Р Е Ш
Е Н И Е
№ 125 09.06.2020г.
град Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският
административен
съд
на осми юни две хиляди и двадесета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
с участието на секретаря Светла
Кърлова
и в присъствието на прокурора Йордан
Георгиев от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
административно дело № 189 по описа на съда за 2019г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.284 и сл. от ЗИНЗС.
Н.Я.К.,
ЕГН **********, понастоящем в затвора в гр.Бобов дол е предявил срещу ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ иск с правно основание чл.284, ал.1 от
ЗИНС за заплащане на обезщетение в размер на 300 000лв. за причинени
неимуществени вреди /болка, страдание, страх и несигурност за живота, уронване
на авторитета като гражданин и правата му/ през периода 01.02.2012г. – 04.10.2019г.
в резултат на нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. Ищецът твърди, че през м.02.2012г.
върху него в спящо състояние е упражнен физически натиск, след което
противоправно са му сложени белезници и бита инжекция по нареждане на д-р Иван
Чаушев от психиатъра д-р И. с помощта на служителите З.Г. и двама негови
колеги. Претендира заплащане на законна лихва върху размера на иска от подаване
на исковата молба /15.04.2019г./ до окончателното му изплащане.
В с.з. ищецът поддържа иска.
В
писмен отговор и с.з. пълномощникът на ответника намира иска за допустим, но
неоснователен като недоказан и моли за неговото отхвърляне. Прави възражение за
изтекла погасителна давност и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на КОП дава заключение за недоказаност на иска и моли за неговото отхвърляне.
Споделя възражението на ответника за изтекла погасителна давност.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване със становищата на страните и събраните
по делото доказателствата, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установена следната фактическа обстановка:
Ищецът
е постъпил в затвора в гр.Бобов дол по изтърпяване на наказание лишаване от
свобода на 29.03.2007г., а от 2017г. е преместен в ЗООТ – Самораново към
затвора.
Съгласно
медицинска справка от 23.04.2019г. не страда от хронични заболявания и не
посещава МЦ към ЗООТ по време на плановите прегледи. Видно от 2бр. амбулаторни
листове №53/08.01.2015г. и №1157/30.05.2018г., издадени от д-р И.И.К.
/психиатър и невролог в затвора/, считано от 17.12.2014г. ищецът е с поставена
диагноза „Биполярно афективно разстройство, сегашен епизод – смесен“ с изписана
медикаментозна терапия и отказ от комплексно диспансерно наблюдение. В здравният
картон на К. на датата 30.01.2012г. има записване от д-р К. за извършен на 13.01.2012г.
преглед по повод неадекватно поведение от ищеца след завръщане от процесуални
действия на 11.01.2012г., изразяващо се в това, че плаче непрекъснато със
заключение за променен мисловен процес по форма и структура. На 09.12.2015г. д-р К. е отбелязала на гърба
на молба на ищеца от 07.12.2015г., че след преглед е дала препоръка за инжекции
с витамин В12. След отразяването има записване от д-р Чаушев /ръководител на МЦ
към затвор/, според което при проведената беседа с д-р К. е обяснено на ищеца,
че през 2012г. му е поставена подобна ампула в условията на спешност.
С
изпълнение на разпореждане от 05.01.2011г. на прокурор И.А. от ОП –
Благоевград, съгласно бележка изх.№158/07 от 06.01.2012г. на началника на
затвора в гр.Бобов дол, на 06.01.2012г. за срок от 7 дни ищецът е бил преведен
в ОЗСА – Благоевград за извършване
на действия по разследването по ДП №292/2011г. по описа на ОДМВР – Благоевград.
В СА – Благоевград ищецът е написал молба изх.№16/11.01.2012г. до министъра на
правосъдието с оплаквания относно превеждането му в ареста. Молбата е изпратена
по компетентност на началника на затвора за проверка. Видно от ДЗ на Х.К.Г.
/зам.началник РНОД/ от 26.01.2012г. и справка рег.№271/06.02.2012г. на
началника на затвора, след завръщането на ищеца от Следствения арест в
гр.Благоевград същият е показал външни признаци на възбудимо емоционално
състояние и ефект, поради което за гарантиране на неговата безопасност е
поставен в условия, даващи възможност за активно наблюдение от страна на
надзорния състав и са проведени комплекс от разговори с психолог, психиатър,
ИСДВР, зам.началник РНОД и регулярните /по график/ медицински прегледи.
Съгласно писмо на началника на затвора до Окръжния прокурор при ОП – Кюстендил
с изх.№281/19.03.2019г., след завръщането на ищеца от престоя в Следствения
арест в гр.Благоевград поради констатираните външни признаци на възбудено емоционално състояние
настаняването му е осъществено в първа група на затвора.
След
това, на 25.01.2012г. ищецът е бил представен в съдебно заседание на ОС –
Благоевград по гр.д.№262/2011г., като на 26.01.2012г. отново е върнат в
затвора. Следва нов превод в Следствения арест в гр.Благоевград в периода
01.02.2012г. – 03.02.2012г. за участие в извършване на действия по разследване
по ДП №26/2012г. по описа на ОДМВР – Благоевград.
При
разпита на св.И.И.К. се потвърждават данните от изготвените от нея писмени
документи по отношение здравословното състояние на ищеца и извършените
прегледи. Свидетелката сочи, че препоръката за инжекция с витамин В12 е дала
при прегледа през 2015г.
Св.Р.В.П.
/началник сектор НОД в затвора/ потвърждава, че през 2012г. ищецът е бил
настанен в самостоятелно спално помещение с непрекъснато наблюдение и охрана
поради подаване на жалби и негодуване от другите лишени от свобода, настанени с
него в едно спално помещение. Проблемът бил, че нощно време ищецът не спял и ги
тормозел. Свидетелят разказва за случай след превода в самостоятелното спално
помещение, когато било студено навън, а прозорецът бил отворен, ищецът бил сложил
перде за да не влизат врабчета, а друг път обяснявал, че има мечета, които се
разхождали по стената. По повод на тези му прояви бил прегледан от д-р К.,
назначено било лечение, а служителите от НОС оказали съдействие при прегледа и
лечението поради отказ на ищеца да му бъдат поставяни инжекции.
Показанията
на св.К. и св.П. съдът намира за обективни и достоверни, т.к. съответстват на
писмените доказателства по делото и са вътрешно логични и взаимно свързани.
Съдът
не кредитира показанията на св.М.В.Л. и св.З. С. Г., т.к. лицата не сочат
релевантни за случая фактически обстоятелства. Св.Л. обяснява, че през 2012г.
не е бил в затвора, а св.Г. не си спомня за случай, идентичен с описания по
иска.
Горната
фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе
доказателства.
С
оглед така установената фактическа обстановка съдът намира иска за допустим.
Ищецът е легимиран от закона правен субект с право да предяви иск за доказване
нарушение на чл.3 от ЗИНЗС като лице, изтърпяващо наказание „лишаване от
свобода“. Исковата защита е по чл.284, ал.1 от ЗИНС. Съгласно чл.12, ал.2 от ЗИНЗС ответната ГДИН е юридическо лице, а затворите са нейни териториални служби
/вж. чл.12, ал.3 от закона/, като работещите там служители имат качеството на
специализирани органи по изпълнение на наказанията. Съгласно чл.285, ал.2 от
ЗИНС съдът е родово и местно компетентен да разгледа спора.
Разгледан
по същество, искът е неоснователен. Съображенията за това са следните:
Основателно
е възражението на ответника за изтекла погасителна давност за предявяване на
иска. Съгласно задължителните указания в т.4 от ТР №3/22.04.2005г. на ВКС по
т.гр.д.№3/2004г., ОСГК при незаконни действия или бездействия на
административните органи началният момент на погасителната давност за
предявяване на иска за заплащане на обезщетение е момента на преустановяване на
действията или бездействията. В казуса по делото, ищецът претендира вреди от незаконни
действия на служители на затворническата администрация, които са преустановени
през м.02.2012г. Давността за предявяване на иска е 5-годишна по чл.110 от ЗЗД.
Под делото няма основания за прекъсване или спиране на давността. При това
положение, след м.02.2017г. вземането е погасено по давност. Предявеният иск
подлежи на отхвърляне само на това основание.
Независимо
от горното, искът се явява и недоказан.
Фактическият
състав на обезвредата включва три кумулативни елемента: 1/нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, 2/настъпили вреди за ищеца и 3/пряка и непосредствена причинна връзка
между вредите и нарушението. Доказването на първият елемент е в тежест на
ищеца, а за останалите два елемента съдът прилага принципът за кумулативния
ефект на всички условия, при които е пребивавал лишения от свобода и
презумцията за понесени неимуществени вреди в случай на установено нарушение,
съгласно чл.284, ал.5 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС. Размерът на неимуществените
вреди се определя по справедливост по общото правило на чл.52 от ЗЗД.
В
случая по делото ищецът не доказа нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, т.е. поставяне му
в неблагоприятни условия от затворническата администрация през м.02.2012г.,
изразяващи се в упражнен физически натиск в спящо състояние, противоправно
сложени белезници и бита инжекция от д-р И. по нареждане на д-р Чаушев с
помощта на служители от затвора.
Писмените
и гласни доказателствени средства установяват, че след превода на ищеца в
Следствения арест в гр.Благоевград, същият е върнат в затвора в гр.Бобов дол,
където поради неадекватното му поведение на 13.01.2012г. е прегледан от св.К. и
настанен в самостоятелно спално помещение в първа група на затвора под
непрекъснато наблюдение и охрана. На 25.01.2012г. е представен в съдебно
заседание на ОС – Благоевград, на 26.01.2012г. отново е върнат в затвора и е
последвал нов превод в Следствения арест в гр.Благоевград през периода
01.02.2012г. – 03.02.2012г. В края на 2014г. е диагностициран с Биполярно
афективно разстройство, а препоръката за инжекции с витамин В12 е дадена от св.К.
при прегледа едва през 2015г. Св.К. не сочи за случай на поставена инжекция на
ищеца през искови период м.02.2012г. Св.П. сочи за поставяне на инжекции на
ищеца, но не през посочения исков период и при описаната в исковата молба
фактология за спящо състояние и използване на физическа сила, придружена с
помощни средства /белезници/. Подобни данни отсъстват в здравния картон на
ищеца. Няма изготвен доклад, респ. ДЗ по арг. от чл.118, ал.2 от ЗИНЗС. При
това положение, ищецът не доказа, че на посочените от него време и място е
осъществено твърдяното противоправно поведение от затворническата
администрация.
Поради
липсата на първият елемент от отговорността, съдът не е длъжен да изследва
наличието на останалите два. Въпреки това ще посочи, че липсва засягане в душевен
аспект, което да е идентично с твърдяното такова по иска.
Поради
неоснователност на иска, неоснователна е и акцесорната претенция за заплащане
на законна лихва.
Въпреки изхода от спора, ответникът няма право
на разноски за юрисконсултско възнаграждение, т.к. нормата на чл.286, ал.2 от ЗИНЗС не ги предвижда. Правилата на исковото производство по ЗИНЗС са специални
спрямо общите такива по чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и чл.143 от АПК, поради което последните са неприложими.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен и недоказан предявения от Н.Я.К. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” иск по
чл.284, ал.1 от ЗИНС за заплащане на 300 000лв. /триста хиляди лева/ обезщетение
за неимуществени вреди през периода 01.02.2012г. – 04.10.2019г. поради
нарушение на чл.3 от ЗИНС, изразяващо се в това, че през м.02.2012г. върху К. в
спящо състояние е упражнен физически натиск, след което противоправно са му
сложени белезници и бита инжекция по нареждане на д-р Иван Чаушев от психиатъра
д-р И. с помощта на служителите З.Г. и двама негови колеги, ведно със законна
лихва върху сумата, считано от 15.04.2019г. до окончателното му изплащане.
Решението
подлежи на касационно обжалване и протестиране от страните пред тричленен
състав на КАС в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за изготвянето му.
Решението
да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: