъпление от общ характер съдът не ползва при изграждането на вътрешното си убеждение, с оглед презумпцията на чл. 16 от НПК.

 Възражението срещу процесуалната пригодност на извършения по делото следствен експеримент, обосновано от защитата с нарушено право на участващата в него свидетелка Ф., поради неразясняване на правата й в качеството на майка на подсъдимия, са изцяло неоснователни. Чл. 119 от НПК указва кои лица могат да откажат да свидетелстват поради изключителната си близост с обвиненото лице. Св. Ф. е в кръга на тези лица. Видно от приложения протокол на л. 49 т. 1 от дос. производство, реализирането на това й право е било гарантирано, чрез разясняването му. Свидетелката изрично е заявила, че желае да свидетелства- становище, изразено и пред настоящия съд.  Разяснена й е била и разпоредбата на чл. 121 ал. 1 от НПК- че може да не дава показания по въпроси, уличаващи в извършване на престъпление най- близките й родственици. Правната доктрина и съдебната практика са последователни във виждането си, че НПК въвежда за органите на досъдебното производство задължения да гарантират упражняването  на  правата на свидетеля. Това  включва  с разясняване и даване възможност на свидетеля да реши сам дали да упражни правата си. НПК не съдържа изискване съответният орган многократно  да разяснява на едно лице, в едно наказателно производство,   правата и задълженията. Установената практика при разпит на свидетел да се ползват бланки, в които изначално са изрично изписани правата и задълженията на всеки свидетел е наложила при последващ разпит те да бъдат отново отразени в съответния протокол. Но тава не е с оглед императивно изискване за повторност, установено в НПК. Както бе вече отразено- достатъчно е на съответното лице веднъж да бъдат разяснени правата и задълженията му като свидетел. Спрямо св. Г.Ф. това е сторено при разпита й. В случая не това е от значение.  Правната теория и съдебната практика са единни във виждането си, че следственият експеримент не е разпит. Той не може и не следва да се разглежда като способ за събиране на доказателства. Касае се за процесуална дейност, осъществявана по изрично регламентиран в НПК ред, с цел  да се проверят и уточнят  данни, получени от вече извършени процесуални действия / разпит, оглед и др./  Макар доктрината отдавна е отстъпила от становището си за същността на следствения експеримент като разновидност на огледа,  каквато е и последователната съдебна практика, правната му уредба в определена степен съвпада с правната уредба на огледа. Изисква се присъствие на поемни лица /ако не е в съдебно заседание/, на експерти или технически помощници, ако съответният  орган намери присъствието им за необходимо / С.П., наказателен процес на РБ, Обща част, изд. Сиби 1996 г., стр. 407-410/. Тъй като той е способ за проверка и уточняване на данни, а не за събирането им, не може да се приеме, че преди осъществяването му съответният орган е длъжен отново да разяснява на лицата, вече заявили съответните данни, правата им в качеството на свидетели. С оглед правната природа на следствения експеримент- способ за проверка и уточняване, а не за събиране на доказателства, не може да се приеме, че са били нарушени правата на свидетелката Ф. по чл. 119 от НПК. Следва да се добави още, че нормата на чл. 119 от НПК не обвързва свидетеля със срок, който преклудира възможността се възползва от правата си по  посочения текст. Изразено в по-късен момент желание на свидетеля да се възползва от тези си права води до  процесуална недопустимост да се ползват вече депозираните му преди отказа показания. Липсата на процесуално валиден източник на доказателства неминуемо би довело и до недопустимост да се ползва резултатът от проверката им. В настоящия случай желанието на свидетелката Г. Ф. да е свидетел по делото, вкл. и след разясняването на правата й от съда, е последователно.  Да се приеме, че лицата измежду визираните в чл. 119 ал. 1 от НПК могат да свидетелстват, но заявените от тях данни не подлежат на проверка с други процесуални способи, какъвто е сл. експеримент, е недопустимо разширяване на процесуални права. Ето защо настоящият състав на съда намира, че съдържанието на протокола за проведен следствен експеримент, установяващ невъзможност свид. Ф. да посочи маршрута до дома на пострадалия и местопрестъплението, следва да бъде кредитирано. Това обуславя на самостоятелно основание невъзможност да се възприеме заявеното от свидетелката, че е придружавала подсъдимия и е наблюдавала действията му, както и тези на пострадалия на инкриминираната по делото дата.  Настоящият състав на съда констатира наличието на  множество доказателства, които оборват тези твърдения на свидетелката  и които в своята съвкупност, и при некредитиране на установеното при следствения експеримент / за което съдът не намира основание/, са достатъчни  подкрепящите защитната теза на подсъдимия нейни показания да не бъдат възприети.  

В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена Съдебномедицинска експертиза /т. 1, л. 86-91  от дос. произв. /, според чието заключение при инцидента на 06.11.2015 г. на пострадалия П.В.Г. били причинени следните травматични увреждания: прободно-порезно нараняване в дясната коремна област /дясно подребрие/, с дължина на кожната рана - 4 см, което прониква в коремната кухина и наранява /лезия/ черния дроб, с обилно кървене извън тялото и в коремната кухина, което е довело до събирана на кръв в коремната кухина /хемоперитониум/.Това  нараняване е причинено от действието на предмет с остър връх и режещ ръб - нож и според вещото лице  то добре отговаря по време и начин да е получено така, както е отразено в досъдебното производство и както съобщава пострадалият П.Г. в свидетелските си показания по делото. Касае се за проникващо нараняване в коремната кухина /по смисъла на чл. 129 от НК/. Прободно-порезното нараняване на предната коремна стена и нараняването на черния дроб е протекло със значително кръвотечение от раната извън тялото, както и с обилно кървене от наранения черен дроб и събиране на кръв в коремната кухина /хемоперитониум/, което е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота /по смисъла на чл. 129 от НК/.

