Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

№                                           гр. Асеновград, 22.06.2020г                         

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

        АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV  гр.   с-в в публично заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета    година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА

 

при секретаря НЕДЕЛИНА РАБАДЖИЕВА   като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гр.дело № 2100   по описа за 2019г. и като обсъди:

 

               Предявени искове  с правно снование  чл.   422 ГПК, чл. 535 ТЗ.

          

   К= И.Ч., с посочен съдебен адрес *** партер  моли да бъде   постановено решение, с което да бъде признато за установено вземането му по отношение на Д.Г.З., с посочен  постоянен адрес *** по ЗИ, издадена по ч гр д 1355/2019г на АРС в  размер на    6500лв дължими по Запис на заповед от 30.11.2017г, ведно със законната лихва от подаване на заявлението  за издаване на заповед на изпълнение. Твърди, че ответникът е издал в полза на ищеца Запис на заповед за сумата от 6500лв, с дата на издаване 30.11.2017г, и падеж 30.11.2018г. Ответникът не е изпълнил задължението си, произтичащо от издадения запис на заповед, поради което ищецът се е снабдил за вземането си   със заповед за изпълнение в образуваното ч гр д 1355/2019г на АРС. Представя писмени доказателства, претендира разноски в заповедното и настоящото производство.

     Ответникът оспорва иска като неоснователен. Твърди, че не дължи на ищеца претендираната сума. Твърди, че ищецът  е едноличен собсвеник на капитала и управител на „Бравис и Ко“ ЕООД гр Асеновград, ответникът е работил за същата фирма като е отговарял за цеха за изработване на алуминиева дограма, без между тях да е имало подписан трудов договор. По причина на тези  отношения между тях е имало финансови взаимоотношения  по разплащане на парични суми за труда на ответника. Записът на заповед е издаден във връзка с изпреварващо заплащане труда на ответника и впоследствие в периода след датата на издаването му, сумите са заплащани от него в касата на фирмата на ежеседмични вноски, които са били удържани от дължимите му се възнаграждения за положен труд, и за всяка от внесените суми са издавани касови бележки с основание на плащането - вноска заем. След издаването на записа на заповед до края на същата година ответникът е заплатил сумата от 405лв, през 2018г – сумата от 5582лв, и до май 2019г вкл  - 1615лв, след това е преустановил работата за това дружество. Моли искът да се отхвърли. Представя писмени доказателства, претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

     След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:  Между К.И.Ч. в  качеството на заемодател и Д.Г.З. –заемополучател – е сключен договор за заем от 30.11.2017г, по силата на който заемодателят е предоставил на заемополучателя сумата от 6500лв със срок на връщане на заетата сума – до 30.11.2018г, като страните са договорили за обезпечаване на това вземане да бъде издаден запис на заповед. На  30.11.2017г Д.Г.З. е издал в полза на К.И.Ч. запис на заповед за сумата от 6500лв, с падеж 31.11.2018г. Записът на заповед е авалиран от Даниела Василева Иванова. Представят се от ответника(в заверени преписи) касови бележки от 05.12.2017г за сумата от 200лв,  20.12.2017г за сумата от 80лв, 18.01.2019г,  08.12.2017г и 25.01.2019г всяка една за сумата от 125лв, 01.02.2019г, 08.02.2019г всяка една за сумата от 110лв, 22.02.2019г за сумата от 65лв, 15.02.2019г за сумата от 125лв, 08.03.2019г за сумата от 75лв, 05.03.2019г за сумата от 100лв, 22.03.2019г и 05.04.2019г всяка една за сумата от 90лв, 15.03.2019г за сумата от 100лв, 29.03.2019г за сумата от 125лв, 25.04.2019г, 12.04.2019г и 10.05.2019г всяка една за сумата от 100лв, 03.05.2019г за сумата от 75лв, 08.01.2018г за сумата от 200лв,12.01.2018г за сумата от 100лв, 11.01.2019г, 02.02.2018г, 02.03.2018г, 16.02.2018г, 09.03.2018г, 30.03.2018г, 23.03.2018г  и 26.01.2018г всяка една за сумата от 125лв,  13.04.2018г за сумата от 100лв,  04.05.2018г за сумата от 95лв, 27.04.2018г за сумата от 125лв, 25.05.2018г за сумата от 135лв, 17.08.2018г,  24.08.2018г, 21.09.2018г, 14.09.2018г  и 11.05.2018г всяка една за сумата от 100лв, 08.06.2018г за сумата от 150лв, 01.06.2018г за сумата от 140лв, 22.06.2018г за сумата от 105лв, 15.06.2018г за сумата от 125лв, 06.07.2018г, 07.12.2018г и 07.09.2018г всяка една  за сумата от 110лв, 29.06.2018г за сумата от 130лв, 27.07.2018г и 05.10.2018г всяка една за сумата от 85лв, 20.07.2018г, 31.08.2018г, 02.11.2018г, 26.10.2018г, 30.11.2018г, 09.11.2018г, 19.10.2018г и 03.08.2018г всяка една за сумата от 125лв,   28.09.2018г за сумата от 135лв, 21.12.2018г за сумата от 30лв, внесени на касата на „Бравис и Ко“ от Д.З., с основание за внасяне – вноска заем.

                 При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: От наведените обстоятелства и формулираният петитум следва да се направи извод,   че е предявен    иск   с   правно основание чл. 422 ГПК, чл. 535 ТЗ – за  съществуване вземането по Заповед за изпълнение, издадена по ч гр д 1355/2019г на АРС в размер на 6500лв, дължими по запис на заповед от 30.11.2017г.   От приложеното по ч гр д 1355/2019г на АРС  се установява, че искът е допустим като предявен в срока по чл. 415 ГПК.

   Разгледан  по същество. Установи се от ангажираните по делото доказателства, че между ищеца в качеството на заемател и ответника, в качеството на заемодател, е  сключен договор за заем от 30.11.2017г за сумата от 6500лв, която е следвало да бъде върната  от ответника в срок  до 30.11.2018г, както и че за обезпечаване на вземането ответникът е издал в полза на ищеца запис на заповед от 30.11.2017г, с падеж на плащането – 30.11.2018г. Процесният запис на заповед съдържа реквизитите, предвидени съгласно чл.535 от ТЗ, поради което и въз основа на него е възникнало валидно менителнично задължение.  Недоказано остана твърдението на ответника, че е погасил заемната сума. От ответника не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърдението, че представените и приети по делото касови бележки(л.17-33вкл) удостоверяват погасявани суми  по процесния запис на заповед. Същите(неоспорени в хода на производството) удостоверяват заплащани суми в полза на „Бравис и Ко“ Асеновград, а липсват по делото твърдения за наличие на облигационни отношения между соченото дружество и ответника. Други доказателсва в подкрепа на твърдението за погасяване сумата по процесния запис на заповед не са ангажирани, поради което съдът намира, че сумата по него е дължима. Ето защо следва да бъде признато за установено вземането на ищеца по ЗИ издадена  по ч гр д 1355/2019г на АРС в  размер на    6500лв. Следва да бъде присъдена и законната лихва върху сумата от подаване на заявлението в съда -25.06.2019г.

   При този изход и на основание чл. 78 ал.1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени разноски съобразно уважената част на иска. От ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Възражението е допустимо, като заявено своевременно. В този случай текстът на чл. 78 ал.5 ГПК предвижда редуцирането му до минималните размери, предвидени в НМРАВ. Ето защо следва да бъде намалено адвокатското възнаграждение до размер от 510лв, изчислен по реда на чл. 7 ал.2 т.3 от НМРАВ. Поради това ще следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца разноски  в настоящото производство в размер на 510лв адвокатско възнаграждение и 130лв ДТ. Следва да бъдат разпределени и разноските в заповедното производство, като в полза на ищеца се присъдят разноски в размер на 640лв

             Поради, мотивите изложени по-горе, съдът             

 

Р Е Ш И:

 

              ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО вземането на К.И.Ч. ЕГН **********, с посочен съдебен адрес ***1 партер   по отношение на  Д.Г.З. ЕГН **********, с посочен  постоянен адрес *** по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, издадена по ч гр д 1355/2019г на АРС в  размер на    6500(шест хиляди и петстотин)лв  по Запис на заповед от 30.11.2017г, ведно със законната лихва от подаване на заявлението  за издаване на заповед на изпълнение – 25.06.2019г.

             ОСЪЖДА Д.Г.З. ЕГН **********, с посочен  постоянен адрес *** да заплати на К.И.Ч. ЕГН **********, с посочен съдебен адрес ***1 партер   разноски по настоящото производство в размер на 640(шестотин и четиридесет)лв, както и разноски по заповедното производство в размер на 640(шестотин и четиридесет)лв.

           Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: