№ 16343
гр. София, 01.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г. Гражданско дело №
20241110156983 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределяне ползването на
съсобствен ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 00357.5346.1291 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на ************************, одобрени със заповед РД -18-
3/11.01.2012г. на Изпълнителен директор на АГК, с адрес: *************************, с
площ 695 кв. м., съгласно кадастрална карта и номер по предходен план: 351, квартал 19,
парцел V-ти, с неуредени сметки за придаваемите се 94 кв. м. от общинско място и съседи:
00357.5346.1242; 00357.5346.100; 00357.5346.101; 00357.5346.88 и 00357.5346.60.
Ищците Т. Д. Т., Л. Т. Д. и Е. Т. К. навеждат твърдения, че по силата на наследствено
правоприемство от Л.В.Т. са придобили общо 1/6 ид. ч. от правото на собственост върху
гореописания недвижим имот. Посочват, че останалите идеални части от правото на
собственост принадлежат на следните съсобственици, при следните квоти: Г. В. В.
еднолично притежава 1/6 ид. ч., придобити по силата на Протокол от 02.12.1974г. по гр. д. №
3960/1974г. на СРС. Г. В. В. и съпругата му К. А. В. съвместно са титуляри на 1/6 ид. ч.
съгласно Протокол от 11.07.2001г.по гр. д. № 91/1996г. на СРС, вписан в СВ на 30.09.2023г.
С. Г. В. притежава 1/2 ид. ч. по силата на Нотариален акт за дарение № 41, том 1, рег. 793,
дело № 38/2013г. Поддържат, че на север поземленият имот граничи с общински имот с
площ 94 кв. м. придаваем по регулация към собствения им УПИ, като сметките по регулация
са неуредени, а от тези 94 кв. м. се ползвал Г. В. В.. Сочат, че към дворното място има два
обособени входа – от ул. „**************“ и ул. „***********“. Както и че в поземления
имот са изградени жилищни сгради. Твърдят, че входът от ул. „**************“ не може да
се използва за достъп до дворното място и жилищните сгради. Отбелязват, че с Решение №
1537/06.10.1999г. по гр. д. № 335/1999г. по описа на ВКС между Л.В.Т., Г. В. В. и бившите
собственици С.И.Л., А. В. В. и Ж. А.Т. е разпределено ползването на имота без
придаваемите се 94 кв. м. Навеждат доводи, че между настоящите съсобственици не може да
бъде постигнато съгласие относно ползването на поземления имот, поради което
съществуват основания за промяна на съществуващото разпределение. Молят съда да
определи ползването на поземления имот от ул. „***********“ в тяхна полза, както и да
бъде разпределено за ползване и свободната незастроена част от дворното място,
съответстваща на притежаваните от страните идеални части.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответниците, в
който признават посочените квоти в съсобствеността. Оспорват твърденията, че в
съсобствения имот попадат придаваеми по регулация 94 кв. м. от общински имот, чиито
сметки по регулация не били уредени. Поддържат, че В. В. И е уредил сметките по
регулация за придаваемите към собствения му парцел V-239 части съседни имоти. Твърдят,
че с Решение № 1023/1998г. на СГС не е разпределено ползването върху придаваемите към
УПИ V – 351 части от общинския имот, поради което в настоящето производство следвало
да бъде извършено разпределение на ползването на поземления имот – идентичен на УПИ
V-351 по действащия регулационен план върху цялата площ на имота в неговите граници.
Оспорват твърденията на ищците относно действителното фактическо ползване на имота от
съсобствениците. Твърдят, че входът от ул. „**************“ може да бъде използван за
достъп до поземления имот, че ищците са изградили всички комунални връзки за къщите им
там и че преминават през него. Изразяват несъгласие с предложението на ищците да им бъде
осигурен вход от улица „***********“, като навеждат доводи в тази насока. Молят да бъде
разпределено ползването на свободната незастроена площ от дворното място. Молят от
притежаваните 695 кв.м. 115 кв.м. да бъдат определени за ползване от ищците, от които
застроено за тях 63,50 кв.м., включващо сграда 2 със застроена площ от 44 кв.м. и
половината от застроената площ на сграда № 1, в размер на 19,5 кв.м., като молят при
разпределението на тримата ответници общо да им бъде разпределено за ползване 580,00
кв.м., от които застроено 204 кв.м.
В открито съдебно заседание, ищецът Т. Д. Т., редовно призован, не се явява,
представлява се от адвокат А., която поддържа исковата молба и моли съдът да разпредели
правото на ползване по вариант 2 от първоначално изслушаната СТЕ.
В открито съдебно заседание, ищецът Л. Т. Д., редовно призован, явява се лично и се
представлява от адвокат А., която поддържа исковата молба и моли съдът да разпредели
правото на ползване по вариант 2 от първоначално изслушаната СТЕ.
В открито съдебно заседание, ищецът Е. Т. К., редовно призован, не се явява лично,
представлява се от адвокат А., която поддържа исковата молба и моли съдът да разпредели
правото на ползване по вариант 2 от първоначално изслушаната СТЕ.
В открито съдебно заседание, ответниците Г. В. В. и С. Г. В., редовно призовани, явяват
се лично и се представляват от адвокат Б., която поддържа отговора на исковата молба и
моли съдът да разпредели правото на ползване съгласно представеното от ответниците
споразумение и скицата към него.
В открито съдебно заседание, ответникът К. А. В., редовно призован, не се явява
лично, представлява от адвокат Б., която поддържа отговора на исковата молба и моли съдът
да разпредели правото на ползване съгласно представеното от ответниците споразумение и
скицата към него.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото гласни
доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК
и чл.12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че между тях е налице съсобственост по отношение процесния
имот. Безспорно се установява, че ищците са собственици на 1/6 идеална част, придобита по
наследство от общия им наследодател – Л.В.Т., съгласно Протокол от 02.12.1974г. по гр.д. №
3960/1974г. на СРС, за което по делото е приет и констативен нотариален акт за собственост
върху 1/6 идеална част от имот с идентификатор 00357.5346.1291 № 20, том II, рег. № 8445,
дело № 202/20.06.2024г. на Нотариус Р.Р., с рег. № *** в НК, с район на действие, районна на
СРС. Не е спорен и дела на ответниците в съсобствеността, съгласно приетите по делото
доказателства, както следва: Г. В. В. еднолично притежава 1/6 ид.ч. от имота, придобити по
силата на Протокол от 02.12.1974г. по гр. д. № 3960/1974г. на СРС. Г. В. В. и съпругата му К.
А. В. съвместно са титуляри на 1/6 ид.ч. от имота, съгласно Протокол от 11.07.2001г. по гр. д.
2
№ 91/1996г. на СРС, вписан в СВ на 30.09.2023г, а ответникът С. Г. В., син на първите двама
ответници, притежава 1/2 ид.ч. от имота по силата на Нотариален акт за дарение № 41, том
1, рег. 793, дело № 38/2013г., или ответниците са титуляри на 5/6 идеални части от имота.
По делото също така се установява, че ищците са собственици на втори и трети етаж от
сграда с идентификатор 00357.5346.1291.1, разположена на ул. „Т.“, представляваща
жилищна част на триетажна жилищна сграда с гараж, като гаража, находящ се в жилищната
сграда е собственост на ответника Г. В. В. и съпругата му – ответникът К. А. В.. Същото
така се установява, че над гаража е учредено право на строеж от ответника Г. В. В. и баща
му – Г. В. В. в полза на съсобственика - Л.В.Х., като над гаража е надстроена надсройка от
36 кв.м. на етаж, заснета от КК от 39 кв.м., като от изслушаната първоначална СТЕ се
установява, че с позволителен билет № 117/19.04.1976г. е разрешено пристрояване на
пристройка на Л.В.Н. на ул. *************, в каквато връзка е и удостоверение ОИ-17-
46/19.04.2016г. на район *********** за съхраняващи се одобрени архитектурни проекти в
ПИ 00357.5346.1291. Ответникът С. Г. В. се установява, че е собственик на сгради с
идентификатори в имота № 00357.5346.1291.3 и 00357.5346.1291.7. Също така от
изслушаните експертизи по делото се установява, че от дворното място в жилищните части
на сграда с идентификатор 00357.5346.1291.2 и сграда с идентифакатор 00357.5346.1291.1 се
стига по външно стълбище с тераса, като от гаража на ответника Г. В., находящ се в имот с
идентификатор 00357.5346.1291.1 е осигурен подземен достъп до собствените му жилищни
сгради.
Отделно се установява от приетото по делото решение от 19.11.1998 на СГС, IV-Б
състав, постановено по гр.д. № 1023/1998г., че е разпределено правото на ползване на парцел
V-351 от кв.19, като на Л.В.Х. и ответника Г. В. е разпределено ползването на ½ идеална
част от мястото и ½ идеална част за бившите собственици – С.И.Л., А. В. В. и Ж. А.Т., като с
решението е осигурена площ за общо ползване от 16 кв.м. по букви А-К-И-З-А с вход от към
ул. „***********“, именно ползването от ищците върху които 16 кв.м. се твърди да се
оспорва от ответниците.
От приетия по делото на л.54 от досието му нотариален акт за собственост върху
поземлен имот, придобит по регулация № 43, том XVI, дело № 3267/22.10.1969г., се
установява, че по регулационния план от 1968г. бащата на ответника - Г. В. и на
наследодателя на ищците – Л.В.Т. е уредил сметките по регулация за придаваемите към
парцел V-239 части от съседни имоти, включително твърдените от ищците - придаваемите 94
кв.м. от имот – общинска собственост.
Изслушаната допълнителна съдебно-техническа експертиза установява, че в имота има
общо седем сгради, както следва: с идентификатор 00357.5346.1291.1 с площ от 39 кв.м.;
сграда 00357.5346.1291.2; сграда 00357.5346.1291.3 с площ от 60 кв.м.; сграда
00357.5346.1291.4 с площ от 23 кв.м.; сграда 00357.5346.1291.5 с площ от 76 кв.м.; сграда
00357.5346.1291.6 с площ от 6 кв.м. и сграда 00357.5346.1291.7 с площ от 16 кв.м., като е
посочена обща застроена площ от 264 кв.м., като за сграда с иднетификатор
00357.5346.1291.1 ½ от застроената площ е на ищците и ½ на ответниците. Ищците Т. Д. Т.,
Л. Т. Д. и Е. Т. К. притежават застроена площ от 63,5 кв.м., а ответниците Г. В. В. и С. Г. В.
притежават застроена площ от 200,50 кв.м. Посочена е и незастроената част от парцела
/свободна от застрояване площ/ - 435 кв.м. Общата площ на имота по КККР е 695 кв.м., а
площта на УПИ е 699 кв.м. Вещото лице е посочило три варианта за разпределение правото
на ползване: по първият вариант по първоначално изготвената експертиза е отредил дял I за
ответниците: част 7 с площ от 22,77 кв.м. по точки: 2,28,32,36,2; част 8, с площ от 18,36
кв.м., по точки: 30,37,31,30; част 9, с площ от 259,73 кв.м. по точки:
1,5,4,43,50,51,52,53,54,8,25,22,21,26,27,23,33,46,45,44,49,48,47,34,35,1; част 10, с площ от
14,63 кв.м., по точки:38,39,40,41,42,15,14,13,12,38 /оцветена в сиво/; съответно дял II за
ищците: част 4, с площ от 39,14 кв.м., по точки:28,29,30,31,32,28, част 5 с площ от 8,19 кв.м.,
3
по точки: 7,10,11,12,13,25,8,7, част 6, с площ от 15,71 кв.м., по точки: 26,19,23,27,26
/оцветени в синьо/. По този вариант е предоставена по точки 1,2,36,3,4,5,1 площ от 15,70
кв.м. и част по точки 13,14,15,16,17,18,19,26,21,22,25,13 /оцветени в жълто/ за общо
ползване и преминаване, с вход от към ул. „***********“, като също е предоставена и втора
част на покривната плоча на гаража, като сграда с идентификатор 00357,5346,1291,4, по
точки: 3,6,7,8,9,4,3 площ от 9,90 кв.м. площ за общо ползване и за преминаване по стълби за
2-ри и трети етажи на сграда с идентификатор 00357,5346,1291,1 /оцветена в зелено/,
съгласно скицата по вариант 1.
По вариант втори от първоначално изслушаната по делото СТЕ вещото лице е
предоставило дял първи на ответниците, както следва: част 7 с площ от 22,77 кв.м. по точки:
2,28,33,48,2; част 8, с площ от 18,36 кв.м., по точки: 30,31,32;30; част 5, с площ от 252,29
кв.м. по точки: 1,5,4,35,36,37,38,39,40,8,13,22,21,20,19,23,34,43,42,41,46,45,44,47,48,1; част
10, с площ от 14,63 кв.м., по точки: 25,26,27,28,29,15,14,13,12,25 /оцветена в сиво/;
съответно дял II за ищците: част 4, с площ от 39,14 кв.м., по точки:28,29,30,32,33,28, част 6 с
площ от 23,37 кв.м., по точки: 20,19,23,24,20 /оцветени в синьо/. Съответно по този вариант,
както е онагледено на скицата е предвидена площ от 15,70 кв.м. по точки 1,2,49,3,4,5,1 и
площ от 32,95 кв.м. по точки: 7,10,11,12,13,14,15,16,17,18,19,20,21,22,8,7 за общо ползване и
приминаване /оцветени в жълто/, а на покрива на гаража, който е имот с идентификатор
00357.5346.1291,4 по точки: 7 3,6,7,8,9,4,3 площ от 9,90 кв.м. за общо ползване и за
преминаване по стълби за 2-ри и 3-ти етажи на сграда с идентификатор 00357.5346.1291.1
/оцветена в зелено/.
С допълнително заключение вещото лице Л. М. е дало трети вариант за разпределение
правото на ползване, както следва: дял първи за ответниците по точки:
1,2,6,8,9,10,11,12,13,14,15,16,17,18,19,20,21,22,28,29,30,31,32,33,34,35,36,7,37,45,38,39,40,41,42,43,1
с площ от 335, кв.м. и по точки: 4,7,5,4 /оцветени в сиво/, както и част от покривната плоча
на имот с идентификатор 00357.5346.1291.4 по точки: 9,26,25,17,27,10,9 с площ за общо
ползване и за преминаване по стълби за 2-ри и 3-ти етажи на сграда с идентификатор
00357.5346.1291.1 /оцветена в зелено/; съответно дял II е предоставен на ищците, съответно
част 3 по скицата на вариант три от допълнителната експертиза, с площ от 31,5 кв.м., по
точки: 25,24,23,22,21,20,19,18,17,25 и част 4, с площ от 39,35 кв.м. по точки: 2,3,4,5,6,2
/оцветени в синьо/. По този вариант вещото лице е доуточнило, че е с вход от към ул.
„**************“ за ищците, както и че този вариант е свързан със значителни
преустройства на сградата за да бъде осигурен нормален достъп до нея, а също така до
втория и третия етаж на сграда с идентификатор 00357.5346.1291.1, собственост на ищците.
По делото е прието и споразумение, подписано от ответниците, като претежаващи
повече от половината от съсобствения имот – а именно 5/6 идеални части от имота. Към
споразумението е приложена скица – проект за разпределение на ползването на
съсобствения между страните ПИ с идентификатор 00357.5346.1291 по КК на район
***********, кв. „***********“, ул. „***********“ № 1, СО. По това споразумение
ответниците са се споразумели да ползват дял II съгласно скицата – проект, изготвена от
инженер И.П. с площ от 563 кв.м., от които застроена площ от 200,50 кв.м. и незастроена от
362,50 кв.м. по букви А,М,Л,К,Й,И,З,Ж,Е,Д,Г,В,Н,О,П,Р,С,А и букви Т,М,Л,У,Т, а ищците да
ползват дял I съгласно скицата – проект, изготвена от инженер И.П. с площ от 136 кв.м., от
които застроена площ от 63,5 кв.м. и 72,5 кв.м. незастроена площ по букви
А,Б,В,Г,Д,Е,Ж,З,И,Й,К,Л,М,А и букви Т,М,Л,У,Т. Посочено е в споразумението, че
доколкото първият етаж от сграда с идентификатор 00357.5346.1291.1 се притежава от Г. В.
В., а вторият и третият в съсобственост от Т. Д. Т., Л. Т. Д. и Е. Т. К., застроената площ на
сградата по букви Т,М,Л,У,Т се разпределя за общо ползване на всички съсобственици в
поземления имот.
Съдът намира, че това е събрания и относим по делото доказателствен материал и
4
същият следва да бъде кредитиран от съда и въз основа на него да се изградят правинте му
изводи.
Искът по чл. 32, ал. 2 ЗС по своята правна природа е правно средство за осъществяване
на съдебна администрация на гражданско отношение между съсобственици за създаването
на промяна в използването и служенето с общата вещ. Когато е сезиран с такъв иск, съдът
замества мнозинството от съсобствениците и преценява целесъобразността и възможностите
за разпределяне ползването на общата вещ, съобразно конкретните обстоятелства по делото
– характер на вещта, брой на съсобствениците, техните права в съсобствеността,
фактическото положение до възникване на правния спор. Правоотношенията между
съсобствениците по повод използването и управлението на общата вещ се базират на
принципа, установен в чл. 31, ал.1 ЗС, а именно – че вещта се използва и управлява по общо
съгласие на всички или на мнозинството съсобственици. Едва когато те не могат да
постигнат съгласие относно ползването на общата вещ, съдът може да бъде сезиран с искане
за заместване на това общо съгласие на съсобствениците. Както бе посочено по-горе, в
случая страните не спорят относно съсобствеността на имота и квотите в съсобствеността,
съгласно документите за собственост, приети по делото. Следователно за допустимостта на
исковете следва да се установи, че страните са съсобственици на процесния имот и не могат
да образуват мнозинство за определяне на ползването му или решението на мнозинство е
вредно за веща. Невъзможност да се образува мнозинство по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗС е
налице както, когато изобщо няма решение на мнозинството по чл. 32, ал. 1 от ЗС за
използването на общата вещ, така и когато решението на мнозинството накърнява правата
на някой от съсобствениците да си служи с вещта и така излиза извън правомощията на
мнозинството, именно и в каквато връзка са твърденията на ищците. В хода на
производството бе представено споразумение, в което е обективирана волята на
собствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ, което ще бъде
коментирано от съда по-долу, но и това споразумение следва да бъде преценено по
същество, също с оглед твърденията на ищците, като следва да се прецени дали то не е във
вреда на общата вещ. Следва да се има предвид и че самото сезиране на съда по реда на чл.
32, ал. 2 от ЗС сочи невъзможността да се образува мнозинство/или алтернативно, че
образуваното е във вреда на общата вещ /в този смисъл ТР № 13/2012 от 10.04.2013 по т. д.
№ 13/2012 г. на ОСГК на ВКС/, поради и което съдът намира, че е налице предпоставката за
допустимост на исковете.
По делото е прието и споразумение, подписано от ответниците, като собственици на
повече от половината от общата вещ – ответниците притежават 5/6 идеални части от вещта.
Това споразумение следва да се цени по същество, като с оглед релевираните от ищците
твърдения следва да се прецени дали то не е вредно за ползването на общата вещ. Както бе
отбелязано по - горе, съобразно чл. 32, ал.1 от ЗС общата вещ се използва и управлява
съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ.
Това решение е задължително за всички съсобственици - както за тези, участвали при
формирането му, така и за останалите. За да може то да породи правно действие и да може
да бъде изпълнено, волята на мнозинството трябва да бъде ясно изразена и да достигне до
знанието на останалите съсобственици, като в конкретиката на случая, съдът приема, че тази
предпоставка е налице. Когато се касае до реално ползване на съсобствената вещ, следва
решението да конкретизира кой от съсобствениците коя част от имота ще ползва, как се
индивидуализира и отграничава тази част. В противен случай, поради своята
неопределеност, то би било неизпълняемо, което е равнозначно на липса на решение. Дори и
в хода на съдебното производство, мнозинството от съсобствениците да вземе решение за
разпределение на ползването на съсобствения имот, в рамките на съдебната администрация,
която осъществява съдът следва да прецени дали е налице надлежно взето решение, дали то
е в рамките на компетентността на мнозинството, дали не е вредно за общата вещ и с оглед
на изводите си да постанови решението си, като се съобрази или не с волята на
5
мнозинството - Решение № 71 от 19.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 727/2010 г., II ГО. В
Решение № 41 от 20.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 415/2010 г., I г. о., е посочено, че
производството по чл. 32, ал.2 от ЗС представлява спорна съдебна администрация в
отношенията между съсобствениците, които не могат да формират мнозинство, за да
разпределят ползването на съсобствения имот, мнозинството налага режим, който не е
съобразен с правата на малцинството или не взема решение за начина на ползването на
общите части. В последното се излага още и, че принципно правата на страните следва да
бъдат съобразени, и само ако това е невъзможно или създава значителни неудобства е
допустимо несъответствие между правата и определените за ползване части, за което
ползващият по-голяма от притежаваната част от дворното място съсобственик дължи
обезщетение по чл. 31, ал.2 от ЗС. В производството по чл. 32, ал.2 от ЗС съдът трябва да
определи частите за реално ползване по начин, който не създава неудобства и предпоставки
за бъдещи спорове във връзка с определения начин на ползване. За тази цел около общата
сграда трябва да се предвиди площ за общо ползване, необходима за поддържането й и
ремонтни дейности, както и да се осигури площ за общо ползване пред входовете и изходите
на сградата, които ще се ползва общо от съсобствениците /при евентуално наличие на обща
сграда/. Необходимо е да се посочи и, че с Тълкувателно решение № 13 от 10.04.2013 г. по т.
д. № 13/2012 г. на ОСГК на ВКС се прие, че е допустимо и мажоритарен съсобственик да
иска разпределение по чл. 32, ал.2 от ЗС, както и че невъзможност да се образува
мнозинство по смисъла на чл. 32, ал.2 от ЗС е налице както, когато изобщо няма решение на
мнозинството по чл. 32, ал.1 от ЗС за използването на общата вещ, така и когато решението
на мнозинството накърнява правата на някой от съсобствениците да си служи с вещта и така
излиза извън правомощията на мнозинството, поради което такова решение няма правно
действие - /аргумент от чл. 31, ал.1 от ЗС/.
Съдът намира, както посочи по-горе, че с така представеното споразумение, волята на
мнозинството е ясно изразена, както и че е достигнала знанието на ищците, предвид, че е
представено и прието това споразумение по делото. Също така приема, че в споразумението
е напълно ясно кой от съсобствениците коя част от имота ще ползва, как се индивидуализира
и отграничава тази част.
Съдът намира, че обективираното в него решение от собствениците, притежаващи
повече от поливината от вещта е вредно за общата вещ, поради следното.
При извършване разпределение на ползването съдът следва да отчете както частите,
които собствениците, притежават в общата вещ, така и реалното използване на вещта/те, а
също и възможностите за използването им, които биха били най-подходящи според случая.
При това не винаги е възможно да се определи такова ползване на имота, което в
максимална степен да отговаря на дяловете на отделните собственици, особено когато
имотът е застроен и следва да се отчетат и съответните части от него, заети от сградите и
необходими за обслужването им /прилежащи към сградите части от имота/.
В редица решения на ВКС е прието, че когато върху дворното място са построени
повече от една сграда и всяка сграда принадлежи на отделни собственици, то земята е
съсобствена между собствениците на отделните сгради - така в решение № 1323/1984г. на
ВКС, IV ГО и др. В същото време в решение на ВКС, II ГО № 124/2014г. по гр.д. №
2054/2014г. е прието, че дворното място е обща част на сградата, само доколкото
принадлежи на всички етажни собственици, при което, ако в него има сграда индивидуална
собственост, теренът не изгубва самостоятелният си характер и няма обслужващо значение,
тоест не е обща част. Това важи и за случаите, като настоящият, а именно, когато върху
терена има отделни сгради, които, принадлежат на различни собственици, както и когато е
налице сграда в режим на етажна собственост. В конкретиката на случая е точно тази
хипотеза, защото имот с идентификатор 00357.5346.1291.1 е съсобствен между ищците и
ответниците Г. В. В. и съпругата му К. А. В..
6
При извършване разпределение на ползването съдът следва да отчете както частите,
които собствениците, притежават в общата вещ, така и реалното използване на вещта/те, а
също и възможностите за използването им, които биха били най-подходящи според случая.
При това не винаги е възможно да се определи такова ползване на имота, което в
максимална степен да отговаря на дяловете на отделните собственици, особено когато
имотът е застроен и следва да се отчетат и съответните части от него, заети от сградите и
необходими за обслужването им /прилежащи към сградите части от имота/. В случая
доколкото имот с идентификатор 00357.5346.1291.1 е съсобствен и се ползва и от ищците и
от ответниците, задължително следва да се определи прилежаща площ, която да осигурява
достъп до сградата и около нея. Също така при разпределението следва да бъдат изключени
застроените от страните площи: така имот с идентификатор 00357.5346.1291.1 с площ от 39
кв.м.; сграда 00357.5346.1291.2; сграда 00357.5346.1291.3 с площ от 60 кв.м.; сграда
00357.5346.1291.4 с площ от 23 кв.м.; сграда 00357.5346.1291.5 с площ от 76 кв.м.; сграда
00357.5346.1291.6 с площ от 6 кв.м. и сграда 00357.5346.1291.7 с площ от 16 кв.м., или
следва да се изключи обща застроена площ от 264 кв.м. С оглед наличието на етажна
съсобственост по отношение на сграда 1 следва задължително да се съобразят и
прилежащите площи до основната сграда, за достъп до нея, както и впоследствие за достъп
до останалите сгради, собственост на сина на ответниците Г. В. В. и съпругата му – К. А. В.
и сградите на ответника – С. Г. В. с идентификатори 00357.5346.1291.3 и с идентификатори
00357.5346.1291.7. Съдът с решението си не следва да нарушава и съществуващата и
изградена бетонова площадка, върху която ответникът С. В. е складирал метална
констукция. Следва да се отчете и местоположението до стълбите във вътрешния двор, от
където се осъществява входа до жилищните сгради 1 и 2. Следва да се има предвид, че при
искане за разпределение на ползването на съсобствен терен по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС не
може да се постигне като резултат отнемането на постройки и съоръжения, използвани от
някои от съсобствениците, или премахването им.
По горните аргументи съдът намира, че следва да изключи като начин на
разпределение вариант 3 от допълнителна експертиза и варианта, предложен от ответниците
с представеното в хода на производството споразумение. Последното е така, тъй като със
споразумението не се предвижда прилежаща площ, която да осигурява достъп до сградите
на ищците и около тях. Самото вещо лице е посочило, доколкото в по-голяма част вариант
три към допълнителната експертиза се припокрива с варианта, даден в споразумението, че
този вариант е свързан със значителни преустройства. На практика решението на
ответниците касае достъп на ищците до собствения им имот през сграда с идентификатор
00357.5346.1291.2, през мазе, находящо се в горепосочената сграда, чиито вход е откъм ул.
„**************“, като вещото лице подробно в о.с.з. от 03.06.2025г. обясни особеностите
на достъпа, съдът цитира „при която влизайки се влиза в тоалетна, след това покрай нея
следва да се премине в дясно, след което се влиза в мазе, където човек трябва да се наведе за
да излезе, след това следва връщане на ляво покрай стена и през пролука се излиза, като така
дадено предложеното не отговаря на условията за достъп до имота на ищците.
Съдът намира, че най-щадящ е вариант 2 за разпределение, като приложение към
първоначално изслушаната експертиза, доколкото този вариант осигуравя прилежаща площ
и достъп на всеки от страните до жилището му и изградените сгради, и макар и с него да се
орязва квотата на ответниците в съсобствеността, то за ищците е налице достъп и излаз от
към улица „***********“, а за ответниците достъп и прилежаща площ към имотите им. От
друга страна, частта където е разположен гаража на ответника Г. В. е предоставена само за
негово ползване /част 7 по вариант 2 от първоначално изслушаната експертиза/. При
наличие на достъп на ищците от към улица ***********, съдът не се консолидира с
искането на ищците част четвърта, по вариант втори от първоначално изслушаната
експертиза, дадена за ползване на ответниците по точки 2, 28, 33, 49, 2 да е за общо
ползване, защото така ще се рефлектира още повече върху квотата на ответниците в
7
съсобствеността, а и е видно по този вариант, че по точки 1,2,49,34,5,1 е дадена площ за
общо ползване и преминаване от към ул. „**************“. Доколкото по този вариант на
разпределение се предоставя достъп на всички страни до имотите им и е съобразен до
голяма степен с квотата на ищците в съсобствеността, както и до вътрешното стълбище, и
както вещото лице е посочило в част четвърта по вариант 2 от първоначално изслушаната
експертиза по точки 28,29,30,32,33,28, предоставена за ползване от ищците се намират
спирателните кранове и канализацията, съдът намира, че тази част доколкото касае
съсобствен имот, няма пречка да остане за ползване само от една от страните, поради което
при наложителност за спиране на спирателния кран, съдът намира, че страните следва да се
консолидират при възникване на такива черезвичайни обстоятелства.
Така за ищците следва да бъдат разпределени за ползване по вариант 2 като
приложение към първоначално изслушаната съдебно-техническата експертиза 62,51 кв.м.,
представляваща част 4, с площ от 39,14 кв.м. по точки: 28,29,30,32,33,28 и част 6 с площ от
23,37 кв.м., по точки: 20,19,23,24,20 /оцветени в синьо/,
За ответниците в общо ползване и на тримата, което е заявено още с отговора на
исковата молба, следва да бъдат разпределени за ползване по вариант 2 като приложение
към първоначално изслушаната съдебно-техническата експертиза 308,05 кв.м.,
представляващи част 7 с площ от 22,77 кв.м. по точки: 2,28,33,48,2; част 8, с площ от 18,36
кв.м., по точки: 30,31,32;30; част 5, с площ от 252,29 кв.м.
поточки:1,5,4,35,36,37,38,39,40,8,13,22,21,20,19,23,34,43,42,41,46,45,44,47,48,1; част 10, с
площ от 14,63 кв.м., по точки: 25,26,27,28,29,15,14,13,12,25 /оцветена в сиво/.
За общо ползване за всички страни по този вариант е площ от 15,70 кв.м. по точки
1,2,49,3,4,5,1 и площ от 32,95 кв.м. по точки: 7,10,11,12,13,14,15,16,17,18,19,20,21,22,8,7 за
общо ползване и преминаване /оцветени в жълто/, а на покрива на гаража, който е имот с
идентификатор 00357.5346.1291,4 по точки: 7 3,6,7,8,9,4,3 площ от 9,90 кв.м. за общо
ползване и за преминаване по стълби за 2-ри и 3-ти етажи на сграда с идентификатор
00357.5346.1291.1 /оцветена в зелено/.
По разноските:
След като производството е израз на съдебна администрация, всеки един от
съсобствениците може да сезира съда с искане за разпределяне на ползването, като има
право да поддържа определен начин на това разпределение според своите предпочитания.
Невъзможността да се постигне съгласие за начина на разпределяне на ползването не се
дължи на виновно поведение на който и да е от съсобствениците, поради което не е скрепено
от закона със санкция. Затова в първоинстанционното производство заплатените от страните
възнаграждения за адвокат следва да останат за всяка страна в обема, в който са направени.
Разноските за държавна такса и за възнаграждение на вещото лице следва да се понесат от
всеки съобразно правата му в съсобствеността /в този смисъл решение № 275 на ВКС по
гр.д. № 444/2012 г./, но само при уважаване на претенцията. В случая тя е основателна,
поради което ответниците следва да понесат съобразно дела си разноските за държавна такса
и изслушване на експертизи, които според дела им възлизат на сумата от 604,17 лева. При
заплатени разноски общо в размер на 725,00 лева, то дела съответстващ на ответниците
съобразно квотата им от 5/6 идеални части в съсобствеността се равнява на горепосочената
сума от 604,17 лева, а на ищците от 120,83 лева. Доколкото ищците са внесели сумата от
525,00 лева в производството, то ответниците следва да бъдат осъдени да им заплатят
сумата от 404,17 лева.
Водим от изложените съображения, Съдът
8
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ правото на ползване по предявените от Т. Д. Т., ЕГН **********, Л. Т.
Д., ЕГН ********** и Е. Т. К., ЕГН ********** срещу Г. В. В., ЕГН **********, К. А. В.,
ЕГН ********** и С. Г. В., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 32, ал.2 от ЗС,
върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 00357.5346.1291 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на ************************, одобрени със заповед РД -18-
3/11.01.2012г. на Изпълнителен директор на АГК, с адрес: *************************, с
площ 695 кв. м., съгласно кадастрална карта и номер по предходен план: 351, квартал 19,
парцел V-ти, с неуредени сметки за придаваемите се 94 кв. м. от общинско място и съседи:
00357.5346.1242; 00357.5346.100; 00357.5346.101; 00357.5346.88 и 00357.5346.60., както
следва:
Т. Д. Т., ЕГН **********, Л. Т. Д., ЕГН ********** и Е. Т. К., ЕГН ********** ще
ползват 62,51 кв.м., представляваща част 4, с площ от 39,14 кв.м. по точки: 28,29,30,32,33,28
и част 6 с площ от 23,37 кв.м., по точки: 20,19,23,24,20 /оцветени в синьо/, по вариант 2 от
първоначално изслушаната съдебно-техническата експертиза.
Г. В. В., ЕГН **********, К. А. В., ЕГН ********** и С. Г. В., ЕГН ********** ще
ползват 308,05 кв.м., представляващи част 7 с площ от 22,77 кв.м. по точки: 2,28,33,48,2;
част 8, с площ от 18,36 кв.м., по точки: 30,31,32;30; част 5, с площ от 252,29 кв.м. по
точки:1,5,4,35,36,37,38,39,40,8,13,22,21,20,19,23,34,43,42,41,46,45,44,47,48,1; част 10, с площ
от 14,63 кв.м., по точки: 25,26,27,28,29,15,14,13,12,25 /оцветена в сиво/, по вариант 2 от
първоначано изслушаната съдебно-техническа експертиза.
За общо ползване от всички страни се разпределя площ от 15,70 кв.м. по точки
1,2,49,3,4,5,1 и площ от 32,95 кв.м. по точки: 7,10,11,12,13,14,15,16,17,18,19,20,21,22,8,7 за
общо ползване и преминаване /оцветени в жълто/, а на покрива на гаража, който е имот с
идентификатор 00357.5346.1291,4 по точки: 7 3,6,7,8,9,4,3 площ от 9,90 кв.м. за общо
ползване и за преминаване по стълби за 2-ри и 3-ти етажи на сграда с идентификатор
00357.5346.1291.1 /оцветена в зелено/.
Скицата, представляваща приложение към изготвената първоначално изслушана
съдебно-техническа експертиза от вещото лице Л. Т. М. – Вариант 2 за разпределение
правото на ползване /л.74 от досието по делото/, подписана от настоящия съдебен състав,
представлява неразделна част от постановеното решение.
ОСЪЖДА Г. В. В., ЕГН **********, К. А. В., ЕГН ********** и С. Г. В., ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТЯТ на Т. Д. Т., ЕГН **********, Л. Т. Д., ЕГН ********** и Е. Т. К.,
ЕГН **********, сумата в размер на 404,17 лева, деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски Градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10