Р Е Ш Е Н И Е
№ 8
гр. Русе, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, II-ри състав, в открито заседание на 17 март през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
СЪДИЯ: Спас
Спасов
при участието на секретаря Мария Станчева, като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 121 по описа за 2021 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), вр. чл. 68, ал. 1 от Закона
за защита от дискриминация (ЗЗДискр).
Образувано е по жалба на М.Й.Д., с адрес ***,
срещу решение № 409/02.07.2019 г. на Комисията за защита от дискриминация
(КЗД).
В жалбата и в съдебно заседание се излагат
твърдения за незаконосъобразност на издадения административен акт. Иска се
отмяна на решението на КЗД и връщане на преписката на административния орган за
ново разглеждане след конституиране на нови ответници като се установи, че ответниците
са извършили нарушение на забраната за дискриминация по чл. 4, ал. 2, вр. ал. 1
от ЗЗДискр на основата на признаците „политическа принадлежност“, „убеждение“ и
„обществено положение“. Твърди се, че колективният орган е допуснал съществено
процесуално решение като е издал оспорения административен акт преди да изтече
срока за представяне на писмени бележки, колективният орган не е допуснал
искането за конституиране на трима нови ответници. Сочи се, че неправилно в
мотивите на решението е счетено, че се претендира извършена дискриминация за
недопускането на жалбоподателя до организираното мероприятие на 04.06.2015 г.
от органите на реда – служители на МВР, след затваряне на вратите на зала
„Канев център“, за което съставът действително не разполага с правомощия по
закон за преценка относно целесъобразността на решението на НСО, която е счела,
че залата е пълна. Прецизира се, че се претендира извършена дискриминация от Я.Я.,
заместник-областен управител на област Русе, който е издал устни заповеди към
служителите на ОДМВР – Русе, присъстващи на мероприятието, да не допускат
оспорващия за времето от 15.00 часа до малко след 16.45 ч., когато са били
затворени вратите на залата и се сочат подробни доводи в тази насока.
Иска се отмяна на решението на КЗД и връщане
на преписката за ново разглеждане, алтернативно се иска произнасяне по
съществото на спора като се установи извършена спрямо М.Д. дискриминация.
Ответникът – Комисия за защита от
дискриминация – в писмен отговор чрез, юрк. Г., оспорва жалбата като
неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Прави се възражение за
прекомерност досежно претендираните от жалбоподателя разноски.
Заинтересованата страна – С.Д.Б. – редовно
призован, не изпраща представител и не изразява становище
Заинтересованата страна – Я.В.Я. – редовно
призован, не изпраща представител и не изразява становище
Заинтересованата страна – ОД на МВР – Русе –
чрез юрк. Й. оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност досежно
претендираните от жалбоподателя разноски.
Заинтересованата страна – Д.В.Д. - редовно призован, не изпраща представител и
не изразява становище.
Заинтересованата страна – А.М.Я. – редовно
призован, чрез назначения от съда служебен адв. Н. оспорва жалбата като
неоснователна.
Заинтересованата страна – Е.Т.Г. – редовно
призован, не изпраща представител и не изразява становище.
Настоящият
състав, като взе предвид доводите на страните, установява следното от
фактическа страна:
Административното производство пред КЗД е
било образувано по жалба на Д. от 29.07.2015 г. против ОДМВР – Русе, областен
управител на област – Русе, заместник-областен управител на област – Русе,
старшина Д. ***, офицер Я. ***, други полицаи от ОДМВР – Русе и дежурен полицай
в ОДМВР – Русе. В жалбата се твърди, че 04.06.2015 г. от 16.30 часа в зала
„Канев Център“ на Русенския университет „Ангел Кънчев“ се е провела среща със
заместник-председателя на ЕК Франс Тимерманс на тема „Граждански диалог – Да си
поговорим за Европа“. Срещата била организирана от Главна дирекция „Комуникация
на ЕК, чрез представителството на ЕС в България и представителството на ЕК в
България – Централен офис в София и офис в Русе. На срещата присъствали
президентът на страната, заместник-министър председателят М. К., министърът на
правосъдието Х. И. и др. Срещата се охранявала от НСО и ОДМВР – Русе. В жалбата
до КЗД се твърди, че при пристигане за участие в срещата полицаите Д. и Я.в
(вер. Я.) казали на жалбоподателя, че не можело да бъде допуснат в залата, тъй
като имало такава заповед и го насочили към заместник-областния управител Я.Я..
Я. потвърдил, че имало такава заповед, но отказал да му я връчи. След още 30-40
минути преминали в комуникация автоматичните врати са се затворили и така
жалбоподателят и още 50-60 граждани останали извън залата и не успели да вземат
участие в срещата като в тази връзка са изложени доводи за дискриминация по
признаци „политическа принадлежност“, „убеждение“, „обществено положение“. Д. се обадил на спешния телефон 112 с искане за съдействие,
като при повторното обаждане бил насочен към дежурния в ОДМВР – Русе, който
поел ангажимент да изясни въпроса. Д. изчакал до края на срещата, около 19
часа, като очаквал да му бъде обяснено защо не е бил допуснат до залата и да му
бъде връчена изрична заповед за това. Не получил никакъв писмен акт, с който да
е постановена забрана да присъства на срещата.
По жалбата е била образувана преписка с №
353/2015 г., разпределена на петчленен състав. От жалбоподателя са изискани
доказателства относно твърденията му с уведомление изх. № 44-00-3199/02.09.2015
г. Изискани са били обяснения, становище и представяне на доказателства от Я.Я.,***,
от А.Я., Д.Д., Е.Г., С.Б..
С решение № 27/23.01.2017 г. комисията е
прекратила производството по преписката с доводи, че не е компетентна да прави
самостоятелна преценка на посочените от жалбоподателя факти, свързани с
изключителната преценка на органите на изпълнителната власт (в случая на
органите по обществения ред). Това решение е отменено с влязло в сила
определение № 7/15.05.2017 г. по адм. д. № 63/2017 г. на АС – Русе и преписката
е върната за продължаване на производствените действия.
С разпореждане № 336/22.06.2017 г. на
председателя на КЗД производството е било възобновено. Изготвен е бил доклад заключение
по чл. 60, ал. 1 от ЗЗДискр.
На 03.07.2018 г. е проведено заседание на
5-членния състав на КЗД, на 7.11.2018 г. е проведено следващо заседание с оглед
допуснато събиране на допълнителни доказателства, проведени са заседания и на
16.01.2019 г. и 20.03.2019 г. като на
последното заседание, след обявяване на преписката за разглеждане по същество,
е даден 14-дневен срок на страните за представяне на заключителни бележки. Протоколът
е бил изпратен на оспорващия на 28.06.2019 г.
С отделно свое решение № 132/26.02.2019 г.
КЗД не е допуснала искането на жалбоподателя за конституиране на нови страни по
преписката, решението е било обжалвано пред АС – Русе.
На 02.07.2019 г. КЗД е издала решение № 409,
което е предмет на обжалване пред административния съд.
От фактическа страна комисията е приела, че
04.06.2015 г. от 16.30 часа в зала „Канев Център“ на Русенския университет
„Ангел Кънчев“ се е провела среща със заместник-председателя на ЕК Ф.Т. на тема
„Граждански диалог – Да си поговорим за Европа“. Срещата се охранявала от НСО и
ОДМВР – Русе. В 15.15. ч. Д. се намирал пред централния вход на залата, в която
ще се проведе срещата. За спазването на обществения ред е била е била проведена
специализирана полицейска операция, която се управлявала от полицейски орган.
Сред организаторите се движел активно заместник-областният управител Я.Я. (по
твърденията в жалбата), който преценявал кои лица да бъдат допуснати до скенера
за проверка и в залата, респ. кои лица да не влязат. По твърдения на Д.
старшина Д. и офицер Я. (вер. Я.) и още други служители му казали, че не може
да влезе, тъй като имало заповед той да не бъде допуснат вътре. След още 30-40
мин. срещата започнала и той, както и още 50-60 граждани останали в
невъзможност да влязат в залата и да присъстват на срещата. Д. настоявал да му
се връчи заповедта въз основа на която не е допускан до залата, но това не било
направено. Не било ясно и на какво основание полицаите изпълнявали заповедите
на заместник-областния управител. По твърдения на Д. записване за срещата се
осъществявало във фейсбук-страницата на представителството на ЕК в България, с
цел улеснение на организацията по настаняването като при регистрацията не е
получил отказ от допускане до участие в мероприятието.
В решението са изложени и становищата на
ответните страни.
От правна страна Комисията е извела изводи,
че данни за различно и по-неблагоприятно третиране на лицето спрямо други лица
не се съдържат. Посочено е, че изначално липсват данни за целенасочено
поведение от/на длъжностни лица спрямо жалбоподателя, които попадат в
дефинициите на § 1, т. 7 и т. 8 от ДР на ЗЗДискр. Сочи се, че в рамките на
цялото производство не се установяват данни, че именно поради заявените
защитени признаци Д. не е допуснат до залата, в която се е провела срещата.
Всички данни по преписката индикират, че групата граждани, сред които се е
намирал Д., не са били допуснати, тъй като сред тях е имало създадено
напрежение, именно поради това обстоятелство не може да се изведе извод и
подозрение за дискриминация.
С решението си КЗД установява, че от страна
На С.Д.Б., Я.В.Я.,***, Д.В.Д., А.М.Я. и Е.Т.Г. не е извършена дискриминация по
чл. 4, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗЗДискр на основата на признаците „политическа
принадлежност“, „убеждение“ и „обществено положение“ и жалбата е оставена без
разглеждане като неоснователна и недоказана.
По настоящото дело в о.с.з. на 25.11.2021 г.
е изслушано в.л. относно изготвена експертиза по дело № 506/2019 г. на АС –
Русе. В о.с.з. на 17.03.2022 г. са приобщени гласни доказателства от св. Б.Н.
по въпроси относно авторството на представените по делото видеоматериали и
други въпроси и е направен оглед на веществени доказателства – видеофайлове.
Жалбата
съдът намира за допустима, като подадена от лице, засегнато неблагоприятно от
издадения от административен акт. Същата е подадена в срок. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Административният акт е издаден от
компетентен орган по смисъла на чл. 47, т. 1 от ЗЗДискр, в
предвидената от закона писмена форма и при спазване на регламентираните в чл. 66 от ЗЗДискр изисквания досежно неговото
съдържание.
Не са налице допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Производството е
регламентирано в чл. 50 и сл. от специалния закон. След образуване на
производството председателят на комисията е разпределил преписката на състав, който
е определил между членовете си докладчик (л. 96-97 от преписката). Осъществена
е процедура по проучване и събиране на писмени и гласни доказателства. Изискани
са обяснения, разпитани са свидетели. Изготвено е заключение по чл. 60 от
закона и е насрочено заседание.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя в обратната посока. По отношение на искането за конституиране на
нови страни и отказът на комисията чрез постановяване на решение е иницииран
спор пред АС – Русе по адм. д. № 478/2019 г. Доколкото съдът се е произнесъл с
определение от 29.08.2019 г., т.е. след издаването на крайния акт на КЗД е
недопустимо преразглеждането на процедурни въпроси след приключване на производството.
Съдът намира, че не е налице съществено
процесуално нарушение и с оглед факта, че оспореното в настоящото производство
решение е постановено преди да е изтекъл даденият от КЗД срок на страните в
производството за заключително становище. Съществени са тези нарушения, които
биха довели до постановяване на краен акт с различен резултат. Съобразно
трайната съдебна практика (макар тук да се касае за административно
състезателно производство) с писмените становища не могат да се навеждат нови
факти по спора, респ. те не могат да съдържат нови обстоятелства, неизяснени
преди приключване на устните състезания. В този смисъл е и приетото в
разяснителната част по т. 11 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.
д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
По отношение на съответствието на
административния акт с материалния закон съдът намира следното:
Няма спор, че М.Д. в деня и часа на
въпросната среща се е намирал пред зала „Канев център“ като с група граждани е
чакал да бъде допуснат вътре в залата.
Оплакванията на жалбоподателя за
дискриминация са, че областният управител на област Русе и неговият заместник
са издали заповед, въз основа на която жалбоподателят не е бил допуснат до
процесното мероприятие на 04.06.2015 г.
Съобр. чл. 9 от ЗЗДискр в производство за
защита от дискриминация страната, която твърди, че е дискриминирана, следва да
представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е
налице дискриминация, а ответната страна трябва да докаже, че принципът на
равно третиране не е нарушен. След подаване на жалбата Д. е бил уведомен с уведомление от 02.09.2015
г., че негово задължение е да представи доказателства в подкрепа на фактите,
изложени в жалбата.
Пред АС – Русе е било образувано адм. д. №
324/2015 г. по жалба на Д. *** и заповед на областния управител на област Русе,
издадени според Д. с правно основание чл. 64, ал. 7 от ЗМВР относно
недопускането му в залата на „Канев център“. Съотв. от ОДМВР – Русе и областния
управител до съда са адресирани становища (л. 26-27) от които е видно, че
такива заповеди с твърдяното съдържание не са били издавани. При тези
фактически констатации съдът е постановил влязло в законна сила определение №
30/09.07.2015 г., с което е оставил без разглеждане жалбата на Д. поради липса
на предмет и е прекратил производството по делото. Респ. с влязъл в сила акт е
прието, че такива заповеди не са били издавани от тези органи по такъв повод.
Твърденията на Д. са, че е направил
електронно записване за мероприятието във фейсбук-страницата на
представителството на ЕК. Електронни разпечатки от такова записване не са
представени по делото, същевременно, доколкото се твърди че същото е
осъществено по фейсбук то не би имало качеството на официален документ. Също
така никъде не се твърди по преписката, че това записване гарантира достъп до
мероприятието.
Доводът на жалбоподателя за наличие на
забранителен списък за достъп до мероприятието, включващ неговото име, не се
подкрепя от никакви доказателства. От една страна с влязъл в сила съдебен акт е
установено, че от страна на ОДМВР – Русе и областната управа такива актове не
са били издавани. Такива списъци не са били предявявани и по време на пропускателния
режим за мероприятието. При разпита на св. Н. пред съда такъв списък се посочва
като наличен, но свидетелят твърди, че той не е бил пряк очевидец на съществуването
му или използването му, не се цитира и име на присъстващия на срещата, който е
заявил наличието на такъв, поради което свидетелските показания за тези факти в
тази част съдът не следва да кредитира като настъпили. Свидетелят изрично
посочва, че той не е виждал такъв списък.
Жалбоподателят неколкократно твърди, че в
приложените по делото видеофайлове и по-конкретно във файл 4 се съдържа
репликата на заместник-областния управител, насочена към св. М.С. „Не ви
пускаме, защо това, което направихте тука, ще го направите и вътре“. В тази
връзка при изслушването на в.л. Г. на въпроса дали при свалянето на диалозите
от видеофайловете той е чул въпросната реплика същият отговаря, че няма такъв
спомен (л. 2 от протокола). Допълнителна експертиза в тази насока не е била
поискана от страните.
Съдът е допуснал оглед на веществени
доказателства, а именно оглед на приложените по делото видеоматериали – 6 бр.
видеофайла. Констатира се, че във файл № 4 Я.Я. изговаря следната реплика „Това,
което направихте тука, ще го направите и вътре“. Съдът не счита обаче, че тя е
насочена директно към оспорващия. Във видеофайла се вижда как към залата се
насочва вицепремиерът М. К., насъбралите се около нея граждани скандират за
нейната оставка както и за оставката на президента. В този контекст е
изговорената реплика, която съдът не счита, че е пряк израз на дискриминационно
отношение.
На следващо място св. Н. заявява, че
отразеното на видеофайловете касае часове около започването на самото мероприятие
– ок. 16,30 часа, поради което изобразеното на видеофайловете следва да прецени
като неотносимо към твърденията на жалбоподателя, свързани със недопускането му
до мероприятието в по-ранен час.
Законът за защита от дискриминация
регламентира като пряка дискриминация всяко по-неблагоприятно третиране на лице
на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, отколкото се третира, било е
третирано или би било третирано друго лице при сравними и сходни обстоятелства.
За да е налице пряка дискриминация следва да се извърши съпоставка между
начина, по който е третирано лицето, твърдящо че е дискриминирано с конкретно/и
лице/а.
В случая първоначално, още при образуване
на производството пред КЗД, липсва посочване от жалбоподателя спрямо кои точно
лица счита, че към него е приложено по-неблагоприятно третиране. Приобщени са
доказателства, че други лица с неговата политическа принадлежност са били
допуснати до залата (Д. Т.). От приобщените в хода на административното
производство аудиозаписи със сигнали за недопуснати желаещи до достъп до
сградата не може да се изведе категоричен извод, че се касае за дискриминационни
действия. Още повече, че те единствено потвърждават тезата на жалбоподателя, че
действително не е бил допуснат до залата.
Твърденията за извършена разпоредителска
дейност от страна на заместник-областния управител към полицейския екип,
свързани с недопускането на жалбоподателя до мероприятието, в самата жалба се
квалифицират като хипотетични и не се потвърждават от приобщени по делото
доказателства. Жалбоподателят не оспорва факта, че НСО и ОДМВР работят по
протокол, гарантиращ сигурността на участниците в мероприятието, който може да
включва и действия по недопускане на групи участници. Не се спори, че освен
жалбоподателя в залата не са допуснати и още ок. 50-60 души.
Жалбата като неоснователна и недоказана
следва да бъде отхвърлена.
С решението е установено за всеки от
ответниците в административното производство, че не е извършил нарушение на
закона. Доколкото в отделен диспозитив е постановено, че жалбата на Д. се
оставя без разглеждане съдът намира, че в тази част решението на комисията
следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което жалбата
бъде оставена без уважение.
Доколкото с чл. 75, ал. 2 от ЗЗДискр. не
се урежда въпросът за претенидраните от ответните страни разноски такива се
дължат и са платими от жалбоподателя, поради което в полза на Комисията за
защита от дискриминация и Областна дирекция на МВР – Русе следва да се присъдят
на всеки, на осн. чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК по 100 (сто)
лева за юрисконсултско възнаграждение
Воден от горното и на основание чл. 172, ал.2, предложение четвърто и пето от АПК, Административен съд -
Русе
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 409/02.07.2019 г. на
Комисията за защита от дискриминация – петчленен състав в частта, с която е
оставена без разглеждане жалба с вх. № 44-00-2892/2015 г. по описа на КЗД,
подадена от М.Й.Д. с адрес ***, като неоснователна и недоказана и вместо него
постановява
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. №
44-00-2892/2015 г. по описа на КЗД, подадена от М.Й.Д. с адрес ***, като неоснователна
и недоказана.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Й.Д. против Решение №
409/02.07.2019 г., постановено по преписка № 353/2015 г на Комисията за защита
от дискриминация, в останалата му част, като неоснователна.
ОСЪЖДА М.Й.Д. с адрес *** да заплати на Комисията за защита от дискриминация
сумата 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.Й.Д. с адрес *** да заплати на Областна дирекция на МВР - Русе сумата 100
(сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: