Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 43
гр. Перник, 08.03.2023г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито съдебно
заседание проведено на втори март две
хиляди двадесет и трета година,
в състав:
СЪДИЯ: КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при секретаря А.М., като разгледа докладваното от
съдията адм. д. № 22 по описа
на АС – Перник за 2023 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК,
във вр. с чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр.).
Образувано е по жалба на Ж.П.К., ЕГН **********, чрез адв. В.К., съдебен адрес“***
2/49 В, тел. *** срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №
РД-14-121/13.01.2023г. на началника на Областен отдел на „Автомобилна
администрация‘ – Перник. Със заповедта е наложена принудителна административна
мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „б“
от ЗАвПр - временно спиране от движение на лек автомобил ***“ с
рег. № ***, кат. М1, собственост на Ж.П.К.
до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца и по чл. 106а, ал.
1, т. 4, б. „в“ от ЗАвПр – временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС на водача Р.К.К., с № *** до отстраняване на нарушението, но за не повече
от една година.
С допълнителна
молба вх. на Административен съд- Перник
рег. № 434/13.02.2023г. жалбоподателят уточнява, че жалбата му е насочена
единствено и само срещу оспорения административен акт в частта, с която е
наложена принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б.
„б“ от ЗАвПр - временно спиране от
движение на лек автомобил ***“ с рег. № ***,
кат. М1, собственост на Ж.П.К. до отстраняване на нарушението, но за не повече
от 12 месеца, като прави уточнени , че в останалата част оттегля жалбата си,
поради липса на правен интерес, от оспорване на ЗППАМ № РД-14-121/13.01.2023г.
в частта, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 106а,
ал. 1, т. 4, б. „в“ от ЗАвПр – временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС на водача Р.К.К., с № *** до отстраняване на нарушението, но
за не повече от една година.
Жалбоподателят
счита заповедта за незаконосъобразна, твърди че същата е издадена при
неспазване на установената от закона форма, допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, нарушение на материалноправните
разпоредби и целта на закона. Моли съда да отмени административния акт в
обжалваната част.
Ответникът
по жалбата – началникът на Областен отдел на „Автомобилна
администрация‘ – Перник, не застъпва становище по същата.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, и не се представлява.
По делото е постъпила молба вх. № 617/28.02.2023 г. от адв. В.К. – процесуален представител на
жалбоподателя, с която заявява, че поддържа жалбата, няма доказателствени
искания и излага съображения по същество, моли жалбата да бъде уважена като
основателна и съответно да се отмени ЗППАМ като незаконосъобразна в обжалваната
част. Претендира присъждане на съдебни разноски, в условията на чл. 38, ал. 1,
т. 2 , във вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗА.
В
съдебно заседание ответникът по жалбата – началникът на
Областен отдел на „Автомобилна администрация‘ – Перник, редовно призован, се явява лично. Възразява срещу жалбата, поддържа становище,
че издаденият акт е законосъобразен, моли съда да отхвърли същата. Не претендира
присъждане на съдебни разноски.
Съдът,
като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№ 333534 от 12.01.2023 г., съставен от Д.Д. – инспектор от отдел „Контрол“ към
РД „АА“ – гр. София, (лист 5), в
присъствието на свидетеля Й.Ц.П. от гр. София, при съвместна проверка със
служители на КАТ-Пътна полиция и служители на сектор ПИП при ОД на МВР –
Перник, е установено, че на 12.01.2023г., около 18:00 часа. в гр. Перник, на
ул. „***“, на кръстовището с ул. „***“, с посока на движение към кв. „***“, Р.К.К.
управлява лек автомобил ***“, с рег. № ПК***ВР, от категория М1, собственост на
Ж.П.К., с адрес ***, като превозва четири броя пътници срещу заплащане, без да притежава лиценз за международен превоз на
пътници срещу заплащане или лиценз за превоз на пътници на територията на Р.
България или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз
на пътници. Установено е още, че маршрута на
превоза е от гр.
Перник за гр. София, като пътниците заплащат за услугата цена от 3.60 лв., за всеки, което се доказва от показанията им.
Актът е подписан от
Р.К.К. с възражение, че пътниците в автомобила са негови колеги, а
взетите пари са за гориво.
Със ЗППАМ №
РД-14-121/13.01.2023г. на началника на Областен отдел на „Автомобилна
администрация‘ – Перник (лист 12), оправомощен със заповед
РД-01-553/23.11.2021г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, (лист 13), спрямо жалбоподателя Ж.П.К., в
качеството й на собственик на лек автомобил ***“, с рег. № ПК***ВР, от категория
М1, на основание чл. 106а, ал. 1, т.
1, б. „б“ от ЗАвПр е приложена ПАМ – временно
спиране от движение на лек автомобил ***“ с рег. № ***, кат. М1, собственост на Ж.П.К. до
отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца. Заповедта е мотивирана от фактическа страна с
констатациите в съставения АУАН, а именно, че на 12.01.2023г., около 18:00
часа. в гр. Перник, на ул. „***“, на кръстовището с ул. „***“, с посока на
движение към кв. „***“, Р.К.К. управлява лек автомобил ***“, с рег. № ПК***ВР,
от категория М1, собственост на Ж.П.К., с адрес ***, като превозва четири броя
пътници срещу заплащане, без да притежава лиценз за
международен превоз на пътници срещу заплащане или лиценз за превоз на пътници
на територията на Р. България или удостоверение за регистрация за извършване на
таксиметров превоз на пътници.
Заповедта
е връчена на Р.К.К. на дата 13.01.2023г, но по
делото липсват доказателства да е връчена на настоящия жалбоподател, въпреки
това не са налице съмнения относно нейната срочност, тъй като жалбата срещу административния
акт е депозирана на 18.01.2023г. пред административния орган.
По
делото са представени още четири броя сведения на пътниците в процесния
автомобил, а именно: А.Г.А. (лист 8), Н.И.К. (лист 7), В.К.В. (лист 6) и Е.Г.К.
(лист 9), от които става ясно, че същите работят в гр. София, пътували са и
друг път с Р.К.К., като за предоставената услуга – превоз от гр. Перник до гр. София, му заплащат цена от 3.60 лв. за всеки пътник.
По
делото е представена още заповед № 304/11.07.2022г на изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (лист 14), от
която е видно, че В.В.Б. е назначен на длъжност началник на Областен отдел на
„Автомобилна администрация‘ – Перник, за срок от една година, считано от 11.07.2022г.
Представени са още свидетелство за
регистрация на МПС, част II, № ********* (лист 11), от което е видно, че процесния
автомобил е собственост на Ж.П.К. и свидетелство за управление
на МПС № *** и талон към СУ на МПС № 7008095 на Р.К.К. (лист 10).
Горната
фактическа обстановка се възприе от представените с административната преписка
документи, които се приемат от съда като годни доказателства.
С оглед
установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, при преценка
на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания акт с
оглед наведените с жалбата основания и правомощията си по чл. 168, ал. 1 от АПК, прави следните правни изводи:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, срещу акт подлежащ на основание чл. 107, ал. 2 от ЗАвПр на пряк съдебен контрол,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Обжалваният акт е издаден от материално и
териториално компетентен орган.
По
делото се представиха конкретно относими доказателства за заеманата от
ответника длъжност, а именно заповед № 304/11.07.2022г на изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (лист 14), от
която е видно, че В.В.Б. е назначен на длъжност началник на Областен отдел на
„Автомобилна администрация‘ – Перник, за срок от една година, считано от
11.07.2022г.
Съгласно
чл. 107, ал. 1 от ЗАвПр принудителните административни мерки по чл. 106 и чл.
106а от ЗАвПр, се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или
упълномощени от него длъжностни лица.
Административният
орган, издал заповедта, е оправомощен да прилага ПАМ по ЗАвПр със заповед
РД-01-553/23.11.2021г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, (лист 13), а
именно в точка 7 от цитираната заповед.
С оглед изложеното, не са налице основания
за отмяна на оспорената заповед в
условията на чл. 146, т. 1 от АПК.
По отношение на съответствието на акта с
установената от закона форма съдът съобрази следното:
Оспорената
заповед е издадена в писмена форма, мотивирана е съгласно чл. 107, ал. 1 от ЗАвПр,
както и отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл.
2 от АПК, съдържа посочване на адресат и издател, датирана е, подписана е от
издателя си, посочени са фактическите и правни основания за издаването й (чл.
59, ал. 2, т. 1-4 и т. 7 и от АПК).
Съгласно
чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК, когато административният акт се издава в писмена
форма, трябва да съдържа разпоредителна част, определяща правата или
задълженията, начинът и срокът на изпълнение. Оспореният акт съдържа
разпоредителна част, в която е посочено прилагането на конкретната, предвидена
в закона мярка, посочен е начин на изпълнението ѝ, а именно по реда на
ал. 3 на чл. 106а от ЗАвПр, но не е определен конкретен срок за изпълнение на мярката
– посочен е срок …."до
отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца"…., което представлява
буквално пренасяне на текста на приложимата правна норма, липсва конкретизация относно
продължителността на срока, респективно мотиви касателно срока за прилагането ѝ. Допуснатото
е съществен порок на формата на акта, който съставлява самостоятелно основание
за отмяната му по чл. 146, т. 2 от АПК.
В хода на административното производство не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
При извършената служебно проверка
не се констатираха допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да са основание за отмяна на оспорвания административен акт по чл.
146, т. 3 от АПК.
По отношение на съответствието на акта с
материалноправните разпоредби съдът съобрази следното:
Заповедта
в обжалваната част е издадена на основание чл. 106а, ал. 1, т.
1, б. „б“ от ЗАвПр.
По смисъла на чл.
106а, ал. 1 от ЗАвП, за преустановяване на административните нарушения по този закон се
прилагат изрично предвидените в него ПАМ, поради което те са от вида на
преустановяващите. Именно такива е приложената в случая мерка: по чл. 106а, ал. 1, т.
1, б. „б“ от ЗАвПр изразяваща се във "временно спиране от движение на моторно
превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12
месеца".
Съгласно
чл. 24, ал. 1 от ЗАвПр „таксиметров превоз на пътници се
извършва от лица по чл.
12, ал. 1 с автомобили, включени към удостоверението за регистрация за
таксиметров превоз на пътници, за които има издадено разрешение от съответната
община, на територията на която ще се извършва превозът, и които отговарят на
изискванията на наредбата по чл.
12а, ал. 5“. Съгласно чл. 24а, ал. 1 от ЗАвПр „разрешението за таксиметров превоз на
пътници се издава от кметовете на общини или оправомощени от тях длъжностни
лица на територията на общината, на която ще се извършва превозът, за всеки
отделен автомобил. В разрешението се вписват и водачите, които ще извършват
дейността от името на регистрирания търговец, но за своя сметка“.
Предпоставка за прилагане и на ПАМ е извършен таксиметров превоз на пътници с МПС, което не е включено в списък към
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници или
е без разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници
за съответната община, като мярката се налага спрямо автомобила, с който е извършен превозът.
Анализът на визираните норми обосновава извод, че за да се
приложи ПАМ е необходимо кумулативното наличие на следните условия: 1) да е извършен
таксиметров превоз на пътници и 2) превозът да е осъществен с МПС, което не е
включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров
превоз на пътници или е без разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници
за съответната община.
Съгласно легалната дефиниция на § 1,
т. 26 от ДР на ЗАвтП, "Таксиметрови превози" са
превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или
от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя
сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, които
водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента
цел.
В случая по делото са налице данни за
осъществяването на таксиметров превоз на пътници от Р.К.К., с автомобил собственост на настоящия
жалбоподател, както и че този превоз е извършен срещу
заплащане. Представени са сведения на
превозваните пътници, от които се установява, че те са пътували и друг път с Р.К.К., като за предоставената услуга – превоз от гр. Перник до гр. София, му е заплащана цена от 3.60 лв. за всеки пътник. Изложеното доказва, че превозът е извършен с
търговска цел и опровергава твърдението на Р.К.К. за подялба на разходите за гориво. Превозът е извършен с цел печалба,
каквато е търговската цел на занятието, което отличава търговската дейност от
обикновеното гражданско споразумение. Доказан е както размерът на договореното
възнаграждение за превоза, така и направеното от пътниците в автомобила плащане
на тази цена.
Втората
предпоставка за прилагане на ПАМ
по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗАвПр е да се докаже, че за превозното
средство, с което е осъществен таксиметровия превоз
на пътници не е включено в списък към удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници или е без разрешение
за извършване на таксиметров превоз на пътници за съответната община. В
жалбата не са наведени доводи и не са представени доказателства в обратна
наскока, което предопределя извода, че е
осъществен фактическия
състав на разпоредбата на чл. 106а,
ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗАвПр
за налагане на
процесната принудителна административна мярка, поради което не е налице основание по чл. 146, т. 4
от АПК за отмяна на оспорвания административен акт
По
отношение съобразяване при издаването на оспорвания административен акт на
целта на закона.
Заповедта
за прилагане на ПАМ, като индивидуален административен акт подлежи на проверка
за законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, включително и по т.
5 от същия.
С
процесната заповед в обжалваната част е приложена ПАМ за срок „до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца", с което не е определен срока
на мярката, а възпроизведена разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т.
1, б. „б“ от ЗАвПр. С това административният орган, като е допуснал съществено нарушение
във връзка с изискванията установени към формата на административния акт, което
вече се посочи по-горе, безспорно е създал и правна несигурност, тъй като
липсата на посочен конкретен срок, в който мярката е валидна, препятства
съдебната проверка за съответствие на приложената ПАМ с целта на закона,
въпреки установеното нарушение на ЗАвПр. Липсата
на конкретизация относно продължителността на срока, респ. излагането на мотиви
в тази насока, обосновават извод за нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6,
ал. 2 от АПК, който предвижда, че административният акт и неговото
изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. Безспорно е, че една от
целите на закона е да се осигури безопасност на автомобилните превози на
пътници, но това трябва да става със законосъобразни средства.
По изложените съображения жалбата
се явява основателна, поради което заповедта в оспорената част по прилагане на
ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „б“
от ЗАвПр, като страдаща от съществен порок на формата, свързан основно с
неопределяне, респективно, с липса на мотиви касателно срока, за който се прилага
ПАМ и на свой ред препятстващо и съдебната проверка за съответствие на акта с
целта на закона, предопределя същата да бъде отменена като незаконосъобразна.
Относно разноските:
Предвид
изхода на спора, искането на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски, в условията на чл. 38, ал. 1, т.
2, във вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗА, като направено своевременно, се
явява основателно. Във връзка с изложеното, ответникът, на основание чл. 143,
ал. 1 от АПК, следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебни
разноски в размер на 1010 (хиляда и десет ) лева, от които 10 (десет) лева
платена държавна такса за образуване на производството и 1000 (хиляда ) лева, адвокатско
възнаграждение, определено в минимален размер, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК,
Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-121/13.01.2023г. на
началника на Областен отдел на „Автомобилна администрация‘ – Перник в частта, с
която на основание е чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗАвПр е наложена ПАМ - временно спиране от
движение на лек автомобил ***“ с рег. № ***,
кат. М1, собственост на Ж.П.К. до отстраняване на нарушението, но за не повече
от 12 месеца.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“, да
заплати на Ж.П.К., ЕГН **********, адрес: ***, съдебни разноски в размер на 1010.00 лв. (хиляда и десет
лева).
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се
изпрати на страните по реда на чл. 137
от АПК.
СЪДИЯ: