№ 385
гр. Добрич, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мирослава Неделчева
при участието на секретаря Теодора С. Димова
като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело №
20223230102458 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „КОМПАНИ
ФРАНСЕЗ ДАСЮРАНС ПУР ЛЬО КОМЕРС ЕКСТЕРИОР СА“ ,
регистрирано в ТР на Нантер, Франция, под №*********, със седалище и
адрес на управление: Франция, Боа-коломб ***, представлявано от г-н К.Д. –
главен изпълнителен директор, действащ чрез Е.Г.А., - представител на
дружеството „КОМПАНИ ФРАНСЕЗ ДАСЮРАНС ПУР ЛЬО КОМЕРС
ЕКСТЕРИОР СА“ - клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: ***, чрез упълномощения адвокат Д. М. Д. от САК срещу „**
- С ТРАВЕЛ“ ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от управителя С. Д. С. Ищецът моли, съдът на осн.
чл.410, ал.1, т.1 от КЗ, да осъди ответника да му заплати сумата от 4457.91 лв.
– остатък от изплатено от „КОМПАНИ ФРАНСЕЗ ДАСЮРАНС ПУР ЛЬО
КОМЕРС ЕКСТЕРИОР СА“ застрахователно обезщетение по
застрахователно събитие, причинено от „** - С ТРАВЕЛ“ ООД, ЕИК
*********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 22.08.2022г. до окончателното изплащане на
задължението.
1
В ИМ се излага, че между ищеца, в качеството му на застраховател и
„ОМВ България“ ООД, ЕИК *********, в качеството му на застрахован е бил
сключен застрахователен договор №********* в сила от 01.01.2019г. до
31.12.2019г., съгласно Анекс №4 от 22.01.2019г., по който, застрахователят
предоставя на застрахования кредитно застрахователно покритие и услуги по
отношение на продажбите, които последния извършва във връзка със
застрахователната търговска дейност.
Въз основа на горното, ищецът на 16.03.2020г. е изплатил на „ОМВ
България“ ООД застрахователно обезщетение в размер на 6457.91 лв., тъй-
като ответникът е причинил щета на застрахованото дружество „ОМВ
България“ ООД, като не му е заплатил издадени от него фактури във връзка с
продадени стоки/услуги, касателно сключен между „ОМВ България“ ООД и
„** - С ТРАВЕЛ“ ООД, Договор за издаване и ползване на ОМВ Карта с
Рутекс функция от 16.11.2017г. По този договор ответното дружество не е
заплатило дължимата цена на предоставени му стоки и така е нарушило чл.3.5
от Раздел 3 от договора, както и разпоредбата на чл.327 от ТЗ.
Във връзка с продадени стоки/услуги, „ОМВ България“ ООД е издало 6
броя фактури през 2019г. /подробно визирани в исковата молба/ на обща
стойност 15212.65 лв., като падежът им е настъпил и сумите по тях са били
дължими и изискуеми и длъжникът по тях „** - С ТРАВЕЛ“ ООД, който е
изпаднал в забава.
Ответникът на части е изплатил общо сумата от 8000 лв. по процесните
фактури, макар и недостатъчни изцяло да погасят задължението, те били
конклудентни действия, с които той признавал съществуването на валидно
правоотношение между него и „ОМВ България“ ООД и дължимостта на
задълженията си към последното.
Изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение на застрахования
„ОМВ България“ ООД в размер на 6457.91 лв. представлявало 90% от
актуалния размер на задължението на длъжника по фактури с
№**********/31.03.2019г., №**********/15.04.2019г.,
№**********/30.04.2019г. и №**********/31.05.2019г. на обща стойност в
размер на 7175.45 лв.
За последната /6-та/ фактура с №**********/30.06.2019г. на стойност
37.10 лв. ищецът е отказал да заплати застрахователно обезщетение, тъй-като
2
същата не отговаряла на условията на застрахователно събитие.
С изплащането на застрахователно обезщетение, ищецът по силата на
чл.410, ал.1, т.1 от КЗ е придобил качеството на кредитор и се е суброгирал в
правата на застрахования „ОМВ България“ ООД срещу причинителя на
вредата - „** - С ТРАВЕЛ“ ООД до размера на платеното от застрахователя, а
именно: 6457.91 лв. Тъй-като длъжникът на 08.08.2022г. е заплатил частично
на ищеца сумата от 2000 лв., то последният претендира да бъде осъдено „** -
С ТРАВЕЛ“ ООД да му заплати разликата от 4457.91 лв., явяваща се остатък
от изплатено застрахователно обезщетение /6457.91 лв./, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът моли, съдът да осъди ответника да му заплати и сторените
съдебни разноски по делото.
С разпореждане от 26.09.2022г. ДРС е изпратил на ответника препис от
исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е връчено на
ответното дружество на 07.11.2022г. В законоустановения едномесечен срок
от получаването на съобщението, ответникът е изпратил отговор на исковата
молба, в който прави признание на исковете и моли за възможност за
сключване на споразумение, при разсрочено плащане. Ответното дружество
излага, че има финансови затруднения и се опитва да вземе банков кредит, за
да погаси задълженията си.
В открито съдебно заседание от 04.05.2023г., ищецът, редовно
призован, не изпраща представител, но чрез упълномощения си адвокат е
подал молба от 24.02.2023г., в която заявява, че поддържа предявените искове
и заявеното с исковата молба становище, като моли да бъде постановено
решение при признание на иска.
Ответникът, редовно призован, изпраща представител, поддържа
направеното признание на иска и моли съдът да не възлага в негова тежест
съдебните разноски, тъй-като с поведението си не е дал повод за започване на
делото.
Съгласно разпоредбата на чл.237, ал.1 от ГПК, съдът, по искане на
ищеца, постановява решение при признание на иска, когато ответникът
признае иска. В открито по делото съдебно заседание на 04.05.2023г., съдът с
протоколно определение на основание чл.237, ал.1 ГПК, е прекратил
3
съдебното дирене и е допуснал постановяване на решение при признание на
исковете, поради наличието на предпоставките по цитираната разпоредба и
при липса на отрицателните такива по чл. 237, ал. 3 ГПК, а
именно: признатите права не противоречат на закона или на добрите нрави
и признанието е на права, с които ответникът може да се разпорежда.
Предвид установеното, съдът на**, от правна страна, че всеки от
исковете се явява основателен. Ето защо, на основание чл. 410, ал.1, т.1 от КЗ,
следва, ответникът да бъде осъден да плати в полза на ищеца сумата от
4457.91 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
иска – 22.08.2022г. до окончателното й заплащане, на основание чл. 86, ал.1
от ЗЗД.
Относно разноските: Искането на ответника да не му бъдат възлагани в
тежест деловодните разноски, поради това, че не е дал повод за завеждане на
делото е неоснователно. Поводът за завеждане на делото се изразява в
неплащане на процесното задължение от ответника, за което той е бил
поканен от ищеца през 2019г. да заплати, но не го е сторил, поради това с
поведението си е дал повод за започване на настоящото дело и дължи
направените от ищеца разноски. Постановеният правен резултат, обуславя
основателност на искането на ищеца за присъждане на разноски по исковото
и производство в размер на 178.31 лв. – заплатена държавна такса /л.109/, за
която сума ищецът претендира, вкл. и с молба с вх. №3583/24.02.2023г., в
която е инкорпориран списък по чл. 80 ГПК, като горепосочената сума,
следва да бъде възложена в тежест на ответника, на основание и чл. 78, ал. 1
ГПК.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
Осъжда „** - С ТРАВЕЛ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от управителя С. Д. С. да плати на
„КОМПАНИ ФРАНСЕЗ ДАСЮРАНС ПУР ЛЬО КОМЕРС ЕКСТЕРИОР
СА“, регистрирано в ТР на Нантер, Франция, под №*********, със седалище
и адрес на управление: Франция, Боа-коломб ***, представлявано от г-н К.Д.
4
– главен изпълнителен директор, действащ чрез Е.Г.А., - представител на
дружеството „КОМПАНИ ФРАНСЕЗ ДАСЮРАНС ПУР ЛЬО КОМЕРС
ЕКСТЕРИОР СА“ - клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: ***, придобил качеството на кредитор и суброгирал се в
правата на застрахования „ОМВ България“ ООД срещу причинителя на
вредата „** - С ТРАВЕЛ“ ООД, ЕИК *********, сумата от 4457.91 лв.
/четири хиляди четиристотин петдесет и седем лева и деветдесет и една
стотинка/, представляваща остатък от изплатено от „КОМПАНИ ФРАНСЕЗ
ДАСЮРАНС ПУР ЛЬО КОМЕРС ЕКСТЕРИОР СА“ застрахователно
обезщетение по застрахователно събитие, причинено от „** - С ТРАВЕЛ“
ООД, ЕИК *********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 22.08.2022г. до окончателното
изплащане на задължението.
Осъжда „** - С ТРАВЕЛ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от управителя С. Д. С. да плати на
„КОМПАНИ ФРАНСЕЗ ДАСЮРАНС ПУР ЛЬО КОМЕРС ЕКСТЕРИОР
СА“, регистрирано в ТР на Нантер, Франция, под №*********, със седалище
и адрес на управление: Франция, Боа-коломб ***, представлявано от г-н К.Д.
– главен изпълнителен директор, действащ чрез Е.Г.А., - представител на
дружеството „КОМПАНИ ФРАНСЕЗ ДАСЮРАНС ПУР ЛЬО КОМЕРС
ЕКСТЕРИОР СА“ - клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: ***, сумата от 178.31 лева /сто седемдесет и осем лева и
тридесет и една стотинка/, представляваща съдебни разноски в настоящото
производство, на основание и чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение, да се връчи на страните, заедно със
съобщение за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Добрич, в
двуседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1
ГПК.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
5