№ 683
гр. Бургас, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З.М.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20222120200212 по описа за 2022
година
Производството е образувано по повод жалба на ОЛ. Н. Б. ЛНЧ ********** чрез адв.
П.С.-М. против наказателно постановление № 21-0769-004148/02.11.2021г., издадено от
Началник на Група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна Полиция Бургас, с което за нарушение на
чл. 150a, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 ЗДвП му е наложено наказание глоба в
размер на 300 лева.
С жалбата жалбоподателят моли за отмяна на НП като счита, че са допуснати
съществени нарушения.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
За наказващия орган се явява юрк. Ж., която оспорва жалбата и моли за потвърждаване
на НП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за това. Жалбата
е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество съдът намира следното:
На 09.09.2021г. около 19,30 часа свидетелите Д.А. и Р.К. спрели в гр. Бургас, кв. Банево
ул. „Одрин“ за проверка водач на автомобил – О.Б., който установили, че управлява МПС с
рама *** като се установило чрез справка в база данни, че водачът бил без свидетелство за
управление на МПС – неправоспособен. Св. А. съставил АУАН като посочил, че водачът е
без СУМПС – неправоспособен, лишен по адм.ред 25.03.2013г., с което е вписана като
нарушена разпоредбата на чл. 150а ЗДвП. АУАН бил връчен на Б. лично на 09.09.2021г. и
той не е вписал възражения.
Наказващият орган на 02.11.2021г. издал обжалваното наказателно постановление, в
което е посочено, че О.Б. е управлявал МПС – водачът е без СУМПС – лишен от право да
управлява МПС по административен ред, с което нарушил чл. 150а, ал. 1 ЗДвП и на
1
основание чл. 177, ал. 1, т. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 300 лева.
По делото се установи, че Решение по НАХД № 4247/2021г. в сила от 16.10.2021г. на
БРС жалбоподателят е бил признат за виновен за престъпление по чл. 345, ал. 1 НК и
освободен от наказателна отговорност с административно наказание „глоба“ като за
изясняване на истината съдът изиска да се представи от ОД МВР Бургас информация въз
основа на кой акт е бил лишен от право да управлява МПС жалбоподателя.
Постъпил е отговор от ОД МВР Бургас сектор „ПП“, с който се сочи, че Б. е лишен от
право да управлява МПС (ЛПУМПС) по административен ред с НП № 20-0769-
000359/26.02.2020г., в сила на 30.04.2021г., с което му било наложено наказание ЛПУМПС
за срок от 24 месеца, това наказание било зачетено от 17.04.2020г., на която дата било
изтекло предходно наказание по НП № 17-0769-004189/2017г. и следвало да бъде изтърпяно
на 17.04.2022г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства.
Съдът в настоящото производство, предвид императивно вмененото му задължение
дължи цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното
административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, прави
следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган съобразно
представената по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. и в срока по чл. 34 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН наказателно постановление се издава и когато
е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
В случая съдът намира, че при издаване на наказателното постановление са допуснати
съществени нарушения като е нарушено правото на защита на жалбоподателя да разбере в
какво точно нарушение се обвинява и обстоятелствата, въз основа на които се основава
неговата отговорност. Абсолютно не е изяснен от наказващия орган въпросът въз основа на
кой акт О.Б. е бил лишен от право да управлява МПС. В АУАН се твърди, че водачът
изобщо няма СУМПС, неправоспособен, но въпреки това се посочва лишен по адм.ред
25.03.2013г., в наказателното постановление вече се сочи, че е лишен от това право по
административен ред, но изобщо липсва посочен акт, въз основа на който е лишен от това
право.
Разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП предвижда, че за да управлява моторно превозно
средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и
свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда
на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е
обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Този състав намира, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя относно
дадената квалификация на нарушението по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП и описаните в АУАН и НП
обстоятелства. От една страна, не е посочена конкретната хипотеза, която се твърди, че е
нарушена. Чл. 150а, ал. 1 ЗДвП предвижда 1. Водачът да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно
превозно средство; 2. да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, 3. свидетелството му за управление да е в срок на
валидност, 4. да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
2
Наказателно-процесуалния кодекс и 5. да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено.
Наказващият орган не е посочил конкретната хипотеза, която се твърди, че е налице
като в АУАН се посочва, че е без СУМПС, неправоспособен, с посочен акт от 2013г., а в НП
– лишен от право да управлява МПС по административен ред. Налице е нарушение на чл.
42 т. 4,5 ЗАНН и чл. 57, т. 5, т. 6 ЗАНН като не са посочени ясно и конкретно
обстоятелствата във връзка с повдигнатото обвинение в извършване на нарушение, както и
точната правна квалификация.
Нещо повече в хода на съдебно следствие се представя – наказателно постановление,
съвсем различно от посоченото в АУАН, въз основа на което се твърди да е бил лишен
водача да управлява МПС, а преди това в отговор от сектор ПП се сочи, че било действало -
друго, въз основа на което бил лишен от право да управлява МПС.
При тези съображения АУАН и НП не посочват ясно и конкретно обстоятелствата на
нарушението, а едва в хода на съдебно следствие пред РС се въвеждат нови фактически
твърдения, което съществено нарушава правото на защита на санкционираното лице.
Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН наказателно
постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина.
Наказващият орган е следвало да извърши проверка, да прецени обстоятелствата и в
НП ясно и конкретно да посочи обстоятелствата, поради които приема, че водачът е бил
лишен от право да управлява МПС, за да може да се осигури правото на защита на лицето и
то да изложи своите възражения и искания.
Като не е изпълнил това свое задължение наказващия орган е допуснал съществено
процесуално нарушение, не е изяснил основен факт, който подлежи на доказване в
производството, а именно въз основа на какви обстоятелства се приема, че водачът не
притежава валидно СУМПС. Липсата на конкретни обстоятелства възпрепятства и
възможността да се извърши въззивна проверка на обстоятелствата.
Като не е посочил конкретните обстоятелства на нарушението наказващия орган е
нарушил правото на жалбоподателя да разбере конкретните факти, срещу които следва да се
защитава. Отделно от посоченото НП не конкретизира коя от хипотезите, предвидени в чл.
150а, ал. 1 ЗДвП е налице. По тези съображения НП следва да се отмени.
На основание чл. 63д ЗАНН съдът дължи произнасяне по разноските. В случая с оглед
отмяната на НП право на разноски има жалбоподателят, който е представил договор за
правна защита и съдействие и пълномощно, но до приключване на съдебно следствие
липсва отправено към съда искане за присъждане на разноски, поради което и съдът не се
произнася.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-0769-004148/02.11.2021г., издадено от
Началник на Група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна Полиция Бургас, с което на О.Б. ЛНЧ
********** за нарушение на чл. 150a, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 ЗДвП му е
наложено наказание глоба в размер на 300 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
3
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4