РЕШЕНИЕ
№ 121
гр. Кюстендил, 11.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Мая Анд. Миленкова
при участието на секретаря Даниела Й. Кирилова
като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно
наказателно дело № 20211520201225 по описа за 2021 година
К. ХР. ИВ., с ЕГН – **********, със съдебен адрес -************
обжалва наказателно постановление № 21-1139-001232/13.09.2021 г.,
издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Кюстендил, с
което на основание чл. 182, ал.1 т.6 от ЗДвП му е наложено административно
наказание “глоба” в размер 750 лева за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП и е
лишена от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. В жалбата се сочат
допуснати нарушения на процесуалните правила в производството по
установяване на нарушението и ангажиране отговорността на
жалбоподателката.
Наказващият орган не взима участие в производството.
След като подложи на обстоен анализ и преценка събраните по делото
доказателства, съобразно обхвата и пределите на въззивната проверка,
настоящият съдебен състав намери за установено следното
от фактическа страна:
На 01.09.2021 г. с мобилно техническо средство Трафик радар TFR 1M
523, монтирано в патрулен автомобил на сектор Пътна полиция с водач –
св.Б.И. – служител на сектор ПП при ОДМВР Кюстендил и разположен на
1
първокласен път I-6, км. 6+600, на територията на с. Раненци, общ.
Кюстендил е установено и заснето превишаване на максимално допустимата
за населено място скорост от 50 км/ч. с лек автомобил м. „Пежо“, модел
„307“, с рег.№ ********. Посоката на движение на МПС е от гр.Кюстендил
към ГКПП Гюешево, а скоростта, с която МПС се е движело е 113км/ч.
Непосредствено след установяване и заснемане на нарушението св.
Б.И. подал сигнал до прекия си началник – св. Б.С., че е засечен и заснет с
техническото средство автомобил , движещ се с превишена скорост в посока
ГКПП Гюешево. Автомобилът е подаден като модел, марка и рег. номер на
Гранична полиция при ГКПП Гюешево, за установяване на водача. По
нареждане на св. С., св. И. тръгнал с патрулния автомобил в посока ГКПП
Гюешево за съставяне на АУАН спрямо водача.
При преминаването на полицейски контрол на ГКПП Гюешево водачът
на описания автомобил – жалб. К.И. е спрян за вземане на отношение по
подадения сигнал за установено извършване на нарушение.
На ГКПП Гюешево пристигнали както св. И., който е установил
нарушението, така и неговия пряк началник – св. Б.С.. На водача – И., св. И.
показал снимков материал от снетия от техническото средство запис,
съставен е АУАН за извършеното административно нарушение , предявен му
е и му е връчен срещу подпис, като в графата отредена за възражения
жалбоподателят собственоръчно написал „имам възражения за липса на
знак“.
Към АУАН е приложена снимка от видеоклип№26593, в който се сочи
и точния час на установяване на превишаване на скоростта – 15:14:05ч.
Измерената скорост на движение на превозното средство от 113 км/ч, е
редуцирана с приспаднат толеранс от 3% в полза на нарушителя – или
наказуемата скорост е 110 км/ч, при ограничение на скоростта за движение в
населено място- 50 км/ч.
Преди съставяне на АУАН Х.И. попълнил и декларация по чл. 188 от
ЗДвП, в която посочил, че описания автомобил м. „Пежо“, модел „307“, с
рег.№**********, негова собственост, е управляван в момента на проверката
от него.
В обстоятелствената част на акта длъжностното лице изложило ясно
и точно описание на фактическите обстоятелства, относими към
2
инкриминираното нарушение, което е квалифицирано като съставомерно по
текста на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Изрично в акта са конкретизирани датата и
мястото, където е констатирано нарушението, техническото средство, с което
същото е било заснето и превишената скорост на движение на автомобила.
Въз основа на съставяния АУАН бл.№897595, на 13.09.2021 г.
Началник сектор пътна полиция при ОДМВР Кюстендил издал атакуваното
НП № 21-1139-001232/021 г.
Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безсъмнен начин, от събраните в хода на съдебното дирене гласни
доказателства-показанията на актосъставителя С. и свидетеля по акта Б. И.,
както и от другите приобщени по делото доказателствени средстваа. Следва
да се подчертае, че гласните доказателствени средства кореспондират и се
подкрепят изцяло и от другите събрани по делото писмени доказателства,
което наложи за съда да ги кредитира изцяло и безрезервно.
Съдът счита, че при съставянето на акта не са допуснати съществени
процесуални нарушения, тъй като същият е съобразен с изискванията на чл.
40 и следващите от ЗАНН. При това, актът съдържа необходимите
задължителни реквизити изброени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
излага конкретно и ясно описание на обстоятелствата, при които е
осъществено процесното нарушение. При тези обстоятелства, съдът счита, че
не се наблюдават съществени отклонения от материалноправно и
процесуалноправно естество, които да рефлектират върху
законосъобразността на акта.
Възведената в акта за административно нарушение фактическа
обстановка, относима към разглежданото административно нарушение е
обективирана изцяло и в наказателното постановление. Нарушението е
квалифицирано като сътавомерно по текста на чл. 21, ал.1 от ЗДвП от ЗДвП .
В законоустановеният 7-дневен преклузивен срок, съгласно чл. 59,
ал.1 от ЗАНН жалбоподателят, в качеството си на легитимирана страна с
правен интерес, оспорва законосъобразността и обосноваността на
наказателното постановление, при което жалбата му се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество обаче, съдът я намира за неоснователна.
3
Законосъобразно и правилно административнонаказващият орган е
ангажирал административнонаказателната отговорност на въззивника с оглед
на виновно осъщественото от него административно нарушение,
съставомерно по този текст. Същото се изразява в това, че като водач на
ППС, деецът е допуснал движение на управляваното от него превозно
средство с превишена скорост, надвишаваща значително въведеното
ограничение от 50 км/ч. за населено място. Правната квалификация на
описаното нарушение съдът споделя изцяло, като я намира за правилна и
законосъобразна.
От легалния прочит на разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, която е
с императивен характер е видно, че на водачите на ППС се забранява при
избиране на скоростта на движение да превишават максимално допустимата
за населено място скорост от 50 км/ч. Вън от съмнение е, че възвизникът – И.
не се е съобразил с посоченото ограничение в населеното място и е
управлявал автомобила със скорост, значително по-висока от 50 км/ч. В хода
на съдебното следствие бяха събрани достатъчно и убедителни доказателства,
от които черпим информация, че скоростта е измерена прецизно и точно от
длъжностното лице, като към момента на преминаване на управлявания от
жалбоподателката автомобил през пътния участък на селото, тя е била 113
км/ч. Годността на техническото средство, с което е извършено заснемането
на нарушението е удостоверена по делото с представен Протокол от
проверка №1-20-20 /26.11.2020г.
За правнорелевантния факт, доказващ наличието на виновно
осъществен състав на административно нарушение от страна на
жалбоподателя, съдим най-вече от представеното писмено доказателство -
"извлечение от паметта" на техническото средство на приложения клип от
01.09.2021 г. Всъщност, от това писмено доказателство черпим информация
и не само за конкретното нарушение, изразяващо се в движение с превишена
скорост на движение на управлявания от дееца автомобил, но така също и за
времето, през което е извършено измерването /отразено с точност до секунда/,
посоката на движение на превозното средство, режима на работа, на който е
било настроено да работи техническото средство и мястото, където е
установено нарушението. По отношение на последното обстоятелство
/мястото на нарушението/ добиваме нагледна представа от приложените по
делото снимки,извлечение от видеоклипа. Съдът счита, че обсъдени в своята
4
доказателствена съвкупност, данните от клипа предоставят обективна
възможност на нарушителя да може да се ориентира и разбере, къде точно е
била измерена превишената скорост на управлявания от него автомобил. Още
повече, че в АУАН и НП е описано подробно и самото място, където е
констатирано нарушението. И тук следва да се поясни, че за пълнота на
описанието на мястото на нарушението съдим така също от GPS
координатите, посочени в снимката на видео-клипа. Същите, съобразени с
направеното описание на мястото на нарушението в НП и АУАН, безспорно
ориентират безпогрешно въззивника за това, къде е измерена превишената
скорост на движение на автомобила.
От друга страна, следва да се отбележи, че в хода на съдебното
следствие не бяха събрани доказателства, които да компрометират и
разколебават изложената от наказващия орган обвинителна теза. Ето защо,
съдът счита, че при изложените обстоятелства, законосъобразно и правилно
административнонаказващият орган се е позовал на разпоредбата на чл. 189,
ал.2 от ЗДвП, като е приел, че редовно съставения АУАН от актосъставителя
С. се ползва с презумптивна доказателствена сила, до доказване на
противното. Отделно от изложеното може да се изтъкне, че обвинителната
теза наказващият орган е изградил не само на изложените в акта констатации,
от страна на длъжностното лице, но така също и от другите писмени
доказателства по преписката. Безспорно, наказващият орган се е позовал на
данните от видеоклипа, извлечен от паметта на техническото средство, който
се явява показателен в насока - датата и времето на измерването; измерената
превишена скорост и посоката на движение на превозното средство. Само по
себе си, извлечението на видеоклип от паметта на техническото средство по
смисъла на 189, ал.15 от ЗДвП съставлява доказателствено средство. При
изложените съждения съдът приема, че правилно и законосъобразно
административното нарушение е подведено под хипотезиса на нормата на чл.
21, ал.1 от ЗДвП, която се явява относима към настоящия правен казус.
Наличието на разминаване между посочената в приложения по
делото видеоклип скорост и тази в АУАН и НП се основава на
приспаднатия толеранс , от 3 % в полза на нарушителя, което изрично е
упоменато в НП.
Встъпвайки на общата доказателствена плоскост и на събраните в
5
хода на съдебното следствие доказателства, съдът прие, че наказващият орган
законосъобразно е ангажирал административнонаказателната отговорност на
нарушителя по текста на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, основавайки се както на
съществуващите безспорни доказателствени факти, доказващи наличието на
виновно осъществен състав на административно нарушение от страна на
водача.
При изложените съждения вън от съмнение е, че описаната в
обстоятелствената част на наказателното постановление обвинителна теза се
явява доказана по безсъмнен и категоричен начин. Оттук следва и правният
извод, че атакуваното наказателно постановление се явява законосъобразно и
обосновано, поради което същото следва да се потвърди изцяло .
По отношение на размера на наложеното с НП наказание за това
нарушение, съдът намира следното :
За нарушението по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се движение със
скорост над разрешената максимална скорост в населено място, на основание
чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП по отношение на дееца са постановени две
кумулативно дадени административни наказания - за превишаване над 50
km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h
глобата се увеличава с 50 лв.“ В нашия случай скоростта, приета за
наказуема от АНО / след приспадане на толеранс от 3 %/ е 110 км/ч , в този
случай глобата ще нарасне на 750 лв._Отделно от посоченото наказание
глоба, законодателят в разпоредбата на чл. 182, ал.1, т.6 е фиксирал и
конкретен размер на кумулативно предвиденото наказание "лишаване от
правото да управлява МПС", като е посочил срок от три месеца. От
изложеното следва, че наложените административни наказания на
жалбоподателя се явяват законосъобразни и съобразени със степента на
обществена опасност на дееца и извършеното от него нарушение.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 21-1139-
001232/2021 г. от дата 13.09.2021 година на Началника на сектор "Пътна
полиция" към ОДМВР - гр.Кюстендил , с което на осн. чл. чл. 182, ал.1, т.6 от
Закона за движението по пътищата са наложени на К. ХР. ИВ. , с ЕГН –
**********, със съдебен адрес – ************* административни наказания -
"глоба" в размер на 750 /седемстотин и петдесет /лева и "лишаване от правото
да управлява МПС" за срок от 3 /три/ месеца.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му до страните пред Административен Съд -
Кюстендил по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
7