Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260110/10.02.2021
г.
гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LI наказателен състав, в публично съдебно
заседание, проведено на двадесет и пети
януари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: А.В.
при участието на секретаря Красимира Андонова, като
разгледа НАХД № 5111 по описа на РС –
Бургас за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г.Х.В., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 20-0769-004049/28.10.2020 г., издадено от началник на група,
сектор Пътна полиция при ОД на МВР – Бургас, с което за нарушение по чл. 638,
ал. 3 от КЗ, на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 400 лв.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се
явява, представлява се от адв. А. А. от БАК, който поддържа подадената жалба.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не
изпраща представител. По делото е изразено писмено становище за неоснователност
на жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 13.09.2020 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване
на административно нарушение за това, че на същата дата – 13.09.2020 г., около 11:20
часа, в гр. Бургас, в кв. Черно море, по ул. Михаил Дойчев, до №, е управлявал лек
автомобил Форд, с рег. № собственост на М П В, който е регистриран на територията
на Република България и не е спрян от движение, като за автомобила няма сключен
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" към момента
на управлението, в нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Административнонаказващият орган е приел фактическите констатации
за доказани и е издал обжалваното постановление, с което на основание чл. 638, ал.
3 от КЗ е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 400 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото материали, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената
част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно
доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него,
се установява гореописаната фактическа обстановка. Срещу горните факти не са ангажирани
никакви доказателства.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност
и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание
и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление
е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от компетентно (териториално
и материално) лице. Това е така, доколкото на основание чл. 647, ал. 1 от КЗ актовете
за установяване на административно нарушение в случаите по чл. 638, ал. 1- 3 и
5 КЗ се съставят от длъжностните лица на службите за контрол по Закона за движението
по пътищата, каквото качество актосъставителят Д.В. несъмнено притежава - от данните по делото
е видно, че същият е заемал длъжността "младши автоконтрольор". Съгласно
нормата на чл. 647, ал. 2 от КЗ наказателните постановления се издават от директора на областната
дирекция на Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението,
или от оправомощено от него длъжностно лице. С приложената по делото (л. 13) Заповед № 251з-1776 от 31.05.2016 г.
на директора на ОДМВР- Бургас – началник на група в сектор
ПП е оправомощен да издава наказателни постановления
по чл. 638, ал. 1-3 от КЗ.
Административнонаказателното производство е образувано
в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата
на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата
на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано
в степен, позволяваща му да разбере в какво е "обвинен" и срещу какво
да се защитава. Посочени са нарушените материалноправните норми, като наказанието
за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки
за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.
Съдът не споделя възражението, че не е посочено точното място
на извършване на нарушението. Видно от АУАН и от НП мястото на извършване на нарушението
е конкретизирано с посочване, че нарушението е извършено в гр. Бургас, в кв. Черно море, по улица М. Дойчев, до № 2. Това подробно описание дава достатъчна яснота относно това къде е
извършено нарушението и в случая не е необходимо допълнително конкретизиране, за да се установи
мястото на извършване на нарушението.
На следващо място, съдът намира за неоснователно и възражението
на защитата за допуснато съществено нарушение поради непосочване на възрастта и
месторабота на нарушителя. Видно от АУАН в него са посочени трите имена, ЕГН и
възрастта на нарушителя. А що се отнася до непосочване на местоработата съдът счита,
че този пропуск не представлява съществено процесуално нарушение при съставяне на
акта, тъй като не е необходимо да се посочва месторабота, за да се индивидуализира
нарушителя. Посочените данни са достатъчни да се установи жалбоподателят като нарушител.
Съдът не споделя и направеното възражение, че е връчен нечетлив
екземпляр от АУАН. Видно от приложения по делото
АУАН същият е с четливо съдържание, връчен е лично на жалбоподателя, като същият е получил и екземпляр от него без да направи
възражения. Впоследствие му е
било връчено и НП, с което е наказан именно за нарушението, посочено в АУАН. Налага се извод, че правото на защита на жалбоподателя
по никакъв начин не е било нарушено. Той е имал възможност да се защитава срещу
всички факти и обстоятелства и да организира в пълнота защитата си, включително
и в съдебното производство.
Императивната норма на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ предвижда,
че договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което
е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Това изискване не забранява и всяко друго лице, различно
от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор.
Съгласно разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ лице, което
не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване
и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен
начин се установи, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушението по чл. 638, ал. 3 КЗ, като е управлявал моторно превозно
средство, собственост на друго лице, във връзка с чието притежаване и използване
няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите. Не е спорно по делото обстоятелството, че управляваният от жалбоподателя
автомобил, за който не е имало сключена валидна застраховка гражданска отговорност,
е собственост на друго лице. Независимо от това жалбоподателят като водач на МПС
е бил длъжен да положи необходимата грижа преди да предприеме управление на автомобила
да се увери, че за него са налични всички изискуеми от закона
документи, в това число и задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
за автомобилистите. След като не е изпълнил това
свое задължения следва да понесе административнонаказателна отговорност за неизпълнение
на законови предписания в случая за управление на автомобил, за който липса задължителна
за автомобила застраховка.
За извършеното нарушение нормата на чл. 638, ал. 3 от КЗ предвижда наказание глоба
в абсолютен размер от 400 лева, поради което същото не може да бъде ревизирано от
съда (арг. и от чл. 27, ал. 5 ЗАНН и от т. 1 на ППВС № 10 от 28. IX. 1973 г., с
което е отречена възможността в производството по обжалване на НП да намери приложение
разпоредбата на чл. 55 НК, поради което нито за АНО, нито за съда съществува възможност
за определяне на наказание под минимално предвидения в закона размер).
Не са налице основания
за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Деянието не се отличава от обичайните нарушения
от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било
незаконосъобразно.
Предвид всичко горепосочено, съдът
счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя, като наложеното му наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано,
поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0769-004049/28.10.2020 г.,
издадено от началник на група, сектор Пътна полиция, при ОД на МВР – Бургас, с
което за нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ на жалбоподателя Г.Х.В., ЕГН **********,
е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв.
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата
на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
ПРЕПИС от
решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВО:К.А.