№ 621
гр. п., 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – п., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20221720100737 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация – п.“ АД, в
която се сочи, че в полза на дружеството срещу Р. Б. К. е издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 111/2022 г. по описа на
Районен съд п. за сума представляваща ½ от стойността за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град п., ул. ****** в размер
на 373,08 лева (от общо задължение 746,15 лева) – главница за периода от 01.08.2019 г.
до 30.04.2020 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение до
окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 29,22 лева (от общо
задължение 58,43 лева), представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 11.10.2019 г. до 04.03.2021 г., представляващи стойността на
доставената и потребена топлинна енергия и законна лихва за забава до процесния
имот.
Твърди се, че между топлофикационното дружество от една страна и ответника е
налице облигационна връзка, възникнала по силата на закона, относно продажбата и
покупката на топлинна енергия. Излага свой прочит на относимото по спора
материално право. Твърди, че е изпълнил своето задължени, като е доставил на
ответника количеството топлинна енергия, чиято стойност се претендира в настоящото
производство.
С оглед на изложеното моли съда да признаете за установено, че ответникът
дължи горепосочените суми. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор е срок. Намира предявените искове за
недопустими с твърдението, че не е собственик и не е обитавал имота. Намира
издадената заповед за изпълнение за нищожна.
По същество на спора намира предявените искове за неоснователни. Оспорва
1
доставката на топлинна енергия до имота в процесния период. Оспорва представените
по делото писмени доказателства с аргумент, че не доказват по основание и размер
исковата претенция, както и че счетоводството на ищеца е нередовно водено. Приема,
че дължими са сумите за сградна инсталация.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
В съдебно заседание страните се представляват, като поддържат вече
изложените правни и фактически тези. Ответникът е признал доставката на топлинна
енергия до процесния имот, размерът на задължението за главница по пера в посочения
исков период, както и задължението за мораторна лихва в посочения в исковата молба
период. Излага аргументи, че лихва не се дължи, тъй като е налице забава на
кредитора.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд п. е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни
установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото
производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за
изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в
сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това
исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в
заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в
заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид,
падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се
установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за
която се дължи посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение
за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера
на търсеното във връзка с това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката
(ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна
енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация – п.“ ЕАД. Последните имат обвързваща
сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и
2
доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за
битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т.
2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ
„клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. п., приложими
от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във
вестник Съп. – бр. 82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която
купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди,
което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на процесните
ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл. 150, ал. 2 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни
след първото им публикуване. В случая се установи, че последните са оповестени в
един местен ежедневник – бр. 82 от 29.04.2008 г. на в. „Съп.“, поради което съдът
счита, че са влезли в сила. Отношенията то така действащите общи условия се уреждат
от специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено
приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен
при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят
бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна
енергия от същата.
При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените
права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото. В
настоящия случай между страните е спорно единствено качеството потребител на
ответника, респективно наличието на облигационна връзка с ищеца.
В тази връзка по делото са представени и приети редица доказателства, с които
ищецът се домогва да установи основателност на исковата си претенция.
От представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот със
запазено вещно право на ползване № 125, том 3, рег. № 11399, дело № 496/2017 г. на
нотариус Р. М. се установява, че М. С. К. и Р. Б. К. даряват на дъщеря си – Т. М. ДЖ.
процесния, съсобствен апартамент, за който се твърди, че е топлоснабден, като
запазват пожизнено вещното право на ползване върху същия. В този нотариален акт
нотариусът е констатирал, че дарителите са удостоверили правото на собственост,
представяйки пред него договор за продажба държавен недвижим имот от 19.07.1988 г.
Тези обективни данни, при липса на твърдения и доказателства за погасяване
вещното право на ползване, дават основание на съда да приеме, че в конкретния случай
именно ответникът е пасивно материално легитимиран по отношение на предявените
искове до размер от ½ от общото задължение.
Размерът на задълженията е признат и обявен за безспорно, ненуждаещо се от
доказване обстоятелство като задължението за главница за целия имот е в размер на
746,15 лева, от които топлоенергията за сградна инсталация и отоплението на банята са
на обща стойност 105,32 лева, за подгряване на водата - 12,50 лв. – прогнозно, а
задължението за дялово разпределение в размер на 14,22 лева. Размерът на лихвата за
забава върху цялата сума е в размер на 58,43 лева.
3
Ответникът е представил писмени доказателства изходящи от ФДР, неоспорени
от ищеца. От тях се установява, че на 4.05.2019 г. (преди исковия период) показанията
на двата измервателни уреда в процесния имот са с „актуални показания“ - „0“ и
съответни стари показания „Memory“ за същите – „33“ и „15“, а за вода – 3.
На 10.11.2020 г. „актуални показания“ са отново „0“, показания „Memory“ – 7 и
8, вода – 3.
На 06.05.2021 г. „актуални показания“ са „0“, показания „Memory“ – 0, вода –3.
От изложеното дотук съдът намира за доказано по делото, че ищецът, в
качеството си на страна по облигационното правоотношение с ответника, през
процесния период е доставил до процесния имот топлинна енергия, но на стойност
ограничена до задълженията за сградна инсталация и отоплението на банята, в която е
разположен „щранг - лира“ без ИРУ на обща стойност 105,32 лева. Дължимо е и
задължението за дялово разпределение в размер на 14,22 лева. Независимо, че
стойността за сградна инсталация и отоплението на банята е прогнозна, съдът приема,
че същата е отдадена и единствено поради поведението на ответника не е изготвена
надлежна изравнителна сметка.
Ищецът е следвало обаче да вземе предвид показанията от 10.11.2020 г. -
„актуални показания“ - „0“, а за вода – непроменени – 3, както и тези 06.05.2021 г.,
които са след предявяване на исковете (05.04.2021 г. с подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение), които макар и са след исковия период, то
недвузначно свидетелстват за липса на потребление от отоплителните уреди и за топла
вода, като изготви надлежен разчет на задълженията.
Ето защо съдът счита, че потреблението на топлинна енергия за процесния имот
е доказано до размер от 119,54 лева (сбора от задълженията за сградна инсталация,
отоплението на банята и за дялово разпределение), като главния иск следва да бъде
уважен за половината от тази сума – 59,77 лева и отхвърлен до пълния заявен размер
от 373,08 лева по вече изложените съображения, че ответникът е пасивно материално
легитимиран да отговаря за ½ от задълженията за доставена топлинна енергия до
процесния имот.
По правилото на чл. 162 ГПК съдът изчисли, че сумата 59,77 лева представлява
16,02% от общото претендирано задължение за главница срещу този ответник, поради
което и претенцията за законна лихва следва да бъде уважена в същата квота - в размер
на 4,68 лева и отхвърлен до пълния предявен размер.
Възражението на ответника, че е налице забава на кредитора, съдът приема за
неоснователно. Това е така защото спорът касае парично задължение, формирано в
периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2020 г. Към настоящия момент – две години по-
късно, ответникът е могъл да заплати сумата, която признава ще дължи.
Обстоятелството, че ищецът не желае да отнесе конкретното плащане към задължение,
което ищецът признава е без правно значение, тъй като именно съдебното решение при
възникнал спор ще установи пълна или частична основателност/неоснователност на
претенцията, както и ако се установи част от претендираното задължение, към кое перо
следва да бъде отнесено плащането. Такова плащане обаче по делото не е доказано.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени съобразно уважената част от
предявените искове. Ищецът е доказал разноски в размер в общ размер на 25,00 лева,
като е претендирал и възнаграждение за процесуално представителство в размер от
200,00 лева, което съдът по правилото на чл. 78, ал. 8, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ редуцира до размер от 100,00 лева. При този изход от
4
спора на ищецът се дължат разноски в размер на 20,93 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив.
Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца
се дължат 12,56 лева, които също следва да му бъдат присъдени.
Ответникът е претендирал единствено разноски за процесуално
представителство в размер на 200,00 лева, от които следва да му бъдат присъдени
такива в размер на 166,52 лева по правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че В ПОЛЗА
на „Топлофикация-п.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
п., ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу Р. Б.
К., ЕГН ********** , за сума в размер на 59,77 лева, представляваща ½ от стойността
на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
п., град п., ул. ****** за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2020 г. включително , ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане,
както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 4,68 лева, представляваща ½
от законна лихва за забава върху месечните задължения за периода от 11.10.2019 г. до
04.03.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 153, ал. 1 ЗЕ за разликата над 59,77 лева до
пълния предявен размер от 373,08 лева и периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2020 г. и
този по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 4,68 лева до пълния предявен размер от 29,22
лева за периода от 11.10.2019 г. до 04.03.2021 г. като недоказан, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 111/2022 г. по
описа на Районен съд п..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. Б. К. да заплати на
„Топлофикация-п.“ АД, ЕИК ********* сумата от 20,93 лева – разноски пред
Районен съд п. в исковото производство и 12,56 лева – разноски пред Районен съд п. в
заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация-п.“ АД да заплати
на Р. Б. К. сумата от 166,55 лева – разноски пред Районен съд п. в исковото
производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд п..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – п.: _______________________
5