№ 260066 / 12.2.2021 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 12.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, Първи наказателен състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
в присъствието на секретаря …. и при участието на прокурора …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ ч.н.д. № 204 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243, ал. 5 от НПК.
Районен съд - гр.Монтана е сезиран с жалба от В.М.В. xxx,,В. П. Минчев" № 83, с ЕГН: xxxxxxxxxx чрез упълномощен повереник против Постановление от 03.02.2021г., с което е прекратено досъдебно производство № 1149/ 2020г. по описа на РУ - гр.Монтана, респ. пр.пр.№ 2175/2020г. по описа на Районна прокуратура - гр.Монтана, водено по обвинение в извършено престъпление по чл.343, ал.1 б. ,,б" във вр. с чл. 342, ал.1 от НК.
В жалбата се съдържат оплаквания, че прокурорското постановление е неправилно, тъй като са налице несъбрани допълнителни гласни доказателствени средства, а и от наличните такива се установява, че жалбоподателят е бил изгубил съзнание, вследствие на възникналото ПТП. В заключение се иска от съда да отмени обжалваното постановление, ведно с произтичащите законови последици.
За да провери материално – правните изводи за съответствие с доказателствата и изградените на тяхната основа правни съображения за съответствие със закона предварително условие е процесуалната допустимост на подадената жалба против постановлението, т.е. съдът трябва да е надлежно сезиран.
Съдът като съобрази изложеното в жалбата, събраните по досъдебното производство доказателства и разпоредбите на закона, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в рамките на преклузивния седемдневен срок по чл.243, ал.4 от НПК от легитимиран да обжалва постановлението субект, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови прекратяване на досъдебното производство прокурорът е приел следната фактическа обстановка, която изцяло се споделя и от настоящата съдебна инстанция, а именно:
На 21.06.2020г. вечерта свидетелят В.М.В., придружен от приятеля си Б. М. тръгнали пеш по ул.,,В. xxx за таверната, където възнамерявали да поиграят карти. Движейки се по десния тротоар по посока на движението, по едно време завили по ул.,,Гаврил Генов”. Свидетелят М. вървял от вътрешната страна на тротоара, а В. – от външната, в близост до пътното платно. В един момент, както двамата си говорели, свидетелят В. чул шум от автомобилен двигател, след това скърцаш звук от спирачки. Инстинктивно се обърнал на зад и подскочил, при вида на приближаващ се лек автомобил марка ,,Мерцедес” с ДК № XXXX , управляван от свидетеля Н. В.. Последвал кратък период от време, в който свидетелят В. твърдял, че не си спомнял нищо до момента на пристигането на автомобил на Бърза помощ. Пострадалият сам се качил в автомобила и бил откаран за лечение със силно главоболие. Прекарал в болницата три дни, след което бил изписан, но последвало влошаване на здравословното му състояние, което довело до повторното му приемане за два дни и последващото му окончателно изписване.
При постановяването на прекратителния си акт прокурорът е приел, че от събраните в хода на разследването гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и в частност заключението на вещото лице по назначената съдебно медицинска експретиза, не може да се направи категоричен извод, че към момента на възникналото ПТП жалбоподателят е бил изгубил съзнание, което да обуслови реализиране на наказателна отговрност спрямо свидетеля Н. В. за причиняване на средна телесна повреда по непредпазливост, вследствие на настъпило ПТП. В мотивите е изложил фактическа обстановка, която се споделя от контролиращата съдебна инстанция. Подложил е на задълбочен анализ механизма на настъпилото произшествие, поведението на водача на МПС, както и състоянието на самия жалбоподател. Възприетата в обстоятелствената част на постановлението фактическа обстановка не търпи критика се споделя и от настоящата съдебна инстанция. Същата почива на пълнота на събраните доказателства и на правилни фактически и правни изводи.
Основното оплакване, наведено от жалбоподателя чрез неговия упълномощен повереник, се изразява в превратното тълкуване и непълнота на доказателствата по делото. Съчетавайки същото с препоръчителна съдебна практика, постановена от ВКС, относно доказването на загуба на съзнание, която макар и краткотрайна, може да бъде доказвана с всякакви доказателствени средства, се навежда оплакване за неправилната преценка досежно съставомерния резултат.
Въз основа на споделената фактическа обстановка в постановлението, както и от съвкупния анализ на събраните по досъдебното производство доказателства и доказателствени средства съдът приема, че прокурорът е приел, че в случая не е налице извършено престъпление от общ характер. Видно от писмените доказателства и доказателствени средства и в часност заключението на вещото лице по назначената съдебно медицинска експретиза е, че на жалбоподателят е било причинено мозъчно сътресение и контузия на главата. Уврежданията биха могли да настъпят по механизма на ПТП и представляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Оздравителният период е от порядъка на две седмици.
При разпита на жалбоподателя в качеството му на свидетел същият изрично е заявил, че не желае да му бъдат предявявани материалите, с което самоволно се е лишил от възможността да оспори заключението на вещото лице, както и да направи необходимите искания, бележки и възражения, които му предоставя процесуалната възможност на чл.229, ал.1 от НПК. Въпреки, че не е налице преклузия в доказателствените искания с предявяване на материалите по разслевването, в жалбата си срещу постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, пострадалото лице по своята същност не оспорва съдебно медицинската експретиза, с която по собствена подбуда не се е запознал. Направил е единствено опит по силата на свидетелските показания, част от които са и негови собствени, да ревизира заключението на вещото лице, допълвнайки оплакването си по съставомерния резултат и със съдебна практика.
Съдът обаче следва да отбележи, че при извършена служебна проверка по обосноваността на обжалвания прокурорски акт, не констатира пропуски, обуславящи непълнота на разследването. Процесуалният закон изрично е посочил задължителния механизъм по установяване на характера на телесната повреда като в чл.144, ал.2 т.2 от НПК е регламентирал това да става посредством задължителното назначаване на експретиза. В случая това е сторено и заключението на вещото лице е изключило като резултат настъпилите увреждания да са довели до твърдяното в жалбата загуба на съзнание.
За пълнота следва да се направи необходимото разграничение между загуба на съзнание, обуславящо временно разстройство на здравето, опасно за живота и обикновена загуба на съзнание, при което пострадалият, вследствие на зашеметяване получава временно разстройство на здравето, което обаче не е свъзрано с непосредствената опасност за живота. Именно за да бъде отстранено такова съмнение по съставомерния резултат е била назначена и съдебно медицинската експретиза, която да даде обоснован отговор на поставените й задачи. В своето заключение вещото лице е посочило, че се е позовало на показанията на жалбоподателя и на писмените данни, свързани със здравословното му състояние. От показанията на самия пострадал в качеството му на свидетел на досъдебното производство (стр.42 и стр.55) се установява, че той сам е станал от мястото, където се е намирал и се е качил в линейката на Бърза помощ, което навежда на единствения възможен извод (възприет и от вещото лице), че уврежданията не са били свързани с опасността за живота му.
По отношение на наведеното в жалбата оплакване, че не е била разпитана съпругата на жалбоподателя Г. В., която се е намирала в близост до мястото на произшествието и е видяла, че съпругът й лежи на земята в безсъзнание, по никакъв начин не може да обуслови ревизия на издаденото прокурорско постановление. Както беше посочено по - горе в мотивите на настоящето определение (а и в тези на прокурора), по делото няма спор, че пострадалият е получил описаните травматични увреждания, които обаче не винаги покриват признаците на престъпление от общ характер.
От друга страна свидетелските показания на съпругата му не биха могли да оборят заключението на вещото лице, относно загубата на съзнание, тъй като същото се е основало и на показанията на самия пострадал свидетел В.В..
Именно поради тази съображения и е прието, че в случая се касае за настъпване на лека телесна повреда, която бидейки причинена по непредзпазливост, не е престъпление по българския наказателен кодекс.
Предвид гореизложените съображения и правилно прокурорът е посочил като основание за прекратяване, че деянието не съставлява престъпление. За пълнота следва да се отбележи, че цитираната в постановлението процесуална норма на чл.243, ал.1 т.1 има бланкетен характер и препраща към общите правила на чл.24, ал.1 от НПК, изключващи образуване на наказателно производство или обуславящи неговото прекратяване. Действително в своя акт прокурорът не е посочил коя по - точно норма на чл.24, ал.1 и 6 от НПК обуславя прекратяването на наказателното производство.
Независимо от непълнотата в правното основание, все пак в самото постановление са изложени мотиви за наличие на лека телесна повреда, които обуславят хипотезата на чл.24, ал.1 т.1 от НПК, т.е. деянието не съставлява престъпление.
Ето защо като е прекратил образуваното наказателно производство, прокурорът е приложил правилно закона приемайки, че не е осъществен състав на престъпление от общ характер.
При извършена служебна проверка по законосъобразността и обосноваността на воденото досъдебно производство не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на пострадалото лице.
Поради тази причина жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното постановление на прокурора – потвърдено.
Воден от горното и на основание чл.243, ал.6 т.1 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на прокурор при Районна прокуратура - гр.Монтана от 03.02.2021г., с което е било прекратено Досъдебно производство № 1149/2020г. по описа на РУ – гр.Монтана, респ. пр.пр.№ 2175/2020г. по описа на Районна прокуратура - гр.Монтана, водено по обвинение в извършено престъпление по чл. 343, ал.1 б. ,,б" във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
Определението подлежи на обжалване и протестиране в седемдневен срок от съобщението му пред Окръжен съд - гр.Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: