Р Е Ш Е Н И Е
№…………….../29.07.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на седемнадесети юли през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
При участието на
секретаря Мариана Маркова,
като разгледа
докладваното от съдията
гр. дело № 19077 по
описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на К.П.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, ж.к.*, чрез адвокат Й.А. срещу З. „Б.И." АД, ЕИК *,
със седалище:***, представлявано от *, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 вр. чл.84 от ЗЗД за заплащане на сумата от 100 лв., частичен иск от 184,57
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата от 5828,12лв., за периода от датата на уведомяването 24.04.2018 г. до
13.08.2018 г. до датата на исковата молба по образуваното гр.д. №12369/2018 г. по описа на ВРС, 16 състав.
С протоколно определение от 17.07.2020 г. е
допуснато изменение на иска като същият се счита предявен за сумата от 181 лева, представляваща окончателна претенция за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 5828,12 лева
за периода от 24.04.2018 г. до 13.08.2018 г. датата на исковата молба по
образуваното гр.д.12369/2018 г. по описа на ВРС, 16 състав.
Твърди, че се, че с влязло в сила решение №
3180/10.07.2019 г. по гр.д. №12369/2018 г. по описа на ВРС, 16
състав, ответното дружество е осъдено да заплати сумата в размер на 3
920.64лв., представляваща частичен иск от сумата в размер от 4 800 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на облицовка задна
броня, лайсна над регистрационен номер, спойлер задна броня, стойка
регистрационен номер, врата на багажник, стоп ляв долен, панел заден ляв,
основа на задна броня, престилка задна, греда напречна багажник, под на
багажник, леген резервна гума, водач задна броня ляв, водач задна броня десен,
рог заден ляв, рог заден десен, водач задна броня среден, ПВЦ кора на престилка
вътрешна, габарит в спойлер на задна броня и конзола задна броня ПВЦ под стоп
ляв на собственият му л.а. марка *, причинени в резултат
на реализирано на 22.04.2018г. ПТП в гр.*, на кръстовището
между бул. „*",
което ПТП е реализирано по вина на водача на л.а. *, застрахован по
договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба -14.08.2018год. до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл.432,ал.1 от КЗ. Сочи,
че 24.04.2018 г. е уведомил застрахователя,
като на 14.08.2018 г. е предявил и иска по чл. 432 от ГПК. В хода на
процеса на 22.08.2018 г. ответникът му заплатил застрахователно обезщетение в
размер на 1907,48 лева. Поради това
претендира обезщетение в размер на законната лихва от датата на увреждането
22.04.2018 г. до 13.08.2018г. /деня преди датата на исковата молба от
14.08.2018 г. по гр.д. №12369/2019 г. по описа на ВРС/ върху главницата от
5828,12лв. Настоява, че претенцията за законната лихва не е заплатена, поради
което е дължима. При тези съображения моли за уважаване на
предявения иск и присъждане на сторените разноски.
В
открито съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител адв. А. поддържа
предявения иск в изменения му размер и моли за уважаването му. Претендира
разноски.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника Застрахователно дружество „*“ АД, в който се изразява становище за недопустимост,
евентуално неоснователност на предявения иск. Поддържа, че е недопустимо в
отделно производство да се претендира
законната лихва, при разгледан и разрешен спор между страните за главницата и
законната лихва от датата на исковата молба. Настоява, че е налице злоупотреба
с права, както и че не е дал повод за завеждане на делото, поради което в
негова тежест да не се възлагат разноски по делото. Излага, че на ответното
дружество не е предоставена възможност да заплати определеното застрахователно
обезщетение. Счита, че уведомяването на дружеството не може да се приравни на
предявяване на писмена претенция. Счита за неоснователно искането за присъждане
на законна лихва от датата на увреждането. Намира, че неоснователно се
претендира заплащане на лихва върху главницата 5828,12лв., доколкото с влязлото
в сила решение ответникът е осъден да заплати сума от 3920,64лв. В този смисъл
моли за отхвърляне на предявения иск и претендира сторените разноски.
В
открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител. Постъпила е молба
след разглеждане на делото в открито съдебно заседание, в която излага
съображения за неоснователност на иска.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото
и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Не
е спорно между страните, а и от приобщеното гр.д. №12369/2018 г. по описа на ВРС, 16 състав, се установява че влязло в сила решение № 3180/10.07.2019
г., ответното дружество е осъдено да заплати
сумата в
размер на 3 920.64лв., представляваща частичен иск от сумата в размер от 4 800 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на облицовка задна
броня, лайсна над регистрационен номер, спойлер задна броня, стойка
регистрационен номер, врата на багажник, стоп ляв долен, панел заден ляв,
основа на задна броня, престилка задна, греда напречна багажник, под на
багажник, леген резервна гума, водач задна броня ляв, водач задна броня десен,
рог заден ляв, рог заден десен, водач задна броня среден, ПВЦ кора на престилка
вътрешна, габарит в спойлер на задна броня и конзола задна броня ПВЦ под стоп
ляв на собственият му л.а. марка *, причинени в
резултат на реализирано на 22.04.2018г. ПТП в гр.*,
на кръстовището между бул. „*“, което ПТП е
реализирано по вина на водача на л.а. *,
застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -14.08.2018год. до
окончателното изплащане на сумата, на
основание чл.432,ал.1 от КЗ, както и че на 24.04.2018 г.
ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото ПТП.
Не е спорно между страните, а и от представеното платежно нареждане от
21.08.2018г. се установява, че ответникът е заплатил застрахователно
обезщетение в размер на 1907,48лв.
Доводите на ответника за недопустимост на
производството са необосновани. По предявения
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, предмет на гр.д. № 12369/2018 г.
по описа на ВРС, ищецът не е претендирал мораторна лихва за периода от
22.04.2018 г. (датата на деликта) до датата на
исковата молба 13.08.2018 г., поради което спорът между страните по отношение
на тази претенция не е разрешен със сила на пресъдено
нещо.
Отделно от
това, последващото погасяване на главния дълг, не преклудира възможността за предявяване на самостоятелен иск
по чл. чл. 497 вр. 86 от ЗЗД. Съображенията свързани
с недопустимост на производството по чл. 380 от КЗ от друга страна, засягат
претенцията по чл. 432 от КЗ, като в настоящото производство с оглед предмета
на последното, същите са по същество на спора.
По тези
съображения претенцията за заплащане на обезщетение за забава за периода от датата на уведомяването 24.04.2018
г. до 13.08.2018 г. до датата на исковата молба по образуваното гр.д. № 12369/2018 г. по описа на ВРС, е допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
За успешното
провеждане на така предявения иск за заплащане на обезщетение за забава върху
дължимото застрахователно обезщетение, ищецът
следва да установи при условията на пълно и главно доказване в процеса наличието на главен дълг към датата на претендираната лихва, както и че
задължението за заплащане на такава произтича от деликт,
покрит от застрахователя риск по задължителна застраховка ГО, причинен на
ищеца, както и поставяне в забава на
ответното дружество за заплащане на застрахователното обезщетение.
Съобразно разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1
от КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие. Съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД деликвента се счита в забава от деня на непозволеното
увреждане и без покана. Отговорността на застрахователя е договорна и
функционално обусловена от деликтната отговорност на
причинителя на вредата, поради което същият ще отговаря и за онези вреди и при
същите условия, за които би отговарял деликвента,
включително и за лихвите за забава. С нормата на чл.429, ал.3 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./ обаче отговорността
на застрахователя по договора за ГО за дължимите от деликвента
лихви върху обезщетението е лимитирана като началото
на периода на забава се поставя с уведомяването на застрахователя от
застрахования или от увреденото лице за настъпилото застрахователно събитие.
Съобразно трайната съдебна
практика, която настоящият съдебен състав изцяло споделя, в хипотезата на пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка «Гражданска отговорност» в
застрахователната сума по чл.429 КЗ /в сила от 01.01.2016
г./ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за
забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ.
предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от
момента на увреждането (в този смисъл Решение №128/04.02.2020 г. по т.д. №
2466/2018 г. на ВКС, I т.о., Решение №167/30.01.2020 г. по
т.д. № 2273/2018 г. на ВКС, II т.о.). Следва да се отбележи, че
хипотезата на чл. 497, т. 1 и т. 2 от КЗ касае собствената забава на
застрахователя да определи и заплати дължимото обезщетение по предявената пред
него претенция и не е обвързана от забавата, в която изпада деликвента
за заплащане на обезщетение от непозволено увреждане, заради което и законодателят е
предвидил, че всички дължими от застрахователя лихви
по ал.1, както и присъдените срещу застрахователя лихви за забава и съдебните
разноски могат да надхвърлят застрахователната сума по чл.492 от КЗ.
В случая не е спорно между страните, че
ищецът е заявил претенция за обезвреда пред
застрахователя на 24.04.2018г. Липсва спор
между страните, че на 21.08.2018 г. е заплатено застрахователно обезщетение от
1907,48лв., а с влязлото в сила решение ответникът е осъден да заплати такова в
размер на 3920,64лв.
В контекста на коментираното по-горе
разрешение съдът приема, че от момента на уведомяване на застрахователя от
пострадалото лице, в т.ч. предявяване на претенцията пред него на същата дата,
а именно от 24.04.2018 г. ответникът е изпаднал в забава и дължи законна лихва
от тази дата на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ. На практика едва на 21.08.2018
г. (след предявяване на иска) е извършено частично плащане и затова за периода
от уведомяването 24.04.2018 г. до 20.08.2018г. се дължи законна лихва върху
размера на цялата дължима претенция от 5828,12лв. Претендираната
лихва в настоящия случай обхваща период до 13.08.2018г., поради което се дължи
върху целия размер на сумата и доводите на ответника, че следва лихвата за
забава да се начислява върху уважената претенция от 3920,64лв. са
неоснователни.
Искът по чл. 432 от КЗ е предявен на 14.08.2018
г., поради което размерът
на обезщетението за забава върху застрахователното обезщетение от 5828,12лв. в размер на
законната лихва за периода от 24.04.2018г. до 13.08.2018г. (деня преди
предявяване на исковата молба) възлиза на сумата от 181.32
лева, изчислен с електронен
калкулатор Calculator.BG. Доводите на ответника, че се претендира
присъждане на лихва върху лихва (анатоцизъм) са
неоснователни, доколкото няма заявена претенция за заплащане на мораторна лихва
или законна такава върху обезщетението за забава по така предявения иск.
По
изложените съображения, предявеният иск за сумата от 181 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху сумата от 5828,12лв., за периода от
датата на уведомяването 24.04.2018 г. до 13.08.2018 г. до датата на исковата
молба по образуваното гр.д. №12369/2018 г. по описа на ВРС, 16
състав, е основателен и следва да бъде
уважен в заявения размер.
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното
искане и представените доказателства, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените по делото разноски в общ размер от 410лв., от които
50лв. заплатена държавна такса и 360лв. адвокатско възнаграждение.
Не е налице основание за присъждане на разноски в
полза на ответника, доколкото същият е дал повод за завеждане на делото.
Застрахователят е уведомен за претенцията на ищеца още на 24.04.2018 г., като
решението по гр.д. 12369/2018 г. е влязло в сила на 12.09.2019 г., а настоящото
производство е образувано на 20.11.2019 г., т.е. същият е имал възможност да
заплати обезщетение за изпадането си забава преди предявяване на иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.
„Б.И." АД, ЕИК *, със седалище:***, представлявано от * да заплати на К.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***, ж.к.*, сумата от 181 лева (сто осемдесет и един лева), представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 5828,12 лева
за периода от 24.04.2018 г. до 13.08.2018 г. датата на исковата молба по
образуваното гр.д.12369/2018 г. по описа на ВРС, 16 състав, на основание чл. 86, ал. 1
вр. чл. 84 от ЗЗД.
ОСЪЖДА З. „Б.И." АД, ЕИК *,
със седалище:***, представлявано от * да заплати на К.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***, ж.к.*, сумата от 410 лв. (четиристотин и десет
лева), представляваща сторени по
делото разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Присъдената сума може да
бъде заплатена по посочения от ищеца начин: чрез пощенски запис.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7,
ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: