Решение по дело №165/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 50 и сл. от ЗЗДискр, вр с чл. 144 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на С. А. С., чрез адв. Г. И. против Решение № 116/19 03 2025 г. по преписка № 262/2023 г. на КЗДискр, четвърти специализиран заседателен състав, с което е установено, че с действията си С. А. С. - Кмет на Община Бойчиновци е извършил тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., във вр. с чл. 5 от ЗЗДискр. на основата на защитения по чл. 4, ал. 1 признак „политическа принадлежност" спрямо К. П. Т.. Препоръчва, на основание чл. 47, т. 6 от ЗЗДискр., на С. А. С. - Кмет на Община Бойчиновци, занапред от постановяване на настоящото решение да съблюдава за спазването на Закона за защита от дискриминация, като се въздържа от поведение, което създава предпоставки за неравно третиране или което води до накърняване достойнството и честта на лицата. Със същото решение се установява, че с действията си С. А. С. - Кмет на Община Бойчиновци, не е извършил пряка дискриминация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. на основата на защитения по чл. 4, ал. 1 признак „политическа принадлежност" спрямо К. П. Т. и жалба с вх. № 44-00-3080/25.08.2023 г. и допълнение към нея с вх. № 44-00-3563/11.10.2023 г., подадени от К. П. Т., В ЧАСТТА, съдържаща оплаквания за пряка дискриминация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., е оставена без уважение.

