Мотиви по Присъда №
15 от 01.08.2018 г. по нохд № 162/2017 г. по описа на Военен съд - Пловдив
От съвкупната преценка на
събраните и проверени в съдебно заседание доказателства по делото, съдът приема
за установено следното:
Подсъдимият *** *** Г.С.С. от военно
формирование *** - С., завършил висше образование. На 28.08.2006 г. постъпил на
военна служба в Българската армия. На 01.12.2008 г. бил приведен на служба във военно формирование *** на длъжност ***, на която длъжност е и към
настоящия момент. Познавал функционалните си задължения и изпълнявал същите добросъвестно
и отговорно. Показвал добра лична дисциплина и удовлетворителни резултати. Спазвал
правилата за военна вежливост. Проявявал чувство на колективизъм и умения за
работа в екип. Успешно се справял с допълнително поставените му задачи. За
постигнати добри резултати бил награждаван с „Парична награда“ през 2013 г. и
2016 г. и с „Грамота“ през 2016 г. Не е наказван. Не е осъждан.
По време на службата си извършил
следното.
На 03.04.2017 г., *** Г.С. бил в
компенсация от дежурство. На същата дата се намирал в ***,***. На този адрес подсъдимият
и съпругата му закупили къща и правили ремонт. Около 19.00 – 19.30 часа на 03.04.2017
г. *** С. приключил работата в новозакупената им къща. С личният си автомобил
марка ***, модел *** с рег.№ *** се отправил към дома на родителите си, находящ
се на адрес ***. Управлявайки автомобила, около 19.50 часа на същата дата, на
кръстовището на *** с ***, бил спрян за проверка от автопатрул на РУ на МВР – ***,
в състав, свидетелите полицай П.В.Г. и полицай И.К.М.. Подсъдимият бил сам
автомобила. Полицай И.М. извършвайки проверка на документите на автомобила се
усъмнил, че водачът *** С. е употребил алкохол.
Полицай П.Г. започнал проверка на водача с техническо средство Дрегер „Алкотест
7510“ с фабричен № ARBA 0061, но докато подсъдимият
издишвал въздух в дрегера, същият изключил. Тогава свидетелят полицай П.Г. взел
от патрулния автомобил втори дрегер, числящ се на РУ на МВР – ***. С този Дрегер „Алкотест 7410 + RS“ с фабричен № ARRB 0125 полицай Г. изпробвал *** С.. Пробата
от първият път отчела 2,04 промила в издишаният въздух. Подсъдимият бил отведен
в сградата на РУ на МВР – ***, където му бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение серия Г с бланков № 896073 от 03.04.2017 г. На *** С.
бил издаден и талон за медицинско изследване с бланков №***, на който подсъдимият собственоръчно написал: „ Не желая да дам кръв”.
Техническото средство - Дрегер
„Алкотест 7410 + RS“ с фабричен № ARRB 0125, с което бил изпробван подсъдимият,
било технически изправно и в съответствие с изискванията на чл. 1, ал. 3 от
Наредба № 30/27.06.2001 г., действаща към момента на инкриминираното деяние.
След като подсъдимият собственоръчно
написал: „ Не желая да дам кръв” в талона за медицинско изследване с
бланков № ***, с което показал, че нито
чрез отвеждане от полицейски служител, нито лично ще се яви в определеното му
лечебно заведение за даване на кръв за установяване концентрацията на алкохол,
правилно в съответствие с чл.6 от горната наредба, показанието е прието за
установено въз основа на отчетеното от техническото средство.
Горното извършено от подсъдимият
съставлява престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, тъй като на 03.04.2017 г. около
19.50 часа в ***, ***, *** С. управлявал
моторно превозно средство, лек автомобил марка ***, модел *** с рег. № ***, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,04 на хиляда,
установено по надлежният ред с техническо средство „Дрегер 7410+” с фабричен №
ARRB 0125.
Горното се установява, отчасти от
обясненията на подсъдимия – л.42 гърба - 43, показанията на свидетелите: полицай
П.В.Г. – л.43-45, полицай И.К.М. – л.45-46, полицай С.Т.К. – л.46, А.В.А. –
л.46 гърба, Е.С.Т. – л.46 гърба, Т. К. С. – л.47, *** И.Д.П. – л.76-77, В.Н.А.
– л.102, всички от съдебния том, от писмените доказателства по ДП – Справка за
нарушител/водач – л.54-55, Справка за МПС регистрационен № РВ 5230 СВ – л.56,
Заповед № I–789/12.04.2010
г. на министъра на вътрешните работи – л. 57-58, заверено копие на Справка за
проверка на СИ в лаборатория за проверка на СИ – л. 62-63, копия на документи от лаборатория
за проверка на СИ – л. 74-78, копие служебен картон – л. 90, служебна
характеристика – л. 91, кадрова справка – л.92, справка съдимост – л. 94, от
досъдебното производство. От съдебното дело – писмо рег. № 273000/03.01.2018 г.
от РУ на МВР гр. *** – л.39, Писмо рег. № 7312/22.12.2017 г. на РС „Военна
полиция“ – Пловдив – л.31, Писмо рег. № 273000-615/07.02.2018 г. на РУ на МВР
гр. *** – л.66, Писмо с рег. № 57-00-27-1/24.01.2018 г. на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор – София с приложени 3 броя заповеди – л.58-63,
Писмо с рег. № 328600-6205/25.01.2018 г. на ГД „Национална полиция“ МВР – София
с приложена заповед № А-0-014/27.05.2015 г. на Държавна агенция за метрологичен
и технически надзор – София – л. 64-65, писмо изх. № 57-00-61/22.03.2018 г. на
Българския институт по метрология с приложени Методики за проверка на
анализаторите за алкохол в дъха версия 2, в сила от 17.11.2014 г. и версия 3 в
сила от 13.12.2017 г. – л.81 - 99, копие на Договор между МВР и „Дрегер Сейфти
България“ ЕООД - София – л.135-151, писмо с рег. № 57/12.06.2018 г. на “Дрегер Сейфти
България“ ЕООД гр. София – л.175, писмо Рег. № 57-00-115/14.06.2018 г. на
Българския институт по метрология – л.177-181 /182-185/, схема-структура на ГД
„Национална полиция“ – л.187, писмо от 04.07.2018 г. на “Дрегер Сейфти
България“ ЕООД гр. София, вх. № 1190 от 05.07.2018 г. на Военен съд Пловдив –
л.193, спецификации на „Алкотест 7410“ и „Алкотест 7410+“ – л.197-198, преглед на одобрен тип средство
за измерване – л.199, заверени ксерокопия на снимки на Дрегер 7410 – л.200-201 от
съдебния том, от назначените по делото съдебно-медицинска експертиза –
л.127-131 от съдебния том и съдебно техническа експертиза – л.161-172 от
съдебния том, както и от „веществените доказателства“ - Акт за установяване на
административно нарушение №896073 от 03.04.2017 г. и Талон за медицинско
изследване № 0426549.
ПРИЧИНИ: недостатъчно високо
правно съзнание, незачитане на правила от ЗДвП и ППЗДвП.
МОТИВИ: да се прибере с лекия автомобил, в дома си по местоживеене.
Подсъдимият не се признава за
виновен. Обяснява, че на 03.04.2017 г. не е употребявал алкохол. На тази дата
около 19,00 - 19 и
нещо часа, се качил на личния си автомобил марка ***, модел ***, с рег. №*** и потеглил
към дома си, в *** на ***. Малко преди да пристигне, около 20,00 часа бил спрян
от органите на МВР. Проверили му документите. Бил на шофьорското место. Изпробвали
го с дрегер, докато бил в автомобила. Дрегера отчел стойност 0,00 промила в
издишания въздух. Заявява, че бил изпробван около 2-3 пъти и на дисплея винаги
отчитало 0,00 промила в издишания въздух, което лично видял. Казали му да
изчака малко. От багажника на служебния автомобил извадили друг дрегер. След
изпробване, същият отчел резултат 2,04 промила в издишания въздух. Заявява, че поискал
и втори път да бъда тестван, но му отговорили, че това е достатъчно. Отвели го
в районното управление в ***, където изчакали да дойдат служители от Военна
полиция. Подсъдимият бил при дежурния служител, във фоайето, в сградата на
районното управление. Обяснява, че не е напускал районното управление. Служителите
от Военна полиция пристигнали към 21,00 часа. Тогава му написали акта за
установяване на административно нарушение. Тогава му издали и талона за кръвна
проба. Възразява, че на талона било
записано 20,00 часа, а на него му го връчили в 21,00 часа. Преценил, че за един час не може да стигна до гр. Пловдив и да
даде кръв за изследване. Нямало да му бъде признато изследването. Затова записал
върху талона за медицинско изследване, че не желае да даде кръв, когато му бил
представен талона, а именно в 21,00 часа. Искал да отиде до здравно заведение,
за да даде кръв. Това го заявил пред полицаите. Обяснили му, че трябвало да
изчакат органите на Военна полиция. Не помнил кой точно му дал талона за
медицинско изследване.
Защитата на подсъдимия заявява,
че има твърде много обстоятелства, които я карали, да се съмнява, че *** С. е
извършил инкриминираното деяние. Счита, че задължението на прокурора да докаже
обвинението не е изпълнено. Защитата се позовава на принципа, че присъдата не
може да почива на предположения и съдът признава подсъдимия за виновен, само
когато обвинението е доказано по един несъмнен и категоричен начин. Счита, че
установената по делото фактическа и правна обстановка, не води до извода, че
подзащитния му е извършил инкриминираното деяние
На първо място сочи
обстоятелството, че двамата полицейски служителите от патрулния автомобил, към
процесната дата, изпълнявали служебните си задължения, като използвали две
технически средства за установяване на алкохол в дъха на водачите. Защитата
приема, че единствената причина за използването на две технически средства е
била, че същите са технически неизправни. От това следвало, че процесния
Алкотест Дрегер 7410+ с № ARRB 0125 е бил технически неизправен и нямало как
съдът да се довери на неговите показания. Наред с това имало и друга информация
за техническото състояние на това средство за измерване към онзи момент. По
настоящото дело било приобщено Решение № 1681/05.10.2017г. по анд № 3496/2017 г.
по описа на ХІ състав на Районен съд - гр. Пловдив. По същото било установено,
че на 06.05.2017 г. около 21:40 ч. в *** е проверен водач на МПС с техническо
средство Дрегер Алкотест 7410+ № АRRB 0125.
Същият отчел положителен резултат на пробата 1,17 на хиляда концентрация
на алкохол в издишания въздух. От изготвена химическа експертиза, обективирана
в Протокол № 376 от 09.05.2017 г., била установена концентрация на алкохол в
кръвта на водача, когато се явил на 06.05.2017г. в 23.50 ч., 0,69 на хиляда.
Разликата била шокираща - 0,48 десети от показанията на дрегера. Наред с
горното, писменият отговор на Дрегер Сейфти България ООД, само потвърждавал
твърдението, че процесния дрегер не бил технически изправен, тъй като на същия
се е наложило да му бъде сменена пробовземната система.
На следващо място за защитата
било видно, че не бил спазен реда за издаване на талона за медицинско
изследване. В талона било записано, че същия бил връчен на *** С. в 20:00 часа,
като му бил даден срок от 120 минути да се придвижи до ОРБ гр.Пловдив. Защитата
твърди, че Талона не бил връчен на доверителя му в 20:00 часа, а в 21:00 часа.
Последното, освен от обясненията на подсъдимия се потвърждавало и от свидетеля Г.
при съпоставянето му в очна ставка с доверителя му. В края на изявлението
си, Г. дословно бил заявил: "Не е
вярно. Питахме го и той отказа. Собственоръчно написа, че отказва да дава кръв.
Това стана към 21:00 часа". В резултат на горното, защитата счита, че не е
спазен реда на наредбата за издаване на талон за медицинско изследване, а от
там не е спазен и самия ред за установяване на употребата на алкохол от страна
доверителя му. Това от своя страна водило до заключението, че нямало годно
доказателство за употребата на алкохол. В конкретния случай актосъставителят не
бил дал на доверителя му, полагащия му се срок от 120 минути, а само 60 минути,
като без правно значение било обстоятелството дали подзащитния му е можел да
стигне до *** за 60 минути. Отказа на С. да даде кръв бил продиктуван от
емоционалното му състояние и от представата му за начина на даване на кръвна
проба. Според защитата, в конкретния случай, доверителят му не следвало да носи
отговорност, че е написал в талона, че не желае да даде кръв.
На следващо място, защитата на подсъдимия се
позовава на чл. 5 от Закона за измерванията, съгласно който за осигуряване на
точност и достоверност на измерванията, на техническите средства се извършвало
метрологичен контрол. В чл. 26, ал.1 от ЗИ било записано, че
контролът на средствата за измерване се извършвал чрез: одобряване на
типа, първоначална проверка и последваща проверка. В чл. 29, ал.1 от ЗИ било
записано, че одобряването на типа се извършвало на етапа на производството или
при внос на средства за измерване от неодобрен тип за допускане на средствата
за измерване до проверка. Българският институт по метрология вписвал одобрените
типове средства за измерване и допълненията към тях в регистър на одобрените за
използване типове средства за измерване. Регистърът бил публичен. При направена
справка от защитата, в този регистър били вписани само три технически средства,
с които можело да се установява алкохол в дъха на проверяваното физическо лице.
Това били анализатори на алкохол в дъха, тип Алкотест 7510, тип Алкотест 7410 и
тип Алкомер 931. Вписване на анализатор на алкохол в дъха тип 7410+ нямало. От
това следвало, че процесното техническо средство Алкотест Дрегер 7410+ с № ARRB
0125 не е валидно и годно техническо средство за измерване по смисъла на закона
за измерванията, тъй като не е одобрен тип. Според защитата, твърдяното от нея
се доказвало и от Заповед № А-0-003/07.02.2014 г. и следващите я заповеди,
издадени от Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор, с която се оправомощавала Главна дирекция
"Национална полиция" да извършва първоначална и последваща проверка на
анализатори на алкохол в дъха тип Алкотест 7510, тип Алкотест 7410 и тип
Алкомер 931. Никъде в тези заповеди не
се споменавал Алкотест 7410+ и това не било случайно, тъй като Алкотест 7410+
не бил одобрен тип и нямало как да бъде оправомощено трето лице да извършва
първоначална или последваща проверка на техническо средство, което не е от
одобрен тип. Наред с горното, между базовия модел 7410 и модел 7410+ имало съществени разлики в техните технически
и метрологични характеристики, което налагало второто техническо средство да
бъде отделно одобрен тип.
На следващо място защитата
твърди, че процесното техническо средство не е преминало законосъобразно
последваща шестмесечна проверка по смисъла на чл. 38 от закона за измерванията.
Първоначалните и последващите проверки на средства за измерване се извършвали
от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя
на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. По делото били
представени доказателства, че последващите шестмесечни проверки на процесното
техническо средство били извършени от Главна дирекция "Национална
полиция". По делото била представена Заповед № А-0-014/27.05.2015г. на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с която се оправомощавала
Главна дирекция "Национална полиция" да извършва първоначална и
последваща проверка на анализатори на алкохол в дъха, тип Алкотест 7510, тип
Алкотест 7410 и тип Алкомер 931. За
защитата било необяснимо от гледна точка на закона за измерванията, на какви
правни основания Държавна агенция за метрологичен и технически надзор е
оправомощила Главна дирекция "Национална полиция" да извършва
първоначална и последваща проверка на гореизброените анализатори на алкохол в
дъха. В чл.47, ал.1, т.2 от закона било записано, че лицата, които се
оправомощават да извършват тези проверки трябвало да са трета независима
страна. За защитата било видно, че Главна дирекция "Национална
полиция" не била трета независима страна за проверките. Главна дирекция
"Национална полиция" била в структурата на МВР. "Пътна
полиция" била в структурна и йерархична зависимост от Главна дирекция
"Национална полиция". В структурата на МВР господствал принципа на
единоначалието. Това създавало предпоставки и възможности за вмешателство на ГД
"Национална полиция" върху служителите от Лабораторията за проверка
на средствата за измерване.
На последно място, защитата на
подсъдимия се позовава на чл. 44, т.4 от
ЗИ съгласно която МВР било субект на задължението по тази разпоредба, която го
задължавала, да не използва средства за измерване, без знаците по чл.35 - знак
за одобрен тип на средството за измерване, по чл.39, ал.1 - знак за
първоначална проверка на средството за измерване от одобрен тип и по чл.43,
ал.1 - знак за извършена последваща проверка на средството за измерване. Според
защитата, в случая процесното техническо средство било без знаците по чл.35 и
чл.39 от ЗИ, т.е. без знак за одобрен тип и без знак за първоначална проверка.
Въпреки това МВР използвало процесното средство за измерване без изискуемите
знаци. Защитата стигала до извода, че процесното техническо средство Алкотест Дрегер 7410+ с № ARRB 0125 е
използвано незаконосъобразно или МВР го е използвало в нарушение на закона.
Според защитата обстоятелството, че същото е преминало по реда на последващата
шестмесечна проверка, по никакъв начин не доказвало, че същото е от одобрен тип
и че е валидно за използване
Предвид гореизложеното, защитата
на подсъдимия счита, че *** Г.С. не е извършил от обективна и субективна страна
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и моли същият да бъде признат за невиновен
и оправдан по това обвинение.
Съдът не кредитира обясненията на
подсъдимия в частта им, че при изпробването му с техническо средство Дрегер
„Алкотост 7510“ с фабричен № ARBA 0061, същото неколкократно е отчитало резултат
0,00 промила в издишания от него въздух, че няколко пъти е бил изпробван с това
техническо средство и е отчитало този резултат, че е изисквал талон за
медицинско изследване към момента на изпробването му, че Акта за установяване
на административното нарушение и талона за медицинско изследване са били
изготвени към 21:00 часа
и, че към този час, същите са му били връчени, че е възразявал, че с оглед
късното връчване на талона за медицинско изследване няма да успее да отиде до здравното
заведение в ***
Съдът констатира съществени
противоречия в обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля полицай П.В.Г.
относно обстоятелствата: при проверката с техническо средство Дрегер „Алкотест 7510“
с фабричен № ARBA 0061, техническото средство отчитало ли е резултат 0,00
промила в издишания въздух или не е сработило, колко пъти е бил изпробван
водача с това техническо средство, към този момент водачът изисквал ли е талон
за медицинско изследване, към колко часа са били изготвени АУАН и талона за
медицинско изследване и към колко часа са били връчени на водача, водачът
възразявал ли е, че с оглед късното връчване на талона за медицинско изследване
няма да успее да отиде до здравното заведение в ***, поради което и на
основание чл. 143, ал. 1 НПК ги постави в очна ставка.
Съдът не кредитира обясненията на
подсъдимият в тази им част. Намира същите за негова защитна позиция, опитвайки
се да се защити и оневини. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите
полицейски служители П.В.Г. и И.К.М.. Същите са последователни, логични и се
подкрепят от показанията на свидетелите *** И.Д.П. и В.Н.А., от Акта за
установяване на административно нарушение № 896073 от 03.04.2017 г. и Талона за
медицинско изследване № 0426549, от съдебно-медицинската експертиза и съдебно
техническата експертиза, които съдът изцяло кредитира, от писмо изх. № 57 от 12.06.2018
г. на Управителя на
Дрегер Сейфти България ЕООД София л.175,
от писмо от 04.07.2018 г. на Управителя на Дрегер Сейфти България ЕООД
София, вх. №
1190/05.07.2018 г. на Военен съд Пловдив л.193, както и от писмо изх. №
57-00-115/14.06.2018 г. на Председателя на българският институт по метрология
л.177-181 /182-185/, всички
от съдебния том.
В тази връзка съдът намира за
неоснователно възражението на защитата на подсъдимия, че свидетеля полицейски служител П.Г., в очната ставка с
подсъдимия, потвърждавал обясненията на ***С. за часа на връчване на Акта и
Талона – 21:00 ч. Видно от показанията на този свидетел л.43-45 от съдебното
дело, същият е изключително последователен за часа на съставяне на Акта и
Талона – 20:00-20:05 часа, а отразеното в края на очната ставка - 21:00 ч., от
всичко изложено преди това, отнесено и към останалите доказателства в тази част,
е видно, че е техническа грешка, отстраняването на която не е било поискано от
никоя страна по делото, но понастоящем отчетено от съда, като техническа
грешка.
Съдът намира за неоснователни
обясненията на подсъдимия за късното връчване на Талона за медицинско
изследване и свързаните с това последствия. Намира за неоснователни и възраженията на
защитата в тази част, за нарушаване на Наредбата, относно издаване на талон за
медицинско изследване, чрез неосигуряване на 120 минути дължими в процесния
случай за явяването на подзащитния му в здравно заведение за даване на кръв. От
доказателствата по делото и от разпоредбите на Наредба № 30 приложима в
процесния случай се установи, че полицейските служители са имали и задължението
и готовността да отведат подсъдимия до съответното здравно заведение, но поради
отказа му да даде кръв, това не е било сторено.
Съдът отчита обстоятелството, че
показанията на свидетелите А.В.А., Е.С.Т. и Т. К. С. нямат пряко отношения към
предмета на доказване, а именно относно извършеното престъпление и участието на
подсъдимия в него и не допринасят за изясняване конкретно на това
обстоятелство. Първия свидетел установява, че *** С. е бил спрян на процесната
дата и час за проверка, като водач на МПС, втория свидетел установява, че на
процесната дата е извършвал ел. монтажни дейности в новозакупената от
подсъдимия къща, а третия свидетел установява, че като участник в
пътно-транспортно произшествие, този свидетел и другия водач на МПС са били
изпробвани с две технически средства от полицейски служители на РУ на МВР ***.
Съдът не приема възраженията на
защитата на подсъдимия и изложените доводи и съображения, за това че
обвинението не е доказано по несъмнен начин и
подзащитния му следва да бъде оправдан.
Съгласно заключението на
назначената по делото съдебно техническа експертиза – л.161-172 от съдебния том,
включително направеното
уточнение от вещото лице в съдебно заседание на 19.06.2018 г. относно
посочването на процесните дрегери и съдържанието на изписаното след тях по
т.3.1 и т.3.4, което заключение съдът
изцяло кредитира, е установено, че относно Дрегер „Алкотест 7510“ със сериен № ARBA 0061, не са открити записани в паметта
на уреда както качествени проби, така и некачествени проби за процесния период,
и относно Дрегер „Алкотест 7410 + “ с
фабричен № ARRB 0125 също не са открити записани в паметта на уреда както качествени, така и
некачествени проби за процесния период. Последният
уред обаче е преминал процес на технически преглед и сервизно обслужване,
където е било извършено почистване на паметта поради препълване. В софтуера на
компютъра на РУ на МВР ***, който обслужва уредите е открито измерване в
процесния период с пореден № 02648, при дата и час 03.04.2017 г., 19:48:00, с
показание 2.04 промила и издишан въздух
2180 мл. И в двата уреда не се осъществява записване на събитията
„включване“ и „изключване“. Съгласно заключението на вещото лице, паметта на
уредите не може да бъде манипулирана с цел промяна на измервания. Въпреки, че в
инструкцията за употреба е изписано, мундщука на уреда да се сменя при всяка
употреба, смяната или несмяната на мундщука не оказва влияние на резултата от
измерването. След отказ на уреда да работи поради отпадане на захранването, не
се налага преминаване на проверка. Такава се налага, след ремонт на уреда.
Паметта на процесните уреди е
енергонезависима. След изчерпване на батерията на уреда всички данни, записани
до този момент се съхраняват в паметта. В уредите има електрохимичен сензор,
който се сменя, когато сензорът загуби чувствителност и уредът не преминава
през метрологичната проверка /не е допуснат до употреба при метрологична
проверка/. Няма определен период за задължителна подмяна на електрохимичния
сензор. Сензорът на уредите не е чувствителен към веществото ацетон. Съгласно
заключението на вещото лице уредите притежават капацитет в паметта си за запис
на 10000 измервания. Срокът за употреба на уредите е, или до физическото им износване,
или до невъзможност за преминаване при метрологична проверка.
Съгласно заключението на
назначената по делото съдебно-медицинска експертиза – л.127-131 от съдебния том,
лечението на отравянето с ацетон, /макар по делото да няма данни за такова/ е комплексно
– кислородна инхалация, венозни вливания, хигиенно-диетичен режим и други
процедури водещи до елиминирането на препарата. Съгласно заключението, възможно
е препарата да се отделя и с издишването, но това е по – скоро сигнален
признак, а не начин на елиминиране на ацетона от организма на поразен човек. А
видно от заключението на съдебно техническата експертиза, сензорът на
процесните уреди не е чувствителен към веществото ацетон.
Съдът намира за неоснователно
възражението на защитата, че в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване, били вписани само три технически средства, с които можело да се
установява алкохол в дъха на проверявано физическо лице и това били анализатори
на алкохол в дъха, тип Алкотест 7510, тип Алкотест 7410 и тип Алкомер 931. Нямало вписване на анализатор на алкохол в
дъха тип 7410+ и от това следвало, че процесното техническо средство Алкотест
Дрегер 7410+ с № ARRB 0125 не било валидно и годно техническо средство за
измерване по смисъла на закона за измерванията, тъй като не било одобрен тип. Видно
обаче от писмо изх. № 57-00-115/14.06.2018 г. на Председателя на българският
институт по метрология л.177-181 /182-185/ от съдебния том, в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване са вписани 10 типа
анализатори за алкохол в дъха. Под № 3231 е вписан анализатор Алкотест 7410,
като основен. Съгласно същото писмо анализатора за алкохол в дъха с
наименование Алкотест 7410+ е с допълнително вградена статистическа функция,
която не променя метрологичните характеристики на средството за измерване. Анализатора
за алкохол в дъха с наименование Алкотест 7410 + RS е с вграден часовник за
реално време и сериен интерфейс RS 232,
а Алкотест 7410 + com е с вградена статистическа функция, с
вграден часовник за реално време, сериен интерфейс RS 232 и разширен дисплей. Тези средства за
измерване, съгласно писмото, са модели на одобрения тип Алкотест 7410, като
посочените опции не променят метрологичните характеристики на същите средства
за измерване и се считат за одобрен тип под № 3231. Срокът на валидност на одобрения
тип Алкотест 7410 е до 25.02.2005 г. След този срок не трябва да бъдат пускани
на пазара нови средства за измерване. Относно пуснатите в употреба средства за
измерване обаче, съгласно чл.30, ал.5 от Закона за измерванията, когато срокът
на валидност на одобрения тип е изтекъл, същите се считат за одобрен тип. Отново,
съгласно писмото, последващата проверка е формата на контрол, която се извършва
за установяване на съответствието с одобрения тип и с изискванията за
максимално допустимите грешки в употребата на средствата за измерване. Видно от
заключението на съдебно-техническата експертиза, процесният Дрегер „Алкотест 7410 + RS“ с фабричен № ARRB
0125 е произведен през месец февруари 2001 г. и се счита за одобрен тип под №
3231. Видно от писмо рег.№ 3286 9079 от 02.03.2017 г. на Лаборатория за
проверка на средства за измерване л.62, л.74 от досъдебния том, Дрегер
„Алкотест 7410 + RS“ с фабричен № ARRB 0125 е преминал техническа проверка на 28.02.2017 г.
със срок на валидност от 6 месеца.
По делото не се спори, че дрегера
с който е отчетено процесното количество алкохол в дъха на подсъдимия, в размер
на 2,04 промила е „Алкотест 7410 + RS“ с фабричен № ARRB 0125, макар в
различните писмени доказателства по делото и позоваване на страните по делото,
да е посочвано, като „Алкотест 7410“ с фабричен № ARRB 0125, „Алкотест 7410 +“
с фабричен № ARRB 0125 и „Алкотест 7410 + RS“ с фабричен № ARRB 0125. В
процесния случай за идентифициране на процесното техническо средство,
определящото е фабричния № ARRB 0125, а обозначенията „+“, „+ RS“
и „+ com“ са опции на основния тип „Алкотест 7410“, които опции не
променят метрологичните характеристики на средства за измерване от този тип и
се считат за одобрен тип под № 3231, което подробно е разяснено в писмо изх. №
57-00-115/14.06.2018 г. на Българския институт по метрология – л.177-181
/182-185/. В тази връзка, съдът намира за неоснователни възраженията на
защитата на подсъдимия, че процесното техническо средство „Алкотест 7410 + RS“ с фабричен № ARRB 0125
не било одобрен тип и нямало как да бъде, тъй като не било включено в Заповед №
А-0-003/07.02.2014 г. и следващите я заповеди на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор, както и че липсвали, първоначалния знак за
проверка и знака за последваща проверка, съответно по чл. 39, ал. 1 и чл.43,
ал.1 от Закона за измерванията. Съдът намира за неоснователно възражението на
защитата, че Лабораторията за проверка на средствата за измерване към Главна дирекция
„Национална полиция“, не била трета независима страна по смисъла на чл.47,
ал.1, т.2 от Закона за измерванията, с оглед структурната и йерархична
зависимост на органите в системата на МВР, и в резултат на това, на процесното
техническо средство не била извършвана легитимна последваща проверка. Видно
обаче от писмо с рег. № 57-00-27-1/24.01.2018 г. на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор – София и приложените 3 броя заповеди №
А-0-003/07.02.2014 г., № А-0-009/31.03.2014 г. и № А-0-014/27.05.2015 г. на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор – София /л.58-63/,
Агенцията е оправомощила Главна дирекция „Национална полиция“ да извършва
първоначална и последваща проверка на цитираните в заповедите технически
средства. В тези заповеди е посочен основния тип „Алкотест 7410“, а обозначенията „+“, „+ RS“
и „+ com“ са опции на основния тип „Алкотест 7410“ и се считат за
одобрен тип под № 3231 на регистъра при Българския институт по метрология,
съгласно писмо изх. № 57-00-115/14.06.2018 г. на Българския институт по
метрология – л.177-181 /182-185/. Точно и на това основание в Заповед № Iз789 от 12.04.2010 г. на
министъра на вътрешните работи л.57-58 от досъдебния том, „Алкотест 7410“, „Алкотест 7410 +“ и „Алкотест 7410 + RS“ са посочени,
като технически средства определени за извършване на проверка за
употреба на алкохол от водачите на моторни превозни средства.
Видно от писмо изх. №
57/12.06.2018 г. на Управителя на Дрегер Сейфти България ЕООД – София л.175 от съдебния том, фирмата има
сключен договор с МВР за следгаранционно техническо обслужване на средствата за
измерване, което включва ремонт на дефектирали апарати след изтичане на
гаранционния срок. В предмета на договора не се включвало калибриране и
съдействие към МВР. Процесният „Алкотест 7410 + RS“ с фабричен № ARRB 0125 е бил
представян в сервиза на Дрегер Сейфти България ЕООД за следгаранционно
техническо обслужване изразяващо се в смяна на акумулаторен блок и пробовземна
система. Съгласно отразеното в писмото, няма указан срок за подмяна на
батериите и такава се извършвала при физическото им износване. Нямало и указан
срок за подмяна на електрохимичните сензори и такава се извършвала, когато
сензорът загубвал чувствителност и уредът не преминавал през метрологична
проверка (не бил допускан в употреба след извършване на метрологична проверка).
Видно от писмо на Дрегер Сейфти България ЕООД гр. София от 04.07.2018 г., вх. №
1190/05.07.2018 г. на Военен съд Пловдив л.193, на процесния Дрегер „Алкотест
7410 + RS“ с фабричен № ARRB 0125 e била извършена от специалисти от
сервиза на дружеството, смяна на „пробовземната система“ през месец март 2018
г., /почти година след инкриминираната дата/. Подмяната се е наложила поради изписано
съобщение на дисплея на техническото средство за грешка на пробовземната
система. До появата на съобщението, всички резултати от измерванията са били
валидни. След появата на съобщението, апаратът не допускал извършване на
измерване. Съгласно писмото, след всеки ремонт на измервателното средство се
извършвала „метрологична проверка след ремонт“ в Лабораторията за проверка на
средства за измерване при ГД „Национална полиция“ към МВР.
Съдът намира за неоснователно
възражението на защитата, че единствената причина за използването на две
технически средства от полицейските служители в процесния случай била, че
същите били технически неизправни. Видно
от писмо рег. № 3286 9079 от 02.03.2017 г. на Лаборатория за проверка на
средства за измерване л.62 и л.74 от ДП, Дрегер „Алкотест 7410 + RS“ с фабричен
№ ARRB 0125 е преминал техническа
проверка на 28.02.2017 г. със срок на валидност от 6 месеца, а видно от писмо
рег. № 3286 46031 от 22.11.2016 г. на Лаборатория за проверка на средства за
измерване л.75 от ДП, Дрегер „Алкотест 7510“ с фабричен № ARBA 0061 е преминал техническа проверка на 21.11.2016 г.
със срок на валидност от 6 месеца. В тази връзка неуместно е позоваването от
страна на защитата, на Решение № 1681/05.10.2017 г. по анд № 3496/2017 г. по
описа на ХІ състав на Районен съд - гр. Пловдив. По цитираното дело било
установено, че на 06.05.2017 г. около 21:40 ч. в *** е бил проверен водач на
МПС с техническо средство Дрегер „Алкотест 7410+“ с фабричен № АRRB 0125. Същият отчел положителен резултат на пробата
1,17 промила концентрация на алкохол в издишания въздух. От изготвена химическа
експертиза, обективирана в Протокол № 376 от 09.05.2017 г., била установена
концентрация на алкохол в кръвта на водача, когато се явил в здравно заведение в 23.50 ч. на 06.05.2017 г., 0,69 промила,
което според защитата било фрапираща разлика. Съдът намира за неоснователно позоваването на
този факт. Разликата в промилите между констатираното с техническото средство и
установеното при химическата експертиза по цитираното дело може да се дължи на
най различни причини, включително и на големия интервал от време между
изпробването с техническото средство и вземането на кръв за химическа
експертиза.
Видно от събраните по делото
гласни и писмени доказателства и от заключението на техническата експертиза, Дрегер „Алкотест 7410 + RS“ с фабричен № ARRB
0125 не е бил технически неизправен в процесния случай. Процесната концентрация
на алкохол в издишаният от подсъдимия въздух
в размер на 2,04 промила, отчетена с Дрегер „Алкотест 7410 + RS“ с фабричен №
ARRB 0125, категорично се установява, както от разпечатката на паметта на
средството за измерване /л.76 ДП/, така и от показанията на свидетелите
полицейските служители П.В.Г. л.43-45 и И.К.М. – л.45-46, С.Т.К. – л.46, от ***
И.Д.П. – л.76-77, от
техническата експертиза – л.161-172 всички от съдебния том, които съдът изцяло
кредитира, и от „вещественото доказателство“ - Акт за установяване на
административно нарушение № 896073 от 03.04.2017 г.
Съдът, за да определи размера на наказанието на подсъдимия, взе
предвид смекчаващите обстоятелства: чистото му съдебно минало, семейното му
положение женен, добрите му характеристични данни като военнослужещ,
отегчаващите обстоятелства: предишни нарушения и наложени административни
наказания по ЗДвП, конкретната концентрация на алкохол в кръвта. Съдът като взе
предвид причините и мотивите за извършване на престъплението, смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства, невисоката обществена опасност на подсъдимия и в
съответствие с чл. 57, ал. 2 НК, ръководейки се от правилата на глава Пета от
НК, определи размера на всяко едно от двете предвидени в чл. 343б от НК
наказания, така че в своята съвкупност да отговарят на целите посочени в чл. 36 НК, а именно ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 200,00
/триста/ лева.
При обсъждане на въпроса, дали
подсъдимият следва да изтърпи така определеното му наказание лишаване от
свобода, съдът взе предвид: добрите му характеристични данни като военнослужещ,
семейното му положение, обстоятелството че не е осъждан на лишаване от свобода
за престъпление от общ характер, поради което намира, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправяне на подсъдимия не е наложително да
изтърпи наказанието лишаване от свобода, като отложи изпълнението му за срок от
ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.
Съдът, изхождайки от тежестта на
допуснатото от подсъдимия нарушение, конкретната концентрация на алкохол в
кръвта, смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, намери че на основание
чл.343г, вр. чл.37, т.7 от НК, същият следва да бъде лишен от правото да
управлява моторно превозно средство за срок от ЕДНА ГОДИНА.
На основание чл.59, ал.4 от НК, съдът
приспадна времето, през което за същото деяние подсъдимият е бил лишен по
административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 03.04.2017
г.
Веществените доказателства по
делото, Акт за установяване на административно нарушение бланков № 896073 от
03.04.2017 г. и Талон за медицинско изследване бланков № ***, съдът постанови да
останат приложени по делото, като писмени доказателства, каквито всъщност са.
След признаването на подсъдимият за
виновен, съдът постанови същият да
заплати, в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
Военен съд – Пловдив, направените по делото разноски в размер на 547,14 лв.
Предвид гореизложеното съдът
постанови присъдата.
23.08.2018 г.
Гр. Пловдив ВОЕНЕН СЪДИЯ: