№ 12449
гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241110162971 по описа за 2024 година
РЕШЕНИЕ
26.06.2025 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в закрито заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 62971/2024 г. по описа
на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247 ГПК и чл. 248 ГПК.
Подадена е молба с вх. № 169755/15.05.2025 г. от ЗАД „ДЗ“ АД за изменение на
Решение от 25.04.2025 г., постановено по гр. д. № 62971/2024 г. по описа на СРС, II Г. О.,
156-ти състав в частта за разноските. Твърди, че реално сторените разноски, които следвало
да се присъдят били за сумата от 698,11 лева, а не за сумата от 608,11 лева. Поддържа, че е
сторил деловодни разноски в заповедното производство, както и в исковото производство.
Развива съображения, че за заповедното производство се дължало юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева, както и 200,00 лева за исковото производство,
които възнаграждения били съобразени с чл. 37 ЗПр.Пом. и НЗПП. Навежда доводи, че
присъденото юрисконсултско възнаграждение било под предвидения в закона минимум.
Иска изменение на решението в частта за разноските.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е подаден отговор на молбата, като се сочи, че молбата
1
е неоснователна. Твърди, че решението в частта за разноските било правилно и
законосъобразно. Инвокира доводи, че съда правилно бил приел размера на
юрисконсултското възнаграждение, като бил съобразил фактическата и правната сложност
на делото. Иска молбата да бъде оставена без уважение.
Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
I. По отношение наличието на очевидна фактическа грешка.
В разпоредбата на чл. 247, ал. 1 ГПК е предвидено, че съдът по своя инициатива или
по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически
грешки.
Очевидната фактическа грешка е налице при всяко несъответствие между
формираната действителна воля на съда, видна от мотивите към съдебното решение, и
нейното външно изразяване в текста на самото съдебно решение, т.е. в неговия диспозитив –
така Решение № 168 от 2.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 580/2012 г., IV г. о., ГК.
От мотивите на Решение от 25.04.2025 г., постановено по гр. д. № 62971/2024 г. по
описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав се установява, че съдът е формилрал правосъдната си
воля с оглед изхода на делото, като е приел, че деловодни разноски се дължат на ищеца –
ЗАД „ДЗ“ АД. Въпреки това в диспозитива на решението (с характер на определение), съдът
неправилно е отразил правосъдната си воля, като вместо да осъди ответника да заплати
деловодни разноски на ищеца, съдът е осъдил ищеца да заплати деловодни разноски на
ответника. Следователно е налице хипотеза на очевидна фактическа грешка, чиято поправка
служебно следва да бъде допусната от съда.
II. По отношение искането за изменение на решението в частта за разноските.
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, поради
което е процесуално допустима, като по същество, съдът намира следното:
Настоящото производство е образувано при условията на чл. 422 ГПК – по подаден
от ЗАД „ДЗ“ АД положителен установителен иск за установяване на вземания обективирани
в Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.09.2024 г. по ч. гр. д. № 54077/2024 г. по описа
на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
В т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013
г., ОСГТК, е прието, че: „Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ.
чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.“.
Съдът, като взе предвид, че в Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.09.2024 г.
по ч. гр. д. № 54077/2024 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав е присъдил разноски за
сумата от 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение и 50,58 лева – дължима държавна
такса, счита, че не може и не следва да преразгледа присъдения размер на юрисконсултското
възнаграждение. Ищецът е имал възможност в рамките на заповедното дело както да поиска
изменение на заповедта за изпълнение в частта за разноските, тъй като чл. 248 ГПК се
прилага и в заповедното производство (вж. т. 6 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК), така и да подаде частна жалба срещу
заповедта за изпълнение в частта за разноските – арг. чл. 413, ал. 1 ГПК in fine.Тоест,
въпросът за разноските в рамките на заповедното производство е разрешен и приключен и
не може да се пререши в рамките на настоящото производство по чл. 248 ГПК.
Следователно за заповедното производство са сторени разноски в рамките на 100,58
лева.
2
В исковият процес ищецът е представил доказателства за внесена държавна такса в
размер на 97,53 лева, както и за внесен депозит за допуснатата САТЕ в размер на 250,00
лева, както и доказателства за внесен депозит за възнаграждение на свидетел в размер на
150,00 лева, като съдът е определил юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00
лева.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че са спазени правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК,
във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, но както е обективирано в мотивите, а
така и в диспозитива (поради което не е налице хипотезата на ОФГ по смисъла на чл. 247
ГПК), вместо реално сторените разноски от 698,11 лева са приосъдени разноски в размер на
608,11 лева. Следователно, молбата е основателна, поради което на ищеца следва да се
присъдят сторените деловодни разноски в пълен размер.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл. 247 ГПК, поправка на очевидна фактчическа грешка в
диспозитива на Решение от 25.04.2025 г., постановено по гр. д. № 62971/2024 г. по описа на
СРС, II Г. О., 156-ти състав, като вместо НЕПРАВИЛНО изписаното: „ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП
„ДЗ“ АД, ЕИК: ********* да заплати на ЗК „ЛИ“ АД, ЕИК: *********, сумата от 608,11
лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното и заповедното производство.“ – ДА СЕ ЧЕТЕ ПРАВИЛНО:
„ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл.
25, ал. 1 НЗПП ЗК „ЛИ“ АД, ЕИК: ********* да заплати на „ДЗ“ АД, ЕИК: *********,
сумата от 608,11 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.“
ИЗМЕНЯ Решение от 25.04.2025 г., постановено по гр. д. № 62971/2024 г. по описа
на СРС, II Г. О., 156-ти състав в частта за разноските, като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП „ДЗ“ АД, ЕИК: ********* да заплати на ЗК „ЛИ“ АД, ЕИК:
*********, сумата от още 90,00 лева, представляващи деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението до страните
с частна жалба пред СГС.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3