Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 118 07.10.2019 Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публично заседание
на тридесети септември две хиляди и
деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН
МАРИНОВ
при
секретаря Ралица Вълчева, като разгледа
докладваното от съдията Марин Маринов административно дело № 164 по описа за 2019, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 – 178 от Административно процесуалния кодекс
(АПК ) във вр. с чл.
във вр. с чл. 172 ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по
жалба на „ГАРАНТ-1991” ЕООД с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление, с. Раковски, област Разград, ул.
„Г.С.Раковски” № 10, представлявано от управителя А. Б. А., срещу Заповед за
налагане на принудителна административна мярка
№ 19-1075-000375 на началника
група към ОДМВР Разград Сектор „Пътна полиция”, с която на основание чл.
171, т.2А, б. „а” от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка
„Прекратяване на регистрацията на ППС” за срок от шест месеца. В жалбата се
твърди, че заповедта е неправилна като постановена в нарушение на материалния
закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. В жалбата се твърди, че изложените в оспорената заповед фактически
обстоятелства са неверни и неясно посочени и че не са налице фактическите
основания, посочени в закона за
налагане на принудителна административна
мярка. От съда се иска да отмени оспорената заповед. Претендират се направените
по делото разноски
Ответната по жалбата страна - началник
група към ОДМВР Разград Сектор „Пътна полиция” не се явява, не изпраща
представител и не заявява становище по жалбата.
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено
от фактическа страна следното:
На 08.06.2019 год. служител на Сектор „Пътна полиция”
при ОДМВР Разград съставил срещу Е. Н. М.,
с ЕГН *********, акт за установяване на административно
нарушение сер. „Г”, бл. № 030810 за
това, че същият ден, около 08:50 часа, по път Е70 до бистро „Момин рид” посока
гр. Разград, управлява товарен автомобил „Мерцедес” с рег. № ** **** **, собственост на „ГАРАНТ-1991” ЕООД с. Раковски, след
като е лишен от това право по административен ред. Деянието е квалифицирано
като нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
На 10.06.2019 год. началникът на група към ОДМВР
Разград, сектор „Пътна полиция” е издал оспорената заповед. Като фактическо
основание за издаването ѝ е посочено, че
на 08.06.2019 год. около 08:50 часа, по път Е70 до бистро „Момин рид”по
посока гр. Разград, А. Б. А. с ЕГН *********
като собственик и управител на „ГАРАНТ-1991” ЕООД допуска управлението на
фирменото МПС „Мерцедес” с рег. № ** **** **
от лишения от право да управлява по административен ред Е. Н. М., с ЕГН *********, за което на последния е съставен АУАН сер. „Г”, бл.
№ 030810. Административният орган е приел, че М. управлява моторно превозно
средство, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред, с
което е нарушил чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП .
С оглед на така установените по делото факти и след
проверката по чл. 168 от АПК, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата, като подадена от надлежна страна – адресат,
срещу индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване, съгласно
разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП и в срока по чл.149 ал. 1 от АПК, е
процесуално допустима.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган,
съгласно приложената по делото Заповед №2544 от 18.09.2018 год. на директора на
ОДМВР Разград и служебно известната на
съда Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 год. на Министъра на вътрешните работи.
Същата е в писмена форма и съдържа
фактически и правни основания
Заповедта е постановена при допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила. В мотивите на
оспорената заповед е посочено, че управлявалият процесния автомобил Е. Н. М. е
лишен от право да управлява МПС по административен ред, но не е посочено кой е
този административен акт и кой е органът, който го е издал. Това ограничава правото на защита на оспорващия - да разбере въз основа на кои
конкретни фактически обстоятелства е издадена оспорената заповед и
възможността да обори тези факти или да
представи доказателства, че евентуалният административен акт, с който е лишен
от право да управлява МПС, не е влязъл в сила или че е отменен. Това
обстоятелство също така лишава съда от възможността да прецени дали действително са налице предвидените в закона
материалноправни предпоставки за налагане на принудителната административна
мярка, т.е. дали оспореният административен акт
съответства на материалния закон.
На следващо място оспорената заповед противоречи на
материалния закон.
С разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а” от ЗДвП е предвидено налагане на ПАМ
„прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца
до една година” на собственик, който управлява МПС без да е правоспособен
водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е
лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по
реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства. От
редакцията на разпоредбата е видно, че законодателят е предвидил няколко
различни фактически основания за налагане на тази ПАМ, сред които: 1. водачът да е лишен от право да управлява
моторно превозно средство по съдебен или административен ред и 2.
свидетелството му за управление да е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на 69а от НПК. Следва да се има
предвид, че лишаването от право да се управлява МПС и временното отнемане на свидетелството за
управление на МПС имат различна правна природа. Първото е наказание, предвидено
в чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК и в чл. 13,
б. „в” от ЗАНН, налагани съответно първото от съда по реда на НПК, а второто от
административнонаказателен орган по реда на ЗАНН. Временното отнемане на
свидетелството за управление на МПС е принудителна административна мярка, която
се налага с индивидуален административен акт от административен орган в
административен процес.
В случая като фактическо основание за издаване на
оспорената заповед е посочено, че Е. Н. М. е бил лишен от право да управлява
МПС по административен ред, но по делото няма никакви доказателства, че към
08.06.2019 год. на М. действително е било наложено такова наказание по
административен ред. От приложената по
делото справка от картона на водача, е
видно, че такова наказание на М. изобщо не е било налагано. След като не се
доказа наличието на посочените в оспорената заповед материалноправни основания за нейното издаване, същата с явява
материално незаконосъобразна.
Дали към
08.06.2019 год. свидетелството за управление на МПС на М. е било временно
отнето на посочените в чл. 171, т. 2А, б. „а” от ЗДвП законови разпоредби или
не, е без значение за настоящия правен спор, тъй като в оспорената заповед
такова фактическо основание за нейното издаване не е посочено. При проверката за
материалната законосъобразност на един
индивидуален административен акт, съдът се съобразява само с фактическите
основания за неговото издаване, които административният орган е посочил в акта.
За пълнота на изложението може да се посочи, че
действително от справката се установява, че срещу М. са били издадени три
заповеди за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, но няма
никакво отбелязване, дали и кога тези заповеди са влезли в сила и дали към
08.06.2019 год. срещу М. все още е имало наложена ПАМ. Отделен е въпросът, че
както беше посочено по-горе в оспорената заповед като фактическо основание за
издаването и не е посочено, че свидетелството за управление на МПС на М. е
временно отнето.
Предвид изложеното съдът намира, че оспорването е
основателно и заповедта следва да бъде отменена като постановена при допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон.
С оглед изхода на делото искането на оспорващия, като
своевременно направено е основателно и доказано до размера на 150 лв., от които
50 лв. държавна такса и 100 лв. възнаграждение за един адвокат.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2,
предложение първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1075-000375 от
10.06.2019 год. на началник група към
Областна дирекция на МВР - Разград, Сектор „Пътна полиция”.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Разград да заплати
на „ГАРАНТ-1991” ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление, с. Раковски, област Разград, ул. „Г.С.Раковски”
№ 10 сумата от 150 лв. / сто и петдесет
лева/ разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: /п/