№ 69
гр. Сливница , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана М. Маркова
като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Административно
наказателно дело № 20211890200098 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Ж. СТ. М. с ЕГН: **********, от гр. В., ул. “.............“ № 9А, като
законен представител на „В.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в с.
П., област В., чрез адв. В. от ВАК, обжалва електронен фиш серия „К”, №
4121012, издаден от ОДМВР София, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр.
ал.1 ЗДвП, затова че на 16.06.2019 г. в 13.46 часа на ПП - І-8, в района на 25 –
ти километър, с посока на движение от ГКПП Калотина към гр. София, като
водач на МПС с рег. № ............., при ограничение на скоростта за движение от
50 км.ч. въведена с пътен знак В-26, се движел със 63 км.ч. (или с
превишение от 13 км.), като скоростта, датата и часа са фиксирани с
автоматизирано техническо средство ARH CAM S 1, на основание чл. 189 ал.
4, вр. чл. 182 ал. 2, т.2 ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 50 лв.
В жалбата е изложено, че при издаването на електронния фиш са
нарушени императивните изисквания на чл.189, ал.4, изр.2 ЗДвП, като е
засечено превишение на разрешената скорост при движение на ремарке. В
действителност ремаркето не представлява моторно превозно средство, а е
пътно превозно средство. Всяко полуремарке или ремарке е предназначено да
бъде задвижвано от МПС, какъвто е процесния случай. Жалбоподателят
1
поддържа, че следва да се съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, в
която освен останалите задължителните реквизити на електронния фиш е
поставено изискване да бъде посочен регистрационния номер на моторното
превозно средство. Поради това счита, че на административно наказване по
реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП подлежат само собствениците на моторни
превозни средства, но не и лицата, притежаващи друг вид пътни превозни
средства. Моли съда да отмени електронния фиш. Претендира разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
На 16.06.2019 г. в 13.46 часа на ПП - І-8, в района на 25 – ти километър с
посока на движение от ГПКК – Калотина към гр. София, е заснето ППС с рег.
№ ............., което се движило със скорост от 63 км./ч. при въведено
ограничение на скоростта в този пътен участък от 50 км/ч. Управлението на
процесното превозно средство със скорост от 63 км./ч. било установено и
заснето с мобилна автоматизирано техническо средство ARH CAM S 1.
Системата за видеоконтрол е вписана под № 5126 в регистъра на одобрените
за използване типове средства за измерване, като е одобрена и вписана в
списъка на 07.09.2017 г. със срок на валидност на одобрението до 07.09.2027
г. Въз основа на констатираното нарушение за скорост, заснето с мобилната
система за видеоконтрол бил издаден процесният електронен фиш серия „К”,
№ 4121012, издаден от ОДМВР - София, с който на жалбоподателя Ж. СТ.
М., като законен представител на дружеството - собственик на превозното
средство „В.“ ЕООД е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 50 лева за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал.1
ЗДвП – превишаване на максимално допустимата скорост извън населено
място с 13 км/ч., тъй като в срока по чл. 189 ал. 5 от ЗДвП не е представил
декларация с данни за лицето което е управлявало цитираното МПС на
установената дата и място.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: приложен снимков материал към електронен фиш серия К №
2
4121012/2019 г.; справка от АИС – КАТ относно собствеността на ППС с рег.
№ .............; заповеди № 8121з-931/30.08.2016 г. и № 8121з – 172/ 29.02.2016 г.
на министъра на вътрешните работи; заверено копие от удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, касаещо мобилна система за
видеоконтрол; протокол за използване на АТСС, ежедневна форма на отчет,
протокол от проверка № 54 – С – ИСИ/11.10.2018 г., сертификат за работа с
АТСС, копие от СРППС, справка от ОПУ – София за организация на
движението на процесния пътен участък.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. От
приложените справки се установява, че процесната мобилна система за
видеоконтрол ARH CAM S 1, с която е констатирано и заснето процесното
нарушение е одобрена съобразно нормативните изисквания, като към датата
на констатиране на нарушението е преминала периодичен технически преглед
и е била изправна. Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП
„Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес“. С оглед
на изложеното съдът кредитира изцяло приложения към процесния
електронен фиш снимков материал като годно веществено доказателствено
средство. От снимките се установява видът и регистрационният номер на
управляваното ППС, както и измерената скорост – 63 км./ч.
От справката от ОПУ - София се установява, че към м. юни 2019 г. в
процесния пътен участък от ПП – І – 8 максимално разрешената скорост на
движение е 50 км/ч, като е имало поставен пътен знак „В 26“.
От приложената по делото справка за регистрация и собственост на
превозно средство ремарке за товарен автомобил, марка „РОЛФО б 1
ЖААИ”, с рег. № ............. се установява, че същото е собственост на „В.“
ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от управителя Ж. СТ. М., със
седалище и адрес на управление в с. П., област В..
Съдът намира приложените по делото доказателства за
3
безпротиворечиви, обективни и необорени от други доказателства, поради
което ги кредитира изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се
установява възприетата от съда фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен
състав намира от правна страна следното:
Съдът счита, че в случая безспорно е налице извършено
административно нарушение по чл. 21, ал.2 вр. ал. 1 ЗДвП – управление на
превозно средство, марка „РОЛФО б 1 ЖААИ”, с рег. № ............. със скорост
от 63 км./ч. при въведено ограничение на скоростта в участъка от ПП – І – 8,
25 км., в посока Калотина – София от 50 км/ч., за което е издаден процесния
електронен фиш. Нарушението е заснето с годно автоматизирано техническо
средство.
Макар и правилно да е констатирано наличието на административно
нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП обаче, съдът констатира, че е налице
основание за отмяна на атакувания електронен фиш. В последния е посочено,
че нарушението е извършено с МПС рег. № ............., което видно от справката
за собственост и свидетелството за регистрация е вид ремарке за товарен
автомобил. В действителност ремаркето не представлява моторно превозно
средство, а е пътно превозно средство. Съобразно легалната дефиниция на §
6, т. 17 от ДР на ЗДвП, „ремарке“ е пътно превозно средство, предназначено
да бъде теглено от моторно превозно средство. От своя страна § 6, т. 11 от ДР
на ЗДвП съдържа легална дефиниция на понятието „моторно превозно
средство“, като посочва, че такова е пътно превозно средство, снабдено с
двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства.
Доколкото процесното ремарке, както всяко такова ППС, е предназначено да
бъде задвижвано от МПС, то същото очевидно не представлява моторно
превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП. Поради това
процесното нарушение на скорост не би могло да бъде осъществено
посредством ремарке, тъй като същото не подлежи на управление и няма
водач. В тази връзка съдът съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, в
която освен останалите задължителните реквизити на електронния фиш е
поставено изискване да бъде посочен регистрационния номер на моторното
превозно средство. При тази формулировка е очевидно, че на
4
административно наказване по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП подлежат само
собствениците на моторни превозни средства, но не и лицата, притежаващи
друг вид пътни превозни средства. Действително, в случая е било
невъзможно установяването на теглещото моторно превозно средство, тъй
като ремаркето закрива товарния автомобил и изключва заснемането му от
техническото средство. Невъзможността да бъде индивидуализирано
теглещото моторно превозно средство обаче води и до невъзможност да бъде
установен неговият собственик, а според разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от
ЗДвП електронният фиш се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1 и ал. 2, т. е. -
на собственика. Напълно е възможно МПС, с което е извършено
нарушението, да е регистрирано на собственик, различен от този, на когото е
регистрирано съответното ремарке. Доколкото липсва задължение
собственикът на ремаркето да е собственик и на теглещото МПС, като
възможността двете ППС да принадлежат на различни лица е съвсем реална,
следва да се приеме, че санкционирането на жалбоподателя с обжалвания
електронен фиш е незаконосъобразно, тъй като не е доказано, че същият е
собственик на моторното превозно средство, с което е извършено
нарушението, а е налице само предположение в такава насока.
При това положение така оспорения електронен фиш е
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
С оглед резултата от спора и предвид направеното в срок от
жалбоподателя в срок искане по чл.63, ал.3 ЗАНН, съдът намира, че на него
следва да му се присъдят направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение. Доколкото претенцията е в минималния размер, предвиден в
чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, то и не следва да се обсъжда
въведеното от АНО в придружителното писмо, с което са изпратени
материалите по АНП, възражение за прекомерност и на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени разноски в размер от 300 лева за адвокатско
възнаграждение.
С оглед горните съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ електронен фиш серия „К”, № 4121012, издаден от ОДМВР
София, с който на Ж. СТ. М. с ЕГН: **********, от гр. В., ул. “.............“ №
9А, като законен представител на „В.“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление в с. П., област В., за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал.1 ЗДвП,
затова че на 16.06.2019 г. в 13.46 часа на ПП - І-8, в района на 25 – ти
километър, с посока на движение от ГКПП Калотина към гр. София, като
водач на МПС с рег. № ............., при ограничение на скоростта за движение от
50 км.ч. въведена с пътен знак В-26, се движел със 63 км.ч. (или с
превишение от 13 км.), като скоростта, датата и часа са фиксирани с
автоматизирано техническо средство ARH CAM S 1, на основание чл. 189 ал.
4, вр. чл. 182 ал. 2, т.2 ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 ЗАНН ОДМВР – София да
заплати на Ж. СТ. М. с ЕГН: **********, от гр. В., ул. “.............“ № 9А,
представляван от адв. В. от ВАК, сумата от 300 лева, представляваща
направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София
област в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за постановяването
му.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
6