МОТИВИ ПО НОХД № 57/2018г. НА БРС-ІIIн.с.
Районна прокуратура-гр.Бяла е обвинила лицето Р.М.Р. ***,
в това, че на 03/04.08.2017 г. в с.Б., обл. Р. се съвъкупил с лице от женски
пол - Б.Д.С.,***, като я принудил към това със сила и заплашване- престъпление
по чл.152 ал.1 т.2 от НК.
Подсъдимият
Р. признава вината си, както и фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Изразява съгласие да не се събират доказателства за тези
факти и да се ползват самопризнанията му при постановяване на присъдата в
случай, че се подкрепят от останалите доказателства.Изразява съжаление за
извършеното. Упълномощеният му защитник моли съда за налагане на наказания в минималния,
предвиден размер, с отлагане изтърпяването на наказанието за подходящ
изпитателен срок.
Прокурорът поддържа обвинението и пледира подсъдимият
да бъдат признат за виновен в извършване на престъплението, в което е обвинен,
като му бъде наложено наказание 2,6г.лишаване от свобода, което с оглед на проведената процедура по
глава 27 от НПК бъде редуцирано с една трета, при което да изтърпи наказание
1,8гЛС. Счита, че са налице предпоставките на чл.66 ал.1 от НК за отлагане
изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от три години.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
Р.М.Р. е роден на *** ***, българско гражданство, начално образование, неженен,
неосъждан, не работи, ЕГН **********.
Подсъдимият Р. *** заедно с баща си - св.Х. и жената, с която последният живеел на семейни начала
– Д. П. По отношение на последната била назначена съдебнопсихиатрична
експертиза, която приключила със заключение, че П. страда от умерена умствена
изостаналост, която й пречи правилно да възприема фактите по делото и да дава
достоверни обяснения. Липсва годност на показанията й, както към момента на
изготвяне на експертизата, така и към момента на настоящото деяние.
Св.Х., на
когото казвали „К.“, познавал св.С. и майка й - св.М. от около една година. Двете живеели в с.В., обл.Р. Св.Х. им гостувал в
това село и им помагал в дворната работа. Покрай св.Х.,
св.С. познавала сина му - подс.Р..
Преди време подсъдимия Р. предложил на св.С. да
правят секс, но тя го отблъснала и му отказала.
На 03.08.2017 г. св.Х. бил с
конска каруца в гр.Б., обл.Р. С него била Д. П. Същия ден св.С.
и св.М. били в с.гр., за да пазаруват. Около обяд се
срещнали. Заговорили се и св.С. споделила на св.Х., че кметът на община Борово отказал да им предостави
общинско жилище. Св.Х. ги поканил да му гостуват в
с.Б. Двете жени се съгласили и се качили в каруцата. По пътя за с.Б. купили
храна и бира и се отправили към селото. Намерението им било да останат няколко
дни на гости в дома на св.Х. Около 17,00 часа
пристигнали в дома му в с.Б.
Св.С. и
майка й се измили и си починали. В това време П. приготвила пилето, което
закупили. Четиримата се настанили на маса на първия етаж на къщата. Вечеряли,
стъмнило се. Около 22,00 часа се върнал синът на св.Х.
— подс.Р.. Като го видяла, св.С.
се притеснила, тъй като си спомнила за похотливите му намерения.
Влизайки в стаята, св.Р.
взел бутилка с бира и започнал да пие. След това поискал да разговаря със св.С. насаме. Тя отказала. В това време двете с майка си
били на двора в имота на св.Х.. Подс.Р.
започнал да дърпа настрани С., но М. се опитала да я защити. Тогава той ударил
на последната шамар и завлякъл св.С. настрани. Св.Х. му казал:“Недей, остави я, тя е болна жена, има мъж,
има внуци“. Според него синът му искал да прави секс със св.С..
Като видял какви са намеренията на подсъдимия, св.Х.
излязъл на улицата, за да потърси помощ. Повикал съседите си, негови роднини,
да помогнат. Свидетелите В. Р., на когото Х. бил чичо, заедно със синовете си И.
А. и В. А., се отзовали веднага. Видели, че подсъдимият е в пияно състояние и
разбрали, че има намерение да осъществи полов акт със св.С..
Св.В. Р. се скарал на подсъдимия, но той му казал да
го остави, тъй като това била негова работа. Малко след това подсъдимият се
успокоил и тримата съседи си тръгнали.
След като си тръгнали, подсъдимият отново започнал да
дърпа св.С., като намерението му било да се усамоти с
нея на втория етаж на къщата. Св.С. се разтреперела и
разплакала. Св.Х. се намесил, опитал да спре сина си,
но не успял. Въпреки съпротивата й, подсъдимият я хванал под мишницата, стиснал
я силно и я завлякъл по стъпалата към втория етаж на къщата. Св.С. нямала сили да се съпротивлява. Подс.Р.
я вкарал в една от стаите на втория етаж, затворил вратата и я залостил с маса.
В стаята нямало електрическо осветление. Подсъдимият й казал да легне на
леглото. Тя отказала, но той я блъснал и тя паднала на леглото. Накарал я да си
свали панталона, като я заплашил, че ще я бие. Тя му казала, че не иска да
прави секс с него. Той й казал: „Не, ще го махнеш“. Панталонът й бил шарен с
шарки и св.С. го свалила. Под панталона била без
бельо. След това й казал да съблече блузата си и изплашената С. го сторила.
Останала само със сутиен. Подсъдимият се съблякъл чисто гол. Казал на св.С.: „Вече ще правим секс, няма да те дам“, след което я
ударил с юмрук по лявата скула. Нахвърлил се върху нея и започнал да
осъществяла полов акт, като проникнал в половия й орган. Еякулирал
и семенната течност попаднала във влагалището й. След това осъществил анален
полов акт. После продължил със стандартен секс. На св.С.
й причерняло, станало й лошо, започнало да й се повдига. Въпреки това подсъдимият
продължил да я изнасилва. След това й казал да му направи орална любов. Св.С. отказала и не го направила. Подсъдимият продължил да
я изнасилва до около 03,00 часа на 04.08.2017 г. След приключване на последният
акт я накарал да се измие и да уринира пред него. Казал й още, че ще му стане
жена, ще му пере и ще му готви.
След известно време започнало да се развиделява. Подсъдимият
се облякъл и излязъл навън. Малко след това Св.С.
също излязла навън и установила, че го няма. Слязла на първия етаж, където били
майка й, св.Х. и Д. П. Св.С.
им казала, че подс.Р. я изнасилил. Разказала им какво
точно се е случило и как подсъдимият я принудил да правят секс, въпреки волята
й. Останала при тях докато станало съвсем светло. Тогава дошъл непознат, който
търсил св.Х. и П. за работа. Св.Х.
казал на св.С. и майка й, че могат да останат. Те
отказали. Четиримата тръгнали заедно, като св.Х. и П.
отишли да работят, за лице, което ги наело. Св.С. и св.М. ги изчакали на пейка на улицата. Когато свършили
работа, св.Х. и П. отишли да пазаруват в с.Б. Тогава св.С. и майка й решили да се скрият и се насочили към
частен имот, намиращ се наблизо. Там се оплакали на малолетно дете. То се
обадило по телефона на баща си - св.В. На него св.С. казала, че синът на „К.“ я изнасилил. Св.В. веднага се обадил на кварталния полицай, който
пристигнал на място, след което уведомил дежурния разследващ полицай.
Назначената по делото съдебномедицинска експертиза по
отношение св.С. приключила със заключение, че при
извършения преглед не са установени следи от видими травматични увреждания по
половия и орган и лигавицата на ануса. Но анатомичното и функционално състояние
на половия орган допуска извършване на полов акт и без да останат видими следи
от увреждания. Освен това във влагалищния секрет са установени сперматозоиди.
Назначената химическа експертиза приключила със
заключение, че в иззетата от св.С. кръвна проба не е
установено наличие на етилов алкохол.
По отношение на св.С. била
назначена и съдебнопсихиатрична експертиза. От заключението й е видно, че е
лекувана с диагноза Биполярно афективно разстройство. Лека умствена
изостаналост. Страда от Биполярно афективно разстройство, сегашен епизод хипомания. Лека умствена изостаналост. Това заболяване не
представлява пречка правилно да възприема фактите по делото и да дава
достоверни показания. Налице е годност на показанията й. Лесната внушаемост и манипулируемост,
характерни за лицата с умствена изостаналост дават отражение върху способността
за адекватно възпроизвеждане на действителността и обуславят необходимостта от
преценка на достоверността на споделяното от нея - при съпоставка на
показанията й с останалите писмени и гласни доказателства.
Изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от признанията на подсъдимите в с.з. и от обясненията му в досъдебното
производство, от събраните по делото доказателства, съдържащи се в протоколите
за разпит на свидетелите С., М., В. Р., В. А., И. А., В. В. и М. Х., както и от
приложените писмени доказателства и доказателствени средства - съдебно
психиатрични експертизи, съдебно медицинска експертиза и химическа експертизи,
протокол за оглед на местопроизшествие, справка за съдимост, автобиография и
останалите писмени доказателства по делото.
Всички доказателства и доказателствени средства в
своята съвкупност установяват по категоричен начин времето, мястото и начина на
извършване на престъплението, както и авторството на подсъдимия. Показанията на
пострадалата св.С. от досъдебното производство,
включително и тези по реда на чл.223 от НПК, са последователни, подробни и
вътрешно непротиворечиви, и напълно се покриват досежно обстоятелствата от
съществено значение за предмета на доказване. Същата описателно, обстойно и
еднозначно възпроизвежда развоя на събитията-от пристигането й в дома на св.Х. до съобщаването на св.В.,
че спрямо нея е извършено престъпление от подс.Р.. По
идентичен начин в разпитите си св.С. посочва
поведението и отношението на подсъдимия спрямо нея, както и конкретните
действия-нейни и на подсъдимия при оставането им насаме, вида и характера на
упражнената принуда, както и неколкократното осъществяване на полов акт във
влагалището и ануса, мястото, където се е осъществило престъпното
посегателство, неговото времетраене, положението, в което се е намирала, както и
това на подс.Р., своите думи и действия по оказване
на съпротива, поведението на подсъдимия след деянието, както и своето състояние
и действия. Предвид времето, мястото и вида на извършеното посегателство над
пострадалата не са налице преки свидетели, но извод за достоверност на
показанията й се извежда не само от тяхната логическа последователност и
конкретност, но и поради съответствието им с други събрани по делото доказателства.
На първо място това е извършеният оглед на местопроизшествие, в който е описано
разположението на помещенията в дома на св.Х. и
конкретното състояние на стаята и прилежащата й врата, където е извършено
престъплението, и точното място на посегателството над пострадалата, което
описание кореспондира напълно с дадените от св.С. показания
в тази насока. На следващо място твърденията й за осъществен насилствен полов
акт, за упражнената принуда и получени болки и страдания по тялото, механизма
на получаването им, както и за авторството на деянието, изцяло съответстват на
обективните находки, констатирани от вещото лице при извършения преглед на
пострадалата- оток в ляво на лицето, кръвонасядания по лявата мишница, както и
на установеното от СМЕ наличие на сперматозоиди във влагалищния секрет. На
следващо място обстоятелствата, заявени от пострадалата, че още преди да
осъществи престъплението, подсъдимият е демонстрирал намерението си да
осъществи полов акт с пострадалата, въпреки нейната водя, се подкрепят и от
показанията на разпитаните по делото свидетели- Х., М., И. А., В. А., на които
съдът няма основание да не дава вяра, тъй като същите взаимно се допълват и не
са налице данни за тяхната заинтересованост от изхода на делото. На следващо
място показанията на св.С. се подкрепят и от
показанията на св.В., на когото е съобщила още
сутринта на 04.08.2018г., че е била изнасилена от под.Р.. Действително съобразно заключението на СППЕ, по
отношение на св.С. е констатирана лесна внушаемост и манипулируемост,
характерни за лицата с умствена изостаналост, което би могло да даде отражение
върху способността за адекватно възпроизвеждане на действителността. Но имайки
предвид изложените по-горе обстоятелства
досежно съответствието на показанията й с цялата останала
доказателствена съвкупност от гласни доказателства и писмени доказателства и
доказателствени средства, се налага единственият възможен извод за тяхната
достоверност. По тези съображения съдът намира показанията на св.С. за обективни и ги кредитира изцяло. В обясненията си
от досъдебното производство, които също са подробни, подсъдимият не отрича
осъществения неколкократно полов акт със св.С., с
изключение на осъществената принуда спрямо нея, но авторството му в извършване
на престъплението, включително на упражнената принуда, се извежда по несъмнен начин от признаването от
подсъдимия на всички факти по обвинението, признаването на вината, и изразеното
съжаление за стореното в с.з. Заключенията на назначените по делото СППЕ, СМЕ и ХЕ са пълни, ясни и обосновани, изготвени от компетентни
лица, предвид на което се споделят изцяло от съда.
Анализът на доказателствата налага следните правни
изводи:
Подсъдимият Р.М.Р. е пълнолетно и вменяемо лице,
субект на наказателна отговорност по смисъла на чл.31 ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият Р. е осъществил
състава на престъплението по чл.152 ал.1 т.2 от НК, тъй като на 03/04.08.2017г.
в с.Б., обл. Р. се съвъкупил с лице от женски пол - Б.Д.С.,***, като я принудил
към това със сила и заплашване.
Подсъдимият Р. е извършил деянието, тъй като в посоченото по-горе време и място, е упражнил
принуда спрямо пострадалата С., чрез употреба на сила, изразила се в силно
стискане за лявата мишница и завличането й по стъпалата към втория етажна
къщата, блъскането й на леглото, удар с юмрук по лявата скула, както и чрез
заплашване-заплашил, че ще я бие, ако не си свали панталона, като всичките му
действия били насочени към сломяване и преодоляване на съпротивата и несъгласие
на пострадалата за осъществяване на полов акт.
От субективна страна подс.Р.
е осъществил престъплението при пряк умисъл, с ясното съзнание за противоправността
на деянието си и произтичащите от него последици. Същият съзнавал, че св.С. няма воля и желание за осъществяване на полов акт,
което демонстрирала ясно и недвусмислено както с думи, така и с действия,
съзнавал е упражнената от него принуда спрямо пострадалата, но въпреки това,
осъществил принуда спрямо нея с цел да сломи съпротивата й, за да осъществи
полов акт с нея. Умисълът му се доказва и от признанията му в с.з. и в хода на
досъдебното производство.
При индивидуализация на наказанието, което следва да
се наложи на подс.Р. за извършеното от него
престъпление по чл.152 ал.1 т.2 от НК, съдът взе предвид като смекчаващи
отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало и изразеното съжаление за
стореното. Отегчаващи отговорността обстоятелства – възрастта на пострадала и
наличното психично заболяване. Не са
налице предпоставките за прилагане на чл.55 от НК, съобразно
разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК, тъй по делото не се установи наличието на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства или такива, които да са
изключителни по своята същност, което да налага определяне на наказанието под
предвидения законов минимум. Съдът счита, че наказанието следва да бъде
определено при условията на чл.54 и чл.36 от НК, като с оглед степента на обществена
опасност на деянието и дееца, и при превес на смекчаващите над отегчаващите
отговорността обстоятелства, следва да бъде над минималния предвиден размер, а
именно-в размер на 2,6г.ЛС. Съдът
съобрази императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК, съгласно която
в случаите по чл.372 ал.4 от НПК съдът, ако постанови осъдителна присъда,
определя наказанието при условията на чл. 58а ал.1 от Наказателния кодекс, като
намалява така определеното наказание с една трета, при което Р. следва да
изтърпи 1,8г. ЛС. Налице са всички предпоставки на чл.66 ал.1 от НК за отлагане
изтърпяването на наказанието. Подсъдимият не е осъждан към момента на деянието
за престъпление от общ характер на наказание лишаване от свобода, определеното
му наказание е под три години, като счита, че за постигане целите на
наказанието не е наложително ефективното му изтърпяване, тъй като подсъдимият е
млад човек, касае се за инцидента проява в живота му, същият не е имал други
противоправни прояви и е осъзнал правната запретеност
на действията си. С оглед на това изтърпяването на наказанието следва да бъде
отложено с изпитателен срок от три години, през който период същият следва да
не извършва други престъпни деяния, поради угрозата да изтърпи ефективно и това
наказание.
На основание чл.67, ал.1 от НК
възпитателните мерки следва да се възложат на инспектор при РУ – гр.Две могили.
На основание чл.59 ал.1 т.1 от НК следва да се
приспадне времето, през което осъденият е бил задържан с мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, считано от 11.05.2018г., като един ден задържане се
зачита за един ден лишаване от свобода.
Веществени доказателства: 1 брой долен
чаршаф за легло да се върне на М. Р. ***, 1 брой панталон, тип “шалвари“ с
шарки на кафяви цветя и 1 брой сива блуза с остро деколте и дълги ръкави да се
върнат на пострадалата Б.Д.С.,***, след влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189 ал.3 от НПК, в
тежест на подсъдимия са направените по делото разноски в размер на 515,18 лв.
по сметка на ОД на МВР Русе - разноски на досъдебното производство.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/