Травматичните увреждания са били придружени от болка и страдание. В хода на съдебното следствие, при проведения разпит  вещото лице  подържа изцяло това становище.

В хода на досъдебното производство е била назначена, изготвена и приета Допълнителна съдебномедицинска експертиза /т. 1, л. 95- 101 дос. произв./, която беше приета  в хода на съдебното следствие. Според заключението й, на 06.11.2015 г. пострадалият П.В.Г. е получил: прободно-порезно нараняване в дясната коремна област /дясно подребрие/,  с дължина на кожната рана - 4 см, което прониква в коремната кухина и нарнява черния дроб /с лезия и проникване в паренхима на органа/. Нараняването е било съпроводено с обилно кръвотечение извън тялото и кървене в коремната кухина, довело до събиране на кръв в свободната коремна кухина /хемоперитониум/. Наложило са майката на пострадалия Г. да му притиска раната на корема /съвсем адекватно/ с домакинска хартия и с ръка, като по този начин е намалила до известна степен външното кръвотечение. По спешност е бил приет в хирургично отделение при МБАЛ гр. Асеновград и незабавно е била извършена оперативна интервенция /лапаротомия/, с отваряне на коремната кухина, спиране източника на кървенето чрез наложени шевове на черния дроб в областта на нараняването, евакуация на събраната кръв в коремната кухина, промивка на същата, дренаж, по слойно възстановяване на коремната стена и поставяне на суха стерилна превръзка. Следоперативно е бил приведен в ОАРИЛ, където е проведена активна реанимация и медикаментозна терапия. В резултат на извършената спешна оперативна интервенция и проведената след това активна реанимация и медикаментозна терапия здравословното състояние на пострадалия П.В.Г. се подобрява и е изписан в добро общо състояние, афебрилен /без повишена температура/, с възстановен чревен и жлъчен пасаж, с добре зарастваща оперативна рана и без субективни оплаквания.

Касае се за проникващо нараняване в коремната кухина, причинено от действието на предмет с остър връх и режещ ръб – нож. Експертът отново сочи възможност това нараняване да е получено по начин, съобщен от пострадалия и близките му и в положение един спрямо друг съобразно посоченото в предходната експертиза.

Прободно-порезното нараняване на предната коремна стена и нараняването на черния дроб е протекло със значително кръвотечение от раната извън тялото, както и с обилно кървене от наранения черен дроб и събиране на кръв в коремната кухина /хемоперитониум/, което е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Опасността за живота в конкретния случай е била съвсем реална, а не хипотетична и напълно покрива медико-биологичния признак „Разстройство на здравето, временно опасно за живота“, при който алтернативно съществуват и две вероятности: настъпване на смъртен изход или оздравяване. Решаваща в случая се явява навременната и висококвалифицирана медицинска помощ, без която вероятността от настъпване на смъртен изход е била много голяма. Непосредствената опасност за живота на пострадалия П.Г. е била от остра кръвозагуба и тази опасност е започнала реално да се проявява, което е видно от неговите свидетелски показания: „Започна да ми прилошава и не си спомням добре какво стана след това.“

Това прободно-порезно нараняване е причинено от действието на предмет с остър връх и режещ ръб - нож, и добре отговаря по време и начин да е получено така, както съобщава П.Г. в свидетелските си показания - в положение един срещу друг и леко извит отляво надясно спрямо извършителя /от завъртането на тялото след неуспешен опит за удар с дясната ръка/.Като по-късна опасност за живота на пострадалия Г., ако не е била извършена оперативната интервенция, вещото лице е посочило навлизането на инфекция приз проникващото нараняване на коремната кухина и развитие на остър дифузен перитонит, който също е животозастрашаващо състояние. И двете реално съществуващи опасности за живота на пострадалия П.В.Г. са били предотвратени чрез проведена навременна и висококвалифицирана медицинска помощ.

В хода на съдебното следствие експертът поддържа изцяло и това заключение.

По делото е била назначена и изготвена, а в хода на съдебното следствие приета по надлежния процесуален ред Втора допълнителна съдебномедицинска експертиза /т. 1, л. 105- 112 дос. произв./ Съгласно подробно описаната анатомична справка в заключението за лобовете и сегментите на черния дроб, данните от оперативния протокол, заключението на вещото лице е, че е бил наранен ІІІ-ти сегмент от левия лоб и локализацията на кожната рана - на 10 см., вдясно от срединната линия на корема, посоката на раневия канал е отдясно - наляво, спрямо анатомичните оси и при изправено положение на тялото.

Според експерта разстоянието между Р.Ф. и П.Г. не може да се определи точно по медицински данни, но може да се приеме, че това разстояние не е по-голямо от една протегната ръка и с нож в ръката.

Експертният извод е, че от чисто медицинска гледна точка, като се вземат предвид локализацията на кожната рана и нараняването на черния дроб /посочени по-горе/, не може да се приеме, че става въпрос за самонараняване от страна на пострадалия П.Г..

Широчината на острието на ножа, което е проникнало в тялото на пострадалия Г., е 4 см, но е възможно широчината на острието на ножа да е била и по-малка от 4 см, ако по време на причиняването на прободно-порезното нараняване /при забиването на ножа в тялото и при изваждането му/ е имало раздвижване на ножа в посока към неговия режещ ръб. В такива случаи е възможно да се получи по-голяма кожна рана от действителната широчина на острието на ножа, което е проникнало в тялото.

Вещото лице е посочило, че само по медицински данни е трудно да се индивидуализира по вид и размер оръжието, което е причинило прободно- порезното нараняване на пострадалия П.Г.. Но като се вземат предвид посочените по-горе локализации на кожната рана - на 10 см вдясно от срединната линия и нараняване на черния дроб /Ш-ти сегмент на левия лоб/, както и определената дължина на кожната рана - 4 см, е направен приблизителният извод, че ножът е бил с широчина на острието /което е проникнало в тялото/ - до 4 см и с дължина на острието не по-малко от около 8-10 см.

