Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 22.12.2016 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СтарозагорскиЯТ районен
съд ІІ наказателен
състав
На 23 ноември
Година: 2016
В публичното заседание, в следния
състав:
Председател: Д. ГАЛЬОВ
Секретар: П.Я.
разгледа докладваното от съдията Д.
Гальов
АНД № 2798 по описа за 2016 година
и за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по чл.59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление № 718 от 13.07.2016г. на Заместник-кмет на Община Стара Загора
/Упълномощен със Заповед № 10-00-2512/23.11.2015г. на Кмета на община Стара
Загора/, с което на жалбоподателя Д.Г.Д., с адрес: *** е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 3000.00 /три хиляди/ лева, за
нарушение по чл.17 от Наредба за
обществения ред в Община Стара Загора. В жалбата се твърди, че в хода на
процеса са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи произнасянето
на наказващия орган. Сочи се, че не било уточнено точно и ясно кога е извършено
нарушението, защото в първата част на акта и НП се посочвало, че било извършено
на 12.04.2016г. в 15.30 часа, а след това се твърдяло, че било извършено в
периода от 09.03.2016г. до 28.03.2016г., т.е. извършено в условията на
продължаващо във времето /продължено/ нарушение. Като не описал точното време
на нарушението наказващият орган нарушил нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
На следващо място, наказващият орган неправилно квалифицирал вмененото на
жалбоподателя като действия осъществяващи „завземане на публична общинска
собственост- тротоар с неправомерно поставен рекламно-информационен елемент
/за краткост РИЕ/, който бил
негова собственост. Оспорва се вмененото деяние осъществено чрез поставяне на
такова съоръжение, а отделно от това в самото НП се описвало как това съоръже-ние
било поставено съгласно конкретно посочено разрешение по одобрена схема, поради
което означава, че не е поставено неправомерно. Не се спори относно факта, че
жалбоподателят бил собственик на посоченото съоръжение /РИЕ/, а към момента на
закупуване на тези рекламни съоръжения от предишния собственик, елементите били
поставени именно въз основа на издадено разрешение, поради което няма как
жалбоподателят да осъществи твърдяното „завземане”. В конкретният случай, ако
въобще било извършено нарушение то евентуалният му субект бил предишният собственик,
който поставил касетите на посочените места, съгласно схемата на общината. В
жалбата се сочи, че съгласно Заповед, която дава нареждане за премахване на
съоръжението, представляващо двустранна касета тип „Сити лайт”, която била
издадена на 28.03.2016г. елементът
разположен на съответната позиция бил „собственост
на неизвестно лице”, поради което очевидно и към датата на твърдяната
проверка не ставало ясно как по-късно този извършител вече е установен и като
такъв се определя жалбоподателя Д.Д., който нямал никакво отношение към
разполагането на РИЕ върху общинския тротоар. Сочи се, че към момента на
съставяне на акта за установяване на нарушение, Д.Д. вече не бил собственик на
съоръжението, тъй като за кратко време след закупуване на съоръженията
установил, че липсвали от местата, където били поставени от предишния
собственик, респективно където се намирали по време на сделката за закупуването
им. Този факт, както и други недостатъци на сделката дали основание на купувача
Д.Д. да я развали, съответно дадената от него сума съставляваща продажната цена
на РИЕ му била възстановена. В заключение, навежда се и довод за прекомерност
на наложеното наказание, което било несъразмерно на нарушението, поради което и
явно несправедливо и вусловието на евентуалност, в случай, че съдът приеме
наличието на нарушение се прави искане за редуциране размера на наложената
глоба.
Въззиваемата
страна- Община Стара Загора изпраща предста-вител в съдебно заседание, който оспорва
жалбата, като неоснователна.
Съдът, като
прецени събраните доказателства, обсъди доводите и становищата на страните и
служебно провери законосъобразността на обжалваното наказателно постановление
изцяло, независимо от наведените доводи в жалбата, приема за установено следното:
Жалбата
е редовна и
допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от надлежна страна –
наказано лице, което има
правен интерес от оспорването и е подадена срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Констатираното е предпоставка за разглеждане на жалбата по същество, при което съдът намери следното:
На
жалбоподателя Д.Д. бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение от 17.05.2016 година, за това, че „на 12.04.2016г. в 15.30 часа в гр.Стара Загора, на северозападния ъгъл на кръстовището на бул.”Цар Симеон Велики” и
бул.”М.М.Кусев” лицето Д.Д., в периода от 09.03.2016г. до 28.03.2016г.
завзел общинска земя с неправомерно поставен негов рекламно-информационен
елемент, на позиция № 64, по схема одобрена от ОЕСУТ на Община Стара Загора,
който представлява двустранна касета тип „Сити лайт”. Сочи се, че нарушението
било установено посредством съставен констативен акт № 309 от 09.03.2016г.,
Заповед на Кмета на общината № 10-00-476 от 28.03.2016г., влязла в сила на
12.04.2016г., протокол за демонтиране на РИЕ от 29.03.2016г., молба на
жалбоподателя от 12.04.2016г., договор за покупко-продажба на движими вещи от
01.03.2016г., сключен между Д. като купувач и продавача „Куприянов”АД. Деянието
е квалифицирано от актосъставителя като нарушение по чл.17 от Наредба за обществения ред в Община Стара
Загора, съгласно който текст „се
забранява завземането под какъвто и да е предлог на сектори или части от
общинска земя, пътища, пътеки, граници между имоти, кариери и други земни и водни площи...”
Актът бил връчен на жалбоподателя
Д. на датата, когато бил съставен/17.05.2016г/, а в раздела „обяснения и възражения” същият написал, че не е съгласен с
констатациите на актосъставителя и оспорва извършването на описаното нарушение.
Впоследствие, в наказателното
постановление нарушението било описано по време, място и начин на извършване
аналогично на описаното в акта. Определена е глоба в размер на 3000 лева.
При
обсъждане на наведените в жалбата доводи на санкционираното лице, като взе
предвид съдържанието на съставения акт за установяване на нарушението,
респективно на издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът
намира, че действително в случаят са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до нарушаване
правото на защита на наказаното лице, съответно предпоставящи цялостна
отмяна на наказателното постановление, само на това основание. Това е така,
поради следното:
На
първо място, датата или времето на извършване на деянието е описано по начин,
който съдържа две взаимноизключващи се тези. Няма как нарушението да е
извършено на 12.04.2016г. в 15.30 часа и същевременно да е извършено за
времето от 09.03.2016г. до 28.03.2016г. по причина, че ако е извършено
на първата посочена дата не би могло да се извърши за посочения след това
период или обратно. Следва да се
отбележи, че както прецизно от юридическа гледна точка е описано в жалбата, ако
е извършено в период от време, то деянието съставлява продължено във времето
действие или иначе казано продължено нарушение, което противоречи на първата
обвинителна теза, че е извършено на точно посочена дата и час. Следователно,
тезата на административнонаказателното обвинение е противоречива както за
времето на деянието, така и по отношение на неговия вид. Тя е противоречива и
поради други причини, също детайлно описани в жалбата на Д. до съда. Не може да
се обоснове тезата за „завземане” на
публична общинска собственост с описанието, че рекламните елементи /РИЕ/ били
поставени, съгласно одобрена от общинската администрация схема, в противен
случай следва извода, че общината е одобрила схема за завземането на общински
площи.
По съществото на обвинението, Съдът констатира
следното:
На
01.03.2016г. в гр.Стара Загора бил сключен договор между „Куприянов” АД-
гр.София в качеството на продавач и жалбопода-теля Д. в качеството на купувач.
Предмет на сделката били 5 броя двустранни рекламно- информационни елементи
/съоръжения/ -РИЕ, тип „Сити лайт”, разположени временно на общински площи в
гр.Стара Загора, сред които и процесното табло на позиция № 64 /по схема на
общината/, находящо се на северозападния ъгъл на кръстовището на бул.”Цар
Симеон Велики” и бул.”М.М.Кусев”. Съгласно чл.3 от писмения договор за
прехвърляне собствеността на посочените табла- движими вещи, продавачът продава
вещите, монтирани на описаните в чл.1
позиции, като в задължението на купувача било да демонтира и прибере тези вещи, респективно да участва в
търг за разполагането им върху общински терени. Следователно, към момента на
закупуването на петте рекламни съоръжения /РИЕ/, сред които и процесното, на
позиция № 64, същите са се намирали на описаните в материалите по делото места
и жалбоподателят не би могъл да осъществи вмененото му „завземане на общински площи”, защото той не ги е поставил
неправомерно. Напротив, както вече бе отбелязано и се сочи и от самия наказващ
орган, съоръженията са поставени на съответните места по одобрена от общинската
администрация схема.
В
договора за продажба на движимите вещи не
е посочен срок за евентуалното демонтиране на съоръженията от страна на
купувача Д., нито за участие в предстоящ търг, поради което на
жалбоподателя не може да се вмени отговорност за това, че не са демонтирани към
определен момент, когато от страна на общинската администрация била извършена
проверка на място на 09.03.2016г. и бил съставен констативен акт. По-късно, със
съответен протокол от 29.03.2016г. било удостоверено, че считано от тази дата
съоръжението било премахнато принудително.
Следва
да се отбележи, че единствено Констативен акт № 309 от 09.03.2016г. /л.29 от материалите по делото/ указва на
притежателя на РИЕ, разположен на позиция № 64 да го демонтира в 7-ДНЕВЕН СРОК от
връчване на констативния акт, а видно от съдържанието на втората страница на
документа, същият НЕ Е ВРЪЧЕН. При тези констатации бездействието на конкретния
субект, отговорен за премахването на вещта, не би могло да носи
административнонаказателна отговорност за неизпълнение на тези указания въобще,
защото те не са му сведени до знанието или най-малкото липсват такива данни.
На следващо място, съдът намира, че
констатираното от общинската администрация фактическо положение на посочената
дата- 09.03.2016г., когато бил съставен констативен акт за намиращото се на
общински терен РИЕ, поставен на съответното място без разрешение, би
осъществило признаците на административно нарушение, регламентирано в друг
нормативен акт, а именно Наредба за рекламната и информационна дейност на територията на община Стара Загора.
Това
е така, защото съгласно чл.1 от този подзаконов нормативен акт „ С тази наредба се урежда
разпространяването на информация, редът за поставяне, администриране и
премахване на средствата за външна реклама, надписи, информационно-указателни
табели и съобщения и други на територията на Община Стара Загора”. При това положение, ангажирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е следвало да се
базира на цитираната Наредба, която от друга страна е и специален нормативен
акт, съпоставен с общата Наредба за обществения ред и дори само на това
основание изключва приложението на общите норми, съдържащи се в такъв акт.
Отношенията свързани с поставянето на
подобни рекламно-информационни елементи са регламентирани и в друг нормативен
акт, а именно Наредба за обществения ред
при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община
Стара Загора, по-конкретно в санкционната разпоредба на чл.11, ал.1 и ал.3 от
същата, където е указано, „забранява се поставянето
на…и на всякакви други предмети,
върху уличните платна, тротоарите..”.
В заключение, приложението на нормите
именно на Наредбата за рекламната и информационната дейност на територията
на Община Стара Загора /за краткост НРИД/ се сочи и от самата общинска
администрация, която в Констативния акт от 09.03.2016г. в раздел „становище на комисията” указва, че при
неизпълнение на указанията за премахване, следва принудителното премахване на
РИЕ именно въз основа на чл.45, ал.5 от НРИД, а не на друг нормативен акт,
какъвто е приложеният от наказващия орган подзаконов акт- Наредба за
обществения ред в Община Стара Загора.
Предвид изложеното, следва извода, че
дори и да е извършено нарушение, то наведената от наказващия орган правна
квалификация, респективно подзаконов акт, са неотносими към случая. Описанието
на нарушението, респективно на нарушените разпоредби съставляват задължителен
реквизит на всеки АУАН и НП, съгласно императивни норми на материалния закон,
но в случая са посочени разпоредби и въобще подзаконов нормативен акт, който не
е следвало да бъде приложен, с оглед посоченото в обстоятелствената част на
АУАН и НП.
С
оглед всичко гореизложено, съдът намира жалбата за основателна, което обуславя
цялостна отмяна на процесното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
Ето защо и на
основание чл.63, ал.1, предл.3 от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно
постановление № 718 от 13.07.2016г,
издадено от Йордан П. Николов- Заместник- Кмет на Община Стара Загора, с което
на Д.Г.Д., с адрес: ***, е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 3000.00/три хиляди/ лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд – град Стара Загора,
по реда на Глава Дванадесета от АПК, на основанията предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: