РЕШЕНИЕ
№......
08.02.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, първи
наказателен състав в публично съдебно заседание на четвърти януари през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КИРИЛОВ
При участието на секретаря Захаринка
Петракиева като разгледа докладваното от съдията Кирилов НАХД № 1439 по описа
за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД, вписано в регистъра за ТР при АВ под ***, със седалище и адрес
на управление:***, ***, представлявано от юрк. З.В.С.,
против НП №Р-10-910/25.10.2019г. на *** на Комисията на финансов надзор (КФН),
ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, с което на основание чл.83,
чл.53 и чл.27 от ЗАНН, чл.15, ал.1, т.7 от ЗКФН и чл.295, ал.1, предложение
второ от ЗПФИ и на основание чл. 290, ал. 9, т.2, предложение първо от ЗПФИ на Инвестиционен
посредник „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, ***, бул. ***, представлявано от всеки двама от ***или
съвместно от един ***и един ***, а именно ***, ***, ***, ***, ***и ***(***),
административно наказание – имуществена санкция в размер на 7000 /седем хиляди/
лева, за извършено нарушение на чл.77, ал.2 от ЗПФИ вр.
чл.6, ал.2, т.5 от ЗПФИ, вр. с §4, ал.1 от ДР на
ЗПФИ.
Недоволен от издаденото наказателно
постановление останал жалбоподателят, който го обжалва в срок.
В жалбата се иска отмяна на НП като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован, не се явява, представлява се от юрк.
З.С.. Процесуалния представител на жалбоподателя, юрк.
С. моли да бъде отменено НП като незаконосъобразно.
Административно-наказващият орган К.з.ф.н.
редовно призован, се представлява от юрк. А.Г..
Пледира за правилност и законосъобразност на НП и моли съда да го потвърди.
В дадения от съда срок на страните
за представяне на писмени бележки, процесуалният представител на АНО, юрк. Г., представя такива, като моли съдът да потвърди наказателното
постановление, като законосъобразно.
Процесуалният представител на
жалбоподателя, юрк. С. не се възползва от това си
право да представи писмено становище.
Жалбата е подадена в срока по чл.
59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Съдът, като прецени доказателствата
поотделно и в съвкупност намира за установено следното:
При извършена документа проверка на място в КФН се
установи, че „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, в качеството си на
банка-инвестиционен посредник (ИП), е извършило нарушение на разпоредбата на чл.77,
ал.2, във връзка с чл.6, ал.2, т.5 от Закона за пазарите на финансови
инструменти (ЗПФИ) във връзка с § 4, ал. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на
ЗПФИ.
„Райфайзенбанк (България) ЕАД е вписано под РГ-03-89
във водения от КФН регистър по чл. 30, ал. 1, т. 2 от Закона за Комисията за
финансов надзор (ЗКФН) на инвестиционните посредници.
Дружеството притежава статут на банка - инвестиционен посредник и като такова е
адресат на нормите на ЗПФИ, посочени в § 4, ал. 1 от ДР на ЗПФИ.
Във връзка с постъпила в КФН с писмо, вх. № 91-02-209
от 12.02.2019 г., жалба от И.Л.К.с приложения към нея срещу управляващо
дружество (УД) „Райфайзен Асет
Мениджмънт (България)“ ЕАД и „Райфайзенбанк (България) ЕАД относно подадени
чрез „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, офис Плевен 1, поръчка за записване на
дялове на договорен фонд (ДФ) „Райфайзен
Консервативен фонд България“ от 04.01.2019 г. и поръчка за обратното им изкупуване
от 08.01.2019 г., с писма изх. №№ 91-02-209 от 28.02.2019 г. и от 25.03.2019 г.
от УД и ИП е изискано представяне на документи и писмени обяснения. От анализ
на информацията, съдържаща се в приложенията към жалбата, както и на тази,
предоставена с писма, вх. №№ 91-02-2019 от 12.03.2019 г. и от 04.04.2019 г., е установено следното:
УД „Райфайзен Асет Мениджмънт (България)“ ЕАД има сключен договор за
дистрибуция с „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД от 29.06.2007г., въз основа на
който последното, чрез своята мрежа от офиси, извършва дистрибуция на дялове на
всички договорни фондове (ДФ), организирани и управлявани от УД, като приема
поръчки за покупка и обратно изкупуване на дялове на ДФ и осъществява директен
контакт с инвеститорите в ДФ.
В края на м. ноември 2018г. И.К.посещава
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, офис Плевен 1, с молба да му бъде предложена
спестовна сметка, от която по всяко време да може да тегли и да внася пари без
санкции, във връзка с намерение за скорошна покупка на недвижим имот. В
резултат на проведен разговор със служител от офиса (К.И.) клиентът открива
разплащателна сметка. По данни от постъпилата жалба, потвърдени и от писмените
обяснения, представени от г-жа И. с писмо, вх. № 91-02-209 от 12.03.2019 г., в
хода на разговора клиентът е запознат от г-жа И. с възможността за открИ.е на депозитна сметка, както и с характеристиките на
продукта Депозит Микс (комбинация от 12-месечен депозит и инвестиция в ДФ,
управлявани от УД), които варианти са отхвърлени от г-н К.. В рамките на последваща среща в офиса на ИП, проведена на 27.12.2018г.
по инициатива на клиента по повод отпадналото намерение за инвестиция на
разполагаемата сума в недвижим имот, И.К.отново отправя молба към служителката
да му бъде предложена спестовна сметка. Съгласно предоставените с писмо, вх. №
91-02-209 от 12.03.2019г. писмени обяснения от К.И., по време на срещата,
доколкото от страна на последната е установено, че клиентът „няма да използва
сумата в рамките на година и половина, две години“, отново са му дадени
разяснения относно продуктите, които банката предлага, в т.ч. инвестиция в
дялове на ДФ, управлявани от УД „Райфайзен Асет Мениджмънт (България)“ ЕАД. В продължение на разговора
от 27.12.2018г., на 04.01.2019г. с клиента отново са обсъдени възможностите за
инвестиране на паричните средства в Депозит Микс, както и в придобИ.е
на дялове на ДФ. В писмените си обяснения до КФН служителят К.И. изрично
посочва „изтъкнах му предимствата на фонда, както и при предишните му
посещения“. В резултат на последния разговор, в рамките на който на клиента са
описани условията за записване и продажба на дялове на ДФ, на клиента са
предоставени за подпис документи, свързани с инвестиция в ДФ, а именно Поръчка
за записване на дялове от ДФ „Райфайзен Консервативен
Фонд България“ от 04.01.2019 г. на стойност 65 000 лв., ведно с декларация към
нея. Изготвен е индикативен предварителен отчет за разходи, както и оценка за
целесъобразност, в която е посочено, че клиентът няма познания и опит при
сделки с взаимни фондове, както и че е получил обяснения от своя консултант.
Във връзка с гореописаната фактическа обстановка е
необходимо да се вземат под внимание следните разпоредби:
Инвестиционните услуги и дейности, предоставяни и/или
извършвани от ИП, са посочени изчерпателно в чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от ЗПФИ.
Изискванията относно компетентността на лицата, предоставящи от името на ИП
услуги по чл. 6, ал. 2, т. т. 2-5 от ЗПФИ, се съдържат в чл. 77, ал. 2 от ЗПФИ.
Съгласно цитираната разпоредба услугите по чл. 6, ал. 2, т. 4 и 5 могат да се
предоставят само чрез инвестиционни консултанти, а услугите и дейностите по чл.
6, ал. 2, т. 2 и дейностите по чл. 6, ал. 2, т. 3 - само чрез брокери на
финансови инструменти. Инвестиционният съвет е инвестиционна услуга по смисъла
на чл. 6, ал. 2, т. 5 от ЗПФИ. В тази връзка, предвид разпоредбата на чл. 77,
ал. 2 от ЗПФИ, предоставянето на такъв може да се извършва само чрез
инвестиционен консултант.. Както е посочено по-горе, предоставянето на
инвестиционен съвет е инвестиционна услуга по чл. 6, ал. 2, т. 5 от ЗПФИ.
Цитираните по- горе разпоредби се прилагат на основание § 4, ал. 1 от ДР на
ЗПФИ и за кредитните институции, когато предоставят една или повече
инвестиционни услуги и/или извършват инвестиционни дейности. Съгласно
съдържащата се в § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗПФИ легална
дефиниция, „инвестиционен съвет“ е предоставянето на лични препоръки на клиент
по негово искане или по инициатива на инвестиционния посредник по отношение на
една или повече сделки, свързани с финансови инструменти. Съгласно т. 4 от
същия параграф лична препоръка е препоръка по смисъла на чл. 9 от Делегиран
регламент (ЕС) 2017/565. Съгласно чл. 9 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/565 на
Комисията от 25.04.2016 г. за допълване на Директива 2014/65/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета по отношение на организационните изисквания и условията
за извършване на дейност от инвестиционните посредници
и за даването на определения за целите на посочената директива (Делегиран
регламент 2017/565), за целите на определението на понятието „инвестиционен
съвет“ в член 4, параграф 1, точка 4 от Директива 2014/65/ЕС „персонална
препоръка“ означава препоръка, която е отправена до лице в качеството му на
инвеститор или потенциален инвеститор или в качеството му на агент на
инвеститор или потенциален инвеститор. По смисъла на чл. 9, б. „а“ от Делегиран
регламент 2017/565, тази препоръка трябва да представлява препоръка та
предприемане на един от следните набори от мерки: купуване, продажба,
записване, замяна, оборатно изкупуване, държане или
поемане на емисията на конкретен финансов инструмент При подвеждане на
описаната по-горе фактическа обстановка под относимите
разпоредби се установява, че предоставената на клиента И.К.услуга попада в
обхвата на дефиницията за инвестиционен съвет, доколкото в конкретния случай, в
резултат на отправената лична препоръка на клиента, от страна на последния е
подадена поръчка за покупка на дялове на ДФ „Райфайзен
Консервативен Фонд България“ на стойност 65 000 лв. Независимо от твърденията,
изложени в писмените обяснения от служителя на банката, както и в тези от УД,
че се касае за предоставяне на информация, обяснения и разяснения, а не на
инвестиционен съвет, в конкретния случай е отправена именно лична препоръка и в
тази връзка е предоставен инвестиционен съвет по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 5
от ЗПФИ. Основен аргумент в подкрепа на горното е обстоятелството, че клиентът
е посетил офиса на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, офис Плевен 1, с намерение
да ползва някой от спестовните продукти, предлагани от банката, като
многократно в течение на провежданите срещи със служителя К.И. е заявил изрично
това свое желание. Предоставяне на информация би имало единствено в хипотеза,
при която клиентът се обръща към ИП в качеството си на потенциален инвеститор в
дялове на ДФ, който желае да получи разяснения относно спецификите на отделните
фондове. В конкретния случай, въпреки че И.К.не е имал инвестиционни намерения,
и в частност намерение да инвестира разполагаемите парични средства в
предлаганите от УД „Райфайзен Асет
Мениджмънт (България)“ ЕАД взаимни фондове, на клиента са предлагани
изключително продукти, притежаващи характеристики именно на инвестиционни
продукти, каквато е покупката на дялове на ДФ.
Отчитайки последното и предвид факта, че клиентът не е
притежавал предходен опит и знания във връзка с конкретната инвестиционна
услуга (последното се установява от извършената оценка за целесъобразност), и
доколкото в резултат на проведената на 04.01.2019 г. среща със служителя от
банковия офис И.К.инвестира изцяло разполагаемата парична сума в дялове на ДФ,
управляван от УД „Райфайзен Асет
Мениджмънт (България)“ ЕАД, обосновано може да се заключи, че до последното се
е достигнало в резултат на предоставен инвестиционен съвет. Независимо от
факта, че клиентът не е поискал инвестиционен съвет, а инициатива на банката му
е предложено да закупи дялове на ДФ, действия на служителя на ИП попадат изцяло
в дефиницията за инвестиционен съвет.
С оглед горното се установи, че служителят от
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, офис Плевен 1 – К.И., провела срещи с клиента И.
К., е предоставила на последния инвестиционен съвет по смисъла на чл. 6, ал. 2,
т. 5 от ЗПФИ. Във връзка с изискванията на чл. 77, ал. 2 от ЗПФИ се установи,
че КФН не са налице данни К.И. да притежава сертификат за правото да упражнява
дейност като инвестиционен консултант, съгласно чл. 13 от Наредба № 7 от
5.11.2003 г. за изискванията, на които трябва да отговарят физическите лица,
които по договор непосредствено извършват сделки с финансови инструменти и
инвестиционни консултации относно финансови инструменти, както и реда за придобИ.е и отнемане на правото да упражняват такава
дейност (Наредба № 7), съответно същата не е вписана в регистъра по чл. 30, ал.
1, т. 8 от Закона за Комисията за финансов надзор, воден от КФН.
Предвид гореизложеното се установи, че „Райфайзенбанк
(България) ЕАД, в качеството си на банка - инвестиционен посредник, е
предоставило услуга по чл. 6, ал. 2, т. 5 от ЗПФИ чрез лице, което не притежава
изискуемата по закон компетентност, а именно не е инвестиционен консултант.
Нарушена е разпоредбата на чл. 77, ал. 2 от ЗПФИ във
връзка с чл. 6, ал. 2, т. 5 от ЗПФИ във връзка с § 4, ал. 1 от ДР на ЗПФИ.
В резултат на констатираното
нарушение е бил съставен АУАН № Р-06-421/22.05.2019г., като в срока по чл.44 от ЗАНН са постъпили писмени възражения от ИП „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, вх. №91-01-458/28.05.2019г.
С обжалваното НП № Р-10-910/25.10.2019г.,
издадено въз основа на АУАН № Р-06-421/22.05.2019г.,
жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 290, ал. 9, т.2, предложение първо от ЗПФИ на
Инвестиционен посредник „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, ***, бул. ***, представлявано от всеки двама от ***или
съвместно от един ***и един ***, а именно ***, ***, ***, ***, ***и ***(***),
административно наказание – имуществена санкция в размер на 7000 /седем хиляди/
лева, за извършено нарушение на чл.77, ал.2 от ЗПФИ вр.
чл.6, ал.2, т.5 от ЗПФИ, вр. с §4, ал.1 от ДР на
ЗПФИ.
Съгласно
разпоредбата на чл.77, ал.2 от ЗПФИ - Услугите по чл. 6, ал. 2, т. 4 и 5 могат да се предоставят само чрез
инвестиционни консултанти, а услугите и дейностите по чл. 6, ал. 2, т. 2 и дейностите по чл. 6, ал. 2, т. 3 – само чрез брокери
на финансови инструменти.
Видно от разпоредбата на чл. 290, ал.1, ал.4 от ЗПФИ Който извърши или допусне извършването
на нарушение на: член 9, ал. 1,
2 и 4, чл. 12, чл. 13, чл. 13а, ал. 1,
чл. 14, ал. 1
и 5, чл. 15, ал. 1,
чл. 19, ал. 2,
чл. 60, чл. 63, ал. 4,
чл. 64, ал. 2
и 6, чл. 65, 67, 69, 70, 77, чл. 83, ал. 2
– 5, чл. 84, чл. 86, ал. 5,
чл. 87, чл. 90, ал. 1,
чл. 91, ал. 1,
чл. 93, ал. 1,
чл. 94, ал. 1,
чл. 95, ал. 1,
чл. 96, 97, 99, 100, 102 – 107, 109, 110, чл. 111, ал. 1,
втора хипотеза и ал. 3, чл. 113 – 115, чл. 116,
втора хипотеза, чл. 117, 118, чл. 119, ал. 1
и 2, чл. 120, чл. 122, ал. 1
и 3, чл. 128, чл. 152, ал. 4,
чл. 153, ал. 1,
чл. 154, ал. 1
и 3, чл. 156, ал. 1
и 2, чл. 158, чл. 160, ал. 8,
чл. 167, ал. 3,
чл. 168, ал. 1,
чл. 176, чл. 179, чл. 180, ал. 1
– 4 и 8, чл. 182, чл. 183, ал. 1
и 4, чл. 184, ал. 1,
чл. 185, ал. 1,
чл. 186, ал. 1
– 5, чл. 187, ал. 2,
чл. 198, ал. 1
и 3, чл. 207, ал. 1
– 4, чл. 208, ал. 1,
чл. 209, ал. 1
и 2, чл. 218, 219, 221 – 223, 225, 226, 227, 227в и чл. 227г, ал. 1,
се наказва с глоба в размер от 2000 до 5000 лв.; се наказва с глоба в размер от
2000 до 5000 лв.
В разпоредбата на
чл.290, ал.9, т.2 от ЗПФИ - За нарушения по ал. 1 и ал. 3 – 7 на юридически
лица и еднолични търговци се налага имуществена санкция за нарушения по ал. 1,
т. 4 и 5 – от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 10 000 до 10
000 000 лв.
Изложената фактическа обстановка, съответства
на констатациите обективирани в АУАН. Същата се установява по категоричен начин от
показанията на разпитаните свидетели – Р.Н.Т.В. - актосъставител
и В.С.А., Ж.Ф.Ф. - свидетели при съставянето и
връчването на акта.
Като обективно верни се
възприеха свидетелските показания, които
са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи
се, правдиво звучащи.
В ход на съдебното следствие е
разпитан като свидетел К.И.И. служител на банка „Райфайзенбанк
(България) ЕАД.
Прочетени са показанията на
свидетеля И.Л.К.- дадени по НАХД № 2400/2019г. по описа на ПлРС.
Констатациите в АУАН се потвърждават
и от приложените писмени доказателства - АУАН № Р-06-421/22.05.2019г.; заверени
копия на Възражение срещу АУАН № Р-06-421/22.05.2019г, вх.
№91-01-458/28.05.2019г., ведно с описаните приложения; заверено копие на Писмо
до КФН, вх.№91-02-209/04.04.2019г., ведно с описаните
приложения; заверено копие на Писмо от КФН, изх. №91-02-209/25.03.2019г.;
заверено копие на Писмо до ДФН, вх. №91-02-209/12.03.2019г., ведно с описаните
приложения; заверено копие на Писмо от КФН, изх. № 91-02-209/28.02.2019г.;
заверено копие на Писмо до КФН, вх.№91-02-209/12.02.2019г., ведно с описаните
приложения; заверено копие на НП№Р-10-368/23.05.2018г., НП
№Р-10-272/17.04.2018г.; НП № Р-10271/17.04.2018г. и НП № Р-10-51/18.01.2018г.;
заверено копие на Заповед № З-113/10.04.2019г. на заместник – председателя на
КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“.
По делото не се представиха
доказателства, от които да е видно, че служителката на банката К.И. не е
инвестиционен консултант.
От материалите по делото е
безспорно, че на И.К.действително е бил предоставен инвестиционен съвет, а не
нещо друго, защото същият не е имал инвестиционни намерения при посещението си
в банката и до придобИ.е на дялове в Договорния фонд
се е стигнало в резултат на действията на банковия служител И., която му е
предложила и препоръчала придобИ.ето на въпросните
дялове. От прочетените показания на свидетеля К. се установява, че при
посещенията си в банката, същият е искал да открие спестовна сметка, а не да
купува финансови инструменти.
В своите показания свидетелката К.И.
заяви, че клиентът е желаел спестовен продукт и същата му е предоставила
листче, в което били вписани и инвестиционните продукти, тоест нейна, а на К. е
била инициативата довела до придобИ.ето на въпросните
дялове от договорния фонд.
Извършвайки дължимата служебна проверка
за законосъобразност на НП, съобразно правомощията си в настоящото контролно
производство, съдът не констатира наличието на процесуални нарушения, допуснати
при издаването му. Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Спазени са
нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото
наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не са
допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на
постановлението. По никакъв начин не е накърнено правото на защита на
жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба до първоинстанционната инстанция. В НП са посочени нарушените
материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.
Въз основа на акта за нарушение е издадено обжалваното наказателно
постановление, като административно-наказващият орган е възприел изцяло
обстоятелствата, сочени в акта.
По делото са приети и вложени писмени и
гласни доказателства, от които безспорно се установява извършването на
нарушението, като съдът кредитира в цялост показанията на разпитаните по делото
свидетели Р.Т.-В., В.А., Ж.Ф., както и прочетените
показания на свидетеля И. К..
Съдът не кредитира с доверие показанията
на свидетелката К.И., тъй като същата е в трудови правоотношения с банката.
Съдът намира, че не са налице
предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като фактическите
обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице "маловажен случай" на
административно нарушение, то следва извършеното нарушение, с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
Що се отнася до наложеното с
обжалваното НП наказание – „имуществена санкция” в размер на 7000 /седем
хиляди/ лева, същото съответства по вид и размер на предвидено в закона за
извършеното нарушение, поради което се явява безпредметно изследването и обсъждането
на въпроса съобразено ли е било наказанието с тежестта на конкретното нарушение
и степента на вината на нарушителя.
Въз основа на изложеното, съдът
смята, че настоящото наказателно постановление е законосъобразно, а наложеното
наказание имуществена санкция в размер 7000 лева справедливо.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Наказателно постановление №Р-10-910/25.10.2019г.
на *** на Комисията на финансов надзор (КФН), се явява законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото претенцията на процесуалния
представител на АНО за присъждане на разноски по производството, които възлизат
общо в размер на 240.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
На основание
чл.143, ал. 1 от АПК и чл.63, ал.3 от ЗАНН, Инвестиционен посредник
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК ***, следва да бъде осъдена да заплати на Комисията
на финансов надзор тази сума, като разноски по делото.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Плевенски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №Р-10-910/25.10.2019г.
на *** на Комисията на финансов надзор (КФН), с което на основание чл.83, чл.53
и чл.27 от ЗАНН, чл.15, ал.1, т.7 от ЗКФН и чл.295, ал.1, предложение второ от ЗПФИ и на основание чл. 290, ал. 9, т.2, предложение първо от ЗПФИ на Инвестиционен
посредник „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, ***, бул. ***, представлявано от всеки двама от ***или
съвместно от един ***и един ***, а именно ***, ***, ***, ***, ***и ***(***),
административно наказание – имуществена санкция в размер на 7000 /седем хиляди/
лева, за извършено нарушение на чл.77, ал.2 от ЗПФИ вр.
чл.6, ал.2, т.5 от ЗПФИ, вр. с §4, ал.1 от ДР на ЗПФИ.
ОСЪЖДА Инвестиционен посредник „РАЙФАЙЗЕНБАНК
(БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***, *** да заплати
на основание чл.143, ал. 1 от АПК и чл.63, ал.3 от ЗАНН на „К.з.ф.н.“ направените
по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение общо
в размер на 240 лв.
Решението може да се обжалва пред
Административен съд гр.Плевен в 14 дневен срок от получаване на съобщението за
постановяването му до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: