Р Е Ш Е Н И Е
№
1337 18.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански състав на двадесет
и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: ДИАНА ПЛАЧКОВА, като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело №682 по описа за 2019 година, намери за установено
следното:
Предявен е иск с правна
квалификация чл.45 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на Е.Г.Г., ЕГН ********** ***
против З.К.К., ЕГН ********** ***.
Ищцата твърди, че в периода от 19.11.2016г. до 22.11.2016г. ответникът й
нанесъл тежък побой, при което й причинил значителни телесни повреди, при
следните обстоятелства: В парк „**” в гр.**, кв.“**” Е.Г. видяла ответника и
друго лице и се присъединила към тях, тъй като ги познавала от по-рано. Като си
тръгнали, ответникът предложил на Г. да отиде с него в „**” – малка стая в **
помещения на жилищния блок, в който той живее. Тя се съгласила и след като
двамата прекарали известно време там, тя решила да си тръгва. К. обаче поискал
от нея да правят секс, тя отказала, след което той я дръпнал за косата и я
ударил с юмрук в областта на лявото око. Тя паднала на земята, а той започнал
да я рита с крак, като й нанесъл множество удари. Изпаднала временно в
безсъзнание; когато се съвзела, усетила силни болки по цялото си тяло. На
23.11.2016г. ищцата потърсила медицинска помощ в УМБАЛ „**” ЕАД, където била
хоспитализирана за времето от 26.11.2016г. до 28.11.2016г. Постъпила е в болницата
за втори път за периода 15.12.2016г. – 17.12.2016г.
Твърди се, че при описания инцидент на ищцата са били причинени следните
травматични увреждания: частично счупване на алвеоларната част на горната
челюст вляво, довело до луксация на първи горен ляв зъб с последващо оперативно
отстраняване на зъба, сътресение на мозъка, контузия на главата, на дясното
коляно и ходило, множество кръвонасядания и охлузвания по главата и тялото.
Посочва се, че тези увреждания са в пряка причинна връзка с деянието на
ответника и че са причинили на ищцата болки и страдания, както следва: при
постъпване в болницата й била направена операция за поставяне на шина на
счупената челюст; след около 3 седмици шината била премахната и бил отстранен
оперативно един зъб; повече от седмица след побоя Г. не можела да ходи,
повръщала, приемала само течни храни, около 3-4 седмици била обгрижвана от
своите близки; изпитвала страх да общува с хората, не напускала дома си повече
от два месеца, чувствала се унизена, затворила се в себе си; притеснявала се от
липсващия зъб и синините по тялото; била травмирана емоционално, поради
упражненото сексуално посегателство и насилие спрямо нея; впоследствие се
наложило да отстранят още няколко зъба, което било свързано с допълнителни
неудобства, говорен дефект и негативни преживявания; появили се паметови
смущения – започнала да забравя имена, къде и за какво е излязла и къде отива,
което състояние продължава и към настоящия момент.
Твърди се, че с влязла в сила присъда по НОХД №7468/2017г. по описа на **,
І н.с. ответникът е бил признат за виновен за описаното деяние.
Като поддържа, че в резултат на виновното противоправно поведение на
ответника за нея са настъпили неимуществени вреди, ищцата сезира съда с искане
да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати обезщетение в
размер на 32 000,00 лева, ведно със законна лихва, считано от 23.11.2016г.
до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът З.К.К. не ангажира становище по иска.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за
установено следното:
Видно от приложената присъда по НОХД №7568 по описа на ** за 2017г., І н.с.,
З.К.К. е признат за виновен и му е наложено наказание за това, че на неустановена
дата в периода от 19.11.2016г. до 22.11.2016г. в гр.** е причинил на Е.Г.Г.
средна телесна повреда, изразяваща се в частично счупване на алвеоларната част
на горната челюст вляво, което е довело до луксация на първи горен ляв зъб с
последващо оперативно отстраняване на засегнатия зъб, преценено като избиване
на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето.
Представени са медицински документи /епикризи, съдебномедицинско удостоверение,
документи, изготвени при лечението на ищцата в УМБАЛ „**“ЕАД/, които подкрепят
изложените в исковата молба твърдения за причинената при деликта телесна
повреда.
Приетата медицинска експертиза на в.л. М.Б. потвърждава, че при инцидента
на ищцата е било причинено: сътресение на мозъка, контузия на главата и тялото,
контузия на дясно коляно и ходило, множество кръвонасядания и охлузвания по
главата и тялото, травматични отоци в областта на главата, частично счупване на
алвеоларната част в областта на 21,22,23 зъби, довело до луксация на 1-ви горен
ляв зъб с последващо оперативно отстраняване на засегнатия зъб. Уврежданията са
в пряко причинно-следствена връзка с нанесения на Г. побой в посочения в
присъдата период. Ищцата е изпитвала умерени до незначителни по сила и
интензитет болки и страдания. Счупването в областта на зъбите е наложило
лечение чрез поставяне на шина и последващо отстраняване на зъба. При
извършеният на 04.10.2019г. преглед лекарят установява силно увредено
съзъбие с липса на зъби по горната
челюст и по долната след четвъртите зъби назад. В съдебно заседание в.л. уточнява,
че липсата на зъби на пострадалата се дължи на болестен процес и не е в
резултат на травмата. Не е изключено болестният процес да е отключен при
преживян стрес. Поставянето на изкуствени протези ще подобри говоренето и
дъвченето, които сега са затруднени.
Разпитаният по делото свидетел Г.Г. /баща на ищцата/, чийто показания съдът
възприема като съответстващи на останалите доказателства по делото, установява,
че при инцидента дъщеря му била „пребита като куче“, очите й били подути, не
можела да си отвори устата, цялата била в синини, повръщала, не можела да се
храни и приемала храна със сламка. Поставили й шина на счупеното място на
челюстта. Изпитвала страх и срам да излиза навън, не можела да говори нормално,
изгубила самочувствие.
Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Ето защо съдът приема, че в посочения период ответникът
виновно е причинил на ищцата средна телесна повреда така, както е описана в присъдата,
както и другите травматични увреждания, които се установяват от медицинската
документация и от експертизата.
Телесните увреждания са причинили на ищцата
болка и страдание, довели са до дискомфорт, загуба на самочувствие, социална
изолация.
При така събраните доказателства
съдът счита, че искът за обезщетяване на претърпените от ищцата неимуществени
вреди в резултат на противоправното поведение на ответника е основателен. Дължимото
обезщетение следва да се определи по справедливост /чл. 52 ЗЗД/. При определяне
размера на обезщетението съдът отчита претърпените болки, страдания и стрес,
които Е.Г. е претърпяла и от които се е възстановявала продължително време;
унизителното положение, в което е била поставена при престъпното посегателство.
Тези вреди съдът счита, че могат да бъдат справедливо възмездени със заплащане
на търсената сума в размер на 32000,00 лева. На основание чл. 86 ЗЗД във вр.
с чл.84, ал.3 от ЗЗД сумата ще се присъди ведно със законна лихва, считано от
датата, от която се претендира /датата, следваща деликта - 23.11.2016г./ до
окончателното изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищцата
има право да получи разноските по делото. Тя е освободена от държавна такса, а
адв. В.Д. като член на адвокатско дружество „**“ е предоставил безплатна правна
помощ, видно от посоченото в договора за правна защита и съдействие. Ето защо и
на основание чл.38, ал.2 от Закон за адвокатурата на адвокатското дружество ще
се присъди възнаграждение в размер на 1490,00 лева, равняващо се на минималното
адвокатско възнаграждение по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Тъй като дружеството „**“ е
регистрирано по ЗДДС, на основание пар.2а от ДР на цитираната наредба,
горепосочената сума ще се присъди ведно с начислен ДДС или общата дължима сума
на адвоката е в размер на 1788,00 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата, по бюджета на
съдебната власт, бюджетната сметка на ВСС дължимата държавна такса по делото в
размер на 1280,00 лева, както и да заплати разноските за експертиза в размер на
300,00 лева.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.К.К., ЕГН ********** *** да
заплати на Е.Г.Г., ЕГН ********** *** сумата 32000,00/тридесет и две хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания/ от
причинените й травматични увреждания, изразяващи се в средна телесна повреда - частично
счупване на алвеоларната част на горната челюст вляво, което е довело до
луксация на първи горен ляв зъб с последващо оперативно отстраняване на
засегнатия зъб, преценено като избиване на зъб, без който се затруднява
дъвченето и говоренето, които увреждания са причинени от З.К.К. /нанесен побой в
периода от 19.11.2016г. до 22.11.2016г./, за което същият е признат за виновен
с влязла в сила присъда по НОХД №7568/2017г. по описа на **, І н.с., ВЕДНО със законна лихва върху
главницата, считано от 23.11.2016г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА З.К.К., ЕГН ********** *** да заплати на адвокатско дружество „**“ с
идентификационен номер по ДДС:** и седалище: *** възнаграждение в размер на 1788,00
лева.
ОСЪЖДА З.К.К., ЕГН ********** *** да заплати в полза на Държавата, по
бюджета на съдебната власт, бюджетната сметка на ВСС дължимата държавна такса
по делото в размер на 1280,00 лева, както и да заплати разноските за експертиза
в размер на 300,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: