Определение по дело №222/2020 на Окръжен съд - Перник

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№       

 

гр. Перник, 20.05.2020 г.

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 20.05.2020 г., IІІ-ти въззивен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова

 ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров

Роман Николов

 

като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.д. № 00222 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Е.Н.-А. против решение № 1699/02.12.2019 г. по гр. д. № 02160/2019 г. на РС - Перник, в частта с която по предявените от „***" ЕАД срещу Е.Н.-А. искове по реда на чл. 415 ГПК е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца: сумата от 1 340 лв., представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит № ********* от 14.02.2017г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 31.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 109,44 лв., представляваща лихва за забава за периода от 13.04.2018 г. до 30.01.2019 г., за които суми по ч. гр. дело № 00703/2019 г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, X-ти състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.01.2019 г.

В жалбата са развити подробни съображения във връзка с направените оплаквания за това, че постановеното решене в обжалваната част е незаконосъобразно, неправилно, немотивирано, неясно и постановено в противоречие с материалния закон и  процесуалните правила, както и с установената по делото  фактическа обстановка. Първоинстанционният съд неправилно е обсъдил събраните по делото писмени доказателства и неправилно е преценил наведените в отговора възражения и доводи. Сочи, че ищцовото дружество не е активно легитимиран носител на вземанията, с оглед липсата на проведено редовно извънсъдебно уведомяване на ответницата за извършените цесии. Липсват и доказателства от ищеца заемната сума да е предадена на ответницата. Счита договорът за кредит за сключен в нарушение на ЗПК, регламентиращ задължителните му реквизити, конкретно, че не е написан в изискуемия шрифт. Липсват и доказателства за представителна власт на лицето, подписало договора от страна на заемодателя. От изложеното се прави извод, че исковата претенция е касателна вземане, произтичаща от редовно облигационно правоотношение, липсата на което поради изложените доводи в съвкупност и по отделно опорочава редовността на сключения договор и евентуална искова претенция би могла да бъде предявена, но на друго правно основание, което обуславя неоснователността на настоящия иск. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и решаване на спора по същество от въззивната инстанция с отхвърляне изцяло на предявените искове и присъждане изцяло на направените пред двете инстанции разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият е подал отговор на жалбата, в който по подробно изложени съображения изразява становище за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението в обжалваната част. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК (включително са заплатени съответните държавни такси за въззивното производство).

С въззивната жалба и отговора страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.

Доколкото във въззивната жалба и отговора страните не представят и не сочат необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на определението.

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 10.06.2020 г. от 10,05 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на жалбоподателя – и препис от отговора на въззиваемия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.