Р Е Ш Е Н И Е
№ 941
гр.Русе, 13.07.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на първи
юли, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО И.
при
секретаря С. К., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1085 по описа
за 2015г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът И.Т.И. твърди, че с ответника били в трудово
правоотношение по силата на сключен трудов договор № 28/13.08.2013г., съгласно
който заемал длъжността “портиер” при пълно работно време – 8 часа, с основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 249.00 лева. Поради повишаване на работната
заплата за страната към м.03.2015г. трудовото му възнаграждение следвало да
бъде в размер на 340.00 лева, като към него следва да се включи и клас
прослужено време 31 години по 0.6%. Полагал му се и 20 дни платен годишен
отпуск годишно. Поради неплащане на трудовото му възнаграждение подал заявление
за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл.327, т.2 от КТ.
Със заповед № 05/05.03.2015г. трудовото правоотношение между страните било
прекратено на основание чл.327, т.2 от КТ – поради забавяне изплащане на
трудовото възнаграждение от страна на работодателя. Ответникът не му заплатил
дължимите трудови възнаграждения за периода м.06.2014г. до м.02.2015г.
включително. Ищецът твърди и че не е ползвал полагащия му се платен годишен
отпуск за 2013г., 2014г. и 2015г., като при прекратяване на трудовото
правоотношение не са му заплатени и дължимите се обезщетения по чл.224, ал.1 от КТ, като не му е заплатено и дължимото обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ.
Поради забава на плащането на тези главници, ответното дружество му дължи и
лихва за забава върху дължимите трудови възнаграждения и обезщетения. Поради
това моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да му
заплати сумите от: 401.82 лева в брутен размер или 355.49 лева в нетен размер,
представляваща дължимо трудово възнаграждение за м.06.2014г.; 20.20. лева,
представляваща лихва за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за
м.06.2014г. за периода 01.07.2014г. до 15.03.2015г.; 401.82 лева в брутен
размер или 355.49 лева в нетен размер, представляваща дължимо трудово
възнаграждение за м.07.2014г.; 19.20. лева, представляваща лихва за забава
върху неизплатеното трудово възнаграждение за м.07.2014г. за периода
01.08.2014г. до 15.03.2015г.; 401.82 лева в брутен размер или 355.49 лева в
нетен размер, представляваща дължимо трудово възнаграждение за м.08.2014г.;
18.20. лева, представляваща лихва за забава върху неизплатеното трудово
възнаграждение за м.08.2014г. за периода 01.09.2014г. до 15.03.2015г.; 400.82
лева в брутен размер или 352.49 лева в нетен размер, представляваща дължимо
трудово възнаграждение за м.09.2014г.; 17.20. лева, представляваща лихва за
забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за м.09.2014г. за периода
01.10.2014г. до 15.03.2015г.; 400.00 лева в брутен размер или 354.49 лева в
нетен размер, представляваща дължимо трудово възнаграждение за м.10.2014г.;
16.20. лева, представляваща лихва за забава върху неизплатеното трудово
възнаграждение за м.10.2014г. за периода 01.11.2014г. до 15.03.2015г.; 401.76
лева в брутен размер или 349.29 лева в нетен размер, представляваща дължимо
трудово възнаграждение за м.11.2014г.; 15.20. лева, представляваща лихва за
забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за м.11.2014г. за периода
01.12.2014г. до 15.03.2015г.; 401.76 лева в брутен размер или 360.29 лева в
нетен размер, представляваща дължимо трудово възнаграждение за м.12.2014г.;
14.20. лева, представляваща лихва за забава върху неизплатеното трудово
възнаграждение за м.12.2014г. за периода 01.01.2015г. до 15.03.2015г.; 409.93
лева в брутен размер или 355.23 лева в нетен размер, представляваща дължимо
трудово възнаграждение за м.01.2015г.; 13.20. лева, представляваща лихва за
забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за м.01.2015г. за периода 01.02.2015г.
