№ 130
гр. Сливен, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на десети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Снежана Бакалова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Гражданско дело №
20212200100539 по описа за 2021 година
Предявеният иск намира правното си основание в чл. 49 от ЗЗД във вр.
чл. 45 от ЗЗД.
Малолетният ищец Г. Д. Т., представляван от представителя си по закон
– неговата майка Г. Н. К., твърди в исковата си молба, че АД. М. ОСМ. се е
намирал в трудови правоотношения с ответника „Куш мода“ ООД и е работил
като шофьор със сключен трудов договор. Твърди, че докато изпълнявал
трудови си задължения докато превозвал товар към гр. Д., същият управлявал
товарен автомобил марка „Фолксваген“ модел „Крафтер“ с рег. № ***,
собственост на ответника „Куш мода“ ООД по автомагистрала „Тракия“ в
посока на движение от гр. Б. към гр. С., на 23.01.2017 г. около 05,30 ч., около
261 км. на магистралата на територията на община Сливен, поради случило се
по-рано ПТП се намирало в легнало положение близо до разделителната
лента бащата на ищеца Д.Г. Т.. Твърди, че поради това, че А.О. управлявал
товарния автомобил с несъобразена скорост за движение и не спрял при
възникването на опасност, същият не е възприел намиращото се в легнало
положение в близост до разделителната линия в лявата лента тяло на Д. Т. и
преминал с автомобила през него. Твърди, че тялото се ударило в предния
мост на автомобила, в резултат на което било притиснато, хлъзгано с цялата
подова повърхност на товарния автомобил и натискано към повърхността на
терена, като преминавайки се е по направление на движението, се установило
1
при пълен покой в лявата пътна лента. Твърди, че в резултат на горното Д.ие
като пряка и непосредствена последица настъпила смъртта на Д. Т.. Във
връзка с посоченото било образувано нак. Производство, по което била
постановена Присъда № 4 от 10.02.2020 г. по НОХД 390/2019 г. по описа на
ОС Сливен, с която А.О. бил признат за виновен за това, че на 23.01.2017 г. на
км. 261 от автомагистрала „Тракия“, на територията на Община Сливен,
посока от гр. Б., към гр. С., при управлението на горепосоченото МПС,
нарушил правилата аз движение, визирани в чл.20, ал.2 от ЗДвП, поради
което по непредпазливост причинил смъртта на Д.Г. Т.. Твърди, че му било
наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, което
наказание било отложено за изпитателен срок от три години и лишен от
право да управлява МПС за срок от две години. Присъдата била потвърдена с
Решение № 165/08.01.2021 г. по ВНОХД Д 163/2020 г. по описа на АС - Б., а
последното било потвърдено с Решение № 90 от 30.07.2021 г. по нак. Дело №
276/2021 г. по описа на ВКС, ІІІ НО и същата е влязла в сила на 30.07.2021 г.
Твърди, че в качеството си на син на Д. Т. е претърпял имуществени вреди и
неимуществени вреди, като имуществените такива се изразяват в разходи за
изработка и монтаж на паметник на починалия Д. Т. в размер на 1 600 лв. и
пропусната издръжка, която е получавал от починалия си баща и от която е
лишен. С Решение № 311/2016 г. по гр. д. 708/2016 г. по описа на РС - Я. Д. Т.
бил осъден да заплаща на ищеца месечна издръжка в размер на 120 лв. до
навършването на 18 годишна възраст, поради което счита, че 2 същият е
претърпял неимуществени вреди в общ размер на 29 394,22 лв.
представляваща сбора на дължимата издръжка от момента на смъртта на
наследодателя до навършването на 18 годишна възраст на ищеца, както и
законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане
на сумата. Твърди, че е претърпял и ще търпи неимуществени вреди
изразяващи се внезапната загуба на баща му, която била за него изненадващо
и стресиращо събитие. Твърди, че в резултат на нея той променил
поведението си, затворил се в себе си и все по-малко комуникирал с
останалите. При вида на други деца с бащите си се натъжавал, започвал да
плаче и питал за баща си. Твърди, че между бащата и сина е имало силна
връзка, въпреки, че родителите са били разведени, а и контактите между тях
са били не само в определените със съдебно решение дни, а почти ежедневно.
Твърди, че двамата родители са продължили да излизат с детето си през
2
почивните дни, посещавали куклен театър и други развлечения и осигурили
на сина си максимално добра среда за възпитание и развитие. Ищецът бил
лишен от възможността да споделя спортните си победи с баща си, както и
тези в областта на изкуствата от школите, които посещавал. Счита, че
справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди
следва да бъде в размер на 180 000 лв. Моли съда да постанови решение в
този смисъл, като осъди ответниците солидарно да му заплатят сумата за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава за периода от
23.01.2017 г. до 03.12.2021 г., както и след постановяване на съдебното
решение, както и сумата за претърпените имуществени вреди посочена по-
горе. Претендира направените разноски. Ответникът „Куш мода“ ООД е
депозирал в срок писмен отговор, с който оспорва предявения иск по
основание и размер. Твърди, че от представените доказателства не се
доказват описаните в исковата молба факти, част от фактите са скрити, а
други от тях се представят субективно. Не било установено в условията на
пълно и главно доказване фактическия състав на чл.49 от ЗЗД, а именно, че
той се явява възложител на работата по отношение на А.О., при която е
извършено ПТП. Твърди също така, че не е вярно изложеното в исковата
молба за наличие на обичайна и пълноценна връзка между баща и син, която е
била прекъсната една година преди да се случи процесното ПТП, тъй като
родителите са били в изключително лоши отношения и след развода липсват
доказателства изобщо да е изпълняван режимът на лични отношения между
бащата и детето. Твърди, че връзката между тях е била нарушена. Счита
претендиращия размер за неимуществени вреди за прекалено завишен и
несъответен на практиката на съдилищата и принципа на справедливостта. В
условията на евентуалност, ако се определи обезщетение, счита че същото
следва да бъде намалено, тъй като е налице принос на пострадалия за
настъпването на вредоносния резултат, като Д. Т. е имал неправомерно
поведение и създал предпоставки за настъпването на ПТП. Счита, че 3
обезщетението следва да бъде намалено с ¾. Оспорва иска за присъждане на
имуществени вреди, тъй като лишаването на ищеца от издръжка не е сигурно
обстоятелство, тъй като не е ясно дали същия би получавал издръжка от баща
си. Възразява, че обезщетението за препуснали ползи за в бъдеще се определя
на периоди със законните последици за забава от деня на падежа, до
настъпване на промяна в обстоятелствата, водеща до прекратяване или
3
изменение на размера на обезщетението, а не като обща сума, върху която да
се дължи обезщетение за забава от датата на поискването й. Възразява, че
следва да се вземе предвид и наследствената пенсия която би получил ищецът
поради смъртта на баща си, която също следва да бъде отчетена като част от
издръжката. По отношение на претенцията за разход, изработка и монтаж на
паметник на починалия, счита същата за недоказана по основание и размер,
поради неоснователността на главните искове, оспорвайки тези за мораторна
лихва. Прави възражение за погасяване по давност на иска за присъждане на
иска за забава за периода от 23.01.2017 г. до 05.12.2018 г. Ответникът А.О.
също е депозирал в срок писмен отговор, с който оспорва предявените по
отношение на него искове по основание и размер. Оспорва иска за осъждане
да заплати дължимата издръжка до датата на навършване на пълнолетие на
ищеца, като счита, че невъзможността да се изплаща издръжка не е доказана
и от претендираната сума следва да се приспаднат сумите изплащани от
държавата по така наречената наследствена пенсия или в условията на
евентуалност, ако на детето се заплаща социална помощ също следва да бъде
приспадната. По отношение на иска за присъждане на неимуществени вреди,
счита същия за завишен по размер като твърди, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия. По отношение на иска за
присъждане на имуществени вреди за изработка и монтаж на паметник
оспорва, че са налице такива доказателства, а в случай, че е налице договор
между ищеца и изработващия паметник твърди, че същият е нищожен
предвид възрастта на Т.. Прави възражение за претендирана давност за
периода по-дълъг от три години назад за предявяване на исковете и моли съда
да отхвърли исковете като претендира разноски.
В с.з. ищецът, чрез представителя си по закон и чрез процесуалния си
представител адв. Б., поддържа иска си, като претендира направените
разноски. С писмената си защита представя списък на разноските по чл. 80 от
ГПК.
Ответникът „Куш мода“ ООД, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Г., оспорва изцяло иска и моли да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Поддържа направеното възражение за
съпричиняване, като моли да бъде прието, че то е поне в размер на ¾.
Претендира разноски по представен списък. Този ответник е направил с
отговора на исковата молба искане за конституиране на трето-лице помагач,
4
ЗК –Олимпик, застраховател по застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите за процесното МПС, като искането е оставено от съда без
уважение на основание чл. 219 ал.2 от ГПК.
Ответникът А.О., чрез процесуалния си представител адв. Н., моли да
бъде отхвърлен изцяло предявения иск.
От събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Ищецът малолетният Г. Д. Т. е син и единствен наследник по закон на
Д.Г. Т., починал на 23.01.2017 г. в резултат на ПТП.
С присъда № 4/10.02.2020г. по НОХД № 350/19 по описа на СлОС ,
ответникът АД. М. ОСМ. е признат за виновен в това, че на 23.01.2017г. на
км. 261 от автомагистрала „Тракия“, на територията на Община Сливен,
посока от гр. Б., към гр. С., при управлението на МПС товарен автомобил
„Фолксваген Крафтер“ рег. № ***, нарушил правилата аз движение, визирани
в чл.20, ал.2 от ЗДвП, поради което по непредпазливост причинил смъртта на
Д.Г. Т.. Наложено му било наказание лишаване от свобода за срок от две
години, което наказание било отложено за изпитателен срок от три години и
лишен от право да управлява МПС за срок от две години. Присъдата била
потвърдена с Решение № 165/08.01.2021 г. по ВНОХД Д 163/2020 г. по описа
на АС - Б., а последното било потвърдено с Решение № 90 от 30.07.2021 г. по
наказателно дело № 276/2021 г. по описа на ВКС, ІІІ НО и същата е влязла в
сила на 30.07.2021 г.
Преди настъпването на ПТП, Д. Т. е управлявал по магистрала Тракия, в
посока гр. С. в района на км. 261 към 5-5,30 часа, лек автомобил „Хонда
Сивик“ с рег. № У 9037 АМ. Той управлявал автомобила без поставен
предпазен колан. Видно от заключението на назначената и изслушана по
делото авто-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. У.,
водачът ѝ е загубил управление. Скоростта на автомобил Хонда Сивик“ преди
настъпилата загуба на управление е около 144 km/h. Настъпилата загуба на
странична устойчивост на автомобил „Хонда Сивик“ е в резултат на
предварителното движение към аварийната лента на платното и завъртане на
волана наляво след достигане на дясната граница на аварийната лента.
Навлизането на автомобила в аварийната лента е резултат от конкретни
действия на водача и не се е дължало на възникнал технически проблем с
5
управлението или спирачната система. Д. Т. е имал техническата възможност
да запази движението по дясната активна пътна лента без да я напуска. По
време на движение на автомобила от момента на настъпилата загуба на
управление не е налице удар с друг автомобил. Допуснатата загуба на
управление не се е дължала на възникнала внезапна техническа неизправност,
а е резултат от конкретни действия на водача. В случай, че водачът е запазил
движението си по дясната лента не би напуснал зоната на купето.
Напускането на купето от водача се е дължало на обстоятелството, че същият
е бил без предпазен колан. В резултат на удара в мантинелата тялото е
достигнало до нивото на десния прозорец на предна врата, а след удара в
мантинелата, под действие на центробежната инерционна сила, е напуснал
купето и е паднал в лявата лента и в близост до разделителната линия в
безпомощно състояние. Автомобилът на ответника е прегазил тялото на
пострадалия. В момента на удара между автомобила „Фолксваген Крафтер“,
управляван от ответника А.О. и пострадалия същият е бил в легнало
положение върху асфалта. В наказателното производство е установено кои
правни норми е нарушил ответника А.О. и кои са причините довели до
преминаването на неговия автомобил през тялото на пострадалия.
Техническата причина, довела до възникване на ПТП с автомобила „Хонда
Сивик“ е технически неправилното поведение на водача на автомобила при
допуснато отклоняване и последвала загуба на управление. В случай, че
пострадалият е бил с поставен обезопасителен колан той би запазил
относително устойчиво състояние в купето на предната лява седалка и не би
се изхвърчал от прозореца на своя автомобил и не би се оказал на пътното
платно в безпомощно състояние.
От назначената и изслушана съдебно-медицинска експертиза, изготвена
от вещото лице д-р С. се установява, че в резултат на ПТП, което Д. Т. е
причинил сам (самокатастрофирал), той е получил следните травми: черепно-
мозъчна травма, изразяваща се в тежки деструктивни промени на главата с
деформация и липса на челно-теменната област, натрошаващи,
многофрагментни счупвания на всички кости на мозъчния и лицевия череп и
на черепната основа с деструкция и липса на голяма част от главния мозък,
масивни разкъсно-контузни рани и охлузвания на меките черепни обвивки в
теменните и двете слепоочни области и меките тъкани на лицето; шийна
травма, изразяваща се в масивни разкъсно-контузни наранявания и
6
размачквания на меките тъкани в областта на устната кухина, челюстите,
гръкляна, гълтача, хранопровода и дихателната тръба, многофрагментни
счупвания на гръбначния стълб в шийния му сегмент; > Гръдна травма,
изразяваща се в кръвонасядания със синкав цвят, масивни охлузвания на
кожата, разкъсно-контузни наранявания и дълбоки контузионни промени на
меките тъкани в областта на лявата и дясна предно[1]странични и задно-
странични повърхности на гръдния кош, масивни кръвонасядания и
наранявания на кожата на гърба, счупване на гръдния сегмент на гръбначния
стълб, двустранни многофрагментни, натрошаващи счупвания на ребрата с
изразена дислокация на костните фрагменти и кръвонасядания на меките
тъкани в областта на фрактурите, бели дробове с изразени травматични
изменения, контузии, кръвоизливи, размачквания, разкъсвания от костни
фрагменти, по-тежко изразени в областта на левия бял дроб, наличие на
около 1 л кръв и кръвни съсиреци в гръдната кухина, травматична руптура
(разкъсване) на сърцето в областта на ляво предсърдие и лява камера,
разкъсване на съдовете в областта на съдовия сноп, хемоперикард (наличие на
кръв в околосърцевата торбичка) 300 МЛ И кръвни съсиреци, руптура
(разкъсване) на стената на аортата в нейната възходяща част с изразена
кръвна имбибиция (пропиване) на меките тъкани в областта; > Коремна
травма, изразяваща се в кръвонасядания със синкав цвят и охлузвания на
кожата в горна трета на коремната стена с размери около 8- 10 см, масивна,
зееща разкъсно-контузна рана в поясната и седалищната области, достигаща и
проникваща в коремната кухина с пролапс на тънки и дебело черва, разкъсно-
контузни рани и охлузвания на кожата в областта на външния полов орган,
травматични руптура (разкъсване) и размачкване на слезката (далака) и
черният дроб, травматични руптури (разкъсвания) и конквасации
(размачкване) на двата бъбрека; > Масивни и множествени разкъсно-контузни
рани, охлузвания и натъртвания на горните и долните крайници с
множествени деформиращи, многофрагментни, натрошаващи счупвания на
костите, някои от които открити.
Предвид механизма на настъпване на произшествието и сложните
движения, извършени от процесния лек автомобил марка „Хонда Сивик“
тялото на пострадалия Т. е било подложено на значителни, различни по
своите характеристики травмиращи сили. В резултат от действието на тези
травмиращи сили, нефиксираното с правилно поставен и изправен триточков
7
предпазен колан тяло на пострадалия се е придвижило свободно в
пространството на автомобилния салон. При това си движение то е имало
възможност да влезе в контакт с различни елементи от вътрешното му
оборудване, да се удари в тях и да получи наранявания в различни области на
тялото, след което е последвало изпадането на тялото му от управлявания от
него лек автомобил през разрушения прозорец на предна дясна врата, за което
свидетелства изразената дъговидна деформация на вратата в резултат на удар
отвътре навън. След изпадането от автомобила е последвал удар върху
пътната настилка, която също е могла да му причини различни наранявания.
В съответствие с цитирания по-горе анализ на механизма на произшествието
от автотехническата експертиза и характеристиките на описаните при
извършената съдебно-медицинска аутопсия телесни увреждания, според д-р
С., може да се направи заключението, че в момента на попадането под
лекотоварния автомобил марка „Фолксваген Крафтер“ тялото на пострадалия
Д.Г. Т. е било в легнало положение. Характеристиките на установените по
време на аутопсията на трупа на Т. телесни увреждания, техните локализации,
вид, деструктивни промени и полиморфност не позволяват пълно и
категорично разграничаване на травмите, получени от пострадалия в резултат
на самостоятелно допуснатото от него пътно-транспортно произшествие и
тези, получени в резултат на попадането му под подовите елементи на
лекотоварния автомобил. В резултат на травмите, получени при
самокатастрофата пострадалият Т. се е намирал легнал върху пътното платно,
най-вероятно в безпомощно състояние, на място, установено от
автотехническата експертиза. Кръвонасяданията в местата на множествените
мекотъканни травми, счупвания на кости и излива на кръв в гръдната кухина
свидетелстват, според вещото лице, за това, че към момента на попадането на
тялото под пода на лекотоварния автомобил пострадалият Д.Г. Т. е имал
сърдечна дейност. Предвид изложеното вещото лице дава заключение, че не
може да се отговори на въпроса дали е било възможно пострадалият да
почине само от раните от първата катастрофа, тъй като както е описано от
него не е възможно прецизното разграничаване на причините за раните. По
тази причина и вещото лице не може да отговори на въпроса колко време би
било необходимо на пострадалия да се възстанови от раните си само от
първата катастрофа.
Към момента на ПТП – 23.01.2017г. ответникът АД. М. ОСМ. е работил
8
по трудово правоотношение при ответника „Куш мода“ ООД. Първият
ответник управлявал лекотоварния автомобил „Фолксваген Крафтер“ рег. №
***, собственост на втория от ответниците, когато причинил ПТП. По същото
време той извършвал транспорт на стоки, собственост на втория от
ответниците по негово възлагане. За възложения превоз ответникът „Куш
мода“ ООД е декларирал, че липсва съставен пътен лист. От обясненията на
първия ответник, включително и по наказателното производство се
установява, че той е транспортирал товар по указание на работодателя си за
гр. Д..
От събраните гласни доказателства се установява, че първоначално
родителите на ищеца били в добри отношения и го отглеждали заедно, като Д.
Т. участвал активно в отглеждането на ищеца. Бащата и детето били много
емоционално свързани. В последствие между родителите възникнали
конфликти и Д. Т. неколкократно упражнил психическо и физическо насилие
над съпругата си. Със Заповед за незабавна защита № 6/02.03.2016г. по гр.д.
№ 540/16 по описа на ЯРС са наложени мерки за незабавна защита на Г.Н. Т.а
и на ищеца Г. Д. Т., като е забранено на Д. Т. да ги приближава в жилището
им, в яслата на детето и на местата за отдих до приключване на
производството по делото. В молбата си до съда, майката на ищеца е
посочила, че Д. Т. я заплашвал и вдигал скандали в присъствието на детето им
и че я нападнал с брадва в дома на родителите и, поради което детето се
страхувало от него и плачело. Със спогодба по гр.д. № 540/16г., Д. Т. се е
задължил да се въздържа от домашно насилие по отношение на Гергана Т.а,
както и да не я доближава на повече от 50 метра и в жилището и за срок от
три месеца.
С Присъда № 99/29.06.2016г. по НОХД № 869/16г. на ЯРС, Д. Т. е
признат за виновен, че е нарушил заповедта за незабавна защита по гр.д.№
540/16 на ЯРС, за което му е наложено административно наказание глоба.
С Решение № 311/07.06.2016г. по гр.д.№ 708/16 по описа на ЯРС е
постановено прекратяване на брака между родителите на ищеца.
Родителските права са предоставени на майката, а на бащата е определен
режим на лични отношения. Д. Т. е осъден да заплаща издръжка на сина си в
размер на 120лв., считано от 24.03.2016г. до настъпването на законни
причини за изменението или прекратяването ѝ.
9
Със Заповед за незабавна защита № 33/25.08.2016г. по гр.д.№ 2293/16
по описа на ЯРС са наложени мерки за незабавна защита на Г.Н. Т.а и на
ищеца Г. Д. Т., като е задължен Д. Т. да се въздържа от домашно насилие по
отношение на тях и е забранено на Д. Т. да ги приближава в жилището им, в
местоработата, в местата за отдих до приключване на производството по
делото. В декларацията си до съда, майката на ищеца е описала инцидент, при
който тя е била заплашвана от Д. Т. с брадва в присъствието на детето си и то
е било травмирано от случката. С решение № 439/12.10.2016г. по горното
дело са постановени окончателни мерки за защита от домашно насилие на
ищеца и майка му за срок от 18 месеца, считано от решението, като е
забравено на Т. да ги приближава в жилището им, местоработата, детската
градина и местата за социални контакти. Издадена е съответната заповед.
По делото са разпитани като свидетели А. П. – сестра на майката на
ищеца и С. М. – нейна приятелка. От показанията на свид. П. се установява,
че бащата не живее с майката и детето от януари 2016г. Преди катастрофата
бащата постоянно посещавал детето, не само в дните за режима на лични
контакти. Тази свидетелка твърди, че ограничителната заповед била наложена
само по отношение на майката, но не и по отношение на детето и бащата се
виждал непрекъснато с детето, като тя го е водела да го вижда бащата или са
се виждали през терасата, като не е бил прекратяван контакта между бащата и
детето. След развода бащата е вземал детето в дома си или го е водил на море,
като всеки ден го е връщал вечерта в дома му. Свидетелката твърди също, че
детето не е присъствало на скандалите между майката и бащата и е било
държано на далеч от конфликтите между тях. При конфликтите с майката,
грижите на бащата намалели, но не прекъснали изцяло. Твърди, че в
качеството си на свидетел по бракоразводното дело не е казвала, че детето се
страхува от баща си, а че страхувало, че баща му ще го изостави. Твърди, че
когато баща му разбил вратата на жилището, в което живеели то плачело, не
защото се страхувало от скандала, а защото било събудено. Твърди, че по
време на действието на заповедта за незабавна закрила, която било издадена
по отношение на детето по-късно, майката не е давала детето на бащата и те
са се виждали през терасата. Бащата давал средства за закупуване на дрехи и
храна на детето, а също сам му купувал необходимите неща по списък. След
като на детето било казано, че то няма да вижда повече баща си, детето било
тъжно, разстройвало се. Детето посещавало много школи и клубове и когато
10
спечелело награди тъгувало, че не може да сподели това с баща си.
Свид. М. посочва, че преди раздялата, Д. Т. бил баща за пример,
грижил се за сина си, имал планове за него, отделял цялото си свободно време
да го учи на различни неща.Разхождал го сред природата и в парка, водил го
на море. Свидетелката знаела, че между родителите има конфликти, но не
знаела дали детето е присъствало на тях. Знае, че са нарушавани
ограничителните заповеди от бащата, като Д. Т. е проявявал насилие срещу
майката, но сита,че въпреки всичко е бил добър баща. Счита, че детето не е
било травмирано от баща си и не се страхувало от него. След смъртта на
бащата детето станало по-емоционално и много лесно се разстройвало,
особено когато виждало другите деца с бащите си.
На ищеца е определена и се заплаща от НОИ наследствена пенсия в
месечен размер на 199,74 лв. от 01.2017г. до 06.2018г.; 207,38лв. от 07.2018г.
до 06.2019г.; 219 лв. от 07.2019г. до 06.2020г.; 283лв. от 07.2020г. до
06.2021г.; 295,58лв. от 07.2021г. до 09.2021г.; 365,58лв. до м.11.2021г. и
377,68лв. от 12.2021г. до момента.
По делото е представена фактура № 1/14.09.219г., издадена от ЕТ
„Стома –Мария Стоянова“ от гр. Я. на Г.Н. и Г.Т. за сумата 1 600лв. за
изработка и монтаж на паметник от мрамор на Д. Т.. Представен е и
фискален бон за платената сума на същата дата.
Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на
събраните гласни и писмени доказателства, ценени в тяхната съвкупност.На
основание чл. 300 от ГПК, постановената присъда от наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от Д.ието,
относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността
на дееца. Съдът кредитира изцяло заключенията на назначените и изслушани
по делото експертизи, като няма основание да се съмнява в обективността и
безпристрастността на вещите лица, които са ги изготвили.
По отношение на свидетелските показания на свид. К., която твърди, че
ищецът не е присъствал на скандалите на своите родители и че не се е
страхувал, съдът не кредитира тези показания. Те противоречат пряко на
твърденията на майката на ищеца в декларациите до съда при поисканите от
нея мерки за незабавна защита на нея и детето и на констатираното от съда в
тези производство и издадените заповеди за незабавна защита.
11
На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в чл. 49 от ЗЗД във вр.
чл. 45 от ЗЗД. Същият е основателен и доказан, но е предявен в завишен
размер.
Съгласно разпоредбите на чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на
друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или
по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е производна и е в зависимост от
извършения деликт, но е достатъчно обемът на отговорността на конкретният
извършител да е установим. Последователно в практиката е застъпвано
становището, че за целта е нужно да е налице увреждане и то до е по повод на
възложена от ответника работа (напр.т. 7 ПП 7/59 ВС, Р-27- 82 ОСГК ВС).
Фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 49 от ЗЗД, вр.
чл. 45 от ЗЗД включва елементите - противоправно Д.ие на лице, на което е
възложена работа по трудов или друг вид договор, причинена вреда при или
по повод изпълнението на възложената работа, вина и причинна връзка между
противоправното поведение и причинения вредоносен резултат.
Отговорността на ответника при предявен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД
е безвиновна гаранционно- обезпечителна отговорност и за ангажирането й
следва да се установи качеството на ответника на субект който е възложил на
прекия причинител на вредата извършването на работата по повод или във
връзка с която са настъпили вредите. В хипотезата на чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД,
както и само в хипотезата на чл. 45 от ЗЗД вината се предполага до доказване
на противното.
В конкретния случай, от събраните доказателства може да се направи
категоричен и обоснован извод, че първия от ответниците „Куш мода“ ООД е
възложил на втория от тях АД. М. ОСМ. да изпълни транспортен курс до гр.
Д. за доставка на стока. Този извод е въз основа на следните факти:
ответникът А.О. е бил работник по трудов договор № 1760/29.11.2016г. при
„Куш мода“ ООД към 23.01.2017г. Длъжността на която е бил назначен е била
„шофьор“ на лекотоварен автомобил, видно то представеното копие от
трудовия договор. Той е управлявал на същата дата лекотоварен автомобил,
собственост на „Куш мода“ ООД. Липсата на съставен пътен лист за
12
извършвания превоз не обосновава извод, че този курс не е бил възложен на
ответника от неговия работодател, а представлява само по себе си
административно нарушение. Установената съдебна практика приема, че
възлагането не е необходимо да бъде извършено писмено, достатъчно е то да
е възложено и устно на работника.
По изложените съображения следва да бъде ангажираната
отговорността на първия ответник за претърпените от ищеца неимуществени
и имуществени вреди, за които е доказано, че са пряка и непосредствена
последица от непозволеното увреждане.
Отговорността на втория от ответниците също следва да бъде
ангажирана солидарно с тази на първия ответник, в качеството му на пряк
причинител на вредата, доказано с влязлата в сила присъда.
С противоправното си Д.ие, което е извършено виновно, АД. М. ОСМ.
е причинил на ищеца неимуществени вреди – изразяващи се в претърпени от
него психически болки и страдания от причинената смърт на баща му.
Налице е причинна връзка между противоправното Д.ие и вредата.
Търпените болки и страдания са пряка и непосредствена последица от
причинената смърт.
С оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за причинени
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне
размера на причинените неимуществени вреди, съдът взе предвид
обстоятелството, че се касае за загуба много близък роднина - баща. Ищецът
е бил на много ниска възраст, привързан към баща си и е имал нужда от
неговото присъствие и от изпълнението на родителските му задължения.
Макар и много малък, ищецът е усетил липсата на баща си, като се е
натъжавал всеки път щом се спомене за него и когато е виждал други деца с
бащите си. Той ще бъде лишен и в бъдеще от моралната подкрепа на единия
от родителите си, тази липса не може да бъде компенсирана от другия
родител и ще предопредели и бъдещото му възпитание и развитие. Събраха
се доказателства, че в последната година от живота си бащата и майката на
ищеца не са живеели заедно и са се развели, като на бащата е бил определен
режим на лични отношения с ищеца. От доказателствата се установи и че Д.
Т. е имал прояви на домашно насилие по отношение на майката на ищеца, на
които е присъствало и детето и в тези случаи то се е страхувало от
13
поведението на баща си. Тези отделни прояви не могат да се изтълкуват като
прекъсване на връзката баща–дете. Напротив, събраха се доказателства, че
бащата е настоявал въпреки ограничителната заповед да вижда сина си и
контактите между тях не са били напълно прекъснати. Описаните инциденти
не следва да се тълкуват като прекратяване на връзката между родителя и
детето и имат временен характер. От събраните гласни доказателства се
установи, че като цяло починалия е детето му са били много близки и
съответно това е довело до настъпването на значителни неимуществени вреди
за ищеца от смъртта на баща му.
При така изложените конкретни обстоятелства и съобразявайки
разпоредбата на чл. 52 от ГПК, съдът намира, че следва да бъде определено
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер на
общо 180 000лв.
Ответникът е направил в срок възражение за намаляване на
обезщетението поради наличие на съпричиняване на вредоносния резултата
от пострадалия. Възражението следва да бъде преценено, като основателно, с
оглед събраните доказателства. Д. Т. е управлявал лекия си автомобил без
поставен обезопасителен колан. Той е самокатастрофирал, без да е налице
техническа неизправност или друга външна причина за това. В резултат е
изхвърчал от купето на автомобила си на пътното платно на магистралата и е
останал там в безпомощно състояние. Тези действия на пострадалия следва да
бъдат преценени, като изключително голямо по размер съпричиняване на
вредоносния резултат. Факта, че пострадалия се намирал легнал на пътното
платно на магистрален път, в безпомощно състояние, където ответника А.О.
не е можел да предположи, че ще се намира е допринесло изключително
много за настъпването на смъртта му. Съдът намира, че в този случай следва
да бъде отчетено съпричиняване в размер на 70%. С оглед изложеното
определеното обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде намалено
на 54 000лв.
Искът до пълния му размер следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Претенцията за присъждане на обезщетението, ведно със законната
лихва за забава от датата на увреждането е основателна.
Лишаването на малолетното дете на починалия от възможността в
14
бъдеще да получава издръжка от него представлява имуществена вреда -
пропусната полза, която е в пряка и непосредствена връзка с увреждането.
Бащата на ищеца е бил осъден с влязло в сила решение да му заплаща месечна
издръжка в размер на 120лв. Следва, обаче, да се отчете и факта, че на ищеца
е определена и се заплаща наследствена пенсия в размерите, посочени във
фактическите констатации на съда, която във всички случаи е в по-висок
размер от определената издръжка, поради което не може да се приеме, че за
ищеца е налице имуществена вреда от вида пропусната полза. По изложените
съображения предявеният иск за имуществени вреди от този вид следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Следва да се отбележи и също така, че искането на ищците е
издръжката да бъде присъдена, като глобална сума, за целия период, за който
се дължи. Задължението за издръжка има падеж (става изискуемо) за
съответния месец, за който се дължи, тъй като то има компенсаторен
характер. Имуществената вреда настъпва за всеки от ищците през месеца, за
който се дължи издръжката т.е. от този момент следва да бъде присъдена
същата до настъпването на законни причини за прекратяването на
издръжката.
По направеното искане за присъждане на имуществени вреди за
поставянето на паметник на бащата на ищеца. Издадена е фактура на името
на ищеца и на неговата майка. Доколкото не са представени доказателства,
че средствата са платени от имущество на малолетния не може да се направи
извод, че същия се е задължил за заплащане на тези разходи. По изложените
съображения иска за имуществени вреди следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
Ответникът дължи и държавна такса по сметка на СлОС, върху
присъдената сума на основание чл. 78 ал.6 от ГПК в размер на 2 160 лв..
Съобразно изхода на производството на ищеца се дължат направените
разноски в размер на 1 950 лв.
На ответника „Куш мода“ ООД се дължат разноски, съразмерно на
отхвърлената част от исковете в размер на 1 766лв. Ищцовата страна е
направила възражение за прекомерност на заплатените от ответниците
разноски, което е неоснователно, тъй като за единия от ответниците не са
претендирани разноски, а тези претендирани от ответника „Куш мода“ ООД
15
са в размер определен от Наредбата за заплащането на правното помощ за
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 ал.8 от ГПК.
Ответникът А.О. не е претендирал разноски.
Ръководен от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „КУШ МОДА“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Б., пл. „ Ц.Й. **т.2 и АД. М. ОСМ. ЕГН ********** от с.
С., общ. Р., обл. Б. със съдебен адрес гр. Б., ул. „В.Л. ***, чрез адв. Ж.Н. да
заплатят солидарно на Г. Н. К. ЕГН **********, в качеството и на майка и
законен представител на малолетния Г. Д. Т. ЕГН **********, с адрес за
призоваване гр. Я., ул. „Б. ***, чрез адв. М.Б., сумата 54 000 (петдесет и
четири хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания от непозволено увреждане –
причинена смърт на баща му Д.Г. Т. на 23.01.2017г., в резултат на претърпяно
пътно-транспортно произшествие причинено от АД. М. ОСМ., ведно със
законната лихва за забава, считано от 23.01.2017г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата 1 950лв. разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за главница - до пълния му размер над
54 000лв. до 180 000лв., и за имуществени вреди в размер на 29 394,22лв.,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „КУШ МОДА“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Б., пл. „ Ц.Й. **т.2 и АД. М. ОСМ. ЕГН ********** от с.
С., общ. Р., обл. Б. със съдебен адрес гр. Б., ул. „В.Л. ***, чрез адв. Ж.Н. да
заплатят солидарно по сметка на Окръжен съд Сливен сумата 2 160лв. (две
хиляди сто и шестдесет лева) разноски.
ОСЪЖДА Г. Н. К. ЕГН **********, в качеството и на майка и законен
представител на малолетния Г. Д. Т. ЕГН **********, с адрес за призоваване
гр. Я., ул. „Б. ***, чрез адв. М.Б. да заплати на „КУШ МОДА“ ООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Б., пл. „ Ц.Й. **т.2
направените разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 1
766 лв..
16
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Апелативен съд - Б..
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
17