РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. гр. Добрич, 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осемнадесети март
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Анна Великова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Анна Великова Гражданско дело №
20223200100710 по описа за 2022 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба с вх.№
5497/19.10.2022г., уточнена с молба с вх.№ 5981/10.11.2022г., подадена от Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, с
променено наименование - Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество
(КОНПИ), Булстат *********, гр. С., пл. "***, с адрес за призоваване гр. В., ул. ***, с която,
след извършен отказ от искове (частично спрямо И. И. А. и изцяло спрямо К. С. Д.), е
предявен иск с правно основание чл. 153 от ЗОНПИ срещу И. И. А. с ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр. Д., бул. „*** и настоящ адрес гр. Д., ул. „***, за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 6 500 лв., на основание чл.
142, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ, в това число:
- лек автомобил, марка „БМВ", модел „X 5", с peг. № ***, дата на първа регистрация
01.01.2001г., рама № ***, двигател № ***, с пазарна стойност към настоящия момент 4 000
лв.
- лек автомобил, марка „Смарт", модел „МЦ 01", с peг. № ***, дата на първа
регистрация 06.07.2001г., рама № ***, без номер на двигател, с пазарна стойност към
настоящия момент 2 500 лв.
Претендираните от ищеца права произтичат от следните обстоятелства:
Ответникът И. И. А. е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по
чл. 123а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК, което попада в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 11 от ЗПКОНПИ
(с променено заглавие – ЗОНПИ). Въз основа постъпило в ТД - В. уведомление от Районна
1
прокуратура – Д. с вх. № УВКПКОНПИ - 605/ 30.03.202г., с протокол № ТД 04 ВА/УВ –
4509/01.04.2021г. е започнала проверка за установяване на значително несъответствие в
имуществото на лицето. С решение № 2813/20.07.2022г. на КОНПИ е било образувано
производството за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. С
решение № 3046/12.10.2022г. на КОНПИ е прието да се внесе искова молба за отнемане на
незаконно придобитото имущество от И. И. А. и К. С. Д..
От събраните в хода на проверката доказателства се установило, че въпреки, че И. И.
А. и К. С. Д. нямат обща адресна регистрация, същите имат две общи деца, родени
съответно през 2011г. и 2016г., както и общи задгранични пътувания през целия проверяван
период. Поради това е прието, че е налице фактическо съжителство на съпружески начала
между проверяваното лице и К. С. Д., която е включена в обхвата на проверката за целия
проверяван период - от 01.04.2011г. до 01.04.2021г.
Посочено е, че от направения анализ (подробно описан в исковата молба) при
проверката е установено, че е налице значително несъответствие за целия проверяван
период в имуществото на проверяваното лице по смисъла на чл. 107, ал. 2 от ЗОНПИ вр. § 1,
т. 3 от ДР на ЗОНПИ над 150 000 лв. (сочено в икономическия анализ като 209 600,57 лв.).
Според исковата молба, релевантно за определяне на „значително несъответствие" по
смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ е имуществото като съвкупност за целия проверяван
период, а след частични отказ от иска – имуществото, притежавано в края на периода.
Предмет на отнемане в исковото производство първоначално е било имущество на стойност
80 020 лв., при твърдение за наличие на предпоставките по чл. 153, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 вр.
чл. 141 вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1, чл. 143, т. 1, т. 5 и чл. 151 от ЗОНПИ, а след извършения
отказ от исковете – на стойност 6 500 лв., формирана от претенцията на основание чл. 142,
ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ срещу И. И. А..
В началото на периода И. И. А. и К. С. Д. притежавали следното имущество: - 100
дружествени дяла по 1 лв. всеки или 100 лв. представляващи 100% капитала на „Ч." ЕООД,
ЕИК ********* - едноличен собственик и управител на дружеството е И. И. А.; - 10
дружествени дяла по 1 лв. всеки или 10 лв. представляващи 100% капитала на „Заложна
къща А." ЕООД, ЕЖ *** - едноличен собственик и управител на дружеството е И. И. А.; -
начално салдо по сметки - 14,99 лв. по разплащателна сметка в „Първа инвестиционна
банка" АД с № ***, открита на 03.12.2010г., с титуляр К. С. Д.. От него в края на периода -
01.04.2021г., са налични дружествените дялове в двете търговски дружества. Сумата от
14,99 лв. не е налична в края на периода и не се претендира. Дружествените дялове също не
са предмет на искова претенция от КОНПИ.
Общо през проверявания период от 01.04.2011г. до 01.04.2021г. ответниците са
придобили имущество (налично в края на периода и отчуждено през него) на стойност 82
520 лв., в т. ч.: разход за придобИ.е на недвижими имоти в размер на 9 500 лв.; разход за
придобИ.е на МПС в размер на 69 000 лв.; внесени суми по банкови сметки в размер на 4
020 лв., както следва:
2
Ответникът И. И. А. е придобил следното имущество, което е налично в неговия
край: - лек автомобил, марка „БМВ", модел „X5", с per. № ***, дата на първа регистрация
01.01.2001г., рама№ ***, двигател № ***, с пазарна стойност към настоящия момент 4 000
лв.; - лек автомобил, марка „Смарт", модел „МЦ 01", с per. № ***, дата на първа регистрация
06.07.2001г. рама № ***, без номер на двигател, с пазарната стойност към настоящия
момент 2 500 лв. Двете МПС са предмет на искова претенция от КОНПИ на основание чл.
142, ал. 2, т. 1 вр. чл. 141 от ЗОНПИ от И. И. А. с обща цена на иска 6 500 лв.
Ответникът И. И. А. е придобил без средства със законен източник и отчуждил
недвижими имоти и МПС: - недвижим имот - нива от 7 809 кв.м. с идентификатор
72624.497.72 по КККР на гр. Д. и недвижим имот с площ от 3190 кв.м. с трайно
предназначение: урбанизирана с идентификатор 72624.497.74 по КККР на гр. Д. - за общата
цена от 9500 лева, призната за действителна, отчуждени за сумата от 17 000 лева, приети за
действителна пазарна цена; - лек автомобил, марка „Опел“ модел „Зафира", с per. № *** с
пазарна стойност 6 500 лева; - лек автомобил, марка „Мерцедес", модел „320 ЦДИ", с per. №
*** с пазарна стойност 15 000 лева; - лек автомобил, марка „БМВ", модел „X6", с peг. № ***
с пазарна стойност 30 000 лева.
К. С. Д. е внесла по разплащателната си сметка в „Първа инвестиционна банка" АД с
№ ***, открита на 03.12.2010г., сума в размер на 20 лв. на 30.11.2020г. и по банковата си
сметка в лева в „Обединена българска банка“ АД с № ***, открита на 16.07.2015г., закрита
на 19.04.2017г., на 16.07.2015г. сумата от 4 000 лв., за които се твърди, че са с незаконен
източник.
В отговора на исковата ответникът е оспорил иска по съображения, че с оглед
наведените от ищеца твърдения за стойността на имуществото, същото не надвишава 150
000 лева и поради това не е налице основание за изследване на несъответствието между
доходите, разходите и имуществото им в проверявания период. Посочил е, че съгласно
разрешенията, дадени с TP № 4/2021 от 18.05.2023г. на ОСГК на ВКС и формираната
съдебна практика (цитирана), основната предпоставка за отнемането е установяване дали
между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на
проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя. Отнемането може да бъде
извършено, в случай че имуществото (с дефиниция в § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ) в края на
проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и това
увеличение надхвърля посочения в § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ размер. Едва след установяване
на такова превишение подлежи на изследване въпросът дали даден доход има законен
характер. Оспорил е цената на придобИ.е и отчуждаване на лек автомобил, марка „БМВ",
модел „X6", с per. № ***, закупен и продаден обратно на продавача в рамките на няколко
месеца. Не е оспорил останалите цени на придобИ.е и отчуждаване на МПС. Намерил е за
недоказани твърденията на ищеца за общо фактическо съжителство с К. С. Д. през целия
проверяван период и общата им издръжка, вкл. и тази на децата им. Навел е твърдението, че
през проверявания период са били подпомагани за покрИ.ето на разходите си за живот от
техните родители.
3
В първото съдебно заседание ответникът е заявил, че не оспорва посочените от ищеца
в исковата молба цени на придобИ.е и отчуждаване на недвижимите имоти и МПС, не е
конкретизирал възражението си, че с К. С. Д. са били подпомагани от своите родители и е
оттеглил доказателствените си искания в тази връзка. Допълнително е уточнил, че е бил във
фактическо съжителство с К. С. Д. до края на 2016г., а след това до края на проверявания
период е живял сам.
Обявление по чл. 76, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.) за образуване на делото е
обнародвано в ДВ бр. 70/15.08.2023г. и до приключване на устните състезания трети лица не
са предявили самостоятелни права върху претендираното от КОНПИ по делото имущество.
Предявеният по реда на чл. 153 от ЗОНПИ иск е за отнемане на имущество,
придобито незаконно от ответника в периода 01.04.2011г. до 01.04.2021г. на основание чл.
142, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ.
По делото е установено, че въз основа постъпило в КОНПИ, ТД - В. уведомление от
Районна прокуратура – Д. с вх. № УВКПКОНПИ - 605/30.03.2021г. за това, че И. И. А. е бил
привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 123а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК,
което попада в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 11 от ЗОНПИ, с протокол № ТД 04 ВА/ УВ –
4509/01.04.2021г. е започнала проверка за установяване на значително несъответствие в
имуществото на лицето за периода 01.04.2011г. – 01.04.2021г., а с решение №
2813/20.07.2022г. на КОНПИ е било образувано производството за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество. С решение № 3046/12.10.2022г. на КОНПИ е
прието да се предяви иск за отнемане на незаконно придобитото имущество от И. И. А. и К.
С. Д., а в хода на производството е извършен отказ от иска срещу К. С. Д..
На отнемане в полза на държавата по реда на ЗОНПИ подлежи незаконно
придобитото имущество - за придобИ.ето на което не е установен законен източник. За да се
приеме, че дадено имущество е незаконно придобито, следва да се установи значително
несъответствие в имуществото на проверяваното лице. "Значително несъответствие" е онзи
размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000
лв. за целия проверяван период (§ 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ).
В имуществото по чл. 141 от ЗОНПИ, съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗОНПИ и очертания
от ищеца предмет на делото, се включва личното имущество на проверяваното лице.
Имущество, съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ, е всякакъв вид собственост, материална или
нематериална, движима или недвижима, ограничени вещни права, както и юридически
документи, доказващи правото на собственост или други права върху него. Релевантно е кои
от постъпилите през изследвания период в патримониума на ответника и съжителстващото с
него лице имуществени блага са налични в края на този период. Преминаването на благата
през патримониума на лицата има правно значение само доколкото някои от тях са останали
в съответния патримониум в края на изследвания период, тъй като те са се обогатили
единствено с това, което притежават в края на изследвания период. Такова обогатяване е
налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на
проверявания период и в края на същия е налице необосновано превишение, при което
имуществото се е увеличило в края на проверявания период. Когато няма такова
увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания
период, то не е налице обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. С
тълкувателно решение № 4/2021 от 18.05.2023г. по тълк. дело № 4/2021г., ОСГК на ВКС в т.
1, е прието, че получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен
източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за
което не е установен законен източник на средства за придобИ.ето му, в случай че те не са
налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, не представляват
"имущество" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ, не участват при определяне размера
на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, съответно паричната
4
равностойност на тези средства и суми, ако не е установено преобразуването им в друго
имущество, не подлежи на отнемане в полза на държавата. В мотивите на тълкувателния акт
е разяснено, че имуществото, което подлежи на отнемане, и значителното несъответствие
между притежаваните активи и придобитото от законен източник, са неразривно свързани и
не могат да бъдат разделяни с цел да се достигне до предвидената в закона разлика,
обосноваваща отнемането; законодателят е имал предвид наличие на фиксиран от него актив
в края на проверявания период, който не може да бъде обяснен и оправдан със законни
източници на доходи; преминаването на суми по банкови сметки, които като краен резултат
не са увеличили актива, не следва да се включват в него, независимо от техния размер.
По делото не се спори, че от началото на проверявания период (01.04.2011г.) и до
края на 2016г. ответникът е бил във фактическо съжителство с К. С. Д.. Двамата имат две
деца – Ч. И. И. с ЕГН ********** и Ш. И. И. с ЕГН **********. Приложената на л. 517, том
2 от делото справка от ОД на МВР – В. установява съвместни пътувания в чужбина на двете
лица, в някои случаи и на децата им, включително и в периода, за който ответникът твърди
да не са били във фактическо съжителство. Последното опровергава възражението. Същото
и не се поддържа в представените по делото писмени бележки от ответника, обосновани с
изводите на вещото лице при продължило през целия период фактическо съжителство.
По делото е установено (така т. 16.А от съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/ с
вх.№ 254/11.01.2024г.), че в началото на периода И. И. А. и К. С. Д. са притежавали
следното имущество:
100 дружествени дяла по 1 лв. всеки или 100 лв. представляващи 100% капитала на
„Ч." ЕООД, ЕИК ********* - едноличен собственик и управител на дружеството е И. И. А.;
10 дружествени дяла по 1 лв. всеки или 10 лв. представляващи 100% капитала на
„Заложна къща А." ЕООД, ЕИК ********* - едноличен собственик и управител на
дружеството е И. И. А.;
начално салдо по сметки - 14,99 лв. по разплащателна сметка в „Първа
инвестиционна банка" АД с № ***, открита на 03.12.2010г., с титуляр К. С. Д..
Имуществото общо в началото на периода е на стойност 124,99 лв.
В края на проверявания период ответникът притежава имущество (така първи
вариант по т. 16.Б, подт. 1 и подт. 2 от заключението на вещото лице по СИЕ):
лек автомобил, марка „БМВ", модел „X5", с per. № ***, дата на първа регистрация
01.01.2001г., рама№ ***, двигател № ***, с пазарна стойност към момента на придобИ.е от
12 000 лв.
лек автомобил, марка „Смарт", модел „МЦ 01", с per. № ***, дата на първа
регистрация 06.07.2001г. рама № ***, без номер на двигател, с пазарната стойност към
момента на придобИ.е от 4 500 лв.
100 дружествени дяла по 1 лв. всеки или 100 лв., представляващи 100% капитала на
„Ч." ЕООД;
10 дружествени дяла по 1 лв. всеки или 10 лв., представляващи 100% капитала на
„Заложна къща А." ЕООД.
В края на периода по банкови сметки на К. С. Д. са налични суми в размер на
1 287,01 лв., от които: 23,90 лв. по разплащателна сметка с IBAN: *** в „ПИБ“ АД и 1263,11
лв. левова равностойност на 645,82 евро по курс на БНБ 1.95583 по спестовна сметка в евро
с IBAN: *** в „Юробанк България“ АД (така т. 12 и първи вариант по т. 16.Б, подт. 3 от
заключението по СИЕ).
Стойността на имуществото на ответника и на К. С. Д. в края на периода възлиза на
17 897,01 лв. (16 610 лв. стойност на имуществото на ответника и 1 287,01 лв. налични пари
5
по сметки на К. Д.) – първи вариант по т. 16.Б от заключението на вещото лице по СИЕ.
Тази стойност надвишава притежаваното в началото на периода имущество със 17 772,02 лв.
При това извод за наличие на "значително несъответствие" по смисъла на § 1, т. 3 от
ДР на ЗПНПИ не може да бъде обоснован. Това е така, защото нетният доход, като разлика
от доходите и разходите на лицето за целия период, не може да бъде отрицателна величина,
а най-малко нула. В този случай несъответствие в повече от 150 000 лв. между нетен доход
и имущество на стойност 17 772,02 лв. не може да се формира и извод за основателност на
иска не може да се обоснове.
Анализът на събраните по делото доказателства относно доходите, приходите и
източниците на финансиране на ответника и членовете на семейството му, техните разходи
(обичайни и извънредни), имуществото и съпоставянето им също обосновава
неоснователност на иска.
При тълкуването на закона в мотивите на тълкувателно решение от 18.05.2023г. по
тълк. дело № 4/2021г., ОСГК на ВКС е прието, че стoйнocттa на т. нар. "значително
несъответствие" е специално законово понятие, означаващо превишаване с най-малко 150
000 лв. стойността на имуществото (не на сбора на разходите) над общата стойност на
нетния доход за проверявания период и, едва когато такова несъответствие е налице, на
проверка подлежи какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е
източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не.
При определяне стойността на нетните доходи не трябва да се преценява дали съответни
доходи, приходи и източници на финансиране са законни или не, освен ако това
обстоятелство не е установено по несъмнен начин (напр. с влязла в сила присъда) -
преценката за законност на придобИ.ето се извършва при констатирано значително
несъответствие между имуществото и нетния доход (арг. § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ), като на
отнемане подлежи именно незаконно придобитото имущество, а не дохода или прихода (арг.
чл. 141, във вр. с чл. 142, ал. 2 от ЗОНПИ). Законността на придобитото през проверявания
период имущество е от съществено значение за делото, но тя подлежи на преценка едва след
като се установи значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на закона. С други
думи - всички доходи, приходи и източници на финансиране, независимо от своя източник,
участват при определяне на нетния доход и ако съпоставката на нетния доход и наличното в
края на периода имущество покаже несъответствие повече от 150 000 лв., на преценка
подлежи дали тези доходи, приходи и източници на финансиране имат законен източник –
ако отговорът е положителен, придобитото с тях налично имущество не подлежи на
отнемане; ако отговорът е отрицателен – имуществото подлежи на отнемане. Формирана е
различна съдебна практика по въпроса дали пазарната стойност на придобИ.е (като разход)
и пазарната стойност на отчуждаване (като доход) на придобитото и отчуждено в периода
имущество трябва да участват в анализа приходи/разходи или не. Настоящият състав
споделя виждането, че те следва да намерят отражение съответно и в разходната, и в
приходната част, защото то е в унисон с изложеното по-горе относно начина на формиране
на несъответствието и преценката за законност на доходите за придобИ.е на имуществото.
6
Така в приходната част следва да бъдат включени и пазарните стойности към момента на
отчуждаване на придобито в хода на периода имущество, чиито пазарни стойности към
момента на придобИ.е се отчитат в разходната част на анализа.
В течение на проверявания период ответникът е придобил и отчуждил възмездно:
А/ недвижими имоти, придобити с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имоти № 14, том I, рег.№ 151, дело № 10/11.01.2013г., вписан с вх.рег.№
483/11.01.2013г. под акт № 72, том I, дело № 58/2013г. на СВ - Д. с придобивна стойност
9500,00 лв. по нотариален акт, призната от ищеца за действителна:
нива с площ от 7 809 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска,
съставляваща имот № 72624.497.72 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Д.;
поземлен имот с площ от 3 190 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, с
идентификатор № 72624.497.74 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Д..
Двата имота са продадени за цена от 17 000 лв., призната от ищеца за действителна, с
нотариален акт за покупко-продажба № 95, том І, рег.№ 850, дело № 69/09.03.2015г., вписан
под акт № 73, том V, дело № 539/09.03.2015г. на СВ – Д..
Б/ моторни превозни средства с обща придобивна стойност 52 500 лв., която съвпада
и с пазарната стойност при отчуждаване:
лек автомобил марка „Опел", модел „Зафира", per. № ***, с дата на първа регистрация
12.03.2001г., рама № *** и двигател № ***, регистриран на името на ответника на
07.12.2012г., с прекратена регистрация на 10.12.2012г. и регистриран в друга държава на
11.12.2012г. – пазарна стойност към датата на придобИ.е и на отчуждаване от 7 500 лв.
лек автомобил марка „Мерцедес", модел „320 ЦДИ", с per. № ***, с дата на първа
регистрация 05.01.2004г., рама № *** и двигател № ***, регистриран на името на ответника
на 12.12.2012г., с прекратена регистрация на 13.12.2012г. и регистриран за транзитен износ -
пазарна стойност към датата на придобИ.е и на отчуждаване от 15 000 лв.
лек автомобил, марка „БМВ", модел „X 6", с per. № ***, с дата на първа регистрация
26.11.2008г., рама № *** и двигател № ***, придобит от ответника с договор за покупко-
продажба от 30.06.2014г. и продаден на 14.11.2014г. с пазарна стойност към момента на
придобИ.е и на отчуждаване в размер на 30 000 лв.
Разходите за придобИ.е на неналичното в края на проверявания период имущество
възлизат общо на 62 000 лв. (пазарни стойности към момента на придобИ.е), а доходите от
отчуждаване на това имущество са в общ размер от 69 500 лв. (пазарни стойности към
момента на отчуждаване). Налице е приход (положителен баланс) от 7 500 лв. за целия
проверяван период, който намира отражение при определяне на нетните доходи.
Доходите, приходите и източниците на финансиране за периода от 01.04.2011г. до
01.04.2021г. на ответника и К. Д. общо са в размер на 77 950,15 лв., в т.ч.: 1491,43 лв. от
трудово възнаграждение (по т. 1 от СИЕ); 6958,72 лв. помощи и обезщетения (по т. 2 от
СИЕ); 52 500 лв. от продажба на МПС и 17 000 лв. от продажба на недвижим имот,
придобити през периода.
Разходите, въз основа на информацията от т. 4 до т. 8 от заключението по СИЕ, са
198 206,53 лв., в.т.ч.: обичайни и извънредни разходи по НСИ в размер на 135 464,81 лв.,
разходи за придобИ.е на недвижими имоти, неналични в края на периода, в размер на 9500
лв., разходи за придобИ.е на МПС, неналични в края на периода, в размер на 52 500 лв.;
платени данъци в размер на 741,72 лв. (така т. 9 от СИЕ).
Личните вноски по банкови сметки на К. Д. за периода от 01.04.2011г. до
7
01.04.2021г., които не са налични по съответните сметки към края на проверявания период,
са в размер на 4000 лв. Те не са отчетени като разходи, тъй като не надхвърлят размера на
обичайните разходи по НСИ за 2015г. в размер на 12 142 лв. (така т. 8 от СИЕ, по задачите,
поставени съобразно твърдението и искането на ищеца).
Нетният доход за периода от 01.04.2011г. до 01.04.2021г. е в отрицателен размер от
120 256,38 лв. (77 950,15 лв. – 198 206,53 лв.).
Наличното имущество в края на периода е на стойност от 17 897,01 лв. (т. 16.1.Б –
първи вариант на СИЕ), в т.ч. дружествени дялове, (110 лв.), МПС (16 500 лв.) и налични
парични средства по банкови сметки на К. С. Д. (1 287,01 лв.).
Съпоставката между нетния доход в отрицателен размер от 120 256,38 лв. и
имуществото в края на периода на стойност 17 897,01 лв. формира несъответствие от
138 153,39 лв. То не е значително, защото не надвишава установения в § 1, т. 3 от ДР на
ЗОНПИ праг от 150 000 лв.
По изложените съображения искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне, без да
се изследва дали имуществото е придобито със средства със законен/незаконен източник.
При отхвърляне на иска ищецът няма право на направените по водене на делото
разноски и на юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, КОНПИ следва да заплати на ответника разноски
за възнаграждение за вещо лице в размер на 200 лева. В полза на ответника се следва и
платено от него възнаграждение за един адвокат. От представените доказателства се
установява платена сума в размер на 5 400 лв. с вкл. ДДС. Възнаграждението е оспорено с
довод да е прекомерно по чл. 78, ал. 5 от ГПК - несъобразено с оказания обем защита и със
сложността на делото. Упълномощаването е извършено на дата 29.11.2023г. (л. 723) - след
като е изтекъл срокът за подаване на отговор на исковата молба и след като по делото е
депозирана молба от ищеца за отказ от иска – на дата 15.11.2023г. (л. 710). До този момент
ответникът е бил представляван от назначен от съда особен представител на основание чл.
47, ал. 6 от ГПК, на когото е определено и изплатено възнаграждение от 2 523,75 лв.,
съразмерно на прекратената част от иска (с цена 69 500 лв.) и с приложението на чл. 47, ал.
6, изр. 2 от ГПК и чл. 9 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (3/4 от 3 365 лв. – половината от 6 730 лв.). С участието на
упълномощения адвокат е разгледан иск с цена от 6 500 лв. и само за представителство по
него в полза на страната следва да се плати адвокатско възнаграждение от ищеца. За
защитата по другата част от иска, производството по която е прекратено, възнаграждение е
определено и платено на особения представител. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, страната,
задължена за разноски, дължи на другата възнаграждение за защита от един адвокат, като
няма значение дали той е договорен или назначен от съда особен представител на разноски
на ищеца.
След като за изготвяне на отговор е изплатено възнаграждение на особения
представител в размер на ¾ от минимално дължимото по Наредба № 1 от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, то на упълномощения от ответника
адвокат за процесуалното представителство в следващия етап на производството се дължи ¼
от уговореното възнаграждение, или 1 350 лв. с ДДС, доколкото се твърди то да е уговорено
и платено за защита по цялото дело, т.е. и от преди извършения отказ от иска. Тази сума е в
повече от минималното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения при цена на иска от 6 500 лв. - 1 140
лв. с вкл. ДДС. Предвид приетото с решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари
2024г. по дело C‑438/22, след възражението на ищеца за прекомерност, адвокатското
възнаграждение от 1 350 лв. се явява и съответно на неголямата фактическа и правна
сложност на делото и осъществената защита само след подаване на отговор на исковата
8
молба. Изплатеното от страната възнаграждение в повече не покрива тези критерии и не
следва да й се присъжда в тежест на ищеца. Последният следва да заплати на ответника
сумата от 1 350 лв. от платеното адвокатско възнаграждение. Не е основателно
възражението на ищеца за неотговорност за разноски, обосновано с неподаването от
ответника на декларация по чл. 136 от ЗОНПИ и с разпоредбата на чл. 156, ал. 6 от ЗОНПИ.
Съгласно чл. 156, ал. 6 от ЗОНПИ, когато ответникът по съответния иск за отнемане на
имущество в полза на държавата по този закон представи пред съда доказателства, които е
могъл да представи с декларациите по чл. 136 или 137 и не са събрани по независещи от
Комисията причини, съдът може да му възложи изцяло или отчасти разноските по делото
независимо от изхода по делото. Разпоредбата на чл. 156, ал. 6 от ЗОНПИ предвижда, че
ответникът понася отговорността за разноските по делото, сторени от Комисията, когато
искът за отнемане на имущество в полза на държавата е отхвърлен, но причината за това е
единствено в поведението на ответника. Отхвърлянето на иска в случая е по причина
неговата неоснователност въз основа изложените от ищеца обстоятелства и представените
от него доказателства. Следователно основание за прилагането на чл. 156, ал. 6 от ЗОНПИ
не е налице.
На основание чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ Комисията следва да заплати дължимата
държавна такса за образуване на делото. Съобразно цената на иска от 6 500 лв., тя е в размер
на 260 лв.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Комисия за отнемане на незаконно придобитото
имущество, Булстат *********, гр. С., пл. "***, с адрес за призоваване гр. В., ул.”***, срещу
И. И. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Д., бул. „*** и настоящ адрес гр. Д., ул.
„***, иск по чл. 153 от ЗОНПИ за отнемане на имущество на обща стойност 6 500 лв. на
основание чл. 142, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ, в това число:
- лек автомобил, марка „БМВ", модел „X 5", с peг. № ***, дата на първа регистрация
01.01.2001г., рама № ***, двигател № ***, с пазарна стойност към настоящия момент 4 000
лв.
- лек автомобил, марка „Смарт", модел „МЦ 01", с peг. № ***, дата на първа
регистрация 06.07.2001г., рама № ***, без номер на двигател, с пазарна стойност към
настоящия момент 2 500 лв.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ
*********, гр. С., пл. "***, с адрес за призоваване гр. В., ул.”***, да плати на И. И. А. с ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. Д., бул. „*** и настоящ адрес гр. Д., ул. „***, разноски
по делото в размер на 200 лв. (депозит за вещо лице) и адвокатско възнаграждение в размер
на 1 350 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ
*********, гр. С., пл. "***, с адрес за призоваване гр. В., ул.”***, да плати на Държавата, в
полза бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд - Добрич сумата от 260 лв.,
представляваща дължима държавна такса за образуване на делото.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - В. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
9
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
10