Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 13.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Димитричка Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 2949 по описа за 2018 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „В.Е.В.”
ЕАД твърди, че между него и С.Х.М. е налице валидно облигационно отношение,
като ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ в качеството му на ползвател на имот, находящ се в гр. Варна,
ж.к. „В.В.“, бл. 206, вх. 2, ап. 44. Заявява, че
същият си е запазил пожизнено правото на ползване на имота с Нотариален акт №
193, том 61, дв. вх. рег. № 23240/02.11.2012 г. на СВ
– Варна, като с нарочно заявление от 14.05.2015 г. е открил партида за
топлофицирания имот на свое име. Излага, че сградата е присъединена към
топлопреносната мрежа от 2015 г., топлофицирана е и не е прекъсван достъпът и
доставката на топлинна енергия за нея. Твърди, че за ответника са приложими
Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия от „Т.-В.” ЕАД на
потребители за битови нужди.
Отправя
искане до съда за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца следните
суми:
1) сумата от 650.38 лева, представляваща
сбор от незаплатени задължения за потребена топлинна енергия, както и такси за
услуги, по партида 18530 за имот, находящ се в гр. Варна, ж.к. „В.В.“, бл. 206, вх. 2, ап. 44, както следва: 35.02 лева – за
периода от м. 02.2016 г. до м. 03.2016 г.; 10.00 лева – за периода от м.
12.2016 г. до м. 03.2017 г.; 64.68 лева – за периода от м. 05.2017 г. до м.
06.2017 г.; 99.34 лева – за периода от м. 08.2017 г. до м. 09.2017 г.; 285.45
лева – за периода от м. 11.2017 г. до м. 03.2018 г.; 75.25 лева – за м. 05.2018
г.; 80.64 лева – за м. 07.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.09.2018 г. до окончателно
изплащане на задължението;
2) сумата от 41.75 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху горните суми, както следва: обезщетение
за забава върху главницата от 35.02 лева, начислено за периода от 01.04.2016 г.
до 29.08.2018 г., в размер на 8.48 лева; обезщетение за забава върху главницата
от 10.00 лева, начислено за периода от 01.02.2017 г. до 29.08.2018 г., в размер
на 1.46 лева; обезщетение за забава върху главницата от 64.68 лева, начислено
за периода от 01.07.2017 г. до 29.08.2018 г., в размер на 7.38 лева;
обезщетение за забава върху главницата 99.34 лева, начислено за периода от
01.10.2017 г. до 29.08.2018 г., в размер на 8.89 лева; обезщетение за забава
върху главницата 285.45 лева, начислено за периода от 01.01.2018
г. до 29.08.2018 г., в размер на 14.30 лева; обезщетение за забава върху
главницата 75.25 лева, начислено за периода от 01.07.2018 г. до 29.08.2018 г.,
в размер на 1.24 лева,
за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 14046/2018
г. по описа на ВРС.
Моли за
присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения от съда особен представител е
депозирал писмен отговор, с който навежда доводи за недопустимост на
производството по делото и неоснователност на предявените искове. Оспорва
процесната сграда да е присъединена към топлопреносната мрежа на ищцовото
дружество, както и да е открита партида на името на ответника. Оспорва
наличието на облигационно отношение между страните по делото и реалното
потребление на топлинна енергия, гореща вода или други услуги. Поддържа, че от
представените по делото доказателства не се установява в имота да е изградена и
действително да функционира инсталация за отопление и битово-гореща вода.
Заявява, че топломерът, монтиран в сградата, не съответства на техническите
изисквания, а водомерното устройство е изведено от експлоатация.
Претендира
се предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч. гр. д. № 14046 по описа за
2018 г. на ВРС се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на настоящото
производство. Същата е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят е предявил иск по чл. 422 ГПК.
От съдържанието на Нотариален акт № 90, том II, рег. № 6486, дело № 261 от 2012 г. на
нотариус Тодор Милков /л. 9/, се установява, че на 02.11.2012 г. С.Х.М. и
Шенгюл Адемова Назифова са закупили в полза на сина
си Енес Себайдинов Х. апартамент
№ 44, находящ се в гр. Варна, ж.к. „В.В.“, бл. 206, вх. 2, като купувачите са си запазили
пожизнено право на ползване върху имота.Тези обстоятелства са отразени и
в приложените към исковата молба справки от имотния регистър /л. 12-13/.
От представените с исковата молба писмени доказателства
става ясно, че между „Д.-В.“ ЕАД /понастоящем „В.Е.В.” ЕАД/ и етажна собственост с
административен адрес: гр. Варна, ж.к. „В.В.“,
бл. 206, вх. 2, е сключен договор от 10.01.2015 г., по
силата на който страните са се уговорили входът да бъде присъединен
към топлопреносната мрежа на дружеството. В протокол за въвеждане в
експлоатация на водомерно устройство от 09.01.2015 г. /л. 23/ е отразено, че в
сградата е поставено водомерно устройство със сериен № 00023464. Видно от протокол за въвеждане в
експлоатация на топломерно устройство от 09.01.2015
г. /л. 22/, на посочения адрес е монтирано топломерно
устройство със сериен № 60927271. От съдържанието на свидетелство за проверка
на средство за измерване № 10Т-23 от 08.03.2017 г. /л. 24/ става ясно, че към
посочената дата топломерът с посочения сериен номер не е бил в метрологична
годност. Ищецът е ангажирал писмени доказателства, от които се установява, че
на 18.02.2017 г. /преди датата на горната проверка/ топломер със сериен №
60927271 е демонтиран и на негово място е поставен друг със сериен № 60927276
/л. 73-74/. Последният е измервал в класа си на точност към периода на монтажа,
което е удостоверено със свидетелство за проверка на топломер от 21.11.2016 г.
/л. 75/. В този документ е отразено, че при извършена последваща проверка е
установено, че топломерът е годен, като срокът на валидност на проверката е 2
години, т.е. до 21.11.2018 г. На 28.07.2017 г. първоначално монтираното топломерно устройство със сериен № 60927271 е преминало
проверка за метрологична годност, при която е установено, че то съответства на
класа си на точност, като е съставено свидетелство за проверка с № 17-07-91-5
/л. 76/. След така извършената проверка топломерът отново е монтиран във вх. 2
на бл. 206 в ж. к. „В.В.“ /л. 77/, което
обстоятелство е отразено в протокол за въвеждане в експлоатация на топломерно устройство от 22.08.2017 г.
Видно от приложеното на л. 8 от делото копие от
заявление от 13.05.2015 г. ответникът е отправила искане до ищцовото дружество
за откриване на партида на негово име с адрес на потребление гр. Варна, ж.к. „В.В.“, бл.
206, вх. 2, ап. 44, като е приложил копие от
гореописания нотариален акт.
Към доказателствата по делото са приобщени и общите
условия на топлопреносното дружество, приложени към
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и решението на ДКЕВР, с
което същите са одобрени /л. 78-80 от делото/. В чл. 34, ал. 1 от Общите
условия е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Съгласно ал. 6 на същата разпоредба при неизпълнение на задължението в
срок се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Към заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е приложено и извлечение за задълженията за процесния топлоснабден
имот, в което подробно са отразени издадените за процесния период фактури и
стойността на потребените услуги.
Останалите представени по делото писмени
доказателства съдът не следва да коментира като неотносими към предмета на
спора.
По делото са ангажирани специални знания в областта
на топлотехниката, посредством проведената съдебно-техническа експертиза, заключението
по която съдът кредитира като компетентно изготвено, подробно и аргументирано.
От същото се установява, че сградата, в която се намира процесният имот, е
присъединена към топлоснабдителната
мрежа през 2015 г. и се обслужва от абонатна станция, като през исковия период
не е прекъсвано топлоснабдяването. Вещото лице е посочило, че във входа не се ползва
топлоенергия за отопление, а само за топла вода. Изрично е отбелязало, че в
апартамент 44 е монтиран водомер за топла вода, който е проверен за това, че отговаря
на класа си на точност до месец октомври 2017 г. Съгласно заключението показанията
на общия топломер и на общия водомер в абонатната станция са отчитани
дистанционно, а показанията на апартаментните водомери за топла вода са
отчитани от служител на топлоснабдителното предприятие
с таблет, в присъствието на ответника. Вещото лице е посочило, че количеството
топлинна енергия за топла вода за процесната сграда е определяно по показанията
на общия топломер в абонатната станция, като същото е разпределяно между
абонатите въз основа на изразходваните от тях количества топла вода. Въз основа
на извършените проверки достига до извод, че ползваната от ответника топлинна
енергия е отчетена правилно и дяловото разпределение е извършено точно.
Изразява становище, че сумите за потребена топлоенергия са начислявани по
цените, определени от ДКЕВР, а таксите за услугата дялово разпределение са
определени по ценоразпис на топлоснабдителното
предприятие. В заключението е посочено, че СТИ в абонатната станция /топломерно и водомерно устройство/ отговарят на
изискванията за метрологична годност.
Изслушано в съдебно заседание, вещото лице поддържа
представеното заключение. Изрично заявява, че измерванията в сградата са
извършвани с устройства, които отговарят на закона за измерванията, като се
позовава на допълнително представените от ищеца писмени доказателства.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Както по-горе бе изложено, в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на
настоящото производство, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. В изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен
срок е предявил установителни искове за вземанията си. Видно от съобщението,
приложено на л. 49 от ч.гр. дело № 14046/2018 г. по описа на ВРС разпореждането
с указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е връчено на процесуалния представител
на ищеца на 24.01.2019 г., а исковата молба е депозирана в съда на 21.02.2019
г., т.е. преди изтичането на преклузивния едномесечен срок. Поради изложеното
съдът намира, че се породил правен интерес от провеждане на настоящото
производство и същото е допустимо.
За да бъде уважен предявеният главен иск, следва да се установи наличието
на следните материалноправни предпоставки: 1) наличието на валидно възникнало
облигационно отношение с ответника, по силата на което С.Х.М. е потребител на
топлинна енергия за имот, представляващ ап. 44, находящ се в гр. Варна, ж. к. „В.В.“, бл. 206, вх. 2, която сграда е присъединена към
топлопреносната мрежа; 2) че за процесния период на последния е разпределено
количество топлинна енергия, отдавано от сградната инсталация, доставена и
отчетена по предвидения в сключените индивидуални договори и общите условия към
тях ред, в претендираните размери.
Видно от коментирания по-горе нотариален акт, ответникът притежава
вещно право на ползване върху процесния апартамент. От събраните по делото писмени доказателства,
както и от заключението по съдебно-техническата експертиза се установява по
категоричен начин, че сградата, в която се намира същият, е била топлофицирана
през исковия период и ищецът е доставил в абонатната станция определено
количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия. От гореизложеното следва, че
ответникът С.Х.М. е страна по облигационно правоотношение с ищцовото дружество,
като същият има качеството на битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от
Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката. Отношенията на страните са
регулирани от публично известни общи условия в съответствие с чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Съгласно посочената разпоредба продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия
за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
Както по-горе бе посочено, по делото са
представени общите условия на ищцовото дружество, одобрени с Решение № ОУ-062/19.11.2007
г. на ДКЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 139,
ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139 - чл. 145 от Закона
за енергетиката и Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването,
издадена от министъра на икономиката и енергетиката. Дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
чрез средства за търговско измерване на количеството топлинна енергия в
абонатната станция; средства за дялово разпределение за отопление -
индивидуални топломери; средства за дялово разпределение за битово горещо
водоснабдяване - общ водомер и индивидуални водомери за топла вода /чл. 140,
ал. 1 ЗЕ/. Чл. 140а предвижда, че общото консумирано количество топлинна
енергия в сграда - етажна собственост, се разпределя за горещо водоснабдяване и
за отопление, като топлинната енергия за горещо водоснабдяване се определя чрез
количеството вода, консумирано в сградата за битово горещо водоснабдяване,
отчетено по общия водомер и разхода на топлинна енергия за загряване на 1 куб.
м вода /арг. от чл. 141, ал. 1 ЗЕ/. В чл. 68-69 от Наредба
№ 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. е определена методиката за разпределяне на топлинната
енергия за горещо водоснабдяване между отделните потребители в сградата, като
при наличието на индивидуални водомери то се извършва съобразно техните
показания /чл. 69, ал. 2, т. 1 от Наредбата/.
От заключението по приетата по
делото съдебно-техническа експертиза се установява, че дяловото разпределение
на топлинната енергия за процесния имот през исковия период е извършено
правилно и в съответствие с действащата нормативна уредба, като делът на ответника
за ползвана топлинна енергия е изчислен точно. От писмените доказателства по
делото, както и от заключението на вещото лице може да се направи категоричен
извод, че средствата за търговско измерване в сградата, където се намира процесният
имот, са били изправни през целия период, за който се отнася исковата
претенция. Действително по делото липсват доказателства индивидуалният водомер,
монтиран в процесния обект на потребление да е преминал проверка за
метрологична точност след м. октомври 2017 г., когато съгласно заключението е
изтекла валидността на извършената му проверка. Следва обаче да се отбележи, че
съгласно чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4
от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи доставката,
монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са
задължение на потребителите. Неизпълнението на това задължение от страна на
ответника не би могло да го освободи от отговорност за заплащане на отчетеното
количество топла вода.
Поради така изложените
съображения съдът намира, че през процесния период топлопреносното
дружество е доставило топлинна енергия в сградата, в която се намира имотът на
ответника. Същата е отчитана и разпределена в съответствие със закона и общите
условия, като претендираните от ищеца суми са начислени правилно. Следователно
предявеният иск е доказан както по основание, така и по размер, и следва да
бъде уважен.
Изискуемостта на дължимите суми
за топлинна енергия е настъпила енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, съобразно цитираната по-горе клауза от общите
условия на ищцовото дружество. Следователно от посочения момент ответникът
дължи и обезщетение за забава върху същите. Съдът, като съобрази определения с
ПМС № 426 от 18 декември 2014 г. размер на законната лихва, изчисли, че
дължимата лихва за забава върху претендираните суми за потребена топлинна
енергия е, както следва:
-
върху сумата от 35.02 лева, представляваща дължимата
главница за периода от м. 02.2016 г. до м. 03.2016 г., обезщетението за забава за периода от 01.04.2016 г. до
29.08.2018 г. възлиза на 8.57 лева;
-
върху сумата от 10.00 лева, представляваща дължимата
главница за периода от м. 12.2016 г. до м. 03.2017 г., обезщетението за забава за периода от 01.02.2017 г. до
29.08.2018 г. възлиза на 1.60 лева;
-
върху сумата от 64.68
лева, представляваща дължимата главница за периода от
м. 05.2017 г. до м. 06.2017 г., обезщетението за забава за
периода от 01.07.2017 г. до 29.08.2018 г. възлиза на 7.64 лева;
-
върху сумата от 99.34
лева, представляваща дължимата главница за периода
от м. 08.2017 г. до м. 09.2017 г., обезщетението за забава за
периода от 01.10.2017 г. до 29.08.2018 г. възлиза на 9.19 лева;
-
върху сумата от 285.45
лева, представляваща дължимата главница за
периода от м. 11.2017 г. до м. 03.2018 г., обезщетението за забава за
периода от 01.01.2018 г. до 29.08.2018 г.
възлиза на 19.11 лева;
-
върху сумата от 75.25 лева, представляваща дължимата главница
за м. 05.2018 г., обезщетението за забава за
периода от 01.07.2018 г. до 29.08.2018 г., възлиза на 1.25 лева.
Поради изложеното и акцесорният
иск следва да бъде уважен изцяло.
По
разноските:
С оглед изхода на спора и предвид отправеното от
страна на ищеца искане, съобразно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР
№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в заповедното производство разноски за държавна такса /25 лева/ и
адвокатско възнаграждение /300 лева/
Наред с изложеното на ищеца следва да бъдат
присъдени и разноски за исковото производство в общ размер от 825 лева,
включващи заплатена държавна такса – 75 лева, адвокатско възнаграждение – 300
лв., депозит за особен представител – 300 лева, и депозит за експертиза – 150
лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответникът С.Х.М., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на
ищеца „В.Е.В.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, СУМАТА ОТ 650.38 ЛЕВА
/шестстотин и петдесет лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща
сбор от незаплатени задължения за потребена топлинна енергия, както и такси за
услуги, по партида 18530 за имот, находящ се в гр. Варна, ж.к. „В.В.“, бл. 206, вх. 2, ап. 44, както следва: 35.02 лева – за
периода от м. 02.2016 г. до м. 03.2016 г.; 10.00 лева – за периода от м.
12.2016 г. до м. 03.2017 г.; 64.68 лева – за периода от м. 05.2017 г. до м.
06.2017 г.; 99.34 лева – за периода от м. 08.2017 г. до м. 09.2017 г.; 285.45
лева – за периода от м. 11.2017 г. до м. 03.2018 г.; 75.25 лева – за м. 05.2018
г.; 80.64 лева – за м. 07.2018 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 18.09.2018 г. до окончателно изплащане на задължението, както и СУМАТА ОТ 41.75 ЛЕВА /четиридесет и един
лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за забава,
начислено върху горните суми, както следва: обезщетение за забава върху
главницата от 35.02 лева, начислено за периода от 01.04.2016 г. до 29.08.2018
г., в размер на 8.48 лева; обезщетение за забава върху главницата от 10.00
лева, начислено за периода от 01.02.2017 г. до 29.08.2018 г., в размер на 1.46
лева; обезщетение за забава върху главницата от 64.68 лева, начислено за
периода от 01.07.2017 г. до 29.08.2018 г., в размер на 7.38 лева; обезщетение
за забава върху главницата 99.34 лева, начислено за периода от 01.10.2017 г. до
29.08.2018 г., в размер на 8.89 лева; обезщетение за забава върху главницата
285.45 лева, начислено за периода от 01.01.2018 г. до
29.08.2018 г., в размер на 14.30 лева; обезщетение за забава върху главницата
75.25 лева, начислено за периода от 01.07.2018 г. до 29.08.2018 г., в размер на
1.24 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр. дело № 14046/2018 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА С.Х.М., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „В.Е.В.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, сумата
от 325 /триста двадесет и пет/ лева,
представляваща сторени в заповедното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА С.Х.М., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на „В.Е.В.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, сумата
от 825 /осемстотин двадесет и пет/
лева, представляваща сторени в исковото производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: