Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 19.12.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-г въззивен състав, в публично съдебно заседание
на седми декември през 2018 година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА Д.
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 4636 по описа
за 2018 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 208775 от 07.09.2017 г., постановено по
гр.д. № 37039/2016 г. на СРС, 113 състав, са уважени частично предявените от "Т.С." ЕАД, *** , против
В.Д.Н. искове за
установяване на сонование чл.422 от ГПК, че ответникът дължи на „Т.С.” ЕАД сумата
179.87 лв. - главница за доставена в периода от 16.06.2014 г. до 30.04.2015 г.
топлинна енергия в имот е абонатен № 106341, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.04.2016 г. до изплащане на вземането, и сумата 36.53
лв. - лихва за забава върху главното вземане от 16.06.2014 г. до 22.03.2016 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 10.05.2016
г. по ч. гр.д. № 23800/2016 г. на СРС, III ГО, 113 с-в, като е отхвърлен иска
за главница за разликата над 179.87 лв. до пълния предявен размер и за периода
от 01.03.2013 г. до 16.06.2014 г., както и иска за лихва за разликата над 36.53
лв. до пълния предявен размер и за периода от 30.04.2013 г. до 16.06.2014 г. С
решението първоинстанционинтя съд се е произнесъл и относно разноските, като е
осъдил ответника да плати на ищеца 70.93 лева - разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото и разноски за заповедното производство в размер на 41.45
лева.
Решението е постановено
при участието на „Т.с.” ЕООД, като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Това
решение е обжалвано в срок от ищеца “Т.С.” ЕАД, в частите, в които исковете
срещу В.Д.Н. са били отхвърлени, респ. частта за
разноски спрямо нея. Излагат се доводи, че доводи за неправилност на решението поради
нарушения на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила,
отнасящи се до качеството потребител на ТЕ, като счита неправилно приетото, че
ответницата не дължи тези суми. Същата като собственик счита че е задължена за
исковите суми, като действащата нормативна уредба давала право на ищеца да
търси исковите суми катто от собственика, така и от носителя на вещното право
на ползване. Относно второто сочи, че когато то е безвъзмездно, ползвателят
няма да заплаща не само цена на ползването, но и консумативните разходи като
ток, вода, ТЕ и др. такива за имота. Счита че факта кое лице реално е ползвало
имчота е без значение. Моли решението в обжалваните части да се отмени и
исковете да се уважат изцяло. Претендира разноски
Въззиваемата страна-ответник В.Д.Н.
и Третото лице-помагач не са взели становище по жалбата.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение,
е валидно, а в обжалваните части и допустимо, тъй като има съдържанието по
чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявените с исковата молба
претенции.
В частите, в които
исковете спрямо другия ответник са били уважени, решението е влязло в сила като
необжалвано.
При произнасянето си по
правилността на обжалваното решение в обжалваните части, съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните
указания, дадени с т.
1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Оплакването на ищеца
пред въззиния съд относно фактите в предмета на доказване, не са изложени, а само
такива относно приложение на материалния закон.
Първоинстанционният
съд е изложил по обжалваните части на решението спрямо ответника В.Д.Н. фактически
констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които
въззивният съд споделя и на основание чл.272 от ГПК, препраща към тях, без да е
необходимо да ги повтаря.
В допълнение и по наведените с въззивната жалба довод за
неправилност на решението, въззивният съд намира следното:
Поставения с въззивната жалба от ищеца въпрос
касае кое от лицата е носител на задължението за заплащане на цената на ТЕ за
периода 01.03.2013 г. -16.06.2014 г. :
собственика или носителя на вещното право на ползване. Установено е по делото, че
в този период ответниката е била гол собственик на процесния имот, тъй като по
силата на нотариалната сделка дарение, с която е придобила правото на
собственост от родителите си с н.а.36/97 г., праводателите й са си запазили правото на ползване на жилището
докато са живи. Родителите са починали последния на 16.06.2014 т.
Следователно към влизане в сила
на ЗЕЕЕ от 1999г. (отм.), съгласно пар.1, т.13 от ДР , „потребител“
по смисъла на закона е физическо
или юридическо лице, което получава електрическа и топлинна енергия или
природен газ от енергийно предприятие и ги използва за собствени нужди. След като към този
момент родителите на ответницата като носители на вещното право на ползване са
ползвали имота, то между тях и ищеца е възникнала облигационната връзка по
продажба на ТЕ за битови нужди. При това положение не ответницата, а нейните родители
са се явили и заварен потребител на топлинна енергия и съгласно пар.1, т.42 от
ДР на ЗЕ до изм. с ДВ, бр.54/2012 г. За този извод въззивният съд съобрази и
факта, че в издаваните от ищеца фактури и в изравнителните сметки като титурял
фигурира името на бащата на ответницата-Д.И.Н.. Така изградената договорна
връзка е продължила да съществува и за част от исковия период- от 01.03.2013 г.
до 16.06.2014 г., когато е починал и втория от родителите и вещното право на
ползване се е погасило. Ищецът не твърди, нито е доказал за тази част от исковия
период ответницата да е ползвала жилището. В този смисъл въззивният съд намира,
че реалното ползване на имота в случая е факт с правно значение, доколкото
родителите на ответницата като реални ползватели на жилището поради вещното
право на ползване са станали страна в облигационното отношение с ищеца по
силата на ЗЕЕ/отм./ и заварени потребители по смисъла на ЗЕ. Неоснователен се
явявя и довода по въззивната жалба относно задълженията на вещния ползвател,
тъй като чл. 57 от ЗС предвижда, че ползувателят е длъжен да плаща разноските,
свързани с ползуването, включително данъците и другите такси, да поддържа вещта
в състоянието, в което я е приел, и да я върне на собственика след прекратяване
на правото на ползуване.Следователно родителите на ищцата са имали и задължението
дазаплащат консумативните разходи по ползването на имота, а не собственика.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции
относно неоснователност на предявените искове спрямо ответника М.Г., решението следва
да се потвърди в обжалваните части, вкл. и в частта за разноските дължими на
този ответник от ищеца.
По разноските за въззивната инстанция: Съгласно чл.78, ал.1
от ГПК и изхода на спора, направените от въззивника-ищец разноски за въззивното
производство остават в негова тежест. Въззиваемата
страна-ответник не е направила разноски нито е искала такива.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
208775 от 07.09.2017 г., постановено по гр.д. № 37039/2016 г. на СРС, 113
състав, В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ, в които са отхвърлени искове
частично предявените от "Т.С."
ЕАД, *** , против В.Д.Н. искове за установяване на основание чл.422 от ГПК, че ответникът дължи на „Т.С.”
ЕАД сумата за главница за разликата над 179.87 лв. до пълния предявен размер и
за периода от 01.03.2013 г. до 16.06.2014 г., както и иска за лихва за
разликата над 36.53 лв. до пълния предявен размер и за периода от 30.04.2013 г.
до 16.06.2014 г.
Решението е постановено
при участието на „Т.с.” ЕООД като
трето лице - помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.