Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1819 18.11.2021 година гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на двадесет и
осми октомври, две хиляди и шестнадесета година в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
2. АТАНАСКА АТАНАСОВА
при секретаря С.А., в присъствието на прокурора Дарин
Христов, като разгледа докладваното от съдията Атанасова касационно административно
наказателно дело № 1825 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН и е образувано
по повод постъпила касационна жалба от Агенцията
за държавна финансова инспекция, представлявана от пълномощника Р.К.-
юрисконсулт, против решение № 235 от 17.06.2021 г. по НАХ дело № 1688/2021 г. по
описа на Районен съд- Бургас.
В жалбата са развити
доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното
решение, поради нарушение на закона, съставляващо отменително
основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. В нея се сочи, че извършените от
Университет „Проф. д-р Асен Златаров“- Бургас разходи
за доставка на електрическа енергия през 2019 г. са в общ размер 221 069.17
лева без ДДС (265 283.00 лева с ДДС), като от тях 44 969.61 лева без
ДДС (53 963.53 лева с ДДС) са за обектите, извън обхвата на сключения
договор № 595/12.11.2018 г., и попадат над стойностния праг на чл. 20, ал. 3,
т. 2 от ЗОП, а това от своя страна е предпоставка за прилагане на реда за
възлагане на обществени поръчки чрез събиране на оферти с обява или покана до
определени лица при условията и по реда на Глава двадесет и шеста от ЗОП. Твърди се, че така извършените разходи за обектите, извън
обхвата на договора, са отчетени въз основа на 36 фактури, издадени от „ЕВН България
електроснабдяване“ ЕАД, като минималният стойностен праг по чл. 20, ал. 3, т. 2
от ЗОП е надвишен на 10.09.2019 г. (датата на плащане по фактури № **********
от 31.08.2019 г. и № **********/31.08.2019 г. Формиран е извод, че не е приложен
предвиденият в закона ред за възлагане на обществени поръчки за доставка на
електрическа енергия, въпреки че са били налице всички законови основания за
това, в нарушение на чл. 17, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3,
т. 2, вр. чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОП. По същество се
иска отмяна на решението и постановяване на друго за потвърждаване на
наказателното постановление.
В съдебното заседание
не се явява представител на касатора, редовно
уведомен. Не са представени нови доказателства.
Пълномощникът на ответната
страна поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства. С отговор на касационната
жалба заявява становище за нейната неоснователност, като излага подробни
съображения. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Жалбата е подадена от
надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При
разглеждането ѝ по същество, съдът намира следното:
С решението, предмет
на касационната проверка, е отменено наказателно постановление № 11-01-473/04.02.2020
г., издадено от директора на Агенция за държавна финансова инспекция, с което
на основание чл. 256, ал.1 от ЗОП е наложено на М.С.М.с ЕГН **********
административно наказание- глоба в размер на 539.64 лева за нарушение по чл. 17,
ал.1, вр. чл. 20, ал. 3, т. 2, вр. чл. 3, ал. 1, т.2
от ЗОП. Прието е от съда, че като възложител на обществени поръчки съгласно чл.
7, ал. 1 от ЗОП, вр. чл. 5, ал. 4, т. 2, вр. чл. 123, т. 1 от ЗОП, наказаното лице не е изпълнило
изискванията на ЗОП относно избора на изпълнител на обществена поръчка за
доставка на електрическа енергия през 2019 г. на обща стойност 44969.61 лева (без
ДДС), попадаща в стойностния праг на чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП. В мотивите на
решението е отбелязано, че разходите за ел.енергия на посочената стойност са
извършени чрез директно договаряне, въз основа на фактури, издадени от
доставчика, с което е осъществен съставът на административното нарушение по чл.
20, ал. 3, т. 2, вр. чл. 17, ал. 1 от ЗОП. Независимо
от това, наказателното постановление е отменено, като издадено при допуснато
съществено процесуално нарушение, изразено в противоречие между нарушената
норма и приложената от наказващия орган санкционна норма, довело до
ограничаване правото на защита на наказаното лице. В тази връзка е посочено, че
нормата на чл. 256, ал. 1 от ЗОП е приложима в случаите, когато поръчката е
възложена при по-облекчен ред от предвидения в закона съобразно нейната
стойност, т.е. когато нарушението е извършено чрез действие, а в чл. 17, ал. 1
от ЗОП е предвидено задължение за възложителите да приложат предвидения в
закона ред за възлагане на обществена поръчка, когато са налице основанията за
това и съставът на нарушението по чл. 17, ал. 1 от ЗОП се осъществява чрез
бездействие- непредприемане на действия за провеждане на обществена поръчка при
наличие на основанията за това.
Според настоящия
съдебен състав решението е неправилно.
По делото не е
спорно, че наказаното лице М.С.М.заема длъжността ректор на Университет „Проф.
д-р Асен Златаров“ и в това качество е възложител на
обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 14 от ЗОП. Не е спорно също
така, че с договор № 595/12.11.2018 г., сключен между учебното заведение и „Чез трейд България“ ЕАД, е възложено на посоченото
дружество да достави активна електрическа енергия на свободния пазар за нуждите
на възложителя. Договорът е сключен в резултат на проведена открита процедура
по реда на ЗОП за следните обекти: 1) „Органичен корпус- ТП химик 2“; 2) „Централен корпус- ТП химик 1“; 3) „ЕПК ТП 1- хале“; 4)
„ЕПК ТП 2- хале резерва“; 5) „Учителски институт“; 6) „ЕПК Парова централа“; 7)
„ЕПК ЦУРК“; 8) „Блок 1 и 2 ВТИ“; 9) „Блок 3 ВХТИ“; 10) „ЕПК ВХТИ- паркинг“. За
периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. са извършени
от учебното заведение разходи за доставка на електрическа енергия в общ размер
221 069.17 лева без ДДС (265 283.00 лева с ДДС), от които 44 969.61
лева без ДДС (53 963.53 лева с ДДС) за
обекти извън обхвата на договора. Касае се за периодично повтарящи се
услуги по смисъла на чл. 21, ал. 8, т. 1 от ЗОП и следователно, предвид
стойността на доставката, е налице хипотезата на чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП за
възлагане на обществена поръчка чрез събиране на оферти с обява или покана до
определени лица. Не е налице някоя от хипотезите на чл. 13 от ЗОП, поради което
доводите в отговора на касационната жалба относно приложението на този закон по
отношение на процесните обекти са неоснователни. В
случая посоченият ред не е спазен и следователно е осъществен съставът на
нарушението по чл. 256, ал. 1 от ЗОП, като с оглед данните по делото, не би
могло да се приеме, че е налице маловажен случай на административно нарушение,
доколкото деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други нарушения от този вид.
Настоящият съдебен
състав не споделя изводите на първоинстанционния съд
за допуснато в производството по издаване на наказателното постановление съществено
процесуално нарушение, изразено в противоречие между нарушената норма и
приложената от наказващия орган санкционна норма. С нормата на чл. 17, ал. 1 от
ЗОП е предвидено задължение за възложителите да приложат предвидения в закона
ред за възлагане на обществена поръчка, когато са налице основанията за това-
при извършване на разходи, достигащи или надвишаващи минималния стойностен праг
по чл. 20, ал. 1 или 2 от същия закон. Неизпълнението на това задължение
съставлява нарушение по чл. 256, ал. 1 от ЗОП. В случая, както се посочи, съставомерните елементи на нарушението са налице- не е приложен
предвиденият в закона ред за възлагане на обществените поръчки за доставката на
електрическа енергия за обектите извън обхвата на сключения договор №
595/12.11.2018 г., въпреки размера на разходите за електрическа енергия,
надвишаващ минималния стойностен праг от 30 000 лева, предвиден в чл. 20, ал.
3, т. 2 от ЗОП. Не е налице приетото от БРС противоречие, нито съществува
неяснота относно фактическите и правните рамки на обвинението, очертани с
наказателното постановление, в т.ч. досежно датата на
извършване на нарушението- 10.09.2019 г. (датата на плащане по фактура №
********** от 31.08.2019 г., с което е надвишен минималният стойностен праг), поради
което и не би могло да се приеме, че е нарушено правото на защита на наказаното
лице. Ето защо съдът приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да се
отмени, като вместо него да се постанови друго за потвърждаване на
наказателното постановление.
Мотивиран от горното
и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Бургаският административен съд, четиринадесети състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 235
от 17.06.2021 г. по НАХ дело № 1688/2021 г. по описа на Районен съд- Бургас и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 11-01-473/04.02.2020 г., издадено от директора на Агенция за
държавна финансова инспекция, с което на основание чл. 256, ал.1 от ЗОП е
наложено на М.С.М.с ЕГН ********** административно наказание- глоба в размер на
539.64 лева за нарушение по чл. 17, ал. 1, вр. чл.
20, ал. 3, т. 2, вр. чл. 3, ал. 1, т.2 от ЗОП.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.