В хода на съдебното следствие, с оглед заявеното от подсъдимия на 05.10.2017 г., че прободно- прорезното нараняване е причинено с т. нар. „ макетно ножче“ с острие 1-2 см., беше назначена Допълнителна СМЕ, която да изясни възможността средството за извършване на престъплението да е с характеристиките, сочени от подс. Ф. в хода на съдебното следствие.

Съобразно заключението на вещото лице, изготвено въз основа на всички налични доказателства по делото към момента на експертното изследване, вкл.  обясненията на подсъдимия Р.Н.Ф., дадени в съдебно заседание на 05.10.2017 г.,  събраните при допълнителния разпит на пострадалия данни за физиката му и за облеклото му при инцидента, експертът сочи, че при станалият инцидент на 06.11.2015 г. на П.В.Г. е било причинено: прободно-порезно нараняване в дясната коремна област / дясно подребрие - на 10 см. от срединната линия /, с дължина на кожната рана - 4 см., което прониква в коремната кухина и наранява черния дроб, с лезия на 3-тп сегмент по долната повърхност на левия чернодробен дял и е съпроводено с обилно кървене - събиране на кръв в коремната кухина (хемоперитониум). Посоката на раневия канал, спрямо анатомични те оси и при изправено положение на тялото, е следната: отдясно - наляво, отпред - назад /навътре към коремната кухина/ и леко отдолу-нагоре.

Описаното прободно-порезно нараняване е причинено от действието на предмет с остър връх и режещ ръб - нож, като добре отговаря по време и начин да е получено така,както съобщава пострадалият П.Г. - в положение един срещу друг и леко извит отляво надясно спрямо извършителя/от завъртането на тялото след неуспешен опит за удар с дясната ръка-обяснено в съдебно заседание /.

Като се вземат предвид посочените локализации на кожната рана на 10 см. в дясно от срединната линия, и нараняването на черния дроб / ІІІ-ти сегмент на левия лоб/, дължината на кожната рана - 4 см. и възможността на предната коремна стена да хлътне на известно разстояние навътре по време на удара с ножа, може да се направи съвсем приблизителен извод,че ножът е бил с широчина на острието /което е проникнало в тялото / - до 4 см. и с дължина на острието не по-малко от около 8-10 см.

При описаната характеристика на прободно-порезното нараняване, телосложението на пострадалият П.Г.- височина 180 см. и телесно тегло 130 кг, неговото облекло,вида и техническите параметри на макетното ножче, вещото лице счита,че е абсолютно невъзможно описаното нараняване да е причинено от удар с макетно ножче. С оглед последващите обяснения на обвиняемия, че 1-2 см. Е била ширината на острието на същото ножче, а дължината подсъдимият не помни, вещото лице сочи хипотетична възможност за това.

Съдът кредитира изцяло заключенията на посочените по- горе експертизи, като изготвени добросъвестно, от лице с необходимите специални знания и опит.

По отношение на средството, с което е нанесено прободното нараняване, съдът приема, че се касае за нож, каквито сведения първоначално е дал подсъдимия при проведената с него беседа от свидетелите- полицейски служители. Като най- вероятно такова оръжие сочат и изготвените СМЕ. В проведения му на 5.10.2017 г. по настоящето дело разпит подсъдимият заяви, че оръжието е било макетно ножче, „ сгъваемо малко ножче… макетно ножче Острието на това ножче е малко, не мога да определя колко, може би един- два сантиметра да е“. С оглед това му твърдение, в допълнително назначената от съда СМЕ беше изрично поставен въпрос за изясняване дали раната, причинена на пострадалия, може да е в резултат с нараняване с  описаното от подсъдимия макетно ножче. След назначаването на експертизата и представянето й по делото на 9.11.2017 г., но преди разпита на вещото лице на 20.11.2017 г., в същото с.з. подсъдимият се възползва от правото си да даде обяснения и заяви, че  не знае каква е била дължината на острието, при предходния си разпит е съобщил за ширина. Буквалния прочит на заявеното от него на 05.10.2017 г. не дава основание да се приеме, че не е имал предвид дължина на острие. Вещото лице поддържа писменото си заключение, че не е  ползван макетен нож, като сочи в подкрепа на твърдението си  и особените му характеристики- със чупещи се сегменти. Вероятността да е използван такъв нож сочи като „хипотетична“. Това, наред с вече обсъденото за промяна на защитните версии на подсъдимия, както и с факта, че и при този разпит той сочи придружаването му от майка му и св. А. налага извод за поредна промяна на защитна позиция, която е оборена от доказателствата по делото и експертното становище.

В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена, а в хода на съдебното следствие беше приета по надлежния процесуален ред Комплексна съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза /т. 2, л. 25- 36 от дос. произв./. Според заключението й подсъдимият Р.Н.Ф. не се води на диспансерно наблюдение в Център за психично здраве - Пловдив и не страда от психично заболяване нито към момента на изготвяне, нито към момента на извършване на деянието - 06.11.2015 г. Той е могъл да разбира свойството и значението на извършеното /от него или спрямо него/ и да ръководи постъпките си към момента на извършване на деянието. В момента на извършване на деянието /06.11.2015 г./ психическото състояние на Р.Н.Ф. му е позволявало да предвиди последствията от своите действия. Не са установени психопатологични отклонения от нормалното психическо състояние на Ф. в момента на изследването. Няма данни Р.Н.Ф. да страда от хроничен алкохолизъм или наркотична зависимост.

Общата психологическа характеристика на Р.Н.Ф. е съответна на интелектуалния му капацитет и личностовите му особености, които са без психопатологични изменения.

Според експертите доминиращо влияние върху поведението на Р.Н.Ф. оказват характеристики, които се стреми да прикрие - самостоятелна обособеност, затвореност, ригидност, неудовлетвореност, подозрителност, свръхчувствителност към критични забележки по свой адрес, враждебно отношение, висока конфликтност със склонност да кумулира, усещане за независимост и субективизъм, слаб контрол, импулсивност, инстинктивност, грубост, гневливост, раздразнителност, при него възникналите емоции се гасят трудно и могат да са опасни за околните.

Експертите са заключили, че основните мотиви, които определят поведението на Р.Н.Ф., са усещането за независимост, ненаказаност, стремеж да постига поставените си цели без да възприема мнение или позиция, различни от неговите, склонен да отстоява своето, без да обмисля последствията спрямо него по рационален и възприемлив начин.

Индивидуалните особености на личността на Р.Н.Ф. определят избора на поведение в конкретни ситуации, но не повлияват качеството на психичните функции.

Показанията /очевидно се касае за техническа грешка - подсъдимият е депозирал само обяснения/ на Р.Н.Ф. съответстват на неговите възраст и интелект. Личностовите и характеровите му особености не са в степен да се поддава на внушение.

В хода на съдебното следствие беше назначена и изготвена и  Допълнителна КСППЕ на подсъдимия, която да отговори отново на първоначално поставените въпроси, но въз основа и на събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Анализирайки подробно и детайлно обясненията на подсъдимия  и свидетелските показания, събрани в съдебната фаза, след запознаване със събраните в хода на съдебното следствие до момента доказателства относно подсъдимия Р.Н.Ф., включително и събраните в съдебно заседание от 05.10.2017 година, вещите лица не намират основание за промяна на вече изразеното си становище по всички въпроси, които са били предмет на обсъждане в първоначално изготвената експертиза.

Съдът кредитира изцяло експертните становища, като задълбочено изследващи  доказателствата по делото и аргументирано отговарящи на поставените въпроси, изготвени от лица с необходимите професионални знания и опит.

При възприетата фактическа установеност на извършеното, Пловдивският окръжен съд намира за доказано по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият Р.Ф. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението, визирано в чл. 115, вр. чл. 18 ал. 1 от НК, като  на 06.11.2015 г. около 15.40 ч. в гр. Асеновград, обл. Пловдив, е извършил опит умишлено да умъртви П.В.Г., при което изпълнителното деяние, макар да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици на това престъпление.

Наказателният закон не съдържа изискване за специална правосубектност досежно посоченото престъпление. Наличните по делото доказателства, вкл. и заключението на изготвената и приета КСППЕ и Допълнителна КСППЕ налагат извод, че подсъдимият Р.Ф.  е бил психично здрав в момента на извършване на престъплението, разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

От обективна страна е несъмнено установено, че именно подс. Р. е нанесъл прободно- прорезното  нараняване на пострадалия свидетел Г.. Оръжието, с което е нанесено нараняването е предмет с остър връх и режещ ръб, нож с дължина на острието не по- малка от 8-10 см и ширина до 4 см. Този извод следва  от кредитираните показания на свидетелите- полицейски служители относно съобщеното им при проведената беседа за оръжието, което подсъдимият е ползвал. За такова именно оръжие е и становището на изготвените по делото СМЕ и допълнителни такива. Вероятността подсъдимият да е ползвал макетно ножче вещото лице сочи като хипотетична и в тази част обясненията на подсъдимият съдът не възприе. Характеристиките на използваното оръжие  и локализацията на нараняването- на 10 см., вдясно от срединната линия, довело до прободно нараняване на най- големия морфологично  и функционално най-комплексен орган / черен дроб/  налагат извод за обективирано поведение, насочено към умъртвяване на жертвата. Този извод следва и от вербално изразеното от  подсъдимия към пострадалия преди нараняването-  яростно отправени закани за убийство. В подкрепа на тази  правна квалификация на извършеното и е заключението на ДСМЕ, че опасността за живота в конкретния случай е била съвсем реална, а не хипотетична и напълно покрива медико-биологичния признак „разстройство на здравето, временно опасно за живота“, при който алтернативно съществуват и две вероятности: настъпване на смъртен изход или оздравяване. Решаваща в случая се явява навременната и висококвалифицирана медицинска помощ, без която вероятността от настъпване на смъртен изход е била много голяма.

 Пряката причинно следствена връзка между действията на подсъдимия и полученото от пострадалия нараняване е несъмнено установена. В момента на нанасяне на прободно- прорезното  нараняване подсъдимият Ф.  е довършил деятелността си, чиято последица е пряката възможност за настъпване на смъртта на пострадалия. В конкретния случай  смъртта на св. Г. не е настъпила поради независещи от волята на дееца причини- оказаната на пострадалия своевременна успешна медицинска помощ. Деянието следва да бъде квалифицирано като довършен опит. Не е налице отказ от довършване на престъплението, тъй като бягството на подсъдимия е осъществено след като  е бил извършил всичко онова, което обективно е необходимо за настъпването на преследвания резултат.

         Не може да се приеме, че прободно-прорезното нараняване е получено по механизма на „ самонараняване“ от пострадалия. В тази част подсъдимият не поддържа изначално депозираните си обяснения и съдът не ги кредитира. Не кредитира и показанията на свидетелите  Р. Али и  М.Д., че са видели боричкането между двамата и възможен момент на самонараняване, тъй като самите свидетели се отрекоха от тези показания и обясниха начина, по който е било въздействано върху тях, за да ги депозират.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият Ф. е имал ясни  представи за общественоопасния характер на деянието и резултата, съзнавал е, че нанасянето на удар  със средство, годно да умъртви / нож със значителна дължина на острието/, от близко разстояние, в жизненоважна част на тялото на пострадалия, може да има като единствена последица настъпването на смърт. Целял е постигането на тази именно последица.

Становището на защитата, че правната квалификация на извършеното следва да е по чл. 129 от НК, е несподеляемо.

В практиката си ВС и ВКС нееднократно е указвал, че възникват трудности, когато трябва да се прецени дали става въпрос за опит за убийство, за умишлено причинена телесна повреда или за причиняването на такава по непредпазливост. В този случай подходът следва да е  комплексен. И в трите случая резултатът е свързан с нарушаване телесния интегритет на пострадалия, със засягане на здравето му. Макар разликата между трите престъпления да е свързана със субективната страна, винаги трябва да бъдат изследвани обективните действия на извършителя, тъй като те представляват външен, видим израз на психическите му преживявания и обективират наличие или липсата на съзнание относно постигнатия престъпен резултат.  Разликата между опита за убийство и умишлената телесна повреда следва да се търси на плоскостта на реално причиненото увреждане и неизбежността на леталния изход без оказването на своевременна квалифицирана медицинска помощ, респ. с оглед способността на организма сам да се справи с травмата. В случая обективната възможност нараняването да причини смъртта на пострадалия е последователно отстоявано виждане в изготвените СМЕ- и основна, и допълнителни. Макар вещото лице да обсъжда наличието на прободно- прорезно проникване в коремната кухина и формираното след него състояние на временна опасност за живота на пострадалия поради последвала кръвозагуба в резултат на чернодробното нараняване, то въз основа на тези констатации отстоява последователно становището, че при тези медико- биологични признаци на получените телесни увреждания опасността за летален изход е била пряко, реално съществуваща и тази опасност е преодоляна само поради навременната и висококвалифицирана помощ, която е получил св. Г..

Както беше вече изложено, при обективно установеното от доказателствата по делото, че в резултат на полученото нараняване е била реална възможността  за смърт на пострадалия, съдът намира, че и от субективна страна деятелността на подсъдимия следва да се квалифицира като опит за умишлено умъртвяване, а не като умишлено причиняване на телесна повреда.  Изводите за субективната страна на деянието се изграждат върху доказаните по делото реални действия на подсъдимия, които обективират, материализират формираните в съзнанието му представи, а не върху обясненията на дееца. Обясненията на подсъдимия и показанията на майка му и баща му, насочени да формират представи за изключителна добронамереност на това семейство спрямо  семейството на подсъдимия, недобросъвестност на последните след изнасянето им от имота, съдът не възприе. Посещението на подсъдимия пред дома на пострадалия е било основано на негово желание чрез скандал да получи суми, за неизвестни към онзи момент  задължения. При това посещение поведението на подсъдимия е било изначално конфликтно-агресивно. Отправената от него закана с убийство спрямо пострадалия е мотивирало последния да отвърне на нанесените му удари и да подгони побягналия след нанасянето им  подсъдим. След като пострадалият се убедил в отдалечаването му и тръгнал към дома си, подсъдимият го настигнал и нанесъл прободното нараняване. Комплексна преценка на тези  релевантни обстоятелства по делото налага еднопосочен извод, че вербализираното и обективирано поведение на подс. Ф.  на инкриминираната дата носи белези на формирано намерение за убийство, а не за нанасяне на телесна повреда.  Прекият умисъл се извлича и от установеното, че е  действал от близко разстояние, с опасно оръдие и с нанасяне на удар в част от човешкото тяло / коремната област/, в която се намират множество жизненоважни органи, вкл. и наранения черен дроб. Подсъдимият е съзнавал, че прободно нараняване в тази област с  предмет с режещ ръб и остър връх, с дължина на острието не по- малка от 8-10 см.  не може да  се ограничи само до нанасянето на телесна повреда. Макар да се касае за единично въздействие, за причиняване на увреждането е използвано средство, годно да причини смъртта на пострадалия - нож с немалка дължина на острието ( не по- малко от 8-10 см. ).  Пловдивският окръжен съд намира наведените от защитата възражения относно правна квалификация на извършеното по чл. 129 от НК за изцяло неоснователни, поради противоречието им с доказателствата по делото и фактическата обстановка, която те изграждат. В посочения смисъл е и практиката на ВКС, вкл.  Решение № 29 от 28.II.1985 г. по н. д. № 2/85 г., II н. о., Съдебна практика на ВС - наказателна колегия, 1985 г.

Не може да се приеме, че деянието е извършено в ситуация на неизбежна отбрана за подсъдимия и не е налице обективен признак на престъплението- обществена опасност на извършеното, каквото становище застъпват защитникът и подсъдимия. Съпоставяйки доказателствата по делото  и изградената въз основа на тях фактическа обстановка със задължителните указания, дадени в  Постановление № 12 от 29.XI.1973 г. по н. д. № 11/73 г., Пленум на ВС, съдът приема, че е било налице противоправно поведение- нападение, застрашаващо живота, което не е било прекъснато  в момента на нанасяне на удара с нож.  Подс. Р. Ф. е бил нападател, а пострадалият св. Г. отбраняващ се през цялото време. Конфликтната ситуация е била инициирана изцяло от действията на подс. Р.. Той е започнал с обиди, заплахи с убийство, нанасяне на удари. Обстоятелството, че пострадалият е отвърнал със заплаха на отправената му закана с убийство, с удари на  нанесени му от подсъдимия  удари и последният е побягнал, не очертават  подс. Р. като жертва. Самото прободно- прорезно  нараняване е причинено в момент, в който пострадалият е мислел, че нападението спрямо него е преустановено от избягалия  в резултат на защитните му действия подсъдим. Св. Г.  се е придвижвал към дома си и е усетил, че подсъдимият го приближава отзад. Предположението му, че това приближаване е отново с цел удар, е било житейски логично с оглед  предходното поведение на подсъдимия. То е било и правилно. Пострадалият се е обърнал, замахнал към подсъдимия, с цел да предотврати последнащ удар. В този момент подсъдимият е причинил  нараняването, годно да умъртви пострадалия свидетел. Г.  не е имал качество на нападател, каквото качество е имал подсъдимият от началото до края на присъствието си на местопрестъплението.

Искането на защитата на подсъдимия, подкрепено и от подс. Р. –че извършеното от него деяние налага правна квалификация по привилегирования състав на престъплението- по чл. 118 от НК, е неоснователно. От доказателствата по делото безспорно е установено, че деянието не е извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия по визирания в закона начин. Липсва състояние на физиологичен афект у подсъдимия. Не са налице фактически основания, за да се приеме, че деянието покрива признаците на силно раздразнение, причинено от пострадалия с противозаконно действие, от което да са настъпили или да са могли да настъпят тежки последици за подсъдимия. За да се приеме, че деянието е осъществено от подсъдимия в състояние на афект, следва да се установи поведение на пострадалия, което съставлява насилие, тежка обида или клевета или друго противозаконно действие спрямо дееца, което поведение да предизвика съответна реакция у последния. По делото не е налице доказателствено установено предхождащо поведение на пострадалия, което да бъде преценено като "отключващо" бурна нервна реакция. Такава реакция изключват и вещите лица, изготвили кредитираните от съда КСППЕ и допълнителна такава. На изрично поставения им въпрос те сочат, че физиологичният афект е състояние силно, внезапно настъпващо, неочаквано, но бурно протичащо краткотрайно чувство, предизвикано от значими за личността силно травмиращи преживявания. Протича с ясно, но стеснено съзнание и се съпровожда с промени във възприятно-представния и мисловния процес, мимичната и жестовата изразност, двигателна активност и с наличието на вегетативни промени. Физиологичният процес потиска асоциациите, които му противоречат и стимулира онези, които му съответстват. Физиологичният афект е външно видимо състояние. Характерно е, че афективното отреагиране настъпва незабавно след стимула и е ограничено по време, което зависи от типа нервна дейност и темперамент. То настъпва при провокация, като стимулът трябва да е мощен, внезапен и да има характер на психотравма /тежка обида, клевета, насилие/, така че да доведе до афективно стеснение на съзнанието, при което да се ограничи рационалният контрол и да позволи разгръщането на бурна агресивна реакция. Според вещите лица установената правилна хронологична последователност, представена от подс. Ф., независимо от различните версии, говори, че при него липсва стеснено съзнание, каквото е характерно за физиологичния афект. При стесненото съзнание е налице тунелно мислене - възприема се само провокативното събитие и не се забелязват детайлите от обективната действителност. Ф. описва множество детайли, които възприема и пресъздава към момента на събитието. При подс. Р.Ф. липсва и фазата на изчерпване, характерна след преживян физиологичен афект, която се изразява със силна отпадналост, дезорганизация, неспособност за активни действия непосредствено след инцидента. След инцидента той целенасочено напуска мястото на инцидента, шофирайки автомобил - сложно двигателно действия, което изисква съсредоточеност и. организираност.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 115 от НК законът предвижда наказание от 10 до 20 години лишаване от свобода.

Смекчаващи отговорността на подсъдимия са чистото съдебно минало, частичните самопризнания; обстоятелството, че макар и да е налице довършен опит, не е настъпил вредоносния резултат. .

Като отегчаващи такива съдът намира:

Лошите характеристични данни на подсъдимия, установяващи го като личност с трайно установена нагласа към оказване на психически тормоз над околните

Тук следва да се отбележи, че по делото са налице показания на свидетели, описващи го положително. Показанията на св. К., основани на наблюдения преди повече от 10 години, съдът вече обсъди и изложи съображения, че не могат да бъдат съотнесени към сегашния период. Показанията на св И.М.  са с положителна насоченост. Но двамата са контактували винаги и само в общата спорна зала, в която тренират. Логично е на такова публично място, където човек отива, за да упражнява свое хоби, да спазва установените за това порядки. 

Положителни характеристични данни сочат и  свидетелите, Управители на  търговски предприятия, с които  подсъдимият е бил в трудови правоотношения го описват като спазващ трудовата дисциплина, справящ се с възложената му работа, несъздаващ проблеми на работодателя, за св. А.- и отчитащ своевременно връчените му служебни пари.  Всичко това формира извод, че като работник  поведението на подсъдимия е съответствало на дължимото такова за работника. Соченото от свидетелите се свежда до недопускане на нарушения на трудовата дисциплина, каквито са установените в чл. 187 от Кодекса на труда.  Спазването на работното време, изпълнението на възложените му от работодателя задачи и разпореждания, отчитането на повереното му имущество, липсата на оплаквания от дейността му от клиенти   е дължимо поведение съобр. чл. 187 ал. 1 т. 1, 3, 7, 8 и 9  от КТ.  За това му поведение е налице и обсъждане в Допълнителната КСППЕ. Вещите лица констатират, че свидетелите- работодатели са имали  само служебни контакти с него, той се е явявал техен подчинен, което предполага изпълнение на конкретно поставените задачи и следващо това финансово стимулиране.  Налице са само данни за професионални умения, тъй като никой от работодателите му не сочи наблюдения върху личния живот на подсъдимия и близост извън строго служебните взаимоотношения.

Съдът не възприема неговата лична самооценка, изразена в депозираните пред съда обяснения- на отговорен, трудолюбив, ползващ се с уважение на околните. Трудолюбието му следва да бъде оценено с оглед наличните доказателства. От приложената справка от ТД на НАП се установява, че до 33- годишната си възраст / към момента на изготвянето й/, подсъдимият е бил в трудово правоотношение с 9 работодатели за срок от  три години и няколко дни. Периодът на трудова ангажираност след пълнолетието му не позволява да се приеме наличието на трудолюбие като негова личностна черта.  При оценка на личностовите му особености съдът кредитира експертното становище, изразено в изготвените КСППЕ-зи, а именно: В  личностовите особености на Р.Ф. експертите констатират, че  трудно понася строга дисциплина и не възприема мнение или позиция, различни от неговите като, поставен в подобни ситуации, е склонен да отстоява своето, без да обмисля последствията спрямо него по рационален и възприемлив начин. Налице е емоционана и личностова незрялост, което води и до налични незрели защитни механизми на поведение. Именно чрез тях е затруднен с прикриването на свойствените за него черти, които се стреми да омаловажи и да пренебрегне като присъщи за него към момента на психодиагностичното изследване и експертното интервю - доминантен, властен, раздразнителен, избухлив, гневен, импулсивен, със слаб контрол, склонност към конфликти, субективен. Старае се да се представи добронамерен, доброжелателен, с обществено приемливи действия и поведение. Свойствените за него характеристики, които се стреми да прикрие, са самостоятелна обособеност, затвореност, ригидност, неудовлетвореност от ситуацията, подозрителност, свръхчувствителност към критични забележки по свой адрес, враждебно отношение, висока конфликтност, която е със склонност да кумулира и създава вътрешна напрегнатост, с усещане за независимост и субективизъм. Присъщите му свойства корелират отрицателно с фактора чувствителност. Характеризира се със слаб контрол, импулсивност, инстинктивност, грубост, гневливост, склонност към конфликти, в които може да се явява активна и провокираща страна, раздразнителна слабост, понижена контактност при общуване, равнодуишост. При него възникналите емоции се гасят трудно и могат да са опасни за околните, може да бъде властен, избирайки да общува с по-слаби. Старае се да трансформира действителността през призмата на собствените си нагласи и убеждения.

         Ето защо съдът приема, че отрицателните характеристични данни за подсъдимия доминират решително над положителните. Лошите характеристични данни са отегчаващо отговорността му обстоятелство.

Като отегчаващо отговорността му обстоятелство намира обективно установените негови действия за склоняване към лъжесвидетелстване на свидетеля М. Д.. Правата на подсъдимия, неизчерпателно изброени в чл. 55 от НПК, не въвеждат каквото и да е задължение за истинност на заявените от обвиненото лице факти. Тези права не включват  правомощие чрез активни свои действия да манипулира доказателствените източници, въздействайки върху свидетели с цел заявяване на неистина. .

Като отегчаващо отговорността обстоятелство възприема и поведението на подс. Р.Ф. спрямо свид. А. и Й., което е било в разрез с установените норми и правила и сочи грубо незачитане на правилата за общуване, установени в обществото ни. Двамата свидетели  са били жертва на продължителен интензивен тормоз. Причината за това е било несъгласието на подсъдимия с факта, че те са решили да имат самостоятелно жилище и закупили етаж в къщата, в която е и жилището на подсъдимия и родителите му. Без да има каквото и да е правно основание за претенции към жилището на двамата свидетели, подсъдимият  с поведението си ги е накарал да живеят в ужас.  Били са обиждани и заплашвани по недопустим начин, вкл. с убийство и засягане на половата неприкосновеност.  Поведението на подсъдимия  е принудило двамата свидетели многократно да търсят съдействие за защитата си от органите на полицията. И  след посещение на полицаи подсъдимият не е променил поведението си. Невъзможността да се почувстват защитени е мотивирала свидетелите  да  продадат жилището си, водени единствено от страх за живота си, формиран от поведението на подсъдимия. Иначе казано-  подсъдимият Р. с поведението си ги е прокудил.

         Отчитайки относителната тежест на всяко едно от посочените по- горе индивидуализиращи отговорността на дееца обстоятелства, Пловдивският окръжен съд приема превес на отегчаващите такива.

          За това престъпление законът предвижда наказание от десет до двадесет години лишаване от свобода.  Не са налице основанията на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК за определяне на наказанието под минималния предвиден размер. Не може да се направи извод, че  поради наличие на многобройни или изключително смекчаващо отговорността на дееца обстоятелства и най- ниското предвидено наказание е несъразмерно тежка.

 Но съдът, като отчете обществената опасност на деянието и дееца, за които не може да се направи извод, че са по- високи от обичайните при подобен вид престъпления,   и ги съпостави с целите, визирани в чл. 36 от НК намира, че в случая наказанието следва да бъде определено под предвидения минимален размер, поради недовършеност на престъплението, на осн. чл. 58 б.“а“ от НК.

Съдебната практика е противоречива относно възможността за определяне на наказанието по посочения ред в случаите на довършен опит. От една страна в множество свои решения и ВС, и ВКС е приемал, че нормата на чл. 58 б. „а“ от НК не намира приложение при довършен опит. В други решения е застъпено противното становище. Настоящият съдебен състав споделя второто становище, че разпоредбата на чл. 58, б."а" НК предвижда да се касае до опит поради недовършеността на престъплението. Като се съобразят и обстоятелствата по чл. 18, ал. 2 НК, чл58 б“а“ от НК  може да бъде приложен и когато опитът от  довършен, но предвидените от закона и искани от дееца общественоопасни последици на престъплението не са настъпили поради независещи от волята на дееца причини.В посочения смисъл са  Решение №513/11.11.1980 г. по н.д. № 529/1980 г, ВС,  І н.о. Решение № 328/22.06.1976 г. по н.д. 305/1976 г., ВС,  І н.о., Решение № 494/10.12.2012 г. по н.д. 1555/2102 г., ВКС, ІІ н.о,; Решение № 41 от 31.03.2017 г. на ВКС по н. д. № 95/2017 г., III н. о., Решение № 49 от 28.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 689/2010 г., III н. о., НК и др.  Съдът, като отчете, че в случая е налице довършен опит, и причините, за да не настъпи смъртта на пострадалия, стоят извън волята на дееца намира, че целите, визирани в чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати с определяне на наказание в размер на 7 години, с приложението на чл. 58 б“а“ вр. с чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК.

На основание чл. 59 ал. 1 т. 1 и ал. 2 от НК следва да се приспадне  от изтърпяване на така наложеното наказание седем години лишаване от свобода на подсъдимия Р.Ф. времето, през което същият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража” и  времето, през което е бил задържан по ЗМВР, считано от 04.11.2016 г. до влизане на присъдата в сила, както и времето, през което е бил задържан по ЗМВР – за 24 часа на 09.11.2015 г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

На основание чл. 57 ал. 1 т. 2, б. А от ЗИНЗС подсъдимият Ф. следва  да изтърпи така наложеното му наказание от седем години лишаване от свобода при първоначален строг режим.

По вида и размера на гр. иск.

Гражданският иск е с правно основание чл. 45 и сл. от ЗЗД.  Според общия правен принцип виновният причинител на вреди е длъжен да ги поправи. Той дължи обезщетение за вредите, които са в пряка причинна връзка със собственото му поведение.

За съвместно разглеждане в наказателния процес беше  приет граждански иск за причинените на П.Г. от престъплението неимуществени вреди- болки и страдания в размер на 16 000 лв., като гр. ищец счита, че 8 000 от тях са дължими за болките и страданията, причиненото му проникващо нараняване в коремната кухина и същата сума би репарирала болките и страданията от причиненото му разстройство на здравето, временно опасно за живота. За съвместно разглеждане беше приет и гр. иск за лихви върху посочената сума от датата на увреждането до окончателното изплащане. Тъй като гражданският иск е един и основанието му е деянието, осъществено от подсъдимия- прободно прорезен удар с нож, гр. ищец претендира обезвредите си съобразно медико- биологичните признаци на установеното от изготвените от СМЕ проникващо нараняване в коремната кухина, създало и последващо разстройство на здравето,  опасно за живота на св. Г..  От наличните по делото гласни и писмени доказателства, както и заключенията на изготвените СМЕ,  се установява, че в резултат на нанесения удар с нож  е настъпило проникващо нараняване в коремната кухина. В този момент пострадалият е претърпял болки и страдания, видими за околните. В резултат на нараняването и засягането на черния дроб е последвала значителна кръвозагуба, при което вещото лице сочи, че опасността за живота му е била реална,  именно поради това състоянието му непосредствено преди откарването му в болницата, още на местопрестъплението е било видимо недобро. И двата претендирани здравословни проблема са в резултат на нанесения от подсъдимия удар, и двата са били съпроводени с болки и страдания. Пострадалият първоначално е преживял болките, страданията, страха от нанесения му удар и обилно кръвотечение. След това  е претърпял операция, болничен престой, през които болките и страданията са били същностен елемент от ежедневието му. Оздравителния процес е продължил с последващ тежък възстановителен период. И след изписването му от болница е търпял болки, движенията му са били силно затруднени, не е могъл да се обслужва сам на най- елементарно битово ниво, вкл. хранене, миене, къпане, посещение до тоалетна. Това наложило обгрижването му от близките и най- вече от свид. М..

Болките и страданията от последващата  нараняването операция, медицинските  грижи и обслужване не биха могли да бъдат съотнесени поотделно към едното или другото заявено от гр. ищец основание на общо претендираната сума. Всяко от двете посочени е било съпроводено с болки и страдания, търпени от пострадалия общо, без да могат да бъдат разграничени  каква част от тези болки са били от посоченото от гр. ищец проникване в коремната кухина, каква част от създадената реална опасност за живота му  след това проникване. Но те комплексно са били в следствие на умишлено нанесения от подсъдимия на пострадалия удар с нож. Текстът на чл. 51, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите определя, че обезщетение се дължи за всяка вреда, която е пряка и непосредствена последица от увреждането, като вредата следва да е наистина настъпила. Болките и страданията на гр. ищец Г. са обективно установени по делото. Гр. иск е доказан по основание.

Преценката за справедливост като принцип, залегнал в разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите , не е произволна, а се основава на онези обстоятелства, които имат отношение към степента на душевните преживявания, болките и страданията.  За справедлив и годен да постигне обезщетителната си функция съдът приема гр. иск в размер на 12 000 лв.-  по 6 000 лв. за всяко едно от посочените от гражданския ищец състояния, породили болките и страданията му в един продължителен период от време Определеното по реда на чл. 52 от ЗЗД обезщетение може да бъде намалявано само в изрично предвидените от закона случаи, какъвто е този по чл. 51 ал. 2 ЗЗД - когато пострадалият с поведението си е допринесъл за настъпването на вредите. В настоящия случай няма каквото и да е съпричиняване от страна на гр. ищец. До пълния предявен размер от 16 000 лв. гр. иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. Основателен се явява и гражданският иск за лихви върху присъдената сума и те са дължими от датата на увреждането- 06.11.2015 г. до пълното издължаване. По тези съображения Пловдивският окръжен съд осъди подсъдимия Р.Н.Ф. да заплати на гражданския ищец П.В.Г. с ЕГН ********** сумата от 12 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл. 115, вр. чл. 18 ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху посочената сума, от 06.11.2015 г. до пълното й издължаване.

С оглед на постановената осъдителна присъда, на осн. чл. 189 ал. 3 от НПК в тежест на подс. Р. Ф. следва да бъдат възложени и направените от гр. ищец и частен обвинител  разноски за адвокатско представителство по делото- 200 лева. На същото правно основание в тежест на подсъдимия Ф.  следва да бъдат възложени направените разноски в хода на досъдебното производство в размер на 1034,34 лева, които  да заплати в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР – Пловдив,  както и  направените по делото разноски в хода на съдебното производство, като  заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд - Пловдив сумата от 1860 лева. Нему следва да се възложи и  и държавната такса в размер на 480 лева такса върху уважения размер на гражданския иск.

Веществените  доказателства по делото – компакт дискове, приложени на л. 142 в том I от досъдебното производство, л. 164 в том II от досъдебното производство и л. 137 в том III от досъдебното производство, след влизане на присъдата в сила, следва да бъдат унищожени като вещи без стойност.

Причини за извършване на престъплението- незачитане на установените в обществото ни норми за поведение, довели и до незачитане на неприкосновеността на най- ценното човешко благо- правото на живот.

Воден от горното, съдът постанови присъдата си.

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: