Р Е
Ш Е Н
И Е № 299,
24.10.2018г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД -
ИСПЕРИХ
На двадесет и шести
септември през 2018 година,
в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Димитринка
КУПРИНДЖИЙСКА
Секретар: Анна
Василева,
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 131 по описа за 2018 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание
чл.422 от ГПК.
Производството е образувано по
постъпила искова молба вх.№ 616/13.02.2018г. на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, адрес: гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
п.к.1766, представлявано от Оле Бьорн Шулстъд, гражданин на Норвегия –
изпълнителен директор, действащ чрез И.Г.А. - юрисконсулт, против Е.С.Ш., ЕГН:**********,
адрес: ***, като моли съда да постанови решение, с което да приеме за
установено, че ответникът има парично задължение към дружеството в общ размер
на 874.30 лева, от които 733.44(седемстотин
тридесет и три лв. и 44ст.) лева – главница по договор за мобилни услуги за номер
359895677785, 140.86(сто и четиридесет лв. и 86ст.) лева –
лихва за периода от 21.11.2015г. до 10.10.2017г., законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда 10.10.2017г. до
окончателното изплащане на вземането. Претендира и за разноските по заповедното
производство и в настоящото производство.
Твърди, че между ищеца и ответникът е бил сключен
договор за мобилни услуги от 01.12.2014г., с които са били предоставени
далекосъобщителни услуги. Тъй като към момента на сключване на договора Е.Ш.
била непълнолетна, същият бил подписан от законен представител на ответницата.
В договора били посочени всички детайли и условия по избрания тарифен план от
потребителката, правата и задълженията на страните, неговия срок, както и
неблагоприятните последици за потребителя в случай на прекратяване на договора
по нейна вина или инициатива. Ищецът бил изпълнил задължението си да предостави
ползването на мобилни услуги на ответницата, срещу което издавал ежемесечно
фактури. Потребителката заплащала редовно и изцяло в срок задълженията си до
издаването на фактура № ********** от 05.08.2015г. на стойност 298.13лв. и
фактура № ********** от 05.09.2015г. на стойност 201.58лв. След като
ответницата не заплатила задълженията си по тези две фактури, ищецът
първоначално ограничил ползването на услугите,а в последствие едностранно
прекратил договора, като начислили и съответната неустойка съгласно чл. 11 от
договора.
В последствие ищцовото дружество предприело постъпки и
по реда на чл.410 от ГПК се снабдило със Заповед за изпълнение на парично
задължение за същото вземане по ч.гр.д.№ 877/2017г. по описа на РС - Исперих.
Поради обстоятелството, че заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК и по указание на съда, ищецът депозирал в срок настоящия иск за
установяване на вземането си.
В съдебно заседание за ищеца не се явява представител.
С исковата молба е направил искане, в случай, че не се яви негов представител в
първото по делото открито съдебно заседание, да се даде ход и същото да бъде
разгледано в негово отсъствие.
В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на
чл.131 от ГПК, ответникът, чрез особен представител адв.С.Д. ***, депозира
такъв, като счита иска за допустим, а по неговата основателност заявява, че ще
вземе отношение след събиране на всички доказателства по делото. Няма
възражения срещу иска и обстоятелствата, на които се основава същия. Не
възразява да се приемат доказателствата, представени с исковата молба, заявява,
че ще се ползва от тях. Счита, че за сметка на ищеца следва да бъде назначена
експертиза със задача на вещото лице да извърши проверка и даде отговор на
въпроса заплащани ли са ползваните услуги по издадените фактури.
В съдебно заседание ответникът не се явява. Особеният
представител адв.С.Д. депозира молба, с която заявява, че не се противопоставя
делото да се гледа в нейно отсъствие. Поддържа изцяло писмения отговор. С оглед
представените по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, счита иска за основателен и доказан
по размер.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното: На 01.12.2014г. ищецът и ответникът
сключили представения по делото договор за мобилни услуги. Тъй като към момента
на сключване на договора Е.Ш. била непълнолетна, същият бил подписан от законен
представител на ответницата – нейната майка Мими Младенова Исаева. В договора
били посочени всички детайли и условия по избрания тарифен план от
потребителката, правата и задълженията на страните, неговия срок, както и
неблагоприятните последици за потребителя в случай на прекратяване на договора
по нейна вина или инициатива. В чл. 11 от договора е посочено, че ако същият
бъде прекратен през първоначалния срок по вина или инициатива на потребителя,
същия дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на
този срок. Първоначалният срок на договора е 24 месеца, считано от 01.12.2014г.
до 01.12.2016г., а месечната абонаментна такса – 19.99лв.
Ищецът е изпълнил задължението си да предостави
ползването на мобилни услуги на ответницата, срещу което е издавал ежемесечно
фактури. Потребителката заплащала редовно и изцяло в срок задълженията си до
издаването на фактура № ********** от 05.08.2015г. на стойност 298.13лв., с
краен срок на плащане 20.08.2015г. и фактура № ********** от 05.09.2015г. на
стойност 201.58лв., с краен срок на плащане 20.09.2015г. В първата фактура е
отразен размера на ползваните от потребителя услуги за предходен отчетен период
05.07.2015г. – 04.08.2015г. в размер на 278.63лв., представляващи начислена
сметка за ползвани услуги в роуминг извън предоставените в пакета, както и
авансова месечна такса за следващия отчетен период в размер на 19.99лв. Във
втората фактура е отразен размера на ползваните от потребителя услуги за
предходен отчетен период 05.08.2015г. – 04.09.2015г. в размер на 181.57лв.,
представляващи начислена сметка за ползвани услуги в роуминг извън
предоставените в пакета, както и авансова месечна такса за следващия отчетен
период в размер на 19.99лв. След като ответницата не е заплатила задълженията
си по тези две фактури, ищецът първоначално е ограничил ползването на услугите,
а в последствие едностранно е прекратил договора, като начислили и съответната
неустойка съгласно чл. 11 от договора във фактура № ********** от 05.11.2015г.
на обща стойност 240.39лв.
От заключението на вещото лице по
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза е видно, че задълженията на
длъжника по договора възлизат на обща стойност от 876.31лв., включително 733.44лв.
главница и законна лихва върху дължимите суми за периода на забава, считано от
датата на падежа – 21.11.2015г. до 11.10.2017г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК), в размер на 142.87лв. В счетоводството на
дружеството не са налице данни за извършени плащания по цитираните фактури
Вследствие на забавата от страна на
ответника и неиздължаване в срок на дължимите суми, ищцовото дружество
предприело постъпки и със заявление сезирало заповедно производство по ч.гр.д.№
877/2017г. по описа на РС-гр.Исперих, по което и по реда на чл.410 от ГПК се
снабдява със Заповед от 13.10.2017г. за изпълнение на парично задължение. Поради
обстоятелството, че заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК и по
указание на съда, ищецът депозирал в срок настоящия иск за установяване на
вземането си.
В производството по делото ищцовото дружество е
направило съдебни разноски в размер на 940.00 лева: дължима ДТ при подаване на
заявлението по ч.гр.д.877/2017г. в размер на 25.00лв. и при завеждане на иска –
75.00лв., 150.00лв. за възнаграждение на вещо лице, 300.00лв. за възнаграждение
на особен представител, 90.00 лева – юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.877/2017г.
и 300.00лв. за юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело.
Въз основа на така изложеното от
фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи: Предявеният иск за
установяване на парично вземане е допустим и намира правното си основание в
разпоредбата на чл.422 от ГПК. Същият е предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК,
при спазване указанието на РС-гр.Исперих по ч.гр.д.№ 877/2017г. по описа на
съда, дадено към заявителя и ищец в настоящото производство. При условията на
чл.422, ал.1 от ГПК искът се смята предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 12.10.2017г.
Разгледан по същество – искът е
основателен. Установените по делото фактически обстоятелства сочат на
възникнало между ответника и Теленор България АД договорно правоотношение във
връзка с предоставени от Теленор България АД в полза на
ответника мобилни телефонни услуги. В качеството си на абонат на мобилни
телефонни услуги ответницата е ползвала такива, за което са й били издадени два
бр.фактури, но не е изпълнил към датата на падежа на всяка една от фактурите договорните
си задължения да заплати сумите по тях по начина и в сроковете, уговорени между
страните, поради което и в условията на чл. 11 от процесния договор е възникнало
правото на ищеца да прекрати едностранно договора и да начисли уговорената
неустойка. Тези обстоятелства се установяват по категоричен начин от писмените
доказателства по делото и от заключениетона вещото лице по назначената ССчЕ,
които съдът възприема изцяло като неоспорени от ответника.
При спазване правилата за
разпределяне на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/, в тежест на
ответника е да докаже, че е изпълнил паричното си задължение към ищеца или че
са настъпили други правопогасяващи задължението му обстоятелства. Същият не е
сторил това, като не ангажира пред съда ползващи го и допустими според закона
доказателства, установяващи изпълнение на задължението му за плащане на
претендираното от него парично задължение /погасяване на получения от него
паричен кредит/.
Съобразено с установените по делото обстоятелства, задълженията по процесните
фактури се явяват доказани до размера на претендираните 733.44лв., поради което
искът следва да бъде уважен изцяло.
Като обусловен от изхода на главния иск, основателен и доказан се явява и
аксецорния иск за мораторна лихва за периода от 21.11.2015г. до 11.10.2017г. в
размер на 140.86лв. Действително съгласно заключението на вещото лице дължимата
лихва за посочения период е по-голяма – 142.87лв., но доколкото ищецът не е
направил искане за изменение на иска в тази част, съдът е длъжен да се
произнесе до размера на поисканото.
Такова обезщетение, в размер на законната лихва върху главницата, се следва
и за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК – 12.10.2017г., от който момент се счита предявен и
искът за установяване на вземането до окончателното му изплащане.
При горния изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество направените от него разноски в настоящото производство и по
ч.гр.№877/2017г. (съобразно т.12 от ТР 4/2013 от
18.06.2014г. на ВКС), в общ размер на 940.00лв.
Воден от изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 от ГПК, по отношение на ответника Е.С.Ш.,
ЕГН:**********, адрес: ***, че същата има парично
задължение към „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, адрес:
гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, п.к.1766, представлявано
от Оле Бьорн Шулстъд, гражданин на Норвегия – изпълнителен директор, в размер на 874.30 лева, от
които 733.44(седемстотин тридесет и три
лв. и 44ст.) лева – главница по договор за мобилни услуги за номер 359895677785,
140.86(сто и четиридесет лв. и 86ст.)
лева – лихва за периода от 21.11.2015г. до 10.10.2017г., законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда 11.10.2017г.
до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Е.С.Ш., ЕГН:**********, ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, адрес:
гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, п.к.1766, представлявано
от Оле Бьорн Шулстъд, гражданин на Норвегия – изпълнителен директор, сумата от 940.00 /деветстотин и четиридесет/ лева – направени разноски в
настоящото производството и по ч.гр.д.№877/2017г. по описа на РС - Исперих.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
След влизане в сила на съдебното решение,
препис от него да се приложи по ч.гр.д.№877/2017г. на РС-гр.Исперих с оглед на
правните последици по чл.416 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: