Р Е Ш Е Н И Е №
В името на народа
гр. Кърджали, 22.10.2021 г.
Административен
съд - Кърджали, в публично съдебно заседание на двадесет и
седми септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря
Павлина Петрова
като
разгледа докладваното от съдия Божкова
административно дело №184/ 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.197, ал.2 от ДОПК.
Образувано е по жалба на Т.Х.Х.
от ***, подадена чрез пълномощник. Оспорва се Решение № 187/ 02.07.2021 г. на
директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е потвърдено Постановление за
налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ), изх. № С210009-022-0041009/ 11.06.2021
г. на публичен изпълнител в ТД на НАП – Пловдив, ***. Изложени са доводи за
незаконосъобразност и неправилност на оспорения административен акт. Твърди се,
че директорът на ТД на НАП-Пловдив неправилно е приел, че не е налице липса на
изложени фактически основания в ПНОМ. Посочва се, че наличието на годен
изпълнителен титул не би могло да бъде фактическо основание за налагането на
обезпечителна мярка. То е задължителна предпоставка за образуването на изпълнително
производство. Липсата на годен изпълнителен титул не би довела до липса на фактическо
основание за налагане на обезпечителни мерки, а би довела до незаконосъобразност
на цялото изпълнително производство.
Относно приетата, от горестоящия
административен орган, липса на доброволно изпълнение на АУПДВ, се твърди, че
то се дължи на факта, че този акт е обжалван по съдебен ред, като към настоящия
момент все още е налице висящо производство пред Върховния административен съд.
Този факт, не само не бил отчетен от публичния изпълнител при налагането на
обезпечителните мерки, но за него липсвали каквито и да било индиции и в обжалваното решение.
Оспорва се изводът за недобросъвестно поведение от
страна на жалбоподателя, като се твърди, че той е заплатил доброволно всички
останали присъединени вземания към изпълнителното производство. Единствената
причина, поради която било непогасено
към настоящия момент била оспорването по съдебен ред, от което се прави извод,
че АУПДВ не е влязъл в сила, основание за незаконосъобразност на оспореното решение
съгласно посоченото в жалбата. Като следващо основание за незаконосъобразност
на обжалваното решение на директора на ТД на НАП – Пловдив се посочва, че
наложеното обезпечение е прекомерно. Този довод се обосновава с твърдението, че
с ПНОМ са наложени запори на 5 банкови сметки на жалбоподателя, като всеки от 5-те
запора е на стойност от *** лв. По този начин, налагането на процесните запори обхващало имущество на жалбоподателя в
размер на *** лв.
В обобщение се посочва, че Постановлението за налагане
на обезпечителни мерки не отговаря на изискванията на чл. 196, ал. 1, т. 3 от ДОПК, като искането е да се отмени оспореното решение на директора на ТД на
НАП-Пловдив, с което ПНОМ е потвърдено. Претендира присъждане на деловодни
разноски.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят
не се явява и не се представлява. От пълномощника му е постъпило становище, в
което заявява, че не възразява да се даде ход на делото в негово и на
доверителя отсъствие, поддържа жалбата по изложените в същата съображения.
Ответникът – Директор на ТД на НАП – Пловдив, чрез
пълномощник, оспорва жалбата като неоснователна. В становище и в хода по
същество посочва доводи за законосъобразност на оспореното решение. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Жалбата е допустима – подадена е в 7-дневния срок по
чл. 197, ал. 2 ДОПК (решението е връчено на 06.07.2021 г., а жалбата е с вх.
номер в ТД на НАП – Пловдив от 08.07.2021 г.), от адресат на неблагоприятен
акт, подлежащ на съдебно оспорване.
За да се произнесе по същество на жалбата АС –
Кърджали приема за установено следното от фактическа страна:
С АУПДВ, № 09/06/3/0/01354/3/01/04/01/ 25.09.2020 г.,
изх. № 01-090-6500/ 291#16/ 25.09.2020 г. на директора на ОД
на ДФ „Земеделие“, гр. Кърджали на Т.Х.Х. е
определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на ***
лв., представляващо получено първо плащане по сключен между него и ДФЗ договор
за отпускане на безвъзмездна ФП, като е отказано изплащане на финансова помощ в
размер на *** лв. – второ плащане по този договор. По оспорване на АУПДВ е било
образувано адм.д. № 322/ 2020 г. по описа на АС – Кърджали,
като с решение по същото дело е отхвърлена жалбата на Т.Х. срещу АУПДВ. По
касационна жалба на лицето е образувано адм.д. №
4999/ 2021 г. на ВАС, VIII о., насрочено за разглеждане на
17.11.2021 г.
АУПДВ е бил изпратен в ТД на НАП-Пловдив от ДФЗ за
събиране на установените с него публични държавни вземания и образувано
изпълнително дело № ***/ *** г. по описа на ТД на НАП-Пловдив, ***. Със
съобщение за доброволно изпълнение на основание чл.221 от ДОПК, с дата
20.05.2021 г., Т. Х. е поканен в 7-дневен срок от получаването му да заплати
доброволно задължението по АУПДВ заедно с лихвите към 20.05.2021 г. Съобщението
за доброволно изпълнение е връчено на длъжника на 04.06.2021 г. С разпореждане
за присъединяване от 07.06.2021 г. на публичен изпълнител в ТД на НАП-Пловдив, ***
към образуваното изпълнително дело е присъединено вземане на НАП по данъчна
декларация по ЗДДФЛ, № ***/ *** г. за установени задължения в размер на *** лв.
Този документ е връчен на Т. Х. по електронен път на 07.06.2021 г. С
Разпореждане за разпределение с дата 07.06.2021 г., с постъпило на 04.06.2021
г. плащане в размер на *** лв. е
погасено задължението към НАП по декларация по ЗДДФЛ.
С Постановление за налагане на обезпечителни мерки, с
дата 11.06.2021 г., на публичен изпълнител в ТД на НАП-Пловдив, ***, е наложен
запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени
вещи в пари, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени
за доверително управление, находящи се в: „***“ АД; ***,
АД; „***“ АД; *** АД и „***“ АД, за сумата от *** лв. Към административната
преписка е приложена справка за банкови платежни сметки и банкови сейфове на Т.Х.Х.
По жалба на лицето срещу ПНОМ е постановено оспореното
в настоящото производство решение на директора на ТД на НАП-Пловдив. За да
отхвърли жалбата срещу ПНОМ административният орган е приел за неоснователни
доводите в жалбата. Изложил е мотиви, че ПНОМ отговаря на изискванията на ДОПК –
съдържа всички изискуеми реквизити, посочени в чл.196 от ДОПК и при
съществуване на обезпечителна нужда - обезпечава публични задължения по Акт за
установяване на публично вземане, който към настоящият момент не е платен, а и
длъжникът не е предложил начин на изпълнение, който да удовлетвори държавата. В
решението е цитирана разпоредбата на чл.195 от ДОПК, съгласно която подлежат на
обезпечение установени и изискуеми публични задължения, когато без него ще бъде
невъзможно или ще се затрудни събирането на публичните задължения. Посочено е,
че актовете, които установяват вземанията и представляват изпълнително
основание, са изчерпателно изброени в чл.209 от ДОПК. Същите са и такива,
служещи като изпълнително основание за налагане на обезпечителни мерки. Горестоящият административен орган е приел, че към датата на издаване на оспорваното
постановление за налагане на обезпечителна мярка, няма данни за плащане по
изпълнителният титул, което е наложило налагането на обжалваната обезпечителна
мярка. Принципът за съразмерност на обезпечението, установен в чл. 195, ал. 7
от ДОПК, също е спазен от публичния изпълнител, тъй като наложеният запор е до
размера на установеното публично задължение.
При така установената фактическа обстановка АС –
Кърджали приема, че жалбата е основателна поради следните съображения:
Оспореното решение е издадено от компетентен
административен орган – директор на ТД на НАП – Пловдив, при наличие на годно
изпълнително основание – АУПДВ, с което е установено публично държавно вземане.
Съгласно чл.27, ал.5 от Закон за подпомагане на земеделските производители, Вземанията,
които възникват въз основа на административен договор или административен акт,
са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс. В ал.7 и ал.8 на чл.27 от ЗПЗП е предвидено, че Дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или
друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките
и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за
установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс. Обжалването на издадените от изпълнителния директор на
Държавен фонд "Земеделие" или от оправомощените
от него длъжностни лица актове за установяване на публични държавни вземания не
спира изпълнението им. Именно придаденото по силата на закона предварително
изпълнение на АУПДВ е основание за събиране на установените с тях публични
задължения преди да са изчерпани средствата за защита срещу тези актове,
съответно – те да са влезли в сила. Поради изложеното доводът в жалбата за
липса на годно изпълнително основание за образуване на изпълнителното
производство не може да бъде споделен. Както не се възприема и твърдението в
жалбата за прекомерност на наложените запори поради факта, че са запорирани пет сметки на жалбоподателя в банки, всяка за
сумата от *** лв. Както е прието и в оспореното решение на директора на ТД на
НАП-Пловдив, запорът по всяка от тези сметки е наложен до размера на
задължението. При установено изпълнение в пълен размер, длъжникът може да
поиска прекратяване на наложената обезпечителна мярка, съответно – връщане на
недължимо удържани суми.
Независимо от изложеното съдът приема, че решението на
директора на ТД на НАП – Пловдив е незаконосъобразно, тъй като не е доказано
наличието на обезпечителна нужда за обосноваване предпоставките за налагане на
обезпечителни мерки.
Преписката не съдържа данни за наличното имущество на
жалбоподателя, както и за извършена съпоставка между размера на публичните
задължения и наличното имущество на жалбоподателя, което би могло да послужи за
обезпечаване на публичните задължения. Отсъствието на доказателства в тази
насока води до извод за необоснованост на ПНОМ. Същото е издадено на основание
чл. 195, ал. 1 - 3 от ДОПК, поради което следва да има данни за необходимост от
обезпечаването съгласно изискването в ал. 2 на чл.195 от ДОПК: "Обезпечение
се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането
на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено".
Отсъствието на информация за наличното имущество на длъжника не дава възможност
да се извърши преценка със съпоставяне размера на публичните задължения и
наличното имущество на жалбоподателя, което би могло да послужи за обезпечаване
на публичните задължения.
Нуждата да се обезпечи изпълнението на конкретно
публично вземане възниква поради опасността публичният изпълнител да не открие
в деня на изпълнението, секвестируеми права на
длъжника, годни да удовлетворят публичния взискател.
Тази необходимост следва да бъде доказана и обоснована с конкретни факти и
обстоятелства, за каквито в случая няма данни. Изводът на публичния изпълнител
следва да се основава на анализ на посочени данни, така че да може да бъде
осъществен контрол дали са изпълнени изискванията на закона и спазен ли е
принципът на съразмерност по чл. 6 АПК, според който административният орган
трябва да упражнява възложените му правомощия по разумен начин, добросъвестно и
справедливо, като административния акт и неговото изпълнение не могат да
засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, за която актът се издава. Обезпечителната нужда на публичния взискател следва да бъде осъществена без ненужно
обременяване на длъжника, пряко произтичащо от принципа на съразмерност в
нормата на чл. 6 АПК, приложим по препращане на § 2 от ДР на ДОПК в настоящото
производство - приложими са по-благоприятните мерки, ако и по този начин се
постига целта на закона. При липса на доказателства за наличното имущество на
жалбоподателя, не е възможна проверка и за спазване принципа на съразмерност.
Към ответника са отправени указания по доказателствената
тежест и същият дължи представяне на преписката в цялост. След като в хода на
съдебното производство преписката не е допълнена, следва извод, че същата не
съдържа необходими доказателства, обосноваващи законосъобразност на
потвърденото ПНОМ. От изложеното следва, че жалбата като основателна трябва да
се уважи, като се отмени решението на директора на ТД на НАП-Пловдив и ПНОМ.
При този изход на спора е основателно искането на
жалбоподателя за присъждане на деловодни разноски. Възражението на пълномощника
на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар е основателно. Съобразно
фактическата и правна сложност на делото и на основание чл.8, ал. 3 от Наредба
№ 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да
се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. НАП следва да бъде
осъдена да заплати и 10 лв., внесена държавна такса от жалбоподателя.
Водим от горните мотиви и на основание чл.197, ал.4 от ДОПК, АС – Кърджали
Р Е Ш И:
Отменя Решение № 187/ 02.07.2021 г. на
директора на ТД на НАП – Пловдив.
Отменя Постановление за налагане на
обезпечителни мерки, изх. № С210009-022-0041009/ 11.06.2021 г. на публичен
изпълнител в ТД на НАП – Пловдив, ***.
Осъжда НАП, град София да заплати на Т.Х.Х. с ЕГН ********** и адрес: ***, деловодни разноски в
размер на 510 лв. (петстотин и десет лева).
Решението не подлежи на обжалване – чл.197, ал.4 ОТ ДОПК.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия: