Р Е Ш
Е Н И Е
София, 25.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на седемнадесети
юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 7715/2018 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са
искове от А.Г.Г., чрез
адв. А.И. и адв. Е.Н., със съд. адрес:
*** против
П.НА Р.Б., София, бул. *******,
с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ, за сумата 25 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
на образуваното срещу него наказателно
производство през 2011 г., след постановяване на оправдателна присъда, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата
на влизане в сила на решението, с което е бил признат за невиновен -
19.06.2013 г., до
окончателното й изплащане и
сторените по делото разноски.
В исковата молба се
твърди, че на 03.05.2011 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем от СРП за
извършено документно престъпление по чл.316 във вр. чл.
309, ал. 1 НК. След многократно прекратяване и връщане на делото с указания за
отстраняване на нередовности с Постановление от
26.04.2013 г. делото било внесено в Софийски районен съд с предложение за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание. Било образувано НАХД № 8426/2013 г. и с решение от 04.06.2013 г.
ищецът бил признат от Софийски районен съд за невиновен. Решението е влязло в
законна сила на 19.06.2013 г.
Според отразеното в исковата молба, причините за
повдигане и поддържане на обвинение срещу ищеца били правоотношенията по повод
на сключени договори за имот, находящ се в София, ул.
*******, собственост на „И.И.“, ЕООД и водените това
дружество между „Счетоводна компания Евростандарт“,
ООД, представлявана от А.Г..
През целия този период ищецът бил принуден да търпи
негативните последици на човек, обвинен в извършването на тежко умишлено
престъпление, а в чисто човешки план - нарушения на житейския ритъм и
здравословни проблеми. Ищецът твърди, че вследствие на изживяния
стрес лекарите открили, че страда от хиперинсулинемия,
впоследствие развил и остра форма на псориазис, имал свръхтегло, ортопедични проблеми, както и тежък по степен
синдром на сънна апнея.
От негова страна са представени
писмени доказателства, поискани са гласни такива. Приложено е Решение от 04.06.2013 г., постановено по н.а.х.д. № 8426/2013 г., с което той е е признат за
невиновен по повдигнатите му обвинения по чл. 354а, ал. 1, пр. 5, вр.
чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК.
В хода по
същество на делото ищецът моли съда да уважи иска изцяло, с всички законни
последици. Претендира разноски по представен списък.
Ответникът П.НА Р.Б. оспорва така предявените
искове изцяло – както по основание, така и по размер.
Оспорва иска за неимуществени вреди като недоказан.
Твърди, че за нито една от твърдените негативни последици не са представени
доказателства, също така липсват доказателства за съществуващата пряка причинна
връзка между описаните в исковата молба вреди и дейността на П.на Р.Б..
Заявява, че обвинението срещу ищеца е за леко
престъпление. Няма твърдения срещу ищеца да е била определяна марка за
неотклонение или друга мярка за процесуална принуда.
Оспорва претендираното
обезщетение като прекомерно завишено и несъответстващо на твърдените вреди, на
икономическия стандарт в България, на принципа на справедливост, закрепен в чл.
52 от ЗЗД, нито на трайната съдебна практика.
Твърди, че наказателното производство в досъдебна фаза и
в съдебна фаза, с оглед фактическата и правна сложност, е протекло в разумни
срокове.
Заявява, че от представената медицинска документация е
видно, че заболяването на ищеца датира в период от две години преди
повдигнатото обвинение, в тази връзка не е налице причинна връзка между заболяванията
и воденото производство.
Възразява срещу акцесорния иск
за лихва, както и за момента от който се дължи.
В хода по
същество ответникът заявява, че предявеният иск следва да се отхвърли изцяло по
съображенията, дадени в писмения отговор. Алтернативно моли съда, при уважаване
на исковата претенция, размерът й да бъде намален многократно.
Съдът, като взе пред вид представените и приети по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
По искане на страните съдът изиска и приложи по делото н.а.х.д.
№ 8426/2013 г..
За първи път ищецът е привлечен като обвиняем на
03.05.2011 г. от СРП, като му е било повдигнато обвинение за престъпление по
чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК по пр.пр. № 2522/2010 на СРП, ДП № 15141/2010 г. на ІV-то
РПУ-СДВР. С Постановление от 14.07.2011 г. наказателното производство по
посоченото ДП е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2, вр. чл. 244, ал. 1, т. 2 НК.
С Постановление от 28.10.2011 г. СГП е отменила цитираното Постановление за
прекратяване на досъдебното производство п пр.пр. №
2522/2010 г. на СРП и е указала на СРП да възложи допълнително разследване.
От представените и неоспорени писмени доказателства се
установява, че с Постановление от 14.11.2012 г. на СРП наказателното
производство по посоченото ДП и пр.пр. отново е
прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 НК, като е прието, че обвиняемият
и настоящ ищец не е извършил нито от обективна, нито от субективна страна
престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК.
Цитираното Постановление на СРП отново е отменено с Постановление на СГП от
13.02.2013 г. и отново е указано извършване на допълнително разследване за
изясняване на обективната истина. В резултат на това, с Постановление от
08.04.2013 г. на СРП ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за
престъпление по чл. 361, вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26 ЗЗД и предварителното производство му е
предявено на 10.04.2013 г.
С Постановление от 26.04.2013 г. ДП № 15141/2010 г. на
ІV-то РПУ СДВР, пр.пр. 2522/2010 г. на СРП е внесено в съда с предложение за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание на основание чл. 78а НК за извършеното престъпление.
По внесения обвинителен акт в съда е образувано н.а.х.д. №
8426/2013 на СРС, 19 – ти с-в, по което с Решение от 04.06.2013 г., влязло в сила на 19.06.2013
г. ищецът е признат за невиновен и е оправдан по така повдигнатите му
обвинения.
По искане на ищеца съдът допусна и разпита свидетелката Д.Д.А.. В съдебно заседание тя заяви, че познава ищеца още от
1995 – 1996 г. от работата си в „Юнионбанк“, а по –
късно и от „Райфайзенбанк“, на които е бил клиент и е представлявал търговски
дружества. Знае за воденото срещу него дело, което е било свързано с
имуществени взаимоотношения, според нея, за закупуване на офис на счетоводната
къща на жена му и обвинения за фалшифициране на документи. Познава и другата
страна по правния спор – Илияна Илиев. Клонът, в който свидетелката е работила,
се намира в кв. Слатина, апартаментът, за който ищецът и И.И.са спорили, се
намира в същата сграда.
Свидетелката заяви, че е виждала
ищеца горе - долу по два пъти на седмица и от него знае за проблемите му.
Познавала го е като комуникативен човек с ведър характер и чувство за хумор,
внимателен, пунктуален, прецизен в работата си. След образуваното срещу него
дело е станал затворен, започнал е да се държи дистанцирано, видимо тъжен,
ядосан, разсеян, не е успявал да се съсредоточи в работата си. Започнал е и
външно да се променя – да напълнява, да се оплаква от физическото си състояние.
Това негово състояние свидетелката е наблюдавала от 2010 г. до края на 2011 г..
По – късно тя също го е виждала, защото е започнала да работи в офис на
Общинска банка, който също се е намирал в квартала. След като й казал, (че
делото е приключило, той станал видимо по – спокоен, по комуникативен.
По делото от ищцовата
страна са представени и приети от съда, като неоспорени от ответника, редица
медицински документи – амбулаторни листове, епикризи
и доклади, издадени от различни клиники, лекари и болници през периода м. юни
2010 г. – м. юли 2014 г., които установяват сериозни здравословни проблеми у
ищеца. Констатирана е хиперинсулинемия, довела и до
драстично увеличение на теглото, псориазис вулгарис, тежък по степен синдром на обструктивна
сънна апнея – заболяванаия,
които продължават и до настоящия момент и по отношение на които прогнозата, с
оглед техния характер, не е благоприятна.
Съдът е приел и представените от
ищеца и неоспорени от ответника решения на СГС и САС по водените между „И.И.“,
ЕООД и „Счетоводна компания Евростандарт“, ООД,
представлявана от А.Г., търговски и граждански дела с
правно основание чл. 49 ЗЗД, чл. 233, ал. 1 ЗЗД и чл. 19, ал. 3 ЗЗД, които са
приключили в полза на дружеството, на което ищецът е представител, но счита,
че, с оглед характера на правния спор, тези доказателства са неотносими към настоящото производство.
Други релевантни
доказателства по делото не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявени са
искове с правно основание чл.2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение
за претърпени вреди, съответно: - неимуществени вреди в размер на 25 500 лв.
през периода 2011 г. – 23.16.2013 г. /от момента на първоначалното привличане
на ищеца като обвиняем до окончателното влизане в сила на решението на
наказателния състав за неговото оправдаване – 19.06.2013 г., ведно със законната лихва, считано от същата
дата, до окончаетлното изплащане на сумата, и сторените разноски.
Съгласно чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ,
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието и П.и съда от незаконно: обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано.
Безспорно се
доказаха в хода на настоящото дело както фактът на привличането на ищеца като
обвиняем през 2011 г. за престъпление по по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК, така и протеклото срещу него наказателно производство – досъдебна и
съдебна фаза и – през 2013 г. приключване на същото с окончателното му
оправдаване за посоченото престъпление. През този период досъдебното
производство неколкократно е било прекратявано от СРП
и отново започвано, с указания от СГП за доразследване. Налице е извод на съда,
че ищецът – обвиняем и впоследствие подсъдим, не е извършил престъплението, за
което е бил обвинен и прекратен по образуваното н.а.х.д. с решение на СРС.
Следователно, за
един период от две години – от момента на образуване на наказателното
производство до окончателното му приключване по отношение на него, той е бил
обвиняем и подсъдим, като обвинен в престъпление, което не е извършил.
Съдът приема, че
така установените действия на органите на държавното обвинение противоречат на
основните принципи на Европейската конвенция за правата на човека, ратифицирана
от българската държава. В резултат на несправедливото обвинение срещу него, ищецът
А.Г. е понесъл болки и страдания, уронване на престижа и доброто си име пред
обществото, стрес и притеснения от повдигнатото му обвинение, които са довели и
до физически травми – получени заболявания, които не са отшумели и до настоящия
момент и ще продължават и занапред, и всичко това – в резултат на действията на
органите на прокуратурата, които са образували по отношение на него наказателно
производство, повдигнали и поддържали неоснователно обвинение в извършване на
престъпление.
Съдът следва
безспорно да отчете и обстоятелството, че във фазата на досъдебното
производство производството неколкократно е било прекратявано от районния прокурор, но
Постановлението за прекратяване е било отменяно от СГП с указания за
доразследване.
От страна на
представителя на ответника бяха
направени възражения, че процесът е приключил бързо и престъплението, за
което ищецът е бил привлечен като обвиняем, е било леко, но съдът не приема
тези аргументи, пред вид безспорната неоснователност на повдигнатото обвинение
и обстоятелството, че неколкократното подновяване на
наказателното производство при ищеца неминуемо е довело до причиняване на стрес
и създаване у него чувство на несигурност.
Съдът не обсъжда
цитираните в исковата молба отношения на ищеца с друго дружество, по повод на
които са възникнали търговски спорове, довели до образуваното наказателно
производство, пред вид факта, че ищецът е бил изцяло оправдан по повдигнатото
обвинения и решението на наказателния съд е влязло изцяло в сила, а в настоящия
случай претенцията е предявена за търсене на обезщетение от П.за неоснователното
повдигане и поддържане на обвинение срещу него, а няма за ответник дружеството,
с което той е имал търговски спорове в СГС.
По тези причини и
пред вид изложеното съдът намира, че предявената по делото претенция от страна
на А.Г.Г. за заплащане на обезщетение за причинени вреди
в резултат на повдигане и поддържане на незаконно обвинение срещу него, след
оправдаването му, се явява доказана по своето основание. Безспорно е наличието
на хипотезата на чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, пред вид повдигане на неоснователно
обвинение срещу Г. и воденето срещу него на наказателно производство, което
след седем години е завършило с оправдателна присъда.
Относно размера на предявения иск съдът намира следното:
Неимуществената вреда представлява сериозно
засягане на личността и достойнството на едно лице и се изразява в негативни
преживявания от негова страна. Обезщетението следва да бъде съобразено с
личността на дееца, начина по който е преживял случилите се събития и
отраженията, които са оказали върху него, включително върху обкръжаващата го
среда, професионалната такава и близките му.
То има за цел да
репарира накърняването на личните права и интереси, а справедливото
обезщетяване на всички неимуществени вреди означава да се определи точен
паричен еквивалент на негативните преживявания и психичното им отражение върху
увреденото лице. В случая, настоящият съдебен състав прие за доказано от
представените писмени и гласни доказателства, че е налице пряка причинна връзка
между причинените неимуществени вреди на ищеца и действията на органите на
Прокуратурата.
При определяне
размера на обезщетението съдът следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД и чл. 4 от ЗОДОВ.
Пред вид всички
обстоятелства по делото, времето, през което срещу Г. се е водело наказателно
производство, приключило с оправдателна присъда, и съобразявайки представените
медицински документи и показанията на разпитаната свидетелка, посочена от ищцовата страна, както и възраженията на ответника относно
размера на претендираното обезщетение, съдът намира,
че претърпените от последния неимуществени вреди следва да бъдат възмездени по
справедливост с обезщетение в размер 15 000 лв., ведно със законната лихва
върху сумите, считано от датата на влизане в силна на оправдателната присъда по
отношение на нея – 19.06.2013 г., до окончателно изплащане на сумите, като до
пълния предявен размер от 25 500 лв. искът се явява недоказан и
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание
чл.10, ал. 3 от ЗОДОВ, ответникът следва да заплати на ищцовата
страна разноски, съразмерно с уважената част от иска н размер 482, 35 лв., от
които 471 лв. адвокатски хонорар, а останалите - такси.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И:
OСЪЖДА П.НА Р.Б.,
София, бул. *******, да заплати на
А.Г.Г., чрез адв. А.И. и адв. Е.Н., със съд. адрес: ***, на
основание чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ, сумата 15 000 лв. – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в резултат
на образуваното срещу него наказателно
производство през 2011 г., след постановяване
на решение за
неговото оправдаване, ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от датата на влизане
в сила на съдебното решение
- 19.06.2013 г. до окончателното й изплащане и разноски, съобразно уважената част от иска н размер 482, 35 лв.,
от които 471 лв. адвокатски хонорар, а останалите - такси.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата
до пълния предявен размер 25 500 лв.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: