Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 23.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на двадесет и
четвърти септември през две хиляди и двадесета
година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 7954 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.
В
Плевенският районен съд е постъпила искова молба от „Ф.И.” ЕАД-***против Н.П.Г., ЕГН **********,***,
за признаване за установено спрямо ответника, на основание чл.422, ал.1 от ГПК,
че същия дължи сумата в размер на 493,07 лв. – главница и сумата в размер на
147,80лв - лихва за забава за периода от 28.04.2015г. до 30.05.2017г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК – 23.07.2019г. до окончателното изплащане.
Ищецът
твърди, че процесните вземания произтичат от Договор за потребителски кредит
№********* от 30.04.2015г., сключен между ответника и ***, по силата на който
соченото дружество предоставило на ответника кредит в размер на 500лв., а
кредитополучателя се задължил да върне сумата на 60 броя седмични погасителни
вноски, ведно с добавка, съставляваща печалбата на кредитора. Твърди се, че
длъжникът не изпълнявал всички свои задължения по договора в уговорения срок и
преустановил плащанията, като падежът на първата непогасена вноска настъпил на
30.05.2015г., при което считано от следващия ден длъжникът изпаднал в забава и
се начислявало обезщетение в размер на законната лихва. Сочи се, че крайният
срок за изпълнение на договора настъпил
на 23.06.2016г., с което станал изискуем целия неизплатен остатък от задължението.
Твърди се още, че на 28.07.2016г. между *** и „Ф.И.“ ЕАД бил сключен договор за
прехвърляне на вземания, по силата на който произтичащите от процесния договор
вземания били цедирани в полза на ищеца. Сочи се, че в изпълнение на
задължението си по чл.99, ал.3 от ЗЗД цедента упълномощил ищеца да уведоми
длъжника за прехвърлянето на вземанията, за което било изпратено писмено
уведомление до кредитополучателя чрез ***, но пратката била върната в цялост
като непотърсена. Навеждат се доводи, че връчването на съобщението като
приложение към исковата молба има същите последици на уведомяване на длъжника.
Излага се, че цесионера претендирал вземанията по реда на чл.410 от ГПК и в
производството по ч.гр.д.№***била издадена заповед за изпълнение, но при условията на чр.415, ал.1, т.2 от ГПК били дадени указания на длъжника за
предявяване на установителен иск.
Ответникът Н.П.Г.
е представляван в исковото производство от особен представител, който в депозирания
писмен отговор е ангажирал становище за неоснователност на исковите претенции. Оспорва твърдения факт
на сключване на процесния договор за кредит, като твърди, че договорът не бил
подписан от ответника. Релевира възражение за нищожност на писменото
съглашение, т.к. било изготвено на шрифт
по-малък от 12, което се явявало в противоречие с нормата на чл.10, ал.1
от ЗПК. Навеждат се доводи, че липсвали доказателства за представителната власт
на лицето, подписало договора от името на кредитодателя. Оспорва и твърдението,
че ответникът е получил заемната сума. Оспорва вземанията по размер. Релевира и
доводи за липса на представителна власт на лицето, подписало приложеното към
исковата молба удостоверение и уведомление, изходящо от цеденка.
Съдът като
прецени събраните в хода на производството доказателства и обсъди доводите на
страните намира за установено следното от фактическа страна :
Исковете
са предявени в законоустановения едномесечен срок от връчване на указанията на
заповедния съд по ***, поради което са допустими и следва да се разгледат по
същество.
Ищецът е
представил Формуляр за кандидатстване на кредит, изходящ от ответника и Договор
за потребителски кредит от 30.04.2015г., сключен между ***, в качеството на
кредитодател и ответника Н.П.Г., в качеството на кредитополучател, от които се
установява, че по силата на това съглашение кредитодателя е предоставил на
кредитополучателя кредит в размер на 500лв.
Според
обективираното в договора, страните са приели фиксиран размер на
възнаградителна лихва от 98,62лв. Предвидена е била такса за оценка на досие в
размер на 25лв. Страните са предвидили също така възможност за ползване на
услугата ***и такса за нея в размер на 391,49лв. Според регламентираното в чл.
25 от договора за кредит, при избор на тази услуга от длъжника, служител на
кредитора е следвало да предаде на кредитополучателя на посочения в договора
адрес сумата по кредита, както и всяка седмица да посещава адреса, за да събира
дължимите вноски. Посочено е в същия
текст, че 30 % от таксата се равнява на разходите, свързани с организирането на
тази услуга (напр. транспортни разходи)
Страните по
правоотношението са приели, че кредитът е следвало да бъде погасяван на
седмични вноски – общо 60 на брой, всяка в размер на 16,92лв. и последна в
размер на 16,83лв., като първата е била дължима на 07.05.2015г.
Видно е от
отразеното в чл.27 от Договора, че потребителят е декларирал с подписване на
съглашението, че е получил от кредитодателя уговорената главница.
В о.с.з. на
13.07.2020г. е открито производство по оспорване автентичността на
представените от ищеца Формуляр за кандидатстване за кредит и Договор за потребителски кредит от
30.04.2015г., носещи подпис на ответника (приложени в оригинал на л.62 – л.66
от делото).
От
изслушаното в о.с.з. на 24.09.2020г. заключение по допуснатата
съдебно-графологична експертиза се установява, че подписите на заявител в оспорения
Формуляр за кандидатстване за кредит и на клиент в оспорения Договор за
потребителски кредит са положени от ответника Н.П.Г.. Това експертно заключение
се възприема изцяло от съда, като обективно, компетентно и неоспорено от
страните. При така установеното от него, съдът намира, че оспорването не беше
успешно проведено.
От
изслушаното в о.с.з. на 24.09.2020г. заключение по допуснатата
съдебно-техническа експертиза се установява, че използваният шрифт на целия
Договор е един и същ за всички страници, а именно вградения в ОС ***Вещото лице
е дало заключение, че ползваният размер на шрифта за целия документ е 11.5 или
11 пункта, което не може да бъде определено точно, т.к. липсва информация за
настройките за печат на принтиращото устройство (формат и мащаб). Експертът е
посочил, че текста на първата и следваща страница от документа изглежда
различен, заради размера на ползваната хартия, която е с различна ширина – 8мм.
по малко от стандартния формат А4. Съдът кредитира и това заключение, т.к. е
изготвено от експерт, разполагащ с необходимите специални знания, мотивирано и
обосновано е, в това число при изслушване на експерта в съдебно заседание, като
в същото време не са налице никакви основания за съмнение в обективността на
вещото лице.
От
изслушаното в о.с.з. на 24.09.2020г. заключение по допуснатата
съдебно-икономическа експертиза се установява, че след сключване на договора
ответника е извършил две плащания, като на 08.05.2015г. е заплатил сума в
размер на 51лв. и на 21.08.2015г. е заплатил сума в размер на 34лв. Кредиторът
е осчетоводил като погасени с тези плащания
първите три погасителни вноски и 0,24лв. от четвъртата погасителна
вноска. Установява се още от експертното заключение, че осчетоводени като
платени са при кредитора 20,91лв. от главницата, 9,03лв. от договорната лихва, 1,23лв.
от таксата за оценка на досие и 19,83лв. от таксата ***Съдът възприема изцяло
обсъденото заключение по съдебно-счетоводната експертиза, като обективно,
компетентно и неоспорено от страните.
Установява
се от приложения препис на Договор за прехвърляне на вземания от 28.07.2016г.,
сключен между ***, в качеството на цедент и „Ф.и.” ЕАД, като цесионер, че
кредитора по процесния договор е прехвърлил в полза на ищеца всички вземания,
произтичащи от договора.
Установява
се също така от представения препис на пълномощно, изходящо от цедента, че е
упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за прехвърляне на техните
задължения.
Представено
е удостоверение, с което цедента е удостоверил изрично, че вземанията,
произтичащи от процесния договор са били цедирани на ищеца.
По делото
е приложено уведомление, изходящо от цедента, чрез пълномощника му и адресирано
до ответника ***Г., с което го уведомява за цедиране в полза на ищеца на
вземания спрямо него, произтичащи от процесния договор за кредит от 30.04.2015г.
Същото не е било връчено преди депозиране на исковата молба.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Установи
се от обсъдените доказателства, че ответника Н.Г. е сключил Договор за кредит с
***, по силата на който е получил в заем
сума
в размер на 500лв., която е следвало да върне на равни месечни вноски за срок
от 60 седмици. Установи се от заключението по съдебно-графологичната
експертиза, че съглашението е било подписано от ответника в качеството на
кредитополучател, както и от него е бил
подписан формуляра за кандидатстване за кредит.
Ирелевантно
е възражението на ответната страна за липса на представителна власт на лицето,
подписало процесния договор от името на кредитора, както и на представителна
власт на подписалия издаденото от цедента удостоверение. В съответствие с
правилото на чл.301 от ТЗ когато едно лице действа от името на търговец без
представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се
противопостави веднага след узнаването. По смисъла на тази законодателна
уредба, единствено представлявания търговец може да се позове на липсата на
представителна власт на представлявалото го по сделка лице и съответно да се
противопостави на действията. На липса на представителна власт не може да се
позовава противната страна по сделката, опитвайки се да избегне изпълнение.
С оглед
установеното от заключението по обсъдената съдебно-техническа експертиза, че
процесния договор за кредит е изготвен на
размер шрифт по-малък от 12, съдът счита, че е сключен в нарушение на
правилото по чл.10, ал.1 от ЗПК. Нормата е императивна и е недопустимо дори
минимално отклонение от определения шрифт. Това прави сключения договор
недействителен в съответствие с разпоредбата на чл.22 от ЗПК, а по правилото на
чл.23 от ЗПК, потребителя дължи връщане само на чистата стойност на кредита или
главницата. Ето защо, съдът не обсъжда действителността на останалите клаузи на
съглашението, в това число за договорна лихва, каквато е претендирана от ищеца.
При така
приетото за недействителност на договора и при съобразяване обсъденото
заключение по съдебно-счетоводната експертиза, установяващо извършени плащания
по съглашението в общ размер на 85лв., съдът счита, че те следва да се приспаднат
от дължимата чиста главница, която е била в размер на 500лв. След приспадане на
платените суми остава непогасена главница в размер на 415лв.
При
използване на онлайн калкулатор за законна лихва, съдът приема, че лихвата за
забавено плащане на дължимата главница от 415лв. за периода от 22.07.2016г.
(която дата е следваща крайния падеж по договора) до 05.07.2019г. се изчислява
на 124,39лв.
Установи се
от обсъдения Договор за цесия от 28.07.2016г., че креддетодателя *** е прехвърлил в полза на ищцовото
дружество вземанията си спрямо ответника, произтичащи от процесния договор за
кредит.
Съдът счита,
че за цедирано следва да се приеме единствено вземането за непогасена главница,
което е съществувало в полза на цедента. То е следвано и от акцесорното вземане
за мораторна лихва.
От
събраните в настоящото производство доказателства не се установи съобщаване на
цесията на длъжника по правилото на чл.99, ал.4 от ЗЗД преди депозиране на
исковата молба.
Ищецът е
приложил към исковата молба уведомление за извършената цесия, изходящо от него,
като пълномощник на цедента. Както приема ВКС в практиката си, няма пречка
предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник (в този смисъл е Решение № 137 от 2.06.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл.290
от ГПК).
С оглед
липсата на доказателства за връчване на това съобщение на длъжника, съдът
приема, че то не е било връчено преди депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК. Както приема трайната практика на ВКС, получаването на уведомлението в рамките на съдебното
производство по предявен иск за прехвърленото вземане следва да бъде съобразено
по правилото на чл.235, ал.3 от ГПК. В случая уведомлението от цедента за
сключения договор за цесия с предмет вземанията по процесния договор
представлява приложение към исковата молба, което е било връчено на ответника
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а след това и чрез назначения особен
представител.
С оглед
горното, съдът счита, че ответника дължи на ищеца произтичащите от процесния
договор за кредит вземания, което се установи, че е за непогасена главница в
размер на 415лв.
Ответникът
дължи на ищеца и обезщетение за забавено плащане на дължимата главница за
процесния период, изчислявано в размер на 124,39лв.
Предвид
изложеното, съдът счита, че следва да се признае за установено в отношенията
между страните, че ответника дължи на ищеца сумата от 415лв., представляваща
непогасена главница по процесния договор за кредит и сумата от 124,39лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 22.07.2016г. до 05.07.2019г.
Исковата претенция до пълния претендиран размер на главницата от 493,07лв. и до
пълния претендиран размер на лихвата за забава от 147,80лв. следва да се
отхвърли като неоснователна и недоказана.
С оглед
изхода на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника дължи на
ищеца, съразмерно уважената част от иска, разноски за заповедното производство
в размер на 36,75лв. (при направени такива в общ размер на 75лв.) и разноски за
исковото производство в размер на 441лв. (при направени такива в общ размер на 525лв.,
от които 25лв. за държавна такса, 200лв. за вещо лице и 300лв. за
възнаграждение на особен представител).
Ищецът следва да заплати по сметка на ПлРС
разноски за вещи лица за СГЕ и СТЕ, направени от бюджена на съда, в размер на
62,40лв., съразмерно отхвърлената част от иска.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, че Н.П.Г., ЕГН **********,***
ДЪЛЖИ на „Ф.И.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, следните суми : сумата от 415лв., представляваща главница по
Договор за потребителски кредит от 30.04.2015г. и сумата от 124,39лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 22.07.2016г. до 05.07.2019г.,
ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 23.07.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, които суми представляват част от вземанията, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 24.07.2019г. по
***, като ОТХВЪРЛЯ иска за
установяване дължимостта на главница до пълния претендиран размер от 493,07лв.
и на лихва за забава до пълния претендиран размер от 147,80лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, Н.П.Г., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на „Ф.И.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, следните суми: сумата
от 36,75лв., представляваща разноски за заповедното производство и сумата от 441лв.,
представляваща разноски за исковото производство, съразмерно уважената част от
иска.
ОСЪЖДА „Ф.И.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски районен съд сумата от 62,40лв., представляваща
разноски за вещи лица, съразмерно отхвърлената част от иска.
решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред плевенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
районен съдия: