№ 6022
гр. София, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241110113700 по описа за 2024 година
РЕШЕНИЕ
04.04.2025 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр.
дело № 13700/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу И. М. К., С. Д. Б., Д. Д. Б. и Д. Д. Д., в
която се твърди, че ответника била потребител на топлинна енергия за недвижим имот,
находящ се в гр. *******************, като била доставена топлинна енергия, по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил
топлинна енергия на стойност 651,66 лева за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., но
ответника не я бил заплатил, поради което изпаднал в забава и дължал и обезщетение за
забава върху главница за топлинна енергия в размер на 189,80 лева за периода от 15.09.2021
г. до 27.02.2024 г. Излага съображения, че е предоставил и услугата дялово разпределение,
поради което ответникът му дължал сумата от 18,81 лева, представляващи припадаща се
част от цената на услугата дялово разпределение за периода 01.01.2021 г. до 30.04.2022 г.,
както и сумата от 5,99 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
1
периода 15.09.2021 г. до 27.02.2024 г. Иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят
дължимите суми, както и дължимите деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба от ответниците.
С молба от 19.12.2024 г., ответницата Д. Д. е представила доказателства за приемане
на наследство по опис.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени
средства, като е не е изразило становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно и пасивно,
субективно съединени осъдителни искове искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл.
200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
2
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Представен е Договор за продажба на недвижим имот по реда на НДИ от 15.02.1990
г., като се установява, че И. М. К. и Д. Б. К. са станали собственици на следния недвижим
имот, находящ се в гр. *******************.
От Удостоверение за наследници изх. № РНД24-УФ01-500 се установява, че Д. Б. К. е
починал на 08.04.2021 г., като е оставил за наследници по закон С. Д. К. (син – арг. чл. 5, ал.
1 ЗН), Д. Д. К. (дъщеря – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН) и Д. Д. Д. (внука по право на замества на
починали син на наследодателя – Д Д. К. (починал на 29.08.2011 г.) – арг. чл. 10, ал. 1 ЗН, във
вр. чл. 5, ал. 1 ЗН).
Следователно между страните е налице е валидно сключен договор за покупко-
продажба на топлинна енергия при общи условия.
Правното действие на сключения договор за продажба между ищеца и ответника
попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се
прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е
търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление
(топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това
гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни
задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и
да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената
продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите –
арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и
комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към
които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет
на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав,
а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на
правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни
своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
3
Тъй като между ищеца и ответника е установено наличието на валидно облигационно
отношение, то съдът намира, че спорът между страните се концентрира върху
обстоятелството дали е доставена топлинна енергия за процесния период, съответно на
каква стойност.
Прието и неоспорено е заключението на на СТЕ се установява, че за процесния
период ищецът е доставял топлинна енергия за отопление на имот, БГВ и сградна
инсталация. Вещото лице е посочило, че стойността на потребената топлинна енергия е в
размер на 1030,59 лева.
Съдът, като извърши преценка на заключението на СТЕ, съобразно правилото на чл.
202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно, компетентно и
добросъвестно. Експертът е отговорил изчерпателно на поставените задачи, като по делото
липсват доказателства, че вещото лице е заинтересовано от изхода на правния спор или е
заинтересовано.
С молба от 07.01.2025 г., ищецът е заявил, че ответниците са заплатили сумата от
1089,76 лева. А в о. с. з. от 13.03.2025 г. изрично е посочил, че всички дължими суми извън
деловодните разноски са заплатени. Тоест, касае се за наличието на съдебно признание на
факти от ищеца, че е извършено плащане с погасителен ефект. А съдебното признание на
факти е едно от най-сигурните доказателствени средства в гражданският процес, което
преценено в съвкупност с останалите доказателствени средства по делото води до
изясняване на действителното фактическо и правно положение между страните – арг. чл. 175
ГПК и чл. 10 ГПК.
В случая съдът намира, че всички предпоставки за уважаване на предявените искове
са налице, но предвид извършеното плащане в хода на настоящото производство, което на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде взето предвид, то исковете за главниците и
мораторните лихви следва да бъдат отхвърелни в цялост, поради погасяването на
притезанията с извършеното плащане, което се признава от ищеца.
За пълнота трябва да се спомене, че в случая приемането на наследството по опис от
ответицата Д. Д. е ирелевантно за дължимите суми, а касае единствено материалноправната
и легитимация по право на заместване от по-рано починалия неин пряк наследодател – Д Д..
Тоест, единствено е релевантно, че същата е приела наследството на баща си, поради което е
материалноправно легитимирана да отговаря по предявената претенция.
При този изход на правния спор, тъй като ответниците са станали причина за
завеждане на производството по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК, право да претендира
деловодни разноски разполага само ищеца. Последният е поискал присъждането на
деловодни разноски, като е доказал, че действително е сторил такива, поради което на
основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП
следва да му се присъди сумата от 450,00 лева, представляващи деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. ***************** срещу И. М. К., ЕГН: **********, с адрес: гр.
*********************, С. Д. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. *********************, Д.
Д. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. *********************, Д. Д. Д., ЕГН: **********, с
адрес: гр. *********************, за заплащане разделно на следните парични задължения:
4
сумата от 651,66 лева, представляващи цена на доставена топлинна енергия по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за имот, находящ се в гр.
******************* за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., както и сумата от 189,80
лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
27.02.2024 г., както и сумата от 18,81 лева – цена на услугата дялово разпределение за
периода от м.01.2021 г. до м.04.2022 г., както и сумата от 5,99 лева – мораторна лихва върху
вземането за дяловото разпределение за периода от 15.09.2021 г. до 27.02.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП И. М. К., ЕГН: **********, С. Д. Б., ЕГН: **********, Д. Д. Б., ЕГН:
********** и Д. Д. Д., ЕГН: ********** да заплатят на „ТС“ ЕАД, ЕИК: *********,
сумата от 450,00 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на „БР“ ЕООД на
страната на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5