Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София,
10.02. 2020г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми състав На
двадесет и първи януари
година 2020
В открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар: Емилия Кривачкова
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 9558 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на
делото са осъдителни искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
с пр. основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, приложим съгл. § 22 от КЗ., във
вр. с чл. 45 от ЗЗД.
По изложениете в исковата молба обстоятелства
ищците Г.Ю.А. ЕГН ********** и Д.Х.А. ЕГН **********, чрез пълномощника адв. В.Н.,
са предявили срещу ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *****, субективно съединени искове с
правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответното застрахователно дружество да заплати:
- на Г.Ю.А., сумата от 100 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на брат и Г.Х.А. при ПТП настъпило на 30.12.2013 г. по вина на
водача на л.а. „Ауди
А6“ с per. № *****, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.12.2013 г.
до окончателното изплащане на вземането;
- на Д.Х.А., сумата от 100 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на брат и Г.Х.А.
при ПТП настъпило на 30.12.2013 г. по вина на водача на л.а. „Ауди А6“ с
per. № *****, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.12.2013 г.
до окончателното изплащане на вземането. Претендират сторените по делото
разноски.
Твърди се в исковата молба, че
на 30.12.2013 г., около 01:30 часа водачът Д.А. управлявал л. а. „Ауди А6“ с
per. № ***** по пътя между с. Вокил и с. Овен. Твърди се, че водачът А. нарушил
правилата за движение по пътищата, като поради движение с превишена скорост и
под въздействието на алкохол, изгубил контрол над управлението на автомобила,
който излязъл вдясно от пътното платно, изминал 37 м. във въздуха, паднал с
предната си дясна част върху банкета, започнал да се преобръща и се установил в
покой, легнал върху тавана на купето си. При така настъпилото ПТП по
непредпазливост била причинена смъртта на пътуващия на предна дясна седалка в
л. а. „Ауди А6“ с per. № ***** Г.А..
Сочи се, че по случая било образувано ДП № 303-Д/2013 г.,
по описа на РУП - Дулово, пр. пр.№ 1354/2013 г. по описа на ОП - Силистра.
Същото е прекратено с Постановление за прекратяване на наказателно производство
поради смъртта на виновния за настъпване на ПТП водач - Д.Х.А.. Твърди се, че
ищците Г.А. и Д.А. са сестри на починалия Г.Х.А., като до момента на неговата
смърт са поддържали изключително близки и топли отношения. Внезапната загуба довела
до множество страдания и огромни затруднения в осиротялото семейство на Г.А..
Твърди се, че той е бил в изключително добро здравословно състояние и напълно
активен до момента на своята смърт. Наведен е довод, че ищците изживяват
изключително тежко загубата на своя брат и към момента все още не могат да
приемат случилото се.
Поддържа се още, че договорът за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" за автомобила, с който е причинено процесното ПТП
– л.а. „Мерцедес" с peг. № *****, е сключен с ответната ЗК "Л.И."
АД със застрахователна полица № 22113002371237/01.10.2013
г. със срок на валидност от 01.10.2013 г. до 30.09.2014 г.
В законоустановен срок по чл. 367 от ГПК е постъпил
отговор от ответното ЗК „Л.И.“ АД, чрез юрк.Тодорова, в който е изложено
становище за неоснователност на предявените искове. Според ответника от изложените в исковата
молба твърдения не се установява, че ищците следва да получат обезщетение за
неимуществени вреди поради особена близост с пострадалия Г.Х.А., наред с
родителите му Ш.Ш.А.и Х.А.. Сочи се, че
с с решение по гр.д.№8577/2014г. на СГС,
І ГО, 12 състав, на наследниците Ш.Ш.А.и Х.А. е присъдено обезщетение от
по 100 000лв., ведно със законна лихва, считано от датата на увреждането - 30.12.2013г.
Въз основа на изпълнителен лист издаден по посоченото дело било образувано
изп.д. №20178380400637, по което е изплатена сума в размер на 284
213.30лв. Сочи се, че липсват твърдения
ищците са имали отношения на близост, които да обосновават особена връзка, различна от обичайната между
братя и сестри. В отговора е наведено
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия
поради нарушение на разпоредбата на чл.137а от ЗДвП, като твърди, че е пътувал
без поставен обезопасителен колан. Навежда възражение за погасяване по давност
на претенцията за лихва, по аргумент на чл.111, б.“В“ от ЗЗД. В отговора на
исковата молба е направено искане по чл.219 от ГПК за конституиране като трето
лице-помагач на Е.Д.О., син и наследник на починалия причиител на процесното
ПТП Д.О.А., с цел да го обвърже със задължителната сила на мотивите на
съдебното решение, съгласно чл. 223 от ГПК, с оглед регресен иск спрямо него до
размера на платеното обезщетение.
В законоустановения срок по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила
допълнителна искова молба, в която щците, чрез процесуалният си
представител поддъжат предявените с
исковата молба. Оспорват възражнията на ответното дружество за съпричиняване, като
изцяло неоснователни.
В законоустановелия срок по чл.373 ал. 1 е депозиран
допълнителен отговор на допълнителната искова молба, в която ответникът
поддържа всички направени с отговора на исковата молба оспорвания, твърдения и
възражения.
С определение от з.с.з. на
27.06.2019г. на основание чл. 219 ГПК,
като трето лице – помагач на страната на ответника ЗК „Л.И.“ АД е конституиран Е.Д.О.
ЕГН **********, с адрес ***.
Софийски градски съд, ГО, І – 7 състав, преценявайки
събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.12 от ГПК във вр. с чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна:
Не се спори между страните, като се установява
и от приетото удостоверение за родствени връзки изх.№63 от 25.06.2018г.
издадено от Община Дулово, че починалия при процесното ПТП Г.Х.А. ЕГН **********
е брат на ищците Г.Ю.А. ЕГН ********** и Д.Х.А. ЕГН **********. /л.33 от делото/
Г.Х.А.
роден на ***г., е починал на 30.12.2013г. /препис – извлечение от Акт за смърт издадено на 05.06.2013г. – л.31 от
делото/ Негови наследници по закон
са родителите му Ш.Ш.А.и Х.А. Адем, видно от удостоверение за наследници
изх.№179/ 05.06.2014г. издадено от Община Дулово. /л.32 от делото/
Въз основа на събраните по делото неоспорени писмени
доказателства (протокол за оглед на местопроизшествие от 30.12.2013г., схема на
ПТП, постановление на ОП – Силистра от 15.05.2014г.), съдът приема за установено, че на 30.12.2013 г., около 01:30 часа между селата с.Вокил и с.Овен
настъпило ПТП, при което лек явтомобил „Ауди А6“ с peг. № *****, с водач Д.Х.А.,
навлязъл в ляв завой със скорост 186 км./ч.,
неколкократно по –висока от
максимално допустимата, като загубил контрол над управлението на автомобила, който
излязъл вдясно от пътното платно, изминал 37 м. във въздуха, паднал с предната
си дясна част върху банкета, започнал да се преобръща и се установил в покой,
легнал върху тавана на купето си, като телата на водача Д.Амед и пътника Г.Х. изпаднали от автомобила.
При така настъпилото ПТП по непредпазливост била причинена смъртта на пътуващия
на предна дясна седалка в л. а. „Ауди А6“ с per. № ***** Г.Х.А.. /л.7-л.12 от делото/
По случая било образувано ДП №
303-Д/2013 г., по описа на РУП - Дулово, пр. пр. № 1354/2013 г. по описа на ОП
- Силистра. В хода на разследването при извършена химическа експертиза е
установено, че водачът Д.Х.А. е управлявал с алкохол в кръвта с концентрация
2,92 %0, а пътникът Г.А. е бил с алкохол
в кръвта 2,68 %0, отговарящи на тежка степен на алкохолно опиване.
Наказателното производство е прекратено с Постановление за прекратяване от
15.05.2014г. на Окържа прокуратура – Силистра, на основание чл.24, ал.1, т.4 НПК поради смъртта на виновния за настъпване на ПТП водач - Д.Х.А.. /л.5-л.6 от делото/
По делото е приета и неоспорена комплексна
автотехническа и медицинска експертиза, изготвена от вещите лица доц.инж.А. П. А.
и доц. д-р М.Г.. Анализирайки събраните по делото доказателства в.л. инж.А.
сочи от техническа гледна точка следния най – вероятен механизъм на ПТП:
На 30.12. 2014 г. около 01,40 часа на
път II -23 ( свързващ гр.
Исперих и гр. Дулово) в посока от с. Вокил към с. Овен, област Силистра се е
движил л.а. „Ауди А6 3,0 ТДИ куатро“ с per. № *****, управляван от Д.Х.А., със
скорост не по-малка от 146 км/ч. Платното за движение било мокро, от наличие на
гъста мъгла с видимост до 30 метра. При навлизане в с. Овен, лукия автомобил е
навлязъл в относително плавен ляв завой, който е с критична скорост 122 км/ч,
намиращ се непосредствено преди стадиона. На предна дясна седалка е пътувал Г.Х. . Тъй като скоростта 146 км/ч на л.а. Ауди е била
значително над критичната 122 км/ч, безпроблемното преминаване през левия завой
е било невъзможно, автомобилът е придобил силно странично занасяне с ротация
около вертикалната си ос в посока обратна на часовника и продължавайки почти по
права линия е напуснал платното за движение в дясно. Завъртян на около 45
градуса наляво автомобилът се удря със задното си дясно колело в отводнителния
канал-позиция 4, което създава условия за странично преобръщане в позиция 5. /Фиг.1 от КСМЕ – л.92 от делото/ Пояснено е, че след като е започнал да се преобръща л.а.
Ауди е продължил да се движил почти по права линия до мястото на спирането в
покой, по сложно транслационно и ротационно по трите си оси движение с
галопиране, предизвикано от ударите при приземяването си. Вероятно е имало и
летежни фази с приземяване, като първото падане е в позиция 6. /Фиг.1 от КСМЕ/ Без да се видят снимките с повредите му, не е
възможно да се установи точното движение по време на преобръщането на
автомобила. Според експертът, като се има предвид мястото, където е намерено
тялото на загиналия Г., след поредното въртене, когато л.а. Ауди е бил с лявата
си страна отдолу-позиция 7 /Фиг.1 от КСМЕ/ е било изхвърлено тялото му от
автомобила в посока напред.
От заключение по приетата КСМЕ, в
медицинската част се установява, че Г.А. вследствие на настъпилото на
30.12.3013г. ПТП е получил следните
травматични увреждания: съчетана черепно- мозъчна травма, гръдна и коремна
травма. Сочи се, че непосредствената причина за смъртта му се дължи на
несъвместима със живота гръдна травма – разкъсване на лявото предсърдие. В
заключението е обоснован извод за причинно-следствената
връзка между претърпяното ПТП, получените травматични увреди от него и
настъпилата смърт на Г.А.. Сочи се, че смъртта на Г.А. е била неизбежна поради
разкъсването на сърцето. Относно ползването на предпазни колани, вещите лица
сочат, че в протокола за оглед е установено, че предпазните колани на предните
седалки на процесния автомобил са в изходно положение с взривени пиропатрони,
което доказва, че не са били поставени. Сочи се, че Г.Х.А. не е ползвал обезопасителен
колан, което личи от получените травматични увреди в областта на гръдния кош,
сърцето, белия дроб и диафрагмата. По отношение на медико - биологичните признаци наалкохолно
опиване, отговарящо на концентрация на азкохол в кръвта от 2,92 промила, вещите
лица поясняват, че при тежка степен на алкохолно повлияване се наблюдава:
разпространение на задръжните процеси, което може да обхване мозъчния ствол.
Често пъти в тази степен пияните заспиват, губи се съзнание, понижена е
болковата чувствителност, температурата е понижена, лицето е цианотично, кожата
е влажна и студена, кръвното налягане е ниско, пулсът забавен, равновесието е
силно нарушено, походката също.
Заключението на комплексна автотехническа и
медицинска експертиза, преценено по реда на чл.202 ГПК, съдът възприема като
обективно и компетентно дадено, кореспондиращо с приетите писмени доказателства
За
установяване на претърпените от ищците болки и страдания по делото са събрани
гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели, ангажирани от ищците.
Показанията на свид.Н.Н./27 г., син на
ищцата Г.А./ установяват, че Г.А. и
сестрите му Г. и Д. били в добри отношения, обичали се, споделяли си и се
виждали. Сочи, че Г. и Д. не могат да повярват, че брат им е умрял. На
погребението ищците много плакали.Свид.Н.посочва, че понякога сутрин виждал майка си Г. да плаче,
след като сънувала брат си. Приживе
нямало ден, в който да не говорят по телефона, всяка седимица се събирали, а
сега ходели на гробището. След загубата на брат си Г. и Д. се променили, нямали
кураж. Често плачели.
Показанаията на свид.А. Н./44 г.,
братовчед на ищците/ установяват, че Г.и
сестрите му Г. и Д. били в добри отношения преди катастрофата. След ПТП-то ищците
тежко понесли загубата на брат си. Той бил малкия брат, неженен още като живеел
с родителите си. Помагали му. В хода на разпита посочва, че често ходят на
гробища.След смъртта всички заедно споделят мъката си.
По делото не е спорно, че за л.
а. „Ауди А6“ с per. № ***** , с който е причинено процесното ПТП – л.а.
„Мерцедес" с peг. № *****, е сключен с ответната ЗК "Л.И."
АД със застрахователна полица №
22113002371237/01.10.2013 г. със срок на валидност от 01.10.2013 г. до
30.09.2014 г.
При така приетите за установени факти,
съдът намира следното от правна страна:
Ответникът
е бил застраховател по валидна задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на водача на лек автомобил л. а. „Ауди А6“ с per. № *****. В
това си качество той е поел риска да застрахова отговорността на водача за
вреди, за които последният би отговарял по българското законодателство. Този
риск ответникът е носел в периода, през който е настъпило произшествието.
Застрахованото
при ответника лице на общо основание отговаря при причинено непозволено
увреждане със застрахованото превозно средство и тази отговорност е предмет на
застраховката. Фактическият състав на непозволеното увреждане включва виновно
извършено и противоправно деяние, от което са произлезли вреди, наличие на
причинна връзка между деянието и вредите.
Противоправното деяние – причиняване на
пътно-транспортно произшествие, съдът приема за доказано от представените писмени
доказателства, както и от заключението на Автотехническата експертиза. Изводът,
който се налага при преценка на тези доказателства е, че водачът на лекия
автомобил "Ауди А6" е допуснал настъпване на произшествието, поради
управление на автомобила със скорост, несъобразена с характера и интензивността
на движението, за да спре пред всяко предвидимо препяствие. С това, водачът на
лекия автомобил е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата,
уредени в чл. 20, ал. 2 ЗДвП, изискваща при избиране скоростта на движението да
се съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние
да спре пред всяко предвидимо препятствие. На следващо място водачът е
управлявал МПС след употреба на алкохол – в състояние на тежко алкохолно
опиване в нарушение на забраната по чл.5, ал.3 от ЗДвП. По делото не се
доказват обстоятелства, които да оборват презумпцията за вина на водача на
лекия автомобил „Ауди А6“ с per. № *****. Ето защо съдът приема, че той виновно
е допуснал настъпването на пътно-транспортното произшествие.
От въпросното произшествие братът на
ищците е починал. Съобразно разрешението, дадено в тълкувателно решение №
1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, задължително за съдилищата,
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.05.1961 г. /деца, съпруг и родители/ и Постановление № 5 от 24.11.1969 г.
/отглеждано, но неосиновено дете, отглеждащия го и лицето, което съжителства на
съпружески начала с починалия/ на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени.
Изрично
е посочено в мотивите на касационния съд че възможността за обезщетяване на
други лица, извън изброените в посочените две Постановления на ВС следва да се
допусне като изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и
ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост,
оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди, наред с най-близките или вместо тях. Изложено е в
решението, че в традиционните за българското общество семейни отношения братята
и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия
родствен и семеен кръг и връзките по между им се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Касационната инстанция сочи че
право на обезщетение за неимуществени вреди на преживелия родственик е
справедливо да се признае, когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.
С
оглед на така изложеното, решаващият състав намира, че в тежест на ищците е,
при условията на главно и пълно доказване, съобразно правилата за разпределение
на доказателствената тежест в гражданския процес, е да установи съществуването
на изключителност в близостта между двете сестри и брат им, надхвърляща
нормално присъщата за тази родствена връзка.
По делото са събрани гласни
доказателства – показанията на свидетелите А. З.– братовчед на ищците и Н.Н.–син
на ищцата Г., преки и непосредствени, убедително и взаимно допълващи се, поради
което и кредитирани от настоящата инстанция
и след преценка по реда на чл.172 ГПК. От показанията на свидетелите
съдът приема за установено, че между двете сестри и брат им е съществувала емоционална връзка, били са близки, в добри
отношения, постоянно чували по телефона и се виждали всяка седимица. След
инцидента с брат им, ищците страдали, плачели, нямали кураж и ходели често на
гроба на брат си.
Въз основа на така очертаната от
свидетелите връзка, решаващия състав намира че същата съответства изцяло на
характерната и типична за нашето общество връзка между брат и сестра – близост,
обич, взаимност, разбирателство, помощ, доверие, уважение. Само те обаче не могат да обосноват
справедливо увеличаване на предвидимия от застрахователя обем на отговорност. От
разпита на свидетелите не се установи наличие на особена близост, която да е
породила за ищците морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и време
нормално присъщите за съответната родствена връзка. Доказа се, че страните са
живеели в различни домакинства, като са поддържали близки отношения. В
случая връзките на всяка една от ищците
с починалия са били типичните семейни отношения. За да е оправдано
изключението, е необходимо да съществуват особени и конкретно установени
житейски обстоятелства, породили необичайно силна привързаност, която съответно
да може обективно да причини морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет
и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Такива
конкретни житейски обстоятелства по делото не са установени. Не се установяват
и морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка, породени от внезапната загуба на
близък член на семейството.
По тези съображения въззивният съд
намира че в настоящия случай няма основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС
и претенцията на ищците следва да се отхвърли.
С оглед формираният извод за
неоснователност на преките искове, останалите наведени от ответника възражения
за съпричиняване на вредоносния резултат, поради непоставявне на предпазен
колан и качване в кола на пия шофьор не следва да бъдат коментирани, тъй като са
релевирани при евентуалност.
Предвид извод за неоснователност на
преките искове, неоснователна е акцесорната претенция за законна лихва.
По
отговорността за разноски:
Предвид
установения изход от спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника
следва да се присъдят разноски в общ размер на 450лв., от които 300лв. депозит
за КМАЕ и 150.00лв. – разноски и юрисконсултско възнаграждение. Доказателства
за платено от ответника адвокатско възнаграждение не са представени, поради
което такива не се следват, съгл. указанията по т.1 от ТР №6 /6.11.2013г. по
т.д.№ 6/2012 на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд,
ГО, I -7 състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Г.Ю.А. ЕГН ********** и Д.Х.А. ЕГН **********
срещу ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес ***, искове с правно
основание чл. 226 ал. 1 КЗ/отм./ във вр. с чл. 45 от ЗЗД – за заплащане на
всяка една от ищците на сумата от по 100
000 лв./сто хиляди лева/, ведно със законната лихва от 30.12.2013 г. до
окончателното изплащане на сумата – представляващи застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди, търпени вследствие на смъртта на брат им Г.Х.А.
при ПТП настъпило на 30.12.2013 г. по вина на водача на л.а. „Ауди А6“ с
per. № *****, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, като неоснователни.
ОСЪЖДА Г.Ю.А. ЕГН **********
и Д.Х.А. ЕГН ********** да заплатят на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *****, - на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
от 450 лв. – разноски за
разглеждане на делото пред СГС.
Решението е постановено при участие на Е.Д.О.
ЕГН **********, с адрес ***, като трето лице помагач на ответника ЗК „Л.И.“ АД.
Решението може
да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба
пред Софийски апелативен съд.
Съдия: