Решение по дело №347/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба на М. К. М. от гр. Търговище чрез ***Д. П. срещу Решение №102 от 04.03.2024 г. по АНД №1261/2023 г. на Районен съд – Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление №35-0002129 от 31.07.2023 г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, гр. Плевен в частта, с която за нарушение на чл. 8, изр. 2 от Регламент №561/06, вр. чл. 4, буква „ж“, второ тире и чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ на основание чл. 93б, ал. 7, т. 1 от ЗАвтП е наложена глоба в размер на 200 лева и за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 500 лева. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради постановяването му в нарушение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Касаторът твърди, че нарушенията не са извършени и не са доказани. Излага доводи, че въз основа на неправилно възприетите от районния съд факти са формирани неправилни правни изводи. От настоящата инстанция се иска да отмени обжалваното решение. Представено е писмено становище, с което се поддържа касационната жалба. В случай, че същата бъде уважена, касаторът моли за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, гр. Плевен, не се явява, не се представлява и не взема становище по същество.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново счита, че жалбата е неоснователна. Предлага решението да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

От фактическа страна районният съд е установил, че на 11.07.2023 г. на ПП І-5, Русе-Габрово, км 101+000, крайпътна отбивка местност Д. М. М. извършва международен превоз на товари от Румъния до България съгласно CMR №5257523/10.07.23 г. със съчлeнено ППС – влекач МАН, peг. №[рег. номер] и прикачено полуремарке, peг. №[рег. номер]. При извършената проверка е установено, че:

1. на 20.06.2023 г. водачът е извършил превоз на товар с МПС, peг. №[рег. номер], оборудвано с дигитален тaxoгpaф, използвайки дигиталната си карта на водач №000000000AGGP000, като за период от 24 последователни часа, започващ в 07:54 ч. на 20.06.2023 г., не е ползвал намалена дневна почивка от поне 9 последователни часа. Дневната почивка е 8 часа и 21 минути от 23:33 ч. на 20.06.2023 г. до 07:54 ч. на 21.06.2023 г.; работна смяна – 15 часа и 39 минути, от 07:54 ч. на 20.06.2023 г. до 23:33 ч. на същата дата. По този начин водачът не спазва изискванията за намалената дневна почивка, определени в Регламент (ЕО) №561/2006 до 1 час.
2. по време на проверката водачът не носи контролен талон към СУМПС [номер].
3. водачът извършва гореописания превоз на товари с МПС с две оси, peг. №[рег. номер] и полуремарке с три оси, рег. №[рег. номер], с разстояние между осите на полуремаркето от 1,32 м /по-голямо от 1,31 м/, и двете с пневматично окачване, като натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 24 170 кг, което е със 170 кг повече от определените 24 000 кг от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Претеглянето е извършено с теглоизмерителен индикаторен блок „Diniarego“ и платформи везни pl-dfwl sn 10100187142 и pl2-dfwl sn **********, видно от разпечатка номер 206/11.07.2023 г.

За констатираните нарушения е съставен АУАН №00510/11.07.2023 г. от служители на РД „АА“, гр. Плевен, който е връчен без възражения. Въз основа на АУАН е издадено оспореното НП, с което на М.: 1) за нарушение на чл. 8, §2, изр. 2 от Регламент 561/06, вр. чл. 4, буква „ж“, второ тире и чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП и на основание чл. 93б, ал. 7, т. 1 от ЗАвтП е наложена глоба в размер на 200 лева; 2) за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева и 3) за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 500 лева. Недоволен от НП, М. го е оспорил пред районния съд относно първото и третото нарушения.

За да потвърди НП в оспорената част, въззивният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и не страдат от пороци, засягащи формалната, процесуалната и материалната им законосъобразност. Фактологията по делото е установена от събраните писмени и гласни доказателства. Във връзка с претоварването на ППС е подчертано, че на 11.07.2023 г. в 17:11 часа на ГКПП Дунав мост – Русе е направено измерване на ППС, а в хода на проверката, започнала в 18:59 ч. на 11.07.2023 г., е направено следващо измерване – в 19:28 ч. Според представените от М. справка от Агенция Митници и разпечатки от GPS на процесното МПС натоварването на ремаркето по оси, измерено при влизане на ГКПП Дунав мост – Русе е 22 560 кг. Последващото контролно измерване, направено в хода на настоящата проверка, е показало 24 170 кг, за него е приложена разпечатка от използваното техническо средство – мобилна везна. Относно констатираната разлика от 1 610 кг в измерените стойности на ремаркето е посочено, че представените от М. доказателства, най-вече справка от Агенция Митници, не разколебават установения факт на претоварването, тъй като не удостоверяват по безспорен начин относими факти и обстоятелства. Според мотивите на районния съд в периода между 17:36 ч. и 18:10 ч., около 17:53 ч., е налице престой на автомобила за около 10 минути, което сочи възможността след извършване на замерване на теглото на ГКПП Дунав мост – Русе да е извършена промяна – увеличаване на реалното тегло на ППС, тъй като, след като е било налице преустановяване на движението на ППС, е възможно и наличието на претоварване. Установеното претоварване от 170 кг е прието за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП, вр. чл. 6, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Наредба №11/3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Отхвърлено е възражението, че в свидетелството за регистрация са вписани по-високи от установените стойности за натоварване на ос. По отношение на другото оспорено нарушение въззивният съд е приел, че въз основа на разпечатката от дигиталната карта на М. е установено, че е ползвал намалена дневна почивка в размер на 8 часа и 21 минути, което е с 39 минути по-малко от минималния размер от 9 часа. Изложени са мотиви, че е без значение твърдението, че М. е започнал ново работно време, след като интервалът от време между края на предходното управление и началото на следващото е по-малък от 9 часа. Според ВТРС санкционните разпоредби са правилно определени, а наложените наказания съответстват по вид и размер на предвидения по закон минимум. Не е намерено основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. По тези съображения съдът е намерил НП в оспорената част за законосъобразно.

Решението на районния съд е правилно постановено по отношение на нарушението на чл. 8, §2, изр. 2 от Регламент 561/06, вр. чл. 4, буква „ж“, второ тире и чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП за намалената дневна почивка. При така установеното от правна и фактическа страна, настоящата инстанция намира, че в производството по постановяване на решението в тази част не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства Великотърновският районен съд е достигнал до правни и фактически изводи, които се споделят от настоящия касационен състав и не следва да бъдат повтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи. Нарушението е еднозначно доказано от обективна и субективна страна въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 93б, ал. 7, т. 1 от ЗАвтП и наказанието е определено в абсолютен размер. Всъщност в касационната жалба се поддържат единствено възражения, касаещи фактическите установявания относно наличието на форсмажорни обстоятелства, за което касаторът се позовава на чл. 12 от Регламент 561/06. Нормата на чл. 220 от АПК обаче регламентира забрана за фактически установявания и вменява на касационния съд преценка на приложението на материалния закон въз основа на фактите, установени в обжалваното решение. Същевременно пред районния съд нито се твърдят, нито се доказват подобни обстоятелства, още повече при условията на чл. 12 от Регламента. Намалената дневна почивка от поне девет часа е абсолютният минимум, който водачът следва да ползва при управлението на превозното средство, попадащо в обхвата на чл. 2, §1, б. „а“ от Регламент (ЕО) №561/06 г. на ЕП. Като е стигнал до този извод, районният съд е постановил правилно решение и след като не са налице заявените с жалбата касационни основания за отмяната му, същото следва да бъде оставено в сила в тази част.

Решението в останалата част е неправилно, като постановено в противоречие със закона. Нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП въвежда задължение движещите се по пътя ППС да бъдат с натоварване на ос, което не надвишава нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ въвежда максимално допустими стойности на натоварване на ос за ППС с допустима максимална маса от 24 тона съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Наредбата с пневматично окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, а именно – сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието между осите е по-голямо от 1,3 метра – 24 тона. Цитираните текстове на чл. 6 и чл. 7 от Наредбата са идентични по отношение на изискването за непревишаване на максимален товар от 24 тона за ремарке с пневматично окачване и три оси като част от състава на ППС от вида на процесното, управлявано от касатора. В случая в НП се твърди, че съставомерното претоварване от 170 кг е установено при изтегляне, извършено с теглоизмервателен индикаторен блок „Diniarego“ и платформи везни pl-dfwl sn 10100187142 и pl2-dfwl sn **********, като това било видно от разпечатка номер 206/11.07.2023 г. /л. 15 от делото на ВТРС/. Горното е възприето от районния съд и възпроизведено в оспореното решение. Всъщност в разпечатания билет от измерването не е отразено с какъв измервателен уред е сторено, а други безспорни документи за това липсват в приложената по делото преписка. Дори това обстоятелство да се игнорира, въззивната инстанция не е изследвала въпроса дали електронната мобилна везна е одобрен тип средство за измерване, което е преминало съответните проверки за годност и представлява годен измервателен уред към момента на проверката. Разпечатаният бон от електронна везна съдържа ръкописно посочване на цифри и букви без означение какви са и от кого са направени. Билетът носи и саморъчно положен подпис за инспектор, но без вписване кой е този инспектор и към коя администрация принадлежи. Освен това, по делото е наличен друг официален документ, издаден от директора на ТД Митница – Русе, удостоверяващ обща стойност от натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркето от 22 560 кг, което попада в нормативно допустимия предел и очевидно не надвишава допустимата стойност от 24 тона. Това доказателство е отхвърлено неубедително и лаконично с единственото общо съображение, че не разколебава установения факт на осовото претоварване, тъй като не удостоверява по безспорен начин относими факти и обстоятелства. Както за страните по делото, така и за настоящия състав остава неясно защо справката от ТД Митница – Русе е изключена така безкритично от доказателствения материал по делото, при липса на данни за валидността на разпечатания билет от електронно измерване. Не може да бъде споделена и застъпената от съда хипотетична възможност, че е извършено претоварване от 1 610 кг по време на изключително краткия престой от около десет минути в интервала от 17:11 ч., когато е извършено претеглянето на Митница – Русе, до 18:59 ч. – когато е започнала проверката. Липсват подобни доказателства, а житейската логика изключва подобна възможност. В тежест на административнонаказващият орган е да докаже по безспорен начин извършването на нарушението, което в случая не е сторено. При това положение възражението на касатора за недоказаност на нарушението е основателно. Като е приел друго, районният съд е постановил неправилно решение по отношение на нарушението по чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 от ЗДвП, което следва да бъде отменено в тази част, като по същество се отмени и НП в тази част.

Касаторът е направил своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, каквито принципно следва да се присъдят съобразно уважената част от жалбата. Касаторът претендира разноски само за въззивната инстанция. Пред районния съд е представен списък по чл. 80 от ГПК, в който са заявени 500 лева с включен ДДС за адвокатски хонорар и 57,40 лева за гориво. Приложеното платежно нареждане не удостоверява по несъмнен начин ефективността на извършеното плащане. Същото представлява разпечатка от електронна система с означение за дата на създаване 28.08.2023 г. и същата дата, че нареждането е получено за обработка. Липсват обаче сведения и доказателства, че нареждането е обработено и паричният трансфер действително е извършен. Няма удостоверяване за това и от институцията за електронни пари. Отделно, като наредител на превода е посочено лицето Р. Д., за която липсват данни каква е в правоотношението между адвокатското дружество и клиента М. М.. За съда остава недоказано фактическото плащане на хонорара. На следващо място, претендираната сума за пътни разходи в размер на 57,40 лв. – за гориво, дори и реално заплатена, няма характер на разноски по смисъла на чл. 143, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. На присъждане подлежат разноските, които страната реално е заплатила във връзка с извършването на определени правни действия в процеса – депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице за изготвяне на съдебна експертиза, адвокатски хонорар за представителство в процеса. Разноски, сторени за пътни разходи за явяване в съдебно заседание, остават в тежест на страната или на нейния процесуален представител съобразно на договореното между тях. Ответникът не е претендирал разноски. При това положение такива не следва да се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

 

 

Р Е Ш И :

 

 

 

ОТМЕНЯ Решение №102 от 04.03.2024 г. по АНД №1261/2023 г. на Районен съд – Велико Търново в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление №35-0002129 от 31.07.2023 г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, гр. Плевен за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от Закона за движение по пътищата, за което на М. К. М. от гр. Търговище на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 500 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №35-0002129 от 31.07.2023 г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, гр. Плевен в частта за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от Закона за движение по пътищата, за което на М. К. М. от гр. Търговище на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 500 лева.

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №102 от 04.03.2024 г. по АНД №1261/2023 г. на Районен съд – Велико Търново в останалата част.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.