№ ……….
гр. Варна,
………………... 2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Варна, ХVІ-ти състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети
януари две хиляди двадесет и трета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Кипров
при секретаря Камелия Александрова,
като
разгледа докладваното от съдията адм. дело №
2231/2022 година, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административно-процесуалния кодекс във вр.
с чл. 25, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/ във вр.
с чл.111, ал.2 от Закон за държавния
бюджет на Република България за 2021 г.
Образувано е по жалба на „П.Х. “ ООД, против Заповед № РД-08-90/25.02.2022 г. на
Министъра на Транспорта и съобщенията, в частта й на ред 8 от Списъка на
неодобрените за финансиране заявления, представляващ приложение № 1 от същата
заповед, съобразно която е отказано да бъде предоставена безвъзмездна финансова
помощ на недопустимите кандидати включени в първа и втора оценителни сесии на
Оценителната комисия за извършване на подбор /оценка за административно
съответствие и допустимост/ на заявленията за кандидатстване в системата за
управление на национални инвестиции по схема BG-*********-2021-01 за
предоставяне от Държавата на безвъзмездни средства на автобусните превозвачи,
които притежават лиценз за превоз на пътници.
С жалбата са наведени доводи, че оспорената
заповед е издадена от некомпетентен орган, не е в установената от закона форма, при допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в
противоречие с приложимите материалноправни
разпоредби, както и при несъответствие с
целта на закона. Изложени са съображения, че отказът обективиран в ред № 8 от Списък на неодобрените
за финансиране заявления – Приложение №1 не бил
подписан ; не била спазена установената
в чл.59, ал.2, т .4 от АПК форма и липсвали мотиви, а изложените такива
били бланкетни. Твърди се , че заповедта неразделна част от която е
списъкът, била издадена в нарушение на чл. 34 и чл. 35 от АПК, тъй
като на 29.12.2021 г. ИА „Главна инспекция по труда“ издала
на дружеството удостоверение по чл.58, ал.1, т.3 от ЗОП, с което се установявало
, че за периода по чл.57, ал.3, т.2 от ЗОП не било установено нарушение по чл.61, ал.1, чл.62,
ал.1 или 3, чл.63, ал.1 или 2, чл.118, чл.128, чл.228, ал.3, чл.245 и чл.301- 305
от КТ или чл.13, ал.1 от Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност или
аналогични задължения, установени с акт на компетентен орган съгласно законодателството на държавата, в
която кандидатът е установен. Жалбоподателят
се позовава и на т.10 от Приложение № 12 „Критерии и методика за оценка на
заявленията за кандидатстване за предоставяне на безвъзмездни средства на
автобусните превозвачи, които притежават лиценз за превоз на пътници“, според
която Оценителната комисия извършва служебни проверки в ИА „Главна инспекция по
труда“ не по-рано от 6 месеца преди
датата на представянето му. Твърди се , че отказът на министъра на транспорта и съобщенията не бил в
съответствие с целите на „Схема за предоставяне от държавата на безвъзмездни
средства на автобусните превозвачи, които притежават лиценз за превоз на
пътници“, както и че противоречал на
принципа за съразмерност по АПК. Оспорва като незаконосъобразна разпоредбата на
чл.3, т. 5 от Ред за подаване, разглеждане и преценка за допустимост на заявленията
за кандидатстване на автобусните превозвачи, които притежават лиценз за превоз
на пътници за получаване от държавата на безвъзмездни средства. Иска се отмяна
на заповедта в частта й на ред 8 от
Списъка на неодобрените за финансиране заявления, представляващ Приложение №1
от същата заповед, както и присъждане на
сторените по делото разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа с депозираната от
упълномощения адвокат А. молба
с.д.№626/16.01.2023 год.
Ответникът – министърът на транспорта и
съобщенията, чрез упълномощените процесуални представители И. Й. и А. Г. изразява
становище за недопустимост на жалбата в
частта срещу разпоредбата на чл.3, т. 5 от Реда за подаване, разглеждане и
преценка за допустимост на заявленията за кандидатстване на автобусните
превозвачи, които притежават лиценз за превоз на пътници за получаване от
Държавата на безвъзмездни средства в изпълнение на чл. 111 от Закона за
държавния бюджет на Република България за 2021 г. и Постановление на МС № 416 от 01.12.2021 г., а
в останалата част за отхвърляне на жалбата като неоснователна и претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Направено е и възражение за прекомерност на
претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното :
От министерство на транспорта и съобщенията /МТС/
е издаден Ред за подаване, разглеждане и преценка за допустимост на заявленията
за кандидатстване на автобусните превозвачи, които притежават лиценз за превоз
на пътници за получаване от държавата на безвъзмездни средства в изпълнение на
чл.111 от ЗДБРБ за 2021 г. и Постановление № 416/01.12.2021 г. на Министерския
съвет /л.3-100 от адм. преписка/. В чл. 3, т. 5 от същият е посочено :
Недопустими кандидати по процедурата са превозвачи, които не отговарят на
изискванията на чл. 2, както и които . са извършили нарушение, установено с
влязло в сила наказателно постановление или съдебно решение, на чл. 61, ал. 1,
чл. 62, ал. 1 или 3 , чл. 63, ал. 1 или 2, чл. 118, чл. 128, чл. 228, ал. 3,
чл. 245 и чл. 301 - 305 от Кодекса на труда или на чл. 13, ал. 1 от Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност или аналогични задължения, установени
с акт на компетентен орган съгласно законодателството на държавата, в която
кандидатът е установен . Част от същият Ред са „Насоки за кандидатстване по предоставяне
от държавата на безвъзмездни средства на автобусните превозвачи, които
притежават лиценз за превоз на пътници /л.58-81 от адм. преписка/, както и Условия
за кандидатстване /л.48 – 52 от адм.д.
№841/2022 г. на Адм. съд Варна/. В т. 4 от същите е посочено , че по отношение на
издаваните от органите на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
документи във връзка с обстоятелствата
по чл.54, ал.1, т.6 от ЗОП , МТС ще изисква тази информация по служебен път.
Дружеството
е подало попълнен формуляр за кандидатстване по схемата по образец /л.128-144
от адм. преписка/. Част от преписката е представеното от дружеството Удостоверение
/л. 264 от адм. преписка/, издадено на 29.12.2021 г. от ИА „Главна инспекция по
труда“ , в което е посочено, че за „П.Х.
“ ООД не е установено да има влязло в сила наказателно постановление или
съдебно решение за нарушение на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3, чл. 63, ал.
1 или 2, чл. 118, чл. 128, чл. 228, ал. 3, чл. 245 и чл. 301 - 305 от Кодекса
на труда или на чл. 13, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност или аналогични задължения, установени с акт на компетентен орган
съгласно законодателството на държавата , в която кандидатът или
участникът е установен.
Със
заповед № РД-08-536/23.12.2021 г. /л.101-104 от адм. преписка/ е определен съставът на оценителна комисия.
Представен
е оценителен лист/л.145-153 от адм. преписка/, според който Н.С.М. – оценител е
извършила оценка на „П.Х. “ ООД. В т. ІІІ.
6 критерий „кандидатът не е извършил нарушение, установено с влязло в сила
наказателно постановление или съдебно решение…“ е посочено , че има влязло в сила наказателно
постановление или съдебно решение. В оценителния лист в графа „Забележка“ е
посочено, че след извършена служебна проверка чрез ИА „ГИТ“ е установено, че
кандидатът е извършил нарушение, установено с влязло в сила наказателно
постановление или съдебно решение, поради което е недопустим кандидат съгласно чл.3, т.5 от Реда за подаване,
разглеждане и преценка.
Служебно
е издадено Удостоверение
от 18.01.2022 г. по чл. 58, ал.1, т. 3 от ЗОП / л.154 от адм. преписка/, в което
ИА „ГИТ“ е посочила , че за „П.Х. “ ООД има
влязло в сила наказателно постановление или съдебно решение, нарушение на чл.
61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3, чл. 63, ал. 1 или 2, чл. 118, чл. 128, чл. 228,
ал. 3, чл. 245 и чл. 301 - 305 от Кодекса на труда или на чл. 13, ал. 1 от
Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност или аналогични задължения,
установени с акт на компетентен орган съгласно законодателството на държавата,
в която кандидатът е установен.
До
министъра на транспорта и съобщенията е изпратен доклад от председателя на оценителната
комисия /л.125-127 от адм. преписка/, в който е посочено, че неодобрените и неотговарящи на условията за допустимост кандидати са 52-ма
, описани подробно с мотивите за
отхвърляне в Списък на неодобрените за финансиране заявления, приложение към проекта
на заповед за отказ за предоставяне на безвъзмездните средства.
Издадена
е от министъра на транспорта и съобщенията Заповед № РД-08-90/25.02.2022 г. /л.105-106
от адм. преписка/ с посочени в нея като правно основание за издаването й разпоредбите
на чл. 16 от Устройствения правилник на
Министерството на транспорта и съобщенията , Постановление № 416 от 01.12.2021
г. на Министерския съвет и чл.8 от Реда.
Със същата заповед се отказва да бъде предоставена БФП на недопустимите
кандидати, които са посочени в Приложение № 1 към заповедта /л.107-124 от адм.
преписка/, в ред Осми от което фигурира дружеството-
жалбоподател.
В
производството пред съда е представено издадено от директора на дирекция „Инспекция
по труда“- Бургас НП №02-0003285/13.05.2021 г. /л.130 от делото/, с което за извършено от „П.Х.
“ ООД нарушение на чл.63, ал.2 от КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева. С Решение №452/05.08.2021
г. по НАХД №2626/2021 г. /л.131-132 от делото/ по описа на Районен съд Бургас,
съдът е изменил размера на имуществената санкция като е намалил същата на 1 500 лв.
Решението е оставено в сила с решение от 30.11.2021 г. по КАНД №2440/2021 г. по
описа на Административен съд Бургас /л.133-134 от делото/. Имуществената
санкция е доброволно заплатена на 21.03.2022 г., както е отразено в
наказателното постановление.
Видно
от твърдението на ответника и доказателствата на л. 30 от делото, заповед №
РД-08-90/25.02.2022 г. е публикувана с
всичките й части на 15.03.2022 г. на интернет страницата на Министерството на
транспорта и съобщенията, като при това е била допусната техническа грешка –
вместо точния номер РД-08-90/25.02.2022 г., същата е публикувана под номер
РД-058-90/25.02.2022 г.
Жалбата
е подадена 29.03.2022 г., видно от поставения регистрационен индекс на л. 4 от
адм. д. №841/2022 г. по описа на Административен съд- Варна.
При
така установените обстоятелства, съдът намира от правна страна следното :
Жалбата
е процесуално допустима – същата е подадена в срок от активно легитимирана
страна, срещу подлежащ на съдебен контрол ИАА, за който е налице правен интерес
от съдебното му обжалване. Правилния предмет на повдигнатия с жалбата правен
спор се явява издадената от министъра на транспорта и съобщенията заповед № РД-08-90/25.02.2022
г., в частта й на ред 8 от Списъка на неодобрените за финансиране заявления,
представляващ Приложение №1 от същата заповед. Обратно на изразеното от
ответника становище, предмет на жалбата не е чл. 3, т. 5 от Ред за подаване,
разглеждане и преценка за допустимост на заявленията за кандидатстване на
автобусните превозвачи, които притежават лиценз за превоз на пътници, за
получаване от държавата на безвъзмездни средства в изпълнение на чл. 111 от
З-на за държавния бюджет на РБ за 2021 г. и Постановление № 416/1.12.2021 г. на
МС – доколкото жалбата не съдържа искане за отмяна на цитираната разпоредба от Редът, то твърдението за нейната незаконосъобразност остава в сферата на инцидентния съдебен контрол, какъвто според съда е невъзможен
в случая по причина, че такъв е допустим само по отношение на валидността на преюдициалния
адм. акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Обжалваната
заповед с Приложение №1 към нея в частта му под номер 8, са издадени от компетентен орган. Съгласно
чл.16 от Устройствения правилник на Министерството на транспорта и съобщенията,
министърът издава правилници, наредби, инструкции и заповеди. Съгласно чл .9, ал.3 от ЗДП, когато държавната помощ или минималната помощ се предоставя
с акт на Министерския съвет, администратор на помощта е министърът или друг
публичен орган, който е отговорен за изпълнението на съответната държавна
политика в сектора, в който помощта се предоставя. Съгласно Постановление №416,
същото урежда условията, реда и размера за предоставяне от държавата на
безвъзмездни средства на автобусните превозвачи, които притежават лиценз за
превоз на пътници. С оглед предмета на това постановление и обстоятелството, че се
предоставя държавна помощ съгласно ЗДП, то именно министърът на транспорта и съобщенията
е компетентен да я предостави или откаже, доколкото именно той е отговорен за
изпълнението на съответната държавна политика в сектора на автобусните превози. Твърдението на жалбоподателя, че
отказът обективиран в Списъка от Приложение
№ 1 към заповедта на министъра на транспорта и съобщенията не бил подписан, поради което бил нищожен, е
неоснователно. В заповед № РД-08-90/25.02.2022
г. на министъра на транспорта и съобщенията много ясно е посочено, че Приложение №1 е към „настоящата заповед“, т.е. то е част от нея. По причина на последното,
липсва правна необходимост Приложение №1 към оспорената заповед да бъде отделно
подписано, след като същото е неразделна
част от самата заповед.
Обжалваната заповед е издадена в задължителната по закон
писмена форма - чл. 59, ал. 2 от АПК, като твърденията на
жалбоподателя за липсата на мотиви и за тяхната бланкетност, съдът намира за неоснователни.
Видно от мотивите посочени в
ред 8 от Списъка на неодобрените за финансиране заявления към Приложение № 1, заявлението на „П.Х. “ ООД е било прието за недопустимо по съображения, че след извършена
служебна проверка чрез ИА „Главна инспекция по труда“ е установено, че
кандидатът е извършил нарушение, установено с влязло в
сила наказателно постановление или съдебно решение на чл. 61, ал. 1, чл. 62,
ал. 1 или 3, чл. 63, ал. 1 или 2, чл. 118, чл. 128, чл. 228, ал. 3, чл. 245 и
чл. 301- 305 от Кодекса на труда или чл. 13, ал. 1 от Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност или аналогични задължения, установени
с акт на компетентен орган, съгласно законодателството на държавата, в която
кандидатът е установен, поради
което същият е недопустим съгласно чл.3, т.5 от Реда за подаване, разглеждане и
преценка. Административният
орган се е позовал на служебно извършена проверка чрез ИА „ГИТ“, от която е
представено Удостоверение по чл. 58, ал.1, т.3 от ЗОП, че към 18.01.2022 г. е
установено за дружеството , че има влязло в сила наказателно постановление или
съдебно решение за нарушение по КТ. Удостоверението е част от материалите по адм.
преписка, поради което в съответствие с ТР №
16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ, неговото съдържание обективира мотивите към административния
акт. Същевременно, обективирането на Приложение №1 в екселска
таблица не променя по никакъв начин писменото изразяване волята на
административния орган. По тези съображения, съдът намира за спазена формата на
адм. акт.
При издаване на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По
преписката са приобщени както представените от заявителя документи, така и служебно направените справки. В тази връзка, съдът намира, че публикуването на заповедта под
грешен номер на интернет страницата на министерството не представлява съществено нарушение на процедурата, тъй като не
е в състояние да се отрази на нейната материална законосъобразност.
Обжалваната заповед е издадена при правилно прилагане на материалния закон, както и в пълно
съответствие с целта на
закона. Съгласно чл. 25, ал. 2 ЗУСЕФСУ, в процедура чрез подбор по ал. 1, т. 1 не може да
участват и безвъзмездна финансова помощ не се предоставя на лица, за които са налице
обстоятелства за отстраняване от участие в процедура за възлагане на обществена
поръчка съгласно Закона за обществените поръчки или които не са изпълнили
разпореждане на Европейската комисия за възстановяване на предоставената им
неправомерна и несъвместима държавна помощ. Нормата на чл. 25, ал. 2 ЗУСЕФСУ в частта досежно основанията за отстраняване
на кандидатите от участие в процедурата по предоставяне на помощта, препраща
към Закона за обществените поръчки. В одобрената и обявена
документация за участие са заложени Изисквания към личното състояние на
участниците и обстоятелства по чл. 54, ал. 1 ЗОП, наличието на които е основание
за отстраняване на участниците, между които е предвидено следното : " установено
с влязло в сила наказателно постановление или съдебно решение нарушение на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или
3, чл. 63, ал. 1 или 2 , чл. 118 , чл. 128, чл. 228, ал. 3 , чл. 245 и чл. 301 – 305 от Кодекса на труда или чл. 13,
ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност или аналогични
задължения , установени с акт на компетентен орган , съгласно законодателството
на държавата, в която участникът е установен". По силата на чл. 56 ЗОП , когато за участник е
налице някое от основанията по чл. 54, ал. 1 ЗОП , той има право да представи
доказателства , че е предприел мерки, които гарантират неговата надеждност ,
въпреки наличието на съответното основание за отстраняване. За тази цел
участникът може да докаже, че : 1./ е погасил задълженията си по чл. 54, ал. 1,
т. 3, включително начислените лихви и/или глоби или че те са разсрочени ,
отсрочени или обезпечени ; 2./ е платил или е в процес на изплащане на дължимо
обезщетение за всички вреди , настъпили в резултат от извършеното от него престъпление
или нарушение ; 3./ е изяснил изчерпателно фактите и обстоятелствата, като
активно е съдействал на компетентните органи , и е изпълнил конкретни
предписания , технически , организационни и кадрови мерки чрез които да се
предотвратят нови престъпления или нарушения ; 4./ е платил изцяло дължимото
вземане по чл. 128, чл. 228, ал. 3 или чл. 245 от Кодекса на труда.
В
мотивите на оспорения акт, както и в т. ІІІ. 6 „Оценителен лист на дружеството“
вярно е отразено, че след извършена
служебна проверка чрез ИА „ГИТ“ е установено , че кандидатът е извършил
нарушение установено с влязло в сила
наказателно постановление или съдебно решение на посочените разпоредби. Във връзка
с последното, приложима е предвидената в чл. 56 от ЗОП възможност, според която при наличие на основанията по чл. 54, ал. 1, съответният участник има право да представи
доказателства, че е предприел мерки които гарантират неговата надеждност. Разпоредбата на чл.56, ал.1 от ЗОП реферира
към разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ЗОП, в
която изрично
е включено и нарушението на чл. 63, ал.
2 КТ, извършването на което от дружеството-жалбоподател е доказано от ответника
с представеното от него НП № 02-0003285/13.05.2021
г. на директора на дирекция „ИТ“-Бургас.
Доказателствената тежест за установяване наличието на релевантните за
разпоредбата на чл. 56, ал.1 от ЗОП юр.
факти е за жалбоподателя , но въпреки това от страна на същият не са представени доказателства
за предприети от него мерки гарантиращи надеждността му, не са правени пред
адм. орган и пред съда такива
доказателствени искания, нито пък са навеждани твърдения за наличието на такива
факти. При тези обстоятелства, правно невъзможно е да бъде споделено твърдението
на жалбоподателя за допуснати от адм.
орган съществени процесуални нарушения на разпоредбите на чл. 34 и чл. 35
от АПК - предназначението на процедурата
е да обслужва приложението на материалния закон , а след като в случая не е имало
в хода на адм. производство твърдение за
съществуването на релевантните за нормата
на чл. 56, ал.1 от ЗОП факти, то няма
как липсата на изследване на несъществуващи факти да представлява съществено
нарушение на административнопроизводствените правила. От друга страна, съществуващите
факти са били надлежно издирени и установени от страна на адм. орган - в хода на административното производство чрез
събраното от органа удостоверение от
18.01.2022 г. на ИА „ГИТ“ е било опровергано представеното от „П.Х. “ ООД удостоверение по чл.58, ал.1, т.3 от ЗОП от
29.12.2021 г., което обстоятелство се потвърждава по категоричен начин и чрез
представените от ответника и събрани в съдебното производство писмени
доказателства – НП № 02-0003285/13.05.2021 г.
на директора на дирекция „ИТ“-Бургас, решение № 452/5.08.2021 г. по НАХД № 2626/2021 г. по описа на РС-Бургас и решение от 30.11.2021 г. по КАНД № 2440/2021 г. по описа на АС-Бургас. Въпросното НП е влязло в сила на 30.11.2021 г.
, т.е. към момента на подаване на процесното заявление на 10.12.2021 г. е било
установено извършено от „ П.Х. “ ООД нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ. Същевременно,
установено е , че имуществената санкция по издаденото наказателно постановление
№02-0003285/13.05.2021 г. е заплатена на
21.03.2022 г., както е отбелязано в самото наказателно постановление, т.е.
близо месец след издаването на 25.02.2022 г. на оспорената заповед , поради
което въпросното плащане не представлява израз на предприемане на мярка
гарантираща надеждност по смисъла на чл. 56, ал.1 от ЗОП. Обстоятелството, че не е
посочен срокът в който дружеството няма
право да кандидатства за държавна помощ, също не представлява нарушение на
закона. Доколкото съгласно посочените по-горе разпоредби на ЗУСЕФСУ е приложим
ЗОП, то приложим е регламентираният
в разпоредбата на чл.57, ал.3, т. 2, буква „б“ от ЗОП тригодишен срок, който в случая тече от
влизането в сила на НП. Доколкото НП е влязло в сила на 30.11.2021 г., то към
датата на кандидатстването, както и към датата на издаване на обжалваната заповед, този срок не
е бил изтекъл, не е изтекъл и понастоящем.
Доказаното
по гореизложените съображения извършване от „П.Х. “ ООД на нарушение по чл. 63,
ал.2 от КТ, препятства съгласно
разпоредбите на чл. 111, ал.2 от З-на за държавния бюджет на РБ за 2021 г. във вр. с чл. 5 , т.7 от Постановление
№ 416 на МС от 1.12.2021 г. за условията, реда и размера за предоставяне от държавата на безвъзмездни
средства на автобусните превозвачи, които притежават лиценз за превоз на
пътници получаването на безвъзмездни средства, поради което постановеният с
обжалваната заповед отказ е материално законосъобразен.
Доколкото
цитираните материално-правни норми предвиждат възможност за прилагане на една единствена
адм. мярка, то принципът на съразмерност по чл.6 от АПК не е нарушен, именно
поради липсата на законови възможности за прилагане на друга по-благоприятна за
жалбоподателя адм. мярка, като
приложената такава е в пълно съответствие с целта на закона.
Предвид
така обоснованото отсъствие на всички основания за оспорване по чл. 146 от АПК,
жалбата подлежи на отхвърляне като неоснователна.
При
този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски е
основателна. На основание чл. 37 от Закона за правната помощ е издадена Наредба
за заплащането на правната помощ, като съгласно чл.24 от същата, „По
административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240 лв. , при
което за осъщественото процесуално
представителство на ответника следва да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение
в минималния размер от 100 лева.
Предвид изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „П.Х. “ ООД, ЕИК **,
срещу Заповед № РД-08-90/25.02.2022 г. на Министъра на транспорта и съобщенията
, в частта й на ред 8 от Списъка на неодобрените за финансиране заявления,
представляващ Приложение № 1 от същата
заповед, съобразно която е отказано да бъде предоставена безвъзмездна финансова
помощ на недопустимите кандидати включени в първа и втора оценителни сесии на оценителната
комисия за извършване на подбор /оценка за административно съответствие и
допустимост/ на заявленията за кандидатстване в системата за управление на
национални инвестиции по схема BG-*********-2021-01 за предоставяне от
Държавата на безвъзмездни средства на автобусните превозвачи, които притежават
лиценз за превоз на пътници.
ОСЪЖДА „П.Х. “
ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление : гр. **да заплати на
Министерството на транспорта и съобщенията разноски по делото в размер на 100,00 лв.
/сто/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :