Решение по дело №218/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 835

гр. Пловдив,27.06.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в публично заседание на седми май,през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Светлана Изева

                                                ЧЛЕНОВЕ:  Радостина Стефанова                                                                              Анна Дъбова   

 

при секретар Петя Цонкова,като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№ 218 по описа на ПОС за 2019г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството  е  по  чл.435 и  сл. от  ГПК.

Образувано по жалба на Е.Д.К.,ЕГН:**********, с адрес: *** качеството й на длъжник по изпълнително дело № 2150/18г.на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд–Пловдив,против Постановление за налагане на глоба по чл.528,ал.5 от ГПК във вр.с чл.527,ал.3 от ГПК на съдебния изпълнител от 11.12.18г.,с което й е наложена глоба в размер на 150лв.

В жалбата се релевират възражения за незаконосъобразност на обжалваното постановление на ДСИ при ПдРС.Излагат се твърдения,че на 10.11.18г.,когато е следвало да предаде  сина си  Д.  на бащата И.Т.К.,в уговорения час-10ч.Е.К. и детето излезли да го чакат пред входа на блока,в който живеели двамата,но бащата не дошъл нито в уговорения час,нито по-късно през деня,поради което тя не могла да предаде детето.Оспорва твърденията на  И.К.,че умишлено се е укрила в посочения ден с цел да осуети предаването на детето.

         Ответната  страна  по  жалбата - взискателят И.Т.К., ЕГН: **********, чрез пълномощника си адв.А.Б. в срок е подал възражение,с което оспорва същата и прави искане за оставянето й без  уважение.Излага твърдения,че на посочената дата 10.11.18г.той посетил адреса на длъжницата в *********** заедно с баща си Т. И. К. и около половин час звънял на входния звънец на апартамента,на мобилния телефон на майката и на Д.,но никой не отговорил.Потърсил съдействие от домоуправителя на входа,който потвърдил,че жалбоподателката и детето Д. обитават именно апартамент 14. Излага обстоятелства,че след това оставил свидетеля пред блока,а сам отишъл да подаде поредна жалба за поредното осуетено свиждане с детето му.Твърди,че на посочената дата жалбоподателката е осъществила състава на административното нарушение по чл.528,ал.5 от ГПК и следва да понесе предвидената в тази разпоредба санкция.Претендира разноските за инстанцията.

В  писмените  си  мотиви  по  обжалваните  действия  съдебният  изпълнител  предоставя на съда.     

Пловдивският окръжен съд,  за  да  се произнесе, намира  за  установено следното:

Жалбата  е  процесуално  допустима,доколкото  съгласно  разпоредбата  на  чл.435,ал.2, т.1  от  ГПК  длъжникът  може да  обжалва  постановлението  за глоба. Жалбата  е  подадена  в срока  по  чл.436, ал.1  от  ГПК. 

Разгледана  по  същество,жалбата  е  неоснователна. 

Изпълнително дело  № 2150/2018г. по описа  на  ДСИ  при  Районен  съд- Пловдив е образувано  за принудителното  изпълнение  на  задължението  на  жалбоподателката  Е.Д.К.  за предаване  на детето  Д. И. К.,ЕГН **********,  на  бащата И.Т.К.  въз основа  на  изпълнителен лист,издаден  по  гр.д.№ 19901/2012г. по  описа  на  ПдРС,4-ти бр.с., с който е определен следният режим на лични отношения между бащата и детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10.00 ч. в съботния ден до 17.00 ч. в неделния ден с приспиване при бащата, един месец през лятото, който да не съвпада с годишния платен отпуск на майката, две седмици през зимата, които да не съвпадат с годишния платен отпуск на майката.До длъжника е изпратено съобщение от ДСИ за предаване на детето Д. в първата събота на м.ноември-10.11.18г.,редовно връчено на 05.11.18г.На 16.11.18г.по изп.дело постъпва молба от взискателя,в която заявява,че за пореден път длъжницата е осуетила свиждането със сина му,като въпреки нарочното й уведомяване за датата и часа на предаването на Д.,тя го укрила.Иска се налагането на глоба  на същата на осн.чл.528,ал.5 вр.с чл.527,ал.3 от ГПК.Към молбата е приложена декларация от свидетеля-Т. И. К.,баща на взискателя.С разпореждане от 16.11.18г.ДСИ е разпоредила длъжницата да заяви в определен от ДСИ срок причините,поради които не е изпълнила определеният със съдебното решение по гр.д.№ 19901/12г.на ПдРС режим на лични отношения на детето Д. с баща му.Постъпило е заявление от Е.К.,в което посочва,че на 10.11.18г.и тя и детето Д. през целия ден били на адреса в ***********,а бащата И.К. не бил идвал и не бил търсил детето.

С обжалваното в настоящото  производство  постановление  съдебният изпълнител  е  наложил на  длъжника  глоба в размер  на  150 лв. на основание  чл.528,ал.5  във  връзка с  чл.527,ал.3  от  ГПК  за  неизпълнение  на  задължението  му  да  предаде  на  10.11.2018г. детето Д. И. К., ЕГН ********** на неговия баща И.Т.К., съгласно определения режим на лични отношения с решение по гр.д.№19901/2012г.  по  описа  на  Районен  съд-  Пловдив, ІV бр.с.

Пред настоящата инстанция са ангажирани от страните гласни доказателства.Свидетелят на  длъжницата Б. Т. посочва,че на 10.11.18г.бил рожденият ден на Е.К. и той заедно с приятелката си отишъл в дома на К. към 9ч.-9,30ч.сутринта.Останали там до към 11,15-11,30ч.,за което време бащата не дошъл да вземе детето,нито се обадил.Длъжницата безуспешно звъняла в това време на взискателя,той не й вдигал телефона.

Свидетелят на взискателя и негов баща-Т. К. заявява,че на 10.11.18г.е придружавал сина си,за да вземе детето Д. от дома на майка му в  ********,като  около 9,45ч.К. говорил с майката на детето,че идва.В 10ч.двамата пристигнали пред входа на блока,но там никой не ги чакал.Постояли отвън,защото входната врата била заключена,след което успели да влязат във входа и  отишли да звънят на вратата на жилището на длъжницата на ет.4,ап.14.Звъняли 20 минути на звънеца,но никой не се показал.Тогава взискателят отишъл при домоуправителя на входа и го питал знае ли кой живее на ет.4,средния апартамент.Домоуправителят описал,че там живее заедно с приятеля си една жена (мургава) с дете.К. отново излязъл пред блока и оставил баща си  на входа,а той самият тръгнал към полицията да подаде жалба,че не му дават детето.Към 11,30ч.взискателят и баща му си тръгнали.

Показания са взети и от управителя на входа И.Б.,който си спомня,че през 2018г.взискателят му е звънил на апартамента да пита къде живее Е.К.,но не помни точната дата и време от деня,когато е станало това.Уточнява,че това е било някъде към средата на годината-м.юни,юли.Заявява,че не се е срещал с К. през м.октомври-ноември  2018г.

Представено е Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 20.03.19г.на РП-Пловдив.

Съгласно  разпоредбата  на  чл.528,ал.5  от  ГПК,ако  длъжникът  не  изпълни  доброволно, съдебният изпълнител  може  да  му налага  глоба  за всяко  неизпълнение, която  съгласно  разпоредбата  на  чл.527, ал.3  от  ГПК  е  в  размер до  400 лв. По делото няма спор,че на 10.11.18г. не се е осъществило предаването на детето Д. К. от майката на баща му.

От събраните  доказателства съдът приема,че взискателят е посетил адреса,от който е следвало да вземе детето,заедно с баща си,но длъжницата е препятствала предаването на детето,като  се е укрила в жилището си.Съдът не  кредитира показанията на свидетеля Б. Т.,поради  противоречието  между неговите показания и тези на другия свидетел,както и на заявеното от самата жалбоподателка,която в заявлението си до ДСИ от 21.11.18г.по повод непредаването на детето на  10.11.18г.изрично посочва,че през целия ден и тя, и детето били на адреса в *****.Според св.Т. обаче те го напуснали около 11,15-11,30ч.,като отишли в Б.От друга страна настоящата инстанция  дава вяра на показанията на св.Т. К.,въпреки че той е баща на взискателя,тъй като той е бил очевидец на  случващото се,а и показанията му се подкрепят от тези на св. Б.,домоуправител на входа,в който се намира жилището,обитавано от длъжницата.Този свидетел посочва,че е провел разговор с взискателя по повод  предаването на детето,както това твърди и св.Т. К..Единственото несъответствие в показанията на този свидетел и св.Б. е във времето,когато е била осъществена срещата между Б. и взискателя.Самият свидетел  заявява,че не помни точната дата,на която е бил потърсен от И.К.,но посочва времето около средата на годината-юни,юли.Това обаче няма как да се е случило в този период от време,тъй като самото изп.дело е образувано през м.май 2018г.,ПДИ е получена от длъжницата в края на  м.юни,а предаване на детето от адреса в гр.****** за първи път е било определено чак през м.септември.Ето защо  е невъзможно домоуправителят да е разговарял с бащата на Д. през лятото на 2018г.,както  посочва той.В подкрепа на това е и  написаното в мотивната част на постановлението за отказ да се образува досъдебно производство на РП-Пловдив от  20.03.19г.,в които се посочва,че в снетите му обяснения при извършената проверка домоуправителят на входа Б. е заявил,че му е позвънил на вратата непознат мъж,представил се като бившия съпруг на К. и макар пак да не бил сигурен за точна дата,е посочил м.октомври 2018г.

При тези показания съдът приема,че домоуправителят е провел разговора си с взискателя именно през есента на 2018г.и като се съпостави това с показанията на св.Т. К. и факта,че домоуправителят е  контактувал само веднъж с И.К.,се налага извода,че на 10.11.18г.взискателят действително е посетил в определения час жилището,от което е следвало да взема детето си,но длъжницата не е позволила предаването на детето,като се е укрила в апартамента.   

Предвид изложеното,настоящият съдебен състав на ПдОС намира,че длъжницата е  осъществила състава  на административното  нарушение  по  чл.528,ал.5  от  ГПК  и  следва  да  понесе предвидената  в  посочената  разпоредба  санкция. Наложеното  й  административно  наказание  „глоба“  в размер  на  150лв. е  съобразено  с характера  и  тежестта  на нарушението.

Предвид  горното  жалбата  се явява неоснователна  и  следва  да  се  остави  без  уважение.

Ответната  страна  по жалбата  е направила  искане за присъждане  на  разноски за настоящата инстанция,за което е представила ДПЗС.От същия е видно,че въззиваемата страна е заплатила за адв.възнаграждение сумата от 300лв.в брой на пълномощника си,поради което следва да се осъди жалбоподателката за заплати разноски на  въззиваемия в  посочения размер.

         По  изложените  съображение  Пловдивският окръжен съд

 

                                                 Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ  БЕЗ УВАЖЕНИЕ  като неоснователна жалбата  на   Е.Д.К.,ЕГН:**********,с адрес: *** качеството й на длъжник по изпълнително дело № 2150/18г. на Държавен съдебен изпълнител при ПдРС против Постановление за налагане на глоба по чл.528,ал.5 от ГПК във вр.с чл.527,ал.3 от ГПК на съдебния изпълнител от 11.12.2018г., с което й е наложена глоба в размер на 150лв.

ОСЪЖДА Е.Д.К.,ЕГН:********** да заплати на  И.Т.К.,ЕГН-********** сумата от 300 (триста)лв.адв.възнаграждение пред настоящата инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                          

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: