Решение по дело №4636/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 7993
Дата: 19 декември 2018 г. (в сила от 19 декември 2018 г.)
Съдия: Соня Николова Найденова
Дело: 20181100504636
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 април 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 19.12.2018 г.

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-г  въззивен състав, в публично съдебно заседание на седми декември през  2018 година, в следния   състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА Д.                                                             ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ  НАЙДЕНОВА

                                                           мл.съдия БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА

 

секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско     дело    номер   4636  по    описа   за  2018  година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

            Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

            С решение  № 208775 от 07.09.2017 г., постановено по гр.д. № 37039/2016 г. на СРС, 113 състав, са уважени частично  предявените от "Т.С." ЕАД, *** , против В.Д.Н. искове за установяване на сонование чл.422 от ГПК, че ответникът дължи на „Т.С.” ЕАД сумата 179.87 лв. - главница за доставена в периода от 16.06.2014 г. до 30.04.2015 г. топлинна енергия в имот е абонатен № 106341, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.04.2016 г. до изплащане на вземането, и сумата 36.53 лв. - лихва за забава върху главното вземане от 16.06.2014 г. до 22.03.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 10.05.2016 г. по ч. гр.д. № 23800/2016 г. на СРС, III ГО, 113 с-в, като е отхвърлен иска за главница за разликата над 179.87 лв. до пълния предявен размер и за периода от 01.03.2013 г. до 16.06.2014 г., както и иска за лихва за разликата над 36.53 лв. до пълния предявен размер и за периода от 30.04.2013 г. до 16.06.2014 г. С решението първоинстанционинтя съд се е произнесъл и относно разноските, като е осъдил ответника да плати на ищеца 70.93 лева - разноски за първоинстанционното разглеждане на делото и разноски за заповедното производство в размер на 41.45 лева.

            Решението е постановено при участието на „Т.с.” ЕООД, като трето лице-помагач на страната на ищеца.

            Това решение е обжалвано в срок от ищеца “Т.С.” ЕАД, в частите, в които исковете срещу В.Д.Н. са били отхвърлени, респ. частта за разноски спрямо нея. Излагат се доводи, че  доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила, отнасящи се до качеството потребител на ТЕ, като счита неправилно приетото, че ответницата не дължи тези суми. Същата като собственик счита че е задължена за исковите суми, като действащата нормативна уредба давала право на ищеца да търси исковите суми катто от собственика, така и от носителя на вещното право на ползване. Относно второто сочи, че когато то е безвъзмездно, ползвателят няма да заплаща не само цена на ползването, но и консумативните разходи като ток, вода, ТЕ и др. такива за имота. Счита че факта кое лице реално е ползвало имчота е без значение. Моли решението в обжалваните части да се отмени и исковете да се уважат изцяло. Претендира разноски

Въззиваемата страна-ответник В.Д.Н. и Третото лице-помагач не са взели становище по жалбата.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:

Първоинстанционното решение, е валидно, а в обжалваните части и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявените с исковата молба претенции.

В частите, в които исковете спрямо другия ответник са били уважени, решението е влязло в сила като необжалвано.

При произнасянето си по правилността на обжалваното решение в обжалваните части, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Оплакването на ищеца пред въззиния съд относно фактите в предмета на доказване, не са изложени, а само такива относно приложение на материалния закон.

Първоинстанционният съд е изложил по обжалваните части на решението спрямо ответника В.Д.Н.  фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл.272 от ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.

В допълнение и по наведените с въззивната жалба довод за неправилност на решението, въззивният съд намира следното:

Поставения с въззивната жалба от ищеца въпрос касае кое от лицата е носител на задължението за заплащане на цената на ТЕ за периода 01.03.2013 г. -16.06.2014 г.  : собственика или носителя на вещното право на ползване. Установено е по делото, че в този период ответниката е била гол собственик на процесния имот, тъй като по силата на нотариалната сделка дарение, с която е придобила правото на собственост от родителите си с н.а.36/97 г., праводателите й са си  запазили правото на ползване на жилището докато са живи. Родителите са починали последния на 16.06.2014 т.  

Следователно към влизане в сила на ЗЕЕЕ от 1999г. (отм.), съгласно  пар.1, т.13 от ДР , „потребител“ по смисъла на закона  е физическо или юридическо лице, което получава електрическа и топлинна енергия или природен газ от енергийно предприятие и ги използва за собствени нужди. След като към този момент родителите на ответницата като носители на вещното право на ползване са ползвали имота, то между тях и ищеца е възникнала облигационната връзка по продажба на ТЕ за битови нужди. При това положение не ответницата, а нейните родители са се явили и заварен потребител на топлинна енергия и съгласно пар.1, т.42 от ДР на ЗЕ до изм. с ДВ, бр.54/2012 г. За този извод въззивният съд съобрази и факта, че в издаваните от ищеца фактури и в изравнителните сметки като титурял фигурира името на бащата на ответницата-Д.И.Н.. Така изградената договорна връзка е продължила да съществува и за част от исковия период- от 01.03.2013 г. до 16.06.2014 г., когато е починал и втория от родителите и вещното право на ползване се е погасило. Ищецът не твърди, нито е доказал за тази част от исковия период ответницата да е ползвала жилището. В този смисъл въззивният съд намира, че реалното ползване на имота в случая е факт с правно значение, доколкото родителите на ответницата като реални ползватели на жилището поради вещното право на ползване са станали страна в облигационното отношение с ищеца по силата на ЗЕЕ/отм./ и заварени потребители по смисъла на ЗЕ. Неоснователен се явявя и довода по въззивната жалба относно задълженията на вещния ползвател, тъй като чл. 57 от ЗС предвижда, че ползувателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползуването, включително данъците и другите такси, да поддържа вещта в състоянието, в което я е приел, и да я върне на собственика след прекратяване на правото на ползуване.Следователно родителите на ищцата са имали и задължението дазаплащат консумативните разходи по ползването на имота, а не собственика.

Поради съвпадане изводите на двете инстанции относно неоснователност на предявените искове спрямо ответника М.Г., решението следва да се потвърди в обжалваните части, вкл. и в частта за разноските дължими на този ответник от ищеца.

По разноските за въззивната инстанция: Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК и изхода на спора, направените от въззивника-ищец разноски за въззивното производство остават  в негова тежест. Въззиваемата страна-ответник не е направила разноски нито е искала такива.

Воден от горните мотиви, СГС

Р Е Ш И :       

ПОТВЪРЖДАВА решение  № 208775 от 07.09.2017 г., постановено по гр.д. № 37039/2016 г. на СРС, 113 състав, В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ, в които са отхвърлени искове частично  предявените от "Т.С." ЕАД, *** , против В.Д.Н. искове за установяване на основание чл.422 от ГПК, че ответникът дължи на „Т.С.” ЕАД сумата за главница за разликата над 179.87 лв. до пълния предявен размер и за периода от 01.03.2013 г. до 16.06.2014 г., както и иска за лихва за разликата над 36.53 лв. до пълния предявен размер и за периода от 30.04.2013 г. до 16.06.2014 г.   

            Решението е постановено при участието на „Т.с.” ЕООД като трето лице - помагач на страната на ищеца.

РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

                                                                                                                                    

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                           2.