до 15.03.2015г.; 404.93 лева в брутен размер или 352.23 лева в нетен размер,
представляваща дължимо трудово възнаграждение за м.02.2015г.; 13.20. лева,
представляваща лихва за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за
м.02.2015г. за периода 01.03.2015г. до 15.03.2015г.; 180.00 лева,
представляваща обезщетение за 9 дни неизползван платен годишен отпуск за
2013г.; 19.20 лева, представляваща лихва за забава върху обезщетението по
чл.224, ал.1 от КТ за 2013г., за периода 01.01.2014г. до 15.03.2015г.; 420.00
лева, представляваща обезщетение за 22 дни неизползван платен годишен отпуск за
2014г.; 14.20 лева, представляваща лихва за забава върху обезщетението по
чл.224, ал.1 от КТ за 2014г., за периода 01.01.2015г. до 15.03.2015г.; 60.00
лева, представляваща обезщетение за 3 дни неизползван платен годишен отпуск за
2015г.; 3.20 лева, представляваща лихва за забава върху обезщетението по
чл.224, ал.1 от КТ за 2015г., за периода 01.03.2015г. до 15.03.2015г.; 400.00
лева, представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ и 4.20 лева,
представляваща лихва за забава върху обезщетението по чл.221, ал.1 от КТ за
периода 01.03.2015г. до 15.03.2015г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на предявяване на исковете до окончателното им
изплащане. Претендира и направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид изложените
от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава
претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените
обективно съединени искове по чл.242, чл.245, чл.221, ал.1, чл.224, ал.1 от КТ
и чл.86 от ЗЗД.
Ответникът “Монтажи-Русе” АД със седалище и адрес на
управление: гр.Р, ул.Х К №, представлявано от изпълнителния директор Л А М, не
оспорва предявените искове по правното им основание, а само по размер. Твърди,
че считано от 07.10.2013г. ищецът полага труд при продължителност на работното
време – 6 часа, съгласно подписано между него и работодателя допълнително
споразумение от 07.10.2013г. към трудов договор № 28/13.08.2013г. По тази
причина и договореното дължимо месечно трудово възнаграждение е в размер на
249.00 лева, под размера на минималната работна заплата установена за страната.
Поради това дължимото на ищеца трудово възнаграждение за периода м.06.2014г. до
м.12.2014г. включително е в брутен размер от 312.74 лева и нетен такъв от
245.15 лева месечно, а за месеците 01. и 02.2015г. в брутен размер от 339.12
лева и нетен такъв от 265.83 лева месечно. Признава, че не е заплатил
обезщетения за неизползван платен годишен отпуск за 2013г., 2014г. и 2015г., но
размера му възлиза в нетен такъв от 518.85 лева. Признава и че не е заплатил
обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, но същото възлиза в нетен размер от 305.21
лева.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Страните били в трудово правоотношение по силата на
сключен трудов договор № 28/13.08.2013г., съгласно който ищецът заемал
длъжността “портиер” в ответното търговско дружество, при пълно работно време –
8 часа, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 249.00 лева. Със
заповед 05/05.03.2015г. трудовото правоотношение между страните било прекратено
на основание чл.327, т.2 от КТ – поради забавяне изплащане на трудовото
възнаграждение на работника. С молбата за прекратяване на трудовото му
правоотношение по чл.327, т.2 от КТ, която е от 25.02.2015г., ищецът поканил
работодателя си да му заплати и дължимите трудови възнаграждения за 9 месеца,
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2013г. и 2014г. и
обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ. Безспорни са фактите, които се признават и
от ответника, че не са заплатени на ищеца трудовите възнаграждения за периода
м.06.2014г. до м.02.2015г. включително обезщетения по чл.224, ал.1 от КТ за
неизползван през 2013г., 2014г. и 2015г. платен годишен отпуск и обезщетение по
чл.221, ал.1 от КТ.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че размерът на
начислените, но неизплатени трудови възнаграждения на ищеца за периода от
м.06.2014г. до м.02.2015г. включително възлиза на 2 867.38 лева в брутен
размер и 2 247.71 лева, в нетен такъв. Размерът на лихвата за забава върху
неизплатените трудови възнаграждения в нетен размер за периода от датата на
изпадане в забава – 28-мо число на следващия месец от този на зарабатката до
15.03.2015г. включително възлиза общо на 67.47 лева. Размерът на неизползвания
платен годишен отпуск е както следва: за 2013г. – 9 дни, за 2014г. – 22 дни и
за 2015г. – 3 дни или общо 34 дни, а обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ
възлиза в брутен размер от 576.50 лева и нетен такъв от 518.85 лева. Размерът
на лихвата за забава върху нетната сума на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ
за периода от датата на прекратяване на трудовия договор – 01.03.2015г. до
15.03.2015г. включително, възлиза на 2.16 лева. Размерът на брутното трудово
възнаграждение на ищеца за месеца предхождащ този на прекратяване на трудовото
правоотношение възлиза на 339.12 лева, който е и размерът на обезщетението по
чл.221, ал.1 от КТ, а нетния му размер е 305.21 лева. Размерът на лихвата за
забава върху нетната сума на обезщетението по чл.221, ал.1 от КТ за периода
01.03.2015г. до 15.03.2015г. включително възлиза на 1.27 лева.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът прави следните правни изводи:
Безспорно се установява, че страните
били в трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор №
28/13.08.2013г., съгласно който ищецът заемал длъжността “портиер” в ответното
търговско дружество, при пълно работно време – 8 часа, с основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 249.00 лева. Със заповед 05/05.03.2015г.
трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл.327,
т.2 от КТ – поради забавяне изплащане на трудовото възнаграждение на работника,
считано от 01.03.2015г.
Положеният труд по трудовото правоотношение е
възмезден и за предоставената работна сила, работодателят дължи на работника
насрещна престация – трудово възнаграждение. По делото се признава от
ответника, а и това е видно от назначената експертиза, че работодателят не е
заплатил на ищеца трудовите възнаграждения за периода м.06.2014г. до
м.02.2015г. включително. Поради това тези искове са доказани по правното им
основание. По отношение на техния размер, съдът взе предвид заключението на
съдебно-икономическата експертиза, съгласно която неизплатените трудови
възнаграждения на ищеца за периода от м.06.2014г. до м.02.2015г. включително,
възлиза на 2 867.38 лева в брутен размер и 2 247.71 лева, в нетен
такъв. В нетния размер от 2 247.71 лева исковете следва да се уважат, а в
останалата им част до пълния предявен нетен размер от 3 190.49 лева да се
отхвърлят като неоснователни. Върху присъдената главница следва да се присъди и
законна лихва, считано от датата на предявяване на исковете – 16.03.2015г. до
окончателното й изплащане.
При забавено плащане на трудовото възнаграждение се
дължи обезщетение в размер на законната лихва, считано от датата на падежа.
Задължението на работодателя е срочно и същият е поставен в забава от първо
число на месеца, следващ месеца, за който се дължи трудовото възнаграждение.
Лихвата за забава се определя на база законната лихва, установена за страната –
чл.245, ал.2 от КТ. В конкретния случай е налице неизпълнение на задължението
на работодателя за заплащане трудовите възнаграждения на ищеца за периода м.06.2014г.
до м.02.2015г., поради което исковете за осъждането му да заплати обезщетение
за забава в размер на законната лихва са доказани по своето правно основание. По
отношение на техния размер, съдът взе предвид заключението на
съдебно-икономическата експертиза, съгласно която лихвата за забава върху
нетния размер на неизплатените трудови възнаграждения за периода 01.07.2014г.
до 15.03.2015г. възлиза в общ размер от 67.47 лева. До този размер иска следва
да се уважи, а в останалата му част до пълния предявен размер от 146.80 лева да
се отхвърли като неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл.224, ал.1 от КТ,
работникът, който не е използвал полагащия му се платен годишен отпуск, при
прекратяване на трудовото правоотношение има право на парично обезщетение.
Видно от заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза ищецът
има неизползван платен годишен отпуск както следва: за 2013г. – 9 дни, за
2014г. – 22 дни и за 2015г. – 3 дни или общо 34 дни, а обезщетението по чл.224,
ал.1 от КТ възлиза в брутен размер от 576.50 лева и нетен такъв от 518.85 лева,
което не е изплатено. До този нетен размер иска следва да се уважи, а в
останалата му част до пълния предявен размер от 660.00 лева, да се отхвърли
като неоснователен. Върху присъдената главница следва да се присъди и законна
лихва, считано от датата на предявяване на иска – 16.03.2015г. до окончателното
й изплащане.
Паричните задължения на работодателя
по чл.224, ал.1 от КТ са от вида на “обезщетенията” по чл.86 от ЗЗД и при липса
на изрична законова уредба относно наличието на падеж или срок за изплащането
им, са безсрочни и дължими след покана. С молбата за прекратяване на трудовото
му правоотношение по чл.327, т.2 от КТ, която е от 25.02.2015г., ищецът поканил
работодателя си да му заплати и дължимите трудови възнаграждения за 9 месеца,
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2013г. и 2014г. и
обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ. Поради това и обезщетението по чл.224, ал.1
от КТ се дължи от датата на прекратяване на трудовото правоотношение
01.03.2015г. и от тази дата ответникът дължи лихва за забава върху главницата.
От заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза е
видно, че размерът на лихвата за забава върху нетната сума на обезщетението по
чл.224, ал.1 от КТ за периода от датата на прекратяване на трудовия договор –
01.03.2015г. до 15.03.2015г. включително, възлиза на 2.16 лева. До този размер
и този период иска следва да се уважи, а в останалата му част до пълния
предявен размер от 36.60 лева и за периода 01.01.2014г. до 28.02.2015г. да се
отхвърли като неоснователен.
Съгласно чл.221, ал.1 от КТ при прекратяване на
трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите
на чл.327, ал.1, т.2 и 3 от КТ работодателят му дължи обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието при безсрочно трудово
правоотношение. По делото не се спори, че трудовото правоотношение между
страните е било безсрочно, като същото е прекратено на основание чл.327, ал.1,
т.2 от КТ. Поради това съдът намира, че и този иск е доказан по своето правно
основание и ответника дължи на ищеца обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ в размер
на брутното му трудово възнаграждение. По отношение на неговия размер, съдът
взе предвид заключението на съдебно-икономическата експертиза по делото,
съгласно която размерът на обезщетението по чл.221, ал.1 от КТ, изчислено на
база последното брутно трудово възнаграждение за пълен работен месец възлиза на
339.12 лева в брутен размер и 305.21 лева в нетен такъв. До този брутен размер
от 339.12 лева иска следва да се уважи, а в останалата му част до пълния
предявен размер от 400.00 лева да се отхвърли като неоснователен. Върху
присъдената главница следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
предявяване на иска – 16.03.2015г. до окончателното й изплащане.
Паричните задължения на работодателя по чл.221, ал.1
от КТ са от вида на “обезщетенията” по чл.86 от ЗЗД и при липса на изрична
законова уредба относно наличието на падеж или срок за изплащането им, са
безсрочни и дължими след покана. С молбата за прекратяване на трудовото му
правоотношение по чл.327, т.2 от КТ, която е от 25.02.2015г., ищецът поканил
работодателя си да му заплати и дължимите трудови възнаграждения за 9 месеца,
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2013г. и 2014г. и
обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ. Поради това и обезщетението по чл.221, ал.1
от КТ се дължи от датата на прекратяване на трудовото правоотношение
01.03.2015г. и от тази дата ответникът дължи лихва за забава върху главницата.
От заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза е
видно, че размерът на лихвата за забава върху главницата на обезщетението по
чл.221, ал.1 от КТ за периода от датата на прекратяване на трудовия договор –
01.03.2015г. до 15.03.2015г. включително, възлиза на 1.27 лева. До този размер
иска следва да се уважи, а в останалата му част до пълния предявен размер от
4.20 лева да се отхвърли като неоснователен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно с
уважената част от предявените искове. Ответникът е направил разноски по делото
в общ размер от 600.00 лева – заплатено възнаграждение на редовно упълномощения
адвокат, а съразмерно с уважената част от исковете следва да му се присъдят
разноски в размер на 429.45 лева, които ответникът бъде осъден да му заплати.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по бюджетната сметка на Районен съд
– гр.Русе, сумата от 127.06 лева – държавна такса върху уважения размер на
предявените искове и 100.00 лева – направени разноски за възнаграждение на
вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза.
Мотивиран така и на основание чл.235
и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “Монтажи-Русе” АД със
седалище и адрес на управление: гр.Р, ул.Х К №, ЕИК, представлявано от
изпълнителния директор Л А М, да заплати на И.Т.И., с ЕГН: ********** и съдебен
адрес: *** независимост №, вх/партер/ - адвокат З.П., сумите от 2 247.71 лева
/две хиляди двеста четиридесет и седем лева и седемдесет и една стотинки/,
представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода м.06.2014г. до
м.02.2015г. включително в нетен размер; 67.47 лева /шестдесет и седем лева и
четиридесет и седем стотинки/, представляваща лихва за забава върху
неизплатените трудови възнаграждения за периода 01.07.2014г. до 15.03.2015г.; 518.85
лева /петстотин и осемнадесет лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 9 дни за 2013г., 22 дни за
2014г. и 3 дни за 2015г. в нетен размер; 2.16 лева /два лева и шестнадесет
стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата на обезщетението по
чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск, за периода 01.03.2015г.
до 15.03.2015г.; 339.12 лева /триста тридесет и девет лева и дванадесет
стотинки/, представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ в размер на едно
месечно брутно трудово възнаграждение и 1.27 лева /един лев и двадесет и седем
стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата на обезщетението по
чл.221, ал.1 от КТ за периода 01.03.2015г. до 15.03.2015г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 16.03.2015г. до окончателното им изплащане,
както и сумата от 429.45 лева /четиристотин двадесет и девет лева и четиридесет
и пет стотинки/ – направени по делото разноски съразмерно с уважената част от
предявените искове.
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Т.И., с
ЕГН: **********,*** АД със седалище и адрес на управление: гр.Р, ул.Х К №, ЕИК ,
представлявано от изпълнителния директор Л А М, иск за претендираните нетни
трудови възнаграждения за периода м.06.2014г. до м.02.2015г. включително в
частта от 2 247.71 лева /две хиляди двеста четиридесет и седем лева и
седемдесет и една стотинки/ до пълния предявен нетен размер от 3 190.49
лева /три хиляди сто и деветдесет лева и четиридесет и девет стотинки/; иск за
претендираната лихва за забава върху неизплатените трудови възнаграждения, за
периода 01.07.2014г. до 15.03.2015г. в частта от 67.47 лева /шестдесет и седем
лева и четиридесет и седем стотинки/ до пълния предявен размер от 146.80 лева
/сто четиридесет и шест лева и осемдесет стотинки/; иск за претендираното
обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в частта от 518.85 лева /петстотин и
осемнадесет лева и осемдесет и пет стотинки/ до пълния предявен размер от
660.00 /шестстотин и шестдесет/ лева; иск за претендираната лихва за забава
върху главницата на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ в частта от 2.16 лева
/два лева и шестнадесет стотинки/ до пълния предявен размер от 36.60 лева
/тридесет и шест лева и шестдесет стотинки/ и за периода 01.01.2014г. до
28.02.2015г.; иск за претендираното обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ в частта от
339.12 лева /триста тридесет и девет лева и дванадесет стотинки/ до пълния
предявен брутен размер от 400.00 /четиристотин/ лева и иск за претендираната
лихва за забава върху главницата на обезщетението по чл.221, ал.1 от КТ за
периода 01.03.2015г. до 15.03.2015г. в частта от 1.27 лева /един лев и двадесет
и седем стотинки/ до пълния предявен размер от 4.20 лева /четири лева и
двадесет стотинки/, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА “Монтажи-Русе” АД със седалище и адрес на
управление: гр.Р, ул.Х К №, ЕИК , представлявано от изпълнителния директор Л А
М, да заплати по бюджетната сметка на Районен съд - гр.Русе, сумите от 127.06
лева /сто двадесет и седем лева и шест стотинки/ - държавна такса върху
уважения размер на предявените искове и 100.00 /сто/ лева - направени разноски
по делото за заплатено възнаграждение на вещото лице.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: