Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
№……………, гр.София, ………г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV “в” състав, в открито заседание, проведено на осми юли две хиляди двадесети първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
мл.съдия Мирослав Стоянов
при
секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа
гр.дело № 10187 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
Образувано е
по подадена въззивна жалба от „Б.Д.“ ЕАД срещу решението на СРС, 43 състав
под № 87954 от 09.04.2019г.,
постановено по гр.дело № 488869/2016г., допълнено по реда на чл.248 от ГПК с
определение от 17.06.2019г., с което
жалбоподателят е осъден да заплати на В.Я.П. , на основание чл.57,ал.1
от ЗПУПС /отм./ - сумата от 2 930,00лв., представляваща общата стойност на
извършени в периода 30.09.2015г. до 16.10.2015г. в гр.София единадесет броя
неразрешени платежни операции с банкова дебитна карта MAESTRO № ******, ведно със законната лихва от 29.08.2016г.- до окончателното
изплащане , както и на основание чл.78,ал.1 от ГПК – сумата от 797, 20лв.-
разноски по делото и 200,00лв.- разноски за допълнително адвокатско
възнаграждение.
Въззивникът
„Б.Д.“ ЕАД поддържа доводи за незаконосъобразност ,
неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Заявява възражение за
необснованост на извода на първата инстанция, с който е прието, че процесните
операции са неразрешени. Счита, че съдът би могъл да направи такъв извод само
след като е извършил проверка за тяхната автентичност с оглед обстоятелствата и
доказателствата по делото. Поддържа, че
липсва такъв анализ, който да е извършен от първата инстанция. Намира, че събраните по делото доказателства
потвърждават твърдението му, че платежните операции са автентични. Макар
разпоредбата на чл.56,ал.3 от ЗПУПС /отм./ , на която правилно се е позовал и
СРС, да установява, че регистрирането на използването на платежния инструмент
от страна на доставчика на платежната операция да не е достатъчно доказателство
, че операцията е била разрешена , поддържа, че под регистриране следва да се
разбира само простото отчитане /отбелязване на платежната операция в системите
на банката. Поддържа, че по делото е установен фактът, че при всяка една от процесните
платежни операции е използван верен ПИН - код и то въведен от първия път , без
да са правени грешни опити, както и е доказано обстоятелството, че при всички оспорени операции е бил прочетен
EMV чипът
на картата. Твърди, че процесните платежни операции са регистрирани и осчетоводени със съответните дати на
авторизация и осчетоводяване, както и е доказано, че не са засегнати от
техническа повреда или друг недостатък. При отчитане на тези доказани
правно-релевантни факти , както и при зачитане на факта, че платежните операции
са извършени в рамките на сравнително дълъг период от време при ползване на
банкомат, /с изключение на една/, който се намира на адреса по местоживеене на
ищеца и е ползван при предходни платежни операции многократно, въззивникът
–ответник счита, че единственият логичен извод е, че няма никакви индикации за
неразрешена употреба на платежния инструмент и това изключва отговорността му по чл.57 от ЗПУПС /отм./. При условията на
евентуалност, в случай, че съдът приеме, че операциите са били неразрешени от
ищеца, въззивникът-ответник поддържа възражение за неизпълнение на задълженията
на ищеца по чл.53 от ЗПУПС /отм./ най-малко при условията на груба небрежност.
След като по делото със СТЕ е доказан фактът, че процесната дебитна карта е с
най-висока степен на защита с чип и информацията в този чип е критпирана и не
може да бъде копирана и не са известни такива случаи и в световен мащаб, от
едната страна, а от друга е доказано, че при всяка една от спорните операции
този чип е бил прочетен, ответникът поддържа, че единственият логичен извод е, че
при процесните операции е ползван оригиналът на дебитната карта. Според
въззивника – ответник доказаният на следващо място факт, че при всяка операция
е въведен от пръв път верен ПИН – код означава ,че друго лице, различно от
ищеца е имало достъп до дебитната карта в рамките на процесния 2 седмичен срок
, както и че ПИН- кодът е станал известен на това трето лице, а ищецът не е
положил дължимата грижа за опазването му в тайна. Ето защо ,
въззивникът-ответник счита , че отново е изключена отговорността му по чл.57 от
ЗПУПС /отм./. С изложените доводи въззвникът-ответник мотивира искането си за
отмяна на обжалваното решение и вместо него – постановяването на друго, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен с присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемият
В.Я.П. оспорва жалбата като неоснователна и заявява искане за потвърждаване на
атакуваното решение като законосъобразно и правилно по съображения, подробно
развити в депозирания в срока по чл.263,ал.1 от ГПК писмен отговор. Твърди, че в резултат на правилен анализ от
първата инстанция на разпоредбите на чл.57 и чл.58,ал.1 и ал.2 от ЗПУПС /отм./,
с обжалваното решение е прието, че ответната банка следва да отговаря за
доказаните извършени неразрешени платежни операции. В тази връзка моли настоящата инстанция да съобрази
факта, че от приетото по делото заключение на СТЕ и уточненията към него , направени от вещото
лице в съдебното заседание на 14.02.2019г.
по безспорен начин е установено, че поради констатирани пробиви в
сигурността , водещи до компроментиране на секретни данни на банковите карти ,
в това число и на процесната карта, са били направени неколкократни промени в EMV Со спецификацията за процесния
период от време, с цел – гарантиране сигурността на чиповете, които промени не
са били приложени към процесната карта, включително и чрез подмяната й съгласно
новите изисквания за сигурност. На
следващо място поддържа, че правилно от първата инстанция е прието, че
доказаният по делото факт на въведен всеки път от пръв път верен ПИН –код при
оспорените платежни операции не може да
обоснове извод за проявена от негова /на ищеца/ страна груба небрежност или
умисъл, тъй като при тази хипотеза от
ответника е следвало да бъде доказано, че е използван оригиналният /истински/
платежен инструмент, а такива доказателства по делото от ответника не са
ангажирани. Възразява, че от ответника не е доказано и наличието на проявена
небрежност при опазването на данните за платежния инструмент. Позовава се на
разпоредбата на чл.33 от Директива 2007/ 64/ ЕО на Европейския парламент и на
Съвета на Европа от 13.11..2007г. относно платежните услуги във вътрешния
пазар, за изменение на Директиви 97/7/ ЕО, 2002/65/ ЕО и 2006/48/ЕО и за отмяна
на Директива 97/5 / ЕО , транспонирана в
българското законодателство чрез ЗПУПС – пар.2 ПР на ЗПУПС. По тези доводи
въззиваемият-ищец прави искане за потвърждаване на обжалваното решение и
отхвърляне на въззивната жалба на ответника. Заявява искане за присъждане на
разноските във въззивното производство.
Софийски градски съд, като взе предвид
становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства в
рамките на въззивната жалба, приема за установено следното:
При извършената проверка по реда на чл.269,предл.1 от ГПК,
настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Ето защо съдът дължи
произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с
въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269, предл.2 от ГПК.
Настоящият съдебен състав намира за неправилен извода на първата
инстанция за основателност на предявения
иск по 57,ал.1 от ЗПУПС от 2009г./отм./ за сумата от 2 930,00лв. Въззивният съд приема, че от събраните по
делото доказателства не се установява основателността на исковата претенция по
следните мотиви:
Между
страните по делото няма спор по част от правно-релевантните факти, а те се
установяват и от събраните по делото доказателства, а именно: Страните са
обвързани от сключен договор за разплащателна
сметка на физически лица от 16.03.2007г. , по който на ищеца е била издадена и
предоставена дебитна карта „Маестро“ с № ******; по време на действие на
договора за извършени процесните 11 броя платежни операции на дати:
30.09.2015г., 02.10.2015г., 03.10.2015г., 05.10.2015г., 06.10.2015г.,
09.10.2015г., 11.10.2015г., 12.10.2015г., 13.10.2015г.; 14.10.2015г.,
16.10.2015г. Няма спор и по фактите, че
в резултат на тези платежни операции от дебитната карта на ищеца е била
изтеглена общата искова сума от 2 930,00лв., като при всяко теглене е бил
въведен правилен ПИН всеки път от първия път – последното обстоятелство е
безспорно установено с неоспореното заключение на СТЕ.
Спорен
между страните по делото е въпросът дали
процесните платежни операции са автентични, обстоятелство, подлежащо на доказване от страна на ответника,
съгласно изричното правило на чл.56,ал.1 от ЗПУПС /отм./ и в случай, че е
доказана автентичността им – по въпроса относно наличието или липса на
проявление на груба небрежност от страна на ищеца по смисъла на чл.58,ал.3 от
ЗПУПС /отм./ при изпълнение на задължението му по чл.53 , т.3 от ЗПУПС /отм./.
Настоящият съдебен състав приема на първо място, че от страна на ответника и в
съответствие с носената от него доказателствена тежест, възложена с посочената
по-горе правна норма, е установена автентичността на процесните платежни
операции. Правилен е извода на първоинстанционния съд, с който е прието, че
самият факт на ползване на материалния носител на картата ПИН кода не е
достатъчен сам по себе си, за да се признае, че транакциите са автентични. В
конкретния случай, обаче, от събраните по делото доказателства безспорно и
категорично се установява, че при всяка от оспорените платежни операции е
ползван оригиналът на дебитната карта и при всяка от операциите всеки път от
пръв път е въведен правилен ПИН код- неоспореното заключение на СТЕ. От
заключението на СТЕ се установява също така, че при всички процесни платежни
операции в системата на ответника е записан код за потвърждение /EMV data/ за правилно прочитане на чипа на
дебитната платежна карта. Вещото лице уточнява, че EVM
чипът, поставен върху платежната карта представлява сложен микропроцесор с
криптографски възможности, който повишава многократно сигурността на картата в
сравнение с картите, които имат само магнитна лента. Вещото лице еднозначно и
изрично установява, че както на територията на РБ, така и в световен мащаб не е
известно да е преодолявана защитата на чипа. С експертното заключение е установен и фактът, че в световен мащаб са известни само единични
случаи в които банкоматът е бил въведен в заблуждение относно чипа на картата,
но тези случай освен, че изискват големи инвестиции и специалисти се отличават
и с принципа на действие, който по отношение на конкретните процесни платежни
операции са изключени и не могат да бъдат използвани. От заключението на СТЕ и
декларацията на „Обертур Текнолъджис“ Обединено Кралство Лтд. /като
сертифициран продавач за услуги за производство на дебитни карти MasterCard и Maestro/
се доказва, че за процесната дебитна карта
е използван чип от партида, закупена от посоченият сертифициран
продавач. Установява се, че всяка генерация чипове има срок на ползване от
съображения за сигурност, като организациите , издаващи платежни карти могат да
издават карти с одобрени чипове само през разрешения период. Съгласно представената по делото
декларация от сертифицирания продавач на дебитни карта и заключението на СТЕ
ответната банка е имала право да издава карти с версията на чип, с която е
снабдена процесната дебитна карта, тъй
като към датата на издаването й тя е била в рамките на разрешения срок за
издаване на карти с вградената в нея одобрена и сертифицирана версия на чип. Т.е., към момента на извършването на
процесните платежни операции сигурността
на вграденият в картата чип е гарантирана. Вещото лице изрично уточнява, че
спецификациите на чипа се променят периодично , поради което всяка за всяка
карта има срок на действие на версията на вградения в нея одобрен и
сертифициран чип, като след изтичане на това действие, новите карти се издават
със следващата версия на чипа. От заключението на СТЕ се установява, че всяка
промяна засягаща спецификациите на чипа е само и единствено за в бъдеще и не е приложима към вече издадените
карти , които са в рамките на разрешения период, включително и от практическа
гледна точка, тъй като тази промяна изисква технологичен срок за проектиране и
произвеждане на чипове с новата спецификация. Уточнява, че промяната в
спецификациите безспорно е свързана със стремежа за завишаване на сигурността, предвид технологичното развитие и стремежът защитата
следва да съответства и да предотвратява развитието на опитите за пробив. Но
извод, че версията на чипа, вграден в процесната дебитна карта не е надежден,
не е направен от вещото лице. За новата
одобрена версия на чипа от м.08.2014г. се установява, че тя е въведена и приложима за
картите, чието издаване е започнало след 21.12.2014г. и е неотносима към
процесната дебитна карта, издадена в рамките на разрешението. При така
установените правно –релевантни факти относно ползвания чип , вграден в
процесната карта, напълно неоснователен и некореспондиращ на тези факти е
доводът на въззиваемият-ищец, за установено от вещото лице компроментиране и
пробив в сигурността на чипа, вграден в процесната карта. Такъв извод от вещото
лице не е направен, както вече бе посочено по-горе мотивите. Изводът, че всяка следваща промяна
в чипа е свързана с подобрение в сигурността
и стремежът тази сигурност да бъде завишена, /включително и с
оглед развитието на технологиите/, не може по аргумент за противното да се
тълкува в смисъл, че тази сигурност не е била гарантирана за предходната версия
на чипа. Напротив, както вече бе посочено по-горе , от експертното заключение
категорично се установява, че защитата гарантирана от чипа, вграден и в процесната дебитна карта, не може да бъде
преодоляна и не са установени случаи на пробив при транзакции, като оспорените не само в
национален, но и в световен мащаб, а платежните операции са извършени с карта с
вграден чип, която карта е валидна като издадена в рамките на действащото
разрешение за версията на вградения в нея чип. Установеният по делото безспорен
факт, че операциите са осъществени след разчитане на вграденият в картата чип
опровергават твърдението на ищеца, че картата е била „скимирана“, като това
твърдение на ищеца се опровергава и от заключението на СТЕ, с което е
установена невъзможност за копиране /клониране/ на карта с вграден чип, каквато
е процесната дебитна карта. На следващо място, от приетото по делото заключение
на СТЕ , писмото на ОББ, /като притежател на АТМ устройството, от което са
извършени всички оспорени операции с изключение на една/, се установява , че
АТМ устройството не е страдало от технически недостатък, самите платежни
операции също не са засегнати от технически недостатък, няма разминаване и/или
неточност при отчитането и осчетоводяването им. Не е налице твърдяното от ищеца
надвишаване на дневният лимит от 400,00лв. /т.10 от заключението на СТЕ/. Ето
защо, настоящият съдебен състав приема, че от ответника в съответствие с
правилото на чл.56,ал.1 от ЗПУПС /отм./, с която е транспонирана и доразвита на
национално ниво разпоредбата на чл.33 от Директива 2007/64 на Европейския
парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 година относно платежните услуги във
вътрешния пазар, за изменение на директиви 97/7/ЕО, 2002/65/ЕО, 2005/60/ЕО и
2006/48/ЕО и за отмяна на Директива 97/5/ЕО, е доказана автентичността на
оспорените от ищеца транзакции, включваща доказаният факт на ползван оригинал
на дебитната карта, доказано разчитане на вградения в картата EVM
чип, както и правилно въведен от пръв път всеки път правилен ПИН код при всяка
една от спорните платежни операции. Нещо повече, настоящият съдебен състав
приема, че от ответника в съответствие с носената от него доказателствена
тежест е доказано наличието и на предпоставката по чл.58,ал.2 от ЗПУПС /отм./ ,
при която ищецът следва да понесе негативните имуществени последици от
процесните платежни операции, поради проявена от него груба небрежност при изпълнение
на законовото му задължение, възложено с нормата на чл.53,т.3 от ЗПУПС/ отм./.
настоящият съдебен състав не споделя извода на първата инстанция, с който е
прието, че е възможно ПИН кода да е добит по друг начин от трето лице,
включително и чрез престъпление. Настоящата инстанция намира този извод за
необоснован и неправилен, като некореспондиращ на фактите, установени по
делото. Настоящата инстанция приема, че
доказаните безспорни по делото факти, че при всяка една от процесните платежни
операции е ползван именно оригиналът на дебитната карта, свързан и с разчитане
на вградения в нея чип, /самият ищец признава и от представените по делото
декларации се установява, че оригиналът е върнат на ответника след
реализирането на платежните операции на 21.10.2015г./, при правилно въведен
всеки път от първи път правилен ПИН код,
както и допълнително установените по делото факти от СТЕ, а именно- че
процесните оспорени операции, /с изключение на една на стойност 30,00лв./ са извършени
на банкомат , който се намира в непосредствена близост до жилището на ищеца,
като от него са извършвани предходни платежни операции, които не са
оспорени, обстоятелството, че са
извършени в сравнително дълъг период от време - 30.09.2015г., 02.10.2015г.,
03.10.2015г., 05.10.2015г., 06.10.2015г., 09.10.2015г., 11.10.2015г.,
12.10.2015г., 13.10.2015г.; 14.10.2015г., 16.10.2015г. , като тегленията дори
не са извършвани всеки ден в максималният допустим лимит,, обосновават единственият
житейски логичен извод , че физически дебитната картата и информацията за
нейният ПИН код са били лесно достъпни за трето лице. Т.е., ищецът не е положил
дължимата грижа, която и най-небрежният стопанин би положил, за да опази самият
платежен инструмент и информацията, свързана с обезпечаването на неговата сигурност
/ПИН кода/. Изводът на първата инстанция, че ПИН кодът би могъл да бъде
придобит по друг /неуточнен/ начин, включително и чрез престъпление е
необоснован, като почиващ на предположение на съда, което не се подкрепя не
само от доказателствата по делото , но и от твърденията на самия ищец. Няма
данни за придобиване на ПИН кода чрез престъпление. Нещо повече, дори ПИН кодът да е добит без съгласието на ищеца,
фактът, че платежните операции са били извършени от третото лице чрез ползване
на оригиналната дебитна карта, отново обосновават извод за неположена от ищеца
дължима минимална грижа за опазването на платежния документ и съхраняване на
информацията за ПИН кода, така, че те да не са били лесно достъпни за третото
лице. В този смисъл са и разрешенията на съдебната практика- Определение № 45 от 05.02.2021г. по
гр.д.№ 2726/2020г. на ІV ГО на ВКС. При така доказаната проявена от ищеца груба
небрежност по смисъла на чл.58,ал.2 от ЗПУПС /отм./, тъй като и
най-небрежният правен субект би положил
грижата да пази персонализираната защита на своята дебитна карта отделно от нея
и по такъв начин, че да избегне
узнаването й от трето лице , както и опазването на самия платежен инструмент
/дебитната карта/, съдът приема, че на основание чл.58,ал.2 от ЗПУПС /отм./ ищецът
– картодържател следва да понесе неблагоприятните последици от използването на
процесната дебитна карта в размер на
исковата сума от 2 930,00лв.,
поради което и предявеният от него осъдителен иск по чл.57,ал.1 от ЗПУПС /отм./
следва да бъде отхвърлен като неоснователен след отмяна на обжалваното решение,
с което неправилно този иск е уважен.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.3
от ГПК в тежест на въззиваемия – ищец са
направените от въззивника - ответник разноски по делото пред първата инстанция
в размер настоящата инстанция в размер на 400,00лв., /включващи 300,00лв.-
депозит за вещо лице и 100,00лв.- юрисконсултско възнаграждение по чл.78,ал.8
от ГПК/, както и разноските за въззивното производство в размер на 158,60лв.,
/включващи 58,60лв.- държавна такса по въззивната жалба и 100,00лв.-юрисконсултско
възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК/.
Воден от горните мотиви Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението
на СРС, 43 състав
под № 87954 от 09.04.2019г.,
постановено по гр.дело № 488869/2016г.,
допълнено по реда на чл.248 от ГПК с определение от 17.06.2019г.,
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявеният от В.Я.П. с ЕГН **********, с адрес: ***,
ж.к.Дружба-1, бл.******срещу „Б.Д.“
ЕАД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл.57,ал.1 от ЗПУПС
/отм./ - за сумата от 2 930,00лв., претендирана като обща стойност на извършени в периода
30.09.2015г. до 16.10.2015г. в гр.София единадесет броя неразрешени платежни
операции с банкова дебитна карта MAESTRO № ******,
ведно със законната лихва от 29.08.2016г.- до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА В.Я.П. да заплати на „Б.Д.“ ЕАД - сумата от 400,00лв.- разноски по делото
за първата инстанция и сумата от 158,60лв.- разноски за въззивното
производство, на основание чл.78,ал.3 и ал.8 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/