Р Е Ш Е Н И Е
№ 225
гр.Плевен, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, пети състав, в открито
съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Председател:
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №271
по описа на Административен съд-Плевен за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса
за социално осигуряване.
Делото е образувано по жалба от Г.С.Ц.
***, чрез адв. В.И. *** срещу Решение №2153-14-28/28.02.2022 г. на Директора на
ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена жалбата му вх.№1012-14-38/27.01.2022 г.
и е оставено в сила Разпореждане №2113-14-1878#15/20.12.2021 г. на Ръководител на “ПО”, с което е отказано
отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68а от КСО,
като правилно и законосъобразно.
В жалбата са наведени доводи, че оспореното решение е
неправилно и незаконосъобразно, поради
което се моли да бъде отменено и да се върне административната преписка на
органа със задължителни указания по прилагането на закона. Сочи, че органът е
приел, че трудовата книжка не е надлежно оформена при осигурителя ДФС „Искър“
гр.Роман, за периода 1.11.1980 г. – 15.09.1981 г., и след изключване на този
период не отговаря на изискването за изискуем осигурителен стаж съгласно
разпоредбата на чл.68а от КСО. Твърди, че неправилно не е зачетен трудовия
стаж, тъй като за същия период трудовата книжка е оформена съгласно действащата
в този период Наредба за трудовите книжки и Инструкция за прилагането й -
"Известия", бр. 26 и бр.49 от 1953 г. Записванията са извършени от
лицето, което има право да го направи, посочени са дати на постъпване и на
прекратяване на трудовия договор, налице е подпис на работодателя и поставен
служебен печат и на двете дати. Няма изтривания, добавки или външни
недостатъци, които да водят до съмнения в достоверността на вписването. Сочи,
че съгласно чл.347 от КТ трудовата книжка е официален удостоверителен документ
за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или
служителя. Сочи, че на основание чл.179, ал.1 от ГПК същата съставлява
доказателство за изявленията в нея. Доказателствената
сила на трудовата книжка не може да бъде оборвана въз основа на несъществуващи
към момента на издаването и оформянето и изисквания за реквизити. Липсата на
подпис на главен счетоводител не може да обори удостоверителна сила на
трудовата книжка, като е възможно да не е имало такъв.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. И..
Моли да се уважи предявената
жалба, като се отмени оспореното решение на директора на ТП НОИ и потвърденото с него разпореждане. Моли да се присъдят направените
по делото разноски. Поддържа жалбата на заявените в нея подробни аргументи.
Представя в оригинал трудова книжка, от 12-та страница на която е видно, че Ц. за
времето от 01.11.1980 г. до 15.09.1981 г. е работил в ДФС „Искър“ гр. Роман,
като в графа 6 за постъпване на работа и в графа 9 е поставен подпис на
ръководителя на предприятието към онзи момент. Сочи, че след приключване на
трудовата дейност при този работодател на ръка е изписано „Всичко прослужено
време десет месеца и 15 дни“. Изписано е председател и подпис на лицето, който
съвпада с подписите, положени в графа 6 и в графа 9. Съответно са налице и печати
на физкултурно дружество „Искър“, поради което счита, че трудовата книжка е
оформена по надлежния ред и в съответствие с действащата тогава нормативна
уредба. Сочи още, че при последващите трудови дейности, при прекратяване вече е
поставен печат, върху който е оформено колко е трудовият стаж и съответно
подпис на счетоводител и ръководител. Твърди, че не може да се предполага преди
около 44 години каква е била причината-дали физкултурното дружество не е
разполагало с такъв печат, какъв е бил начинът на оформяне на трудовата книжка,
поради което е положен подпис само на председател, а не и на счетоводител, дали
е имало изобщо такава длъжност при него, но счита, че книжката е официален
удостоверителен документ за трудовия стаж, който Ц. е положил при този
работодател.
Ответникът в настоящето производство Директор на ТП НА НОИ – Плевен не се явява,
не се представлява и не ангажира становище по делото.
Административен съд-Плевен, пети
състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази доводите на страните и
извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си
по чл.168 от АПК, намира за установено следното:
На 30.09.2021 г. Ц. е подал
заявление /л.5-6/ за отпускане на пенсия за ОСВ по чл.68а от КСО, като е
приложил и съответни документи. До Ц. е изпратено писмо /л.7/, в което се сочи,
че следва да представи УП-3 за периода 01.11.1980 г. – 15-09.1981 г. от ДФС
„Искър“ Роман, тъй като заверката в трудовата книжка не отговаря на изискванията
на чл.6, ал.1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, както и
заверена осигурителна книжка за периода 1.01.1998 г. – 9.09.2008 г. Във връзка
с писмото от Ц. е подадена декларация /л.16/, в която сочи, че не може да
представи поисканото УП-3, тъй като не е открил архив или приемник на
осигурителя, и не може да представи осигурителна книжка, понеже документацията
е изчезнала.
Постановено е Разпореждане №2113-14-1878#15/20.12.2021 г. на Ръководител на “ПО”, с което е
отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /л.17/,
като се сочи, че към датата на подаване на заявлението Ц. е навършил възрастта
по чл.68а от КСО, доколкото е роден на *** г., и възрастта му е 63 г., 05 мес.
и 03 дни. Има придобит осигурителен стаж до 1.06.2021 г. трета категория - 38
години, 06 месеца и 22 дни. Същият има необходимата възраст по чл.68а от КСО,
но няма необходимия стаж от 39 години и 02 месеца. На това основание е отказано
отпускането на пенсия за ОСВ. Посочено е, че не е зачетен стаж в периода
01.11.1980 г. – 15.09.1981 г. от ДФС „Искър“ Роман, тъй като заверката в
трудовата книжка не отговаря на изискванията на чл.6, ал.1 от Наредбата за
трудовата книжка и трудовия стаж и не може да представи УП-3 за същия период,
както и стаж за месец юни 2003 г., тъй като в този период липсва в РОЛ и
трудовата книжка не е заверена съгласно изискванията на чл.6, ал.1 от Наредбата
за трудовата книжка и трудовия стаж.
Срещу разпореждането е подадена жалба до Директора на
ТП на НОИ /л.20/, като в същата се сочи, че неправилно не е зачетен стаж в
периода 01.11.1980 г. – 15.09.1981 г., когато Ц. е работил в ДФС „Искър“ Роман,
като същата е оформена с подпис на ръководител и печат на дружеството.
По жалбата е
постановено процесното Решение №2153-14-28/28.02.2022 г. на Директора на ТП на
НОИ-Плевен /л.22-23/. Прието е, че със заявление вх. №2113-14-1878/30.09.2021 г. Ц. е
поискал отпускане на лична пенсия за ОСВ по чл. 68а от КСО. Към заявлението са
приложени документи за трудов/осигурителен стаж описани в част II. Опис на
приложените документи към заявлението. Съгласно разпоредбата на чл. 68а от КСО
лицата, които имат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2, могат по
тяхно желание да се пенсионират до една година по-рано от възрастта им по чл.
68, ал. 1. Пенсията се отпуска от датата на заявлението и се изплаща в намален
размер пожизнено. През 2021 г. мъжете се пенсионират по общия ред при условията
на чл.68, ал.1, 2 от КСО при навършена възраст 64 г. и 04 мес. и 39 г.
осигурителен стаж. Към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия
Ц. има навършена възраст 63 год. 05 мес. 03 дни, т. е. отговаря на изискването
за навършена възраст съгласно разпоредбата на чл. 68а от КСО, но не отговаря на
изискването за изискуем осигурителен стаж - 39 години. Общо зачетеният
осигурителен стаж на лицето е в размер на 38 год. 06 мес. 22 дни - от трета
категория труд.
При зачитане на осигурителния
стаж на жалбоподателя е изключен периода 01.11.1980 г. - 15.09.1981 г. от ДФС
Искър, гр. Роман, както и периода за м. юни 2003 г. от Инвест Ойл - Плевен.
Основното възражение в жалбата е свързано именно с отказа на административния
орган да зачете за осигурителен стаж периода 01.11.1980 г. - 15.09.1981г. в ДФС
Искър, гр. Роман.
Прието е още в оспореното
решение, че за посочения период е представена трудова книжка №46/01.11.1978 г.,
в която има вписан стаж за периода от 1.11.1980 г. до 15.09.1981 г. в ДФС
Искър, гр. Роман, а отразената длъжност е „треньор“. Стажът обаче не е редовно
заверен, тъй като няма подписи на счетоводител и ръководител на предприятието.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от НПОС осигурителният стаж се установява с данните по
чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ
по утвърден образец. Органът е изложил мотиви, че към момента на полагане на
стажа за спорния период е в сила Инструкция №2492 за реда и начина за издаване
на документ за трудов стаж, изд. от министъра на финансите, Комитета по труда и
работната заплата и Централния съвет на профсъюзите (обн. ДВ, бр. 20/12.03.1968
г.) в сила от 29.12.1967 г. Съгласно т. 8 от документа трудовите книжки се
подписват от ръководителя и отговорния счетоводител и се подпечатват с печата
на учреждението, предприятието или организацията. А съгласно чл. 6, ал. 1 от
сега действащата Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС) при
прекратяване на трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж,
придобит от работника или служителя при работодателя към датата на прекратяване
на трудовото правоотношение се записва с цифри и думи и се подписва от главния
счетоводител и от работодателя, като се подпечатва в печата му.
В случая, тъй като трудовата
книжка на Ц. не е оформена по надлежния ред с два подписа - на ръководител на
предприятието и счетоводител с писмо изх. №2113-14-1878#2/22.10.2021 г. до
лицето е изискано да представи образец УП-3 за периода от 01.11.1980 г. до
15.09.1981 г. от ДФС Искър, гр. Роман с оглед правилно извършване на преценка
относно зачитането на периода за трудов/осигурителен стаж. С декларация вх.
№2113-14-1878#13/19.11.2021 г. Ц. е заявил, че не може да представи УП-3 за
периода 01.11.1980 г. - 15.09.1981 г. от ДФС Искър, гр. Роман, тъй като не е
открил архив или приемник на осигурителя.
При изложените обстоятелства и
тъй като не е налична никаква друга информация относно посочения осигурител -
ДФС Искър, гр. Роман, административният орган не е зачел за осигурителен стаж
на лицето периода 01.11.1980 г. - 15.09.1981 г. Органът е направил извод, че при
изключване на посочените години от общия осигурителен стаж на Ц. лицето не
отговаря на изискването за изискуем осигурителен стаж съгласно разпоредбата на
чл. 68а от КСО - 39 години, поради което правилно е постановено разпореждане
№2113-14- 1878#15/20.12.2021 г. на ръководител ПО, е което е отказано отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
На това основание разпореждане
№2113-14-1878#15/20.12.2021 г. е потвърдено изцяло от Директора на ТП на
НОИ-Плевен.
Така установената фактическа
обстановка мотивира следните правни изводи:
Решение №2153-14-28/28.02.2022 г. на Директора на ТП
на НОИ-Плевен е изпратено с писмо с обратна разписка до жалбоподателя и е
получено на 15.03.2022 г. (л.24). Съгласно разпоредбата на чл.118 от КСО,
срокът за обжалване на Решението на ръководителя на ТП на НОИ (РУСО) е
14-дневен от момента на получаване му. Жалбата
е подадена на 21.03.2022 г., видно от поставения вх.№ на ТП на НОИ /л.3/.
Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано
лице, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за
обжалване административен акт в законоустановения срок за обжалване пред
компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на
разглеждане.
По същество жалбата е основателна.
Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.”а” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ (РУСО) се подават жалби срещу
Разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на
пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал.3 от същата норма
регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ (РУСО) се произнася по жалбите с
мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Решение №2153-14-28/28.02.2022 г. е издадено
от Директора на ТП на НОИ – Плевен. Ето защо съдът намира, че оспореното
решение е издадено от компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО. Потвърденото с
него разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място
орган.
Оспореното Решение е писмено,
издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3 от КСО, като
изискуемата писмена форма е спазена, изложени са мотиви.
Относно спазването на административно производствените
правила съдът съобрази, че от Ц. са изискани съответни документи, и
произнасянето е извършено след като същите не са могли да бъдат събрани, въз
основа на събраните до този момент документи. С оглед на това липсват съществени
нарушения на административно производствените правила.
Решението обаче е постановено в противоречие с материалния
закон.
Следва да се посочи, че доколкото в жалбата до органа,
както и до съда не се оспорва непризнаването на осигурителен стаж за месец юни
2003 г., в тази му част разпореждането е влязло в сила като неоспорено.
По отношение на осигурителния стаж в периода 01.11.1980 г. -
15.09.1981 г., който период е спорен между страните, съдът съобрази следното:
По делото е приобщена в оригинал трудовата книжка на Ц.,
като за спорния период 1.11.1980 г. - 15.09.1981 г. /л.50 от делото/ е видно, че е посочено
наименованията на предприятието – ДФС „Искър“ гр.Роман, вид дейност – треньор IV ст., длъжност
треньор, заплатата, дата на постъпване 1.11.1980 г., подпис в графа
ръководител, дата на прекратяване на трудовия договор – 15.09.1981 г., правното
основание за прекратяването, подпис в графа ръководител. На отделен ред в
трудовата книжка е посочено всичко прослужено време десет месеца и 15 дни,
председател и подпис. На всички подписи е поставен печат на физкултурното
дружество.
Според действащата понастоящем разпоредба на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж /НПОС/ осигурителният стаж се установява с
трудови, служебни и осигурителни книжки, и с документ по утвърден образец,
издаден от осигурителя.
Спорният въпрос е по същество относно материалната
удостоверителна сила на трудовата книжка, която, съгласно решението на
административния орган „не е оформена с два подписа – на ръководител на
предприятието и на главен счетоводител“. Именно на това основание съгласно
чл.6, ал.1 от НТКТС не е зачетен този стаж, възлизащ на десет месеца и 15 дни,
от длъжностното лице по пенсионно осигуряване. Това е и правният въпрос относно
материалната законосъобразност на оспорваното решение. Следва да се отбележи,
че видно както от оригинала, така и от заверения препис на представената
трудова книжка е, че са отбелязани с подпис и печат на длъжностно лице
ръководител-дата на постъпване и дата на прекратяване на трудовия договор, в
т.ч. и правно основание за прекратяване на трудовия договор, както и на отделен
ред отдолу - общата продължителност на трудовия стаж в предприятието. Освен
подписи са положени и печати.
С продължителността на трудовия стаж законодателят
свързва възникването на различни права и той е установил специален ред за
установяването му. В чл. 101 от
Правилника за приложение на Закона за пенсиите (отм., но действащ по
време на оформянето на трудовата книжка) е посочено, че трудовият стаж се
установява с осигурителни, трудови или занаятчийски ученически книжки или с
документ, издаден от съответното предприятие, учреждение или организация.
Документът се издава въз основа на изплащателните ведомости или партидни книги.
Сред така посочените документи трудовата книжка е с най-голямо практическо
приложение. Съгласно легалното определение на трудовата книжка, дадено в чл. 347 от
Кодекса на труда /КТ/, тя е официален удостоверителен документ за
вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника и
служителя. Като официален удостоверителен документ тя се издава по определен
ред и от съответен орган и има материална доказателствена сила за изявленията,
които се съдържат в нея. Тази доказателствена сила обвързва както съда, така и
органите на НОИ, но само за удостоверяваните в нея факти. Съгласно разпоредба
на чл. 349, ал.
1, т. 9 от Кодекса на труда в трудовата книжка задължително се
вписва продължителността на времето, което се признава за трудов стаж. На
основание чл. 356 от
Кодекса на труда и в съответствие с чл. 101 ППЗП
е приета, с Постановление на Министерския съвет № 227 от 23.11.1993 г., Наредба за трудовата книжка и
трудовия стаж. В чл. 6, ал. 1 на Наредбата е посочено, че при
прекратяване на трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж,
придобит при работодателя се записва с цифри и думи и се подписва от главния
счетоводител и от работодателя и се подпечатва с печата му. По аргумент на тази
разпоредба всички вписвания в трудовата книжка, които не отговарят на
посочените изисквания, нямат установената от закона доказателствена сила за
периода след 1993 година. В сила за процесния период 1980 г. – 1981 г. е била
Наредбата за трудовите книжки, одобрена с Постановление № 149 на МС от
20.03.1953 г., обн. в "Известия", бр. 25/1953 г., изм. -
"Известия", бр. 74/1960 г. В трудовата книжка на жалбоподателя,
съгласно тази наредба
е следвало да се впишат данните по чл. 5 и чл. 6 от Наредбата, в това число
датата на постъпване на работа и датата на прекратяването на трудовото
правоотношение. Съгласно чл. 8 от тази
Наредба всяко вписване в трудовата книжка се прави с мастило,
заверява се от ръководителя на предприятието, учреждението или организацията
или от упълномощено от него лице и се подпечатва със служебния печат. Следва да
се има предвид и Инструкция № 2492 /обн. ДВ 20/1968 г./ за реда и начина за
издаване на документи за трудов стаж, издадена въз основа §101, ал.3 от
ППЗП. В чл. 6 от тази инструкция се детайлизира начина на водене на
трудовата книжка. Съгласно чл. 6, ал.2, буква "в" продължителността
на придобития от работника трудов стаж се подписва и подпечатва с печата на
предприятието, учреждението и организацията по начин да не засегне двете
страни. От тази законова регламентация е видно, че в трудовата книжка за процесния
период на жалбоподателя не е било задължително да се разпише непременно и от
главния счетоводител /а може такъв изобщо и да липсва/, а е необходимо и
достатъчно записванията в нея да се удостоверят от ръководител на предприятието
или от упълномощено от него лице. Представената трудова книжка съдържа всички
реквизити по чл. 5 от цитираната наредба и всяко вписване е извършено съобразно
чл. 8 от същата наредба: заверено е от ръководителя на
предприятието/упълномощено от него длъжностно лице и е подпечатано със
служебния печат. При спазване на чл. 6, пар. 2, б "в" от Инструкция №
2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж, обн. в ДВ, бр.
20 от 12.03.1968 г., продължителността на придобития от работника трудов стаж
към датата на прекратяване на трудовия договор е отбелязана на следващия ред
под вписването за напускане на работа с цифри и думи и е подписана и
подпечатана с печата на предприятието по начин да засегне двете страници. В
представената трудова книжка няма изтривания, добавки и други външни
недостатъци, които да водят до съмнения относно достоверността на вписването,
извършено съобразно изискванията на действащата Наредба за трудовите книжки и
инструкцията за прилагането й. С оглед на това за процесния период трудовата
книжка на жалбоподателя е оформена съгласно изискванията на действалия към
момента нормативен акт, поради което има доказателствена сила за осигурителния
стаж и доход на лицето по силата на §9, ал.1 от
ПЗР на КСО.
Вписването в трудовата книжка удостоверява по
официален начин наличието на трудово правоотношение, продължителността му и изпълняваната
работа, и в случая има данни, от които да се определи трудовия стаж на Г.Ц.. На
основание чл. 347 от
Кодекса на труда от 1986 г. и на основание чл. 1 от Наредбата за
трудовите книжки, в сила към 15.09.1981 г., редовно оформената трудова книжка
има официална удостоверителна сила за вписаните в нея обстоятелства относно придобития
от работника трудов стаж на длъжност "треньор" в ДФС „Искър“
гр.Роман. Не се отразява на удостоверителна сила на трудовата книжка фактът, че
общото прослужено време е нанесено ръкописно, като не е отразено в поставен
щемпел на предприятието, както е направено със следващите отбелязвания. При
липса на изплащателни ведомости отговарящата на нормативните изисквания трудова
книжка служи като надлежно и годно доказателство по чл. 40, ал. 1
от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж за установяване и
зачитане на трудовия/осигурителния стаж.
В този смисъл е и практиката на ВАС – Решение № 9762
от 24.11.2004 г. на ВАС по адм. д. № 5200/2004 г., Решение № 7542 от 22.06.2021
г. на ВАС по адм. д. № 3011/2021 г.
Следва също да се посочи, че доказателствената сила на
трудовата книжка не може да бъде оборвана въз основа на несъществуващи към момента
на издаването и оформянето й изисквания за реквизити. В този смисъл е Решение №
6483 от 13.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2012/2013 г. Наредбата за трудовата книжка и
трудовия стаж, на която се позовава ответникът, е приета с ПМС № 227 от 23.11.1993 г.,
обнародвана е в ДВ, бр. 102 от 03.12.1993 г. и няма обратно действие по
отношение на факти и правоотношения, приключили преди влизането й в сила.
Предвид гореизложеното съдът намира, че Решение
№2153-14-28/28.02.2022 г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, и потвърденото с
него Разпореждане №2113-14-1878#15/20.12.2021
г. на Ръководител на “ПО”, с което е отказано отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, са незаконосъобразни и следва да се отменят.
Решението, макар и издадено от компетентен орган, в предвидената от закона
форма, при спазване на административно-производствените правила, е постановено в противоречие с материалния
закон. Делото като преписка следва бъде върнато на Ръководител на “ПО” в ТП на
НОИ, който да издаде ново разпореждане, като на Ц. се зачете за осигурителен и
трудов стаж времето от 1.11.1980 г. до 15.09.1981 г.
Съгласно чл.174 АПК, съдът следва да определи срок за
издаване на новото разпореждане. Доколкото всички доказателства са събрани,
следва новото разпореждане да бъде издадено в двуседмичен срок от постъпване на
преписката в ТП на НОИ Плевен, след влизане в сила на настоящето съдебно
решение.
С оглед изхода на делото искането на жалбоподателя за
присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение следва
да бъде уважено, доколкото същото в размер на 350 лева е реално заплатено,
видно от пълномощното на л.44, като на основание 143, ал.1 от АПК ТП на НОИ –
Плевен бъде осъдено да заплати сумата от 350 /триста и петдесет лева/. Заплатената сума от 10 лева за държавна такса не
следва да се възстановява на жалбоподателя, тъй като тя е недължимо платена ,
по аргумент от чл.120, ал.1 от КСО.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2,
чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, Административен съд-Плевен, V-ти състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №2153-14-28/28.02.2022 г. на Директора
на ТП на НОИ-Плевен и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Разпореждане №2113-14-1878#15/20.12.2021 г. на Ръководител на “ПО” при ТП на
НОИ-Плевен.
ВРЪЩА
преписката на ръководител на “ПО” в ТП на НОИ-Плевен за постановяване на ново
разпореждане съобразно мотивите на настоящето решение, в двуседмичен срок от
постъпването на преписката В ТП на НОИ Плевен, след влизане в сила на
настоящето съдебно решение.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния
осигурителен институт гр. Плевен да заплати на Г.С.Ц. с ЕГН **********
направените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на 350 /триста и петдесет/ лева.
ОТХВЪРЛЯ искането на Г.С.Ц. с ЕГН ********** да му
бъде присъдена сумата от 10 /десет/ лева, заплатени за държавна такса за
подадената жалба.
Решението може да се оспори с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: