Решение по дело №7040/2020 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260916                                               29.06.2021 г.                                            гр. Бургас 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд,                                                   XXXVIII – ми граждански състав

на двадесет и втори юни                                              две хиляди двадесет и първа година в открито съдебно заседание в състав:

 

                                                                                          Районен съдия: Невена Ковачева

 

Секретар: Станка Добрева

Като разгледа докладваното от съдията Ковачева

гражданско дело № 7040 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „Ай ти еф груп” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Александър Стамболийски № 84-86, представлявано от Ф.Д.и С. А., с която се моли съда да приеме за установено, че ответникът В.К.А., ЕГН **********, адрес: *** дължи на ищеца сумата от 1255,12 лева по договор за потребителски кредит „Гет Кеш” № 228235 от 28.05.2018 г. и общите условия към него, от които главница в размер на 700 лева, възнаградителна лихва в размер на 53,52 лева за периода от 01.11.2018 г. до 14.02.2019 г., 278,48 лева неустойка по т. 6. 6 от договора за недаденото обезпечение на кредитора за периода от 01.11.2018 г. до 14.02.2019 г., 150 лева такса за извънсъдебно събиране на просрочен кредит и обезщетение за забавеното плащане на главницата в размер на 73,12 лева за периода от 15.02.2019 г. до 12.03.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата от подаването на заявлението – 16.07.2020 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3883/2020 г. на БРС.

Твърди се, че между страните е сключен договор за потребителски кредит с краен падеж 14.02.2019 г. Кредитополучателят не е погасил нито една вноска.

Моли се за уважаване на исковете и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Ответникът чрез особен представител е оспорил исковете. Посочил е, че клаузата, която уговаря договорна лихва, нарушава принципа на справедливост. Претендираната неустойка също не е дължима, тъй като по съществото си представлява скрита печалба за кредитора. Счита, че договорът е недействителен, тъй като съдържа неравноправни клаузи съгласно разпоредбите на ЗПК.

Моли се съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Правната квалификация на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК.

Между страните е сключен договор за потребителски кредит „Гет кеш” № 228235/28.05.2018 г., допълнен с анекс от 17.10.2018 г. по транш с пореден номер 252028. Със същия ищцовото дружество е предоставило на ответника потребителски кредит в размер на 700 лева, а кредитополучателят се е задължил да върне сумата на 8 равни двуседмични вноски по 94,19 лева с краен падеж 14.02.2019 г. Размерът на възнаградителната лихва за целия срок на договора е общо 53,52 лева, като размерът й е 40 % годишно, а на ГПР – 48,70 %. Уговорено е, че при непредоставяне на обезпечение по кредита, посочено в чл. 6 от договора, А. дължи неустойка в размер на 278,48 лева. Приложени са и погасителен план и общи условия към договора. От представената разписка от 17.10.2018 г. се установява, че А. е получил в брой от служител на дружеството сумата 700 лева.

Ищецът претендира плащане на цялата сума по кредита на основание настъпила изискуемост на 14.02.2019 г. – краен срок на договора.

Предвид така събраните и осъдени доказателства, съдът намира, че е установено наличието на валидно облигационно отношение между страните по повод сключен договор за заем, по силата на който на 17.10.2018 г. ищцовото дружество е предоставило в заем на ответника сумата от 700 лева, а А. се е задължил да я върне, ведно с уговорената в нея възнаградителна лихва, на 8 равни вноски с падеж на последната 14.02.2019 г. Въпреки разпределената от съда доказателствена тежест, ответникът не е установил в производството плащане на задълженията си в срок, включващи главница и лихва. Не са наведени и твърдения в тази насока. Ето защо предявеният иск за заплащане на главница по договора в размер на претендираната сума е основателен и следва да се уважи изцяло, доколкото размерът е установен посредством представените по делото писмени доказателства, не се оспорва от ответника.

Съдът намира за основателно възражението на процесуалния представител на ответника за недействителност на сключения договор за кредит. За процесното правоотношение приложим е Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. В случая таксата за извънсъдебно събиране и неустойката, дължими от кредитополучателя, очевидно не са включени в размера на годишния процент на разходите, посочен в договора. Ето защо следва да се приеме, че и задължението по чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 ЗПК не е изпълнено. Това води до предвидената в чл. 22 ЗПК недействителност на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Следва да се отбележи още, че са основателни доводите на процесуалния представител на ответника за прекомерност на уговорената възнаградителна лихва. Размерът й е 40 %, видно от т. 4.1 от договора за кредит, като същата възлиза на сумата 53,52 лева за целия срок на договора. В практиката си ВКС приема, че като критерий за преценка за наличието на нищожност на договорната клауза за възнаградителна лихва е съотношението на размера на уговорената възнаградителна лихва с размера на законната лихва за забава, както и наличието или липсата на предоставени обезпечения за вземанията на кредитора. При необезпеченост на вземанията на кредитора, какъвто е настоящият случай, клаузата е нищожна поради накърняване на добрите нрави, ако надвишава трикратния размер на законната лихва. В случая същата надвишава този размер, поради което клаузата е нищожна.

По отношение на искането за присъждане на неустойка съдът намира същото за неоснователно, тъй като клаузата на чл. 6.6 от договора е неравноправна съгласно чл. 143, т. 5 от Закона за защита на потребителите, който гласи, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В случая неустойка е уговорена за неосигуряване на обезпечение и като такава излиза извън типичната й функция да е дължима при неизпълнение на поетите насрещни задължения по договор. Дори при изпълнение на поетите задължения за връщане на заетата сума ведно със съответната възнаградителна лихва отново съобразно уговорките по договора се дължи претендирана неустойка, което противоречи на същността на неустоечната клауза. Същата се явява при това положение уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 Закона за потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния процент на разходите, поради което и на основание чл. 21 ЗПК е нищожна и плащане по нея не се дължи. Ето защо и искът по чл. 92 ЗЗД следва да се отхвърли.

По отношение на претендираната такса за извънсъдебно събиране съдът намира следното: съгласно императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Няма и доказателства услугите, за които да се дължи допълнителна такса, да са предоставени. Ето защо и искът следва да се отхвърли.

Ето защо съдът намира, че исковете са частично основателни. Следва да се уважи искът за главница, а исковете за присъждане на договорна лихва, неустойка и такса за извънсъдебно събиране са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Върху главницата е дължима и лихва за забава в размер на законната за претендирания период от 15.02.2019 г. до 12.03.2020 г. Съдът направи изчисления на дължимата законна лихва в онлайн калкулатор, като същата възлиза на сумата 76,22 лева. Размерът на претенцията е по-нисък, поради което следва да бъде изцяло уважена.

Частичното уважаване на претенциите налага и уважаване молбата на ищеца с правно основание чл. 78, ал. 1 ГПК за присъждане на направените в настоящото и в заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковете, съдебно-деловодни разноски в общ размер от 603,60 лева.

Мотивиран от изложеното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК по отношение на В.К.А., ЕГН **********, адрес: ***, че дължи на „Ай ти еф груп” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Александър Стамболийски № 84-86, представлявано от Ф.Д.и С. А., сумите 700 лева главница по договор за потребителски кредит „Гет Кеш” № 228235 от 28.05.2018 г., 73,12 лева обезщетение за забава за периода от 15.02.2019 г. до 12.03.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата от подаването на заявлението – 16.07.2020 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3883/2020 г. на БРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца 53,52 лева възнаградителна лихва за периода от 01.11.2018 г. до 14.02.2019 г., 278,48 лева неустойка по т. 6. 6 от договора за недаденото обезпечение на кредитора за периода от 01.11.2018 г. до 14.02.2019 г., 150 лева такса за извънсъдебно събиране на просрочен кредит.

ОСЪЖДА В.К.А., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „Ай ти еф груп” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Александър Стамболийски № 84-86, представлявано от Ф.Д.и С. А., сумата от 603,60 лева (шестстотин и три лева и шестдесет стотинки), представляващи направени в настоящото и заповедното производство съдебно-деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред БОС.

 

 

  Районен съдия: Н. Ковачева

Вярно с оригинала!

С. Добрева   .................................