№ 2782
гр. София, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петър Теодосиев
Членове:Петя Георгиева
Светослав Василев
като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Въззивно гражданско дело
№ 20221100504753 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 437, вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, образувано по жалба на
„О.П.“ ООД срещу разпореждане от 20.01.2022г. по изп.д. №20218380410974 на ЧСИ с рег. №838,
с което съдебният изпълнител по възражение на жалбоподателя (длъжник по изпълнителното
дело) е намалил определеният размер на дължимите такси по т. 26 ТТРЗЧСИ от сумата 4 893,34 лв.
на сумата 4 768,54 лв., съразмерно на намаленият с предходно разпореждане от 14.12.2021г. размер
на приетите за събиране разноски на взискателя „ДС Т. С. БГ“ ЕООД за адвокатско
възнаграждение от сумата на 1 300,00 лв. на сумата 200,00 лв.
Възраженията в жалбата са, че определеният с предходните актове на съдебния изпълнител
относно разноските размер на дължимите такси по т. 26 ТТРЗЧСИ е следвало да бъде отменен
изцяло, тъй като изпълнителни способи не са провеждани, а вземанията по процесния
изпълнителен лист са платени доброволно от длъжника на взискателя четири дни след образуване
на изпълнителното дело и преди на длъжника да е връчена покана за доброволно изпълнение.
Жалбата е неоснователна.
Таксите по т. 26 ТТРЗЧСИ представляват разноски по изпълнението, които съгласно чл. 79,
ал. 1 ГПК са за сметка на длъжника, включително в случаите, при които изпълнителното
производство подлежи на прекратяване поради плащане от длъжника, извършено след започване
на изпълнителното производство.
Съгласно чл. 426 ГПК изпълнителното производство започва с молбата на взискателя за
образуването му, която в случая е подадена на 14.10.2021г.
Плащането от длъжника на сумите по изпълнителния лист е извършено на 18.10.2021г.,
тоест след започване на изпълнителното производство, поради което и по аргумент от чл. 79, ал. 1,
1
т. 1 ГПК и независимо, че способи за принудително изпълнение не са реализирани, длъжникът
дължи пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ върху размера на изпълнените вземания, за чието
принудително събиране е образувано изпълнителното дело (изрично в този смисъл цитираните в
обжалвания акт на съдебния изпълнител решение №82 от 08.05.2012г. по гр.д. №1891/2010г. на
ВКС, решение №266 от 19.12.2013г. по гр.д. №1427/2012г. на ВКС и решение №640 от
04.10.2010г. по гр.д. №920/2009г.).
Различна би била хипотезата в случай, че изпълнителното дело не беше образувано пред
частен съдебен изпълнител, а пред държавен съдебен изпълнител, тъй като по отношение на
аналогичната пропорционална такса по чл. 53, ал. 1 ТДТКССГПК, разпоредбата на чл. 53, ал. 2
ТДТКССГПК предвижда, че таксата не се дължи върху сумите, погасени от длъжника в срока за
доброволно изпълнение.
С ПМС №215 от 24.07.2014г. разпоредба с идентично съдържание е предвидена като
забележка 6 към т. 26 ТТРЗЧСИ, но тази подзаконова разпоредба е обявена за нищожна с решение
№13014 от 02.12.2015г. по адм.д. №4389/2015г. на ВАС, като последица от което не е част от
действащото право.
По изложените съображения Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „О.П.“ ООД срещу разпореждане от 20.01.2022г.
по изп.д. №20218380410974 на ЧСИ с рег. №838.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2