Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 19.03.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 18544 по описа на ВРС за 2019 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова С.И.С., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу „Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:*** Тауърс - Г, с която е предявен иск по
чл.124, ал.1 от ГПК да бъде признато за установено по отношение на ответника,
че ищецът не дължи сумата от 30.98 лева, представляваща корекция на потребена,
неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за
периода от 18.01.2018г. до 17.01.2019г. за обект, находящ се ***, аб. № ***, кл. № ***.
В исковата молба се изложени
твърдения, че ищецът е потребител на ел.
енергия за обект, находящ се в ***, аб. № ***, кл. № ***, както и
собственик на посочения имот. Твърди се, че ищецът е установил, че му е
начислена сумата от 30.09 лева, след като служители на *** АД направили
проверка, съставили констативен протокол и била извършена корекция на общо
начисленото количество електрическа енергия. Ищецът твърди, че сумата е
начислена неправомерно. Оспорва констативния протокол, както да е доставено и потребено посоченото количество ел. енергия.
По делото е постъпил отговор от ответната страна в
срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва предявения иск като недопустим и
неоснователен. Сочи се, че липсва правен интерес за ищеца, предвид че
процесната сума не се претендира като дължима за плащане от ищеца. Твърди се,
че ищецът виновно не е изпълнил задължението си да уведоми ответното дружество
за промяна на титуляра на партидата в предвидения в
Общите условия срок. Твърди, че процесната сума
е стойността на реално потребено количество
електрическа енергия, за което е извършена служебно коригиране на сметката на
основание чл.50 от ПИКЕЕ. Сочи се, че на
17.01.2019г. е извършена проверка в обекта на ищеца, за която е съставен
констативен протокол, съгласно който била отчетена електроенергия в регистър
1.8.3.
С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание, процесуалният
представител на ищеца поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на ответника поддържа
отговора и оспорва иска.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
От
представения по делото констативен протокол № 1301537/17.01.2019г. се установява,
че на същата
дата служители на „Е.С.” АД са извършили техническа
проверка на СТИ в обект с аб. № ***, кл. № ***, находящ се в ***, при която е отразено, че е демонтиран електромер с фабр. № 1114021463567636
и е изпратен за проверка в БИМ.
Съгласно констативен протокол от метрологична експертиза
на средство за измерване № 2543/24.01.2019г. на БИМ, ГД
„Мерки и измервателни уреди”, РО – Русе при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на
електромера; наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3,
която не е визуализирана на дисплея.
Въз основа на констатациите от проверката и извършената техническа проверка от „*** е изготвено становище за
начисление на електрическа енергия
от 29.10.2019г., с което
е одобрено да се начисли допълнително количество ел. енергия за с аб. № ***, кл. № ***, за периода от 18.01.2018г. до 17.01.2019г., като корекцията е извършена на основание софтуерно
прочитане на паметта на
СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел.
енергия.
Издадена
е фактура № **********/01.11.2019г., с издател „*** и получател *** С. на стойност 30,98 лева, представляваща отчетена ел. енергия за обект с аб. № ***, кл. № ***, за периода от 18.01.2018г. до 17.01.2019г.
Представен по делото и протокол за монтаж № 3013455 от 26.06.2015г., видно от който в процесния обект
е монтиран електромер с фабр. № 1114021463567636, като са отбелязани нулеви
показания за дневна и нощна тарифа.
Видно от нотариален акт за дарение № 193, том I, дело
№ 564/1997г. Иван С. Панайотов и Параскева Ангелова Панайотова са дарили на сина си С.И.С.
дворно място в гр. Велики Преслав, с площ от 500 кв.м., съставляващо парцел V-1521 от кв.6 по плана на гр. Велики Преслав, заедно с построените в парцела
къща, гараж, долни стаи и летни кухни при запазено доживотно право на ползване
на дарителите.
От удостоверение № 161/08.11.2019г., издадено от
Община Велики Преслав се установява,
че недижим имот УПИ V 1521 в кв.6 по регулационния план на гр. Велики Преслав, представляващ ПИ *** по КК на гр. Велики Преслав е с административен аадрес: ***.
От представените 2 бр. Препис-извлечение от акт за смърт
се установява, че *** С. *** е починал на 28.11.2011г., а *** *** *** е починала на 10.01.2018г.
От заключението на вещото лице по изготвената в хода на производство съдебно-техническа
експертиза, неоспорено от страните, и което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че процесният електромер е преминал първоначална метрологична
проверка през 2014г., а метрологичната
му годност е шест години, налице е натрупано количество електроенергия в невизуализирания регистър 1.8.3,
налице е софтуерно препрограмиране на СТИ, отчетените количества са преминали
през измервателната схема на СТИ.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявен
е отрицателен установителен иск,
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Абсолютна процесуална предпоставка за неговото разглеждане, е наличие на правен интерес за ищеца за разрешаване, със сила на
пресъдено нещо, на спора за отричаното от него материално право, като бъде установено действителното
правно положение в отношенията между страните, във връзка с конкретно притезание, както и за осуетяване на възникването на нов спор на
същото основание. Правният интерес да се предяви установителен иск следва да е налице към момента на неговото предявяване
до приключване на устните състезания.
В конкретната хипотеза, наличието на спор между страните относно дължимостта на вземания,
произтичащи от договор за продажба
на електрическа енергия, който застрашава
имуществената сфера на ищеца и с оглед възможността за едностранното спиране на
електрозахранването в обекта, обосновават правния интерес от избраната
форма на
защита, респ. процесуалната допустимост на иска.
От ответника е направено възражение за
недопустимост на исковата претенция, предвид че сумата не е претендирана за
заплащане от ищеца, поради което същият не притежава активна процесуална легитимация.
Съдът намира възражението за неоснователно по следните съображения:
Ищецът е навел твърдения, че е
собственик на процесния имот, който е бил ползван от родителите му, но същите
са починали. От представените по делото писмени доказателства се установи, че ищецът
действително е собственик
на обекта, за който е
начислена процесната корекция,
както и че *** са
починали преди началото на
периода на корекцията.
Съгласно чл.17, т.2 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Е.П.“ АД потребителят е длъжен да заплаща стойността
на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина,
определени в тези Общи условия. Съгласно чл.4, ал.1 от ОУДПЕЕ потребител на електрическа
енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа на „Е.С.” АД, което ползва
електрическа енергия за домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от „Е.П.”
АД. При съобразяване на посочените разпоредби съдът намира, че ищецът в
качеството му на собственик на имота, за който е начислена корекцията, има
качеството потребител и съответно дължи заплащането на потребената
ел. енергия в имота. Отделно от горното се установи и че лицето, на чието име е
издадена фактурата, а именно бащата на ищеца е починал, при това преди процесния
период. В този случай макар и формално сумата да е претендирана
от *** С., то тя се явява дължима от ищеца, предвид което искът
се явява допустим.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест
на ищеца е да установи наличие на облигационна обвързаност с ответника по
силата на договор за доставка на ел. енергия, а също и начисляване на
процесната сума. В тежест на ответника е да докаже, че е извършена проверка на
електромера на ищеца, че с констативен протокол е констатирано, че е изразходвана
енергия в регистър 1.8.3, че констативният протокол е изготвен съобразно Общите
условия, че е извършена проверка съобразно Общите условия, че е извършена корекция
съобразно Общите условия, че процесното количество електроенергия е доставено и
потребено от абоната и че се дължи стойността на електроенергията в посочените
размери.
В случая се касае за служебно начислено количество ел.
енергия след извършена проверка и отчитане на количествата електроенергия в
паметта на процесното СТИ по регистър 1.8.3.
На първо място, съдът намира, че за ответното дружество към датата на извършване
на процесната проверка (17.01.2019г.) не е съществувало нормативно основание за
извършване на корекция, предвид че Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия, включително чл.50 са
отменени изцяло с влязлото в сила Решение № 2315/21.02.2018г. по адм.дело № 3879/2017г., обн.ДВ,
бр.97 от 23.11.2018 г. В действащите ОУДПЕЕ на „Е.П.“ АД не е предвидена възможност
за корекция на сметка, аналогична на чл.50 от ПИКЕЕ. Дори и да се приеме, че
предвидените в Общите условия клаузи относно корекционните процедури намират
приложение и досежно ситуацията на констатирано натрупано количество електрическа
енергия в скрит регистър, съдът намира, че следва да съобрази да съобрази
трайната практика на ВКС, постановена преди приемането на ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ бр. 98/ 12.11.2013 год., в сила от 16.11.2013
год.
С решение № 165/ 19.11.2009 год.
по т. д. № 103/ 2009 год. на ВКС, ІІ т.о., решение № 104/ 05.07.2010 год. по гр.д. № 885/ 2009 год. на ВКС, ІІ т.о.,
решение № 26/ 04.04.2011
г. по т. д. № 427/ 2010г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 189/ 11.04.2011г.
по т.д. № 39/2010г. на ВКС, ІІ
т.о. и решение № 79/11.05.2011 год. по т.д. № 582/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., постановени
по реда на чл. 290 ГПК и съставляващи
според разясненията в т. 2 от ТР № 1/
19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС задължителна практика
на съдилищата по смисъла на
чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е даден отрицателен отговор на въпроса
съществува ли законово
основание за доставчика на електрическа
енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия. В посочените
решения е обосновано категорично становище, че извършването
на промяна в сметките на потребителите за вече доставена и
ползвана електрическа енергия от страна на доставчика
на електроенергия е лишена от законово
основание - както за времето
на действие на отменените Закон за енергетиката и енергийната ефективност и Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, така и при действието на приложимите към спора нормативни актове - Закон за енергетиката /обн. в ДВ бр.107/09.12.2003г./ и Наредба
№ 6 от 09.06.2004г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната
и разпределителните електрически
мрежи /обн. в ДВ бр.74/ 24.08.2004 г./. С решение №
189/ 11.04.2011г. по т.д. № 39/ 2010г. е отречена и възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи
условия, като е мотивирано
разрешение, че поради неравноправния
им характер по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 ЗЗП, подобни клаузи са нищожни по силата
на чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26,
ал. 1 ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното
правоотношение и за защита на интересите
на потребителите при търговия
с електрическа енергия. Този извод се налага с оглед
обстоятелството, че предвидените в общите условия методики допускат изчисляване
на корекцията, без да се отчита към коя дата е налице неотчитане на ел.
енергия.
Следователно ответното дружество в настоящия случай не
е разполагало с правно основание да извършва служебно начисляване на
електрическа енергия.
Не може да се възприеме и наличието на евентуално
вземане на ответника за доставена електроенергия по редовен отчет. На първо
място, самият ответник не твърди, че електроенергията е начислена като редовен
отчет, а че е начислена служебно. Второ, редовният отчет следва да бъде
ежемесечен. Трето, редовният отчет следва да отразява количеството електроенергия,
изразходвано от битов абонат в съответния часови диапазон, като се остойностява
по съответните тарифи за дневна и нощна електроенергия, което както се посочи
по-горе е невъзможно в настоящия случай.
По изложените съображения съдът
намира, че процесната сума не се дължи от ищеца, с оглед на което искът се
явява основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на
спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените
по делото разноски в размер на 50 лева за платена
държавна такса и 300 лева за платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Варненският
районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.И.С., ЕГН **********, с адрес: *** не дължи на „Е.П.” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 30.98 лева, представляваща корекция на потребена,
неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за
периода от 18.01.2018г. до 17.01.2019г. за обект, находящ
се ***, аб. № ***, кл. № ***,
на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** Тауърс - Г да заплати на С.И.С., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 350
лева, представляваща направени в
производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: