МОТИВИ
по НОХД № 231/20год. на ВрОС
Подсъдимият
А.Г.О. е предаден на съд, въз основа на обвинителен акт, внесен от Окръжна
прокуратура гр. Враца за извършени престъпления по:
-
чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3, т.8, пр.2, вр. чл.
115, вр. чл. 63, ал.2, т.1 НК затова, че макар и
непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на деянието и е
могъл да ръководи постъпките си, на 11.01.2020год. за времето от 01,00часа до
01,30часа в с. ***, общ. Бяла Слатина, в дом, находящ
се на ***, умишлено е умъртвил А. А.Р. – на 18год. от с. ***, като убийството е
извършено по особено мъчителен начин за убитата и с особена жестокост и с цел
да бъде прикрито друго престъпление, извършено от подсъдимия – изнасилване по
чл. 152, ал.1, т.2, вр. чл. 63, ал.1, т.3 НК;
-по
чл. 152, ал.1, т.2, вр. чл. 63, ал.1, т.3 НК затова,
че макар и непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на
деянието и е могъл да ръководи постъпките си, на 11.01.2020год. около 01,00часа
в с. ***, общ. Бяла Слатина, в дом, находящ се на ***,
се е съвъкупил с А. А.Р. на 18год. от с.с., като я принудил към това със сила /нанасяйки й удари с
метален предмет в областта на главата/;
-
по чл. 170, ал.2, вр. с ал.1, вр.
чл. 63, ал.1, т.4 НК затова, че макар и непълнолетен, но след като е разбирал
свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си, на
11.01.2020год. за времето от 00,30часа до 00,50часа в с. ***, общ. Бяла
Слатина, влязъл в чуждо жилище, находящо се на ***,
обитавано от А. А.Р. от с. ***, като употребил за това ловкост и деянието е извършено нощем и
-по
чл. 194, ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т.3 НК затова, че
макар и непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на
деянието и е могъл да ръководи постъпките си, на 11.01.2020год. около 01,30часа
в с. ***, общ. Бяла Слатина, в дом, находящ се на ***,
е отнел чужди движими вещи – червено дамско портмоне, кухненски нож с дръжка,
метален предмет със заострен край и парична сума от 250лв., всичко на обща
стойност 280,30лв. от владението на А. А.Р. от с. *** без нейно съгласие и с
намерение противозаконно да ги присвои.
Участващият
в съдебното производство прокурор поддържа и четирите обвинения така, както са
предявени, като в ход по същество излага съображения за доказаност
на всяко едно от обвиненията със събрания по делото доказателствен
материал. Прави искане за налагане на максималните наказания лишаване от
свобода, предвидени в материално правната разпоредба, редуцирана през чл. 63 НК
за всяко едно от предявените обвинения – за убийството 12год. лишаване от
свобода, за изнасилването – 3 години
лишаване от свобода, за незаконното проникване в чуждо жилище – 2 години
лишаване от свобода и за кражбата – 3 години лишаване от свобода.
Представителят на държавното обвинение прави искане за определяне на едно общо
наказание за четирите престъпления от 12год. лишаване от свобода и приложение
на чл. 24 НК – с увеличаване на определеното общо наказание с 6 години лишаване
от свобода, при което за подсъдимият О. да бъде наложено общо увеличено
наказание от 18 години лишаване от свобода.
По
делото е предявен и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес
граждански иск от бащата на убитата А. А.Р. – А.Р.С. за сумата 300 000лв. –
претендирано обезщетение за неимуществени вреди от
деянието по чл. 116, ал.1, т.6 и т.8, вр. чл. 115, вр. чл. 63, ал.2, т.1 НК, ведно със законната лихва,
считано от датата на убийството – 11.01.2020год., както и за сумата 280,30лв. –
претендирано обезщетение за имуществени вреди от
деянието по чл. 194, ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т.3 НК. С
оглед факта, че към момента на предявяване и приемане на граждански иск
подсъдимият А.О. все още е непълнолетен, искът е предявен и приет за
разглеждане против подсъдимия А.Г.О. лично и със съгласието на неговия законен
представител – баща Г.О.К.. На основание чл.84 и сл. НПК А.Р.С. е конституиран
в качеството на граждански ищец. В съдебното производство същият се
представлява от адв. Д.М. ***.
В
ход по същество, повереникът на гражданския ищец –
адв. М. поддържа предявените граждански искове за имуществени и неимуществени
вреди в пълните им размери, като навежда доводи, че престъпленията, от които
произтичат уврежданията на доверителят му и претърпените от него вреди са
доказани по безспорен начин както по основание, така и по размер.
Гражданският
ищец А.С. не се явява по делото и не изразява становище.
Подсъдимият
А.Г.О. се признава за виновен по обвиненията в убийство, в незаконно проникване
в чуждо жилище и в кражба, като дава подробни обяснения как е извършил всяко
едно от тези деяния. Същият не се признава за виновен по обвинението в
изнасилване, като твърди, че съвъкуплението е било
доброволно, със съгласието на пострадалата Р. и без упражнено насилие спрямо
нея.
Служебните
защитници на подсъдимия О. /първоначално адв. В.И. – отписан като адвокат от
АК-Враца и освободен от защитата, а впоследствие адв. К.К./
правят искане за разглеждане на делото по реда глава 27, в хипотезата на чл.
371, т.1 НПК, без разпит и изслушване в хода на съдебното производство на
по-голяма част от свидетелите и вещите лица по назначените експертизи. Искането
за ССС по реда на чл. 371, т.1 НПК се поддържа и от самия подсъдим, който държи
на разпита само на посочения от служебният защитник свидетел и на експертите по
СМЕ на труп и СППЕ. От останалите свидетели и вещи лица се отказва да бъдат
слушани в съдебното производство, като не възразява показанията им от ДП и
заключенията по съответните експертизи да се използват при постановяване на
присъдата.
В
ход по същество служебният защитник на подсъдимия – адв. К.К.,
застъпва становище, че обвиненията в убийство, незаконно проникване в чуждо
жилище и кражба са доказани и по тях подзащитният му
следва да бъде осъден, като моли за по-леки наказания, с които да се даде шанс
на подсъдимия да се поправи и реализира в живота, след като изтърпи определеното
общо наказание. В същото време защитникът пледира за оправдателна присъда по
отношение на изнасилването, като излага съображения, че това престъпление не е
доказано, тъй като съвъкуплението между подсъдимия и
пострадалата е било със съгласието на последната.
Подсъдимият
поддържа изцяло изложеното от неговия защитник, като отново заявява, че не е
извършил изнасилване, тъй като половия акт е бил доброволен. В тази връзка моли
за оправдателна присъда по това обвинение и по-леко наказание за останалите
повдигнати му такива.
По
делото в хода на съдебното производство са изслушани обясненията на подсъдимия О.,
показанията на разпитания св. И.Р.Л. и заключенията на вещите лица по СМЕ на
труп и по СППЕ, приобщени са по надлежния ред, съгласно чл. 373, ал.1, вр. чл. 283 НПК събраните на ДП писмени и гласни
доказателства и заключения по специализираните експертизи, които обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, дават основание на съда да приеме за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
А.Г.О. е роден на ***год. и има постоянен адрес ***. В началото на 2020год.
същият бил непълнолетен, но навършил 17 години. Тъй като родителите му – Е.О.И.
и Г.О.К. били разделени от 2014год. – подсъдимият А.О. и неговият брат М. били
отгледани от родителите на баща им – дядото О.К.Х. и бабата А.Б.Х.. По тази
причина подсъдимият и брат му живеели в къщата им в с. ***, на *** - в ромската
махала. И двамата родители на подсъдимия работели в чужбина – майката на
неустановено място в Чехия, а бащата в различни държави от Европа. Последният
изпращал пари за издръжка на двамата си сина, а през 2019год. закупил за тях
къща в с. *** на ***, която се намирала в центъра на селото. Въпреки, че
подсъдимият О. и брат му живеели в тази къща, те често пребивавали при своите
баба и дядо, където основно се хранели.
Родителите
на пострадалата А. А.Р. също били разделени повече от 10 години, като майка й –
Б.А. ***, но имала друго семейство и не поддържала връзка с децата си от първия
брак. За пострадалата и брат й основно се грижел бащата – А.Р.С., който през
2015год. заминал на работа в Англия. Пострадалата първоначално живеела в гр. Враца
при брат си, но след неговото заминаване на работа в чужбина започнала преимуществено
да живее в дома на чичо си – св.А.Р.С., където живеел и братовчед й А.Р.А.
заедно с К.С.О. и децата им. В края на 2019год. и началото на 2020год.
пострадалата започнала да живее сама в бащината си къща, находяща
се на ***. Къщата се намирала в близост до дома на бабата и дядото на
подсъдимия. Подсъдимият харесвал пострадалата А., но тя не отвръщала на
чувствата му. Същата си имала приятел – св.М.И., с когото поддържала сериозна
връзка.
На
10.01.2020год. пострадалата А. Р. ходила до гр. Бяла Слатина заедно със своя
братовчед – св. А.А. и от банка в града изтеглила
сумата 300лв., която баща й бил изпратил, след което двамата се прибрали в с. ***.
Пострадалата останала в дома на чичо си до към 21,30часа, след което си
тръгнала към бащиния дом. По пътя разговаряла по телефона със своя приятел –
св. М.И., който по това време бил в гр. Велико Търново, където учел. След като
се прибрала в дома си, пострадалата заключила външната врата и вратата на
стаята, в която живеела и отново разговаряла по телефона с И. до около полунощ,
когато се разбрали, че си лягат да спят.
На
същата дата вечерта, около 21-22 часа, подсъдимият О. отишъл в дома на своя
братовчед – Д.О., където заварил и св. И.Л.. След като домакина О. изпушил една
цигара от „чай за пушене“ заспал, което накарало подсъдимия и св. Л. около 23,00часа
да си тръгнат от дома му. Подсъдимият бил с колело, което бутал. По пътя
двамата срещнали друг познат с автомобил, на когото св. Л. предварително се бил
обадил да го закара до с. Алтимир – св. Б.С., при когото Л. се качил и двамата заминали с колата за с. Алтимир, а
подсъдимият си продължил сам. По-късно след 01,00часа през нощта двамата се
върнали в с. ***, където по пътя срещнали Д.О., който се оплакал, че му е
изчезнала тревата / "чая за пушене"/. Св. Л. придружил св. О. до дома
му, за да си вземе една печка и одеяло и тъй като нямал ток в дома си, двамата
отишли в дома на подсъдимия след 01,30часа – в къщата на ***. Св. Д.О. влязъл
вътре и останал при подсъдимия, а св. И.Л. си тръгнал.
След
като се разделили със св. И.Л. подсъдимият отишъл в дома на своите баба и дядо
на *** /сега ***/, където вечерял и около 12,30 часа си тръгнал с колелото за
дома, закупен от баща му. Излизайки от дома на баба си, той видял, че прозореца
на стаята, в която била пострадалата Р. свети, по което разбрал, че тя е в
къщата. Подсъдимият знаел, че пострадалата е сама, тъй като баща й бил заминал
на работа в чужбина, а брат й не бил в къщата. Същият влязъл в двора и оставил
колелото. След като установил, че външната врата на къщата е заключена, О.
решил да влезе при пострадалата през мазето на къщата, за да й каже, че иска да
прави секс с нея. Видял, че на един от прозорците на мазето няма стъкло и
влязъл през него. Там намерил едно дълго желязо, заострено от единия край – жегла, което взел със себе си и тръгнал нагоре по стълбите
към стаята на пострадалата. Подсъдимият знаел, че стаята на А. Р. е на втория
етаж. След като достигнал стаята, подсъдимият почукал на вратата и пострадалата
отворила, като го попитала какво иска. Тогава подсъдимият й отговорил, че иска
да спи с нея. Пострадалата обаче му заявила, че не иска да спи с подсъдимия,
тъй като си има приятел и започнала да го моли да си тръгва. Подсъдимият обаче
влязъл в стаята, при което пострадалата се опитала да звънне по телефона на
своите близки – на св. К.О. – съпругата на нейния братовчед св. А.А., но телефона на О. бил изключен, поради което тя хвърлила
телефона на леглото и започнала да се отбранява от подсъдимия. Двамата били
един срещу друг, при което подсъдимият нанесъл удар с носената от него жегла в главата на
пострадалата от лявата страна в слепоочието. Още след първия удар в главата с
носеното от подсъдимия желязо пострадалата паднала по гръб, но подсъдимият й
нанесъл още един удар в главата - на
същото място. В този момент телефона на пострадалата звъннал, поради което
подсъдимият го взел, извадил батерията и го счупил. След нанесените й удари
пострадала все още давала признаци на живот, но не можела повече да се
отбранява. Тогава подсъдимият се съблякъл, след което съблякъл и пострадалата,
скъсал сутиена й и осъществил с нея
полов акт. По време на изнасилването, подсъдимият забелязал, че пострадалата Р.
диша. След като приключил, той си облякъл дрехите и тъй като А. все още давала
признаци на живот, подсъдимият решил, че тя ще каже за извършеното от него и
започнал да я души с двете ръце, при което тя си помръднала ръцете. Тогава
подсъдимият видял един нож на раклата и го взел, след което с ножа я наръгал в
гърлото отпред два пъти, като разрязал щитовидния хрущял. След като установил, че пострадалата вече не
мърда и не диша, подсъдимият я завил с една завивка – юрган, която била на
леглото. Завил само горната част на тялото й, която била на леглото, а краката
й, които висели от леглото останали незавити. Подсъдимият видял, че на шкафчето
има червено на цвят портмоне и след като проверил какво съдържа, установил, че
в него има 250лв. в банкноти по 50лв., лична карта на пострадалата А. Р. и
снимка на момче. Същият взел портмонето със съдържанието в него, намерил мокри
кърпички, с които изтрил използвания от него нож, увил жеглата
и ножа в тези кърпички и си тръгнал. Излязъл от вратата на стаята, в която била
пострадалата, като с намиращите се от вътрешната страна ключове заключил
стаята. От къщата излязъл по същия начин, по който бил влязъл – през мазето.
Взел си колелото и тръгнал да се прибира в къщи. Когато стигнал до моста, който
бил вече на неговата улица ***изхвърлил ножа и жеглата
в тревата – отстрани на пътя преди моста, изхвърлил и ключовете, като в него
останало само портмонето. Когато се прибрал в двора на своя дом, подсъдимият
извадил парите от портмонето и след като скъсал снимката на момчето, намираща
се в портмонето, той го изхвърлил в кладенеца, който се намирал в двора на
къщата му. В портмонето била останала личната карта на пострадалата и скъсаната
снимка. След като се прибрал, подсъдимият се преоблякъл изцяло, включително и
бельото, тъй като по дрехите му имало кръв. Малко след това пристигнал
братовчед му – св. Д.О., който останал да спи в къщата на подсъдимия. Въпреки,
че двамата разговаряли преди да заспят, подсъдимият не му казал нищо за това,
което е извършил.
Сутринта,
когато А.А. и К.О. станали, последната си включила
телефона и установила, че има две пропуснати повиквания от пострадалата през
нощта около 0,50часа. Позвънили й на телефона, но телефонът й бил изключен.
Тогава към 7,30часа А.А. решил да отиде до дома на
пострадалата. След като установил, че входната врата е заключена, св. А. се
качил на един стол, който бил до къщата, под прозореца на А. и надникнал.
Установил, че в стаята има много кръв и краката й висят неестествено от
леглото. А. успял да отвори прозореца с блъскане и влязъл в стаята, като
повдигнал завивката, с която подсъдимият бил завил А.. Видял, че тя е чисто
гола и с прерязано гърло, а едното й око било подуто. Свидетелят А. излязъл на
улицата и започнал да вика, че А. е убита, при които викове се насъбрали
съседи. Св. М.И., след като надникнал през прозореца и видял, че по стените има
кръв се обадил на тел. 112. Около 9,00часа пред къщата пристигнал полицейски
екип, а малко по-късно и екип на ФЦСМП гр. Бяла Слатина. След пристигане и на
разследващия екип, била установена смъртта на пострадалата А. Р..
На
сутринта на 11.01.2020год. подсъдимият отишъл на центъра на селото, като първоначалното
му намерение било да си намери кола и да избяга от селото. Тъй като не можал да
си намери такава, същият отишъл до магазина в селото, от който си закупил
цигари „Лъки“. От друг магазин в селото подсъдимият си закупил маратонки и една
музикална колона. След като приключил с пазаруването в селото, подсъдимият
помолил св. А.Д. ***, откъдето си закупил един таблет
и калъф за таблета, както и още една музикална
колона. Всичко това подсъдимият закупил с парите, които бил взел от портмонето
на пострадалата А.. След като се прибрал в с. ***, с таксиметров автомобил,
подсъдимият започнал да си оправя багажа, който бил закупил. Тогава в дома му
пристигнали неговите баба и дядо – А.Х. и св. О.К., които му съобщили за
случилото се с А. Р., след което си заминали. Подсъдимият си оправил багажа,
обул си новите маратонки, след което отишъл в ромската махала, където вече се
били събрали много хора, имало и камери. Като се опитвал да избягва камерите,
подсъдимият отишъл в къщата на своите баба и дядо, където малко по-късно бил
задържан от органите на полицията.
Още
при задържането подсъдимият признал пред полицейските служители какво е
извършил, като им показал и местата, където е изхвърлил ножа и жеглата с мокрите кърпички, ключовете от къщата на
пострадалата, както и кладенеца, в който изхвърлил портмонето с личната карта и
скъсаната снимка.
Горната
фактическа обстановка, се установява от една страна от гласните доказателства, включващи: отчасти обясненията на
подсъдимия, които дава в хода на съдебното производство, неговите самопризнания
как и защо е извършил трите престъпления, изцяло и основно прочетените му по
реда на чл. 279, ал.1, т.3 НПК обяснения, дадени на ДП по реда на чл. 222 НПК, а
от друга от приобщените по реда на чл. 373, ал.1, вр.
чл. 283 НПК показания на свидетелите А.С. – баща на пострадалата А. Р., Р.Р. – брат на
същата, Б.А. - майка, св. А.А. и К.О., А.С., св. Д.О.
и Б.С., В.Г., св. М.И., Ц.Б., В.Х., О. Х.
– дядо на подсъдимия, св.М.И. – приятел на пострадалата, Х.Я., Л.Ц., С.К. ***,
св. Л.Д., св. В.Г. – баба на убитата и О.И. – дядо на подсъдимия; от
приобщените по реда на чл. 373, ал.1 НПК заключения
на вещите лица по съдебно медицинските експертизи – по писмени данни и на живо
лице, ДНК експертизите – 3бр., СХТЕ; СОЕ, както и от заключението на вещите
лица по изслушаните в хода на съдебното производство СМЕ на труп и КСППЕ; от писмените
доказателства, събрани в хода на ДП и приобщени по реда на чл. 283 НПК.
Обстоятелството, касаещо авторството на извършените
незаконно проникване в чуждо жилище, квалифицирано убийство и кражба, както и
механизма на трите деяния се установява по несъмнен начин от подробните
обяснения на подсъдимия, както тези, депозирани в хода на ДП по реда на чл. 222 НПК, така и от тези, дадени в хода на съдебното производство. Тези
обстоятелства се подкрепят и от показанията на св. А.А.,
който единствен е влязъл и видял убитата Р. в какво състояние е, а именно, така
както подсъдимият описва, че я е оставил след напускането му на жилището. От
обясненията на подсъдимия, се установява и мотива на извършеното от О.
убийство, да не го издаде за извършеното изнасилване. С показанията на св. Ц.Б.
и В.Х. се установява какви вещи подсъдимият
е закупил от тях и на каква стойност, което
доказва, че същият е разполагал със суми, неприсъщи за него. Начина по
който подсъдимият е влязъл в дома на пострадалата и как е извършил престъпленията
се установява изцяло от неговите подробни обяснения и самопризнания, дадени в хода на ДП и на СП. Тук следва да се
отбележи, че изготвения и приложен в т.1а, л.28 и 29 протокол за следствен
експеримент и фотоалбум към него, приложен в т.1, л.13-22 не може да бъде
използван като доказателствено средство, тъй като в
него подсъдимият е имал друго процесуално качество – на свидетел и при
извършване на това ПСД не е участвал
защитник. Ето защо съдът изключва това ПСД от доказателствения
материал по делото. Независимо от това обаче, подсъдимият подробно е разяснил
както на ДП, така и в хода на съдебното производство кога, откъде и как е
проникнал в къщата, как се е изкачил до стаята на
пострадалата и как е влязъл в нея. Противоречието, касаещо
обстоятелството откъде е взел продълговатия железен предмет със заострен край –
жегла е несъществено, но съдът смята, че и това
обстоятелство е установено по несъмнен начин с обясненията на подсъдимия от ДП,
където същият в разпита си пред съдия и в присъствието на защитник е разказал,
че в влизайки в мазата през малкото прозорче, освен това желязо и печката други
предмети не е видял и, че именно от мазата е взел процесното
желязо. Нелогично звучи твърдението му и поради факта, че ако пострадалата е
била приготвила тази жегла, за да се отбранява от
евентуално нападение, то същото щеше да бъде от вътрешната страна на вратата на
стаята, а не от външната, където подсъдимия твърди, че го е намерил. Независимо
от това, къде се е намирал този железен продълговат предмет, факта, че
подсъдимият го е взел и използвал при останалите престъпления е доказан по
несъмнен начин и не се отрича от самия подсъдим. Действително, при извършване и
на четирите престъпления липсват очевидци, които да потвърдят обясненията на
подсъдимия, но последните се потвърждават от косвените доказателства – показанията
на св. А.А. относно начина, по който пострадалата е
била намерена от него /гола и завита от завивка само частта от тялото й, която
е била на леглото, краката й висели от леглото/ и най-вече от заключенията на
експертите по СМЕ, КСППЕ и ДНК експертизите, които ще бъдат подложени на
обсъждане по-долу.
Съдът
не възприема обясненията на подсъдимия, че съвъкуплението
с пострадалата е било доброволен акт от нейна страна, а не изнасилване с
употреба на сила. Обясненията му в тази част противоречат на приобщените такива
от ДП, дадени по реда на чл. 222 НПК, където подсъдимият подробно е обяснил как
е извършил половия акт, а именно с употреба на сила, изразяваща се в двата
нанесени удара с металния предмет в главата на пострадалата. Безспорно е, че с
обясненията си от СП подсъдимият се опитва да избегне отговорността за едно от
предявените му обвинения, а именно престъплението в изнасилване. В същото време
обаче обясненията му от СП противоречат не само на обясненията му от ДП, а
самите вътрешно си противоречат. Подсъдимият не може да отговори на въпроса,
защо според него пострадалата се е опитала да се обади на полицията и да го
предаде, ако действително съвъкуплението е било
доброволен акт от нейна страна. Според него пострадалата е искала да не се разбере
за този акт, а от друга се е опитала да уведоми полицията, което звучи твърде
нелогично. Твърдението му, че на ДП е дал такива обяснения защото е искал
разпита му да свърши по-бързо по никакъв начин не може да бъде възприето за
основателно. Разпита му на ДП е извършен пред съдия от ОС Враца, в присъствието
на неговия служебен защитник адв. М. Г. и е продължил около 1 час. В този
разпит подсъдимият е изключително подреден, като на зададените му въпроси с
подробности е обяснил какви дрехи и как е съблякъл от пострадалата, която преди
това е привел в беззащитно състояние с нанесените й два удара в главата. На ДП
подсъдимият подробно обяснява и какви защитни действия пострадалата е
предприела, преди той да й нанесе двата удара в главата, което също изключва съгласие
от нейна страна за съвъкупление с подсъдимия.
Всички
тези обстоятелства, изложени по-горе и относими към
предмета на доказване, за всяко едно от четирите деяния, се подкрепят и от
приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства – протоколи за оглед
на местопроизшествие- 3бр., на труп – 1бр. и изготвените към тях фотоалбуми,
протокол за доброволно предаване на дрехи от подсъдимия, протоколи за
претърсване и изземване -2бр., одобрени по реда на чл.161, ал.2 НПК, протокол за изземване на образци за
сравнително изследване, писмо от РЦ 112-Монтана, с приложен към него диск,
удостоверение за раждане на подсъдимия, свидетелство за съдимост и
характеристика за подсъдимия. С посочените по-горе писмени доказателства, в
конкретност протоколите за оглед на местопроизшествия и протоколите за
претърсване и изземване са иззети веществените доказателства, които са били
обект на изследване от специализираните експертизи – ДНК и СХТЕ.
По
делото е изслушана и приобщена по реда на чл. 282, ал.1 НПК СМЕ на труп №
4/2020, с вещо лице д-р Ф.Т. /т.4 л.154-155 от ДП/, от която се установява, че
при огледа и аутопсията на трупа на пострадалата А. Р. са констатирани
множество разкъсно-контузни рани, порезни и прободно порезни наранявания в областта на главата, лицето
и шията; прерязване на щитовидния хрущял и артериални съдове от малък калибър в
областта на шията; охлузвания, кръвонасядане и оток в
областта на лицето; наличие на защитни наранявания в областта на горните
крайници; аспириране на кръв от белия дроб. Счупване на началната фаланга на
2-ри пръст на дясна ръка; частична ампутация на крайната фаланга на 2-ри пръст
на лява ръка. Леко разединяване на 6-и и 7-и шийни
прешлени; мозъчен оток. Девствената ципа е с налобена
/делчеста/ форма, с наличие на спермална
течност във влагалището. Трупна картина на бързо настъпила смърт от остра
кръвозагуба – анемия на вътрешни органи и празно сърце и артериални съдове.
Причината
за смъртта на Р. е острата масивна кръвозагуба, довела до състояние
несъвместимо с живота. Като темп на настъпване на смъртта от съдебно-медицинска
гледна точка, същата е настъпила бързо, но като време от нанасяне на
уврежданията до настъпване на смъртта е изминал период от време, който би могъл
да бъде 15мин. или 30минути, но точно не може да се даде отговор.
Всички
описани увреждания са прижизнени. По време на
нанасяне на ударите и причиняване на уврежданията, пострадалата и извършителя
са били в позиция лице срещу лице. Безспорно е, че пострадалата е изпитвала
болка след нанасяне на ударите ако е била в съзнание. Най-вероятно след
нанасяне на ударите в главата пострадалата е била зашеметена, т.е имала е
мозъчно сътресение със степен на промяна на съзнанието. Описаните увреждания в
областта на крайниците обаче имат защитен механизъм, което говори, че тя е
правила опити да се отбранява, преди да бъде поставена в безпомощно състояние.
Девствената ципа на пострадалата е със седалчеста
форма и тя предразполага извършването на полов акт без допълнителни разкъсвания,
т.е. дали ще е насилствен или не половия акт, това няма да повлие
върху целостта на девствената ципа.
Смъртта
е в пряка причинна връзка с описаните по-горе разкъсно-контузни
и прободно-порезни наранявания, като в генезата на
смъртта участва и асфиксия от аспирация на кръв от
белия дроб.
По
делото е приобщена по реда на чл. 373, ал.1, вр. чл.
283 НПК СМЕ по писмени данни № 112/2020год., с вещо лице д-р Ф.Т. /т.4,
л.162-164 от ДП/, от заключението по която се установява, че пострадалата А. Р.
е достигнала полова зрялост и липсват аномалии във физическото и половото й
развитие. Същата има девствена ципа с налобена форма,
която позволява извършване на полов акт без разкъсване, поради което не може да
се установи дали е водила полов живот и с каква продължителност. Налице са
данни за извършен полов акт към датата на смъртта на Р., а именно наличие на спермална течност и сперматозоиди във влагалището към
момента на извършване на първоначалния оглед на трупа. Налице са сигурни
признаци за въвеждане на мъжки полов член в еректилно
състояние във влагалището на пострадалата със семеизпразване
в същото. Налице са следи от насилствен полов акт с прилагане на външно
физическо въздействие. Налице са травматични увреждания по трупа на Р.,
подробно описани в СМЕ на труп, като
същите са причинени в кратка последователност. Механизма на получаването им е
от удари с твърд тъп предмет, с цилиндрична удряща повърхност и от действието
на остър режещ предмет – нож. Налице са увреждания по двете ръце от изброените
по-горе оръжия, които имат защитен характер. Давността на уврежданията е от
порядъка на няколко минути до 30 минути преди настъпване на смъртта, като
всички са прижизнени.
Част
от отговорите по тази експертиза се припокриват с част от отговорите по СМЕ на
труп, тъй като се основават основно на протокола за аутопсия, на който се
основава и СМЕ на труп.
По
делото е изготвена и приобщена по реда на чл. 373, ал.1, вр.
чл. 283 НПК и СМЕ на живо лице – на подсъдимия, с вещо лице д-р Ф.Т. /т.4, л.3
от ДП/. От заключението по тази експертиза се установява, че при прегледа на А.О.,
извършен на 11.01.2019год. в 17,30часа са констатирани пресни охлузвания в
областта на 1-ви пръст на дясна ръка и дясна китка, давност от 24 часа, чийто
механизъм на получаване е от тангенциално действие на остър предмет; охлузвания
и драскотини на двете ръце и гърба, с давност на получаване от 3-то до 5-то
денонощие, т.е. преди деянието.
По
делото е изготвена и приобщена по реда на чл. 373, ал.1, вр.
чл. 283 НПК ДНК експертиза № 20/ДНК-6, с вещо лице Ж.И. /т.4 л.74-86/, със
заключението по която са изследвани пет ВД – обект № 1 стандартен тампон с обтривка от областта на пубиса
отгоре /иззета с протокола за оглед от 11.01.2019год./, обект № 2 – шарени боксерки /предадени от подсъдимия с протокол за доброволно
предаване/, обект № 3 – черна блуза с дълъг ръкав /протокол за доброволно
предаване/, обект № 4 – 2бр. стандартни тампони с обтривки
от под ноктите на трупа на Р. /протокол за оглед от 11.01.2020год./ и обект № 5
стандартен тампон с обтривка от слюнка от подсъдимия
/иззета с протокол за изземване на сравнителни образци/ предоставени на вещо за
изследване. От заключението се установява, че по изследвания обект № 1 – тампон
от пубис се определя ДНК профил на лице от мъжки пол,
който напълно съвпада с ДНК профила на подсъдимия А.Г.О.; изследваната кръв по
черна блуза – обект № 3 и клетъчния материал от ноктите от двете ръце – обект №
4 на пострадалата А. Р. се определя ДНК профил на лице от женски пол, а именно
на А. А.Р.; в кръвта и спермата по обект № 2 – шарени боксерки
се установява смес на клетъчен материал от две лица – от мъжки и женски пол. Част
от алелите в сместа съвпадат с алелите
от съответните локуси в ДНК профила на А.Г.О. /обект
№ 5/, а останалите алели – с алелите
от съответните локуси в ДНК профила на лицето от
женски пол - А. А.Р.. Част от биологичния материал по боксерките
произхожда от А.Г.О., а останалото количество от лицето от женски пол – А. Р..
По
делото е изготвена и приобщена по реда на чл. 373, ал.1, вр.
чл. 283 НПК ДНК експертиза № 20/ДНК-89, с вещо лице И.Ч. /т.4, л.91-104 от ДП/,
на когото са предоставени за изследване общо 27 обекта – ВД, иззети по
надлежния ред – с протокол за оглед на местопроизшествие от 11.01.2020год., с
протокола за доброволно предаване, с протокола за претърсване и изземване от
дома на подсъдимия на *** от 11.01.2020год. /одобрен по надлежния ред/ и с
протокола за вземане на образци за сравнително изследване от 11.01.2020год. От
заключението по тази експертиза се установява, че биологичния материал –
човешка кръв от обекти: 1.1 - бял кабел на електрическо одеало,
1.3 – калъфка за завивка, 2.1 – розов панталон, 2.2 - розови боксерки, 3.1 етикет на пластмасова бутилка, 3.2 – отривка от гърловина и вътрешност на капачка на пластмасова
бутилка, 4.1 – ръбовете на корпуса на телефон, 4.2 – отривка
от ръбовете на батерията на телефона, 7 – черен потник, 8.1 и 8.2 – блуза, 9.1
и 9.2 – отривка от нокти от лява и дясна ръка на
трупа, произхожда от лицето А. А.Р.. Биологичния материал по тампон с отривка от пубис произхожда от
лицето А.Г.О.. По обекти: № 5- човешка
кръв по капак на мобилен телефон, №6 -
петно с кръв и сперма по боксерки,
№11-влагалищно съдържимо /човешка кръв и сперма/, № 13.2 отривка
от поднокътно вещество от дясна ръка на А.О., е
установена смес на биологичен материал от лицата А.Г.О. и А. А.Р.. По обект №7
– черен потник са намерени косми, които показват морфологично сходство с
космите намерени по розовия панталон, иззети от одеяло и калъфка, иззети от
лява ръка на трупа и иззети от дясна ръка на трупа. По останалите изследвани от
тази експертиза обекти, не се установява биологичен или клетъчен материал,
който подлежи на изследване или са с неясен регионален произход.
По
делото е изготвена и приобщена по реда на чл. 373, ал.1, вр.
чл. 283 НПК ДНК експертиза № 20/ДНК-139, с вещо лице И.Ч. /т.4, л.112-118 от
ДП/ от заключението по която се установява, че биологичния материал по обекти:
№1.1 – човешка кръв от незаострения край на парче метал, №1.3 – човешка кръв по
кърпичката, с която е обвито металното парче, 2.1 – човешка кръв по острие на
нож, 3.1 – човешка кръв по кърпичка, 4.1 – човешка кръв по 4бр. кърпички
произхожда от лицето А. А.Р.. Изследвания биологичен материал от обекти: 1.2 –
видимо чисти места от страната на заострения край на метално парче, 2.2 –
видимо чисти места по дръжката на ножа, представлява смес на клетъчен материал
от лицата А. А.Р. и А.Г.О.. Изследваният биологичен материал по обекти: № 3.2 –
произволни места от кърпичка, по която се доказва човешка сперма и кръв, № 4.2
– произволни места по 4бр. кърпички по които се доказва човешка сперма и кръв е
смес от човешка кръв и сперма от А. А.Р. и А.Г.О.. Всички изследвани от тази
експертиза обекти са иззети по надлежния ред с протокол за оглед на
местопроизшествие от 12.01.2020год. /т.1а, л.30-31 от ДП/, който оглед е
извършен в южната част на с. ***, до асфалтов път, водещ към джамията, след
мостче над канал.
Тези
три заключения по ДНК експертизите, по несъмнен начин потвърждават обясненията
на подсъдимия от ДП, приобщени по реда на чл. 279, ал.1, т.3 НПК както относно
извършения полов акт от подсъдимия с пострадалата, така и относно упражненото
насилие от негова страна по време на този полов акт. Намерената кръв и сперма
по боксерките му безспорно говори, че насилието от
него спрямо пострадалата е упражнено преди и по време на съвъкуплението.
Упражненото от него насилие, свързано с причинената смърт на пострадалата -
начина по който е причинена и оръжията, които е използвал за това се доказва от
горните три ДНК експертизи.
По
делото е изготвена и приобщена по реда на чл. 373, ал.1, вр.
чл. 283 НПК СХТ експертиза с вещи лица инж.-химик В.Г. и доц. д-р В.А. /т.4, л.134-135/,
от заключението по която се установява, че от извършените изследвания на иззетата
проба кръв от лицето А. А.Р. не е установено наличие на наркотични вещества
психоактивни медикаменти. Установеното количество алкохол /0.21g/l/
се приема за образувано постмортем при липса на други
данни.
По
делото е изготвена и приобщена по реда на чл. 373, ал.1, вр.
чл. 283 НПК и СОЕ, с вещо лице С.Р. /т.4, л.70-176 от ДП/, от която се
установява, че стойността на отнетото червено портмоне от пострадалата възлиза
на сумата 18лв., стойността на ножа с дръжка от пластмасови черно и бели чирени
е 11лв., стойността на металния предмет със заострен край и с дължина 28см е
1,30лв., при което, общата стойност на отнетите пари – 250лв. и вещи възлиза на
сумата 280,30лв.
За
изясняване психическото състояние на подсъдимия по делото е допусната и
изслушана по реда на чл. 282, ал.1 НПК Комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза /КСППЕ/ с вещи лица д-р Л.Т., д-р П.Г. и психолога А.А. /т.4, л. 21-67 от ДП/, от заключението по която се
установява: Подсъдимият А.Г.О. не се води на учет в
„ЦПЗ-Враца“ ЕООД-Враца и не се води на диспансерно наблюдение. Няма
регистрирани хоспитализации в психиатричните клиники при УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ ЕАД-Плевен. Няма данни да е лекуван амбулаторно
или стационарно в друго психиатрично лечебно заведение. Същият е с
Несоциализирано разстройство в поведението и Психични и поведенчески
разстройства, дължащи се на употреба на канабиноиди.
Вредна употреба. Тези разстройства заедно и поотделно не могат да бъдат
приравнени към „продължително разстройство на съзнанието“ по смисъла на чл. 33
от НК.
Подсъдимият
О. е психично незряла и недоизградена в характерово
отношение личност, намираща се в краен етап от юношеското развитие и преход към
младежката възраст. Характерните за него емоционална неустойчивост и волева
неуравновесеност са съответни на календарната му възраст, като са съчетани с
трайни диссоциални черти и тенденции при поведение с девиации в сферата на подтиците, импулсите и влеченията на
фона на слаб волеви самоконтрол и деформирана ценностна система, с липса на
морално-етични корективи, с възпитателно-педагогическа занемареност и липса на
родителски контрол. Способностите на подсъдимия за разбиране на възникнали в
ежедневието социални ситуации, за преценка и правене на причинно-следствени
връзки са в нормални граници за възрастта – 17 навършени години към момента на
деянието. Запознат е със значението на морално-етичните и законови норми и може
да оцени последствията от своите действия. Нивото на индивидуално психично
развитие и личностова
психична зрялост е съответна на хронологичната му възраст и особеностите на
микросоциалната среда в която се развива.
Правилното
развитие на внимание, паметови функции, мисловна
оперативност и интелект позволяват на подсъдимия правилно да възприема,
съхранява и възпроизвежда информация от значение за делото ако желае. Преди, по
време и след инкриминираното деяние подсъдимият А.О. е могъл правилно да
възприема, да запаметява и понастоящем да възпроизвежда фактите, които имат
значение за делото. Предвид индивидуалните особености на личностовата
структура на подс. би следва да се има предвид
склонност към трансформиране и преекспонирано
представяне на факти и събития, с оглед охраняване на собствените интереси.
Към
момента на извършване на инкриминираното деяние, подсъдимият О. не е бил с
качествени нарушения в базисни сфери от психичната дейност, които да са
нарушавали основните му психически годности. Липсата
на продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието при нормално
интелектуално функциониране и достигната очаквана за възрастта психична и
социална зрялост, определят психичната годност на подс.
А.О. да разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи
постъпките си по време на инкриминираното деяние, като следва да се има предвид
присъщата за възрастта неуравновесеност на възбудните
и задръжни процеси, прибързаното вземане на решения и
лесното им превключване в действия.
Подсъдимият
А.О. има изградена и съхранена психична годност да разбира смисъла на
извършените следствени действия спрямо него, т.е. може да участва пълноценно
във фазите на наказателното производство.
Възприетите
за установени и изложени по-горе фактически констатации, обосновани с доказателствения анализ, дават основание да се направят
следните правни изводи: Подсъдимият А.Г.О.,
макар и непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на
деянието и е могъл да ръководи постъпките си, на 11.01.2020год. за времето от
01.00ч. до 01,30часа в с.***, в дом, находящ се на ***
№17, умишлено е умъртвил А. А.Р. – на 18год. от с. ***, като убийството е
извършено по особено мъчителен начин за убитата и с особена жестокост, както и
с цел да бъде прикрито друго
престъпление – изнасилване, с което от обективна и субективна страна е
осъществил престъпния състав на чл. 116, ал.1, т.6, пр.2 и 3, т.8 пр.2, вр. чл. 115, вр. чл. 63, ал.2,
т.1 НК. От обективна страна деянието е извършено от подсъдимия с факта на
нанесените от него над жертвата удари с метален продълговат предмет в областта
на главата и най-вече с нанесените с нож прободно
порезни наранявания, в областта на шията, в резултат на което е последвала
остра масивна кръвозагуба, довела до смъртта на пострадалата Р.. Безспорно е
установено по делото, че именно разкъсно-контузните наранявания в областта на главата и прободно-порезните наранявания в областта на шията, с
прерязване на щитовидния хрущял и артериални съдове от малък калибър в същата
област, са довели до масивната кръвозагуба и аспириране на кръв в белите
дробове, което от своя страна е довело до леталния изход за А. Р.. Смъртта е в
пряка причинна връзка с посочените разкъсно-контузни
и прободно-порезни наранявания и е настъпила бързо,
като е била неизбежна. Този обективен елемент на престъплението убийство е
доказан по несъмнен начин с направеното от подсъдимия самопризнание, подкрепено
с останалите доказателства по делото – писмени и гласни и преди всичко със
заключението на вещото лице по СМЕ на труп.
По
несъмнен начин е установено и квалифициращото обстоятелство по т.6, пр.2 на чл.
116, ал.1 НК – особено мъчителния начин за пострадалата. Същата е претърпяла
изключително много болки и страдания от първоначалните удари, които са й
причинили множество разкъсно-контузни рани в областта
на главата и са я привели в безпомощно състояние със сътресение на мозъка. Защитните
наранявания по ръцете, които са установени със СМЕ на труп сочат, че същата
преди да бъде приведена в безпомощно състояние с нанесените й удари в главата е
правила опити да се защитава. Тези болки и страдания пострадалата е изпитвала и
при прободно-порезните наранявания, от които е настъпила
масивната кръвозагуба и аспириране на кръв в белите дробове.
Доказано
по несъмнен начин е и другото квалифициращо обстоятелства – по чл. 116, ал.1,
т.6, пр.3 НК - особената жестокост. От заключението на вещото лице по СМЕ /а и
от обясненията на самия подсъдим / се установява, че О. е нанесъл на
пострадалата множество удари – както с продълговатия метален предмет, така и с
ножа, с който е прерязал щитовидния хрущял и артериалните съдове. Безспорно
установено е, че всички удари са със значителна кинетична енергия, в жизнено
важни органи – главата и шията, в подкрепа на което са описаните множество разкъсно-контузни и прободно-порезни
наранявания. Всичко това говори, че нанасяйки ударите върху пострадалата,
подсъдимият е проявил изключителна ярост и ожесточение. Целта на това
ожесточение е пострадалата да не оживее и да не го издаде. Особената жестокост
е признак, характеризиращ дееца и неговото поведение спрямо жертвата, като освен
начина на извършване на деянието, особената жестокост характеризира и личността
на дееца. Безспорно е установено и третото квалифициращо обстоятелство по чл.
116, ал.1, т.8, пр.2 НК – целта да бъде прикрито друго престъпление, а именно
извършеното от него преди това изнасилване на пострадалата с употреба на сила.
Самият подсъдим в обясненията си заявява, че се е уплашил пострадалата да не го
издаде за изнасилването и затова я е „заклал“ /според неговите думи/, т.е.
причинил й е прободно-порезните наранявания в
областта на шията с прерязване на щитовидния хрущял и артериалните съдове.
По
време на извършване на деянието, подсъдимият е бил непълнолетен, на 17
навършени години, но е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл
да ръководи постъпките си. От заключението на вещите лица по КСППЕ се
установява, че към момента на извършване на инкриминираното деяние, подсъдимият
О. не е бил с качествени нарушения в базисни сфери от психичната дейност, които
да са нарушавали основните му психически годности.
Липсата на продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието при
нормално интелектуално функциониране и достигната очаквана за възрастта
психична и социална зрялост, определят психичната годност на подс. А.О. да разбира свойството и значението на
извършеното, както и да ръководи постъпките си по време на инкриминираното
деяние, като следва да се има предвид присъщата за възрастта неуравновесеност
на възбудните и задръжни
процеси, прибързаното вземане на решения и лесното им превключване в действия.
От
субективна страна, деянието е извършено от подсъдимия О. умишлено – с пряк
умисъл съгласно чл. 11, ал.2, пр.1 НК – макар и непълнолетен, същият е съзнавал
обществено опасния характер на деянието, предвиждал е и е желаел настъпването
на противоправните последици. Подсъдимият А.Г.О. не
се води на учет в „ЦПЗ-Враца“ ЕООД-Враца и не се води
на диспансерно наблюдение. Няма регистрирани хоспитализации в психиатричните
клиники при УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ ЕАД-Плевен. Няма
данни да е лекуван и амбулаторно или стационарно в друго психиатрично лечебно
заведение. Същият е с Несоциализирано разстройство в поведението и Психични и
поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на канабиноиди.
Вредна употреба. Тези разстройства заедно и поотделно не могат да бъдат приравнени
към „продължително разстройство на съзнанието“ по смисъла на чл. 33 от НК. От
заключението на вещите лица по КСППЕ се установява, че същият няма качествени
нарушения в базисни сфери от психичната дейност, които да са му попречили да
съзнава противоправния характер на деянието и да
разбира последиците от него.
По
същото време и място, непосредствено преди извършване на убийството – на
11.01.2020год. около 01.00часа, в с. ***, в дом на *** № 17, подсъдимият А.О.,
макар и непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на
деянието си и е могъл да ръководи постъпките си, се е съвъкупил
с А. А.Р. – на 18год. от с.с., като я принудил към
това със сила, с което от обективна и субективна страна е реализирал престъпния
състав на чл. 152, ал.1, т.2, пр.1, вр. с чл. 63,
ал.1, т.3 НК. От обективна страна това престъпно деяние е осъществено с факта
на извършеното съвъкупление от подсъдимия с
пострадалата А. без нейно съгласие. Този елемент от престъпния състав е доказан
по несъмнен начин както с обясненията на подсъдимия, който признава, че е
извършил полов акт с подсъдимата, така и най-вече с обсъдените по-горе СМЕ по
писмени данни и ДНК експертизите. По несъмнен начин е доказано и квалифициращото
обстоятелство по чл. 152, ал.1, т.2, пр.1 НК – употребената от подсъдимия сила
за извършване на съвъкуплението, изразяваща се в
нанесените й удари с продълговат метален предмет в областта на главата, от
които удари пострадалата е получила сътресение на мозъка и е паднала на леглото
в безпомощно състояние. Както беше посочено и по-горе при доказателствения
анализ, в подкрепа на това обстоятелство са както обясненията на подсъдимия от
ДП, приобщени по надлежния ред, така и заключението на вещото лице по СМЕ на
труп – установяваща защитните наранявания по ръцете на пострадалата, която преди
да й бъдат нанесени двата удара в областта на главата, с които е изпаднала в
беззащитно състояние се е отбранявала, така и ДНК експертизите, установяващи
наличие на кръв и сперма по боксерките на подсъдимия,
която кръв говори за употребено насилие преди съвъкуплението.
Безспорно
е, че към момента на извършване на деянието подсъдимият е бил непълнолетен, но
е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките.
Посочените в заключението на вещите лица по КСППЕ Несоциализирано разстройство
в поведението и Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на
канабиноиди. Вредна употреба. нито поотделно, нито
двете заедно могат да бъдат приравнени към „продължително разстройство на
съзнанието“. Към момента на извършване на това деяние, подсъдимият О. не е бил
с качествени нарушения в базисни сфери от психичната дейност, които да са
нарушавали основните му психически годности.
И
това престъпно деяние е извършено от подсъдимия умишлено, с пряк умисъл, като
подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на противоправните последици и ги е
желаел. Прекия умисъл за това престъпление се извежда от действията му, а не от
обясненията, които дава в хода на СП и с които прави опит да се оневини за това
престъпление. Действително, подсъдимият е влязъл в дома на пострадалата именно
с намерение да се съвъкупи с нея, както самия той
твърди „да спи с нея“. Отхвърлянето и нежеланието на пострадалата да прави с
него секс го е озлобило и той е употребил описаната по-горе сила, за да я
принуди към това.
По
същото време и място – на 11.01.2020год. в с. ***, около 00,50часа подсъдимият,
който е бил непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на деянието и е
могъл да ръководи постъпките си е влязъл в чуждо жилище, находящо
се на *** № 17, обитавано от А. А.Р., като е използвал ловкост и деянието е
извършено нощем, с което от обективна и субективна страна е осъществил
престъпния състав на чл. 170, ал.2, вр. ал.1, вр. с чл. 63, ал.1, т.4 НК. От обективна страна това деяние
е извършено от подсъдимия с влизането в чуждото жилище без съгласието на
неговия собственик или обитател и чрез използване на ловкост - през малко прозорче в мазата на
къщата, откъдето се изкачил по стълбите до стаята,
обитавана от пострадалата Р.. Налице е и квалифициращото обстоятелство по ал.2
на чл. 170 НК, това, че деянието е извършено през нощта – около 00.50часа,
обстоятелство, което не се оспорва от подсъдимия. Безспорно е и
обстоятелството, че по време на проникване в жилището, същият е бил
непълнолетен – на 17 навършени години, но е разбирал свойството и значението на
деянието и е могъл да ръководи постъпките. За психичната годност на подсъдимия
е относимо изцяло изложеното по-горе за другите две
престъпления.
Субективната
страна и на това престъпление се характеризира с пряк умисъл у подсъдимия. Същият
е съзнавал обществено опасния характер на деянието, разбирал е противоправните последици и е желаел настъпването им. Макар
и непълнолетен, подсъдимият е бил в състояние да съзнава, че няма право да
влиза в чуждо жилище без разрешението на неговия собственик или обитател, но
въпреки това, след като е установил, че вратата на къщата е заключена е
проникнал с ловкост през счупеното прозорче на мазата. По този начин същият е
реализирал своето намерение да влезе в къщата и да стигне до стаята на
пострадалата.
Последното
престъпление, извършено от подсъдимия А.О. по същото време и място е това, че
същият на 11.01.2020год. около 01,30часа е отнел чужди движими вещи и пари на
обща стойност 280,30лв. от владението на А. Р., без нейно съгласие и с
намерение противозаконно да присвои, като по време на деянието е бил
непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на същото и е могъл да
ръководи постъпките си, с което от обективна и субективна страна е осъществил
престъпния състав на чл. 194, ал.1, вр. чл. 63, ал.1,
т.3 НК. От обективна страна деянието е осъществено от подсъдимия с факта на
отнемане на портмонето на пострадалата, в което се е намирала сумата 250лв. в
банкноти по 50лв., на ножа и продълговатото желязо, с които е извършил
убийството. Отнемането на тези вещи и пари е установено по несъмнен начин както
с обясненията на подсъдимия, така и с извършените ПСД – огледи на
местопроизшествия, при които са немерени тези вещи и иззети по надлежния ред с
изготвените протоколи. Установена е и стойността им със заключението на вещото
лице по СОЕ – на портмонето – 18,00лв., на ножа – 11,00лв. и на металния
продълговат предмет със заострен край – 1,30лв, сумата от 250лв., като общата
стойност на вещите и парите възлиза на сумата 280,30лв. При извършването и на
това деяние подсъдимият е бил непълнолетен – навършил 17год., но е разбирал
свойството и значението му и е могъл да ръководи постъпките си, като за
психическото му състояние е относимо всичко изложено
по-горе за другите престъпления.
От
субективна страна и това престъпление е извършено умишлено, с пряк умисъл, като
подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието, разбирал е и е
желаел настъпването на противоправните последици. В
подкрепа на този извод са действията на подсъдимия на следващия ден, когато с
отнетите пари е напазарувал за себе си различни вещи, а вещите е изхвърлил на
различни места, което подкрепя намерението му за своене
на вещите и парите.
При
гореизложените съображения съдът с присъдата си призна подсъдимия А.Г.О. за
виновен в извършени престъпления както следва: против личността – квалифицирано
убийство по чл. 116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3, т.8, пр.2, вр.
чл. 115, вр. чл. 63, ал.2, т.1 НК; против половата
неприкосновеност – квалифицирано изнасилване по чл. 152, ал.1, т.2, вр. чл. 63, ал.1, т.3 НК; против неприкосновеността на
жилището по чл. 170, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т.4 НК и против собствеността - кражба по чл. 194, ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т.3 НК, по които текстове му наложи
наказания.
При
определяне вида и размера на наказанието, което наложи на подсъдимия А.О. за
извършеното от него престъпление против личността – по чл. 116, ал.1, т.6, пр.2
и 3, т.8, пр.2, вр.чл. 115, вр.
63, ал.2, т.1 НК съдът отчете следните обстоятелства: За това престъпление
законът предвижда за непълнолетните лица, които са навършили 16 години лишаване
от свобода от 5 до 12 години – чл. 63,
ал.2, т.1 НК. С това наказание се редуцират и трите алтернативни наказания,
предвидени в разпоредбата на чл. 116, ал.1 НК – както лишаването от свобода от
15 до 20 години, така и доживотния затвор и доживотния затвор без право на
замяна. При определяне размера на наказанието лишаване от свобода, съдът
съобрази всички обстоятелства по делото – както отегчаващите такива, така и
смекчаващите. На първо място съдът отчете като отегчаващо вината обстоятелство степента
и обществената опасност на извършеното от подсъдимия престъпление. Безспорно е,
че тази обществена опасност е изключително висока, тъй като се касае до едно изключително
тежко по смисъла на закона престъпление – едно от най-тежките в НК – умишлено
убийство. На следващо място съдът взе предвид предходните осъждания на
подсъдимия, които също са за проявено насилие към различни лица, както и лошите
му характеристични данни. Нещо повече, престъпленията по настоящето дело са
извършени в изпитателния срок на друго осъждане – условно. Както справката за
съдимост, така и приложената по делото характеристика за подсъдимия обосновава
една криминализирана личност с груби характерови особености, с асоциална насоченост и липса на
всякакви преживявания за вина, с пренебрежение към обществените норми,
моралните и етични ценности. От заключението на вещите лица по КСППЕ се
установява, че у подсъдимият О. липсва съжаление по отношение случилото се, тъй
като не му е възможно да преживява вина. Споделя формално заявена такава, с
декларативен характер, като емоционалната му експресия не съответства на
вербално изразеното, т.е. липсва действително съпреживяване. Ръководи се
единствено от егоцентрични подбуди, като изказва безпокойство по отношение на
личната си съдба. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчете и начина на
извършване на убийството и наличието не на едно, а на три квалифициращи
обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете
самопризнанието на подсъдимия и съдействието на органите на полицията, на което
обаче не следва да се придава твърде голямо значение, тъй като подсъдимият е
бил разкрит още същия ден, с всички възможни доказателства, които не е имало
как да прикрие. Младата възраст на подсъдимия не следва да бъде отчитана като
смекчаващо вината обстоятелство, тъй като същата е включена в редуциращата
разпоредба на чл.63 НК с оглед неговото непълнолетие. Следва да бъде взето
предвид и психическото състояние на подсъдимия – същият страда от несоциализирано
разстройство в поведението и Психични и поведенчески разстройства, дължащи се
на употреба на канабиноиди. Вредна употреба. При
всички изложени по-горе обстоятелства, решаващият съд прие, че по отношение на
подсъдимия А.О. следва да бъде наложено наказание при изключителен превес на
отегчаващите вината обстоятелства - най-тежкото наказание от 12 години лишаване
от свобода, предвидено в нормата на чл. 116, ал.1, т.6, пр.2 и 3, т.8, пр.2, вр. чл. 115 и вр. чл. 63, ал.2,
т.1 НК. За да определи това най-тежко наказание, предвидено в правната норма,
съдът съобрази, че целите на чл. 36 НК – както личната, така и генералната
превенция на закона могат да бъдат изпълнени само с изключително строго
наказание. Изключително високата обществена опасност на извършеното
престъпление, обществената опасност на самия деец, многобройните квалифициращи
обстоятелства обуславят приложението на закона в най-строгия му вариант.
Безспорно е, че изтърпените до момента присъди и дадените му възможности с
по-леки наказания не са спомогнали на подсъдимия да се превъзпита и не са му
въздействали предупредително, в резултат
на което се е стигнало до най-тежкото престъпление – отнемане на човешки живот.
Именно при изложените по-горе съображения съдът наложи за това престъпление
максимално предвиденото в материалния закон наказание лишаване от свобода.
При
определяне вида и размера на наказанието, което наложи за престъплението по чл.
152, ал.1, т.2, вр. чл. 63, ал.1, т.3 НК, съдът
отчете като отегчаващи вината обстоятелства съдебно минало на подсъдимия,
лошите му характеристични данни, високата обществена опасност на извършеното
престъпление и начина на извършване на самото престъпление изнасилване, обществената
опасност на самия деец, факта, че настоящето престъпление е извършил в
изпитателния срок на друго осъждане. От друга страна съдът отчете като
смекчаващи вината обстоятелства съдействието на разследващите органи, както и
неговото психическо състояние. Анализирайки всички тези обстоятелства, тяхната
тежест, съдът счете, че и за това престъпление на подсъдимия следва да бъде
определено и наложено наказание лишаване от свобода при изключителен превес на
отегчаващите вината обстоятелства – чл. 54 НК на 3 години лишаване от свобода.
С така определеното наказание за това престъпление съдът приема, че целите на
чл. 36 НК ще бъдат изпълнени както с оглед генералната превенция, така и с
оглед личната превенция на закона. Всяко по-леко наказание би било несъответно
на извършеното от подсъдимия и не би довело до неговото поправяне и възпиране
от извършване на нови престъпления.
При
определяне вида и размера на наказанието, което съдът определи и наложи на
подсъдимия О. за престъплението по чл.170 ал.2, вр.
ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т.4 НК взе предвид както
отегчаващите вината обстоятелства – обществената опасност на деянието и мотива
за извършването му, предходните му осъждания, лошите характеристични данни, факта,
че това престъпление е извършил в изпитателния срок на друго осъждане, така и
смекчаващите вината обстоятелства – самопризнанието му и психическото
състояние, поради което определи наказанието му при превес на отегчаващите
вината обстоятелства – на две години лишаване от свобода. С така определеното
наказание за това престъпление съдът приема, че целите на чл. 36 НК ще бъдат
изпълнени както с оглед генералната превенция, така и с оглед личната превенция
на закона. Всяко по-леко наказание би било несъответно на извършеното от
подсъдимия и не би довело до неговото поправяне и възпиране от извършване на
нови престъпления.
За
престъплението по чл. 194, ал.1, вр. чл. 63, ал.1,т.3 НК съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства самопризнанието на
подсъдимия и съдействието му на полицията при разследването на това
престъпление, ниската стойност на отнетите вещи и пари, а като отегчаващи
вината обстоятелства – предходните осъждания на подсъдимия, лошите му
характеристични данни, при което определи наказанието му при баланс на
отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства на две години лишаване от свобода.
Това престъпление, макар и користно не е с висока степен на обществена опасност
и съдът намира, че с така определения размер на наказанието лишаване от свобода
ще се постигнат целите на закона.
Четирите
престъпления са извършени от подсъдимия А.О. в условията на реална съвкупност –
преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Поради тези
съображения съдът с присъдата си ги групира, като на основание чл. 23, ал.1 НК
определи едно общо наказание – най-тежкото от 12 /дванадесет/ години лишаване
от свобода, което подсъдимият следва да изтърпи при първоначален режим „Строг“,
съгласно чл. 57, ал.1, т.2, б.“а“ ЗИНЗС.
Съдебният
състав, след като съобрази упоритата престъпна дейност, осъществявана от
подсъдимия А.О., обуславяща неговата висока обществена опасност, изключително
високата обществена опасност на първите две деяния, предмет на настоящето дело,
с които се засяга личността и половата неприкосновеност – едни от най-тежките
престъпления, бруталността, с която е
извършил всяко едно от четирите деяния, факта, че два пъти му е даван шанс да
се промени и поправи с по-леки наказания /първоначално пробация,
а впоследствие и лишаване от свобода с условно отлагане на наказанието/ приема,
че така определеното общо наказание на подсъдимия О. за четирите престъпления
от 12 години лишаване от свобода не е достатъчно, за да осъществи целите на чл.
36 НК. За да може определеното наказание да поправи и превъзпита осъдения,
както и да му въздейства предупредително и да му се отнеме възможността да
извърши други такива престъпления, съдът прие, че определеното общо наказание
на подс. А.О. следва да бъде завишено по реда на чл.
24 от НК с максималния размер от 6 години лишаване от свобода, при което
подсъдимият да изтърпи наказание лишаване от свобода от 18-осемнадесет години.
В този смисъл съдът с присъдата си увеличи определеното общо наказание на 18
години лишаване от свобода, което подсъдимият следва да изтърпи при
първоначален режим "Строг" – съгласно чл. 57, ал.1, т.2, б.“а“ ЗИНЗС.
Само с така увеличеното общо наказание съдът ще въздейства превантивно на
подсъдимия, като изолирайки го за един по-продължителен период в пенитенциарно заведение, ще му попречи да върши тежки
умишлени престъпления. В условията на затвора подсъдимия ще има възможност и да
получи необходимата професионална помощ за своето поправяне. С така
определеното общо увеличено наказание от 18 години лишаване от свобода, съдът
отправя предупреждение и към останалите членове на обществото, които биха
извършили подобни престъпления, че ще бъде безкомпромисен в своята наказателна
политика към всяко посегателство върху личността, половата неприкосновеност,
неприкосновеността на жилището и собствеността на човека. Всяко по-леко
наказание би оставило чувство за безнаказаност както на извършителите на
подобни престъпления, така и на останалите членове на обществото.
На основание
чл. 59, ал.1, т.1 НК, съдът с присъдата си приспадна от определеното общо
увеличено наказание от 18 години лишаване от свобода времето, през което
подсъдимият А.О. е бил задържан по МН“Задържане под стража“, считано от
12.01.2020год. до влизане на настоящата присъда в сила.
Подсъдимият А.О.
е осъждан преди извършване на настоящите престъпления по НОХД № 448/2019год. с
присъда на РС-Бяла Слатина на 6 месеца лишаване от свобода. Изпълнението на
това наказание е отложено по реда на чл. 66, ал.1 НК с изпитателен срок от три
години от влизане на присъдата в сила.
Същата е влязла в законна сила на
13.09.2019год. Деянията по настоящето дело са извършени само четири месеца след
влизане на тази присъда в сила, т.е. в изпитателния срок от три години. Това
даде основание на съда да приведе по реда на чл. 68, ал.1 НК присъдата на
РС-Бяла Слатина от 6 месеца лишаване от свобода, за която определи първоначален
режим на изтърпяване „Общ“ съгласно чл. 57, ал.1, т.3 ЗИНЗС.
По делото е
предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск от бащата на пострадалата
А. Р. – А.Р.С., за сумата 300 000лв., претендирано
обезщетение за причинените от деянието по чл. 116, ал.1 НК неимуществени вреди,
както и за сумата 280,30 – претендирано обезщетение
за причинените от деянието по чл. 194, ал.1 НК имуществени вреди, който иск е с
правно основание чл. 45 ЗЗД – непозволено увреждане. Тъй като към момента на предявяване
и приемане на иска подсъдимият А.О. все още е бил непълнолетен, то искът е
предявен и приет против него лично и със съгласието на неговия законен
представител – баща Г.О.К.. С оглед приетото по-горе в наказателна част, че
подсъдимият О. умишлено е умъртвил А. Р., съдът намира предявеният иск за неимуществени
вреди за доказан по своето основание. Безспорно е, че гр. ищец А.С. е от кръга
на лицата, имащи право на такова обезщетение – неин баща. Същият е бил в много
близки отношения със своята дъщеря, грижил се е за нея и претърпените от него
болки и страдания от загубата на неговото дете е неизмерима в парични средства.
Независимо от това следва да му бъде присъдено обезщетение, което настоящият
съд, отчитайки и разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, определя на сумата 200 000лв.
Сумата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на
деянието – 11.01.2020год. до окончателното й изплащане. В останалата част до
пълния размер от 300 000лв., съдът отхвърли предявеният граждански иск за
НВ като неоснователен и недоказан. На същото правно основание – чл. 45 ЗЗД
следва да бъде уважен и то в пълния размер и предявеният граждански иск за имуществени
вреди в размер на 280,30лв. Този иск произтича от извършеното от подсъдимия
престъпление по чл. 194, ал.1 НК – кражба и стойността му е доказана в пълен
размер с приетото заключение на вещото лице по СОЕ, което определя стойността
на откраднатите вещи и пари в общ размер от 280,30лв. За този иск няма претендирана
лихва, поради което съдът с присъдата си не присъди такава. Към момента на
приключване на съдебното производство и постановяване на присъдата, подсъдимият
е бил навършил 18год., поради което съдът го е осъдил лично по предявеният иск
без съгласието на неговия родител – законен представител.
С присъдата си,
съдът на основание чл. 189, ал.3 НПК възложи в тежест на подсъдимия А.Г.О.
направените по делото разноски, като го осъди да заплати в полза на
Държавата - по сметка на ОД на МВР-Враца
сумата 8439,62лв. и в полза на бюджета на съдебната власт – по сметка на
ОС-Враца сумата 550лв.
Върху
присъденото обезщетение от 200 280,30лв. - общо за имуществени и
неимуществени вреди, съдът осъди подсъдимия да заплати държавна такса в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС-Враца в размер на 8096,00лв.
С
присъдата си съдът се произнесе и по веществените доказателства, като иззетите
от дома на пострадалата при огледа: два броя одеяла; черно яке; 1 бр. блуза
с дълги ръкави бяла на цвят, с елементи цветя;
1 бр. ланче и 1 бр. обеца от жълт метал; черен
потник с висока яка; черен сутиен; както и иззетите при останалите огледи 4 бр.
секретни ключа и 1 бр. обикновен с щампа №5 и 1 бр. портмоне с червен цвят,
постанови да се върнат на бащата на
убитата А. А.Р. - А.Р.С.. Личната карта, намерена в червеното портмоне съдът
постанови да се изпрати на ОД на
МВР-Враца за унищожаването й, а за останалите веществени доказателства, описани
в приемо-предавателния протокол съдът постанови да
останат по делото до влизане на присъдата в сила, след което да бъдат
унищожени.
При
горните съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН: