М О
Т И В
И
към присъда № 11/20.04.2018г. по НОХД № 147/2018г. на СлОС
Съдебното производство е образувано
по повод на внесения от Окръжна прокуратура гр.Сливен обвинителен акт п.д. № 9/18г.
от 20.03.2018г. против Б.К.Г. *** за престъпление по чл.343 ал.3 предл.6-то б.“б“
вр.ал.1 б.„в” вр.чл.342 ал.1 от НК.
Производството пред СлОС е по реда
на глава двадесет и седма от НПК т.е. с проведено съкратено съдебно следствие
пред първата инстанция.
В с.з. представителят на Окръжната
прокуратура заявява, че поддържа обвинението против подсъдимия Б.К.Г. така
както същото е било повдигнато и предявено с обвинителния акт. Намира, че
същото е доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства /които
подкрепят и направеното от подсъдимия самопризнание/ и настоява подсъдимия Б.К.Г.
да бъде признат за виновен по него и осъден. Предлага на подсъдимия Б.К.Г. да бъде наложено
наказание при условията на чл.58а ал.1 от НК /с оглед на разпоредбата на чл.373
ал.2 от НПК/, като съответно да му бъде определено наказание при наличие само
на смекчаващи и липса на отегчаващи отговорността обстоятелства т.е. в размер
на минималния предвиден в закона, а именно около три години лишаване от свобода,
което да бъде редуцирано с една трета и изпълнението на което с оглед на наличните
преимуществено смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и
съответното липсата на законови пречки за приложението на чл.66 от НК да не бъде
търпяно ефективно, а да бъде отложено за минималния предвиден в закона изпитателен
срок. Предлага се на подсъдимия И. М. да се наложи и съответното наказание по
чл.343г от НК - лишаване от право да се управлява МПС за срок не по-малък от
срока на определеното наказание лишаване от свобода.
В настоящото наказателно
производство в качеството на частен обвинител беше конституирана пострадалата Д.С.И.
– дъщеря на починалия С. И. П.. Същата не предяви граждански иск против
подсъдимия и не беше конституирана като граждански ищец в наказателното
производство. В качеството си на частен обвинител, чрез упълномощения си
повереник адв. С.С. от САК, тя заявява, че поддържа наред с представителя на
прокуратурата обвинението против подсъдимия Б.К.Г., настоява същия да бъде
признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение, като му бъде наложено
наказание лишаване от свобода към средния размер, предвиден за този вид
престъпления и в частност – шест години лишаване от свобода, което да бъде
редуцирано на основание чл.58а ал.1 от НК с една трета и подсъдимият да търпи
наказание четири години лишаване от свобода ефективно. Настоява се и за
налагане на наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок определен
от съда. Не се претендират разноски.
Пострадалият И.С.И. - син на
починалия С. И. П., беше уведомен своевременно по реда на чл.247б ал.2 от НПК за
разпоредителното заседание и за въпросите по чл.248 ал.1 от НПК, за правото да
упълномощи повереник, както и че в 7-дневен срок от връчването на съобщението може да даде отговор по въпросите, които се
обсъждат в разпоредителното заседание, и да направи своите искания; че може да
направи искане за конституиране като частен обвинител и граждански ищец, в
7-дневен срок от връчването на съобщението, но най-късно до започване на
разпоредителното заседание, както и че неявяването му без уважителна причина не
е пречка за провеждане на разпоредителното заседание, както и че
разпоредителното заседание не се отлага, ако не е намерен на посочения от него
адрес за призоваване в страната. Пострадалият И.С.И., редовно призован, не се
яви в разпоредително заседание и до започването на същото не депозира молба за
конституиране като частен обвинител и граждански ищец. Упълномощеният му
повереник в досъдебното производство адв. С.С. от САК изрично заяви, че този
пострадал не желае да участва в наказателното производство и да се конституира
като страна.
Подсъдимият Б.К.Г., лично и чрез упълномощения си защитник адв. К.К. ***.
не оспорва обвинението, още повече, че прави признание по реда на чл.371 т.2 от НПК т.е. признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези
факти. Изразява и съжаление за стореното от него. Основната теза на защитата на
подсъдимия е свързана с обосноваване на необходимостта на подсъдимия да бъде
наложено наказание при многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства т.е.
при условията на чл.58а ал.4 вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК т.е. в размер под минималния
предвиден в закона. В частност се претендира наказание около две години
лишаване от свобода, което да не бъде търпяно ефективно. Във връзка с
последното се оспорва претенцията на частното обвинение както относно размера
на наказанието лишаване от свобода, така и относно ефективното му изтърпяване.
По отношение на предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС се
претендира същото да бъде наложено в размер около една година.
От извършения внимателен анализ на
събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, преценени по отделно и в съвкупността
си, Сливенският окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Б.К.Г. е роден на ***г***.
С поС.ен и настоящ адрес ***, където живее. Български гражданин е. Има
завършено средно образование. Не е женен. Към момента на извършване на деянието
е работел като шофьор и дистрибутор на хлебни изделия във фирма „Бакери“
гр.Стара Загора. Не е осъждан.
Подс. Б.Г. притежава свидетелство
за управление на МПС, категории “В” и „М”. Видно от писмена справка, издадена
от сектор „Пътна полиция - КАТ” при ОДП - Сливен, той е бил санкциониран за
нарушения на правилата за движение по пътищата.
Подс. Б.Г. работел на длъжност
„шофьор и дистрибутор на хлебни изделия“ във фирма „Бакери“. Във връзка с
работата си подсъдимият управлявал товарен автомобил „Форд Транзит 330“ с рег.
№ СТ 3460 ВМ, собственост на Н. К. Б..
На 13.10.2016г. рано сутринта подс.
Б.Г. извършвал разнос на хляб на фирма „Бакери“ с посочения товарен автомобил,
като маршрутът му включвал села от Сливенска и Твърдишка община. Един от
обектите, който трябвало да посети, бил хранителен магазин „Хриси“, находящ се
на ******. Малко преди 06.00 ч. на същата дата подс. Б.Г. паркирал товарния
автомобил пред магазина, за да достави хляб. Продавачката свид. С.Д.
пристигнала около 06.00 ч. на работа, влязла през задния вход и видяла, че
бусът бил паркиран пред обекта. Свид. Д. отключила входа на магазина, подс. Б.Г.
влязъл и заредил 12 бр. хляб. От своя страна, свид. Д. му върнала 4 бр. стар
хляб за брак, които подсъдимият взел и отишъл да остави в буса. В този момент в
търговския обект влязъл постр. С. И. П. от гр.Шивачево, на 67 г., за да купи
цигари. Подс. Б.Г. се върнал в магазина, свид. Д. му платила за доставения
хляб, след което подсъдимият напуснал търговския обект. Непосредствено след
това от магазина излязъл и пострадалия С. П..
Подс. Б.Г. се качил в товарния
автомобил и предприел маневра за движение на заден ход, като скоростта му на
движение достигнала до около 12 км/ч. Той предприел и извършил маневрата, без
да наблюдава непрекъснато цялата зона зад товарния автомобил, като е следвало
или да предприеме обръщане на посоката на движение при движение напред и на
място, което не би затруднило останалите участници в движението, или да осигури
човек, който да регулира извършената маневра.
В същото време, към момента на
потегляне на автомобила, постр. С. П. неправилно навлязъл към средната част на
платното по ул. „Петър Атларски“ и се движел попътно за автомобила. В момента
на потегляне на автомобила пешеходецът е бил на около 5,7 метра от мястото на
удара и на около 6,3 метра от задния габарит на автомобила.
При така предприетата от подс. Б.Г.
маневра за движение на заден ход, товарният автомобил „Форд“ ударил пешеходеца
със задния си челен габарит, като ударът попаднал в зоната на задно-дясната
странична повърхност на тялото. При удара постр. С. П. паднал върху платното с
лице към терена, при което тялото му останало между колелата на автомобила.
Автомобилът притиснал с долните си подови елементи тялото към платното, като по
този начини били причинени множество телесни увреждания на пострадалия, а по
долната ходова част на автомобила останали следи от дрехите на пострадалия.
Подс. Б.Г. възприел пострадалия
върху платното в предното панорамно стъкло. Подсъдимият отишъл до постр. С. П.
и се опитал да проведе разговор с него, но не успял. В този момент наблизо се
намирала свид. Г.Т., с която подс. Б.Г. провел кратък разговор, след което
напуснал местопроизшествието.
Непосредствено след тези събития,
свид. С.Т.от гр.Шивачево отивал към хранителния магазин и видял постр. С. П. да
лежи върху тротоара с обляно в кръв лице. Свид. Т.влязъл в магазина и казал на
свид. Д., че има човек на пътя, след което двамата излезли от магазина и отишли
при пострадалия. Последният бил в съзнание и им казал, че бусът за хляб го е
блъснал. Бил подаден сигнал за случилото се на телефон 112.
Незабавно на място се отзовал свид.
М.М. - полицейски инспектор „Пътен контрол“ при РУ - Твърдица. Свид. М. провел
разговор с постр. П. и той му казал, че го е блъснал бус на фирма „Бакери“.
След това пристигнала линейка и постр. П. бил откаран в шоково съС.ие в Център
за спешна медицинска помощ при МБАЛ „Д-р Ив. Селимински“. Въпреки проведените
реанимационни мероприятия, в 08.50 ч. постр. С. П. починал в резултат на
настъпилото ПТП.
Свид. П.Н. — сестра на сестра на
постр. С. П., съобщила за случилото се на свид. Д.И. - дъщеря на починалия.
В резултат на проведените ОИМ била
установена самоличността на водача - подс. Б.Г., както и моторното превозно
средство, което е управлявал при настъпилото ПТП.
В хода на разследването е бил
извършен оглед на местопроизшествие, оглед на труп, оглед на моторно превозно
средство на товарен автомобил „Форд Транзит 330“ с рег. № СТ 3460 ВМ, огледи на
веществени доказателства.
Видно от приложеното удостоверение
за наследници, постр. С. И. П. е оставил наследници по закон - свид. И.С.И. и
свид. Д.С.И..
Видно от заключението на съдебномедицинската
експертиза на труп, в резултат на настъпилото пътно-транспортно произшествие,
постр. С. П. е получил автомобилна травма - травма вследствие блъскане от
товарен микробус при движение на заден ход, при което пострадалият е паднал на
пътното платно, тялото му е било притискано от ниските части на долната
повърхност на микробуса, като с различни негови части тялото е било закачено за
дрехите и е било овъргаляно по пътното платно. Пострадалият е получил множество
повърхностни травми в областта на лицето и предните части на главата и тежка
гръдна травма с множествени счупвания на повечето десни ребра отпред, отстрани
и отзад, с множествени контузии и разкъсвания на десния бял дроб, с масивен
подкожен газов емфизем на тъканите, обхващащ и областта на шията, наличие на
десностранен хемопневмоторакс с наличие в гръдната кухина на около 1 литър кръв
и кръвни съсиреци, както и на въздух. Установени са и единични счупвания на
левите ребра, но същите са по-леко изразени. Установени са и счупвания на двете
ключици около гръдничните им краища с кръвоизливи около местата на счупванията.
Установени са и добре изразени кръвонасядания в областта на меките тъкани пред
телата на шийните и горните гръдни прешлени. При външния оглед и аутопсията на
трупа са установени и други по-леки повърхностни травми в областта на главата,
лицето и крайниците. Установени са и повърхностни травми в областта на дланите
и пръстите на горните крайници от вида на охлузвания, кръвонасядания и
натъртвания на меките тъкани, по-сериозна травма в областта на лявата глезенна
става със счупване на костите, изграждащи лявата глезенна става и тяхното
изкълчване. Установени са и разкъсно- контузна рана между първия и втория пръст
на дясното ходило. Кожата, лигавиците и вътрешните органи се намериха бледи
вследствие острата следкръвоизливна анемия. Според вещото лице, причината за
настъпването на смъртта е тежката гръдна травма с множествените счупвания на
десните ребра и единични счупвания и на левите ребра, тежките контузионни
увреждания на белите дробове предимно на десния бял дроб с десностранен
хемопневмоторакс с наличие на около 1 литър кръв и кръвни съсиреци в гръдната
кухина и тежък подкожен газов емфизем на гръдния кош, достигащ до шията. Тези
травми са довели до изпадане на пострадалия в съС.ие на тежък травматичен и
хеморагичен шок, който е и непосредствената причина за настъпването на смъртта.
Настъпването на смъртта на пострадалия е била неизбежна и неминуема. Животът му
е бил неспасяем.
Описаните увреждания са получени
вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и са получени по
механизма на удряне и притискане на главата, гърдите, крайниците и останалите
травмирани области на тялото по такива предмети и притискане на тези области на
тялото между такива предмети. Смъртта се дължи на получените тежки травматични
увреждания при възникналото пътно-транспортно произшествие и настъпилите
усложнения в тази връзка. Описаните травми и настъпилата смърт са пряка и
непосредствена последица на възникналото пътно-транспортно произшествие.
Локализацията на уврежданията сочи, че най-силно е било влиянието на механичния
фактор в областта на дясната половина на гръдния кош. Установените увреждания
са получени вследствие притискането на дясната половина на гръдния кош между
повърхността на терена на местопроизшествието и долната част на микробуса, като
при външния оглед и аутопсията на трупа не са установени категорично убедителни
данни за прегазването на пострадалия от микробуса. Възможно е да се касае за
частично прегазване, като напълно е възможно част от гумата на автомобила да е
преминала през дисталния край на лявата глезенна става и дисталната част на
дясното ходило. Трупната картина отговаря на смърт в първото денонощие. Смъртта
на пострадалия добре отговаря да е настъпила в посоченото в предварителните
сведения време.
Видно от заключението на
назначената автотехническа експертиза: „1. Скоростта на товарен автомобил
„Форд“ към момента на удара е около 12 км/час. Товарният автомобил е потеглил
от място при извършване на маневра на заден ход. 2. Опасната зона за спиране
при определената минимална скорост от 12 км/час е била около 4,7 метра. 3.
Скоростта на движение на пешеходеца преди ПТП и към момента на удара е била
около 3,9 км/час. 4. Пешеходецът се е движил попътно за автомобила и в средната
част на платното за движение. 5. Автомобилът е потеглил от място, когато
пешеходецът е бил на около 6,3 метра от него и на 5,7 метра от мястото на
удара. Спрямо това разположение на двата обекта пешеходецът не е попаднал в
опасната зона за спиране на автомобила. 6. Автомобилът „Форд“ е ударил
пешеходеца със задната си повърхност съответно в задно-дясната странична
повърхност на тялото. 7. Водачът на товарния автомобил е нямал техническата
възможност да наблюдава непрекъснато зоната непосредствено зад товарния
автомобил. 8. Водачът на товарния автомобил е имал техническата възможност да
предотврати ПТП в случай, че осигури човек, който да регулира извършената
маневра, а при невъзможност - е следвало да предприеме обръщане на посоката на
движение при движение напред и на място, което не би затруднило останалите
участници в движението. 9. Техническите причини, довели до възникването на ПТП
са: предприетата маневра за движение на заден ход от водача на товарен
автомобил „Форд“ без да наблюдава непрекъснато платното зад автомобила.
Технически правилно е водачът на товарния автомобил да наблюдава непрекъснато
платното зад автомобила, а при невъзможност за това - да осигури човек, който
да контролира непрекъснато предприетата маневра; технически неправилното поведение
на водача на автомобила спрямо пешеходеца. Технически правилно е водачът на
пътно превозно средство да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците,
особено към престарелите хора; навлизането на пешеходеца на платното за
движение и в коридора на движение на маневриращия автомобил. Технически
правилно е пешеходецът да използва наличните тротоари и да бъде особено
предпазлив при пресичане или навлизане на платното; предприетата технически
неправилна маневра за движение на заден ход в зоната на кръстовище.“
Видно от заключението на
назначената фоноскопна експертиза, текстът от звукозапис, направен при обаждане
на телефон 112, е снет на хартиен носител.
Фактическата обстановка, такава
каквато е възприета от съда се покрива с изложеното в обстоятелствената част на
обвинителния акт и същата не се оспорва от страните.
С оглед на разпоредбата на чл.373
ал.3 от НПК съдът прие за установени обстоятелствата изложени, като се позова
на направеното самопризнание от страна на подсъдимия и на доказателствата
събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.
Така описаното непосредствено
по-горе като фактическа обстановка настоящият съд прие за установено по
несъмнен и безспорен начин, в резултат на извършения от съда внимателен и
подробен анализ на всички събрани и проверени в хода на проведеното съкратено съдебно
следствие доказателства и
доказателствени средства, съответно преценени както поотделно, така и в
съвкупността си - обясненията на подсъдимия Б.Г., депозирани в досъдебното
производство; показанията на свидетелите М.М., С.Д., С.Т., Г.Т., Д.И., И.И. и П.Н.,
депозирани в досъдебното производство; заключенията на вещите лица по съдебномедицинската,
авто-техническата и фоноскопната експертизи, депозарини в досъдебното
производство; писмените доказателствени материали – протокол за оглед на
пътнотранспортно произшествие и фотоалбум, протокол за оглед на труп и
фотоалбум, протокол за оглед на МПС и фотоалбуми, 2 бр. протоколи за оглед на
веществени доказателства и фотоалбум, справка за нарушител/водач; справка за
собственост на товарен автомобил марка „Форд Транзит 330“ рег.№ СТ 3460 ВМ, препис
извлечение от акт за смърт, удостоверение за наследници, протокол за доброволно
предаване и приемо-предавателен протокол за МПС; характеристична справка и декларация
за материално положение и имотно съС.ие.
Съдът обсъди обясненията на
подсъдимия изхождайки от обстоятелството, че наред с качеството си на
доказателствено средство като всички останали доказателствени средства, тези
обяснения представляват и основно средство за защита на подсъдимия, още повече,
че той е в най-голяма степен заинтересуван от изхода на делото, а и не носи
наказателна отговорност в случай, че изнесе факти, които не отговарят на
действителността. В досъдебното производство подсъдимият е депозирал съвсем
кратки обяснения, заявявайки, че поддържа казаното от него по време на разпита
му в качеството на свидетел. Единствено е посочил, че не е напуснал умишлено
мястото на произшествието, тъй като не е възприел да е ударил с автомобила си
пострадалия, а е помислил, че последният сам е паднал. В тази им част
обясненията на подсъдимия не следва да бъдат кредитирани, тъй като от една
страна противоречат на останалия доказателствен материал /в частност на
показанията на свид. Г.Т./, а от друга са непоследователни и нелогични.
Цитираната свидетелка категорично отрича да е виждала пострадалия да лежи на
улицата, да е провеждала разговор с подсъдимия в тази връзка вкл. да му е
казвала да остави пострадалия да лежи на улицата. Същевременно, недостоверно е
твърдението на подсъдимия, че не е усетил да е ударил с управлявания от него
автомобил пострадалия респ. че не е направил връзка между съС.ието и
положението на пострадалия и възможността това да е причинено от него при
движението на автомобила на заден ход. Пострадалият е лежал на пътното платно
на място, откъдето е минал автомобила при движението си на заден ход. Същият е
имал видимо нараняване по главата си, каквото не е имал преди това, когато
подсъдимият го е видял в магазина. При това положение логично е следвало
подсъдимият да направи извод, че падането на пострадалия в средата на улицата и
нараняването му е предизвикано именно от удар с управлявания от него автомобил,
като с оглед на габаритите на последния и теглото му /товарен бус/ е напълно
възможно той да не усети нанасянето на този удар. В тази връзка,според
настоящия съд, подсъдимият е бил наясно с факта, че е ударил с автомобила си
пострадалия, но считайки, че последният не е увреден сериозно е напуснал
мястото на произшествието вместо веднага да съобщи на органите на полицията
респ. да окаже помощ. Следователно, в тази им част обясненията на подсъдимия
представляват негова защитна теза, целяща оневиняването му по отношение на
факта, че е напуснал мястото на произшествието.
В съдебната фаза подсъдимият прави
признание по реда на чл.371 т.2 от НПК на фактите съдържащи се в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът намира, че следва да се
кредитират изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като
същите са последователни и непротиворечиви, макар и в различна степен същите са
относими към предмета на доказване и допринасят за изясняването на определени
обстоятелства от него. От тези показания от съществено значение са депозираните
от свидетелите С.Т., С.Д. и М.М., които макар да не са очевидци на
произшествието и съответно да не са възприели обстоятелствата от механизма на
същото /вкл. и движението на автомобила, управляван от подсъдимия т.е.
събитията, касаещи възникването и протичането на ПТП/, са контактували с
пострадалия на мястото, където той се е намирал по средата улицата, възприели
са съС.ието му, както и казаното от него относно това какво се е случило и кой
е причинил уврежданията му. Чрез показанията на тези свидетели се установява
авторството на деянието. Важни са и показанията на свид. Г.Т. /коментирани
по-горе при преценката на обясненията на подсъдимия/, доколкото чрез тях се
опровергава тезата на подсъдимия и в частност защитната му позиция по отношение
на факта, че е напуснал мястото на произшествието. Що се касае до показанията
на останалите свидетели – Д.И., И.И. и П.Н., те не са пряко свързани с
механизма на възникване и протичане на
ПТП, доколкото посочените лица съответно са деца и сестра на пострадалия и не
са очевидци на произшествието, нито депозират твърдения в тази връзка.
Съдът кредитира напълно и
заключенията на вещите лица по авто-техническата, съдебномедицинската и
фоноскопната експертизи. Тези заключения са подробни, пълни, обосновани и не
пораждат никакво съмнение по отношение на правилността им. Не само, че не са
оспорени от страните, но в действителност те в много голяма степен допринасят
за изясняването на съществени обстоятелства включени в предмета на доказване -
механизма на причинените увреждания и причината за смъртта респ. характера на
телесните увреждания, както и за причините за възникването на ПТП и механизма
на неговото протичане вкл. техническите причини за това респ. приноса на всеки
от участниците в ПТП за неговото възникване и протичане. Заключенията са
депозирани от компетентни вещи лица, в чиято добросъвестност и професионални
знания съдът няма никакви основания да се съмнява. В частност от особено важно
значение е заключението на вещото лице по авто-техническата експертиза както за
изясняване на най-съществените обстоятелства от предмета на доказване по
делото, така и с оглед преценката на достоверността на обясненията на
подсъдимия, респ. направеното от него признание по реда на чл.371 т.2 от НПК на
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът намира, че следва да се
кредитират писмените доказателствени материали, приобщени чрез прочитането им
по реда на чл.283 от НПК. Протоколите за съответните следствени действия са
изготвени в съответствие както с общите
изисквания на чл.100 и сл. от НПК, така и на специалните изисквания за
конкретното процесуално действие и следователно са годни доказателствени
средства по отношение на извършеното по време и установено чрез тези действия.
Освен това, тези доказателствени материали
не се оспорват от страните.
Страните в хода на съкратеното
съдебно следствие изрично заявиха, че не оспорват доказателствените материали.
При така установеното от фактическа
страна и въз основа на обсъдените и коментирани доказателствени материали,
настоящият съд направи следните правни изводи:
С деянието си, описано подробно
по-горе, от обективна и субективна страна подсъдимият Б.К.Г. е осъществил признаците на състава на
престъплението по чл.343 ал.3 предл.6-то б.“б“ вр.ал.1 б.“в“ вр.чл.342 ал.1 от НК, тъй като на 13.10.2016г. в гр.Шивачево, общ.Твърдица, на ул.„Петър
Атларски“, при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил
марка „Форд Транзит 330“ с рег. № СТ 3460 ВМ, нарушил правилата за движение по
пътищата , нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП, чл.20 ал.1 от ЗДвП, чл.40
ал.1 и ал.2 от ЗДвП и чл.116 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на С.
И. *** и след деянието е избягал от местопроизшествието.
От обективна страна е несъмнено, че
подсъдимият Б.К.Г. е управлявал автомобил на посочените по-горе дата и място с
посочената по-горе скорост на движение, както и че е извършил описаните маневри.
При това си движение подсъдимият е
допуснал нарушение на правилата за движение по посочените текстове от Закона за
движение по пътищата:
- чл.5 ал.2, т.1 от ЗДвП: Водачът
на пътно превозно средство е длъжен: да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците ...;
- чл.20 ал.1 от ЗДвП: Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват;
- чл.40 ал.1 от ЗДвП: Преди да
започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението;
- чл.40 ал.2 от ЗДвП: По време на
движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице,
което да му сигнализира за опасности;
- чл. 116 от ЗДвП: Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците,
особено към ... престарелите хора.
Нарушените от страна на подс. Б.Г.
правила на движение касаят задълженията на водачите на превозни средства да
бъдат внимателни и предпазливи към уязвимите участници в движението като
пешеходците /в конкретния случай постр. С. П./, да контролират непрекъснато
управляваните от тях превозни средства и най-вече да предприемат маневрата
движение назад само ако пътят зад превозното средство е свободен и няма да се
създаде опасност за останалите участници /в случая пострадалия пешеходец/ респ.
по време на движението си назад непрекъснато да наблюдават пътя зад превозното
средство, а когато това е невъзможно, да се осигури лице, което да сигнализира
за опасности.
Няма съмнение, че при управление на
автомобила подсъдимият е допуснал тези нарушения на правилата за движение – не
е бил внимателен и предпазлив по отношение на уязвимите участници в движението
/пешеходеца С. П./; не е контролирал непрекъснато превозното средство и не е
спазил всички законови изисквания регламентиращи извършването на маневрата
движение назад.
Подсъдимият и защитата му принципно
не оспорват факта, че е допуснал тези нарушения на правилата за движение, като
единствено заявяват, че е било рано сутрин, не е имало видимост вкл. зад
превозното средство и съответно не е имало кого да помоли да следи зад
превозното средство и да предупреждава за опасности. Задълженията на водачите
на превозни средства произтичащи от разпоредбите на чл.40 ал.1 и ал.2 от ЗДвП
са абсолютни и категорични т.е. че при движение на заден ход, преди да се
започне маневрата, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението; както и че по време на движението си назад водачът е
длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
Посочените от подсъдимия причини /ранния час, намалената видимост, липсата на
други хора по това време на денонощието и на това място/ в никакъв случай не
отменят това задължение, още повече, че в конкретния случай подсъдимият в
действителност е имал възможност да осигури такова лице. Той е могъл напр. да помоли
продавачката в магазина – свид. С.Д., да наблюдава при движението на автомобила назад, но не го
е сторил. Тази необходимост да бъде осигурено лице, което да наблюдава при
движението на автомобила назад и да предупреждава за опасности произтича и от
обстоятелствата, при които е била извършвана тази маневра – при намалена
видимост /поради ранния час навън все още е било тъмно/ и при ограничена
видимост /поради габаритите на управлявания автомобил, който не позволява да се
наблюдава пътя зад него/.
По делото е установено по несъмнен
и категоричен начин, че пътнотранспортното произшествие и причинените в
резултат на него телесни увреждания и впоследствие смърт на постр. С. И. П. са
пряка последица от допуснатото от страна на подс. Б.К.Г. нарушения на цитираните
по-горе правила за движение от ЗДвП.
По отношение на
характера на причинените телесни увреждания, механизма на получаването и причината
за смъртта на пострадалия, по делото не се спори въобще и е несъмнено, че описаните
от вещото лице по съдебномедицинската експертиза телесни увреждания в резултат
на ПТП, вследствие на което С. И. П. е
починал, както и че е налице пряка и непосредствена връзка между нарушаването
на правилата за движение, възникването на ПТП респ. последиците от него -
нараняванията и настъпването на смъртта на пострадалия.
Налице е и
квалифициращото обстоятелство по чл.343 ал.3 предл.6-то от НК – „бягство от
местопроизшествието“. Няма съмнение, че подсъдимият е напуснал мястото на
произшествието, след като е ударил пострадалия с управлявания от него
/подсъдимия/ автомобил. Подсъдимият не е имал основателна причина за напускане
на мястото на произшествието /като напр. оказване на помощ на пострадалия/,
нито е съобщил за станалото на компетентните органи – не е се обадил на
органите на полицията, не е позвънил на тел.112, не е потърсил медицинска помощ
за пострадалия. По отношение на това обстоятелство т.е. че подсъдимият
действително е напуснал мястото на произшествието по принцип той и защитата му
не спорят, но възразяват относно квалифицирането на това поведение като бягство
от местопроизшествието. Тази теза вече беше коментирана по-горе при преценката
на обясненията на подсъдимия и настоящият съд стигна до извода, че се касае за
защитна позиция, респ. че наведените възражения в тази връзка са неоснователни.
Както вече беше
посочено по-горе, принципно не е изключено подсъдимият действително да не е
възприел, че с управлявания от него автомобил е ударил пострадалия с оглед
габаритите и естеството на автомобила, както и конкретния механизъм на
причиняване на удара – движение на товарен бус със сравнително големи размери,
без видимост при движение на заден ход при липса на осветеност т.е. при
намалена и ограничена видимост. Подсъдимият, обаче, е възприел ясно пострадалия
да лежи на пътното платно на място, по което той е минал в автомобила при
движението си на заден ход. Подсъдимият е възприел и съС.ието на пострадалия,
който видимо е имал нараняване в областта на главата. При това положение за
подсъдимия е било очевидно и той е бил съвсем наясно, че положението на
пострадалия върху пътното платно и съС.ието му вкл. нараняването по главата
/възприето от подсъдимия/ е предизвикано именно от удар с управлявания от
подсъдимия автомобил. След като подсъдимият е напуснал мястото на
произшествието без да има основателна причина за това, очевидно разчитайки, че
пострадалият не е сериозно увреден, това негово поведение следва да се
квалифицира именно като бягство от местопроизшествието. Последващото му
поведение, след като е бил потърсен от органите на полицията, не изключва така
коментираната правна квалификация, доколкото се касае за действия, които са
извършени след напускане на мястото на произшествието.
От субективна страна деянието на
подсъдимия е извършено по непредпазливост. Същият не е целял пряко настъпването
на престъпния резултат, но е могъл съобразно квалификацията си на водач на МПС
и е бил длъжен в съответствие с особеностите на конкретната пътна обстановка да
предвиди настъпването на общественоопасните последици – да не предприема извършването
на маневрата движение на заден ход в нарушение на изискванията на закона за
извършване на тази маневра.
Като причини и условия за
извършване на престъплението съдът преценява проявеното от страна на подсъдимия
незачитане на основни правила за движение, регламентиращи задълженията за
движение на заден ход както и поведението му спрямо пешеходците, както и да не
извършва маневри в нарушение на предписанията на закона относно тяхното
извършване.
Съставомерността на деянието на
подсъдимия т.е. обстоятелството, че той е извършил посоченото престъпление и
правната му квалификация не се оспорва от страните по делото /с направените
по-горе уточнения досежно квалифициращото обстоятелство „бягство от
местопроизшествието“/.
При определянето на вида и размера
на наказанията, което следва да бъдат наложени на подсъдимия за извършеното от
него престъпление, съдът се съобрази с предвиденото в съответната разпоредба на
общата част на НК като вид и размер на санкцията за този вид престъпления /със
задължителното приложение на чл.58а от НК с оглед на разпоредбата на чл.373
ал.2 от НПК/, отчете степента на обществената опасност както на дееца, така и
на всяко неговото деяние, взе предвид подбудите мотивирали подсъдимия да
извърши конкретното престъпление, прецени и всички останали обстоятелства
влияещи върху размера на отговорността и съответно спази изискванията визирани
в разпоредбата на чл.36 от НК относно постигането на целите на наказанието.
Съдът отчете обстоятелството, че
предвид зачестилите напоследък транспортни произшествия вкл. и с човешки
жертви, в резултат на което годишно в страната загиват повече хора отколкото
при някои дълготрайни военни конфликти, принципно този вид деяния са с повишена
степен на обществена опасност, което от своя страна обуславя необходимостта от
по-строга наказателна политика като един факторите за ограничаването на тази
неблагоприятна тенденция.
От друга страна съдът прецени, че
подсъдимият не е с висока степен на обществена опасност, както и че извършеното
от него не е с много висока степен на обществена опасност /нетипична за този
вид престъпления/, независимо от обстоятелството, че подс. Б.Г. неколкократно е
бил санкциониран по административен ред за допуснати нарушения на правилата за
движение по ЗДвП. Тези негови нарушения са свързани основно с непоставянето на
предпазен колан и съответно не са били свързани пряко с безопасността на
движение.
С оглед на цитираната по-горе
разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК относно задължителното приложение на чл.58а от НК съдът намира, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание при
условията на чл.54 от НК, а именно лишаване от свобода, чийто размер да бъде
намален с една трета по реда на чл.58а ал.1 от НК.
Като смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства се отчетоха възрастта му, неговите фактически
признания и проявените самокритичност, искрено разкаяние и съжаление, необремененото
му съдебно минало, положителните му характеристични данни и обстоятелството, че
принос за настъпването на ПТП има и самия пострадал С. И. П., който също е
нарушил правилата за движение по пътищата, регламентиращи поведението на
пешеходците.
Съдът не отчете отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства доколкото предишните му наказания,
наложени по административен ред, за нарушения по ЗДвП, са свързани основно с
непоставянето на предпазен колан и съответно не са били свързани пряко с
безопасността на движение.
Напускането на мястото на
произшествието не следва да се квалифицира като отегчаващо отговорността
обстоятелството, доколкото също е взето предвид при квалификацията на деянието
като по-тежко – такова по чл.343 ал.3 от НК, като в този смисъл е нормата на
чл.56 от НК.
Процесуалното поведение на
подсъдимия в хода на досъдебното производство и в частност в началната фаза на
разследването, характеризиращо се с липса на признание за вина, е свързано
непосредствено с упражняването на правото му на защита, поради което не може да
бъде преценявано като отегчаващо отговорността обстоятелство и в този смисъл
претенцията на процесуалния представител на частния обвинител се явява
неоснователна.
При това положение съдът прецени,
че на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода при наличие
единствено на смекчаващи и при липса на отегчаващи отговорността му
обстоятелства, а именно в размер на минималния, предвиден в разпоредбата на
чл.343 ал.3 б.“б“ от НК. В този смисъл съдът прецени, че на подс. Б.К.Г. следва
да се определи наказание лишаване от свобода за срок от три години.
Неоснователно е искането на
частното обвинение за определяне на наказание към средния размер, доколкото
липсват основания за това – не са налице отегчаващи отговорността
обстоятелства, които да мотивират определяне на наказание в по-висок от
минималния размер.
Въпреки наличието на няколко
/коментирани по-горе/ смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства
респ. липсата на такива, които да отегчават положението му, настоящият съд
прие, че същите нито са толкова многобройни, нито имат такъв изключителен
характер, че да го мотивират да направи извод за несъразмерна тежест на
предвиденото най-леко наказание т.е. да определи наказанието при условията на
чл.55 от НК.
Определянето на наказание в
по-нисък размер вкл. под предвидения в закона минимум в конкретния случай не би
съответствало на степента на обществената опасност както на конкретното деяние
/свързано с допускане на сериозни нарушения на правилата за движение при
управление при намалена и ограничена видимост и на заден ход, както и с
последващо неоснователно напускане на мястото на произшествието/, така и на
степента на обществената опасност на този вид деяния по-принцип, което налага
необходимостта от провеждането на една по-строга наказателна политика.
Съгласно разпоредбата на чл.58а
ал.1 от НК така определеният размер на наказанието лишаване от свобода от три
години следва да се редуцира с една трета и на подсъдимия следва да се наложи
наказание лишаване от свобода в размер на две години.
Съдът констатира, че по делото
липсват формални законови пречки за приложението на чл.66 от НК, доколкото
подсъдимият не е осъждан и определеното му наказание /след редукцията по чл.58а
ал.1 от НК/ позволява това. Същевременно, с оглед на посоченото по-горе относно
невисоката степен на обществената му опасност, се стигна до извода, че за
поправянето и превъзпитаването на подсъдимия не е необходимо той ефективно да
изтърпи наложеното му наказание т.е. наказанието от две години лишаване от
свобода следва да бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок
от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Определянето на такъв
размер на изпитателния срок /в минималния предвиден в закона размер/ също е
съобразено с преценката относно невисоката степен на обществена опасност на
подсъдимия респ. с изводите относно постигането на целите на наказанието. Съдът
прецени, че през този срок не е необходимо възлагането на полагане на
възпитателни грижи по реда на чл.67 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл.343г от НК на подс. Б.К.Г. следва да се наложи и наказанието лишаване от право да
управлява МПС. Съдът прецени, че това наказание следва да се наложи за срок равен
на срока на наказанието лишаване от свобода преди редукцията му по чл.58а ал.1
от НК, а именно за срок от три години. Продължителността на това наказание също
бе преценена с оглед на направените от съда констатации за степента на
обществената опасност на извършеното от подсъдимия и необходимостта същият да
бъде лишен от възможността отново да извърши такова престъпление за определен
период от време, като този период от време не може да бъде по-малък от размера
на наказанието лишаване от свобода, предвид разпоредбата на чл.49 ал.2 от НК. С
оглед разпоредбата на чл.58а ал.5 от НК, не е предвидено размера на това
наказание да се намалява с една трета т.е. недопустимо е редуцирането на
размера на определеното наказание лишаване от право да се управлява МПС.
Във връзка с направените по-горе
констатации и взетото решение относно размера на наказанието лишаване от право
да се управлява МПС /който не може да бъде по-малък от наложеното наказание
лишаване от свобода предвид, както и предвид недопустимостта размера на това
наказание да бъде редуциран по реда на чл.58а от НК/, претенциите на подсъдимия
и защитата му за налагане на такова наказание в размер на една година се явяват
неоснователни.
По преценката на съда, така
наложените на подс. Б.К.Г. наказания в максимална степен отчитат обществената
опасност на подсъдимия и на извършеното от него, както и наличните останали
/коментирани подробно по-горе в настоящите мотиви/ обстоятелства влияещи върху
размера на отговорността му и следователно максимално биха способствали за да
се постигнат целите на наказанието предвидени в разпоредбата на чл.36 от НК.
По правилата на процеса съдът следва
да осъди подсъдимия Б.К.Г. да заплати по сметката на ОД МВР - Сливен сумата от
749,13 лева представляваща направените по делото разноски за възнаграждения на вещи
лица.
По отношение на веществените
доказателства:
- памучен тампон с отривки от
червеникава течност, запечатан в полиетиленов плик с лепенка №А5495 на ОД на
МВР – Сливен;
- 1 бр. залепващо фолио, съдържащо
следа № 1 – в плик с лепенка №А5516 на ОД на МВР – Сливен;
- 1 бр. залепващо фолио, съдържащо
следа № 2 – в плик с лепенка №А5517 на ОД на МВР – Сливен;
- 1 бр. залепващо фолио, съдържащо
следа № 3 – в плик с лепенка №А5518 на ОД на МВР – Сливен;
- 1бр. залепващо фолио, съдържащо
следа № 4 – в плик с лепенка №А5519;
-1бр. тампон с отривка от омасляване
– в плик с лепенка № 5520 на ОД на МВР – Сливен, съдът намира, че същите след
влизане на присъдата в сила следва да бъдат унищожени като вещи без стойност.
По отношение на веществените
доказателства:
- 1бр. мъжко платнено кафеникаво
яке, късо, с ниска яка – в плик с лепенка № А5512 на ОД на МВР – Сливен;
- 1бр. плетена, сива на цвят, блуза
с дълъг ръкав – в плик с лепенка № А5513 на ОД на МВР – Сливен;
- 1бр. риза с къс ръкав, светло
лилава - в плик с лепенка № 5514 на ОД
на МВР – Сливен;
- 1чифт черни кожени обувки с
връзки и един чифт черни плетени чорапи – в плик с лепенка № А5515 на ОД на МВР
– Сливен, съдът намира, че същите след влизане на присъдата в сила следва да
бъдат върнати на наследниците на пострадалия С. И. П..
Ръководен от изложеното, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
Мотивите към присъдата са изготвени
на 30.04.2018г.