Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.София , …………..   2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XIV въззивен наказателен състав, в  публично заседание на единадесети декември  през две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ  АНГЕЛОВ                                                        ЧЛЕНОВЕ:  ЕМИЛ ДЕЧЕВ

                                                        ПАВЕЛ ПАНОВ

при секретаря Даниела Генчева и в присъствието на прокурора Красимир Кирилов като изслуша докладваното от с-я Ангелов  в.н.ч.д.№ 5 012 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното :

                       

 

Производството е по реда на гл. ХХІ вр. чл.306, ал.3 от НПК.

Образувано е по жалба на осъдения Н.С.П. ( подадена чрез защитника му адв. В.П. ) срещу определение от 14.11.2019г., постановено по НЧД № 10 578/19г. по описа на СРС, НО, 108 състав, с което съдът, на основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК е групирал наложените му наказания по НОХД №№ 548/2019г., 3994/2019г., 446/2019г. по описа на СРС и СГС,  определяйки едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години, увеличено по реда на чл. 24 НК с 1 /една/ година , така че общият размер възлиза на 3 /три/ години . Изтърпяването на наказанието е постановено при първоначален  „строг“ режим, като е приспаднато на осн. чл.25,ал.2 от НК изтърпяното наказание лишаване  от свобода и задържането под стража, като към него е присъединено изцяло на осн. чл 23, ал.3 от НК и наказанието „ глоба“ в размер на 10 000 (десет хиляди) лева, определено също като общо най –тежко такова по посочените осъждания.

 

С жалбата, подадена от упълномощения защитник на осъдения П. – адв. В.П.,  се изразява недоволство от определението на съда в частта му относно приложението на чл.24 от НК, като се счита същото за завишено и в този смисъл – несправедливо.  В тази насока защитникът се позовава на факта, че и по трите наказателни производство подзащитния му е признал вината си, а така също и на желанието му да работи и създаде семейство  и  счита, че липсва необходимост от увеличаването на наказанието с оглед постигане целите на специалната и генерална превенция. Прави искане за отмяна на определението на СРС в частта му, с която  е приложен  чл. 24 от НК.

В съдебно заседание прокурорът от СГП счита жалбата за неоснователна и предлага атакуваното определение да бъде потвърдено.

Защитникът на осъдения – адв. В.П. моли съда да уважи въззивната жалба, като счита, че приложението на чл.24 НК от първоинстанционния съд е необосновано и явно несправедливо. Сочи, че приложението на чл.24 от НК се явява проява на ненужна репресия и няма да способства за неговото поправяне и превъзпитание. Прави искане за изменение на определението на СРС.

Осъденият П. моли въззивния съд да отмени приложението на чл.24 от НК.

Съдът, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на атакуваното определение, намира за установено следното:

 Н.С.П. е осъждан 14 пъти за своята 45 годишна възраст, като с определения на СРС, НО, 100 с-в по НЧД № 12 886/2012г., влязло в сила на 09.08.2012г.  и на СРС, НО, 108 с-в по НЧД № 14 193/2013г., влязло в сила на 28.12.2013г. са извършени групиране на наказанията му до края на 2013г.

Поради влизането в сила на съдебните актове по НОХД № 5487/2019г.на СРС ( на 13.05.2019г.), по НОХД № 3994/2019г. на СРС ( на 21.05.2019г.) и по НОХД №446/2019г. на СГС ( на 17.04.2019г.) е възникнала необходимостта от ново групиране на наложените наказания на П..

С атакуваното определение СРС, НО, 108 с-в е включил в съвкупността трите осъждания на П. от 2019г. – по НОХД № 5487/2019г.на СРС, по НОХД № 3994/2019г. на СРС и по НОХД №446/ 2019г. на СГС, приемайки че престъпленията и по 3-те осъждания са извършени в условията на реална съвкупност,  налагайки му най – тежкото – това по НОХД №446/ 2019г. на СГС от 2 (две) години лишаване от свобода и увеличавайки го с 1/2 , а именно – с 1 (една) година; по същия начин е определил и едно общо наказание „глоба“ в размер на най – високата от 10 000 лв., наложена му също по НОХД №446/ 2019г. на СГС, която на основание чл. 23, ал.3 от НК е присъединил изцяло .

Съобразявайки данните по отделните наказателни производства, изводът на СРС за наличие на основанията по чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 от НК по отношение на 3-те осъждания е правилен. Така П. е осъден:

 1) по НОХД № 5487/2019г.на СРС, с определение влязло в сила на 13.05.2019г., за извършено престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК на 16.10.2018 година, за което е наложено наказание 1 ( една) година и 2 ( два) месеца „лишаване от свобода” при строг режим и глоба в размер на 2 000 ( две хиляди) лева.

2) по НОХД № 3994/2019г. на СРС, с определение влязло в сила на 21.05.2019г. за престъпления по чл. 318 и чл. 354а, ал.1,т.1 от НК, извършени на 02 - 03.09.2017 година, за които е определено общо наказание 1 ( една) година и 2 ( два) месеца „лишаване от свобода” при строг режим, към което е присъединено  и глоба в размер на 2 000 ( две хиляди) лева

3) по НОХД №446/ 2019г. на СГС, с определение влязло в сила на 17.04.2019г.  за престъпление по чл. 354а, ал.2, т.4, вр. ал.1, изр.1, пр.4, алт.1, вр. чл. 29, ал.1, бл. „а“ и б. „ б“ от НК, извършено на 29.01.2018 година, за което са му  наложени наказания 2 (две) години „лишаване от свобода” при строг режим и „ глоба“ в размер на 10 000 ( десет) хиляди лева.

Деянията на осъдения П., предмет на наказателно преследване по всички горепосочени осъждания,  съпоставени с датите на влизане в сила на определенията, имащи последиците на влязла в сила присъда по силата на. чл.383, ал.1 от НПК, води до извод, че и трите му осъждания е възможно да бъдат включени в посочената група, тъй като престъпленията по всички 3 наказателни производства са  осъществени в условията на реална съвкупност, т.е. П. е извършил престъпленията, преди да е бил осъден с влязла в сила присъда за което и да било от тях, поради което са налице предпоставките на чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 НК за определяне на едно общо най-тежко наказание – в случая това, наложено му по НОХД №446/ 2019г. на СГС – 2 (две) години  „лишаване от свобода“ при строг режим.  Идентична е ситуацията с наложените и по трите осъждания наказания „глоба“, като отново с най- висок размер е тази, определена по  по НОХД №446/ 2019г. на СГС.

В съответствие с целите на наказанието и в частност със специалната превенция СРС е приложил института на увеличаване на така определеното общо наказание, тъй като видно от изложеното по –горе и 3-те деяния, за които е определено едно общо наказание са извършени от П. за еднородна престъпна деятелност, свързана с престъпления против народното здраве, а това по НОХД №446/ 2019г. на СГС – и  в условията на опасен редицив. Следва извод – особено като се вземе предвид и предходното съдебно минало на дееца, че определеното общо най-тежко наказание от 2 (две) години „лишаване от свобода“ не се явява адекватно на степента на обществена опасност на дееца, а оттам е и в невъзможност да осигури обществения интерес от преустановяване на престъпната му деятелност и да се постигне  превъзпитаване на дееца. Напълно законосъобразно е постъпил СРС като е упражнил правомощието си по чл.24 от НК и е увеличил общото най-тежко наказание с ½ - т.е. с 1 (една) година  - максималният предвиден в разпоредбата размер от ½ от определеното общо най-тежко наказание,  изхождайки именно от завишената степен на обществена опасност на дееца, като същевременно увеличеното наказание не надвишава нито сбора от отделните наказания, нито максималния размер на наказанието „лишаване от свобода“, предвиден в чл.39, ал.1 от НК. В този смисъл ( каквито доводи се съдържат във  въззивната частна жалба и пледоарията на защитата) така увеличеното общо наказание не е явно несправедливо, а се явява адекватен обществен отговор на завишената обществена опасност на дееца и конкретните деяния чл. 354а  от НК, като наказанието от 3 ( три) години  „лишаване от свобода“ е в рамките, надвишаващи  минималния, но под средния, предвиден за множеството извършени от П. престъпления по чл.354а от НК размер. Не могат да се черпят изводи, благоприятстващи П. в настоящото производство, от факта, че наказателните производства са приключени по реда на диференцираната процедура по глава ХХІХ от НПК, тъй като същият е ползвал облагите от приложението й при определяне на наказанието ( срв. наказанието по НОХД №446/ 2019г. на СГС е определено при условията на чл. 55 от НК с минимум на квалифицирания състав от 5 години лишаване от свобода); не следва също да се обсъждат и доводите, свързани с бъдещите намерения в социално отношение на П., тъй като се касае до бъдещи несигурни събития; факт е обаче, че пребиваването му в пенитенциарното заведение е поредно такова и предходните му престои не са изиграли необходимата поправителна и превъзпитателна функция.

Правилно първоинстанционният съд е приспаднал от така увеличеното наказание времето, пред което осъдения П. е търпял наказание лишаване от свобода по отделните осъждания, влизащи в подлежащата на кумулиране група и задържането под стража по отделните  (подлежащи на групиране) наказателни производства.

Законосъобразно е процедирал и СРС при определянето на съвкупност от наказанията „глоба“ ( за тази част от дейността му не е налице и жалба) и е присъединил изцяло към по – тежкото наказание.

По изложените съображения атакуваното определение на СРС, 108 с-в следва да бъде потвърдено в неговата цялост.

            Водeн от горното, Софийски градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

           

           

            ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение от 14.11.2019г., постановено по НЧД № 10 578/19г.  по описа на Софийски районен съд,  НО, 108 състав.

 

            РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

                                                                                                          2.