В жалбата е уточнено, че решението се обжалва във всички негови части, които са неблагоприятни за неговия адресат. Твърди липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, основания за оспорване по чл. 146 от АПК, във вр. с чл. 68 от ЗЗДискр. Твърди се, че решението е постановено от незаконен заседателен състав, в нарушение на чл. 61, ал. 3 от ЗЗДискр.. във вр. с чл. 22, ал. 1, т, 6 от ГПК. както и при нарушение на принципа за безпристрастност по чл. 10, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 70, ал. 1 от АПК. Решението е постановено на 19.03.2025 г. от следния заседателен състав на КЗД - Б. Х. - председател, О. К. - докладчик и София Й.. Предмет на процесната преписка в КЗД е дали е извършена дискриминация и тормоз при упражняване правото на труд по признак „политическа принадлежност", която за жалбоподателката е ПП ГЕРБ. На 20.03.2025 г. с решение на Народното събрание на Република България г-н О. К. (докладчик по преписката) е избран за конституционен съдия от квотата на парламента, като кандидатурата му е предложена и подкрепена от парламентарната група на ГЕРБ-СДС (преобладаващата част от която са народните представители от ПП ГЕРБ). Наличието на тези публични данни за отношения между докладчика г-н О. К. и ПП ГЕРБ, пораждат основателни съмнения за безпристрастността при постановяване на обжалваното решение на КЗД. Под съмнение е поставена безпристрастността на докладчика по преписката, който има специфична и водеща роля в производството, тъй като осъществява проучване и събиране на доказателства (чл. 55, ал. 1 и чл. 57, ал. 4 от ЗЗДискр.; чл. 15 и следв. от ППКЗД), изготвя заключение (чл. 60, ал. 1 от ЗЗДискр.; чл. 26 от ППКЗД). изготвя проект за решение (чл. 35, ал. 1 от ППКЗД). Тези обстоятелства са станали известни в медийното пространство след датата на постановяване на обжалваното решение, което е обективна пречка за иницииране на отвод преди 19.03.2025 г. Твърди се, че към датата на постановяване на обжалваното решение (19.03.2025 г., един ден преди избора на г-н О. К. за конституционен съдия) са били налице основанията за отвеждането му като докладчик от производството по преписка № 262/2023 г. на КЗД, IV с-в. Участието на докладчик по преписката в решаващия състав на КЗД, във връзка с когото са налице публични данни за обстоятелства, пораждащи основателни съмнения в безпристрастността, води до незаконност на този състав, респективно е основание за прогласяваме нищожност на обжалваното решение на комисията, евентуално за неговата отмяна. На следващо място, на самостоятелно основание решението е незаконосъобразно поради неспазване на установената форма, с оглед липсата на надлежни и непротиворечиви мотиви. Видно от съдържанието на мотивите, същите съдържат вътрешни противоречия, които сами по себе си изключват възможността да се достигне до еднозначен и безспорен извод относно фактическата обстановка и съответните правни изводи. От една страна, в решението се приема, че по преписката са „събрани множество противоречиви доказателства и в голяма степен предметът на спора се явява дума срещу дума". Също така, прието е от решаващия състав, че „не се установиха лица в сравнимо сходно положение от други политически партии, спрямо които К. Т. да е била третирана по-неблагоприятно. В същото време, обаче е направен извод от комисията, че „може да се направи аргументирано заключение, че спрямо К. Т. е проявено тенденциозно и лично отношение от страна на Кмета на Община Бойчиновци - С. С., както и че последният не е успял да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен". Освен това, комисията приема, че с оглед противоречивите доказателства по преписката, не е налице основание за налагане на административно наказание. Противоречивите и взаимноизключващи се мотиви водят до необоснованост на решението на комисията, което освен нарушение на установената форма представлява и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Това е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното решение. Решението е постановено при нарушение на правилото на чл. 25, ал. 2 от ППКЗД, тъй като не е проведено явно гласуване. Освен изискване за подписване на решението, правилата изискват, то да се предхожда от явно гласуване, данни за каквото в случая липсват. Решението е постановено при неправилна и субективна преценка на доказателствата. Обсъдени са избирателно и извън контекста само част от доказателствата, като липсва пълна и всеобхватна оценка. Оценката на обсъжданите доказателства е неправилна и не съответства на тяхното съдържание, значение и доказателствена стойност. Неоснователно са игнорирани относими доказателства, като свидетелските показания на И. Т. и Н. М., като съображенията за това са нелогични и неправилни. Дори и да са налице служебни отношения между ответника и тези свидетели, то не означава, че техните показания не следва да се кредитират. Комисията не е съобразила, че показанията на тези свидетели се отнасят до обстоятелства, касаещи служебни отношения и работна среда в администрацията на Община Бойчиновци, и кой ако не служители в тази администрация имат преки и непосредствени наблюдения и знания за обстановката. Показанията на двете свидетелки-очевидци на обстановката и отношенията в администрацията са непосредствени, логични и непротиворечиви. В този смисъл, игнорирането им от страна на комисията е необосновано и неправилно, в противоречие с административнопроизводствените правила и правилата на формалната логика. Не са съобразени и показанията на свидетеля Ц. М.. Неправилно и необосновано комисията приема безкритично единствено показанията на свидетеля Н. Н. (който не е очевиден на обстановката и отношенията в администрацията на общината) без да отчете личната му заинтересованост и обстоятелството, че същият е бил кандидат за кмет на общината, издигнат от ПП ГЕРБ (и загубил изборите през 2023 г.), който логично има интерес да бъде злепоставен и уронен престижа и доброто име на ответника. Неправилната оценка и трактовка на доказателствата е довела и до неправилни правни изводи относно „извършен тормоз по смисъла на §1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр, във вр. с чл. 5 от ЗЗДискр. на основата на защитения по чл. 4, ал. 1 признак „политическа принадлежност " спрямо К. П. Т.. В този смисъл, решението е постановено и при нарушение на материалния закон, а именно § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., във вр. с чл. 5 и чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. По преписката няма доказателства, от които може да се направи извод за поведение на Кмета на Община Бойчиновци, което да е в нарушение на принципа за равно третиране, или такова, което да може да се квалифицира като тормоз по признак „политическа принадлежност“. Сочените от комисията действия на служители на администрацията, освен, че са извадени от контекста на данните по преписката, нямат връзка с поведение на С. С.. Освен това, тези действия не съставляват тормоз, а са свързани с процедура по прекратяване на трудово правоотношение. Комисията не е съобразила поведението на жалбоподателката, която първоначално е инициирала прекратяването на трудовия й договор, а впоследствие с недобросъвестни действия (в т. ч. и незаконни болнични листове и злоупотреба с правото на жалба пред комисията) е провокирала обстановка, целяща да злепостави Кмета на Общината. Наличието на евентуални спорни моменти и отношения, във връзка с прекратяването на трудовото правоотношение не могат да се квалифицират като дискриминация и тормоз. Решението е постановено в нарушение на правилата на Глава втора, Раздел първи от Закона за зашита от дискриминация. Липсват доказателства за конкретни действия на Кмета на Община Бойчиновци, които може да се квалифицират като дискриминация или тормоз. От мотивите и от диспозитива на обжалваното решение също не става ясно кои конкретни действия има предвид комисията, като обосноваващи извода й за нарушение на ЗЗДискр. По преписката са представени и са приети писмени доказателства, които установяват, че прекратяването на трудовото правоотношение на г-жа К. Т. е по взаимно съгласие след подаването на заявление за това, именно от жалбоподателката. Със заявление от 31.07.2023 г. до Кмета на Община Бойчиновци, г-жа Т. отправя искане за прекратяване на трудовия й договор по взаимно съгласие, което е прието от страна на Кмета на общината, видно от негова резолюция от същатата дата. От показанията на свидетелите Т. и М., които са последователни, обективни и непротиворечиви (включително се потвърждават и от писмените доказателства по преписката), се установява, че на 31.07.2023 г. жалбоподателката К. Т. е инициирала прекратяването на трудовото й правоотношение. Установява се, че същата е била в добро състояние, не е била разтревожена и спрямо нея не е осъществяван натиск или някакви форми на принуда за напускането й. Установява се, че Кметът на Общината не е имал негативно отношение към жалбоподателката и не е осъществявал натиск за нейното напускане. Спрямо жалбоподателката (както и спрямо всички останали служители в общината) не е упражняван тормоз и не е имало дискриминационно отношение. Желанието на г-жа Т. да напусне работа е било удовлетворено, като промяна на позицията й, счита че е в резултат на подтик от трети лица (видно и от признанието на свидетеля Н., според което той е инициатор на молбата за оттегляне на молбата за напускане). Противоречивото и недобросъвестно последващо поведение на жалбоподателката се установява и чрез приетите по преписката доказателства за оборени и отменени нейни болнични листове. Счита, че прекратяване на трудовото правоотношение е използвано като повод за осъществяване на политическа атака срещу Кмета на Община Бойчиновци и с цел неговото злепоставяне. В края на м. октомври 2023 г. се провеждат местни избори, като основен опонент на г-н С. на тези избори е г-н Н. Н. (кандидат за Кмет на Община Бойчиновци). В качеството си на свидетел по настоящата преписка, г-н Н. сочи, че той е инициатор за подаването на молба от страна на г-жа Т. за оттегляне на заявлението й за прекратяване на трудовия договор. Г-н Н. твърди в показанията си, че г-жа Т. е отишла при него в полицейския участък с оплакване, че била принудена да напусне работа, както и че там тя е написала молба за оттегляне на „подадената под натиск няколко минути по-рано молба, след което я бил изпратил с полицай до общината, за да депозира тази втора молба. Показанията на г-н Н. са в противоречие с обективните обстоятелства и с данните от писмените доказателства по преписката. Видно от приложената по преписката молба за оттегляне на искането за прекратяване на трудовия договор, същата е написана на компютър, а не саморъчно от жалбоподателката, и е написана на 01.08.2023 г., а не няколко минути след подаването на заявлението от 31.07.2023 г. Противоречията на свидетелските показания с информацията, съдържаща се в писмените доказателства, както и личната, и политическа заинтересованост на свидетеля Н. (основен опонент, загубил изборите за Кмет на Община Бойчиновци), счита, че водят до извод, че неговите показания не следва да се кредитират (освен признанието му, че е инициатор на искането за оттегляне на молбата за напускане). Счита, че не следва да се кредитират и показанията на свидетеля Б. М., тъй като те противоречат на писмените доказателства по преписката, а също така е налице политическа и лична заинтересованост на свидетеля. Не е без значение и обстоятелството, че свидетелят е осъждано лице. Твърдението на свидетеля, че една събота през м. април или май 2023 г. е провел разговор с кмета (с твърдяното от свидетеля съдържание), освен, че е невярно е и очевидно противоречиво. Следва да се съобрази, че през месец април и месец май 2023 г. не са провеждани никакви събрания за номиниране на кандидати за местните избори. Свидетелят твърди (стр. 7 от протокола от 26.09.2024 г.), че разговорът се е провел „една събота за номинации на общински съветници", но по преписката е установено с писмено доказателство (Протокол от 23.07.2023 г. от събрание на местната организация на ПП ГЕРБ за номиниране на кандидати за кмет на община и кметове на кметства в Община Бойчиновци), че номинациите на местната организация на ПП ГЕРБ са направени на 23.07.2023 г. (неделя). Тезата на жалбоподателката е оборена, чрез събраните по преписката писмени и гласни доказателства, които по категоричен начин водят до извод, че един обикновен трудовоправен казус е използван недобросъвестно с цел злепоставяне на Кмета на Община Бойчиновци. Моли за решение, с което да се прогласи нищожността, евентуално да се отмени в обжалваните части, Решение № 116 от 19.03.2025 г. по преписка № 262/2023 г. на Комисия за защита от дискриминация, IV специализиран състав, с произтичащите от това правни последици. В с.з. адв. И. поддържа жалбата и моли присъждане на направените в производството разноски общо в размер на 1510 лв., от които 10 лв държавна такса и 1500 лева адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък. Представя защита с аналогични съображения и възражения.

Ответната страна, чрез пълномощника си гл. юрк Н. К., в придружителното до съда писмо, оспорва жалбата.

Доказателствата по делото са писмени.

Административен съд Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Доклад – заключение от докладчика О. К., са описани извършените в хода на проучването действия, изложената в жалбата фактическа обстановка, както и изложеното в изисканите становища от Кмета на О. Б. С. С., от И. А. - секретар на Общината, Н. М. - началник отдел „АПИО и ЧР" и И. Т. - технически сътрудник.

С оспореното Решение № 116/19 03 2025 г. по преписка № 262/2023 г. на КЗДискр, четвърти специализиран заседателен състав /л. 187-191/ приема за безспорно от фактическа страна, че К. Т. в процесния период е работила в общинската администрация на гр. Бойчиновци, като е заемала длъжността „Секретар на местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни (МКБППМН)" Съгласно Протокол от 23.07.2023 г. от Събрание за номиниране на кандидати за Кмет на община и кметове на кметства в Община Бойчиновци, след проведено гласуване по т. 2 от дневния ред и на основание Решение № 99-00-ГИК-028/26.06.2023 г. на Изпълнителната комисия на ПП ГЕРБ за провеждане на общинско събрание за номинации за участие в местните избори през есента на 2023 г., К. П. Т. е била номинирана за общински съветник. Същото се потвърждава и от Удостоверение за регистрация на кандидат за общински съветници (по чл. 87, ал. 1, т. 14 от ИК) № 13-ОС/22.09.2023 г., където е посочено, че с Решение № 55-МИ от 22.09.2023 г. К. П. Т. е регистрирана за кандидат за общински съветници, издигната от ПП ГЕРБ. За тези факти и обстоятелства не се спори от страните. Жалбоподателката твърди, че в тази връзка й е било обявено от К. С. С., че щом се кандидатира за общински съветник от ПП ГЕРБ ще се наложи да си подаде заявление за напускане на работното си място като секретар на МКБППМН или ще бъде уволнена, тьй като няма как да продължат да работят заедно. След като е присъствала на въпросното събрание, К. Т. сочи, че на 31.07.2023 г. е била поканена в кабинета на К. С., където е била принудена от него да си подаде заявление за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ - по взаимно съгласие. В последствие е подала повторна молба, с която е поискала да оттегли предходната, но същата е получила отхвърлителна резолюция от С.. Сочи още, че на 2 август е била посетена от служители на Община Бойчиновци, които са направили опит да й връчат заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, която жалбоподателката е отказала да подпише. Спорен се явява въпросът по какъв начин е подала заявлението си жалбоподателката и осъществени ли са дискриминация и тормоз по признак „политическа принадлежност" спрямо нея от страна на кмета на Община Бойчиновци - С. С.. По отношение на релевирания признак, съставът посредством представените доказателства установи по несъмнен и безспорен начин политическата принадлежност на К. Т., във връзка с номинацията й за общински съветник издигнат от ПП ГЕРБ, поради което намира защитения признак „политическа принадлежност" за доказан по отношение на жалбоподателката. Отбелязано е, че за да е налице дискриминация, е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата правна норма. Същевременно, неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обвързан от признак по чл. 4 от ЗЗДискр. По силата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр е забранена всяка пряка или непряка дискриминация, основана на защитените от закона признаци. Съгласно чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. пряка дискриминация представлява всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците, изброени в ал. 1 от закона, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. В тази хипотеза неравното третиране е пряка цел, която се постига посредством действия, ограничаващи правата на определено лице или кръг от лица, поради това, че то принадлежи към друг пол, раса, социална и обществена прослойка и т.н. Същевременно е необходимо други лица да бъдат третирани по-благоприятно, при това единствено поради обстоятелството, че не принадлежат към кръга лица, част от които е дискриминираното лице. Неравноправното третиране, в случаите на пряка дискриминация, е не само обективен резултат, но и непосредствена цел на дискриминационните действия. Общото във всички възможни проявления на пряката дискриминация е, че целта е определена категория лица да се ограничат и да не получат такъв обем от права, какъвто е предоставен на другите, само защото дискриминираните са различни от останалите членове на дадена общност. Ето защо при пряката дискриминация липсва друга цел, освен поставяне на определени лица в неравноправно положение. От своя страна § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. дава легална дефиниция на понятието за тормоз, което гласи, че „Тормоз" е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. По силата на разпоредбата на чл. 5 тормозът се счита за дискриминация. В тази връзка, специфично за антидискриминационното производство е разместване на доказателствената тежест, в който смисъл е разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр, която гласи, че в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана. представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. В рамките на производството по безспорен начин се установи, че К. П. Т. на 31.07.2023 г. е подала заявление с вх. № МН-385/31.07.2023 г., по описа на Община Бойчиновци, с което моли да бъде освободена но взаимно съгласие от заеманата от нея длъжност - секретар на МКБППМН, считано от 03.08.2023 г. На следващия ден е подадена втора молба от жалбоподателката с вх. № МН-38512/01.08.2023 г., в която сочи, че на 31.07.2023 г. е подала молба за напускане, като е била в състояние на предизвикан стрес и в болничен отпуск, като желае да я оттегли, тъй като не желае да напуска. За процесния период е приложен Болничен лист № Е20231904187/01.08.2023 г. за отпуск поради временна неработоспособност в периода 31.07.2023 г. до 14.08.2023 г., който е анулиран с ЕР № 01035 от 172/16.11.2023 г. като необоснован и неправомерно издаден поради липса на медицинска документация, обосноваваща издаването му. От дата 01.08.2023 г. е приложено писмо до К. Т. от страна на С. С., в което последният сочи, че в законоустановения седемдневен срок й отговаря, че е съгласен да прекратят трудовия договор от посочената дата. Представена е и Заповед № 387/02.08.2023 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на К. Т.. От събраните по преписката факти и обстоятелства, включително свидетелски показания, се установи, че К. Т. е отишла по-конкретен повод в сградата на Община Бойчиновци в процесния ден, за да получи ведомости за заплатите на обществените възпитатели. Така свидетел И. Т., също служител в Община Бойчиновци, в рамките на заседанието на 26 септември 2024 г. уточнява, че е повикала жалбоподателката именно във връзка със заповед относно заплатите на обществените възпитатели (стр. 19 от Протокола). Прави впечатление фактът, че първото заявление, с което К. Т. е пожелала да й бъде прекратено трудовото правоотношение по взаимно съгласие е написано ръкописно, докато молбата от 01.08.2023 г., с която желае да оттегли заявлението за напускане е печатно. Видно от съдържанието на жалбата е, че К. Т. е посочила, че на бюрото са били представени два бели листа и химикал, като е била принудена да си подаде заявление за напускане. В този смисъл ответната страна е приложила първоначалната ръкописна молба за напускане, което потвърждава част от фактите, изложени в жалбата. Житейската логика и причинно-следствени връзки водят до извода, че в случай че К. Т. е взела самостоятелно решение да напусне заеманата от нея длъжност е малко вероятно впоследствие да подаде молба за оттегляне на заявлението си, както и да отказва да получи заповедта за прекратяване на трудовото си правоотношение. Въпреки това не е от правомощията на Комисията за защита от дискриминация да разглежда достоверността на съдържанието на частен диспозитивен документ, както и да преценява волята за неговото изготвяне. Свидетелите на ответната страна - И. Т. и Н. М., са служители на Община Бойчиновци, като същите дори са отишли до дома на жалбоподателката, за да й връчат заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Свидетелите са в йерархична зависимост с ответната страна - С. С., поради което тяхната обективност и безпристрастност е поставена под съмнение. В този смисъл настоящият състав намира за неоснователно да кредитира в пълен обем показанията им по преписката. В рамките на заседанието на 26 септември 2024 г. е разпитано трето за производството лице, което не е участвало пряко в процесиите събития - Н. Н. - Началник на Полицейския участък - гр. Бойчиновци. Свидетелят сочи. че Т. е посетила участъка като му е споделила че е била принудена да напусне, като свидетелят описва дословно събитията, както са описани в жалбата - страници 11 и 12 от Протокола. Въз основа на събраните доказателства съставът изгради аргументирано предположение, че към К. Т. е установено специфично отношение. Свидетелят на ответната страна Н. М. сочи, че при процедурата на прекратяване на трудовото правоотношение на К. Т. са се случили събития, които не са характерни за практиката на Община Бойчиновци. Така на страница 28 от Протокол от открито заседание по преписката от 26 септември 2024 г. при въпрос от страна на член на заседателния състав относно реда в Общината, когато се подават заявления за напускане и дали всеки служител ходи в кабинета на кмета да си подава молбата за напускане - Н. М. отговаря, че редът е друг - подава се заявление в Центъра за административно обслужване, там се завежда, след което се предоставя на техническия сътрудник и „Човешки ресурси“ и се внасят документите при Кмета за резолюция и тогава съответно се изготвят. Не се е случвало да се променя този ред. Относно последвалите събития, също не се е случвало служители на Община Бойчиновци да посещават на адрес на лице, което е в болничен, за връчване на издадена Заповед, независимо дали за уволнение или по друг повод и лично да му връчат издадена заповед. С оглед на изложените обстоятелства съставът заключява, че по преписката са събрани множество противоречиви доказателства и в голяма степен предметът на спора се явява дума срещу дума. Преценени по отделно и в тяхната съвкупност обаче, от доказателствата по преписката може да се направи аргументирано заключение, че спрямо К. Т. е проявено тенденциозно отношение и лично отношение от страна на Кмета на Община Бойчиновци - С. С., като последният не е успял по безспорен и категоричен начин да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. С оглед на събраните по преписката свидетелски показания и в приложение на чл. 9 от ЗЗДискр. съставът приема за установено, че К. Т. е претърпяла нежелано поведение поради своята политическа принадлежност, което от своя страна е довело до накърняване на достойнството й, като е причинило за нея унизителна и обидна среда, като същото попада в хипотезата на извършен тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. С оглед на естеството на нарушението и противоречивите доказателства по преписката съставът намира за неоснователно налагането на административно наказание на ответната страна, като счита, че с отправянето на препоръка целите на производството пред Комисията ще бъдат изпълнени. По отношение на оплакванията за пряка дискриминация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. по защитения признак „политическа принадлежност" следва да се отбележи, че не се установиха лица в сравнимо сходно положение от други политически партии, спрямо които К. Т. да е била третирана по-неблагоприятно. В този смисъл се счита, че С. С. не е извършил пряка дискриминация на основата на защитения признак „политическа принадлежност" спрямо К. Т., като в тази й част жалбата се явява неоснователна и недоказана. С оглед на гореизложените мотиви и на основание чл. 65 от Закона за защита от дискриминация четвърти специализиран постоянен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация установява, че с действията си ответната страна - С. А. С. - Кмет на Община Бойчиновци - е извършил тормоз по смисъла на §1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., във вр. с чл. 5 от ЗЗДискр. на основата на защитения по чл. 4, ал. 1 признак „политическа принадлежност" спрямо К. П. Т.. Препоръчва, на основание чл. 47, т. 6 от ЗЗДискр., на ответната страна - С. А. С. - Кмет на Община Бойчиновци, занапред от постановяване на настоящото решение да съблюдава за спазването на Закона за защита от дискриминация, като се въздържа от поведение, което създава предпоставки за неравно третиране или което води до накърняване достойнството и честта на лицата. На трето място съставът установява, че с действията си ответната страна - С. А. С. - Кмет на Община Бойчиновци - не е извършил пряка дискриминация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. на основата на защитения по чл. 4, ал. 1 признак „политическа принадлежност" спрямо К. П. Т. и оставя без уважение жалба с вх. № 44-00-3080/25.08.2023 г. и допълнение към нея с вх. № 44-00-3563/11.10.2023 г., в частта, съдържаща оплаквания за пряка дискриминация по чл. 4. ал. 2 от ЗЗДискр., като неоснователни и недоказани.

Съгласно Заповед № 146/10 08 2017 г. на Председател на КЗДискр,, с която са определени специализираните постоянни заседателни състави и разпределянето на членовете в тях, четвърти състав е с членове, както следва: Б. Х., П. К. и О. К..

С разпореждане № 739/30.10.2023 г. на Председателя на КЗД /л. 203 на делото/ е образувана преписка № 262/2023 г. по описа на КЗД, преписката е разпределена за разглеждане от четвърти специализиран постоянен състав, състоящ се от следните членове: Б. Х., П. К. и О. К.. Със същото разпореждане на Председателя на КЗД е възложено на членовете на състава в 7-дн. срок от постановяването да определят председател и докладчик по преписката.

С писмо до Председателя на КЗД, определеният състав /л. 201/, уведомява, че по преписка № 262/2023 г. по описа на КЗД е определен председател на състава - Б. Х. и докладчик по преписката - О. К.. Определен е и подпомагащ експерт А. К..

Със Заповед № 12-11-915/08.05.2024 г. на Председателя на КЗД /л. 104/ е наредено А. Д. да замества П. К. като член в заседанието на 09 05 2024 г. по преписка 262/23 г.

Със Заповед № 12-11-1741/25.09.2024 г. на Председателя на КЗД /л. 147/ е наредено Н. А. да замества П. К. като член в заседанието на 26 09 2024 г. по преписка 262/23 г.

С втора Заповед № 12-11-1753/26.09.2024 г. на Председателя на КЗД /л. 148/ е наредено З. Д. да замества О. К. като докладчик в заседанието на 26 09 2024 г. по преписка 262/23 г. (прави впечатление различието в подписите на двете заповеди, без да се установява надлежно заместване.)

Със Заповед № 12-11-1934/31.10.2024 г. на Председателя на КЗД /л. 173/ (Заповедта е подписана със запетая, без да е ясно основанието и лицето, което я е подписало) е наредено Н. А. да замества П. К. като член в заседанието на 31 10 2024 г. по преписка 262/23 г.

Съгласно дадени от съда указания за представяне на доказателства, установяващи основанията за отсъствие на заместваните в проведените заседания лица, такива не се представят. Единствено се сочи, че едното заместване е поради отпуск, а за другите – служебна ангажираност, без да е ясно от какъв характер и вид е последната.

По делото са представени още доказателствата, установяващи политическата принадлежност на К. П., издадените й болнични листове, решение на ТЕЛК за тяхната отмяна, уведомления от Комисията и събраните в хода на административното производство обяснения, Правила за производство пред комисията за защита от дискриминация, Предложение от народни представители за избор на съдия в конституционния съд на РБ – О. К. – докладчик по преписка № 262/2023 г. образувана в КЗДискр.

Съдът е разпределил доказателствената тежест между страните с Определение от 12 06.2025 г. и е дал указания на ответната страна при условията на чл. 171, ал. 5 от АПК /л. 200/.

При така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е против ИАА, подлежащ на оспорване, от лице, имащо правен интерес – адресата на акта. Подадена е на 15 04 2025 г., видно от поставения върху същата щемпел с входящ номер при КЗДискр /л. 4/, а оспореното решение е получено на 01 04 2025 г. /л. 193, 194/, т.е. в законоустановения 14 дневен срок, което я прави допустима за разглеждане по същество. .

Съдът с оглед вмененото служебно начало извършва проверка на всички основания за неговата законосъобразност, в това число и за нищожност на издадения и оспорен индивидуален административен акт.

Съгласно чл. 48, ал. 1 от ЗЗДискр. - Комисията разглежда и решава заведените пред нея преписки в заседателни състави, които се определят от председателя на комисията.

Съгласно чл. 54 от ЗЗДискр. - След образуването на производство председателят на комисията разпределя преписката на състав, който определя между членовете си докладчик.

Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗЗДискр. - Докладчикът започва процедура по проучване, в която събира писмени доказателства, необходими за пълното и всестранно изясняване на обстоятелствата, като ползва служители и външни експерти.

Съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗЗДискр. - Докладчикът изготвя заключение и представя преписката на председателя на състава, който в 7-дневен срок насрочва заседание.

Съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗЗДискр - Комисията приема правилник за устройството и дейността си, който се обнародва в "Държавен вестник".

Съгласно чл. 7, т. 6 от Правилник за устройство и дейността на Комисията за защита от дискриминация /ПУДКЗД/ – Комисията приема правила за производство пред нея.

Съгласно чл. 11, ал. 4 от Правила за производство пред комисията за защита от дискриминация /Правилата/ – Председателят на Комисията, при необходимост, може да променя постоянните състави, да разпореди заместване в други състави и да създава заседателни състави ad hoc.

Съгласно чл. 14, ал. 1 от Правилата – Съставът, извършил проучването и обявил преписката за решаване, не може да бъде променян до произнасяне на решението.

По отношение компетентността на административния орган.

Съгласно нормата на чл. 48, ал. 1 от ЗЗДискр Комисията е компетентният административен орган, който разглежда и решава заведените пред нея преписки. Предвид колективността на този орган, то същата норма указва, че това разглеждане и решаване на образуваните преписки, се осъществява от определени от председателя на комисията заседателни състави. В случая за разглеждане (проучване) и решаване на преписка № 262/2023 г. е определен четвърти специализиран постоянен заседателен състав, който е с членове - Б. Х., П. К. и О. К.. Този състав е определил измежду себе си за председател – Б. Х., а за докладчик – О. К.. Същевременно обаче Решението е постановено от състав - Б. Х. - председател, О. К. - докладчик и София Й. – член на състава, определена да замести П. К. за последното с.з. проведено на 31 10 2024 г.

Видно от представените Заповеди за заместване на проведените общо три открити заседания, освен за последното, заместване/промяна на членове от състава на четвърти специализиран постоянен състав на КЗД, е извършвано преди всяко заседание, като по този начин всяко открито заседание по преписката е разглеждано в различен от първоначално определения състав, избрал между себе си председател и докладчик, респ. участвал в проучването на поставения за разглеждане спорен казус. Същевременно, за две от Заповедите за заместване на Председателя на КЗД, а именно: Заповед № 12-11-1753/26.09.2024 г. и Заповед № 12-11-1934/31.10.2024 г., няма никакви данни кое е лицето, подписало същите (подписите очевидно различни, пред единия има и запетая), респ. основанието наложило подписването от друго лице, а не от Председателя, който е техен издател. Самата Комисия също не представя доказателства, въпреки изрично дадените указания за необходимостта от заместване на членовете на четвърти специализиран заседателен състав.

Този състав счита, че обективната невъзможност на някой член от състава, определен за проучване и разглеждане на образувана пред Комисията преписка, да присъства на насрочено открито заседание, следва да бъде обективирано в ново разпореждане на Председателя на КЗД за определяне на нов състав, който състав има за цел да установи пълно проучване и запознаване със събраните доказателства, аргумент следващ от цитираните текстове на чл. 48, чл. 54, чл. 55 и чл. 60 от ЗЗДискр., които норми в случая са нарушени. Нарушени са и нормите на чл. 46 от ЗЗДискр, във връзка с чл. 14, ал. 1 от Правилата, приети от самия административен орган, който текст не допуска промяна в определения състав, от момента на проучването до произнасяне на решението. Този начин на регламентация е свързан с необходимостта от непосредственост на състава, разглеждащ разпределена преписка, упражнената лична негова воля за избор на докладчик и председател по същата и не на последно място възможността за постановяване на правилно решение, съобразено на установените факти. Това законодателно решение е съответно на вида и характера на развиващото се производство, както и на последиците от него. С оглед на това допуснатите нарушения се явяват съществени, обуславящи незаконосъобразност на издадения акт.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че навежданите от ответната страна обстоятелства, касаещи докладчика на състава, не са от естество и характер, които сами по себе си да обуславят заинтересованост, а от там и невъзможност за участие.

Предвид установената незаконосъобразност още на ниво компетентност, този състав счита, че изследване на останалите критерии за законосъобразност на оспорения акт, се явява безпредметно.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ като неправилно Решение № 116/19 03 2025 г. по преписка № 262/2023 г. на КЗДискр, четвърти специализиран заседателен състав.

ВРЪЩА на КЗДискр преписка № 262/2023 г. за ново произнасяне по подадената от К. П. жалба, за разглеждане и произнасяне от надлежен състав, каквито са дадените в мотивите на решението указания.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 дневен срок от датата на неговото съобщаване на страните пред Върховен административен съд.