МОТИВИ по н.о.х.д. № 28121/2017г., СГС, НО, 7 с-в
Софийска градска прокуратура е внесла
обвинителен акт по досъдебно производство № ЗМ 608/2017г. по описа на 01
РУ СДВР, пр. пр. №7959/2017г. по описа
на СГП срещу В.Т.И. за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2, и т. 4, вр. с чл. 198, ал.
1, пр. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. ”б”
от НК – за това, че на 26.02.2017г., около 15.00ч, в гр. София, на спирката на
МГТ, находяща се на кръстовището на ул. „Боян Магесник“ и ул. „В.Атанасов“ е отнел чужди движими вещи на
обща стойност 1 132 лева, представляващи дамска чанта на стойност 20.00
лева, портмоне „Страдивариус“ на стойност 15.00 лева,
пари – 100 лева, мокасини на стойност 81.00лева, диоптрични очила на стойност
250.00 лева, чадър на стойност 3.00 лева, 2 броя ключодържатели на стойност
4.00 лева, 5 бр. секретни ключа на стойност 15.00 лева, 1 брой касов ключ на
стойност 6.00 лева, мобилен телефон „Самсунг“ на
стойност 623.00 лева, протекторов екран на стойност
5.00 лева и силиконов протектор на стойност 10.00лева, от владението на Е.Д.З.,
с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – нанесъл
удари по ръцете и тялото на пострадалата и издърпал чантата от ръцете й, като
грабежът е придружен със средна телесна повреда – закрито счупване на лъчевата
кост на лявата предмишница, с което е причинил трайно
затруднение в движенията на левия горен крайник на пострадалата и деянието е
извършено в условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "а" и б.
"б" НК – след като подсъдимият е бил осъждан с присъда по н.о.х.д. №
3736/2010г., СГС, 34 състав и с присъда по н.ох.д. № 82/2004г. на Софийски
военен съд.
Представителят на СГП смята, че обвинението е доказано
по несъмнен начин. Счита, че фактите по обвинителния акт са установени в хода
на проведеното следствие и посочената в акта по чл. 246 от НПК правна
квалификация е съответна на обективно установеното пред съда. Моли наказанието
да бъде определено при превес на отегчаващи отговорността обстоятелства, като
се вземе предвид обремененото съдебно минало на подсъдимия.
Преди даване ход на съдебното следствие, при условията
на обективно кумулативно съединение, са приети за съвместно разглеждане в
наказателния процес предявени от Е.З. против подсъдимия В.И. граждански искове
за заплащане на суми, както следва: 1132 лева - обезщетение за имуществени вреди
и 10 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
престъплението, предмет на обвинението. С определение от 18.07.2017г. пострадалата
е конституирана като граждански ищец и частен обвинител в производството.
Повереникът на гражданския ищец - адв. Х.,
смята, че обвинението е несъмнено доказано. Твърди, че показанията на св. З.
недвусмислено подкрепят обвинителната теза, а гласните доказателства в полза на
защитата, събрани чрез разпити на свидетелите Н.Т. и С.И., са опровергани от
допуснатия от съда свидетел А.А.. Акцентира върху
проведеното следствено действие по разпознаване, при което пострадалата е
посочила без колебание подсъдимият като извършител на грабежа. Пледира за
издаване на осъдителна присъда при превес на отегчаващи отговорността
обстоятелства, както и за пълно уважаване на предявените граждански искове.
Защитникът на подсъдимия - адв.
П., смята, че обвинението не е доказано по безспорен и несъмнен начин. Счита,
че показанията на пострадалата не са достатъчно сигурно пряко доказателство
относно авторството, защото са колебливи и неясни. В случай, че бъде възприета
обвинителната теза, иска съдът да отчете силно влошеното здравословно състояние
на подсъдимия и онкологичното му заболяване. Моли да бъде съобразено
обстоятелството, че една от инкриминираните вещи, при това тази с най-голяма
парична равностойност, е върната на пострадалата, т.е. щетите от престъплението
са частично възстановени. Подчертава желанието на подсъдимия делото да приключи
чрез споразумение, като посочва, че невъзможността да се възстанови остатъка от
инкриминираната сума е единствената законна пречка за това.
