№ 938
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ
като разгледа докладваното от ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ Административно
наказателно дело № 20231110206279 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. И. Т. срещу наказателно постановление /НП/ № 21-4332-
020696/12.10.2021г., издадено от началник сектор към СВДР О”ПП”-СДВР, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 /двеста/ лв.
на основание чл. 179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от ЗДвП за нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП и на
основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 10
/десет/ лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
В жалбата си Н. Т. сочи, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения. Иска същото да
бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.
СДВР, редовно призовани, не изпращат представител. Не взимат отношение по
основателността на жалбата.
Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с
материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от санкционираното лице. Обжалваният
акт е връчен на 06.04.2023г., а жалбата е депозирана в предвидения срок на 12.04.2023г. в
деловодство на ОПП- СДВР.
Видно от приобщените по делото заповеди на министъра на вътрешните работи АУАН
и НП са издадени от компетентни органи.
Въз основа на извършена служебна проверка съдът приема, че при съставянето на
АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
1
В конкретния случай и в акта, и в НП са посочени в пълен обем обстоятелства, при
които е извършено нарушението. Изрично са отразени време, място, МПС, фактите,
свързани с конкретния механизъм на настъпване на произшествието.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
На 24.09.2021г. около 09:20 ч. в гр. ***, на ул. „***“ като водач на личния си товарен
автомобил марка „***“, модел „ ***“ с рег. № *** от ул. „***“ към бул. „***“ и срещу №***,
поради маневра на дясно за навлизане в реда на паркираните ППС, реализирал пътно-
транспортно произшествие в паркирания от дясно лек автомобил ***.
На място, в паркирания автомобил, бил И. Б. С., който дал сведение за инцидента на
екипа на ОПП СДВР, който дошъл на място и изготвил Протокол на ПТП, ведно със скица
към него. Т. попълнил декларация, че лично е управлявал процесното ППС, но не
представил на органите Контролен талон към СУМПС. Въз основа на съставените
документи на 24.09.2021г. св. В. К. Д. съставил АУАН сер. GA №377697/24.09.2021г., като в
него описал фактическите констатации по случилото се и квалифицирал извършеното като
осъществяващо административно нарушение по чл.25 ал.1 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДвП.
Въз основа на акта при идентична словесна обосновка и правна квалификация на
соченото нарушение е съставено и атакуваното НП, с което на жалбоподателят Н. Т. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00лв. за първото нарушение и
глоба в размер на 10 лв. за второто нарушение.
Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на показанията на
св. В. К. Д., както и въз основа на писмените доказателства, приобщени на основание чл.
283 НПК към материалите по делото - АУАН, протокол за ПТП, ведно със скица на ПТП,
декларация на водача, заповеди на министъра на вътрешните работи, справка-картон на
водача за извършени нарушения и наложени на жалбоподателя административни наказания
по ЗДвП.
Гореизброените доказателства единно и непротиворечиво описват фактическата
обстановка по случая. Между същите не съществуват противоречия и несъответствия, с
оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост. Свидетелските показания макар и
оскъдни, предвид изтеклия период от време, очертават фактите, касаещи настъпването на
пътнотранспортното произшествие и неговото администриране.
Тъй като гласните доказателствени средства подкрепят въведеното в АУАН, същия
може и следва да се ползва от съда като писмено доказателство, относно дата, място, време
на съставяне на същия, респективно отразеното в него.
2
От словесното описание на нарушението по несъмнен начин се установява
извършването на какво нарушение е вменено на жалбоподателя и то съответства на
посочената норма на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, респективно чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Нарушението е извършено с факта на осъщественото управление на превозно
средство, предприемайки маневра - отклонение на дясно, по начин, че в причинно-
следствена връзка с това волево поведение на водача е причинен и вредоносния резултат,
като са нанесени и щети- видно от протокол за ПТП от 24.09.2021г.
Деянието е извършено виновно, като водач-субект на отговорността, жалбоподателят е
имал представи в съзнанието си за обстоятелствата, при които осъществява управлението на
превозното средство и предприетата от него маневра, представи за позиционирането на
другото превозно средство, като въпреки тези представи е осъществил управлението, така,
че е допуснал реализирането на пътно-транспортно произшествие.
Това нарушение е извършено при форма на вината непредпазливост, защото деецът
като правоспособен водач, е могъл да предвиди общественоопасните последици на деянието
си, но въпреки това не го е сторил.
За така осъщественото нарушение на жалбоподателят е наложена глоба в размер, който
съответства на вида и тежестта на извършеното нарушение, поради което и не следва да
бъде редуциран.
По отношение на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
второто нарушение обаче, е настъпила законодателна промяна. Към момента нормата на чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, гласи: „Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи:
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория“. По
настояще е отпаднало изискването в закона за носене на контролен талон към СУМПС, като
след промени в законодателството такъв дори не се издава на водачите на МПС. Ето защо, в
тази част НП следва да се отмени при прилагане на разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН,
защото посоченото в пункт 2 на НП административно нарушение на практика е
декриминализирано и вече не съставлява нарушение на правилата за движение по пътищата.
Поради това, в тази част НП следва да бъде отменено.
С оглед изложеното, съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно по отношение неговия пункт №1 и следва да бъде потвърден, а по
отношение на пункт №2 е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
По отношение на разноските, съдът намира, че не дължи произнасяне, доколкото
такива не са потърсени от правоимащата страна.
3
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-020696/ 12.10.2021г., издадено
от началник сектор към СВДР О”ПП”-СДВР, с което на Н. И. Т., ЕГН ********** е
наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 /двеста/ лв. на основание чл.
179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от ЗДвП за нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-020696/12.10.2021г., издадено от
началник сектор към СВДР О”ПП”-СДВР, с което Н. И. Т., ЕГН ********** е наказан за
нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, в неговия пункт 2, на основание чл. 3, ал. 2 от
ЗАНН, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4