№ 14042
гр. София, 02.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110125089 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника за сумите за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 12.01.2022г. в
производството по ч.гр.д. № 69773/2021г. по описа на СРС, 45-ти състав, за сумата в размер
на 2 563,82 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2020г., доставяна в имот, находящ се в гр.София, ул. „Борис Христов“
№ 4, ет.2, ап.8, абонатен № 385359, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 06.12.2021г. до окончателно изплащане на сумата, за
сумата в размер на 445,07 лева, представляваща мораторна лихва, за периода от 15.09.2019г.
до 18.11.2021г.
Преди ревизия редовността и допустимостта на исковата молба от съда, ответникът
по ч.гр.д. № 69773/2021г. по описа на СРС, 45-ти състав, по което дело е издадена и
заповедта за изпълнение, е подал молба с вх. № 79970/20.04.2022г., с която, чрез
процесуалния си представител адвокат Габриела Д.а от САК, която видно от представеното
към молбата пълномощно е упълномощена с изричен мандат да извършва действия по
разпореждане с предмета на спора, той оттегля подаденото от него срещу заповедта за
изпълнение възражение.
Постоянната практика на ВКС, както и правната доктрина приема, че възражението
по чл. 414 от ГПК е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск на страна, в
чиято полза е издадена заповедта по чл. 410 от ГПК, доколкото наличието на това
възражение формира правния интерес от самия иск. Съдът разглеждащ иска по чл. 422 ГПК
във вр. чл. 415 от ГПК следи за наличието за правен интерес през цялото време за
висящността на спора и не е обвързан при тази преценка от действията на съда по
заповедното производство. Възражението по чл. 414 ГПК е оттегляемо. При наличие на
предприето оттегляне на възражението срещу заповедта за незабавно изпълнение от страна
1
на длъжника, съдът разглеждащ установителния иск по чл. 422 от ГПК следва да прекрати
производството по него, поради отпадане на правния интерес. За настъпването на сочените
последици е правно ирелевантно кога е предприето оттеглянето и доведено ли е до знанието
на заявителя. Съдът намира, че възражението може да бъде оттеглено до постановяване на
влязъл в сила съдебен акт по делото, доколкото с оттеглянето заповедта за изпълнение влиза
в сила на основание чл. 416 от ГПК и за ищеца вече не съществува правен интерес от
постановяване на краен акт по иска по чл. 422 от ГПК, доколкото с последния се цели
установяване на вземането по основание и размер и при влизането му в сила отново цели
стабилитет на заповедта за изпълнение, тоест влизането и в сила. В тази насока е трайната
практика на ВКС, изразена в Определение № 520/20.09.2011 година по ч.гр.д. № 468/2011 г.
на ВКС, ІV Г.О., Определение № 72 от 28.01.2013 година на ВКС по ч.т.д. 910/2012 година,
ІІ Т.О., Определение № 52 от 21.01.2013 година на ВКС по ч.т.д. № 967/2012 година, ІІ Т.О.,
Определение № 520 от 20.09.2011 година на ВКС по ч.гр.д. № 468/2011 година, ІV Г.О. На
основание изложеното поради оттегляне на възражението и отпадането на правния интерес
от предявяване на установителен иск по 422 вр. чл. 415 от ГПК, какъвто е настоящия
случай, производство по делото следва да бъде прекратено, тъй като за ищеца не е налице
правен интерес от установяване на вземането със сила на присъдено нещо.
По делото все още няма заплатени разноски от някоя от страните, поради което
такива не следва да се присъждат.
Следва да се посочи, в хипотезата на влязла в сила заповед за изпълнение, поради
оттегляне на възражението, което обуславя и недопустимост на производството по чл. 422
от ГПК, поради липса на правен интерес, издадената заповед за изпълнение не подлежи на
обезсилване, съгласно постановките на т.13 от ТР № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС.
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 25089/2022г., образувано по предявена от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу М. П. Д. искова молба с вх. № 95268/13.05.2022г., с
която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на
вземания на ищеца спрямо ответника за сумите за които е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 12.01.2022г. в производството по ч.гр.д. №
69773/2021г. по описа на СРС, 45-ти състав, за сумата в размер на 2 563,82 лева,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, за периода от 01.05.2018г. до
30.04.2020г., доставяна в имот, находящ се в гр.София, ул. „Борис Христов“ № 4, ет.2, ап.8,
абонатен № 385359, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 06.12.2021г. до окончателно изплащане на сумата, за сумата в размер
на 445,07 лева, представляваща мораторна лихва, за периода от 15.09.2019г. до 18.11.2021г.
2
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването на
страните с частна жалба пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3