Подсъдимият В.Т.И. се възползва от законоустановеното
си право и отказва да дава обяснения. В последната си дума моли съдът да му
наложи по - леко наказание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл.18 и 19 НПК, намира за
установено следното:
Подсъдимият В.Т.И. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, неженен, с основно образование, безработен, с
постоянен адрес ***, понастоящем в затвора в гр. София с мярка за неотклонение
задържане под стража, с ЕГН **********.
Съдебното минало на подсъдимия е
обременено. Осъжданията с отношение към правната квалификация по настоящото
дело са две, както следва:
1. С присъда по н.о.х.д. №
3736/2010г. на СГС подс. В.И. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК, за деяние, извършено
на 19.04.2007г., като е осъден на четири години лишаване от свобода, търпими
при строг режим в затвор. Присъдата е влязла в сила на 02.10.2010г.
2. С присъда по н.о.х.д. № 82/2004г.
на Софийски военен съд подс. В.И. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 198, вр. чл. 26 от НК, за деяние, извършено на 14.10.2003г.,
като е осъден на осем години лишаване от свобода, търпими при строг режим.
Присъдата е влязла в сила на
18.08.2004г., като наказанието по нея е изтърпяно на 25.02.2010г., съгласно справка, приложена на л. 74 от д.п.
На 26.02.2017г., около 15.00ч., свидетелката Е.Д.З. слязла
от автобус № 72 на спирка на масовия градски транспорт на кръстовището на ул.
"Велчо Атанасов" и ул. "Боян Магесник".
Там изчакала идването на друго превозно средство, с което да се прибере към
дома си. От монтираното на спирката електронно табло свидетелката установила,
че автобусът, който й е необходим, ще пристигне след десет минути. Поради това
седнала на пейка, за да го изчака.
В района на спирката бил и
подсъдимият В.И.. Той видял, че пострадалата е сама, приближил се до нея,
огледал я, след което се отдръпнал встрани, изчаквайки да се отдалечат преминаващите
в района на спирката автомобили. След като това се случило, се доближил до
пострадалата, издърпал я от пейката и влачейки я я
завлякъл зад спирката, повтаряйки непрестанно да му даде дамската чанта. Жената
викала за помощ, но мястото било безлюдно. Подсъдимият продължил да заплашва
пострадалата, че ако не пусне чантата ще я убие, като не спирал да нанася удари
по тялото и ръцете й, а също така и да я рита. Пострадалата стискала здраво
чантата и за да я вземе подсъдимият стъпил с десния си крак върху ръката на
жената. Вследствие на силната болка пострадалата пуснала чантата, а
подсъдимият, установявайки фактическа власт върху вещта, избягал през релсите
към гориста местност, която се намирала по диагонал на спирката.
Свидетелката З. се изправила и с
помощта на случаен минувач стигнала да дома на сина си - св. А.И., който живеел
наблизо.
Още същият ден двамата отишли в
УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" ЕАД, където се установило, че пострадалата има
закрито счупване на лъчевата кост на лявата предмишница.
Свидетелката била приета за оперативни процедури в областта на раменния пояс и
горния крайник с много голям обем и сложност. Била изписана на 01.03.2017г. с
препоръка за продължаващо терапевтично лечение.
Съгласно заключението на СМЕ,
изготвена от вещото лице Д.Н., закритото счупване на лъчевата кост на лявата предмишница на пострадалата й е причинило трайно затруднение
в движенията на левия горен крайник с период на възстановяване между три и пет
месеца.
Отнетите от владението на св. З. вещи по
вид и стойност били както следва: дамска чанта на стойност 20.00 лева, портмоне
„Страдивариус“ на стойност 15.00 лева, пари – 100
лева, мокасини на стойност 81.00лева, диоптрични очила на стойност 250.00 лева,
чадър на стойност 3.00 лева, 2 броя
ключодържатели на стойност 4.00 лева, 5 бр. секретни ключа на стойност 15.00
лева, 1 брой касов ключ на стойност 6.00 лева, мобилен телефон „Самсунг“ на стойност 623.00 лева, протекторов
екран на стойност 5.00 лева и силиконов протектор на стойност 10.00лева, лична
карта, карта за масовия градски транспорт и 4 броя
банкови карти - последните три вещи без стойност.
След като установил фактическа власт
върху отнетите от владението на пострадалата вещи подсъдимият В.И. предоставил
една от тях - мобилния телефон "Самсунг",
на шестнадесетгодишната свидетелка С.И.. Последната е дъщеря на св. Н.Т., с
която по това време подсъдимият живеел на семейни начала. Свидетелката И.
ползвала телефона по предназначение и с камерата направила множество снимки,
които качила в социалните мрежи. Междувременно свидетелката З. закупила нов
мобилен телефон, към който активирала старите си акаунти за "Гугъл фото". По този начин на новия телефон на
пострадалата се появили снимките, направени от свидетелката С.И.. Тези снимки
пострадалата записала на оптичен носител, който предала доброволно с протокол за
целите на разследването.
Назначената в хода на образуваното
наказателно производство техническа експертиза установила, че голяма част от заснетите
изображения представляват снимки на св. С.И..
Междувременно на 01.03.2017г. свидетелката
Н.Т. заложила ползвания от дъщеря й мобилен телефон в Заложна къща "Л."
ЕООД.
С протокол от 06.03.2017г. телефонът
бил предаден за целите на разследването от собственика на заложната къща и
впоследствие бил върнат на пострадалата.
На 06.03.2017г. било проведено
процесуално следствено действие по разпознаване, при което свидетелката Е.З.
посочила подсъдимия В.И. като лицето, което е извършило нападението над нея.
Периодът на възстановяване при пострадалата
бил продължителен. Тя изпитвала значителни болки и страдания не само след
нападението, а и дълго време след това.
Емоционалното й състояние също се променило- свидетелката станала значително по
- тревожна и неспокойна и пред близки споделяла, че се страхува за живота си.
Възприетата за несъмнена фактическа
обстановка съдът установи въз основа на следните доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показания
на свидетелката Е.З., депозирани в хода на съдебното следствие пред настоящия
съдебен състав, включително и приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 1 от НПК (л. 11 от д.п.), показания на
свидетелките Н.Т. и С.И. (частично, включително за двете и приобщените от д.п. на
основание чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 1 от НПК
(л. 19 и л. 20 от д.п.), показания на свидетеля А.И., показания на свидетеля А.С.,
показания на свидетелите Й.Д. и И.Р., заключения на съдебно медицинската
експертиза (л. 27-29 от д.п.), заключение на съдебно оценителната експертиза (л.
76-79 от д.п.), заключение на техническата експертиза (л. 84-88 от д.п.), договор
за продажба на изплащане от 13.01.2016г. (л. 12-14 от д.п.), протокол за
разпознаване от 06.03.2017г., фотоалбум към това действие, изискан служебно от
съда (л. 296 от съдебното дело), протоколи за доброволно предаване от
06.03.2017г. (л. 16 и л. 21 от д.п.), протокол за оглед на веществени
доказателства от 07.04.2017г. (л. 81 от д.п.), заложен билет № 112109 (л. 22 от
д.п.), медицински документи за пострадалата ( л. 23-24, л. 25 от д.п.),
медицински документи за подсъдимия (л. 66-68, л. 71, л. 72), справки за
съдимост на подсъдимия, справка от ГД „ИН” с рег. № И 4554 от 30.03.2017г. (л. 74
от д.п.), разписка от 04.07.2017г. за получаване на мобилен телефон "Самсунг" от пострадалата (л.154 от с.д.),
Анализирайки събраните доказателства, съдът прие, че авторството
на деянието и механизма на неговото извършване се извеждат от показанията на
свидетелката Е.Д.З..
Разпитът й е съществен от гледна точка на предмета на
доказване в производството, тъй като освен пострадала от престъпното деяние,
свидетелката З. е и единствен негов очевидец. Показанията на пострадалата
съдържат детайлни сведения за датата, часа и мястото, на което е извършено
нападението, вида на отнетите вещи, както и естеството на употребената срещу
нея принуда. Грабежът е извършен през светлата част на денонощието и по начин,
по който пострадалата е имала обективна възможност да възприеме типични характеристики
на нападателя. Тя го е наблюдавала от близко разстояние и това, според собственото
й изявление, е позволило да го запомни и разпознае впоследствие. Нападението и
предприетите действия по отнемане на чантата са се развили относително бързо, но
пострадалата е имала възможност да възприеме подсъдимия и преди самото
нападение, тъй като той се е приближил до нея на спирката и я е огледал
внимателно, а това допълнително е ангажирало вниманието й. Показанията на пострадалата
по време на съдебното
следствие са дадени в условията на пряка конфронтация с
подсъдимия, което несъмнено причинява сериозни притеснения за жертвата.
Независимо от това, свидетелката
е категорична, че подсъдимият е мъжът,
който я е нападнал на спирката, както в досъдебното производство – при извършеното
с нейно участие разпознаване,
така и в показанията си в съдебно заседание. Свидетелката изяснява, че по време на разпознаването не е изпитвала
колебания, когато е посочила
подсъдимия като извършител на грабежа. Поради това и доколкото всички останали физически особености на подсъдимия и нападателя съвпадат, допуснатата от нея неточност по отношение на цвета на очите
и възрастта не може да е от
определящо значение, за да се приеме, че тя не е имала достатъчно
надеждни ориентири за
идентификация на извършителя. Ръстът
на нападателя и характерното
лице са типични физически характеристики
на подсъдимия, които при следственото действие по разпознаване са позволили на
пострадалата да заяви личностова идентичност между
него и лицето, което е отнело чрез принуда дамската й чанта.
Самото разпознаване е изпълнено при съблюдаване на
изискванията на НПК, а резултатът от него е обективиран
във валиден процесуален акт. Преди процесуално следственото действие да бъде
извършено, пострадалата е направила подробно описание на външния вид на
извършителя и е посочила подсъдимия като лицето, което притежава същите белези.
При разпознаването са спазени условията и реда на чл. 169 и сл. от НПК.
Показанията на свидетелите И.Р. и И.Д. само
потвърждават направената констатация, тъй като като поемни лица двамата са присъствали на разпознаването и са
категорични, особено свидетелят Р., че без никакво колебание, пострадалата е
посочила подсъдимия като извършител на грабежа. Съдът не може да откаже да
постави в основата на доказателствените си изводи
протокола за разпознаване, тъй като предявените за разпознаване лица са били
различни на ръст. Разпознаването на лица е способ за
събиране и проверка на доказателства, с който се цели установяване
на тъждество между лицата, предявени за разпознаване на
обвиняем или свидетел и такива, за които се
твърди в обясненията или показанията им. Затова и изискването
за предварителен разпит на разпознаващото
лице не е самоцелен - той е необходим за установяване
неговите възприятия за лицето, а непосредствено
преди самото разпознаване - за да се опишат
специфичните черти, белези и особености,
по които те могат да
бъдат разпознати. И, ако законодателят
е поставил изискването лицето или предмета
да се представят
за разпознаване заедно с три или
повече сходни
лица, то той е имал предвид да
се сведе до минимум грешка
в целения резултат от това следствено
действие, поставяйки в основата му общи
към частни признаци. При
разпознаване на лица е въведено изискване предявените да са „сходни по външност”, което
означава, че между тях не трябва да има съществени различия
като раса, пол,
възраст, видими
белези по лицето, татуировки, физически недъзи и пр. Сходността се преценява не като еднаквост, каквато е очевидно, че в
случая не може да се търси, а в смисъл на липса на отличаващи съществено лицата
белези и характеристики. От приложения по делото фотоалбум е видно, че между
предявените за разпознаване лица и подсъдимия не е имало значително
несъответствие. Разликата във възрастта на един от тях спрямо останалите се
открива, но едва при съпоставка на единните граждански номера на лицата,
посочени в протокола, а не и при визуалното им сравнение. Другата разлика в
ръста между един от тях е налична, но не е драстична и в никакъв случай не може
да е решителна за самото разпознаване.
Непоколебима в описанието и в заявената тъждественост между подсъдимия и нападателя пострадалата е
и в съдебно заседание, а това, че на следственото действие по разпознаване без
съмнение е посочила В.И. се следва от еднопосочното изявление на поемните лица Р. и Д..
При това положение и при направеният от пострадалата в
съдебно заседание категоричен извод за тъждество между извършителя на деянието
и намиращия се в съдебна зала подсъдим изводът за авторството на деянието в
негово лице остава несъмнен.
Обстоятелствата, при които е осъществено нападението
над пострадалата и събитията, случили се след това - посещението в болнично
заведение и разпита й от полицейски служители, се потвърждават и от показанията
на св. А.И., които, като конкретни и в отношение с главния факт, съдът също
кредитира.
В системата на доказателствения
материал показанията на свидетелката З. не остават изолирани. Те намират
подкрепа в обстоятелството, че една от отнетите вещи - мобилния телефон "Самсунг", е била заложена от св. Н.Т., с която към
инкриминираната дата подсъдимият е бил във фактическо съжителство, като преди
това телефонът е бил използван и от дъщерята на тази свидетелка С.И..
В показанията на св. Н.Т., депозирани пред състава на
съда и пред разследващ полицай, се наблюдава съществено противоречие относно
обстоятелството била ли е към инкриминирания период във фактическо съжителство с
подсъдимия. На досъдебното производството свидетелката потвърждава това
обстоятелство, а в съдебната фаза категорично го отрича. Коментираното
противоречие е съществено, тъй като безусловното изясняване на факта относно
съжителството би подпомогнало или оборило обвинителната теза, доколкото ползването
непосредствено след деянието на една от инкриминираните вещи, от близко до
подсъдимия лице, е част от веригата доказателства срещу него. Анализирайки показанията
на свидетелката от двете фази на процеса, в контекста на собствената им
логичност и вътрешна непротиворечивост, съдът е категоричен в разбирането си,
че достоверни са изявленията на св. Т. от досъдебното производство. Дадените
тогава показания са в непосредствена близост до инкриминираните събития и във
време, в което споменът за последните е съвсем логично да бъде съхранен. Не е
за подценяване обстоятелството, че към този момент подсъдимият не е бил
привлечен в процесуално качество на обвиняем, т.е. в показанията си Т. не е
имала съзнание, че може да му навреди. Разпитът на тази свидетелка пред
разследващия полицай е проведен в съответствие с изискванията на закона, а освен
това в съдебно заседание Т. не дава никакво логично обяснение за причините,
поради които твърдението за фактическо съжителство е било отразено в протокола
за разпит като изхождащо от нея и въпреки че е било недостоверно, в този му вид
тя е подписала процесуалния документ след предявяването му.
Съдът не кредитира
показанията на свидетелките
Т. и И. от двете фази на производството относно начина, по който телефонът е попаднал във втората от тях. Застъпваната от свидетелките версия, че телефонът
е бил закупен от С.И. за сумата
от 100 лева от непознато за нея
лице, докато е била в кв. "Факултета"
на рожден ден на "чичо
си А.", не са подкрепени
от други доказателства.
Напротив - в изпълнение на задължението
си да установи обективната истина с всички допустими по закон доказателства и доказателствени
средства, съдът допусна до разпит, издири и разпита в качеството на свидетел А.С.А.. Показанията на този свидетел са
контролни по отношение изнесените
от свидетелите Т. и И.
сведения и напълно ги опровергават. Въпреки, че показанията на свидетеля А. сами по себе си се отличават с неконкретност и явно
нежелание да съдейства за разкриване
на обективната истина, е очевидно, че не подкрепят в нито една част разказа на двете свидетелки. Съобразявайки това обстоятелство и факта, че показанията на Т. и И. са недостатъчно информативни и по отношение на лицето,
от което втората твърди да е закупила телфона, съдът отказа да ги постави в основата на доказателствените си изводи.
В частта,
в която двете свидетелки посочват, че след
26.02.2017г. С.И. е ползвала мобилния
телефон "Самсунг" и в
последствие той е бил заложен, съдът се довери на разказаното от свидетелките. То се подкрепя от приложените и прието по делото заложен билет и протокол за доброволно
предаване на телефона.
За вида и характера на причинените вследствие на принудата
повреди на пострадалата съдът
изведе констатации от заключението
на съдебно медицинската експертиза по делото, което е компетентно и обективно
проведено.
Фактическата констатация за съдебното минало на подсъдимия и за здравословното му състояние бе
основана на справката за съдимост
и медицинските документи, издадени на негово име.
Съдът кредитира изцяло заключението на изготвените и
приети по делото оценителна и технически експертизи, които намира за компетентни,
обективни и относими към основния факт на доказване в
производството.
Възприетата за несъмнена
фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:
Обвинителният акт в съда против подсъдимия В.Т.И. е
внесен за престъпление съставомерно по чл. 199, ал.
1, т. 3, пр. 2 и т. 4, вр. с чл. 198, ал.1 от НК.
За мнозинството от съдебния състав възприетата
за установена фактическа обстановка налага от правна страна извода, че подсъдимият В.Т.И. е осъществил състава на
грабежа, за който е предаден на съд.
От обективна страна - на 26.02.2017г., около 15.00
часа, в гр. София, на спирка на МГТ, находяща се на
кръстовището на ул. "Боян Магесник" и ул.
"В. Атанасов" подсъдимият е отнел чужди движими вещи от владението на
св. Е.Д.З. на обща стойност 1132 лева. Подсъдимият е прекъснал фактическата
власт на досегашния владелец върху чантата, в която са били инкриминираните
вещи и е установил своя собствена върху тях трайно. След довършване на деянието
подсъдимият е имал реална възможност да се разпореди с отнетите вещи, което на
практика е сторил с отнетия мобилен телефон, предоставяйки го на св. С.И..
Инкриминираните вещи подсъдимият И. е отнел
като е употребил по отношение на пострадалата принуда от физически характер. За
да получи фактическа власт върху вещта, подсъдимият е нанесъл удари по ръцете и
тялото на пострадалата, ритал я е, скочил е върху ръката й в крайна сметка е
издърпал чантата от ръцете й. Силата е била наложителна (за да преодолее деецът
връзката на жертвата с предмета на посегателство) и функционално подчинена на
преследваната от подсъдимия цел - да прекрати фактическата власт на пострадалата
върху инкриминираните вещи като установи своя такава върху тях.
От обективна страна е налице квалифициращият признак
по чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК – деянието е извършено при условията на опасен
рецидив. При преценката дали е осъществен рецидива по чл. 29, ал.1, б. "а"
и „б” НК съдът съобрази посочените в обвинителния акт осъждания. Това са
присъдите по н.о.х.д. № 82/2004г. на Софийски военен съд и присъда по н.о.х.д.
№ 3736/2010г. на СГС. Първата присъда е влязла в сила на 18.08.2004г. като
наказанието от осем години лишаване от свобода по нея е било изтърпяно на
25.04.2011г. От този момент до извършване на деянието по настоящото дело -
26.02.2017г., е изтекъл срок по-голям от пет години, поради което присъдата по
н.о.х.д. № 82/2004г. на СВС не би могла да обуслови рецидивна
престъпна дейност. Доколкото квалифициращото обстоятелство е осъществено
посредством втората присъда, постановена по н.о.х.д. №3736/2010г. на СГС, съдът
оправда подсъдимият да е извършил грабежа при условията на опасен рецидив по
чл. 29, ал. 1, б. "б" посредством присъдата на Софийския военен съд.
От обективна страна е налице и квалифициращото
обстоятелство по чл. 199, ал. 1, т. 3 от НК - при осъществяване на грабежа, на
пострадалата Е.З. е причинена средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК. Закритото счупване на лъчевата кост на лявата предмишница
се е получило при удара с крак на подсъдимия върху ръката, който е бил
необходим, за да се преодолее връзката между пострадалата и вещта, а самата
повреда е причинила трайно затруднение в движенията на левия горен крайник за
период повече от 30 дни.
От субективна страна деянието е осъществено от
подсъдимият И. виновно, с форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.
2, пр. 1 от НК. Действията на подсъдимия са осъществени в строга и логическа
последователност, която убеждава съда, че в съзнанието му е била формирана ясна
представа, че прекъсва фактическата власт на пострадалата З. върху инкриминираните
вещи, че установява свое владение върху тях, както и че прилага физическо
насилие срещу жертвата, за да постигне крайната си цел. Налице е и специфичното
за този вид престъпни посегателства намерение – за противозаконно присвояване
на предмета на престъплението.
С оглед изложеното съдът призна подс. В.Т.И. за виновен в извършването на престъпление по
чл. 199, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.„а” от НК.
На основание чл. 304 от НПК съдът оправда
подсъдимия за това да е извършил грабеж на вещи, представляващи лична карта, карта за масовия градски транспорт и 4 броя банкови карти,
тъй като последните сами по себе си нямат стойност и не биха могли да бъдат предмет
на престъпление против собствеността.
При индивидуализация на наказанието
на подс. В.Т.И. съдът оцени като отегчаващо
отговорността обстоятелство факта, че извън присъдата, обуславяща рецидива, е наказван
и друг път за престъпления против собствеността, както и обстоятелството, че
употребата на сила е била със значителен интензитет. В същото време
отговорността на дееца се смекчава от обстоятелството, че една от
инкриминираните вещи, която е с най-голяма абсолютна стойност - мобилния
телефон "Самсунг", е била възстановена на
пострадалата още в хода на досъдебното производство. В категорията на
обстоятелствата, снижаващи отговорността съдът постави и изразената от
подсъдимия готовност да възстанови инкриминираната сума на пострадалата в
цялост и да приключи производството по една от диференцираните процедури - със
споразумение. Обстоятелството, което по убеждение на съда има характеристики на
изключителност по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК, е доказаното онкологично
заболяване на подсъдимия, което е и злокачествено по вид. Макар че след
отстраняване на апендикса, в чиято върхова част е бил установен туморът, няма
медицински данни да са настъпили близки или далечни метастази, изявата на животозастрашаваща симптоматика и възможни усложнения в
състоянието на лицето, е очаквана с оглед персистиращите
му оплаквания и самото естество на заболяването. Ето защо съдът прие, че това
обстоятелство обуславя приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като в
случая и най-лекото предвидено в закона наказание (пет години лишаване от
свобода) би се явило несъразмерно тежко за дееца. След преценка на смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства съдът прие, че на подсъдимия следва
да бъде определено наказание под минимума на санкцията, предвидена в закона за
престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 3 и т. 4 от НК, т.е. под пет години, но в
размер значително над минимално допустимата санкция лишаване от свобода,
предвидена в член 39, ал. 1 от НК.
Като анализира всички индивидуализиращи отговорността
на подсъдимия обстоятелства, с оглед относителната тежест на всяко едно и в
тяхната съвкупност, съдът прие, че за постигане целите по чл. 36 НК подходящото
наказание спрямо подсъдимия, определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е три години и шест месеца лишаване от свобода, като прие, че тази санкция
ще бъде съобразена в най – голяма степен с целите по чл. 36 от НК и максимално
ще съдейства за поправянето и превъзпитаването на подсъдимия.
Изпълнението на наказанието лишаване от
свобода не следва да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като с
оглед предходното осъждане на подсъдимия основанията за приложение на този
институт не са налице.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3, б.
б" от ЗИНЗС съдът определи първоначален строг режим на изтърпяване на
наказанието, като приспадна времето, през което по отношение на подсъдимия е
била изпълнявана мярка за неотклонение задържане под стража по същото дело.
С оглед наличните данни за имущественото
състояние на подсъдимия, който не е ангажиран с обществено полезен труд, съдът
счете, че не следва да налага наказанието конфискация до една втора от
имуществото на осъдения и се възползва от правото на преценка, установено в чл.
199, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 3 от НК.
Съдът приема, че предявените от
свидетелката Е.Д.З. граждански искове са доказани по основание. С
деянието по чл. 199 подсъдимият е осъществил фактическият състав на
непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД като виновно е причинил на пострадалата
имуществени вреди и емоционален стрес. При определяне размера на обезщетението
за престъплението по чл. 199 от НК съдът взе предвид съществуването на значими
болки и страдания на пострадалата, вследствие причиненото увреждане, а също и
емоционални смущения у нея, вследствие на извършеното престъпление и дългият
период от време, необходим за преодоляване на това състояние. Съдът отчете, че
и понастоящем според показанията на нейните близки актуалното състояние на
пострадалата се характеризира с повишен ниво на стрес, тревога и безпокойство
от преживяното. При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази и
продължителния период на възстановяване, който при жена на възрастта на
пострадалата, е значително по - голям. Предвид изложеното и на основание чл.52
от ЗЗД съдът намери, че гражданският иск за неимуществени вреди следва да бъде
уважен в размер на 5 000 лева, като за разликата над този размер до пълния
предявен такъв искът беше отхвърлен.
Предвид гореизложеното и доколкото една от
инкриминираните вещи - мобилен телефон "Самсунг",
е върната на пострадалата преди приключване на производството, като частично
основателен следва да бъде уважен и гражданският иск за имуществени вреди до
сумата от 509 лева, като за разликата над тази сума до пълния предявен размер
от 1132 лева искът беше отхвърлен.
С оглед изхода
на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия В.Т.И. да заплати разноски от досъдебното производство в
размер на 174.23 (сто седемдесет и четири лева и двадесет и три стотинки), а по
сметка на СГС 906.40 лева (деветстотин и шест и четиридесет) лева,
представляващи възнаграждение за вещи лица в хода на съдебното производство, а
на основание чл. 190, ал. 2 от НПК и по 5.00 лева държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
Съдебни
заседатели: 1.
2. о.м.
П Р И С Ъ Д А
гр.София, 29.11.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, 30-ти състав,
в публичното съдебно заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди и седемнадесета година в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1. Ж.Ц.
2. Д.М.
с участието на секретаря Мариела Миланова и в присъствието
на прокурора Д. Георгиев, като разгледа
докладваното от съдията н.о.х.д. № 2821 по
описа за 2017 год. и въз основа на закона и доказателствата по делото
П Р И С Ъ Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимия В.Т.И., роден на ***г***, българин, български
гражданин, неженен, с основно образование, осъждан, безработен, с постоянен
адрес ***, понастоящем в затвора в гр. София с мярка за неотклонение задържане
под стража, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 26.02.2017г.,
около 15.00ч, в гр. София, на спирката на МГТ, находяща
се на кръстовището на ул. „Боян Магесник“ и ул.
„В.Атанасов“ е отнел чужди движими вещи на обща стойност 1 132 лева,
представляващи дамска чанта на стойност 20.00 лева, портмоне „Страдивариус“ на стойност 15.00 лева, пари – 100 лева,
мокасини на стойност 81.00лева, диоптрични очила на стойност 250.00 лева, чадър
на стойност 3.00 лева, 2 броя
ключодържатели на стойност 4.00 лева, 5 бр. секретни ключа на стойност 15.00
лева, 1 брой касов ключ на стойност 6.00 лева, мобилен телефон „Самсунг“ на стойност 623.00 лева, протекторов
екран на стойност 5.00 лева и силиконов протектор на стойност 10.00лева, от
владението на Е.Д.З., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил
за това сила – нанесъл удари по ръцете и тялото на пострадалата и издърпал
чантата от ръцете й, като грабежът е придружен със средна телесна повреда –
закрито счупване на лъчевата кост на лявата предмишница,
с което е причинил трайно затруднение в движенията на левия горен крайник на
пострадалата и деянието е извършено в условията на опасен рецидив – по чл. 29,
ал. 1, б.“а“ НК – след като е бил осъждан с присъда по н.о.х.д. № 3736/2010г.,
СГС, 34 състав, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. с чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 29,
ал. 1, б. „А“ го ОСЪЖДА на ТРИ години и ШЕСТ месеца ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА, като НА
ОСНОВАНИЕ чл. 304 от НПК го оправдава за това да е извършил грабеж на вещи,
представляващи лична карта, карта за масовия градски
транспорт и 4 броя банкови карти, както и за квалификацията по чл. 29, ал. 1,
б. „б“ от НК и за това деянието да е извършено в условията на опасен рецидив
след като лицето е било осъждано с присъда по н.о.х.д. № 82/2004г. на Софийски
военен съд.
НА
ОСНОВАНИЕ чл. 57, ал. 1, т. 3, б. „б“
от ЗИНЗС определя първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.
НА
ОСНОВАНИЕ чл. 59 от НК зачита
времето, през което подс. В.Т.И. и бил с мярка
задържане под стража, считано от 06.03.2017г. до влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА подс. В.Т.И. /с установена
самоличност/ да заплати на гражданската ищца Е.Д.З., както следва :
-сумата от 509.00 /петстотин и девет/
лева - обезщетение за имуществени вреди, причинени от престъплението, предмет
на обвинението, като отхвърля иска за имуществени вреди над тази сума до пълния
му предявен размер от 1132.00 /хиляда сто тридесет и два лева/.
-сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева -
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от престъплението, предмет на
обвинението, като отхвърля иска за неимуществени вреди над тази сума до пълния
му предявен размер от 10 000 /десет хиляди/ лева
НА ОСНОВАНИЕ чл.189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия В.Т.И. (със
снета самоличност) да заплати по сметка на СДВР разноски от досъдебното
производство в размер на 174.23 (сто седемдесет и четири лева и двадесет и три
стотинки), а по сметка на СГС 906.40 лева (деветстотин и шест и четиридесет)
лева, представляващи възнаграждение за вещи лица в хода на съдебното
производство.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 190, ал. 2 от НПК съдът ОСЪЖДА подсъдимия В.Т.И.
(с установена самоличност) да заплати държавна такса в размер на по
5.00 (пет) лева за служебно издаване на всеки изпълнителен лист.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране
в 15-дневен срок от днес пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. /о.м./ 2.