Решение по дело №325/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл.118, ал.3 от Кодекс за социално осигуряване (КСО), във вр. с чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК)

Образувано е по жалба на М. С. Т., адрес [населено място], [улица], вх. Б, ет. 3, ап. 15, адрес за кореспонденция [населено място], [улица], против Решение № 2153-11-38/03.07.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Монтана, с което жалбата на оспорващата срещу Разпореждане № 2140-11-194/29.05.2024 г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Монтана е приета за неоснователна и същото е потвърдено.

В жалбата се поддържа, че административният акт постановен от Директора на ТП на НОИ – Монтана е незаконосъобразен и се иска неговата отмяна, както ѝ бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст чл. 69б, ал. 1 от КСО от датата на придобиване на право. Излагат се съображения, че към датата на подаване на заявлението - 01.02.2024 г., оспорващата има навършени 53 години 02 месена и 06 дни и придобит осигурителен стаж от първа категория труд - 13 години 02 месеца п 05 дни и трета категория труд - 19 години, 02 месеца и 03 дни. Съгласно чл. 104, ал. 2 КСО общият ѝ осигурителен стаж превърнат в трета категория е 41 години 01 месец и 21 дни. Стажът, сумиран с възрастта ѝ, към датата на подаване па заявлението е над 94, поради което, счита че отговаря на всички условия за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно чл. 69б, ал. 1 и чл. 18б, ал. 1, т. 9 от КСО. Излага относно чл. 168 и чл. 4в от КСО, че право за осигуряване в ППФ имат всички работещи в условията на I и II категория труд, но служителите по закона за МВР не се осигуряват в ППФ, тъй като осигурителната им вноска за фонд -„Пенсии“ е 74%. В съдебно заседание оспорващата, поддържа жалбата по изложени в нея доводи и моли да бъде уважена.

Ответникът по оспорването, чрез процесуалният си представител юрисконсулт К., оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, като развива доводи, че оспореният административен акт е законосъобразен и следва да бъде потвърден. В представено писмено становище излага подробни съображения по законосъобразността на оспорения административен акт и претендира присъждане на разноски по делото.

Настоящият състав на Административен съд – Монтана, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, извършвайки служебна проверка на обжалвания административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, намира за установено следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му, пред административния съд. Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:

Със заявление за отпускане на пенсия с вх. № 2113-11-76 от 01.02.2024 г., оспорващата е подала искане да ѝ бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението са приложени документи, удостоверяващи осигурителен стаж, а именно: трудова книжка № 361/15.04.1988 г. издадена от з-д „Емил Марков“ – [населено място], трудова книжка № 361 - продължение/01.02.2010 г. издадена от Второ Основно училище „Христо Смирненски“ - [населено място], Удостоверение обр. В № 2012/31.01.2024 г. издаден от Затвора гр. Враца, при ГДИН гр. Враца. В хода на административното производство е изискано удостоверение образец В № 3884/05.03.2024 г. издаден oт Затвора - гр. Враца, при ГДИН гр. Враца.

С разпореждане № 2140-11-194 от 29.05.2024 г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Монтана, на осн. чл. 98, ал. 1, т. 1,във вр. с чл. 68, ал. 1 и 2 и чл. 69, ал. 2 от КСО, във вр. с чл. 18, ал. 4 от НПОС е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на М. С. Т., на основание чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, тъй като към датата на заявлението няма изискуемата възраст 62 години и 02 месеца, а има 53 години 02 месеца и 06 дни. Отказано е и отпускане на ЛПОСВ на основание чл. 69, ал. 2 от КСО, тъй като г-жа Т. няма навършена изискващата се през 2024 г. възраст 54 години и 02 месеца, а има навършени 53 години 02 месеца и 06 дни и няма 18 години стаж като държавен служител на длъжност в посочените в чл. 69 от КСО закони. В разпореждането е посочено, че в случая не може да се приложи разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, тъй като г-жа Т. към датата на заявлението за пенсия 01.02.2024 г. и към датата на произнасяне на длъжностното лице заема длъжност по чл. 69, ал. 2 от КСО и няма навършена изискващата се възраст 54 години и 02 месеца.

С жалба вх. № 1012-11-31 от 05.06.2024 г. в ТП на НОИ – Монтана разпореждане № 2140-11-194/29.05.2024 г. е оспорено пред Директора на ТП на НОИ – Монтана. С решение № 2153-11-38 от 03.07.2024 г. Директорът на ТП на НОИ – Монтана отхвърля жалбата на М. С. Т. и потвърждава обжалваното разпореждане. Видно от известие за доставяне на л.24 по делото, административния акт е надлежно връчен на оспорващия на 05.07.2024г., тоест жалбата с вх.№2103-9/10.07.2024г. е подадена в законоустановения срок.

Въз основа на описаната фактическа страна, съдът, намира следното:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „а“ от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ се подават жалби срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, като в същия смисъл, съобразно изричната разпоредба на чл. 117, ал. 3 от КСО, ръководителят на ТП се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им, като с решението ръководителят на ТП на НОИ решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Предвид това и с оглед представената по делото Заповед № 4015/13.05.2024 г. на Подуправителя на НОИ (л.46 по делото), съдът установява, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата териториална компетентност.

Административният акт е издаден при спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК, приложима по силата на чл. 117, ал. 5 от КСО.

Не се установява да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да е нарушило правото на оспорващия да упражни правата си във воденото административно производство.

По разбиране на настоящият съдебен състав административният акт е постановен при неправилно приложение на материалния закон. Това е така, тъй като от фактическа страна по делото е установено и не се спори между страните, че на оспорващия е зачетена продължителността на осигурителния стаж до датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за ОСВ – 01.02.2024 г., а именно от първа категория труд - 13 г. 02 м. 05 дни (по ЗИНЗС) и от трета категория труд - 19 г. 02 м. 03 дни. Като съгласно чл. 104, ал. 2 от КСО общият осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд е 41 г. 01 м. и 21 дни. Няма спор между страните и относно факта, че за времето от 01.12.2010 г. до 01.02.2024 г. оспорващата е заемала длъжност на държавен служител по ЗИНЗС, като към датата на подаденото заявление г-жа Т. има положен стаж като лице по чл. 69 от КСО с обща продължителност 13 г. 02 м. 05 д.

Обект на спора е претенцията на оспорващия да му бъде отпусната пенсия по разпоредбата на чл. 69б, ал, 1 от КСО, съответно се оспорва приложението на материалния закон при постановяването на Решение № 2153-11-38/03.07.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Монтана. В мотивите на оспорения административен акт е посочено, че законосъобразно по отношение на оспорващата е издадено обжалваното разпореждане, тъй като по реда на чл. 69, ал. 2 от КСО може да придобие право на пенсия само лице което е изпълнявало/заемало длъжност посочени в разпоредбата, има 27 години общ осигурителен стаж, от които 2/3 да са изслужени в специалните ведомства и е навършило възраст 54 години и 02 месец през 2024 г., без значение дали е жена или мъж. Осигурителният стаж по чл. 69 КСО се зачита за първа категория труд, което е установено в чл. 17, ал. 2 от НПОС. По реда на чл. 69б, ал. 1 от КСО, право на пенсия имат лицата работили 10 години при условията на първа категория труд, ако не са придобили право на пенсия по чл. 168 или когато са променили осигуряването си по чл. 4в, ако са навършили възраст 50 години и 08 месеца за жените и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 в редакцията за 2024 г. Сочи се, че разпоредбите на чл. 69 и чл. 69б КСО предвиждат диференцирано увеличение на възрастта, а чл. 69б, ал. 1 и с оглед на пола на лицето. Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС определя, че лицата, което не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО, единствено поради недостигащ стаж могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1, 2 от КСО, т.е. разпоредбата е приложима само спрямо лицата, изпълнявали длъжности посочени в чл. 69 от КСО, на които не им достига единствено изискуемия осигурителен стаж по чл. 69 от КСО. Останалите елементи, а именно възраст следва да са налице, тъй като в противен случая няма да отговарят на условията на закона и не могат да се пенсионират по посоченият ред. В заключение административният орган е посочил, че не се отпуска пенсия по разпоредбата на чл. 69 от КСО, тъй оспорващият няма изискващата си възраст за 2024 г. - 54 г. 02 м. Развиват се съображения, че нe се прилага разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС, тъй като жалбоподателката изпълнява длъжност по законите визирани в чл. 69 от КСО и няма необходимата навършена възраст.

Настоящият съдебен състав намира, че при така действаща нормативна уредба по отношение придобиване право на пенсия от лица заемащи държавни длъжностни по ЗИНЗС, е налице основание да бъде зачетено от страна на пенсионния орган времето на заемане на такава длъжност от лицето по реда на чл. 69б от КСО, а не по чл. 69 от КСО.

В оспореният административен акт незаконосъобразно е прието, че с чл. 18, ал. 4 НПОС законодателят е предоставил още една възможност за преференциални условия за пенсиониране на лицата, полагали труд като държавни служители по ЗИНЗС и непридобили право на пенсия по чл. 69 КСО, да могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 КСО, но единствено при недостигащ осигурителен стаж. По делото не е спорно, че оспорващият има изискуемите стаж от първа категория и възраст за приложение на разпоредбата на чл. 69б, ал.1 от КСО. Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС създава привилегия за лицата по чл. 69 КСО, които нямат необходимия осигурителен стаж, да се пенсионират по-рано при условията на чл. 69б, но не представлява пречка за лицата, които изначално отговарят на условията за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 КСО, както е настоящият случай, да се пенсионират по този ред. Обратното би означавало, че е допустимо неравноправно третиране на лицата по стаж и възраст, което е в противоречие с разписаното в чл. 3, т. 1, 2 и 3 КСО, че държавното обществено осигуряване се осъществява въз основа на принципите на задължителност и всеобщност на осигуряването, солидарност и равнопоставеност на осигурените лица. Тълкуването и прилагането на чл. 18, ал. 4 НПОС не следва да бъде стеснително и да ограничава приложението на чл. 69 и чл. 69б от КСО, които са норми от по-висок ранг и с равнозначно правно действие. Ако за приложението на чл. 18, ал. 4 НПОС административният орган достигне до заключение, че нормата има ограничаващ характер, то на основание чл. 5, ал. 1 АПК следва да се приложат разпоредбите на КСО от по-висок ранг, предоставящи възможност за избор, какъвто в случая оспорващата е направила, посочвайки в жалбата си до директора на ТП на НОИ – Монтана срещу процесното разпореждането за отказ за отпускане на пенсия, че желае отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 1 от КСО. В този смисъл е съдебната практика на ВАС, изразена в Решение № 2259 от 18.02.2021 г. по адм. дело № 10189/2020 г. и в Решение № 2291 от 18.02.2021 г. по адм. дело № 9879/2020 г., Решение №2259 от 18.02.2021г. по адм.дело №10189/2020г. и др. все в тази насока.

Предвид изложеното по отношение на оспорващата е приложима хипотезата на чл. 69б, ал. 1 КСО, тъй като отговаря на условията за пенсиониране по този ред, а именно работила е 10 години при условията на първа категория труд – съгласно чл. 17, ал. 2 от НПОС осигурителният стаж по чл. 69 от КСО се зачита за първа категория, и има навършена изискуемата възраст от 50 г. и 08 м. (за 2024 г.). С оглед на което решението, с което жалбата е отхвърлена от административния орган и по същество постановеният отказ на пенсионния орган е потвърден, се явява издадено при неправилно приложение на материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона, които са основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК за неговата отмяна.

Съобразно гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че оспореното Решение № 2153-11-38/03.07.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Монтана, с което жалбата на оспорващата срещу Разпореждане № 2140-11-194/29.05.2024 г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Монтана е приета за неоснователна е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а административната преписка върната на административния орган за ново произнасяне, предвид което на основание чл. 173, ал. 2 от АПК

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Решение № 2153-11-38/03.07.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Монтана.

ВРЪЩА преписката на Директора на ТП на НОИ – Монтана за ново произнасяне в едномесечен срок, при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.